Category Archives: закони и право

Отговорността на платформите: съдбата на параграф 230 CDA ще се обсъжда във Върховния съд на САЩ

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Върховният съд на САЩ e взел решение да разгледа два случая, които засягат отговорността на платформите за съдържанието онлайн, генерирано от потребителите, и за съдържанието, което потребителите виждат поради използваните алгоритми от страна на платформата – Gonzalez et al v Google и Taamneh, Mehier et al v Twitter et al.

Съдът ще се произнесе дали пар. 230 CDA трябва да бъде прилаган и в какъв обхват, а също дали пар. 230 CDA все още осигурява неотговорността на платформите при алгоритмичното препоръчване на съдържание.

Параграф 230 CDA е разпоредбата, която се отнася до неотговорността на посредниците по американското законодателство, “26-те думи, които съэздадоха интернет” (26 words that created the internet).

И двата казуса идват от Деветия апелативен съд, който е Апелативният съд на Западния бряг (Калифорния). И двата случая произтичат от трагични случаи – г-жа Гонзалес, 23-годишна американска гражданка, е убита при терористична атака в Париж, а ищците срещу Twitter, Taamneh, са роднини на жертва на друга терористична атака в Турция. По същество ищците в двете дела предявяват твърдения, че Twitter, Google и Facebook са отговорни, защото съдействат на извършителите да планират заедно и след това да извършат тези престъпления. Алгоритмичните действия на Google, Facebook и Twitter са в центъра на тези случаи.

Известни са и други случаи, напр. от Втори апелативен съд – Force v. Facebook , който включва израелски граждани, около 20 000 ищци, засегнати от тероризма в Израел. Според тях Facebook по същество създава терористична среда в Израел и те са жертви на терор отчасти заради Facebook.

Досега и по трите дела съдилищата казват, че пар.230 препятства отговорността на платформите. Но въпросът е в това, че съдиите са разколебани относно правната уредба, приета в ранните години на интернет. Най-консервативният член на Върховния съд – съдия Томас – през последните няколко години многократно призовава за преразглеждане на пар. 230 CDA за неотговорността на платформите.

Юристите са разтревожени, защото въпросът е твърде важен за бъдещето на интернет и не е ясно дали стесняването на полето на неотговорността няма да е фатално за свободата на изразяване онлайн. Към момента речта на омразата сама по себе си нe e незаконна в САЩ. От друга страна, дори сега има законни изказвания, които платформите заличават – а ако отпадне закрилата на пар. 230, те ще се намесват още по-видимо.

Илюстрация за ролята на пар. 230 е движението #MeToo: хора – често това са смели жени – казват, че са били сексуално тормозени и назовават насилника. Това е възможно само защото платформите не носят отговорност за клевета – в противен случай те щяха да са предпазливи, макар че всъщност казаното е вярно.

Трябва да се има още предвид, че левите и десните в САЩ могат да са срещу пар. 230 по различни причини: десните – защото наблюдваме т.нар. деплатформизация, дори срещу Тръмп, и това не им харесва; левите – напротив, защото платформите според тях са прекалено толерантни към фашизираната десница. Несъвместимите позиции на десните и левите в конгреса засега едва ли могат да се координират за нов закон по въпроса, според експерти. Затова погледите са към Върховния съд.

Тръмп съди Си Ен Ен за клевета

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Тръмп е завел дело срещу Си Ен Ен в понеделник, твърдейки, че тя се опитва  „да го оклевети в съзнанието на своите зрители и читатели с цел да го победи политически“.

Тръмп иска 475 милиона долара обезщетение за вреди. Подобно на други съдебни дела на Тръмп, и тук липсват сериозни мотиви според WP: “Не сте идентифицирали нито едно невярно или клеветническо твърдение в писмото си”, казва ответникът. Въпреки че финансовите искания на Тръмп са деветцифрени, документът зад тях е само 29 страници. Става дума за квалификации като  „расист“, „руски лакей“ и в крайна сметка „Хитлер“. 

Що се  отнася до “всичките му безумни изборни лъжи“ – добре установено е, че  твърденията на Тръмп за откраднати избори са неверни.

През 2020 съдът отхвърли искането на  Тръмп за подобно обезщетение по отношение на Ню Йорк Таймс с аргумента, че става дума за защитено слово. 

Костадин Костадинов е рекордьор по лъжи в предизборната кампания

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Костадин Костадинов е рекордьор по лъжи в предизборната кампания. Това показват резултатите от  проекта Лъжеш ли.  Проектът е представен от Мария Черешева, Дарик

 При Костадин Костадинов установихме 17 неверни твърдения, следван е от Цончо Ганев, също от “Възраждане”, с 14 неверни твърдения. Атанас Атанасов от “Демократична България” – с 5 и Кирил Петков – с 4 неверни твърдения. Темите са основно икономическата ситуация, инфлацията в страната, енергийната криза, корупцията и позицията относно войната”

Костадин Костадинов се опитва да въведе стила на Путин в медийния сектор

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Известно е, че Путин и Кремъл са наложили мракобесна цензура в Русия, принудила медии и журналисти да потърсят възможност за работа извън страната, например в прибалтийските държави. В началото на поредицата от мерки беше изискването медиите с външно финансиране да се означават като чуждестранни агенти.

