Тим Дейви, доскорошен генерален директор на БиБиСи, е дал интервю за подкаста The Rest Is Entertainment. Според Дейви обществената медия няма автоматично право да оцелява в свят, който вече познава стрийминга. Нейното бъдеще зависи от това да продължи да доставя стойност на всяко домакинство, като същевременно съдържанието на обществената медия остава специално, качествено, отличително от търговските конкуренти: „Не мисля, че БиБиСи има право да съществува по този начин … тя трябва абсолютно да доставя стойност на всяко домакинство“.
Според Дейви конкурентното предимство на корпорацията се основава на три стълба: преследване на “truth with no agenda”, истина без скрити цели и предпоставени изводи; ангажимент към съдържанието и интелектуалната собственост на Обединеното кралство и, на трето място, способност да бъде форум, да обединява аудиторията чрез споделено гледане и публичен разговор. За Дейви предстои доказване на актуалност на медийния пазар, определен от безкрайния избор.
Дейви подаде оставка тъкмо заради принципа “truth with no agenda” след обвиненията по повод излъчения филм за Тръмп и установения пропуск на екипа.
Има смисъл тази теза за необходимостта обществените медии да се доказват.
Минаха 6 дни от началото на кампанията за събиране на заявления за гласуване в чужбина за изборите на 19-ти април. Писах за формуляра за подаване на заявления и съвети за попълването му на 6-ти март. Седмица по-рано описах защо сега за разлика от последните няколко години подаването на заявления е от критично значение за отварянето на секции. Това се случва след промени в Изборния кодекс, които връщат правата и възможностите за гласуване на българите в чужбина години назад и създават излишни трудности както в организирането, така и в участието в изборния процес. Тъй като промените станаха буквално в последния момент, имаше несигурност дали ще има кандидати специално за район Чужбина, както и какъв ще е процеса за създаване на секциите. Вероятно затова отново имаше забавяне в публикуването на електронното заявление за гласуване от страна на ЦИК.
Както и предишни години следя активността по подаване на заявления на страницата на Glasuvam.org. Има карта и подробен списък отразяващ точно подадените заявления. Опитал съм се максимално да отразя и решението за автоматично одобрени секции. Имаше проблем с автоматичното следене на заявленията, но се реши. За първите 5 дни графиката на подадените заявления по часове е оценка на база активност предишни години и броя подадени в различни часове сега. На графиката виждате сравнение в светло синьо с активността на последния вот през октомври 2024-та.
Това, което следя също е активността по дни и я сравнявам с изборите през последните 10 години. Тук виждате броят събрани заявления по ден от започването на кампанията – т.е. публикуване на електронния формуляр. През 2024-та имаше доста ниска активност, тъй като доста от секциите бяха отворени автоматично и повечето хора не виждаха смисъл да подават заявления. През 2023-та, 2022-ра и ноември 2021-ва активността беше по-висока, включително на самия вот. Най-много заявления имаше през април и юли 2021-ва като през април имаше рекорден брой събрани в първия ден, както и общо през кампанията. Отговорност за това имаше както най-дългия срок за подаване до сега, така и много добрата координация и работа на доброволци и задгранични огранизации.
Сега виждаме, че събирането върви с добри темпове и се доближава до това през юли 2021-ва. На втората графика виждаме същите данни, но с оставащи дни до крайния срок. Там също се вижда, че въпреки късния старт – едва 19-дни преди срока от 24-ти март – събирането на заявления изпреварва кампаниите от предходните години.
Великобритания, където българите бяха сред най-засегнатите от органиченията в пробмените на Изборния кодекс, показват най-голяма активност. Вижда се, че събирането върви със същите темпове както през юли 2021-ва и изпреварва в пъти събраните заявления две седмици преди крайния срок.
В Германия, където е навярно най-голямата българска диаспора, също има висока активност въпреки, че голям брой секции ще бъдат отворени автоматично както и предишни години. При липса на други променливи, това може да е индикация за значително по-висок интерес към участие в изборите от предходните години. Т.е. може да е индикатор за по-висока изборна активност поне сред сънародниците ни в чужбина, на които мнозинството в този парламент практичесни позволява физически да гласуват.
Събирането на заявления в Турция винаги е показвала различна крива на активност от другите държави. Този път в началото се виждаше липсва на заявления напомнящо на 2017-та, когато десет дни почти никой не подаваше такива. На 4-тия ден обаче се активизираха и вече се движи аналогично на събирането на заявления на последния вот. Общият им брой обаче е сред най-ниския на този етап от кампанията, както и спрямо оставащото време, както се вижда на следващите две графики. Данните за 2026-та са е синьо.
Това е странно предвид, че по подобие на Великобритания не само броят секции е ограничен, но и изрично трябва да се подават заявления, за да е възможно отварянето им, тъй като автоматичното одобрение беше оставено само в рамките на ЕС.
