Category Archives: общество

Унгария: нов проправителствен медиен конгломерат заплашва плурализма

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Под заглавие “Унгария: нов проправителствен медиен конгломерат заплашва плурализма” Международната федерация на журналистите   призовава  унгарските власти да не дават ход на формирането на огромен медиен конгломерат, който поставя под съмнение медийния плурализъм.

Собствениците на мнозинството от проправителствените медии в Унгария заявиха в сряда, че даряват своите компании на фондация “Централноевропейска преса и медийна фондация”. Новият десен медиен конгломерат ще включва кабелни новинарски канали, онлайн новинарски портали, таблоидни и спортни вестници и всички регионални общински вестници, няколко радиостанции и многобройни списания.

Според медиите, повечето от медиите, дарени на Фондацията, са били придобити или основани от съюзниците на премиера Виктор Орбан през последните няколко години. Някои от тях се превърнаха от относително независими в проправителствени медии  с обилна държавна и държавна реклама.

Медийните операции на фондацията ще бъдат ръководени от издател, известен с лоялността си към Виктор Орбан.

Според MPM 2017  “за унгарската медийна среда e характерен висок риск за медийния плурализъм […] чрез пряка и непряка намеса на правителството в медиите. В частния сектор на медиите все повече  доминират олигарси, близки до правителството”.

IFJ и EFJ припомнят, че държавите от ЕС имат   задължение да осигурят медиен плурализъм и среда, в която гражданите да могат да участват в обществения дебат и да изразяват идеи и мнения без страх. IFJ и EFJ призовават Европейската комисия като пазител на договорите да третира опитите на унгарското правителство да навреди на свободата и плурализма на медиите като сериозна и системна злоупотреба с власт.

Подготвя се нов акт на консолидация – през 2014 г. парламентът   прие  изменение на закон, според който се обединяват всички държавни медийни компании, включително Magyar Televízió (MTV), държавната информационна агенция (Magyar Távirati Iroda – MTI) , Унгарското обществено радио (Magyar Rádió) и Duna TV, държавна медийна компания, излъчваща за унгарците в чужбина.

Сходните умове мислят сходно: и в Унгария, както авторите на  оттегления тази седмица у нас законопроект за задължителния пренос (кой знае защо го наричат проекта Харизанов)   – са се сетили да осигурят задължителен пренос (must carry) за проправителствените програми.

 

Рашидов: Време е за дебати за обществените медии

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

През тази седмица се прие Законът за държавния бюджет 2019. За обществените медии са предвидени 67.8 млн лв за БНТ и 44.3 млн лв за БНР, за пълнота да отбележим и БТА с 5.1 млн лв – макар че БТА не отговаря на изискванията за обществена медия, тъй като гражданите нямат свободен достъп до съдържанието.

В светлината на критичното състояние на българския медиен пейзаж внимание заслужава изказването по време на обсъждането на председателя на парламентарната комисия за култура и медии Вежди Рашидов. По време на обсъждането на бюджета Рашидов е изложил следните свои идеи:

Може ли на 6 млн. държава да имаме три обществени медии с по един генерален директор с по трима заместници? Време е да се помисли каква реформа да се направи. Или са обществени медии, или са търговско дружество.

След това можем да говорим за повече пари, защото парите невинаги служат на обществото.

Да си дойдем на думата. Обществените медии.

Откакто е на власт, ГЕРБ няколко пъти подхваща обществените медии.

През първия мандат

– като начало – ГЕРБ отмени Закона за публичното радиоразпръскване,  приет през май 2009 г. с гласовете на БСП и ДПС. Тогава ГЕРБ заявяваше, че със закона се обслужват частни бизнес интереси и се създава  компания за наземно разпространение на програми, в която 49 на сто се предвижда да притежава частник. След парламентарните избори през юли Министерски съвет гласува отпускането на 150 млн. лв. от бюджета за държавния дял в спорния мултиплекс на разпръскването на двете обществени медии.

