На 31 март 2022 е станало известно решението на Софийски градски съд, съдия Елена Маврова, по гражданско дело № 5783 по описа за 2019 г. по описа на СГС, заведено от Вежди Рашидов срещу В. Минеков, за сумата от 50 000 лева – обезщетение за претърпени неимуществени вреди от публикации и изказвания на ответника, направени в периода 31.07.2014 г. – 18.11.2018 г., ведно със законната лихва върху тази сума от 31.07.2014 г. до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 35 000 евро, равняващи се на 68 454,05 лв., частичен иск от обща претенция 150 000 евро, (равняващи се на 293 374,50 лв.) – обезщетение за претърпени имуществени вреди, вследствие на прекратен договор за изработка от 30.05.2016 г., сключен между ищеца и френската компания „Chantier naval du cap dail”, ведно със законната лихва върху тази сума от 16.08.2016 г.
Ищецът Рашидов поддържа, че 16 изказвания на ответника по негов адрес, описани подробно, са изнесени публично и съдържат обидни изявления и клеветнически твърдения – засегнат е личния и професионалния му авторитет, чест, достойнство и добро име, създавайки се невярна негативна представа за личността му пред неограничената аудитория. Според Рашидов с изречените думи и изрази, напълно незаконосъобразно, Минеков го представя като човек, разчитащ на корупция на най-високо ниво, за да се реализира както в социалната, така и в професионалната сфера, както и като лице, което в качеството си на министър на културата е придобил имущество по незаконен начин, човек превърнал се в „милионер“ без сериозни постижения в сферата на изкуството и културата, за некултурен и простоват човек, който не заслужава славата си.
Поддържа, че е претърпял и имуществени вреди, под формата на пропуснати ползи, тъй като ищецът не е могъл да изпълни сключения с френската компания „Chantier naval du cap dail” договор за изработка от 30.05.2016 г. с предмет направата на скулптура срещу възнаграждение в размер на 150 000 евро. Твърди, че причина за неизпълнението на договора е потиснато му състояние на духа и невъзможността да твори, причинени от посоченото множество от изнесени по негов адрес обиди и клевети от Минеков в българското медийното пространство.
Минеков не оспорва описаните в исковата молба изказвания. Смята, че същите се отнасят до действителни факти и не са неверни или изнесен за пръв път в публичното пространство. Твърди, че изразеното е част от общата реакция на очевидни недостатъци в управлението на държавата и са предшествани, съпроводени или последвани от множество изявления на други физически и юридически лица, а съществена част от изявленията са били предмет и на производство по н.ч.х.д. № 17037/2016 г., по описа на СРС, с тъжител ищеца и подсъдим ответника за престъпления обида и клевета, завършил с прекратяване поради оттегляне на тъжбата.
Съдът:
Свободата на словото в различните й форми е един от основополагащите принципи на демократичното общество, прогласен и защитен от Конституцията на Република България. Тя обаче не е абсолютна, а ограничена до пределите предписани в чл. 39, ал. 2 и чл. 57, ал. 2 от Конституцията. Според първата норма правото на изразяване на мнение и разпространение чрез слово или друг начин не може да се използва за накърняване правата и доброто име на другиго и за призоваване към насилствена промяна на конституционно установения ред, към извършване на престъпления, към разпалване на вражда или към насилие над личността, а с втората норма е въведена забрана за злоупотреба с права, както и упражняването им, ако се накърняват правата и законните интереси на други. От съдържанието на визираните норми е изводимо, че конституционно гарантираното право на всеки гражданин да изразява мнение чрез слово – писмено или устно търпи ограничение по изключение и само, за да се осигури защита на конкуриращ интерес и право и с цел охраната на други, също конституционно защитени права и интереси. Не се допуска ограничаването със закон на други, извън посочените в чл. 39, ал. 2 и чл. 57, ал. 2 КРБ основания. Ето защо, ако правото на мнение не се използва, за да се увреди доброто име на другиго, изразяването и разпространяването му не е противоправно и в този смисъл всякакви твърдения и мнения за дадена личност могат да се разпространяват свободно, ако не засягат честта и достойнството й. Константно в практиката на ВКС се приема, че негативните оценки по адрес на определено лице, не пораждат отговорност, освен ако не представляват обида, като оценъчните съждения не могат да се проверяват за тяхната вярност, тъй като те представляват коментар на фактите, а не възпроизвеждане на обстоятелства от обективната действителност. За вярност могат да бъдат проверявани само фактическите твърдения и са противоправни ако са клеветнически (в този смисъл и Решение № 204 от 12.06.2015 г., по гр.д.№ 7046/2014г., IV Г.О. на ВКС).
