Category Archives: общество

ВАС се произнесе по решенията относно прекратяване на процедурата за избор на генерален директор на БНТ

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

След изтичане на тригодишния мандат на Емил Кошлуков 2019 – 2022 Съветът за електронни медии под председателството на Соня Момчилова се раздели по въпроса за избор на нов генерален директор на БНТ и председателката прекрати процедурата без избран генерален директор.

Решението на СЕМ беше атакувано от Ирина Величкова, неуспял кандидат. Въпреки че отначало СЕМ декларира, че веднага ще обяви началото на нова процедура за избор на генерален директор, впоследствие промени мнението си – и нова процедура все още не е обявена. Причината е в обжалването. Според регулатора би възникнала неяснота, ако бъде избран нов директор, а съдът се произнесе в полза на Величкова. Между двете проблематични ситуации – да се чака съдебно произнасяне, т. е. безкраен мандат на генералния директор Кошлуков, и евентуални правни сложности – СЕМ даде предимство на безкрайния мандат. Ако някой е забравил как може да има безкраен мандат на генерален директор на обществена медия, да прочете Директорът Кошлуков и ЗРТ: Начин на употреба.

Впрочем Емил Кошлуков също атакува решението на СЕМ и иска допълнително решение. Административният съд – София област (АССО) се произнася и по двете искания – по жалбата на Ирина Величкова отменя решението на СЕМ, а жалбата на Кошлуков отхвърля.

Подадени са касационни жалби и срещу двете решения на АССО и преди седмица е оповестено окончателно решение на ВАС. Съдът обезсилва двете решения на АССО като недопустими, като първото решение е недопустимо по отношение на всички кандидати в процедурата без упражнилата правото си на жалба Величкова. Не е подадена касационна жалба от СЕМ срещу това решение, а за СЕМ решението е неблагоприятно в частта относно разрешаването на спора по същество, следователно съдебният акт е влязъл в сила и е извън предмета на инстанционния контрол, се казва в решението. Тук се разказва за съдебния акт, влязъл в сила.

В съобщение на сайта си СЕМ информира, че “след връщане на преписката Съветът ще предприеме необходимите действия за законосъобразно провеждане на процедурата по избор на генерален директор на БНТ в съответствие с диспозитива на решението на съда.”

Лора Филева проследява подробно хода на събитията в Дневник дни преди решението ва ВАС.

Медиите отразяват решението на ВАС, но правят най-различни изводи, например че “Емил Кошлуков получава още време да е генерален директор на Българската национална телевизия, тъй като Съветът за електронни медии трябва да организира наново конкурс за избор на директор на медията.” (Офнюз) или “Три години по-късно ВАС задължава регулатора да направи избор” (КлубЗет) или “Върховният административен съд даде “зелена светлина” пред СЕМ за организиране на нов конкурс за излъчване на генерален директор на БНТ” (Медиапул).

Мониторинг за медиен плурализъм в ЕС: публикуван е новият доклад #MPM2025 (данни 2024 г.)

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Европейският университетски институт във Флоренция публикува резултатите от редовно провеждания от 2014 г. Мониторинг за медиен плурализъм за държавите от ЕС, а също Албания, Черна гора, Република Северна Македония, Сърбия и Турция. Събират се данни по 200 въпроса, които позволяват да се наблюдават 20 индикатора, обединени в 4 групи – базови ( законодателна рамка на свободата на изразяване), пазарни, политически и социални. На тази основа се прави оценка за рисковете за медийния плурализъм и за всяка група индикатори държавите попадат в зона на нисък (0-33%), среден (34-66%) или висок риск (67-100%) – зелена-жълта-червена зона.

Общият доклад за ЕС е изготвен от екип на Центъра за медиен плурализъм и медийна свобода към EUI – Флоренция със съдействието на национални екипи. Докладът за България е изготвен от Орлин Спасов, Николета Даскалова, Нели Огнянова.

Доклад MPM2025 представя картината за 2024 година.

Към общия доклад и индикаторите

Докладът за България – в две от групите индикатори има висок риск, в другите две групи – среден риск. Конкретните индикатори могат да бъдат разгледани тук.