Законът беше отменен с   § 90 ПЗР ЗИД ЗРТ – ДВ, бр. 12 от 12 февруари 2010 г. , с който беше въведена втората ревизия на медийната директива. Все в началото на първия си мандат, през юни 2010 г.,  ГЕРБ намали медийния регулатор от 9 на 5 души по много специфичен начин, за да се освободи от предходни назначения. Председателката на медийната комисия Даниела Петрова не си направи и труда да разбере какво й диктува АБРО.  В това време мултиплексите чрез серия от имитации на независими конкурсни процедури и отново не без помощта на услужливия законодател бяха усвоени от Цветан Василев, а България беше дадена на съд и осъдена от Съда на ЕС с решение по делото С-376/13.

През втория си мандат

ГЕРБ също подхващаше темата за обществените медии, Полина Карастоянова като председател на парламентарната комисия поддържаше тезата, че медиите се били обединили около идеята за медиен холдинг от европейски тип (2015), (2016) – като Венелина Гочева беше извела това в заглавие – медиите искат обединение – ето по този алгоритъм. Жалко, че БНТ е свалила материала от сайта си, в новите условия той пак е актуален, може да го качи. През този мандат парламентът и СЕМ играха играта за мандата на директора на БНТ – и докараха нещата дотам, че според СЕМ  директорите на обществените медии вече са безмандатни.

Тук съм написала  за някои ефекти от медийната политика на ГЕРБ през първите два мандата на управлението им.

През третия мандат на ГЕРБ

председател на медийната комисия вече е Вежди Рашидов. БНТ  любезно му предоставя програмно време, благодарение на което сме свидетели на радостите и горестите на Рашидов. Диалозите с водещите Георги Любенов и Емил Кошлуков имат несъмнена образователна стойност, с тези диалози могат да се илюстрират основните демократични медийни стандарти на независимите и безпристрастни обществени медии, за което трябва да сме много благодарни на БНТ.

И така, какво ни казва Вежди Рашидов:

Може ли на 6 млн. държава да имаме три обществени медии с по един генерален директор с по трима заместници? Време е да се помисли каква реформа да се направи. Или са обществени медии, или са търговско дружество.

Да примем, че дискусията е открита.

Може ли 6 млн. държава да има три обществени медии?

Може.  (БТА ще трябва да положи усилия, за да заслужи този термин – и ако преосмисли достъпа на обществото до информация.)  Но да, може да има и две, и три обществени медии.

По логиката на Рашидов най-икономично е да има една медия. Само че медиите не са индустрия като другите. В демократичните общества има принцип – медиен плурализъм, записан е и в първичното право на ЕС, в Хартата на основните права.  В по-малките държави медийният плурализъм важи точно толкова, колкото и в големите. И в Чехия, и в Дания, и във Финландия, и в Латвия, и в Щвеция – и да не изброявам държави, сравними по население с България, може да има и две, и три, и повече обществени медии. И не, т.нар. вътрешен плурализъм не е достатъчен.  Всяко сливане и обединяване отнема от плурализма, а в България   в днешните условия не е останало много за отнемане.

Рашидов е прав, че БНТ и БНР “или са обществени медии, или са търговско дружество” – и те не са търговски дружества.  Което означава: ако някой има намерение да ги оптимизира на общо основание, икономии от мащаба и пр.  – като търговски дружества – и обществените медии да станат една – на властта –   ще се сблъска сериозно със стандартите на европейския медиен дуализъм.

А сега ще напиша отделно за Унгария, която очевидно за някои  е вдъхновение и образец – макар че можеше спокойно да се разказва паралелно за двете държави.

Унгария: нов проправителствен медиен конгломерат заплашва плурализма

 

Днес е публикувано изменението на Директивата за аудиовизуалните медийни услуги

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

В Официален вестник на Европейския съюз  (OB L 303, 28.11.2018 г., стр. 69—92) е публикувана   Директива (ЕС) 2018/1808 на Европейския парламент и на Съвета от 14 ноември 2018 година за изменение на Директива 2010/13/ЕС за координирането на някои разпоредби, установени в закони, подзаконови и административни актове на държавите членки, отнасящи се до предоставянето на аудиовизуални медийни услуги (Директива за аудиовизуалните медийни услуги), предвид променящите се пазарни условия.