Партийният лидер на “Възраждане” Костадин Костадинов днес се е опитал да въведе този подход и в държава от Европейския съюз и НАТО.

На пресконференция в сградата на държавната телеграфна агенция Костадин Костадинов, aka Копейкин, е поискал представителите на “Дневник”, “Капитал”, “Медиапул” и “Клуб Зет” да напуснат залата. Костадинов е заявил още, че когато пресцентърът на партията му  изпраща покани за пресконференции,  не включва медии,  финансирани от чужди фондации.

Във видео  във “Фейсбук”, Костадин Костадинов заявил, че “Дневник”, “Капитал”, “Медиапул” и “Клуб Зет” са “пропагандни канали” и не бива да им бъде позволявано да оформят общественото мнение. “Те трябва да бъдат сочени с пръст, те трябва да бъдат непрекъснато заклеймявани, на тях трябва да бъде сложено клеймото на чужди агенти”, предава думите на Костадинов репортерът на “Дневник”.

Костадинов казал още, че има  готов законопроект по темата.

След като репортерът на “Дневник” не е напуснал залата, Костадинов е отговарял на въпроси на стълбите на агенцията. Медии напомнят, че не за първи път  политици проявяват избирателно отношение към репортери на публични събития, но важно за разказа е, че останалата част от репортерите (или голяма част от тях) охотно продължават да ги следват.

Тази линия беше започната от Пеевски – Цонев – Хамид по времето, когато внесоха законопроект за изменение на Закона за депозиране на печат и други издания – и ГЕРБ и патриотите подкрепиха проекта – тогава имаше публични изказвания срещу “чуждестранните агенти”. Сега се е намерил нов продължител и изразител на идеята – която нито е безобидна, нито може да бъде изключена като невъзможна в една или друга форма.

Журналистическият труд  трябва да се радва на обществена защита, но в определени моменти би трябвало да се самозащити. Консолидацията на заети в кафевите медии, представящи се за журналисти – от една страна,   с хората от журналистическата професия – от друга,  няма принципна основа, но консолидация на професията на базата на стандарти е необходима.

Известни са случаи на бойкот на политици, които са опитвали избирателно отношение към медиите, подобни призиви е имало и у нас по други причини, като медиите  имат  широка палитра от опции да реагират на подобно отношение и без информационно затъмнение – доколкото в  обществен интерес е поведението дори на самозабравилите се партийни лидери да остава на светло.

АЕЖ: Журналистите трябва да са солидарни, когато политиците искат да мачкат техни колеги

Регламент (ЕС) 2022/1848 относно ограничителните мерки в отговор на незаконното анексиране на Крим и Севастопол

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Нов регламент от 4 октомври, посветен на ограничителните мерки – този път с предмет уебсайтовете на държавите от ЕС за информация относно компетентните органи и адрес за изпращане на уведомления до Комисията.

Предвид факта, че адресите на уебсайтовете с информация за компетентните органи на държавите членки, както и адресът и останалите данни за връзка за целите на уведомяването на Комисията, изброени в приложение I към Регламент (ЕС) № 692/2014 могат да се променят с течение на времето и за да се гарантират еднакви условия за изпълнението на Регламент (ЕС) № 692/2014, Комисията следва да бъде оправомощена да изменя приложение I към регламента от 2014 г.

Информация за България според Приложение I

БЪЛГАРИЯ

https://www.mfa.bg/en/EU-sanctions

Законодателен акт за свободата на медиите – проект на регламент и препоръка

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Вече е известен проектът на Законодателен акт за свободата на медиите (EMFA, European Media Freedom Act).

Комисията предлага да се създаде нов независим Европейски съвет за медийни услуги, съставен от представители на  националните медийни регулатори. Съветът се предвижда да насърчава ефективното и последователно прилагане на медийната правна рамка на ЕС, по-специално като подпомага Комисията при изготвянето на насоки по въпроси, свързани с медийното регулиране. Той също така ще може да издава становища относно национални мерки и решения, засягащи медийните пазари и концентрациите на медийния пазар. Съветът също така ще координира националните регулаторни мерки по отношение на медии извън ЕС, които представляват риск за обществената сигурност, за да се гарантира, че тези медии не заобикалят приложимите правила в ЕС. Съветът  ще организира структуриран диалог между много големи онлайн платформи и медийния сектор, за да насърчи достъпа до разнообразни медийни предложения и да наблюдава съответствието на платформите с инициативите за саморегулиране, като Кодекса на ЕС относно дезинформацията.