От събраните по делото доказателства, се установява, че в цитираните публикации и изказвания, посочени в обстоятелствената част на исковата молба, са използвани думи и изрази, които могат да се интерпретират в няколко сходни насоки:
- Целящи да уязвят ищеца като творец –
Посочените оценки засягат личната чест и достойнство на ищеца, тъй като същият е е скулптор с богата биография имножество творби, което се установява и от представените по делото писмени доказателства. Оценъчните съждения не се проверяват за тяхната вярност, тъй като не възпроизвеждат обстоятелства от обективната действителност. Целят преднамерено да обидят автора и да засегнат достойнството му, поради което поведението е противоправно. (В този смисъл решение № 213 от 26.01.2021 г., по гр. д. № 970 от 2020г. на ВКС, ГК, IV Г. О., решение № 204 от 12.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 7046/2014 г., IV Г. О.).
- В насока, създаваща внушения свързани с личността на ищеца, които са обидни и унизителни за него, като са използвани следните изрази: „самоизмислена персона“, която „скалъпва клевети, сковава лъжи и фантазии“, „нашенски тарикат“, „обект с кулинарен примитив“, „ароматът на телесното и душевно нечистоплътие …“, „това нещо …“, „ А.карикатура“, „простотия и нулева грамотност“, „некомпетентен, „главен мултак и милиционер“, „кроманьон“, „мулташката простотия няма нищо общо с моята култура“ и др. Използването на израза „главен мултак“ само по себи си не може да се определи като обидно твърдение, но в контекста, в който многократно е използван, създава асоциация за участие в дейност, която не е почтена или морална, както и за неправомерно натрупване на средства и липса на възпитание и култура. По същество обидата се изразява в изказвания, които са годни да накърнят честта и достойнството на пострадалия и според моралните норми, възприети от обществото, са неприлични, цинични, вулгарни, демонстриращи лично унизително отношение към определено лице. Визираните по-горе цитати от публикации, безспорно са позорящи доброто име и личното достойнство вежду Р., тъй като се внушава на читателите, и то многократно, че ищецът няма морални и личностни качества, че е един невъзпитан човек и престъпна личност.
- Твърдения, свързани със съмнителен характер на доходите на ищеца и извършване на престъпления от него. От представените по делото писмени доказателства, включително и свидетелство за съдимост, удостоверение от СГП и от НСС, не се установи да има обвинения или неприключени наказателни производства спрямо ищеца, както и да е осъждан, включително и за предстъпление, извършено от него, в качеството му на министър на културата. Субективното интерпретиране на фактите за лица, заемащи публична длъжност, което ги злепоставя и накърнява доброто име, чест и достойнство, без конкретни доказателства за твърденията е противоправно и нарушава изискванията за добросъвестност при информиране на обществото. Разпространението на невярна и клеветническа информация е основание за ангажиране на гражданската отговорност на ответника, в качеството на автор и се основават на общия принцип да не се вреди другиму. (решение № 260 от 24.10.2017 г. на ВКС по гр. д. № 5190/2016 г., IV Г. О).
С оглед на така събраните доказателства, съдът намира, че в причинна връзка с процесните клеветнически твърдения и обиди, ищецът е претърпял негативи и неудобства. Налице е основание за обезщетение на претърпените неимуществени вреди.
Съобразявайки принципа за справедливост в чл. 52 ЗЗД, сериозното засягане на засягане на личността и чувството на достойнство на ищеца, съдът намира, че предявеният иск по чл. 45, ал. 1 от ЗЗД, се явява основателен до размера на 19 200 лв. (по 1 200 лв. за всека една от статиите, публикациите и изявленията), като за разликата над този размер, до претендираните 50 000 лв. (доколкото не е посочен различен размер на обезщетението за всяко деяние, то следва да се приеме че е поравно), искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен. Следва да бъде присъдена и законна лихва, считано от 19.02.2018г. – датата на публикация на последната статия, до окончателното плащане.
Обезщетение за имуществени вреди не е присъдено.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия Маврова не е чувала за ЕСПЧ, не е чувала за високия праг на критика на публични фигури и вижда проблем дори в главен мултак, което е ноторен факт, при това, както помним, Почетната титла „Главен мултак” е пожизнена.
Да видим какво ще постанови апелативният съд.
Архивно:
“Извадки от моралния кодекс на строителя на капитализъма. Член 381: почетна титла „Главен мултак“.
Алинея 1 и единствена: титлата се присъжда за особени заслуги към корпорация „Мултигруп“.
Член 382: почетната титла „Главен мултак“ е пожизнена. Дава се на:
Алинея 1: лица, български и чуждестранни граждани, навършили 45 години.
Алинея 2: физически, психически и сексуално годни над средното ниво.
Алинея 3: лица с положително отношение към български алкохолни напитки, произведени от корпорацията. Алинея: добри хора.
Член 383: почетната титла „Главен мултак“ дава право на носителя: алинея 1 и единствена: да носи титлата пожизнено.
Корпорация „Мултигруп“, диплом № 357: „Мултигруп“ АД, „България Холдинг“ удостоверява, че лицето Вежди Рашидов (отнася се и за всички части на тялото) е постигнало всички изисквания за придобиването на титлата „Главен мултак на Република България“ и го удостоява с нея. Президент на корпорацията: Илия Павлов”
