Category Archives: закони и право

DSA пред приемане

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

В четвъртък парламентарната комисия за вътрешния пазар (Internal Market Committee) на ЕП обяви постигнатото споразумение с държавите от ЕС относно Законодателния акт за цифровите услуги (DSA).

DSA заедно с Digital Markets Act (DMA) определят стандартите за по-безопасно и по-отворено цифрово пространство за потребителите и за равнопоставеност на компаниите за години напред.

Новите правила въвеждат нови задължения за онлайн платформите, пропорционални на техния размер и на обществените рискове, с които са свързани. Микро- и малките компании ще имат допълнително време да се съобразят с правилата и ще бъдат обект на изключения.

Санкциите за неспазване могат да достигнат до 6% от световния оборот на платформите. Прессъобщението на сайта на Европейския парламент се спира и на някои акценти:

По-безопасни онлайн пазари и прозрачни платформи

Съгласно новите правила онлайн платформите – като социалните медии и пазарите – ще трябва да предприемат мерки за защита на своите потребители от незаконно съдържание, стоки и услуги. Потребителите ще имат право да съобщават за незаконно съдържание онлайн и платформите ще трябва да действат бързо, като същевременно зачитат основните права, включително свободата на изразяване и защитата на данните.

Онлайн платформите ще бъдат задължени да бъдат по-прозрачни и по-отговорни, в частност като информират как се препоръчва съдържанието. Въвеждат се и допълнителни правила за онлайн рекламата, включително забрана за използване на чувствителни данни или насочване към непълнолетни. Ще бъдат забранени подвеждащи практики, насочени към манипулиране на избора на потребителите.

Задължения за много големи платформи и търсачки

Много големите онлайн платформи и търсачки (с 45 милиона потребители или повече) ще трябва да спазват по-строги задължения за защита на потребителите от незаконно съдържание и стоки. Всяка година те ще бъдат подложени на независими одити и ще трябва да извършват оценки на риска за своите услуги, включително относно: разпространението на незаконно съдържание, разпространението на дезинформация, неблагоприятните последици за основните права, върху изборните процеси и насилието, основано на пола или психическото здраве. Те ще трябва да се справят с тези рискове, например чрез адаптиране на своя дизайн илиалгоритми.

Очаква се както Законът за цифровите услуги, така и Законът за цифровите пазари да бъдат поставени на окончателно гласуване в парламента през юли, преди да бъдат официално приети от Съвета и публикувани в Официален вестник на ЕС.

DSA ще влезе в сила 20 дни след публикуването и разпоредбите ще започнат да се прилагат петнадесет месеца след това.

Още информация

БНТ обяви класираните филмови проекти за реализация 2022-2023

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

Четири игрални сериала, два пълнометражни игрални филма, два късометражни дебюта за игрален и документален филм, четири копродукции за игрален филм, четири присейла на игрални филми (два от които на детско-юношеска тематика), три присейла на документални филми, както и предоставяне на архив срещу права на излъчване за още един документален филм – всичко това планира да продуцира Българската национална телевизия за периода 2022-2023 г., пише Дневник.

Списъкът е изнесен дни преди избора на нов генерален директор на БНТ, който се очаква да бъде известен на 29 юни т.г., и включва:

Ситком

“Радиовръзки” (режисьор Николай Пенчев, сценаристи Христо Кабаджов, Пламена Велковска и Мирон Крумов, продуцент “Междинна Станция 15” ООД – Иван Христов, Андрей Аранудов) – 24 серии по 27 мин.

Сериал – драма или криминална драма, подходяща за излъчване в прайтайм

“Мама” (режисьор Павел Веснаков, сценарист Христина Апостолова, продуцент “Дрийм тийм груп” – Евтим Милошев) – 12 серии по 54 мин.

Сериал – без предварително зададена тема и жанрова насоченост

“Мъртар” (режисьор Валери Милев, сценарист Васил Попов, продуцент “База Х” ЕООД – Захари Бахаров) – 6 серии по 54 мин.

