Category Archives: закони и право

Отговорната журналистика в българската съдебна практика

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Публикувано е решение по делото, заведено по повод отразяването от БТВ на убийството на младеж в Борисовата градина. В репортажа се споменава за директорка  на училище, която се допуска да е знаела кой е извършител, но го е прикривала. Директорката търси по съдебен ред обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие на клеветнически
изявления в предаванията BTV Новините – централна
емисия, Тази събота и неделя и Преди обед.

СРС отхвърля иска.

С решението съдът (СРС) прилага някои установени в съдебната практика стандарти:

Истинност и неистинност:

На проверка за истинност подлежат фактическите твърдения, като те могат да ангажират отговорността на ответника само ако позорят адресата и са неверни. Оценките /мненията/ не подлежат на проверка за вярност, тъй като те не представляват конкретни факти от обективната действителност. Те могат да ангажират отговорността на ответника само ако представляват обида /в посочения смисъл – решение № 85 от 23.03.2012 г. по гр.д. № 1486/2011 г. на ВКС, ІV ГО; решение № 86 от 29.012010 г. по гр.д. № 92/2009 г. на ВКС, ІІ ГО; решение № 62 от 06.03.2012 г. по гр.д. № 1376/2011 г. на ВКС, ІV ГО, постановени по реда на чл.290 ГПК/.

Отговорната журналистика, макар понятието да не е споменато:

Константно в практиката на ВКС се поддържа, че когато журналист разпространява негативни и опозоряващи другиго факти, границите на свободно изразяване и свобода на печата следва да се считат спазени, когато истинността на сведенията е добросъвестно проверена. Обичайно се приема, че проверката изисква информацията да е потвърдена от поне два независими източника. Според практиката на ЕСПЧ, когато способът за набиране на сведенията е бил доказан по делото с достатъчна конкретика, макар и без персонализиране на източника, но с обособяване на конкретен кръг от лица, група, общност или принадлежност, стандартът за добросъвестна журналистическа практика следва да се счита за постигнат. Да се приеме обратното, би означавало да се поставят граници, несъвместими с правото на свободно разпространяване на мнения и негативна информация за определена (публична) личност, когато тази информация служи на интереса на обществото. Правното значение на добросъвестната проверка се проявява тогава, когато въпреки извършването й, фактите се окажат неверни. В този случай, ако проверката действително е добросъвестна (например – основава се на официални източници, като прессъобщения на МВР, прокуратура, министерство и др.) вината се изключва и журналистът не отговаря за вредите, причинени от противоправното му поведение (Решение. по гр. д. No 449/2012 г., III г. о., Решение. по гр. д. No 1486/2011 г., IV г. о.,Решение. по гр. д. No 6009/2007 г., III г. о, Решение. по гр. д. No 7040/2014 г., III г. о.).
Ето защо съдът намира, че в случая доколкото източника на информация на репортажа е съдебен акт– официален източник, журналистът, съответно работодателя му не може да отговаря за вреди. Не може да бъде споделена тезата, че са разгласени материали от досъдебно производство без съгласие на наблюдаващия прокурор, доколкото в случая става въпрос за мотиви на съдебен акт, изложени в публично съдебно заседание в присъствие на  представители на обществеността – медии.

Софийски районен съд,  Решение No 8716,  гр. София, 28.07.2022 г.

31 милиона обезщетение за снимки от катастрофата, в която загина Коби Брайънт

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

В една мъглива неделна сутрин през януари 2020 г. Коби Брайънт, на 41 години, и още осем души, между които дъщеря му,  летят от Ориндж Каунти за младежки баскетболен турнир в предградие на  Лос Анджелис.     Хеликоптерът се разбива  и всички на борда загиват. В първите часове след катастрофата  пожарникарите от  Лос Анджелис и  хората от сигурността са правили  снимки в близък план на катастрофата и останките, след което  снимките са споделени, макар разпространението им бързо да е ограничено.

 Тази седмица съдът в ЛА се произнесе по иска на Ванеса Брайънт и Крис Честър, чиято съпруга и дъщеря също са сред загиналите. Те трябва да получат съответно 16 и 15, или общо 31 милиона долара от общината в ЛА, към която са противопожарната служба и шерифството.

