Category Archives: закони и право

Законодателен акт за цифровите пазари – общ подход на Съвета на ЕС

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

 

Според прессъобщение от 25 ноември 2021 Съветът на ЕС прие позицията си („общ подход“) относно предложението за Законодателен акт за цифровите пазари (DMA) . Предложението има за цел да осигури конкурентен и справедлив цифров сектор с оглед насърчаване на иновациите, висококачествени цифрови продукти и услуги, справедливи цени и високо качество и избор. 

Онлайн платформите, предлагащи основни платформени услуги – като търсачки, услуги за социални мрежи и посреднически услуги – играят все по-важна роля в нашия социален и икономически живот. Няколко големи онлайн платформи имат твърде голяма пазарна сила и контрол върху цифровите екосистеми, което  се отразява негативно на лоялната конкуренция.

С това предложение министрите се стремят да създадат равни условия в цифровия сектор с ясни права и задължения за големите онлайн платформи. Регулирането на цифровия пазар на ниво ЕС трябва да  осигури равни условия и конкурентен и справедлив цифров сектор.

Предложението за DMA е насочено към вратарите, които контролират „услугите на основната платформа“.  Основните платформени услуги включват: онлайн посреднически услуги, онлайн търсачки, социални мрежи, облачни услуги, рекламни услуги и др.

Основните промени в първоначалното предложение на Комисията са следните:

  • текстът на Съвета съкращава сроковете и подобрява критериите за определяне на вратарите;
  • текстът включва приложение, което дефинира „активни крайни потребители“ и „активни бизнес потребители“;
  •  подобрения, за да направят структурата и обхвата на задълженията по-ясни и по-устойчиви на бъдещето;
  • текстът предлага ново задължение, което засилва правото на крайните потребители да се отписват от услугите на основната платформа;
  • разпоредбите относно регулаторния диалог са подобрени, за да се гарантира, че дискреционните правомощия на Европейската комисия да участва в този диалог се използват по подходящ начин;
  • за да се предотврати фрагментирането на вътрешния пазар, текстът потвърждава, че Европейската комисия е единственият изпълнител на регламента. Държавите-членки могат да упълномощават националните органи по конкуренция да започнат разследвания на възможни нарушения и да предадат своите констатации на Европейската комисия.

Общият подход, постигнат на Съвета на ЕС,   предоставя на председателството на Съвета на ЕС мандат за по-нататъшни дискусии с Европейския парламент, които са насрочени за 2022 г.

Законодателен акт за цифровите услуги – общ подход на Съвета на ЕС

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

 

Според прессъобщение от 25 ноември 2021, Съветът на ЕС  е приел позицията си („общ подход“) относно предложението за Законодателен акт  за цифровите услуги (DSA) . Основната цел на предложения DSA е да предпази потребителите от незаконни стоки, съдържание или услуги и да защити основните им права онлайн . Актът модернизира част от директивата за електронната търговия от 2000 г. Предложението следва принципа, че това , което е незаконно офлайн, трябва да бъде незаконно и онлайн .  Определя се отговорността на доставчиците на посреднически услуги  като социални медии и онлайн пазари.

Правилата, предложени от DSA, са проектирани асиметрично, което означава, че по-големите посреднически услуги със значително обществено въздействие ще бъдат обект на по-строги правила. След като бъде приет, DSA ще осигури модерна, ориентирана към бъдещето рамка за управление и ще определи ясни задължения за надлежна проверка за онлайн посреднически услуги.

Основните промени спрямо  първоначалното предложение  на Комисията са следните:

  • Текстът изяснява и подобрява разпоредбите относно обхвата на DSA;
  • Текстът на Съвета изрично включва онлайн търсачки;
  • Текстът на Съвета предвижда засилена защита на непълнолетните онлайн;
  • Текстът на Съвета добавя задължения за онлайн пазарите и търсачките, както и по-строги правила за много големи онлайн платформи (VLOP);
  • Текстът на Съвета разширява задължението за уведомяване за подозрение за тежки престъпления до всички хостинг услуги, а не само до онлайн платформите;
  • За да се наблюдава спазването на задълженията на DSA, текстът включва по-подробни разпоредби относно „функцията за съответствие“, която VLOP или много големи онлайн търсачки (VLOSE) трябва да установят;
  • Текстът позволява на националните органи да издават заповеди относно незаконно съдържание онлайн директно на доставчиците на услуги и налага задължение на доставчиците на услуги да информират националните органи за своите действия (задължение за обратна връзка);
  • Текстът на Съвета запазва принципа на държавата на произход и в същото време предоставя изключителни правомощия за прилагане на Европейската комисия, което й позволява да се справя със системни нарушения, извършени от VLOP или VLOSE