“Дъщерите на София” (режисьор Неда Морфова, сценарист Рене Карабаш (Ирена Иванова), продуцент “Дъ гууд къмпани” ЕООД – Момчил Манчев)

Пълнометражен игрален филм – с продължителност 85 мин.

“1349″ (режисьор и сценарист Максим Генчев, продуцент “Дема филм” ЕООД – Десислава Ковачева)

“Заведи ме вкъщи” (режисьор Димитър Геновски, сценарист Михаил Вешим, продуцент “Профотон” ЕООД – Цветан Недков).Късометражен игрален филм – дебют – с продължителност 27 мин.
“Един работен ден” (режисьор Атанас Бончев, сценаристи Христо Бозаджиев, Веса Бойчева, продуцент “Студио Бленд” ООД – Михаил Константинов)

Късометражен документален филм – дебют – с продължителност 27 мин.

“Бацилус Булгарикус” (режисьор Цветомир Матев, сценаристи Пенчо Ковачев и Марин Дамянов, продуцент “Фул мун улф” ЕООД – Павел Павлов)

Копродукция

“Ало” (режисьор Стефан Командарев, сценаристи Симеон Венциславов и Стефан Командарев, продуцент “Арго Филм” ООД – Стефан Командарев)

“Парчета живот” (режисьор Севда Шишманова, сценарист Севда Шишманова и Милена Петрова, продуцент “Ред карпет” ЕООД – Веселка Кирякова)

“Черни пари за бели нощи” (режисьори Кристина Грозева и Петър Вълчанов, сценаристи Кристина Грозева, Петър Вълчанов и Дечо Таралежков, продуцент “Абраксас Филм” ООД – Кристина Грозева);

“По-малкото зло” (режисьор Магдалена Ралчева, сценарист Юрий Дачев, продуцент “Нюанс филмс” – Магдалена Ралчева).

Присейл-пълнометражен игрален филм

“Случаят Тесла” (режисьор Андрей Хадживасилев, сценарист Виктория Пенкова, продуцент “Инкомс проджект” ЕООД – Пламен Йорданов)

“Български кораб потъва” (режисьор Петринел Гочев, сценарист Гергана Змийчарова и Петринел Гочев, продуцент “Гала Филм” – Галина Тонева)

Присейл-пълнометражен игрален филм – без предварително зададена тема и жанрова насоченост

“Триумф” (режисьори Петър Вълчанов и Кристина Грозева, сценаристи Дечо Таралежков, Кристина Грозева и Петър Вълчанов, продуцент “Абраксас Филм” ООД – Кристина Грозева)

“Добрият шофьор” (режисьор Тонислав Христов, сценаристи Тонислав Христов, Каарле Ахо и Константин Божанов, продуцент “Соул фууд” ООД – Андреа Станоева)

Присейл – документален филм

“Социално силните” (режисьор и сценарист Николай Василев, продуцент “Скрийнинг имоушънс” ООД – Павлина Ангелова)

“Гларуси” (режисьор и сценарист Тонислав Христов, продуцент “Соул фууд” ООД – Андреа Станоева)

“Стефан и Мария” (режисьор Станимир Трифонов, сценарист Емил Спахийски, продуцент “Доли Медиа Студио” ЕООД – Добромир Чочов)

Присейл за документален филм чрез предоставяне на архив срещу права на излъчване

“В името на Бог Ръгби” (режисьор и сценарист Васил Върбанов, продуцент “Лакриц” ЕООД – Даниела Филипова) – 54 мин.

Не мога да коментирам проекти и имена, които не познавам, но ми се вижда полезно списъкът да е известен – хората с повече информация може и да могат да си направят някакви изводи.

ВАС за прилагането в България на закона Магнитски

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

По важния въпрос как в България да бъде прилаган Магнитски – най-важните факти от lex.bg u Лора Филева в Дневник:

ВАС окончателно обяви, че решението на МС за български списък по закона “Магнитски” е нищожно

Решението на служебното правителство за създаване на български разширен списък по закона „Магнитски“ е нищожно, защото е издадено при липса на компетентност – липсва конкретна правна норма, която да овласти Министерския съвет да издаде такова решение, а липсата на материална компетентност винаги води до нищожност на издадения акт.