Ако вземем данните за всички други държави освен Турция виждаме, че активността на събиране е идентична с тази от юли 2021-ва.
Предвид късния старт и при липса на промяна в динамиката очаквам поне 55 хиляди заявления. Сравнил съм броя заявления събирани по държави в последните 10 години и се вижда, че в Турция се подават между 18 и 28 хиляди на година. Тази година очаквам повече в горния край заради ограниченията. Кривата за активността в другите държави ми показва, че вероятно ще се повтори сценария от юли 2021-ва, когато под 40% от заявленията са в Турция. Ще разберем през следващите две седмици.
Електронния формуляр за заявления за гласуване в чужбина ще намерите на страницата на ЦИК.
Националната асоциация на фотографите на пресата (NPPA), която се застъпва за правата на фотографите, осъжда решението на Министерството на отбраната и призова Пентагона да възстанови достъпа до забранени фотографи. Групата също така заявява, че ответните мерки срещу фотографите пораждат нови опасения за нарушаване на Първата поправка.
„Изключване на фотографи от брифинги на Пентагона, защото официалните лица не харесват на публикувани изображения, показва удивително лошо чувство за приоритети в разгара на война“, казва президентът на NPPA Алекс Гарсия. „Свободната преса не може да функционира, ако държавните служители решат, че само одобрявани от тях изображения на държавни служители могат да бъдат създавани или разпространявани.“
Забраната за снимки е последното развитие в обтегнатите отношения между Пентагона и големите новинарски издания. През октомври стотици акредитирани репортери напуснаха, вместо да приемат нови правила, забраняващи събирането и публикуването на неразрешена специално от министерството информация, което доведе до отразяване на военната проблематика от нов прескорпус, доминиран от десни издания. “Ню Йорк таймс” и един от репортерите му съдят Пентагона за тези ограничения, твърдейки, че политиката нарушава конституционните защити за свободата на пресата. Чака се произнасяне.
В допълнение към изискванията, посочени в член 27, доставчиците на много големи онлайн платформи или много големи онлайн търсачки, които използват системи за препоръчване, предоставят за всяка от своите системи за препоръчване най-малко една възможност, която не се основава на профилиране съгласно определението в член 4, точка 4 от Регламент (ЕС) 2016/679.”
YouTube курира и класира съдържанието предимно чрез система, която следи и анализира поведението на потребителите – включително кликвания, харесвания, споделяния, време за гледане и модели на взаимодействие – за да предскаже и направлява бъдещото поведение. Платформата използва тази система, за да оформи информационната среда на милиарди потребители. Чрез непрекъснато оптимизиране на системата си за ангажиране на потребителите, YouTube влияе върху видимостта на съдържанието и темите, доминиращи в публичния разговор онлайн.
Съгласно DSA много големи платформи трябва да предоставят поне една система за препоръчване, която не се основава на профилиране. Намерението зад това правило е да се засили прозрачността и да се повиши автономията на потребителите, тъй като законодателите признаха, че системите за препоръки упражняват мощно влияние върху обществения дискурс и индивидуалното вземане на решения. Предоставянето на опция за непрофилиране имаше за цел да гарантира, че потребителите запазват смислен контрол върху вида на съдържанието, което получават, от онлайн платформите – като се признава, че общият алгоритъм все пак се определя от платформите.
Чрез комбиниране на профилиране по подразбиране, недостъпни алтернативи и дизайн за максимизиране на ангажираността, YouTube не спазва задълженията си за прозрачност и овластяване на потребителите съгласно DSA. EDRi иска координаторът на цифровите услуги да започне задълбочено разследване за това как YouTube се справя с тези задължения съгласно DSA и да предприеме ефективни и навременни мерки за правоприлагане. По-конкретно:
На YouTube трябва да бъде указано да предостави на потребителите алтернатива на системата за препоръки, която не се основава на профилиране, което служи като истински заместител на опцията по подразбиране.
Тази опция за непрофилиране трябва да бъде лесно достъпна от първата страница на YouTube или най-много от първото ниво на менюто на приложението му и трябва да бъде добре обяснена и неутрална в своята формулировка и дизайн.
Опцията за непрофилиране не трябва да бъде ненужно съчетана с други функционалности на YouTube като история на YouTube, за да не се обезкуражават потребителите да я избират.
YouTube трябва да бъде поръчан да спре внедряването на измамни модели на дизайн, които побутват потребителите, които вече са направили избор да се върнат към опцията по подразбиране, предпочитана от платформата.
Като се има предвид размерът на YouTube и броят на засегнатите потребители, следва да се обмислят възпиращи парични санкции.
Белгийският цифров координатор е пррепратил жалбата до ирландския цифров регулатор веднага, рекордно бързо. Междувременно Google е направил изявление за медиите, че алтернативна препоръчваща система се предлага.