Журито установява, че “провалът на двете агенции да обучат служителите си относно правото на личен живот представлява конституционно нарушение”. Според тях практиката на службите да правят и споделят снимки на човешки останки нарушава конституционните права на членовете на семействата.

Ню Йорк Таймс за решението

ЛА Таймс за решението

Съд на ЕС: публикуване на данни, съдържащи се в декларациите за частни интереси на физически лица

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Стана известно решението на Съда на ЕС по дело C‑184/20, с предмет преюдициално запитване, отправено от Vilniaus apygardos administracinis teismas (Окръжен административен съд Вилнюс, Литва) в производството по дело OT срещу Vyriausioji tarnybinės etikos komisija.

В Литва има комисия, която следи за прилагането на Закона за съвместяване на интереси, включително като събира и проверява декларациите за частни интереси.

OT заема длъжността ръководител на  организация по литовското право, получаваща публични средства и извършваща дейност в областта на опазването на околната среда. ОТ не е подал декларация за частни интереси. Комисията иска да го санкционира. ОТ твърди, че ако се окаже принуден да подаде декларация за частни интереси,   публикуването ѝ ще накърни както неговото право на зачитане на личния му живот, така и правото на другите лица (напр. с които живее), които евентуално ще трябва да посочи в декларацията си. Данните могат да разкрият и особено чувствителна информация, напр. сексуална ориентация.

При това положение съдът във Вилнюс  задава следните преюдициални въпроси:

„1)      Трябва ли условието по член 6, параграф 1, [първа алинея,] буква д) от [ОРЗД] — а именно обработването [на личните данни] да е необходимо за изпълнението на задача от обществен интерес или свързана с упражняването на официални правомощия, които са предоставени на администратора — предвид изискванията по член 6, параграф 3 от [ОРЗД], по-специално изискването правото на държавите членки да отговаря на цел от обществен интерес и да е пропорционално на преследваната легитимна цел, и предвид членове 7 и 8 от [Хартата], да се тълкува в смисъл, че националното право не може да изисква разкриването на данните, съдържащи се в декларации за частни интереси, и публикуването им на уебсайта на администратора, [а именно Главната комисия], като по този начин тези данни стават достъпни за всички, които имат възможност да използват интернет?

2)      Трябва ли забраната по член 9, параграф 1 от [ОРЗД] да се обработват някои категории лични данни, предвид условията по член 9, параграф 2 от [ОРЗД], по-специално условието по буква ж) от тази разпоредба — а именно обработването [на личните данни] да е необходимо по причини от важен обществен интерес на основание правото на Съюза или правото на държава членка, което трябва да е пропорционално на преследваната цел, да зачита същността на правото на защита на данните и да предвижда подходящи и конкретни мерки за защита на основните права и интересите на субекта на данните — и предвид членове 7 и 8 от Хартата, да се тълкува в смисъл, че националното право не може да изисква разкриването на данни, съдържащи се в декларации за частни интереси, чрез които могат да станат известни лични данни, включително данни, позволяващи да се узнаят политическите възгледи на лице, членството му в синдикални организации, сексуалната му ориентация или друга лична информация, и публикуването на тези данни на уебсайта на администратора, [а именно Главната комисия], като по този начин тези данни стават достъпни за всички, които имат възможност да използват интернет?“.

Съдът:

Не се допуска  национална правна уредба, в която се предвижда публикуване онлайн на декларацията за частни интереси, която всеки ръководител на получаваща публични средства организация е длъжен да подаде, по-специално доколкото това публикуване засяга поименни данни за неговия съпруг, лицето, с което той живее във фактическо съжителство, или неговия партньор, както и за близките или известните лица на декларатора, поради които може да възникне конфликт на интереси, или пък засяга всяка сделка, която е сключена в последните дванадесет календарни месеца и чиято стойност надвишава 3 000 EUR.