Държавите от ЕС  въвеждат в сила законовите, подзаконовите и административните разпоредби, необходими за да се съобразят с изменителната директива, до 19 септември 2020 г.

Държавите от ЕС съобщават на Комисията текста на основните разпоредби от националното право, които те приемат в областта, уредена с  Директива 2018/1808.

Директивата влиза в сила на двадесетия ден след публикуването ѝ в Официален вестник на Европейския съюз.

Мотивите:

Последното съществено изменение на Директива 89/552/ЕИО (Телевизия без граници), кодифицирана впоследствие с Директива 2010/13/ЕС, беше направено през 2007 г. с приемането на Директива 2007/65/ЕО на Европейския парламент и на Съвета. Оттогава пазарът на аудиовизуалните медийни услуги се разви значително и бързо поради протичащото сближаване между телевизионните услуги и интернет услугите. Технологичното развитие дава възможност за появата на нови видове услуги и предложения за потребителите. Зрителските навици, по-специално на по-младите поколения, значително са се променили. При все че основният телевизионен екран продължава да бъде важно устройство за споделяне на аудиовизуални изживявания, много зрители са преминали към други преносими устройства за гледане на аудиовизуално съдържание.

На традиционното телевизионно съдържание все още се пада основен дял от среднодневното време, прекарано в гледане. Въпреки това нови видове съдържание, като например видеоклипове или генерирано от зрителите съдържание, придобиват все по-голямо значение, а новите участници, включително доставчиците на услуги за видео по заявка и платформи за споделяне на видеоклипове, вече са добре установени.

Това сближаване на медиите изисква актуализирана правна рамка, с цел да се отразят развитията на пазара и да се постигне баланс между достъпа до услуги за онлайн съдържание, защитата на потребителите и конкурентоспособността.

ЗИД ЗАПСП: задължителен пренос срещу заплащане – настъплението на доставчиците

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

На сайта на Народното събрание беше публикуван законопроект за изменение на Закона за авторското право и сродните му права.

Изменение на ЗАПСП, което всъщност е дълбоко навлизащ в уредбата на задължителния пренос (must carry) проект.

Кой е вносител на законопроекта:

  1. Данаил Кирилов, ГЕРБ
  2. Ана Александрова, ГЕРБ
  3. Емил Димитров Ревизоро, Обединени патриоти

Законопроектът предлага да се изменят две разпоредби от ЗАПСП: 

Чл.91, ал.1, .4 се изменя така:

Чл. 91. (1)  Радио- и телевизионната организация, която е осъществила първоначалното излъчване или предаване на собствена програма, има изключително право да разрешава срещу заплащане:

……………………………..

4. публичното изпълнение на програмата, ако това се извършва в места, достъпни за публика срещу заплащане на входна такса.

 

А пар.5 ал.2 ДР ЗАПСП се изменя така:

§5 (2) (Доп. – ДВ, бр. 25 от 2011 г., в сила от 25.03.2011 г., изм. – ДВ, бр. 28 от 2018 г., в сила от 29.03.2018 г.) Когато използването се договаря чрез организация за колективно управление на права или независимо дружество за управление на права или сдружение на радио и/или телевизионни организации, размерът на възнаграждението се определя по споразумение между организацията или дружеството и ползвателите или техни представителни организации.

Законопроектът предлага ощеи промени в Закона за електронните съобщения:
Чл. 49в. (Нов – ДВ, бр. 105 от 2011 г., в сила от 29.12.2011 г.) (1) Комисията може да възложи задължения за пренос на предприятия, предоставящи електронни съобщителни мрежи за разпространение на радио- и телевизионни програми, в случай че тези мрежи се използват от значителен брой крайни потребители, включително крайни потребители с увреждания, като основно средство за приемане на радио- и телевизионни програми.
(2) Радио- и телевизионните програми по ал. 1 се определят от Съвета за електронни медии съвместно с доставчиците на медийни услуги по реда на Закона за радиото и телевизията.

(3) Комисията налага задължението по ал. 1 въз основа на решението на Съвета за електронни медии за определяне на програмите по ал. 2 след провеждане на консултации по реда на чл. 37.