Bulgaria 2025 (9.38 MB)

Тръмп опитва да съди социолози и медии за измама чрез оповестени социологически проучвания

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Президентът Тръмп води дела срещу медии по различни поводи. ABC News уреди дело за клевета, което Тръмп водеше срещу телевизията, след като водещият Джордж Стефанопулос неточно е описал решението на съдебните заседатели в съдебно дело срещу президента. Въпреки че изходът е делото съвсем не е ясен, АВС подписва споразумение за 15 милиона долара.

Друго известно дело е срещу CBS News заради интервю, което Тръмп и адвокатите му твърдят, че е било умишлено редактирано, за да представи Камала Харис в положителна светлина, и това според тях представлява намеса в изборите. Тук също се очаква споразумение, защото компанията-майка на CBS не желае да влиза в конфликт с президентската администрация.

Тези дни Тръмп заплаши да съди The New York Times и CNN, след като медиите съобщиха за предварителен доклад на разузнаването, който не доказва твърденията на президента, че американските въздушни удари са “заличили” три ирански ядрени съоръжения.

Към този тип дела, но с по-особена специфика е делото, което Тръмп води срещу медия The Des Moines Register, уважавана социологическа агенция от щата Айова и лично срещу социоложката Ан Селцер за оповестени резултати от социологически проучвания по време на предизборната кампания, според които Харис има преднина. Обвинението е за умишлено заблуждаване на избирателите по законодателството срещу измама на потребителите.

Наистина на изборите в Айова печели Тръмп, но въпросът е принципен: защитено слово ли са оповестяваните резултати от социологически проучвания. По отношение на медията защитата твърди, че подобни искове са несериозни, защото законите за защита на потребителите не се отнасят до новинарски медии и разпространените от тях новини. По отношение на учените тезата е, че социологическите проучвания са защитени от Първата поправка.

След като искът е отхвърлен от федералния съд, Тръмп го е подал в щатски съд в Айова. Айова е един от щатите, които са приели анти-SLAPP законодателство, предоставящо механизъм за отхвърляне на несериозни и необосновани съдебни дела, които заплашват свободата на изразяване. Законът на Айова е базиран на model law, изготвен от Uniform Law Commission.

Законът Uniform Public Expression Protection Act (UPEPA) влиза в сила днес, така че искът е подаден в последния момент преди влизането в сила на анти-SLAPP правилата.

Нова хипотеза на законна намеса в съдържанието

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Парламентът прие окончателно Закона за пазарите на криптоактиви, внесен от Министерския съвет, информира Дневник. С този закон се въвеждат мерки за прилагане на законодателство на ЕС.

Опозицията възрази срещу разпоредбата, с която се дава възможност Комисията за финансов надзор да премахва съдържание. Поправка, направена от Божидар Божанов от “Продължаваме промяната-Демократична България” това да става със съдебен контрол, беше отхвърлена.

Мартин Димитров от ПП-ДБ предупреди за опасност от цензура, но според Делян Добрев от ГЕРБ това са действащи текстове и по други закони и се прави и сега. Когато имаш застраховател или финансов посредник – измамник, КФН по същата процедура му сваля сайта и рекламата във фейсбук, даде пример Добрев.

Сайтове се свалят и по Закона за хазарта, или поне така е предвидено в закона.

Но новината е, че се създава нова хипотеза на законна намеса в съдържанието според новия закон.

Лена Бориславова v Слави-style: според съда няма сатира, а превратно упражняване на свободата на изразяване

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

По телевизия Седем-осми на Слави Трифонов след коментар на актуалната политическа ситуация и опитите на политическа партия „Продължаваме промяната” да сформира правителство е излъчена Песен за Лена. Широко разгласена е от други интернет потребители, превръщайки се в сензация в обществото, с което обидните и вулгарни изрази, съдържащи се в песента, стават достояние на широк кръг от хора, много приятели, познати, симпатизанти, съмишленици, гласоподаватели на ищцата и на широката общественост. Впоследствие е публикувана и отразена в редица интернет издания”, пише в съдебното решение по делото, заведено от Лена Бориславова срещу телевизията на Слави Трифонов.