Това не е първата жалба на EDRi по DSA. На 14 юли 2025 EDRi, AI Forensics, Център за демокрация и технологии Европа, Ентропия, Gesellschaft für Freiheitsrechte e.V. (GFF), Global Witness, Panoptykon Foundation, Bits of Freedom и VoxPublic подадоха официална жалба за нарушения на член 26, параграф 3 от Закона за цифровите услуги (DSA) от X (бивш Twitter). Причината е, че X позволява на публични и финансови институции онлайн реклама въз основа на особено чувствителни категории лични данни, които са защитени от GDPR – като политически мнения, сексуална ориентация, религиозни убеждения и здравословни условия. Този тип данни се считат за по своята същност чувствителни, тъй като могат да разкрият дълбоко лични аспекти на идентичността на дадено лице и могат да доведат до повишен риск от дискриминация, вреда и нарушения на основните права на потребителите. Използването на такива чувствителни данни от онлайн платформи за таргетирана реклама е забранено съгласно DSA.
С редовния пакет от решения във връзка с нарушения Европейската комисия предприема правни действия срещу държавите от ЕС, които не изпълняват своите задължения, произтичащи от правото на ЕС. Тези решения обхващат различни области на политиката на ЕС и имат за цел да осигурят правилното прилагане на правото на ЕС.
Получени са две мотивирани становища на ЕК до България за това, че не е уведомила Комисията за предприетите мерки за транспониране на две директиви в националното законодателство:
Директива (ЕС) 2024/1226 относно криминализирането на нарушаването на ограничителните мерки на Съюза. С директивата се установяват общи правила за хармонизиране на определението за престъпления и санкции за нарушаване на ограничителните мерки на Съюза. Тя има за цел да предотврати заобикалянето на ограничителните мерки на Съюза, включително мерките, приети след агресията на Русия срещу Украйна. Към днешна дата България и две други държави — Белгия и Словения — все още не са съобщили за мерки за пълно транспониране.
Директива (ЕС) 2023/977 относно обмена на информация между правоприлагащите органи. Директивата има за цел да подобри предотвратяването, разкриването и разследването на престъпления в ЕС, като гарантира, че полицейските служители в една държава член имат равностоен достъп до информацията, налична в друга държава член. България и две други държави — Франция и Португалия — са уведомили само частично за мерките за транспониране на директивата.
Нарушаването на ограничителните мерки на Съюза е криминализирано, напомнят ни.
Много големи онлайн платформи и много големи онлайн търсачки,
определени съгласно член 33, параграф 4 от Регламент (ЕС) 2022/2065 на Европейския парламент и на Съвета относно единния пазар на цифрови услуги и за изменение на Директива 2000/31/ЕО (Акт за цифровите услуги, DSA)
Публикация в “24 часа” – “Смъртта на партийните телевизии” от 5 март 2026 г. – обръща внимание върху тенденция при партийните телевизии, които в България не са забранени – телевизиите на Атака, БСП, ИТН.
Телевизиите на Атака (Алфа) и БСП (БСТВ, Българска свободна телевизия) не функционират и са в процес на заличаване на регистрациите.
Телевизията на Слави Трифонов (7/8 ТВ) в последните месеци е имала под 400 зрители дневно. Наистина, сценаристите на Слави Трифонов са в Народното събрание и са във фокуса на внимание като народни представители. Засега.
Защо партийните телевизии се оказват временни проекти. Трябва ли да бъдат забранявани. Кое представлява по-голям риск: една политически превзета медия, номинално представяна като безпристрастна, или една открито обявена за партийна медия, на която избирателите на другите политически сили могат да не обръщат внимание.
Тази информация беше изпратена на над 3000 абонирали се за бюлетина на Glasvam.org заедно с новини и полезни съвети за подготовката и провеждането на гласуването в чужбина.
На 19-ти април 2026 ще се проведат избори за Народно събрание. Вече може да подавате заявление за гласуване зад граница. Ще намерите формуляра на страницата на ЦИК. Там може да проверите и дали правилно е записано заявлението ви. Ето няколко важни неща, които трябва да знаете:
Крайният срок за подаване е 24-ти март в полунощ българско време
Подаването на заявление за гласуване в секцията най-близо до Вас, ще Ви улесни и ще ускори изборния процес, тъй като ще сте вече вписани в списъците
Заявление се подава за всеки вот поотделно. Т.е. не се пренасят от предходни избори
Дори да подадете заявление, а се окаже, че на 19-ти април сте в България, ще може да гласувате в секцията си по постоянен адрес с попълване на декларация
Вече са предварително одобрени 372 места за секции в чужбина, където в последните 5 години е имало поне 100 гласували. Това е наполовина от минали години и причината са промените в Изборния кодекс ограничаващи секции извън Европейския съюз и възможността за автоматично отваряне на база висока активност до сега. Повече за това може да прочетете в тази статия.