Общият подход, постигнат на заседанието на Съвета (ноември 2021), допълва позицията за преговори, договорена вече от Съвета, и предоставя на председателството на Съвета мандат за по-нататъшни дискусии с Европейския парламент, които са насрочени за 2022 г.

Съд наложи ограничение на Ню Йорк Таймс

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

В някои правни системи съществува възможността за налагане на забрани за публикуване. Налагането на подобни забрани/ prior restraint  винаги предизвиква реакция. А когато става дума за Ню Йорк Таймс, реакцията е силна.

Съдия от първоинстанционния съд в Ню Йорк е разпоредил на Ню Йорк Таймс   да се въздържа от публикуване  на определени документи, свързани с консервативната група Project Veritas. Разпореждането на съдията е част от висящо дело за клевета, заведено от Project Veritas, тъй като изданието свързва видеоклип, произведен от групата,  с  твърдения за измама на гласоподавателите в Минесота.

Ръководството на изданието подчертава, че за последен път подобно ограничение е налагано по казуса  Pentagon Papers  преди 50 години.

Project Veritas  се стреми да се представи като журналистическа организация, защитена от  Първата поправка, но  Американският съюз за граждански свободи ACLU казва, че „разумните наблюдатели може изобщо да не смятат дейността им за журналистика“.

 Amicus Brief от 50 медийни организации 

Британският регулатор публикува за четвърти път годишната си оценка за БиБиСи

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Днес е публикуван четвъртият годишен доклад на Ofcom за БиБиСи, обхващащ периода от април 2020 г. до март 2021 г. Има и оценка за представянето  от  2017 г. досега.

Като регулатор имаме задължение да държим  БиБиСи отговорна пред публиката, като осигуряваме справедливо, стабилно и независимо регулиране, се казва в съобщението на Ofcom. Нашите отговорности обхващат три ключови области: наблюдение на работата на БиБиСи при изпълнение на нейната мисия и обществени цели; защита на лоялна и ефективна конкуренция; осигуряване на стандарти за съдържание в програмирането.

Всяка година трябва да публикуваме годишна оценка на  съответствието на БиБиСи с оперативната лицензия и други регулаторни изисквания Основните данни и доказателства, които подкрепят нашата оценка, са включени в придружаващия интерактивен доклад за ефективността.

Публикуваме нашата оценка за това как БиБиСи изпълнява мисията и обществените цели и обобщаваме ключовите теми, които идентифицирахме във всички наши области на отговорност.

Ofcom’s fourth annual report on the BBC (PDF, 5.4 MB)

Annex 1: Compliance with regulatory requirements (PDF, 1.2 MB)

Последните кратки по действие парламенти у нас не успяха да придвижат законопроекта, уточняващ обществените мисии на БНТ и БНР и финансирането им в съответствие с правилата на ЕС за държавната помощ.  Така или иначе това предстои. За да може, по-нататък, националният медиен регулатор да осъществява тази оценка,   която виждаме, че осъществява британския регулатор – за реализиране на мисията.

Подаване на сигнали до Европейската прокуратура

от Нели Огнянова
лиценз CC BY
Министерството на правосъдието публикува на сайта си подробна информация за начина на подаване на сигнали до Европейската прокуратура. От интернет страницата на ведомството може да се изтегли формуляр, през който националните органи могат да пускат сигнали до прокуратурата.

Физическите или юридическите лица се насърчават да изпращат сигнали за престъпления, по отношение на които Европейската прокуратура би могла да упражни своята компетентност, до децентрализираната служба на Европейската прокуратура в България: eppo-bgedp-office@prb.bg, като в този случай не е необходимо попълването на специален формуляр и сигналът може да бъде в свободна форма, уточняват от ведомството.
Сигнали могат да се изпращат и чрез специализирания уебсайт на Европейската прокуратура https://www.eppo.europa.eu/bg/signal-za-prestplenie-do-evropeyskata-prokuratura,

като за тази цел може да бъде използван всеки един от официалните езици на Европейския съюз.