Това приемат поотделно два различни петчленни състава на Върховния административен съд (ВАС), които потвърдиха решенията на тричленните състави по две от общо над 60 дела, образувани заради наложените санкции по американския глобален закон. Първите две окончателни решения са по жалби на Ирена Кръстева (решението тук) и по жалба на „Интернюз 98“ ООД със съдружници Елена Динева и Нове интернал” ЕООД (решението тук) срещу три точки от решение № 441/04.06.2021 г. на Министерския съвет – за създаване на работна група, която да изготви и поддържа списъка, той да бъде публикуван на сайтовете на МФ и НАП, а държавните органи и дружества да прекратят отношенията си с тях.

Обявяването на решенията стана в контекста и на скандала с изтеклия вариант на проект/чернова/ идеи за т.нар. “български закон Магнитски”. Дневник информира, че според министъра на финансите се работи по текстове, които да защитават държавата и бизнеса в случаи на наложени санкции от други държави, които заплашват финансовата система и икономиката на страната.

Очакването е за нормативен акт за прилагането на закона Магнитски и санкции, наложени от други държави, това казва и ВАС: “липсва конкретна правна норма, която да овласти Министерския съвет да издаде такова решение” – а не за “собствен Магнитски”: това са две различни идеи.

По отношение на идеята за собствен Магнитски главният прокурор Гешев е заявил в Брюксел, цитиран от Клуб Z, че закон “Магнитски”, подобен на американския, трябва първо да бъде приет на ниво ЕС, след което да бъде транспониран в националните законодателства.

Шести пакет от ограничителни мерки на ЕС по отношение на действия, подкопаващи или застрашаващи териториалната цялост, суверенитета и независимостта на Украйна

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

Държавите от ЕС постигнаха споразумение относно шестия пакет от санкции срещу Русия, включително забрана за внос на руски суров петрол и петролни продукти, пренасяни по море. Основните елементи на пакета според Reuters – петролно ембарго, застраховки, банки и банкови услуги, медии, други ограничения за износ. На България ще бъде разрешено да внася руски суров суров и рафинирани продукти по море до края на 2024 г.

ЕС разширява обхвата на съществуващата забрана за предоставяне на специализирани услуги за финансови съобщения (SWIFT), така че в него да бъдат включени още три руски кредитни институции — най-голямата руска банка Сбербанк, Московската кредитна банка и Руската земеделска банка, както и Беларуската банка за развитие и възстановяване.

Пакетът на ЕС разширява списъка на лицата и компаниите, по отношение на които се налагат ограничителни мерки – замразяване на активи и забрани за пътуване, свързани с военно-индустриалните сектори на Русия. Според Reuters разширяването привежда мерките на ЕС в съответствие с подобен списък, съставен от Съединените щати.

За медиите :

Според прессъобщението на Съвета, ЕС предвижда спиране на разпространението в ЕС на още три руски държавни медии: Русия РТР/РТР Планета, Русия 24 и ТВ Център Интернешънъл. Тези структури са използвани от руското правителство като инструменти за манипулиране на информация и насърчаване на дезинформацията относно нахлуването в Украйна, включително за пропаганда, с цел да се дестабилизират съседните на Русия държави и ЕС и неговите държави членки. В съответствие с Хартата на основните права тези мерки няма да попречат на тези медии и техния персонал да извършват дейности в ЕС, различни от дейности по излъчване, например изследвания и интервюта.

Досега ограниченията бяха наложени с Регламент (ЕС) 2022/350 от 2 март 2022 към RT u Sputnik ( по Приложение XV към регламента).

Сега ограниченията са предвидени в Регламент (ЕС) 2022/879 от 3 юни 2022 и към медиите в Приложение VI – но след акт за изпълнение на Съвета – виж рециталите и самата разпоредба на член 5н.

Според Регламента:

С Решение (ОВППС) 2022/884 се удължава преустановяването на лицензите за излъчване в Съюза на руски медии, които са под постоянния контрол на руското ръководство.