(4) Предприятията по ал. 1 определят цени за разпространение на радио- и телевизионните програми по ал. 2 при спазване на принципа за разходоориентираност. при заплащане  на справедливо възнаграждение по чл.91.1.1. ЗАПСП.

(5) Комисията преразглежда наложените задължения по ал. 1 с оглед на тяхното продължаване, изменяне или отменяне най-малко веднъж на всеки 5 години.

 

Как точно да става това? Ето и последното ново предложение във внесения законопроект:

В 6-месечен срок от влизане в сила на този законопроект СЕМ заедно с доставчиците приемат правила за определяне на програмите по чл.49в.1  ЗЕС.

*

Какво предлага следователно законопроектът, да обобщим:

  1. в чл.91 – разширяване на обхвата, в който доставчиците имат изключително право да дават разрешението за заплащане.
  2. В пар.5 се появява правомощие на  сдружения на доставчици.
  3. Там, където ЗЕС урежда задължителния пренос, се предвижда СЕМ да определя програмите заедно с доставчиците.
  4. А ето централната идея – must carry  за доставчиците срещу заплащане
  5. По правила, определени от СЕМ заедно с доставчиците.

Има и една разпоредба срещу криенето на броя на абонатите.

В България сме виждали  лобизъм при регламентацията на must carry и досега –   вж Чии програми ще гледаме (2010) –  но този законопроект е нов връх, заедно с мотивите му.

Току -що на сайта на парламента се появи съобщение, че проектът е оттеглен.

Мониторинг за медиен плурализъм MPM 2017

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Центърът за медиен плурализъм и медийна свобода (CMPF) публикува Доклад за 2017 г. по проекта Мониторинг за медиен плурализъм (Media Pluralism Monitor, MPM 2017). С помощта на МРМ се идентифицират рисковете за медийния плурализъм в държавите от ЕС, Черна гора и Турция в четири области – основна защита, пазарен плурализъм, политическа независимост и пазарно включване.

Мониторингът започна с пилотно изследване в девет държави, вкл. България, за 2014 г.  (МРМ 2014) и продължи с анализ на плурализма за 2016 г.

Резултатите за България са получени чрез анализ на данни за 2017 г. и отбелязват влошаване на ситуацията в сравнение с 2016 г.:

  • Основна защита (41% риск – среден риск)
  • Пазарен плурализъм (71% риск – висок риск)
  • Политическа независимост (63% риск – среден риск)
  • Социално включване (73% риск – висок риск)

 

Изучаването на медийния плурализъм в ЕС е важна задача, намерила подкрепа и от Европейския парламент:

50.  призовава Комисията да разпределя постоянно и подходящо финансиране в рамките на бюджета на ЕС за подкрепа на мониторинга на плурализма на медиите на Центъра за плурализъм и свобода на медиите и за създаване на годишен механизъм за оценка на рисковете за плурализма на медиите в държавите членки; подчертава, че същият механизъм следва да се прилага и за измерване на плурализма на медиите в държавите кандидатки и че резултатите от мониторинга на плурализма на медиите следва да оказват влияние върху напредъка на процеса на преговорите;

53.  призовава Комисията да вземе под внимание препоръките, съдържащи се в резолюцията на Европейския парламент от 25 октомври 2016 г. относно създаването на механизъм на ЕС за демокрацията, принципите на правовата държава и основните права; в този смисъл призовава Комисията да включи резултатите и препоръките от мониторинга на плурализма на медиите относно рисковете за плурализма и свободата на медиите в ЕС при изготвянето на годишния си доклад относно демокрацията, принципите на правовата държава и основните права (европейски доклад относно демокрацията, принципите на правовата държава и основните права);

Проектът е финансиран от Европейската комисия, изпълнява се от Европейския университетски институт – Флоренция с помощта на национални екипи.

Българският екип е в състав Орлин Спасов, Нели Огнянова, Николета Даскалова.

Кратък обзор на негативните статистики относно медийната свобода и причините за тях  може да се види тук.

