Category Archives: закони и право

YouTube: прекомерното блокиране е реалност

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

За всеки, който се интересува от дискусиите относно автоматичното филтриране на съдържание, ще е важно, че  YouTube публикува първото издание на своя Доклад за прозрачност на авторските права. Докладът е коментиран в публикация  в Kluwer Copyright Blog с автор Пол Келър/ Институт за информационно право (IViR). 

Докладът предоставя  информация за това как функционират различните системи за управление на авторските права на YouTube. Компанията представя  емпирични доказателства за   автоматизираното филтриране на съдържание, което се обсъжда по повод  прилагането на член 17 от Директивата за авторското право в цифровия единен пазар (CDSM).

Докладът отразява  предишното статукво и може да служи като база за сравнение при оценка на действителното въздействие на член 17 в бъдеще.

Основните моменти:

Прекомерното блокиране е реалност

Компанията YouTube е обработила 729,3 милиона действия за авторски права през първата половина на 2021 г., от които огромното мнозинство (99%) са обработени чрез Content ID (за разлика от други инструменти, като Copyright Match Tool и уеб формата. И макар YouTube да твърди, че ContentID е много по-точен и по-малко податлив на злоупотреби от другите си системи, ContentID все още получава 3,7 милиона оспорвания от хора, които твърдят, че действията (блокиране/премахване и др.), предприети срещу тях, са неоправдани. 60% от тези спорове в крайна сметка са били решени в полза на качващите, което означава, че през първата половина на 2021 г. Content ID е генерирал най-малко 2,2 милиона неоправдани действия срещу своите потребители от името на притежатели на права . Става ясно, че опасенията относно прекомерното блокиране от автоматизирани филтри за качване са много основателни.

Според Келър ще бъде интересно да се види   какво ще бъде въздействието от ограничаването на допустимото ex ante филтриране само до „явно нарушаващо“ съдържание, както е частично одобрено от Насоките на Комисията и предложена от адвокат Øe по дело C-401/19.

По-нататък в публикацията се посочва, че  YouTube наистина прави глобални промени в своята система за управление на авторските права, за да се съобрази с разпоредбите на Директивата за CDSM. Авторът констатира  промени в инструмента за съпоставяне на авторски права, “директно вдъхновени от необходимостта да се спазва член 17 в държавите-членки на ЕС”  и според него това е  “пример за тенденция, при която стандартите за регулиране на глобалните платформи се определят ефективно от първия законодател, който желае да действа (докато пазарът, контролиран от този законодател, е достатъчно голям) – нещо, което е наречено ефект на Брюксел във връзка с GDPR.”

Друга (глобална) промяна в системата за управление на авторските права на YouTube е, че YouTube вече твърди, че може да съпоставя съдържание в реално време.

От март 2021 г. качващите се уведомяват чрез нашата функционалност за проверка по време на процеса на качване на видеоклип дали във видеоклипа им има материал, който може да доведе до иск по Content ID. Преди да публикуват видеоклипа, те могат да редактират съдържанието или да използват процеса на оспорване, описан по-долу. Тези опции са налични и след публикуване на видеоклип и предявяване на права.

“Фактът, че Content ID придоби този капацитет едва през март тази година, трябва да повдигне въпроси доколко е пропорционално за малките и средните платформи да прилагат технически мерки за спазване на член 17”, пише Келър.

https://platform.twitter.com/widgets.js

И да, Дафне Келър повдига се въпросът не е ли по-добре законодателят да действа, след като вземе предвид тези обстоятелства, а не преди – какъвто е нашият случай с чл. 17.

Защита на основните права в цифровото време: доклад за прилагане на Хартата за основните права на ЕС 2021

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Европейската комисия публикува доклади за прилагането  на Хартата на основните права на ЕС от 2010 г.

Докладът за 2021 е първият след приемането на новия подход,   обявен в Стратегията от 2020 г. за укрепване на прилагането на Хартата,  COM(2020)711.

Темата на изданието за 2021 г. е защитата на основните права в съответствие със стратегическия фокус на Европейската комисия върху цифровия преход.

Този доклад е изготвен въз основа на:  приноси от държави-членки на ЕС, които бяха поканени да предоставят информация от своите съответните национални перспективи;  европейските организации на гражданското общество, работещи в областта на основните права; доклади от агенции на ЕС, по-специално годишните доклади за основните права от Агенцията на Европейския съюз за основните права (FRA).