За отваряне на секции извън Европейския съюз остава единствено възможността да се съберат поне 40 заявления.
Предварителното одобрение не означава, че непременно ще има секции на тези места. Това зависи от възможностите на помещенията и дали има комисии и доброволци към тях. Решението е на ЦИК по препоръка на Външно. Могат да се увеличат шансовете като се подават заявления за тези места и повече хора се включат като членове на комисии и доброволци.
На някои места като Германия е нужно да се иска разрешение от местните власти. Това вече би трябвало да се случва предвид предварително одобрените места. Очакваме информация от МВнР
Подаването на заявления освен, че подпомага изборния процес, показва и повишен интерес на съгражданите ни в чужбина към вота
Както описах подробно в предишната ми статия, на този вот трябваше да има избирателен район Чужбина с 4 депутата, които щяха да представляват единствено българските граждани зад граница. Тази възможност обаче беше отложена с още три години след промените в последния момент на Изборния кодекс.
Събирането на заявленията ще може да следите в реално време на картата, както и на подробната таблица. Заради допълнителни бариери на сайта на ЦИК на последните няколко вота не не можех да зареждам автоматично данните за броя подали заявление. Намерих начин, но този път е възможно отново да ме блокират нарочно, което ще спре и данните в таблицата. Повече информация ще намерите на сайта на ЦИК и МВнР.
DSA изисква онлайн услугите да публикуват най-малко веднъж годишно – два пъти за много големи онлайн платформи (VLOP) и търсачки (VLOSEs) – данни за техните практики за модериране на съдържанието. Това помага на гражданското общество и регулаторите да получат достъп до данни за модерирането на съдържанието и да държат платформите отговорни за техните практики, включително по отношение на задължението им да защитават основните права на европейските граждани, като например свободата на словото.
След приемането на регламента за прилагане на докладването за прозрачност през юли 2025 г. компаниите разполагаха с около година, за да се стандартизира докладването относно практиките за модериране на съдържанието в платформи. Промените дават възможност на изследователите, журналистите и гражданите да имат достъп до по-ясна, по-организирана информация. Това повишава прозрачността и отчетността на платформите. Например, сега е възможно лесно да се сравни обемът на решенията за модериране в различни платформи в области като кибернасилието, защитата на непълнолетни или измами и измами. Освен това категориите в базата данни за прозрачност на DSA вече съответстват на тези в хармонизирания формат.
Пет големи новинарски организации в Обединеното кралство се обединяват с цел разработване на споделени стандарти за лицензиране на съдържание, създадено с AI. FT, The Guardian, The Telegraph, BBC и Sky News основават коалицията SPUR: Standards for Publisher Usage Rights в отговор на нелицензираното ползване на съдържание от страна на компаниите за изкуствен интелект. Те имат за цел да разработят споделени индустриални стандарти за начините, по които журналистиката може да се използва устойчиво за инструменти с AI, като гарантира, че това е „прозрачно и мащабируемо“ и защитава интелектуалната собственост на издателите.
Издателите подчертават, че оригиналното им съдържание се превръща в основополагащ материал за обучение на AI системи. То се копира и използва повторно без общи стандарти, които да позволят разрешение или плащане, отслабвайки икономическия модел, който подкрепя журналистиката. Липсата на прозрачност рискува да подкопае общественото доверие както в новините, така и в технологиите, използвани за достъп до него.
Издателите ще могат да сключват свои собствени лицензионни сделки с AI с технологични компании, както някои от тях вече са направили (въпреки че BBC и The Telegraph не са). “Гардиън” и “Файненшъл таймс” са сред малък брой издатели, които досега са сключвали сделки за права за AI с Google, както и сделки с OpenAI.
Преди време широка коалиция от издатели на новини е подкрепила Really Simple Licensing (RSL) , което също има за цел да определи договорен начин за контрол и монетизиране на журналистиката, използвана за големи езикови модели. RSL се разработва от RSL Collective, организация с нестопанска цел за колективни права, одобрена от около 1500 медийни организации по целия свят, включително People Inc, Yahoo! и Асошиейтед прес.
“NATO for news
The announcement comes after Financial Times CEO Jon Slade called for the formation of a ‘NATO for news’ last year, and Spur’s founders have already invited fellow global media leaders to join the group.
The context. The announcement comes as concern over the impacts of AI on the news industry mounts. Audiences’ reorientation away from classic search and towards querying chatbots for information, or just relying on AI-generated search summaries, seems to be one of the main worries. Condé Nast CEO Roger Lynch recently called Google AI summaries a ‘death blow’ to the search traffic that has until now been crucial for online publications. It’s an open question, however, if the tech industry will take much notice of this initiative.”