В последните месеци има и нови развития, включително свързани с приемането на закона Пеевски-Цонев и др. и поредния доклад COM(2018) 850 final  на ЕК по Механизма за сътрудничество и проверка, в който за първи път се съдържа толкова подробна оценка на медийната среда.

20 години Закон за радиото и телевизията

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

720046ca_o

Законът за радиото и телевизията е обнародван в Държавен вестник на 24 ноември 1998 г.

Още в началото той беше посрещнат с вето, с което Народното събрание се съобрази и това доведе до действащия модел на финансиране на радиото и телевизията.

Законът е изменян и допълван 57 пъти, от тях 20 (ежегодни) са измененията, с които се удължава действието на временното решение за финансиране на БНТ и БНР от бюджета.

Пред Конституционния съд са атакувани повече от 20 разпоредби. За противоконституционна е обявена лустрацията – ограничението за сътрудници на бившата ДС и РУМНО да бъдат членове на регулатора и генерални директори на БНТ и БНР. Противоконституционността е обявена  при втори опит – през 1999 г. тогавашният състав на КС с докладчик Иван Григоров се произнесе, че лустрационната разпоредба е конституционносъобразна, но през 2013 г. КС в друг състав c докладчик Благовест Пунев реши обратното.

Законът въведе правото на ЕС в българското законодателство като част от подготовката  за членство в ЕС и позволи участие на България в програма MEDIA още от 2002, а не както Румъния – от началото на членството в ЕС. ЗРТ  е основа за лицензирането и регистрирането на радио и телевизия в България.

На 6 ноември 2018 г беше приета поредната ревизия на правото на ЕС. Очаква се обнародване на изменителната директива, след което на държавите са дадени 21 месеца за въвеждане на директивата в национални мерки.

 

КЗЛД: становища относно прилагането на Регламент 2016/679 (GDPR)

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

КЗЛД прие становищa по актуални въпроси, свързани с приложението на Регламент 2016/679 (Общ регламент относно защита на данните)

В отговор на запитвания от банки и пощенски оператори, КЗЛД направи тълкуване на правните фигури „администратор” и „обработващ лични данни” в контекста на предоставянето на услуги.
Позицията на КЗЛД, изразена в няколко становища, е следната:
 „1. Дружествата, които предоставят услуги при условията на строга и изчерпателна законова регламентация, въз основа на лицензия или аналогично индивидуално разрешение от държавата и под контрола на изрично определени публични органи, по принцип не биха могли да се разглеждат като обработващи лични данни, а като самостоятелни администратори. Примери за такива администратори са пощенските оператори, банките и застрахователните дружества.
2. Предвид многообразието от обществени отношения и в съответствие с принципа за отчетност, регламентиран в чл. 5, параграф 2 от Регламент (ЕС) 2016/679, участниците в търговския и гражданския оборот следва сами да определят във всеки отделен случай какви са техните правоотношения във връзка с обработваните от тях лични данни – самостоятелни администратори, администратор и обработващ или съвместни администратори. Техният избор не следва да е формален и трябва да гарантира в най-голяма степен съответствие с изискванията на Регламент (ЕС) 2016/679 и ефективна защита на правата на субектите на данни.”
Пълният текст на становищата за 2018 е на сайта на КЗЛД.

Франция: приеха закона срещу манипулирането на информацията по време на избори

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Френският парламент приеме закона, който се отнася до т. нар. “фалшиви новини” и позволява на съдилищата да решават дали  публикации по време на избирателната кампания са дезинформация.

Законът е нормативна основа за реакция към оспорвани  новинарски съобщения по време на избирателна кампания, както и за прозрачност на финансирането на спонсорирано съдържание в платформите.

Обсъждането в парламента е продължило 8 часа. Според опозицията законопроектът е “в най-добрия случай неприложим и по този начин безполезен, в най-лошия случай опасен.”

Вирусното разпространение на онлайн пропагандата вече се развива от текст към визуални ефекти – реалност, която законодателите трябва да разберат напълно. Разработват се нови и все по-сложни инструменти за манипулация. “Това е състоянието на информационната война днес: вирусът се разпространява много, много по-бързо от ваксината”, пишат коментатори.