За какви видовете престъпления можете да съобщавате на Европейската прокуратура?

Европейската прокуратура е компетентна да предаде на съд престъпления, засягащи финансовите интереси на ЕС. Това са умишлени деяния — т.нар. „престъпления, засягащи финансовите интереси“, например измами, корупция, изпиране на пари и присвояване — които могат да имат отрицателно въздействие върху парите на данъкоплатците в ЕС. Престъпленията, засягащи финансовите интереси, са посочени в Директива (ЕС) 2017/1371, както е транспонирана в националното право.

Европейската прокуратура е компетентна и по отношение на престъпления, свързани с участието в престъпна организация, чиято цел е да извърши престъпление, засягащо финансовите интереси.

Посочените по-горе компетенции са приложими, когато:

  • престъпленията са извършени изцяло или частично на територията на една или няколко участващи държави — членки на ЕС;
  • престъпленията са извършени от гражданин на участваща държава — членка на ЕС;
  • престъпленията са извършени от лице, за което се прилага Правилникът за длъжностните лица и Условия за работа на другите служители на Съюза.

С какво не се занимава  Европейската прокуратура?

Европейската прокуратура не е компетентна по отношение на престъпления, които не засягат финансовите интереси на ЕС. Приканваме ви да съобщавате за такива престъпления на компетентния национален орган.

Цифровите политики в Германското коалиционно споразумение

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

В Туитър от член на ЕП от Зелените научаваме какво включва подписаното в Германия политическо споразумение в областта на цифровото общество и цифровата икономика. Eто препратката към превод на английски език.

Интересна част от коалиционното споразумение в светлината на протичащите  момента разговори по политики с оглед подписване на българско политическо споразумение.

https://platform.twitter.com/widgets.js

Политическата реклама в ЕС

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

От известно време – още от Плана за действие за европейска демокрация – се очаква законодателно предложение за политическата реклама.

Оказва се, Комисията подготвя пакет – законодателство за политическата реклама, избирателните права и финансирането на партиите, представен днес.

Предложението е относно прозрачността на политическата реклама и определянето на целевата ѝ аудитория като част от мерките за защита на почтеността на изборите и на открития демократичен дебат. Предложените правила ще изискват всяка политическа реклама да бъде ясно обозначена като такава и да включва определена информация, например кой е платил за нея и каква сума. Техниките за целево насочване и подсилване ще трябва да бъдат обяснени публично с безпрецедентни подробности, се казва в съобщението на ЕК, а използването на чувствителни лични данни без изричното съгласие на съответното лице ще бъде забранено.

Основните мерки, предвидени в предложения регламент относно прозрачността и насочването на политическите реклами, включват:

  • Обхват: Политическите реклами ще обхващат рекламите от даден политически субект, за него или от негово име, както и т.нар. тематично ориентирани реклами, които могат да повлияят на резултата от дадени избори или референдум, на законодателен или регулаторен процес или на поведение при гласуване.
  • Етикети за прозрачност: платената политическа реклама трябва да бъде ясно обозначена и да предоставя определена основна информация, включваща името на спонсора на видно място и леснодостъпно съобщение за прозрачност, съдържащо 1) сумата, изразходвана за политическата реклама, 2) източниците на използваните средства и 3) връзката между рекламата и съответните избори или референдуми.
  • Строги условия за целево насочване и подсилване: техниките за политическо целево насочване и подсилване, при които се използват или се предполагат чувствителни лични данни, като например етнически произход, религиозни убеждения или сексуална ориентация, ще бъдат забранени. Такива техники ще бъдат позволени само след изричното съгласие на съответното лице. Целево насочване може да бъде позволено и в контекста на законната дейност на фондации, сдружения или организации с нестопанска цел с политическа, философска, религиозна или профсъюзна ориентация, когато то е насочено към собствените им членове. За първи път ще бъде задължително в рекламите да се включва ясна информация за това на какво основание лицето е станало обект на целево насочване и да се посочва кои групи лица са били обект на такова насочване и какви критерии и инструменти или методи за подсилване са били използвани, наред с другото. Организациите, които използват политическо целево насочване и подсилване, ще трябва да приемат, прилагат и публикуват вътрешна политика за използването на такива техники. Ако не могат да бъдат изпълнени всички изисквания за прозрачност, политическата реклама не може да бъде публикувана.
  • Санкции за нарушения: от държавите членки ще се изисква да въведат ефективни, пропорционални и възпиращи санкции, когато се нарушават правилата за прозрачност на политическата реклама. Съгласно предложения регламент националните органи за защита на данните ще наблюдават по-специално използването на лични данни за политическо целево насочване и ще имат правомощието да налагат глоби в съответствие с правилата на ЕС за защита на данните.

