Category Archives: закони и право

15 години членство на България в ЕС

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Министър-председателят Кирил Петков с видеопослание за 15 – годишнината от членството на България в ЕС.

Какво се случи на 1 януари 2007 година?

За българското медийно законодателство  и членството на България в ЕС:

Правното положение на електронните медии в условията на членство в ЕС  се урежда от Закона за радиото и телевизията, приет през 1998 г., за да въведе директивата Телевизия без граници след първата й ревизия от 1997 г.  Законът е изменян 65 пъти,  23 (ежегодни) са измененията, с които се удължава действието на временното решение за финансиране на БНТ и БНР от бюджета. Хармонизационни са измененията през 2000 (условие за откриване на преговорите за присъединяване), 2006 (свобода на установяване), 2010 (въвежда се втората ревизия на директивата) и 2020 (въвежда се третата ревизия на директивата).

Пред Конституционния съд са атакувани повече от 20 разпоредби от ЗРТ. За противоконституционна е обявена лустрацията – ограничението за сътрудници на бившата ДС и РУМНО да бъдат членове на регулатора и генерални директори на БНТ и БНР. Важно за разказа е, че  през 1999 г. тогавашният състав на КС с докладчик Иван Григоров се произнесе, че лустрационната разпоредба е конституционносъобразна, но през 2013 г. КС в друг състав c докладчик Благовест Пунев реши обратното.

Законът за радиото и телевизията има принос към европейското финансиране на българските медии:  наличието на напълно хармонизирано национално медийно законодателство  позволи участие на България в програма MEDIA още от 2002, а не както обикновено – от началото на членството в ЕС.

Франция пое председателството на Съвета на ЕС

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

От 1 януари 2022 започна Френското председателство на Съвета на ЕС.

Франция посочва постигнатото в следните основни посоки:

  • По отношение на екологичния преход Европа се стреми да бъде въглеродно неутрална до 2050 г., сега отделя една трета от бюджета си за борба с глобалното затопляне;
  • По отношение на цифровите въпроси, реформата на авторското право и премахването на терористично съдържание онлайн бяха приети, а регулирането и отчетността на платформите скоро ще станат реалност;
  • По отношение на социалните въпроси, първото решение беше да се преразгледа директивата за командироване на работници въз основа на принципа на „равно заплащане за еднакъв труд на едно и също работно място“;
  • Що се отнася до отбраната, Европа въведе първия си съвместен военен бюджет и Европейската инициатива за интервенция, а Франция и Германия обединиха усилията си, за да разработят нова техника;
  • По отношение на икономическите въпроси , исторически план за възстановяване, финансиран от съвместни европейски заеми, помогна на Европа да преодолее кризата. 

Президентът Макрон говори за нов европейски модел на растеж, основан на четири стълба, между които и цифровата трансформация:

Десетте най-големи компании в света по пазарна капитализация, нито една от които не е европейска, сега включват осем технологични компании. Това е реалността на глобалния капитализъм днес. Но източник на надежда е, че нито една от тези осем технологични компании не е съществувала  преди 25 години. Трябва  да създадем наистина интегриран цифров пазар, да опростим правилата си, да премахнем бариерите между ЕС27 и по този начин да продължим да работим върху този цифров единен пазар.  Трябва да определим собствените си правила за цифровия свят. Като европейци, ние вече успяхме да приложим европейски регламент за защита на личните данни. Това не само е успех в Европа, подобрявайки защитата на нашите граждани и техните данни, но го превърнахме в международен стандарт. Големите американски компании са приели този стандарт, което показва, че когато успеем да се организираме, създаваме глобални стандарти. Работи се за   данъчното облагане на мултинационалните предприятия, особено на цифровите гиганти.

Два пионерски текста  ще бъдат в центъра на вниманието на френското председателство. Първият е Законът за цифровите пазари, DMA, който има за цел да гарантира, че цифровите гиганти няма да се превърнат в беззаконни монополи и да убият духа на иновациите, който им позволи да се появят.  Вторият е Законът за цифровите услуги, DSA, който ще установи режим на отговорност за основните платформи по отношение на продуктите, които продават, и преди всичко съдържанието, което хостват. И това е безпрецедентен европейски регламент за борба с онлайн омразата, за определяне на отговорността на тези основни платформи за тяхното съдържание. Това прави Европа пионер в тази област. Темите за антисемитизъм, расизъм, език на омразата и кибертормоз се появяват всеки ден. Няма реална международна регулация по тези въпроси, както стоят нещата. Този текст ще бъде основополагащ, тъй като ще установи за първи път регулиране на съдържанието и отговорността на платформите в цял континент. Тези два текста, DMA и DSA, ще бъдат цифрови приоритети на френското председателство.