В пакета има и Препоръка, съдържаща  най-добри практики, събрани от сектора и насочени към насърчаване на редакционната независимост и по-голяма прозрачност на собствеността. Препоръката предоставя инструментариум от доброволни мерки, които медийните компании да вземат предвид, като например условията за независимо създаване на редакционно съдържание, чрез овластяване на журналистите да участват в решаващи решения за функционирането на медиите, до стратегии за осигуряване на дългосрочна стабилност на новините производство на съдържание.

 
Предстои Европейският парламент и държавите-членки да обсъдят предложението на Комисията за регламент съгласно обикновената законодателна процедура. След като бъде приет, той ще бъде пряко приложим в целия Европейски съюз.  “Пряко приложим” не значи държавите нищо да не правят, напротив –  тежестта по прилагането е върху тях.

Целият пакет, подготвен от ЕК, е достъпен тук:

Questions and Answers on the European Media Freedom Act

Factpage: European Media Freedom Act

Factsheet: European Media Freedom Act

European Media Freedom Act Proposal and Recommendation

European Media Freedom Act Impact Assessment

Video of Vice-President Jourová on the Media Freedom Act

OCCE: Междинен доклад за наблюдение на изборите на 2 октомври 2022

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Бюро на ОССЕ за демократични институции и права на човека
Мисия за наблюдение на изборите
Република България
Предсрочни парламентарни избори, 2 октомври 2022 г.

На сайта на ОССЕ е публикуван Междинен доклад  за периода 30 август – 15 септември 2022 г.  В него има част за поведението на медиите. В анотацията се отбелязва, че медийният пейзаж е динамичен, като телевизията и онлайн медиите са основните източници на новини.  Правната рамка за медиите гарантира свобода на словото. Случаите на продължително съдопроизводство срещу журналисти подчертават тяхната уязвимост. Няколко събеседници  отбелязват отдавнашни проблеми, включително концентрация на собственост на медиите, симбиоза между някои медии и политически партии, които са довели до намаляване на плурализма и отслабват общественото доверие в работата на журналистите. В законодателството е предвидено балансирано отразяване и равно третиране на всички кандидати в медиите. ЦИК и политическите партии са подписали подробно споразумение с обществените медии за предоставяне на безплатно време в ефир и други видове програми, свързани с кампаниите.

В самия доклад тези изводи са представени и защитени по-обстоятелствено.

Проект на Постановление на Министерския съвет за координация при прилагането на ограничителните мерки на Европейския съюз

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

На 16 септември 2022 е публикуван за обществено обсъждане проект на  Постановление на Министерския съвет за координация при прилагането на ограничителните мерки на Европейския съюз. Срокът е до 30 септември.

Проектът има за цел “надграждане на националната координация по прилагането на ограничителните мерки, приети с актове на Европейския съюз, както и въвеждането на единна институционална структура по въпросите, свързани с прилагането на санкциите”.

Най-накрая се появи абсолютно задължителната и логична нормативна основа на прилагането на санкциите на ЕС. Като  постановление, не като закон – но все пак.

Към МС се създава Междуведомствен съвет с председател министърът на външните работи или негов заместник. Съставът на съвета се определя със заповед на министър-председателя, като се изисква членовете да имат разрешение за достъп до класифицирана информация.

От доклада към проекта разбираме още, че ЕС планира работна група на наднационално равнище за по-добър колективен отговор  предвид трансграничния  характер на мерките, като първото заседание е през октомври т.г.

Предвижда се и позиция за национален координатор, който ще бъде и заместник – председател на  Междуведомствения съвет.

Компетентността на съвета е определена в чл.7, ал.3 на проекта – при необходимост дава насоки и указания за прилагане на ограничителните мерки, следи за спазването и събира информация за прилагането, координира действията.

EC: инструменти на информационните технологии с цел подобряване на разпространението на информация относно ограничителните мерки на Съюза

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Към темата за ефективното функциониране на санкционния механизъм на ЕС:

Ограничителните мерки, приети от Съвета на основание член 29 от Договора за Европейския съюз, както и член 215 от Договора за функционирането на Европейския съюз), са основен инструмент на външната политика на Съюза.

Широкото разпространение и лесният достъп до информация относно действащите в Съюза ограничителни мерки, както и обменът на информация между държавите членки, заинтересованите страни и Комисията са съществено условие за ефективността на тези мерки.

Агресивната война на Русия срещу Украйна показва спешната необходимост от предприемане на действия, за да се даде възможност на държавите-членки и операторите да прилагат ограничителните мерки, приети от 24 февруари 2022 г. насам.

Ето защо с решение на Съвета се определя сума (450 000 евро) за  подкрепа на  разработването на приложения и бази данни, необходими за предоставяне на информация относно действащите в Съюза ограничителни мерки и за осигуряване на лесен достъп до тази информация, по-специално за операторите, участващи в тяхното прилагане, както и разработването на инструменти на информационните технологии, позволяващи сигурен обмен на информация между държавите членки, заинтересованите страни и Комисията.