За да се гарантира, че изборите за Европейски парламент през 2024 г. ще се проведат при спазване на най-високите демократични стандарти, целта е новите правила да влязат в сила и да бъдат изцяло приложени от държавите от ЕС до пролетта на 2023 г., т.е. една година преди изборите.

За повече информация

Въпроси и отговори относно пакета за укрепване на демокрацията и почтеността на изборите

Информационен документ относно европейската демокрация: нови правила за прозрачност на политическата реклама и целевото насочване

Уебстраница за избирателните права – всички правни досиета и приложения

План за действие за европейската демокрация

За забрана на насочената реклама, разполагана на базата на проследяване на онлайн поведението

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Европейският комитет по защита на данните (ЕКЗД) е независим европейски орган, който допринася за единното прилагане на правилата относно защитата на данните  в Европейския съюз и насърчава сътрудничеството между органите за защита на данните в ЕС. ЕКЗД е съставен от представители на националните органи за защита на данните и Европейския надзорен орган по защита на данните (ЕНОЗД).

Тази седмица ЕКЗД  отправя директен призив към законодателите на ЕС да прилагат по-строги правила относно таргетираната реклама в полза на алтернативи, които не изискват проследяване и профилиране на интернет потребителите  – и  да обмислят „поетапно премахване, водещо до забрана на таргетираната реклама въз основа на  проследяване“.

ЕКЗД настоява профилирането на деца с цел  насочване на реклами „като цяло да бъде забранено“.

Изявлението на борда срещу таргетираната, базирана на проследяване, реклама онлайн

В писмо, адресирано до политиците от ЕС и САЩ, по-рано през годината международна  коалиция от 55 организации и повече от 20 експерти, включително групи като Privacy International, Open Rights Group, Центъра за цифрова демокрация, Фондацията за нова икономика, Beuc, Edri и Fairplay – настоява за законодателни действия, призовавайки за забрана на рекламите, които разчитат на „систематично   наблюдение“ на интернет потребителите.

 

Регламент за цифровите пазари

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Комисията за вътрешния пазар и защита на потребителите IMCO прие   с 42 гласа „за“, двама „против“ и един „въздържал се“ позицията си относно предложението за Регламента за цифровите пазари (DMA).

Докладчикът Андреас Шваб  (ЕНП, Германия) каза: „ЕС се застъпва за конкуренция , но ние не искаме по-големите компании да стават все по-големи, без да стават по-добри,  и за сметка на потребителите и европейската икономика. Днес е ясно, че правилата за конкуренция сами по себе си не могат да се справят с всички проблеми, пред които сме изправени с технологичните гиганти и способността им да определят правилата, като се ангажират с нелоялни бизнес практики. Законодателният акт за цифровите пазари ще изключи тези практики, изпращайки силен сигнал до всички потребители и бизнеси в единния пазар: правилата се определят от съзаконодателите, а не от частни компании!“

Одобрените поправки

Досието DMA трябва да бъде гласувано в пленарната зала през декември 2021 г. След това предстоят преговори с държавите по време на  Френското председателство на Съвета на ЕС.  

Медийното изключение в предложението за Регламент за цифровите услуги

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

 Регламентът за цифровите услуги DSA е дългоочаквано законодателно предложение, в което се казва, че уредбата  зачита основните права и че „трябва да се тълкува и прилага в в съответствие с тези основни права, включително свободата на изразяване и информация като свободата и плурализма на медиите.”