Защитата: Това е политическа сатира, политическа критика и сатира, засегнатата е публична личност и дори да има „оправдано очакване” за липса на намеса в личната й сфера, когато става въпрос за обществен интерес, той ще има приоритет пред правото й на личен живот.

Фактически това е спорът, отнесен пред съда: попада ли вулгарното отношение към публична личност в защитеното слово.

СГС в решение 3762/ 16 юни 2025: Не.

Какво казва съдът в решението:

От съдържанието на процесното телевизионно предаване е видно, че в него основен акцент пада върху евентуалната възможност за съставяне на редовно правителство и участието на различни политици в него, като всеки един от тях, особено К.Н. и Д. А., са коментирани иронично и са ползвани шеги, свързани с техния личен живот и физическа форма, нямащи нищо общо с дейността им като политици.

Показани са кадри са с музикален чалга съпровод и текст, но по такъв начин, че я коментират унизително, недобронамерено, подигравателно и обидно в лично качество, а не като политик. В процесната песен, обаче, липсва посочване на обществен проблем, за да се приеме, че ищцата е коментирана с оглед дейността й като политик от най-високо ниво.

Следва да се вземе предвид съдебната практика обективирана в решение № 484 от 9.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1438/2009 г., III г. о., ГК, според която “Признатото и гарантирано в чл. 39, ал. 1 от Конституцията право на мнение се упражнява надлежно и не е налице елемент на противоправност при изказани мнения с негативна оценка, пряко или косвено засягаща конкретно лице, когато името му се коментира или се предполага връзка с оглед неговия пост, дейност или занятие по поставения обществен въпрос, освен ако не се касае за превратно упражняване на право, а свободата на мнение бива използвана, за да се вреди на доброто име“.

Настоящият съдебен състав приема, че процесната песен надхвърля границите на допустимата критика към ищцата, която по време на излъчването й е политик. Разпространението чрез процесната песен на лични обиди спрямо ищцата и нейното публично унижение не допринася за
публичен дебат по наболели теми, независимо дали чрез средствата на иронията и сатирата или по друг начин. Подобни интерперетации на злободневните политически събития принизява нивото на дебата по обществено значими проблеми до отправяне на лични нападки и обиди. В предаването и други политици са представени по обиден начин, се казва в решението.

Решението подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд.

За голямо съжаление този чалга-style с елементи на вулгарност и агресия се пренесе от медиите в политиката и обществения живот и се опитва да се нормализира.

ПДИ: Състоянието на достъпа до информация в България 2024

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Програма Достъп до информация (ПДИ) представя двадесет и петия годишен доклад за състоянието на достъпа до информация в България за 2024 г.

Докладът започва с препоръки на ПДИ относно подобряване на достъпа до обществена информация в България.

По отношение на законодателството за достъп до обществена информацияи приложението му:

  • Присъединяване към Конвенцията на Съвета на Европа за достъп до официални документи.
  • Законът за достъп до обществена информация (ЗДОИ) да се запази в съответствие с Конституцията и международните стандарти. Достъпът следва да се отнася до всяка информация, съхранявана от всички органи на публичната власт. Ограничения са допустими само по изключение, с цел защита на конкуриращо право или легитимен интерес от увреждане, ако не надделява общественият интерес от достъпа.
  • Проектите за нормативни актове, дейността на работни групи и становищата по изготвянето и обсъждането им, официалните и неофициални заседания и срещите с участието на държавни органи и държавни служители следва да бъдат общодостъпна информация. Общественият интерес от прозрачност на управлението и избягване на възможни невидими влияния върху процеса на вземане на решения винаги да надделява  („управление на слънчева светлина“).
  • Kонтрол на решенията по ЗДОИ, така че да се избегне формирането на противоречива, нееднаква или неясна съдебна практика.
  • Секциите „Достъп до информация“ в интернет страниците на институциите да се поддържат според изискванията на ЗДОИ и да улесняват търсещите информация.
  • Обученията на администрацията да се фокусират върху надделяващия обществен интерес, съдържанието на секциите „Достъп до информация“ с разяснителна информация за упражняване на правото и работата с електронни заявления.
  • Институциите да публикуват в интернет страниците си консолидирани версии на издадените от тях изменени и допълнени нормативни и общи административни актове. 