Руската федерация предприе системна международна кампания за медийна манипулация и изопачаване на фактите, за да засили стратегията си за дестабилизация на съседните ѝ държави и на Съюза и неговите държави членки. По-специално мишена на пропагандата многократно и последователно бяха европейски политически партии, особено по време на изборите, като мишена са и гражданското общество, лицата, търсещи убежище, руски етнически малцинства, полови малцинства, както и функционирането на демократичните институции в Съюза и неговите държави членки.

С цел да обоснове и подкрепи агресията си срещу Украйна, Руската федерация предприе продължителни и съгласувани пропагандни дейности, насочени към гражданското общество в Съюза и в съседните държави, като сериозно изопачава и манипулира фактите.

Тези пропагандни дейности се осъществяват чрез редица медии под постоянния пряк или непряк контрол на ръководството на Руската федерация. Подобни действия представляват съществена и пряка заплаха за обществения ред и сигурността на Съюза. Споменатите медии са от съществено значение и допринасят за обосноваването на агресията срещу Украйна и за подкрепата на тази агресия, както и за дестабилизирането на съседните на Украйна държави.

С оглед на сериозната обстановка и в отговор на действията на Русия, дестабилизиращи положението в Украйна, е необходимо в съответствие с основните права и свободи, признати в Хартата на основните права, по-специално с правото на свобода на изразяване на мнение и на свобода на информация, както е признато в член 11 от нея, да се въведат допълнителни ограничителни мерки за преустановяване на дейността по излъчване на такива медии в Съюза, или на излъчванията им, насочени към Съюза. Мерките следва да се запазят докато се сложи край на агресията срещу Украйна и докато Руската федерация и свързаните с нея медии престанат да извършват пропагандни действия срещу Съюза и неговите държави членки.

Целесъобразно е на Съвета да се предоставят изпълнителни правомощия да решава чрез актове за изпълнение и след разглеждане на съответните факти дали ограничителните мерки да станат приложими на датата, посочена в настоящия регламент, по отношение на едно или няколко образувания, изброени в приложение VI към настоящия регламент.

В съответствие с основните права и свободи, признати в Хартата на основните права, и по-специално с правото на свобода на изразяване на мнение и свободата на информация, свободата на стопанска инициатива и правото на собственост, както са признати в членове 11, 16 и 17 от нея, тези мерки не пречат на въпросните медии и техния персонал да извършват в Съюза дейности, различни от излъчване, например проучвания и интервюта. По-специално тези мерки не променят задължението за зачитане на правата, свободите и принципите, посочени в член 6 от Договора за Европейския съюз, включително в Хартата на основните права, както и в конституциите на държавите членки, в рамките на съответното им приложно поле.

<Член 5н, т.21

21)

Приложение XV се изменя в съответствие с приложение VI към настоящия регламент.

Тази точка се прилага по отношение на едно или няколко образувания, посочени в Приложение VI към настоящия регламент, считано от 25 юни 2022 г. и при условие че Съветът, след като разгледа съответните случаи, вземе такова решение с акт за изпълнение.

ПРИЛОЖЕНИЕ VI

В приложение XV към Регламент (ЕС) № 833/2014 се добавят следните образувания:

„Rossiya RTR / RTR Planeta

Rossiya 24 / Russia 24

TV Centre International“.

В допълнение е публикувано известие до субектите в Приложението:

Известие на вниманието на Rossiya RTR / RTR Planeta, Rossiya 24 / Russia 24 и TV Centre International във връзка с включването им в Решение 2014/512/ОВППС на Съвета и Регламент (ЕС) № 833/2014 на Съвета относно ограничителни мерки с оглед на действията на Русия, дестабилизиращи положението в Украйна

(2022/C 219 I/03)

Съветът включи посочените по-горе образувания в приложение IX към Решение 2014/512/ОВППС на Съвета (1) и в приложение XV към Регламент (ЕС) № 833/2014 на Съвета относно ограничителни мерки с оглед на действията на Русия, дестабилизиращи положението в Украйна (2), с цел тези мерки да бъдат приложени, считано от 25 юни 2022 година, при условие че Съветът вземе решение след разглеждането на съответните факти.