 

Анджей Дуда наложи вето върху закона, ограничаващ чуждата собственост върху полски медии

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Полският президент Дуда  наложи вето върху  спорен закон за медиите, който трябваше да ограничи собствеността върху медии на лица извън ЕС.

Полските лидери твърдят, че  целта е  да се гарантира, че Полша е свободна от китайско и руско влияние, но смята се, че целта е   TVN24 –   независим канал,  критичен към правителството,   в който американската компания Discovery има мажоритарен дял.  “TVN24  действа като съществен противовес на обществената   TVP, която Право и справедливост превърна в истински пропаганден канал”, пише Politico.

„Споделям мнението на повечето мои сънародници, с които разговарях, че нямаме нужда от  повече спорове“, казва полският президент Анджей Дуда във видео, обявяващо ветото. Така Дуда се противопоставя на партията  Право и справедливост, която помогна той да бъде избран за втори мандат миналата година. Теоретично парламентът може да отмени ветото, но не се очаква  Право и справедливост  да могат да съберат необходимото мнозинство – според полското право вето се преодолява  със 60 процента от гласовете.

Доналд Туск, бивш министър-председател на Полша, пише в Twitter, че епизодът демонстрира, че „натискът има смисъл“.

Междувременно TVN24 получи лицензия в Нидерландия,  така че във всички случаи  програмата ще бъде разпространявана и за аудиторията в Полша – на базата на нидерландска или  полска лицензия.

През последните шест години Полша падна от 18-о място в световната класация за свобода на печата на 62-ро по класацията на  Репортери без граници, подчертава WP.

ЕСПЧ: граници на правото на критика

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Стана известно решението на ЕСПЧ по делото Banaszczyk v Poland.

Жалбоподателят е бил главен редактор на вестник с регионално разпространение в Полша. Медията публикува  поредица от статии за тревожната ситуация в районната болница, в които се твърди, че неблагополучията се дължат   на промени в ръководния екип на болницата под  натиск на  синдикалните организации.  Жалбоподателят обвинява новите болнични мениджъри в непотизъм, некомпетентност и неправилно управление и призовава за   щателно и задълбочено изследване на болницата и нейното функциониране.

Съдът приема, че посоченото от жалбоподателя намерение, което е било да разтърси общественото мнение, за да доведе до промяна в положението на болницата, не е достатъчно, за да го освободи от отговорност за клевета. Като припомня, че критиките  са допустими само  при  законен обществен интерес, съдът приема, че границите на свобода на изразяване са превишени,  и осъжда главния редактор.  Той обжалва първоинстанционното решение, губи и се обръща към ЕСПЧ.

Съдът:

  • Присъдата на жалбоподателя представлява намеса в правото му на свобода на изразяване, гарантирано от член 10 на Конвенцията. Намесата е била  предвидена от закона. Преследва законна цел, предвидена в член 10, параграф 2 от Конвенцията, а именно защитата на доброот име  на други лица.  Дали тази намеса е била  необходима в едно демократично общество?
  • Основните принципи по отношение на  необходимия в демократичното общество  характер на дадена намеса са добре установени в практиката на Съда,  а ако е необходима, трябва да се провери  дали е  пропорционална на преследваната законна цел  и дали мотивите, на които се позовават националните органи, за да обосноват намесата, изглеждат  релевантни и достатъчни.
  • Съдът е определил  редица критерии за  балансиране на  правата по чл.8 и чл. 10 ЕКПЧ. (63) Съдът припомня още,  че  резултатът от делото  не може да варира според това дали жалбата е по член 10 от Конвенцията, от лицето, публикувало спорните изявления, или по член 8 от Конвенцията — от лицето, което е било предмет на този доклад. Наистина, тези права заслужават a priori равно уважение. Следователно по принцип правото на преценка следва да бъде еднакво и в двата случая. (64)
  • В случая Съдът отбелязва, че статията  се отнася до предмет, който без съмнение е бил важен за дадена общност. Член 10 параграф 2 от Конвенцията оставя малко място за ограничения на свободата на изразяване в областта на политическата реч или въпросите от обществен интерес. (65-66)
  • Съдът отбелязва, че критиката е срещу лица  с официални ръководни функции в обществена болница. В това отношение тя припомня, че границите на допустимата критика са по-широки спрямо лицата, на които са възложени официални функции, по-специално по отношение на начина им на упражняване на тези функции, отколкото към частни лица (69).
  • Тъй като  жалбоподателят участва в разисквания по важен въпрос от обществен интерес, той не може да бъде длъжен да отговаря на по-строги изисквания от тези на “надлежната проверка”. При такива обстоятелства, изискващи от кандидата да докаже истинността на изявленията си, може да доведе до лишаването  му от закрилата на член 10 ( 71)
  • Съдът приема още, за разлика от тази юрисдикция, че тези изявления не са били лишени от фактическа основа. (73)
  • Съдът приема, че това несъмнено е въпрос, по който жалбоподателят е имал право да информира читателите за своя вестник. Той отбелязва също, че разглежданите изявления не се отнасят до личния живот на засегнатото лице, а до действията му като ръководител на обществената болница. Той  в качеството си на публична личност  е трябвало да очаква действията му да бъдат подложени на контрол от страна на местната преса (79).
  • Използваният език не бил нито вулгарен, нито обиден.
  • Съдът припомня, че естеството и тежестта на наложените санкции са фактори, които трябва да се вземат предвид при преценката на пропорционалността на нарушението на правото на свобода на изразяване, гарантирано  от член 10 от Конвенцията. Въпреки че присъдата, наложена на жалбоподателя, е значително намалена при обжалването,  жалбоподателят е претърпял санкция, която може да има потискащо  действие върху човек като него,   участвал в дебати   от общ интерес на местно равнище.