Пълният текст на доклада и приложенията към него са публикувани на страницата на ПДИ в интернет.  

Article 19: Global Expression Report 2025

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Докладът на правозащитната организация Article 19, Global Expression Report (GxR), е ежегоден поглед към медийната свобода в 161 държави.

Всяка държава получава оценка от 0 100 и попада в една от следните пет категории: свободна (над 80), слабо ограничена, ограничена, силно ограничена или в криза.

Анализират се три характеристики на медийната свобода (събират се данни за 25 индикатора, методологията е представена тук):

1. Свобода от медийната автоцензура

2. Свобода от тормоз над журналисти

3. Свобода от правителствена цензура

България е на 42 място със 76 точки преди Словакия, Хърватия, Румъния и Унгария (от ЕС), но продължава да остава във втората категория (слаби ограничения на свободата на изразяване).

Класацията се оглавява от Дания, Швейцария, Швеция, Естония, Норвегия.

Защо в България трябва да има списък на значимите събития – или колко струва да гледаш спорт по телевизията

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Директивата за аудиовизуалните медийни услуги предвижда, че държавите от ЕС могат да защитят аудиториите на телевизиите от въвеждане на платен достъп до значими събития, най-често спортни. Тази разпоредба е от 2007 г, скоро ще навърши 20 години.

Член 14

Всяка държава-членка може да вземе мерки в съответствие с правото на Съюза, за да гарантира, че телевизионните оператори, които са под нейна юрисдикция, не излъчват по силата на изключително основание събития, които държавата-членка счита, че са от голямо значение за обществото, по такъв начин, че да лишат значителна част от обществеността в тази държава-членка от възможността да проследи тези събития посредством предаване на живо или на запис по безплатна телевизия. Ако това стане, съответната държава-членка съставя списък от определени събития, национални или не, които тя прецени, че са от голямо значение за обществото. Тя извършва това по ясен и прозрачен начин, в подходящ и реалистичен срок. Като извършва това, съответната държава-членка определя също дали тези събития следва да се предават изцяло или отчасти чрез отразяване на живо, или когато е необходимо или подходящо поради обективни причини от обществен интерес, изцяло или отчасти чрез предаване на запис.

*

Държавите могат да защитят аудиторията – не са длъжни. Ако държавите пожелаят – аудиториите са защитени. Ако не – няма правна пречка да се въведе платен достъп до т.нар. значими събития като европейски и световни първенства, култура и пр. Ясно кой има интерес от платения достъп.

При липса на списък санкция от ЕС не се предвижда. Според решението   Batchelor / ЕК   държавите   са свободни да решат дали желаят да имат политика във връзка със събитията от голямо значение за тяхното общество, както свидетелства използването на думата  може  в член 3 а, параграф 1 от Директива 89/552. Комисията само гарантира спазването на правото на Общността, когато държава  желае да се ползва от механизма за взаимно признаване на мерките, които е приела в рамките на политика в тази област.

В България няма изготвен и предоставен на Европейската комисия списък, за да бъде приет по съответния ред и обнародван в Официален вестник на ЕС, само след което може да влезе в сила. Защо няма? Добър въпрос. Държавата не бърза да защити тв аудитория.

Пиша за тази законодателна мярка, предвидена от ЕС, защото днес има голяма статия в Ню Йорк Таймс по този въпрос колко струва в САЩ да гледаш спорт по телевизията.

4 785 долара. Толкова струва, според автора, ето какво разказва Джун Ли:

Абонирам се за почти всяка услуга, която има със спорт на живо – YouTube TV, MLB.TV, NBA League Pass, NFL Sunday Ticket, Peacock, Apple TV+, Max, Amazon Prime, Paramount – за $ 2634 годишно.

В продължение на десетилетия нашите национални спортни лиги – Националната футболна лига, Националната баскетболна асоциация, Националната хокейна лига – действаха по-скоро като граждански институции. Тези организации може би винаги са преследвали печалба, но се интересуваха от укрепването на такива мощни нематериални активи като местната гордост, поколенческо фенство и обществен ритуал. Традицията беше добра работа. Общността изгради лоялност. След това дойдоха стрийминг войните.