IMCO прие доклада за Законодателния акт за цифровите услуги DSA

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Днес комисията на Европейския парламент по вътрешния пазар и защита на потребителите (IMCO) одобри дългоочаквания си доклад относно Закона за цифровите услуги (DSA). 

***I 2020/0361(COD) COM(2020)0825 – C9-0418/2020

DSA   урежда  как посредници като Google и Amazon   влияят върху активността на потребителите на своите платформи и  способността на хората да упражняват правата и свободите си онлайн.

DSA има за цел да ограничи негативното въздействие на най-мощните онлайн платформи върху хората и поставя ограничения  върху възможността  държавите-членки на ЕС да препятстват  свободното изразяване на хората онлайн.

В съобщение на Организацията за цифрови права EDRi се казва:

European Digital Rights (EDRi) приветства ясния ангажимент на IMCO към основополагащите принципи на интернет регулирането на ЕС, а именно режима на условна отговорност за онлайн посредниците и забраната на общите задължения за наблюдение.

Условната отговорност предотвратява стимулите за платформите да ограничават прекомерно законното слово, за да избегнат риска от отговорност,  и следователно защитава свободата на изразяване на хората. Забраната за общи задължения за наблюдение не позволява на държавите-членки на ЕС да изискват от онлайн платформите да преглеждат и едностранно да преценяват цялата информация, която хората споделят онлайн.

„Комисията IMCO свърши добра работа, за да отхвърли някои от най-лошите идеи  –  като кратките срокове за премахване на онлайн съдържание или медийното изключение – освобождаване на онлайн съдържание, публикувано от телевизии и радиостанции от всякакъв контрол, дори ако тези средства могат да разпространяват дезинформация или са просто инструменти за правителствена пропаганда“, казва Ян Пенфрат, старши политически съветник в EDRi.

EDRi също така приветства решението на IMCO да добави силна защита срещу манипулиране на съгласието на хората онлайн  и да заеме ясна позиция за  криптиране от край до край.

EDRi обаче е разочарована от липсата на амбиция в регулирането на  наблюдението върху  поведението за целите на рекламата. Базираният на наблюдение бизнес модел на технологичните компании се основава на широко разпространено профилиране и на извличане на възможно най-много лична информация от лица и групи, както онлайн, така и офлайн. Преобладаващото мнозинство от експертите са съгласни, че най-добрият начин за защита на хората срещу всеобхватно наблюдение от страна на компаниите е да се забранят тези нарушаващи правата, манипулативни и дискриминационни практики в полза на рекламна екосистема, която зачита хората и закона. Рекламата е важна за свободата на интернет, следенето не е.

„Голямата мощ на лобисткия апарат на Big Tech в Брюксел в крайна сметка пречи на всяка значима реформа“, казва Ян Пенфрат.

Коментар от CDT Вашингтон

  • За пореден път  е пропусната възможността да се оспори самата идея за базирана на наблюдение реклама и да се започне постепенно премахване на рекламата, базирана на широкообхватно проследяване.
  • За голямо съжаление е, че някои области от проекта за регламент, които все още представляват значителна загриженост по отношение на основните права, не са изменени по някакъв наистина съществен начин.
  • Tревожно да видим несъдебни органи, упълномощени да изискват чувствителна потребителска информация без силни и ясни предпазни мерки.
  • ЕС трябва да гарантира, че доставчиците установяват точка за контакт и законен представител в Съюза, без да създават риск от лична отговорност за този представител, и да приведе този член в съответствие с изискванията на член 27 на GDPR.
  • Проблематично  e  всеки да може да уведомява за предполагаема незаконност,  защото се открива възможност  за злоупотреба с тази система.

Тези елементи  представляват заплаха за върховенството на правото.  Проблемите  се изострят от явната неяснота по отношение на  независимостта и безпристрастността на предложените структури на управление. Въпреки че ЕП се стреми да доведе до засилен обществен контрол върху ключови аспекти като разработването на предложените кодекси за поведение, това не е достатъчно, се казва в оценката на CDT.

Пленарната зала ще гласува измененото предложение на DSA на януарската сесия. След това одобреният текст ще стане мандат на Парламента за преговори с правителствата на ЕС, планирани да започнат при френското председателство на Съвета на ЕС  през първото полугодие  на 2022 г.