Предвид изложеното по-горе Съдът счита, че мотивите, предоставени от националните юрисдикции за обосноваване на присъдата на жалбоподателя, не  са  релевантни и достатъчни.

Нарушение на член 10 от Конвенцията.

ЕСПЧ: изискване за религиозна клетва

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Стана известно решението на ЕСПЧ по делото Shortall and Others v. Ireland. 

Конституцията на Ирландия изисква президентът да встъпи в длъжност, като направи декларация, включваща следните думи: „В присъствието на Всемогъщия Бог… Нека Бог ме насочва и поддържа.” Същото се изисква от членовете на Държавния съвет.

Жалбоподателите са ирландски политици. Позовавайки се на член 9 ЕКПЧ  (свобода на мисълта, съвестта и религията)  те  твърдят, че биха могли да се стремят да бъдат избрани за президент или да бъдат поканени да участват в Държавния съвет, но че религиозна клетвена декларация   е в противоречие с техните вярвания и  би им попречила да заемат позицията.

Съдът:

Според информацията, с която разполага Съдът, по-голямата част от  държавите-членки на Съвета на Европа не използват религиозен език в декларациите при заемане на висши държавни длъжности като държавен глава, правителствени ръководители или членове на парламента. Ако се използва такъв език, включването му е или дискреционно, или е предвидена и нерелигиозна клетва. Единствените изключения са Конституцията на Румъния, която изисква клетва с религиозни елементи за длъжностите на президент, министър-председател и членове на правителството; Конституцията на Грузия, която изисква клетва с религиозни елементи за длъжността на президента, Конституцията на Лихтенщайн, която изисква клетва с религиозни елементи за членовете на парламента и правителството, и Конституцията на Сан Марино, която изисква религиозна клетва за кабинета.

Комитетът на ООН по правата на човека (UNHRC) вече е изразил загриженост относно липсата на напредък в изменението на изискването  за религиозни декларации и е препоръчал на Ирландия да предприеме  конкретни стъпки  за изменение на Конституцията.

Същевременно, съгласно член 34 от Конвенцията,  жалбоподателят трябва да бъде пряко засегнат  от оспорената мярка. Конвенцията не  позволява  жалба само защото едно лице смята, без да бъде пряко засегнато,   че може мярката да противоречи на Конвенцията.

Наистина Съдът е приел, че жалбоподателите могат да бъдат потенциални жертви в някои случаи,  но изисква  да се представят убедителни доказателства за вероятността от нарушение, засягащо лично тях.

Никой от жалбоподателите не е  предоставил разумни и убедителни доказателства за вероятността да бъде пряко засегнат  от изискванията на Конституцията във връзка с полагането на клетвата.

Недопустимост.  

Почина лорд Ричард Роджърс, проектант на сградата на ЕСПЧ в Страсбург

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Почина лорд Ричард Роджърс, британски архитект,  лауреат на наградата Pritzker (2007 г.) и проектант на сградата на Съда за правата на човека в Страсбург. Тази  символична  сграда е част от френското културно наследство и е удостоена с отличие за забележителна съвременна архитуктура. 

Ричард Роджърс е роден   на 23 юли 1933 г. във Флоренция, учи архитeктура в Лондон, след което с Норман Фостър продължава в Йейл. Основават бюро и работят заедно до  1967 г., когато Роджърс започва съвместна работа с  Ренцо Пиано по Центъра Помпиду в Париж.