През 2004 г. твърд фен на Бостън Селтикс би похарчил около 1321 долара, за да последва любимия му отбор – който включва билети, достъп до телевизия и стоки. Днес това число е $4,785. Това е 262 процента скок. Заплатите в същия участък са се увеличили с 87 процента.

Конгресът може да черпи вдъхновение и от британското законодателство (тоест европейското, то е от времето, когато UK беше в ЕС) и да определи ключови спортни събития – може би Световните серии, Супербоул, N.B.A. Финалите – като национално значими и изискват те да се излъчват на безплатни, широко достъпни платформи.

Да, това предлага авторът в Ню Йорк Таймс. Американският конгрес да черпи вдъхновение от ЕС. Би се изненадал да разбере, че в ЕС има държава, в която зрителите имат право на такава защита, но не се възползват от нея – да, за България говоря.

Съд на ЕС: ЕК предявява иск срещу България заради Регламента относно терористичното съдържание онлайн

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Европейската комисия реши да предяви иск срещу България (INFR(2022)2113) пред Съда на Европейския съюз поради това, че не изпълнява някои задължения по Регламента относно справянето с разпространението на терористично съдържание онлайн („Регламента за ТСО“, Регламент (ЕС) 2021/784)

С Регламента, който се прилага от 7 юни 2022 г., се изисква терористичното съдържание в ЕС да бъде премахвано от онлайн платформите в рамките на един час от получаването на заповед за премахване, издадена от органите на държавите членки.

Стратегия за опростяване, безпрепятствено функциониране и укрепване на единния пазар

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Единният пазар е нашият европейски вътрешен пазар. Той представлява мощен катализатор за растеж, благоденствие и солидарност. С БВП от 18 трилиона евро европейският пазар е втората по големина икономика в света, като представлява почти 18 % от световната икономика и осигурява на ЕС мащаб, сила и гъвкавост. Като обединява 30 държави , 450 милиона потребители и 26 милиона дружества , нашият европейски пазар предлага достъп до широка гама от продукти, услуги и възможности за инвестиции. Той осигурява баланс: възможности за предприятията и гражданите, както и защита на работниците и потребителите. Освен това той предлага стабилност и предсказуема инвестиционна и стопанска среда, основана на принципите на правовата държава. Нашият европейски пазар въплъщава ценностите на социалната пазарна икономика, която обединява свобода и благоденствие за всички.

Настоящата стратегия COM(2025) 500 final представя нов подход за по-нататъшно развитие на нашия европейски пазар. Той се състои от следните елементи:

По-малко пречки: съвместни и целенасочени усилия за премахване на най-вредните пречки пред единния пазар — удвояване на усилията за справяне с „ужасните десет“. Твърде много пречки продължават да ограничават единния пазар, което влияе отрицателно върху търговията и инвестициите . Всички те трябва и ще бъдат разгледани. Трябва обаче да останем съсредоточени. Ето защо в настоящата стратегия предлагаме на първо място да се обърне внимание на 10-те най-вредни пречки пред единния пазар.

Повече амбиция: нов подход за стимулиране на европейските пазари на услуги. В търсене на повече амбиция и съгласуваност е необходим нов подход за съживяване на европейските пазари на услуги. Съществува належаща нужда от засилена динамика в рамките на единния пазар на услуги, като се признава неговата ключова роля. При предложения секторен подход ще се постави акцент върху специфични сектори на услугите, които биха могли да донесат най-голямата икономическа добавена стойност и са от значение за двойния преход. Времето да се направи това отдавна е настъпило.

по-сериозен акцент: Върху малките и средните предприятия (МСП), включително иновативните новосъздадени и разрастващи се предприятия. МСП и малките дружества със средна пазарна капитализация (МДСПК) са сред най-засегнатите от нормативната и административната разпокъсаност на пазара и биха могли да спечелят най-много от един по-интегриран европейски пазар. С настоящата стратегия се въвеждат редица действия, които дават възможност на МСП да се възползват в максимална степен от своя европейски пазар. Тя ще бъде допълнена от специална стратегия за стартиращите и разрастващите се предприятия.