ЕСПЧ: Анонимност на коментари онлайн

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

В ново решение от  7.12.2021 г.   ЕСПЧ се произнася по делото Standard Verlagsgesellschaft mbH v. Austria.

Нарушение по чл.10 ЕКПЧ, Свобода на изразяване

Необосновани съдебни разпореждания срещу медийна компания да разкрият данните на автори на обидни коментари, публикувани на нейния интернет портал за новини като част от политически дебати

Жалбоподателят  е дружество с ограничена отговорност, което притежава и издава ежедневник на хартия  и в онлайн версия. След публикуването на обидни коментари под две статии онлайн за двама политици и политическа партия, медията получава разпореждане да разкрие данните на авторите на коментарите. Националните съдилища отказват да разгледат последните като журналистически източници.

ЕСПЧ прилага теста за пропорционалност:

  • Коментарите от аудиторията са предназначени за аудиторията, а не за журналистите, те не могат да се считат за журналистически източник – по тази линия не могат да претендират за  редакционна поверителност.
  • (а) Намеса. Съдържанието, генерирано от потребителите, е поне частично модерирано. Следователно е очевидно, че цялостната функция на дружеството жалбоподател е да продължи да отваря дискусия и да разпространява идеи по отношение на теми от обществен интерес, защитени от свободата на печата. Задължението за разкриване на данните на авторите на онлайн коментари може да ги възпре от принос към дебати и да има  смразяващ ефект сред потребителите, а и засяга, косвено,   правото на компанията на свобода на печата.
  • Компанията  е предоставила на своите потребители анонимност не само за да защити свободата си на печата, но и да защити личната сфера на потребителите и свободата на изразяване – правата, всички защитени от членове 8 и 10 от Конвенцията. Тази анонимност не би била ефективна, ако компанията-жалбоподател не можеше да я защити със собствени средства. За потребителите би било трудно сами да защитят своята анонимност, ако самоличността им бъде разкрита пред гражданските съдилища. Премахването на анонимността и последиците от нея, независимо от изхода на последващо производство по отношение на съдържанието на коментарите, е намеса в съдържанието.  А разпорежданията на националните съдилища за разкриване на исканите потребителски данни представляват намеса в правото на дружеството жалбоподател да се ползва от свободата на печата.
  • (б) Предвидена от закона – между страните не е било спорно, че намесата е била предписана от закона и че е служила на легитимната цел за защита на репутацията и правата на другите.
  • (в) Необходима в едно демократично общество –   намесата не е била необходима в едно демократично общество. Защо:

Вярно е, че няма абсолютно право на анонимност. Анонимността в интернет, макар и важна ценност, трябва  да бъде балансирана с други права и интереси, по-специално, със защитата на свободата на политическото слово и дебатите от обществен интерес.

Националните съдилища, преди да решат дали данните, отнасящи се до самоличността на авторите на коментари, трябва да бъдат разкрити, ще трябва да претеглят – в съответствие със своите позитивни задължения по членове 8 и 10 от Конвенцията – баланса между правото на добро име на политиците  и правото на дружеството жалбоподател на свобода на печата, както и  ролята на медията в защитата на личните данни на авторите на коментарите и свободата да изразяват публично мнението си.

Коментарите, макар и сериозно обидни, не представляват реч на омразата или подбуждане към насилие, нито по друг начин са явно незаконни. Те са изразени в контекста на публични дебати по въпроси от легитимен обществен интерес, а именно поведението на въпросните политици, действащи в публичното си качество и техните собствени коментари, публикувани на същия новинарски портал. Тъй като подобни коментари могат да се характеризират като политическа реч, особено тревожно е, че апелативните съдилища и Върховният съд не са провели правилно балансиране. Пренебрегнали са  функцията на анонимността като средство за избягване на репресии   и по този начин  –  ролята на анонимността за насърчаване на свободата на мнения, идеи и информация. Следователно, при липсата на необходимото балансиране, решенията на апелативните съдилища и на Върховния съд на Австрия не са били подкрепени с релевантни и достатъчни причини, които да оправдаят намесата.

Заключение: нарушение на чл.10  (единодушно)

ЕСПЧ: Критика срещу църквата не е реч на омразата

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

В ново решение от  7.12.2021 г.   ЕСПЧ се произнася по делото Yefimov and Youth Human Rights Group v. Russia.