Засегнатите образувания се уведомяват, че могат да подадат искане до Съвета за получаване на информацията, свързана с включването им

Санкционният пакет в Официален вестник на ЕС

Как България приложи предходните санкции към медиите по Приложение XV на Регламент 350

Могат ли платформите да бъдат задължени да архивират доказателства за престъпления по време на война

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

На 12 май членове на Конгреса в САЩ са изпратили писма до изпълнителните директори на YouTube, TikTok, Twitter и Meta с молба да създадат цифров архив, който да съхранява видеоклипове, снимки и други доказателства за военни престъпления, публикувани онлайн.

Това не е нова идея, но войната в Украйна доведе до подновяване на дългогодишните призиви към големите технологични компании да променят начина, по който третират този вид материали. Платформите често премахват такова съдържание въпреки потенциалната му стойност в съдебната зала. Идеята е видеоклиповете да не изчезват, когато алгоритъмът ги свали за показване на неправомерно насилие.

Но рационализирането на процеса за събиране на данни, изграждането на хранилище за данни и управлението на достъпа няма да бъде лесна задача.

В Калифорнийския университет в Бъркли отдавна работят по въпроса как социалните медии могат да бъдат използвани за доказателства в международни съдилища – и как компаниите могат да свършат по-добра работа за запазването на доказателствата; как социалните медийни платформи могат да се трансформират от „случайни и нестабилни архиви за съдържание за правата на човека“ в хранилища от доказателства, достъпни за следователи и прокурори (доклад).

Екипът им дори е създал принципи и рамка за използване на цифрова информация с отворен код в международни съдилища.

Разговор с този екип и повече информация – codastory.com

Правото на платформите да премахват съдържание

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

На 12 май Апелативeн съд на САЩ разреши да влезе в сила нов агресивен закон на щата Тексас, регулиращ големите онлайн платформи.

Законът, известен като HB20, ограничава големите социални медийни платформи да премахват съдържание, качено от потребителите – и по този начин ги ограничава да се ангажират с модериране на съдържанието – функция, която те имат в момента.

Законът налага и редица изисквания за прозрачност по отношение на модерирането на съдържание. Група технологични компании, които оспорват закона, са подали по спешност молба до Върховния съд за спиране на действието на HB20, докато текат съдебни дела за конституционността на закона съгласно Първата поправка.

Свободата на изразяване на потребителите и свободата на изразяване на платформите в колизия.

Баланс, който в момента се търси в ЕС, Обединеното кралство, в САЩ на федерално равнище и в много още държави.

Къде застават правозащитниците от Knight First Amendment Institute: при ищците – amicus brief

Източникът на тази информация е Lawfare Blog. Тема и на едночасово издание на The Lawfare Podcast.

ЕС в киберпространството: заключения на Съвета на ЕС

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

На 23 май 2022 Съветът на ЕС е одобрил заключения относно установяване на позицията на ЕС в киберпространството.

Съветът ЩЕ РАЗГЛЕДА постигнатия напредък по изпълнението на приетите заключения през 2023 г., за да се гарантира по-нататъшното развитие на позицията на ЕС в киберпространството.

Съветът

1.ПОДЧЕРТАВА засилването през последните години на злонамереното поведение в
включително рязкото и постоянно нарастване на злонамерените дейности, насочени
срещу критичната инфраструктура, веригите на доставки и интелектуалната
собственост на ЕС и неговите държави членки, повишения риск от разпространение на
ефектите, както и увеличаването на атаките със софтуер за изнудване срещу нашите
предприятия, организации и граждани. ОТБЕЛЯЗВА, че със завръщането на силовата
политика зачестяват опитите на някои държави за оспорване и подкопаване на
основания на правила международен ред в киберпространството, които превръщат
киберпространството, наред с откритото море, въздушното и космическото
пространство, във все по-оспорвана област. ПРИЗНАВА, че широкомащабните
кибератаки или опити за намеса, нарушаване или разрушаване на мрежи и
информационни системи, предизвикващи системни последици, са зачестили, че те
могат да подкопаят нашата икономическа сигурност и да засегнат демократичните ни
институции и процеси и че демонстрират готовността на някои участници да изложат
на опасност международната сигурност и стабилност. ПОДЧЕРТАВА, че военната
агресия на Русия срещу Украйна е показала, че офанзивните действия в
киберпространството могат да бъдат неразделна част от хибридни стратегии,
съчетаващи сплашване, дестабилизация и икономически сътресения.