Публикуването на уебсайта на публичния орган, натоварен да събира и проверява съдържанието на декларациите за частни интереси, на лични данни, които косвено могат да разкрият сексуалната ориентация на физическо лице, представлява обработване на специални категории лични данни по смисъла на тези разпоредби.

,

Австралия: Google не е издател

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Върховният съд на Австралия се произнесе относно отговорността на търсачките за публикации на трети страни чрез решението си  по делото Google LLC срещу Defteros [2022].

Върховният съд потвърди с мнозинство 5-2, че търсачките не са  издатели   и при клевета нямат отговорност на издател.

 Фактите

Дефтерос е адвокат. Твърди, че е оклеветен от резултати от търсенето по неговото име чрез търсачката на Гугъл. В резултатите попадат

  •  статия от 2004 г., публикувана от The Age , озаглавена „Подземен свят губи ценен приятел в съда“ и
  • други материали, включително статията в Уикипедия „Убийствата на гангстерските банди в Мелбърн“.

Дефтерос твърди, че Google трябва да се счита за издател, че компанията е уведомена за исканията му, но не е премахнала връзките към клеветническо съдържание от списъка на резултатите и че посещенията продължават.

Първа инстанция отсъжда в полза на  Дефтерос и присъжда обезщетение в размер на 40 000 долара. Google обжалва решението. Втората инстанция потвърждава решението и  Google обжалва пред Върховния съд.

Какво твърди  Google

  • първо, че не е „издател“ , а просто предоставя хипервръзка към материала – операторът на уебсайта, за който се отнася хипервръзката, е съответният издател на материала;
  • второ, че компанията “както журналистите” предоставя „незаменимо средство, чрез което потребителите могат да намерят информация, която ги интересува, в интернет“;
  • трето, че Google е действал разумно при предоставяне на хипервръзките; и
  • четвърто, Google осигурява само транспорт до съдържанието.

Върховният съд

С мнозинство 5-2 Върховният съд уважава жалбата на Google, като приема първия аргумент.

Google всъщност не е публикувал материала. Резултатите се класират чрез използване на алгоритъм, като търсачката просто препраща към уеб страница. Резултатът от търсенето  е описан от Съда като препратка към „нещо, някъде другаде“. Улесняването на достъпа на дадено лице до съдържанието на  уеб страница не се счита за  съобщаване на  информацията.

Google само съобщава, че нещо съществува на определено място и следователно Google е по-скоро  помощник, отколкото издател. Google освен това не предоставя допълнителен коментар или данни или собствено съдържание – и  такова участие не е достатъчно, за да докаже, че Google  е издател.

Особени мнения

Съдия Кийн  смята, че Google е издател, тъй като публикуването за потребителите – и разглеждането на материала от тяхна страна – не би се случило без участието на Google.

Съдия Гордън също така приема, че Google е издател и не е „пасивен“ участник в разпространението на материала до своята аудитория.

Така ВС приема Google за “действащ като екскурзовод” за хора, които са се интересували  от темата – търсачката просто показва, че има уебсайт с материали по тази конкретна тема. Позицията обаче може да бъде съвсем различна, ако се докаже, че дадена търсачка  дава предимство на негативни материали – това зависи от алгоритмите.

Така или иначе в медиите има предположения, че въпросът с отговорността на търсачките не е приключен в Австралия.

Потребителските навици: стрийминг за младите, телевизия за възрастните

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Младите   гледат  седем пъти по-малко телевизия   от хората на 65 и повече години.   Разликата между поколенията в потребителските  навици достига рекордно високо ниво, според доклада Media Nations 2022 за Обединеното кралство на Офком.

Хората на възраст 16-24 години прекарват по-малко от час (53 минути)  средно на ден в гледане на ефирна телевизия – спад с две трети през последните десет години.

За разлика от тях, хората на 65 и повече години все още прекарват около една трета от будния си ден в гледане  на телевизия –  почти шест часа (5 часа и 50 минути) дневно. Това дори е повече в сравнение с преди десетилетие.

Промените в навиците на по-младите възрастни отразяват нарастващата популярност на базираните в САЩ услуги за стрийминг по заявка.