Нарушение по чл.10 ЕКПЧ, Свобода на изразяване

Необосновано преследване за изказвания   и поставяне в списък на терористи и екстремисти за публикация, критикуваща Руската православна църква

Жалбоподателят е преследван в Русия за публикация, в която говори за тесните връзки на Църквата с политическата партия на власт, продължаващото изграждане на религиозни сгради на обществени разноски, разпределянето на бивши детски градини за използване от църквата и широко разпространеното присъствие на свещениците по обществената телевизия. Той  цитира   графити срещу църквата по стените на бивша детска градина, превърната в религиозен център,  като доказателство за отрицателно отношение към нея.

Според ЕСПЧ несъмнено критиките са остри  и някои хора могат да се засегнат. Това обаче не означава, че публикацията представлява “реч на омразата”. Ключовият въпрос по настоящото дело е дали коментарите на жалбоподателя, когато се четат като цяло и в техния контекст, биха могли да се разглеждат като насърчаване на насилието, омразата или нетърпимостта. Установено е следното:

  •  говори се за посегателства на една конкретна религиозна организация върху обществените съоръжения и несправедливото ѝ обогатяване за сметка на обществото като цяло. Критиките са за  религиозната организация, а не за  отделните вярващи и не се призовава за нечие изключване или дискриминация, а съвсем не –  насилие или сплашване;
  • няма възражения, че данните  са  неверни;
  • не се представят доказателства за  напрегната ситуация, атмосфера на враждебност   или каквито и да било други особени обстоятелства, при които публикацията е била в състояние да произведе непосредствени незаконосъобразни действия срещу православните свещеници и да ги изложи на действителен или дори отдалечен риск от насилие.

С оглед на гореизложеното не е доказано, че публикацията може да подбужда към насилие или нетърпимост.

Нарушение на чл.10 (с единодушие).

Еврохолд v Биволъ за критична публикация с рекорден иск от един милион

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

По повод т.нар. SLAPPs

1

Дело с рекордния иск от 1 милион лева е заведено от компания „Еврохолд” срещу разследващия сайт „Биволъ” за причинени вреди от критична публикация, в която се изнасят данни за  скрита собственост  на главния акционер.

„Самата сума е психологически рекорд. Исканите обезщетения ще блокират и спрат работата на една малка медия, която разчита основно на дарения“,  заявява собственикът Атанас Чобанов. Предстои делото да ce гледа в Софийския градски съд през 2022.

Според адв. Кашъмов пред Мария Черешева, Дарик “Самият факт, че подобни обезщетения могат да бъдат търсени вече играе ролята на цензура и автоцензура. Много често без вината да бъде доказана, даже без да бъде чута ответната страна в лицето на журналиста или медията съдът в България налага по искане на ищците обезпечителни мерки в много големи размери. Тези запори често са в състояние да спрат работата на едно издание”.

2

По този повод може да се напомни отново и за Първа инвестиционна банка, която    чрез адвокатска кантора от Великобритания е поискала също от сайта “Биволъ” да свали публикация, позоваваща се на доклад за контрабандата цигари и участието на български политици, в който доклад три пъти се споменава и името на банката, като в противен случай е заплашила със съд.

Публикацията е от 20 април 2021 и е  озаглавена “Доган, Пеевски, Борисов, “Булгартабак”, контрабанда и финансиране на тероризма”.

Повече – от сайта “Биволъ”

ВАС: за обявяването на принадлежността към ДС

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Върховният административен съд е приел ново тълкувателно решение, според което Комисията по досиетата не може да се произнася с второ решение, с което обявява принадлежност към Държавна сигурност за човек, за когото вече я е установила и прогласила, без да има нови доказателства.

„Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия няма материална компетентност (извън случаите по чл. 28 от Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия) да се произнася с второ и последващи решения с диспозитив „обявява установената и обявена принадлежност“ към органите по чл. 1 от същия закон за конкретно лице, при липсата на нови доказателства, за което вече с влязло в сила нейно решение е установена и обявена такава, предвид императивната разпоредба на чл. 26 от същия закон“.

Речта на омразата и престъпленията от омраза: за реакция на наднационално равнище

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Съобщение на ЕК:

Европейската комисия представя инициатива за включване на речта на омразата и престъпленията от омраза в списъка на престъпленията в ЕС, както беше обявено от председателя Фон дер Лайен в речта ѝ за състоянието на Съюза за 2020 г.