2. ИЗТЪКВА ОТНОВО, че в контекста на настоящите геополитически промени силата на
нашия Съюз е в единството, солидарността и решимостта и че прилагането на
Стратегическия компас ще засили стратегическата автономност на ЕС и способността
му да работи с партньори за защита на неговите ценности и интереси, включително в
киберпространството. ПОДЧЕРТАВА, че един по-силен и по-способен ЕС в областта
на сигурността и отбраната ще допринесе положително за световната и
трансатлантическата сигурност и допълва НАТО – организацията, която за държавите,
членуващи в нея, продължава да бъде основата на колективната им отбрана.
ПОТВЪРЖДАВА намерението на ЕС да засили своята подкрепа за основания на
правила международен ред, в сърцевината на който стои ООН.

3. В съответствие със Заключенията на Съвета относно Стратегията на ЕС за
киберсигурност и Стратегическия компас ИЗТЪКВА ОТНОВО, че позицията на Съюза
в киберпространството трябва да се развива, като се повишава способността ни за
предотвратяване на кибератаки посредством изграждане на капацитет, развиване на
способностите, обучение, учения и повишена устойчивост, както и чрез решителен
отпор на кибератаките срещу ЕС и неговите държави членки, като се използват всички
налични инструменти на ЕС. Това включва още по-голяма демонстрация на
решимостта на ЕС да дава незабавен и дългосрочен отговор на участниците в заплахи,
които се стремят да възпрепятстват нашия сигурен и отворен достъп до
киберпространството и да засегнат стратегическите ни интереси, включително
сигурността на нашите партньори. В този контекст ИЗТЪКВА, че позицията в
киберпространството има за цел да обедини различните инициативи в действията на
ЕС, които целят укрепването на мира и стабилността в киберпространството и са в
полза на едно отворено, свободно, глобално, стабилно и сигурно киберпространство,
като същевременно се координират по-добре краткосрочните, средносрочните и
дългосрочните действия за предотвратяване, обезкуражаване, възпиране и реагиране на
киберзаплахи и атаки и се използват киберспособностите. НАБЛЯГА, че тези елементи
следва да станат част от позицията на ЕС в киберпросранството, в съответствие с петте
функции на ЕС в киберпространството:

укрепване на нашата киберустойчивост и капацитет за защита;

засилване на солидарното и всеобхватно управление на кризи;
популяризиране на нашата визия за киберпространството;

засилване на сътрудничеството с държави партньори и международни организации;

предотвратяване, защита и реагиране на кибератаки.

Пълният текст

Цифровият преход: Condé Nast

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

Condé Nast, издател на Vogue, Wired, The New Yorker и GQ, „вече не е компания за издаване на списания“, казва нейният изпълнителен директор Роджър Линч.

„Около 70 милиона души четат нашите списания, но имаме 300 милиона, които взаимодействат с нашите уебсайтове всеки месец, и 450 милиона, които взаимодействат с нас в социалните медии“, каза Линч в интервю за The New York Times .

Тъй като приходите от печатна реклама падат значително, Condé Nast започва да премества своите заглавия зад платените стени онлайн. В момента приходите от абонаменти и електронна търговия (партньорски връзки и други подобни) съставляват около една четвърт от глобалните приходи на Conde Nast, с цел този дял да се увеличи до една трета от приходите на компанията през следващите четири години. Виждаме нарастване на абонаментите в нашия бизнес.

Имаме ли аналогични достъпни данни за българските печатни издания?