Един от най-оспорваните аспекти на предложението за DSA е  възможността на платформите да филтрират, както и да вземат решения относно законността на съдържанието при получаване на обосновано уведомление за предполагаема незаконосъобразност. Сложността е в това, че

а. различните държави имат различни дефиниции за законно съдържание и

б. уредбата се интересува и от съдържание, което не е незаконно, но причинява или може да причини вреда.  

Измененията в предложението за DSA, внесени от комисията по култура на Европейския парламент (CULT) и комисията по правни въпроси (JURI)  се отнасят до защитата на  свободата на медиите от надзора на платформата. Предлага се медийно изключение – CULT твърди, че „на търговските онлайн платформи не трябва да се позволява да упражняват надзорна функция над законно разпространявано онлайн съдържание, произхождащо от доставчици на услуги с редакционна отговорност; JURI предлага на платформите да се забранява премахването, забраняването на достъпа, спирането или по друг начин намесата в медийни публикации.

 

Коя е по-голямата  опасност:  намесата на платформите, което ще решават какво е медия и какво е незаконно,  или  потенциалният пробив за  дезинформация и потенциално незаконно съдържание?  Дискусията  в търсене на баланс се води активно. 

Едно събитие на EDMO по темата, очаква се видеозапис.

Медийното изключение е в полза на традиционните медии  -ето тук се виждат  между подписалите ACT u EBU, логично – и те искат следното*:

 По правило законосъобразното качване на съдържание, което се излъчва от редакционните медии, не може да се счита за дезинформация. Платформите не трябва да се намесват в съдържание, което вече е под редакционния контрол на  медия и подлежи на специфични стандарти/медийни регулации и независим надзор. Платформите  не трябва да променят или премахват медийно съдържание, за да избегнат вторични редакционни решения по отношение на легитимното съдържание при пълно зачитане на редакционните решения и свободата на медиите.

Напротив – експерти призовават ЕП да отхвърли медийното изключение:

Като журналисти и експерти по дезинформация    сме загрижени за широкото и двусмислено определение на това какво представлява „публикация в пресата“ и „аудиовизуална медийна услуга“. Определението, предложено от JURI,  включва „традиционни“ вестници и списания и  изключва академични и научни публикации. Неясно е и   кои са „доставчици на редакционно съдържание“.

Изследванията постоянно идентифицират злонамерени или просто ненадеждни участници, представящи съдържанието си като достоверна журналистика, като същевременно  разпространяват дезинформация и реч на омразата. Опитът ни като журналисти и изследователи на дезинформация показва, че е практически невъзможно да дефинираме смислено кой или какво е легитимна „публикация в пресата“ в онлайн средата.

Споделяме опасенията, че платформите често действат произволно в решенията си за модериране на съдържанието. Например, информаторите във Facebook Франсис Хауген и Софи Джанг разкриха дълбоки недостатъци в начина, по който компанията дава приоритет на географските райони и лицата, върху които фокусира усилията си за модериране на съдържанието. Решението обаче не е да създавате вратичка за организации, които твърдят, че са надеждни медии. По-доброто решение е да се съсредоточи върху засилването на прозрачността, контрола на данните и разпоредбите за прилагане на DSA. По-специално правомощията за одит са жизненоважни, за да се гарантира, че автоматизираните практики за модериране на съдържание са отговорни. Разпоредбите за одит следва да бъдат подобрени, като се даде възможност на проверени гражданско общество и разследващи журналисти — не само изследователи — да имат достъп до данни от платформата, за да помогнат за идентифицирането и смекчаването на системните рискове. От друга страна, платформите следва да бъдат възпрепятствани да цитират сигурността или търговските тайни като извинение да не предоставят достъп до данни, които са необходими за защита на обществения интерес. 

DSA трябва да отразява нашата нужда от медиен плурализъм, културно, езиково разнообразие и лесен достъп до надеждни новини и информация. Ако освободи  широко дефинираните „доставчици на редакционно съдържание“ и „доставчици на медийни услуги“  от всякакво модериране, рискуваме да превърнем DSA в магистрала за реч на омразата и дезинформация. 

В светлината на горното ви призоваваме да отхвърлите медийното изключение.

*

както ми обърна внимание докт. Иглика.