Три стрийминг гиганта в една пета от домовете

Около една пета от домовете (5,2 милиона) се абонират и за трите най-популярни платформи – Netflix, Amazon Prime Video и Disney+ – струващи около £300 (€357) на година.

Девет от всеки десет възрастни на възраст 18-24 години   се насочват направо към стрийминг,  като Netflix е най-честата дестинация.

А шест от всеки десет (59 процента) 55-64-годишни и 76 процента от тези на възраст 65+ все още първо се обръщат към телевизионните канали.

„Революцията на стрийминга  разширява пропастта между поколенията, създавайки рязко разделение в навиците за гледане на по-млади и по-възрастни хора“, казват от регулатора Офком. „Традиционните телевизионни оператори са изправени пред силна конкуренция от страна на платформите за онлайн стрийминг.“

Загриженост за разходите за живот

След години на силен растеж броят на домовете, използващи стрийминг услуги, започна да се забавя през 2021 г., преди да започне да намалява през пролетта на 2022 г.

Тъй като нарастващите разходи за живот оказват натиск върху бюджетите на домакинствата, броят на абонатите за поне една стрийминг услуга е намалял с повече от 350 000 до 19,2 милиона.

Анулациите обаче не означават непременно клиенти, които са били загубени завинаги. Проучване на Oфком сред абонати, които са се отказали  през 2022 г., установи, че почти три четвърти (73 процента) от клиентите казват, че смятат, че ще се абонират отново – което отразява гъвкавостта, която позволява на клиентите да взимат и отказват абонаменти в зависимост от промените в програмите, нуждите или обстоятелствата.

Предизвикателство за обществените радио- и телевизионни оператори

Голямата аудитория за  финала на Евро 2022  и за тържествата за юбилея на кралицата показват, че наземната телевизия все още е популярен избор за важни национални събития, но   аудиторията  и нивата на гледане на обществена телевизия намаляват.

Но 82 процента от хората казват, че са използвали услуга видео  при поискване на обществената телевизия през последните шест месеца, приблизително толкова, колкото са използвали поне една услуга за стрийминг (83 процента). Шест от всеки десет (59 процента) зрители казват, че са използвали тези платформи, за да гледат програми на живо в момента, в който се излъчват.

BBC iPlayer има високо ниво на удовлетворение във всички възрастови групи, като над четири на всеки пет (81 процента) от тези, които са го използвали наскоро, казват, че са доволни от услугата.

Какво е съобщението в една реклама за бои

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

 

Една реклама за бои, срещу която засега има 150 жалби до Агенцията за рекламни стандарти (ASA) в Обединеното кралство. Разказва се за двойка, очакваща бебе. Нежеланието за деца се представя в отрицателна светлина, като нещо укоримо. А когато става ясно, че очакват дете, Тя се надява детето да е момиче, а Той само се надява детето да е негово.

“Now a baby’s coming and they don’t know what it is.

Hannah’s hoping for a girl, Dave’s just hoping that it’s his.”

Надява се детето да е негово? Какво е съобщението?

Говорител на ASA казва, че в момента жалбите се оценяват, за да се прецени дали има потенциален проблем съгласно правилата и ако е така, дали има основания за по-нататъшни действия.

Защо и при какви условия Ню Йорк Таймс използва анонимни източници

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Във връзка с публикации на Ню Йорк Таймс за претърсването на резиденцията на Тръмп във Флорида и изземването на документи, съдържащи класифицирана информация, изданието е включило  препратка към стандарта си за работа с анонимни източници.

Изданието пояснява, че публикациите се основават на източници. Те могат да бъдат длъжностни лица, свидетели, записи – лица или документи –  нещо, което може да предложи информация по определена тема. Когато не се посочи име на лицето, това лице се счита за анонимен източник. Тези източници трябва да се използват само за информация, която смятаме, че е новинарска и достоверна и която не можем да докладваме по друг начин.

Използването на анонимни източници може да е от решаващо значение за  журналистическата мисия – ако дава истинска представа за употребата и злоупотребата с власт – във Вашингтон, на Уолстрийт и извън тях,  за националната сигурност. Източниците понякога рискуват кариерата си, свободата си и дори живота си, като говорят с медиите.