Създател на стила хайтек заедно с Ренцо Пиано и Норман Фостър.

VOD_-_2021-12-27_13.40.41

(© ECHR)

Virtual visit  

The Human Rights Building, seat of the ECHR

Европейски закон за свободата на медиите: покана за предоставяне на мнения

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Европейската комисия   започва консултации относно бъдещия проект на Европейски закон за свобода на медиите —   инициатива на Урсула Фон дер Лайен, обявена  в речта ѝ за състоянието на Съюза през 2021 г., която цели да се гарантират плурализмът и независимостта на медиите на вътрешния пазар на ЕС.

Комисарят по въпросите на вътрешния пазар Тиери Бретон: „Трябва да допълним нашия законодателен арсенал, за да защитим целостта и независимостта на медийния пазар в ЕС и да гарантираме, че свободата и плурализмът на медиите остават стълбовете на нашите демокрации.“

Всички заинтересовани страни се приканват да участват в поканата за представяне на мнения, публикувана днес на портала „Споделете мнението си“ на всички езици на ЕС. Те могат да изразят мнението си относно описанието, което Европейската комисия дава на инициативата и обяснението защо тя е необходима и какво цели да постигне.

Мнения могат да се изпращат до 21 март 2022 г.

Подробно проучване ще бъде публикувано през януари 2022 г.

Планира се актът да бъде приет през третото тримесечие на 2022 г. Той ще се основава на преразгледаната Директива за аудио-визуалните медийни услуги и ще е част от усилията на ЕС за укрепване на демокрацията, осъществявани в рамките на Плана за действие за европейската демокрация. Той ще допълни и Плана за действие в областта на медиите и аудио-визията, който се съсредоточава върху жизнеспособността, устойчивостта и цифровата трансформация на медийния сектор.

RT търси път към германската аудитория

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Германски медийни регулатори са започнали  процедури срещу руския международен телевизионен оператор RT след пускането на нова немскоезична телевизионна услуга, съобщава  broadbandtvnews.com.

Медийният орган за Берлин-Бранденбург казва, че телевизията RT нито е кандидатствала, нито е получила лицензия. На RT е даден срок  до края на годината за становище, след което медийният орган може да избере да забрани разпространението на програмата и да наложи глоба до половин милион евро.

Немскоезична версия на програмата е достъпна от няколко дни  на немския уебсайт на RT. Каналът се предава и чрез сателит, благодарение на лицензия, получена от проруската администрация в Сърбия. Но за разпространение  в Германия се изисква местна лицензия. По-ранен опит за получаване на лицензия в Люксембург е  неуспешен.

RT твърди, че Европейската конвенция за трансгранична телевизия   позволява разпространение  в Германия чрез сръбската лицензия. Но Medienanstalt Berlin-Brandenburg казва, че програмата се произвежда от RT DE Productions GmbH,  дружество, базирано в Берлин,  и следователно  по силата на правото на ЕС попада под  юрисдикцията на Германия.

Канал на RT в YouTube е  блокиран само няколко часа след стартирането му поради нарушения на условията.

Не става ясно дали и други регулатори в Германия се занимават със законността на разпространение на RT. Този опит на държавите от ЕС с разпространение на програми като RT  е важен и несъмнено трябва да се има предвид.

Euronews с нов собственик

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Alpac Capital се съгласи да закупи международния новинарски канал Euronews от Media Globe Networks (MGN). Сделката, когато бъде завършена, ще сложи край   на шестгодишната собственост на египетския бизнесмен Нагиб Савирис.

Alpac Capital е фонд, базиран в Португалия.

Европейската комисия директно финансира Euronews за репортажи по въпросите на ЕС, като телевизионният оператор ще получи 16 милиона евро само през 2021 г.

 

Николай Стайков осъди ПИК НЮЗ ЕООД

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

пик

Научаваме от самия жалбоподател, че е спечелил дело по ЗЗД срещу ПИК Нюз ЕООД за нанесени вреди от серия от 29 клеветнически и обидни публикации – “медиен тормоз, на който бях подложен след като през февруари 2014 г. заедно с още 12 души инициирахме разследването в БНБ и КТБ и особено след протестите за оставка на главния прокурор от 2014 г. насам.”

Това е пълно уважаване на частичен иск от доста по-висока сума, пише Стайков, точният размер на обезщетението ще се определи в следващите дела след обжалванията на по-високи инстанции (ако има такива) и след завеждане на пълния иск.

Вж и Съдът срещу сайта ПИК – една публикация на Борис Митов, която неизчерпателно описва част от спечелените дела срещу ПИК.