Сега няма правно основание за инкриминиране на речта на омразата и престъпленията от омраза на равнището на ЕС. Съществуващият списък на престъпленията в ЕС в Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) трябва да бъде разширен, за да се гарантират минимални общи правила за начините за определяне на престъпленията и санкциите, приложими във всички държави от ЕС.

Ако държавите членки   одобрят инициативата,   Комисията ще представи законодателно предложение.

Съобщение

Приложение към съобщението

Информационен документ — Как се разширява списъкът на престъпленията в ЕС стъпка по стъпка

Уеб страница

Работа през цифрови платформи

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Съобщение на ЕК:

Европейската комисия предлага набор от мерки за подобряване на условията на труд при работа през платформи и за подкрепа на устойчивия растеж на цифровите трудови платформи в ЕС.

С новите правила ще се гарантира, че хората, работещи през цифрови платформи, могат да се ползват от трудовите права и социалните обезщетения, на които имат право. Тези хора също така ще получат допълнителна защита по отношение на използването на алгоритмично управление (т.е. автоматизирани системи, които подпомагат или заместват управленските функции на работното място). Общ набор от правила на ЕС ще осигури по-голяма правна сигурност и това ще даде възможност на цифровите трудови платформи да се възползват в пълна степен от икономическия потенциал на единния пазар и еднакви условия на конкуренция.

Пакетът от мерки, представен днес от Комисията, включва:

  • съобщение, в което се определят подходът и мерките на ЕС относно работата през платформи;
  • предложение за директива относно подобряването на условията на труд при работа през платформи;
  • проект на насоки, с които се изяснява прилагането на законодателството на ЕС в областта на конкуренцията по отношение на колективните трудови договори на стремящите се да подобрят условията си на труд самостоятелно заети лица без служители. Това включва лицата, които работят през цифрови платформи.

Въпроси и отговори: подобряване на условията на труд при работа през платформи

Информационен документ: подобряване на условията на труд при работа през платформи

Съобщение за медиите: проект на насоки относно прилагането на правото на ЕС в областта на конкуренцията

Въпроси и отговори: проект на насоки относно прилагането на правото на ЕС в областта на конкуренцията

Предложение за директива относно подобряването на условията на труд при работа през платформи

Съобщение „По-добри условия на труд за по-силна социална Европа: извличане на всички ползи от цифровизацията за бъдещето на труда“

Проект на насоки относно прилагането на правото на ЕС в областта на конкуренцията по отношение на намиращите се в слаба позиция самостоятелно заети лица без служители

Кодекс на ЕС за полицейско сътрудничество

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Днес Комисията предлага Кодекс на ЕС за полицейско сътрудничество, за да се засили сътрудничеството между държавите членки в областта на правоприлагането и да се предоставят на полицейските служители от ЕС по-модерни инструменти за обмен на информация.

Както се подчертава в стратегията на ЕС за борба с организираната престъпност от април 2021 г., стабилното полицейско сътрудничество и безпроблемният обмен на информация са от съществено значение в борбата с всички форми на тежка и организирана престъпност. Днешното предложение за Кодекс за полицейско сътрудничество е в изпълнение на ангажимента, поет в стратегията.

От решаващо значение е също така да се гарантира доброто функциониране на Шенгенското пространство, както се подчертава в стратегията от юни 2021 г. за постигане на напълно функциониращо и устойчиво Шенгенско пространство.

Днес Комисията докладва и относно напредъка, постигнат през последните 6 месеца в рамките на Стратегията на ЕС за Съюза на сигурност, по отношение на изграждането на среда на сигурност, която е подготвена за бъдещето.

Предложение за Препоръка на Съвета относно оперативното полицейско сътрудничество (вж. също приложението към предложението и обзорния доклад от консултациите със заинтересованите страни)

Предложение за Директива на Европейския парламент и на Съвета относно обмена на информация между правоприлагащите органи на държавите членки (вж. също оценката на въздействието и нейното резюме)

Предложение за Регламент на Европейския парламент и на Съвета относно автоматизирания обмен на данни за целите на полицейското сътрудничество (вж. също оценката на въздействието и нейното резюме)

Информационна бележка: Кодекс за полицейско сътрудничество: Въпроси и отговори

Информационен документ: Засилване на полицейското сътрудничество в цяла Европа