  • Откъде знаят информацията?

  • Каква е тяхната мотивация да съобщят информацията?

  • Доказали ли са се надеждни в миналото?

  • Можем ли да се потвърди  предоставената от тях информация?

Процедурни условия:  репортерът и поне един редактор трябва да знаят самоличността на източника. Старшият редактор на нюзрума също трябва да одобри използването на информацията, предоставена от източника.

ВАС: изборните книжа могат да се подават с електронен подпис

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Върховният административен съд (ВАС) позволи изборните книжа за определяне на членове на районните избирателни комисии да се подават и с електронен подпис (решението тук).

Делото е образувано по жалба на “Демократична България” срещу решение на ЦИК от 2 август, което въвежда изискване за саморъчно подписани документи.

Според ВАС това противоречи на разпоредби от националното и правото на ЕС. “Общият принцип (извън изключенията) е, че документите могат да бъдат подписани с ръчно положен подпис или с квалифициран електронен подпис”, приема тричленният състав на ВАС.

Законът за електронното управление  и Административнопроцесуалният кодекс предвиждат, че административните органи, лицата, осъществяващи публични функции, и организациите, предоставящи обществени услуги, са длъжни да предоставят всички услуги в рамките на своята компетентност и по електронен път, освен ако закон предвижда особена форма за извършване на отделни действия или за издаване на съответните актове, приема съдът.

Лора Филева в Дневник.

Радио „Фокус” и информационна агенция „Фокус” с нов собственик

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

“Медия груп 24” придобива национална радиоверига “Фокус” и информационна агенция Фокус. “Медия груп 24” бе обявена като избрана за купувач на активите на “Фокус” в началото на април, а през август 2022 сделката  е приключена.

От 12 август 2022  радио “Фокус” и информационна агенция “Фокус” функционират под шапката на юридическото дружество “Фокус Медия” ЕООД.

Управител и собственик на капитала на “Фокус Медия” ЕООД е Кирил Налджиев, който е управител и собственик на “Медия груп 24”.

Радио “Фокус” ще продуцира и разпространява наземно 17 регионални програми – Фокус-София, Фокус-Пловдив, Фокус-Варна, Фокус-Бургас, Фокус-Русе, Фокус-Стара Загора, Фокус-Пазарджик, Фокус- Велико Търново, Фокус-Северозапад, Фокус-Пирин, Фокус-Смолян, Фокус-Североизток, Фокус-Кърджали, Фокус-Плевен, Фокус-Шумен, Фокус-Сливен и Фокус-Хасково.

Съобщение на Агенция Фокус

TikTok и междинните избори в САЩ 2022

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Преди междинните избори в САЩ тази есен TikTok се очертава като основен източник на неоснователна и подвеждаща информация,  казват изследователи, които проследяват онлайн дезинформацията. Големият брой потребители, кратката дължина на  видеоклиповете,  мощният, но зле разбран алгоритъм за препоръки  на платформата  правят неверните твърдения трудни за ограничаване – Ню Йорк Таймс информира днес.

„Когато имате изключително кратки видеоклипове с изключително ограничено текстово съдържание, вие просто нямате място и време за нюансирани дискусии за политиката“, казват от проекта Shorenstein на Harvard Kennedy School.

Американските законодатели призовават за повече информация относно операциите на TikTok, на фона на подновени опасения, че връзките на компанията с Китай могат да я превърнат в заплаха за сигурността.  „Без ресурси, без  достъп до данни ние не знаем кой е спрян, какво съдържание е свалено, дали действат по сигнали или какви са критериите. Това е напълно непрозрачно и ние не можем независимо да оценим нищо”.

Същевременно  американските  потребители прекарват средно по 82 минути на ден в платформата   – три пъти повече, отколкото в Snapchat или Twitter и два пъти повече, отколкото в Instagram или Facebook, според  доклад на  Sensor Tower.

На този фон изглежда обоснован подходът на ЕС за проитводействие на дезинформацията – т.нар.  двойна  предпазна мрежа – както ангажиране на платформите с кодекс,  така и законодателни мерки.