Директива 2018/1808 (ДАВМУ): дела срещу пет държави пред Съда на ЕС

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

Европейската комисия („Комисията“) предприема правни действия срещу държавите от ЕС, които не изпълняват своите задължения, произтичащи от правото на ЕС. Тези решения обхващат различни сектори и области на политиката на ЕС и имат за цел да осигурят правилното прилагане на правото на ЕС в интерес на гражданите и предприятията.

Тъй като пет държави не са привели законодателството си в съответствие с правото на ЕС (ДАВМУ), Комисията реши да предяви иск пред Съда на ЕС срещу Чехия [INFR 2020/0510], Ирландия [INFR 2020/0531], Румъния [INFR 2020/0555], Словакия [INFR 2020/0563] и Испания [INFR 2020/0521] с искане за налагане на финансови санкции в съответствие с член 260, параграф 3 от ДФЕС.

Особено важно е закъснението на Ирландия – заради платформите. Директива 2018/1808 (последната ревизия на медийната директива) за пръв път предвижда изисквания към платформи, на които може да се споделя видеосъдържание. Тези изисквания се прилагат от регулатора в държавата, под чиято юрисдикция е платформата.

Държавите-членки трябваше да транспонират третата ревизия на Директивата за аудиовизуални медийни услуги и да съобщят националните мерки за транспониране на Комисията до 19 септември 2020 г. При липса на приемане на съответните национални правила, Комисията изпрати писма с официално уведомяване до 23 държави през ноември 2020 г., последвани от девет мотивирани становища през септември и две през ноември 2021 г. Към днешна дата изброените по-горе държави-членки не са успели да транспонират изцяло и да съобщят мерките за прилагане на AVMSD. Поради тази причина днес Комисията реши да отнесе тези дела до Съда на ЕС.

САЩ: атака срещу противодействието на дезинформацията, уроци

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

В края ня април беше обявено, че САЩ създава Съвет за управление на дезинформацията към DHS, Department of Homeland Security, Министерството на вътрешната сигурност. „Целта е да обединим ресурсите на министерството (DHS) за справяне с тази заплаха“, е казал министърът (C-SPAN). Нина Янкович, която преди това е работила като сътрудник по дезинформацията в Wilson Center, беше изборът за изпълнителен директор. Нина Янкович като стипендиант на Фулбрайт е работила в пресцентъра на Володимир Зеленски през 2019 г. в Киев, Украйна.

На 18 май Нина Янкович е подала оставка от новата позиция. Министърът спира работата по новия и – оказва се – противоречив Съвет и приема оставката на директора след седмици на опасения за свободата на словото. Въпреки че Съветът не е официално закрит, той ще бъде обсъден от консултативен съвет на DHS, който се очаква да направи препоръки до 75 дни. Washington Post първи съобщиха за т.нар. спиране на дейността на Съвета.

Американският опит е в някакъв смисъл стандартен. Веднага след назначението на Янкович тя е обявена за министър на истината , Съветът – за център на цензурата и следва клеветническа кампания по учебник. Министерството не реагира – или поне не реагира достатъчно активно.

Иронията е, казва вътрешен източник пред WP, че ролята на Нина беше да излезе със стратегии за противопоставане на този тип кампании, а сега тя стана жертва на такава кампания и те дори не я защитиха. Всеки, който заеме тази позиция, ще бъде подложен на дезинформационна кампания или атака.

И сега – внимание.

Министър Божанов е обявил в Народното събрание идеята за създаване на аналитично и координационно звено, което ще осъществява мониторинг върху дезинформацията, без да осъществува функции на регулатор. Няма съмнение, дезинформация у нас има, за нов анализ с автор доц. Милена Якимова информира Дневник.

В контекста на американския опит не е сложно да се предположи как ще бъде посрещната идеята. И в контекста на американския опит очакваме, мисля, две неща от администрацията:

идеята да бъде много добре и в детайли обмислена и
публичната администрация да има стратегия за посрещане на неминуемите атаки срещу звеното.

Повече за идеята тук.