По-ефективна цифровизация: държавите членки и ЕС трябва да работят в синхрон. Цифровизацията може да даде тласък на съвместната администрация и да ускори извършването на стопанска дейност в ЕС. По този начин цифровите инструменти дават възможност за оптимално функциониране на единния пазар и са от решаващо значение за ефективното и ефикасно прилагане на политиките. Това върви ръка за ръка с европейската амбиция за опростяване.

По-голямо опростяване: предприемане на незабавни действия за намаляване на бюрокрацията и опростяване на нещата. Сборният пакет от мерки, придружаващ настоящата стратегия, отговаря на очакванията на предприятията: въвеждане на малки дружества със средна пазарна капитализация, за да може нормативната уредба да бъде съобразена с техните нужди, преминаване от основан на документи единен пазар към единен пазар, основан на данни, и предоставяне на извънредно решение за продукти, които се нуждаят от достъп до пазара. Като цяло следва да се стремим към опростяване, водещо до по-ниски разходи, по-висока производителност и по-добро функциониране на единния пазар, като същевременно запазим амбицията си по отношение на климата и устойчивостта, както и социалните си отговорности. Трябва да разполагаме с прости правила, които улесняват растежа и осъществяването на стопанска дейност в рамките на единния пазар. Принципът „1 in, 27 out“ следва да бъде водещият принцип на нашия единен пазар.

По-ефективно изпълнение и прилагане: доброто функциониране на нашия европейски пазар е съвместна отговорност на ЕС и на държавите членки. То разчита на интелигентното изпълнение и прилагане на договорените политики, което изисква силни институции и зачитане на върховенството на закона. Ефективното прилагане на съгласуваните правила продължава да бъде ключов фактор. То изисква активни действия, за да се предотврати създаването на нови пречки, съвместна работа по тълкуването и прилагането на правилата и корективни правни действия, когато това е необходимо, така че да се осигури стабилна оперативна среда, в която законите се прилагат ефективно и еднакво, като дават конкурентно предимство на ЕС и неговите държави членки. То изисква и решителни действия по правоприлагане, включително по-систематични производства за установяване на нарушение.

По-голяма отговорност: засилване на политическата и националната ангажираност. Нуждаем се от по-голяма отговорност на национално равнище и от сериозна ангажираност от страна на всички участници на всички равнища на управление. Държавите членки се насърчават да предотвратяват въвеждането на нови пречки, наред с друго при транспонирането на правилата на ЕС в националното право, и да отстраняват регулаторните и административните пречки на регионално и на национално равнище. От ключово значение е да се оцени съответствието на проектите за национални мерки с правото на ЕС и да се гарантира прозрачност на тези мерки спрямо други държави членки и заинтересовани страни.

Повече полезни взаимодействия: промяна на парадигмата в разходите на ЕС. Понастоящем е налице слаба пряка връзка между разходите на ЕС (с акцент върху инвестициите) и предприемането от страна на държавите членки на регулаторни реформи за премахване на пречките пред единния пазар или за насърчаване на европейските икономически аргументи и вериги за създаване на стойност. Потенциалът за използване на бюджета на ЕС като трамплин за насърчаване на национални реформи, с които се постига напредък по целите на политиката за единния пазар, е значителен. Чрез него би могло да се насърчи по-интензивното прилагане на достиженията на правото на ЕС в сравнение с наблюдаваното в момента, например чрез подкрепа за инвестициите с цел преодоляване на административните пречки, включително чрез целенасочено подпомагане на предприятията, работните места и компонентите на ЕС.

По-голяма защита: действа като щит срещу нелоялни търговски практики. Размерът на единния пазар, неговият капацитет за справяне със сътресенията и високите му социални, екологични и потребителски стандарти защитават гражданите и предприятията на ЕС в условията на нарастваща международна несигурност. Осигуряването на високо равнище на защита на потребителите е от съществено значение за доброто функциониране на единен пазар и е необходимо, за да се гарантира доверието на потребителите, правната сигурност и еднаквите условия на конкуренция за предприятията.