Стана известно решението по делото Koffi v Bulgaria.

Жалбоподателят, Леон Франсоа д’Асисес Кофи, е роден през 1970 г. и живее в Шефилд (Обединеното кралство). На 29 септември 2018 г., след футболния мач между ЦСКА София и ПФК Левски София на Националния стадион в София, Кофи се разхождал с двама приятели по ул. “Генерал Паренсов” край сградата на МВР. Голяма група фенове на Левски (оценявана на 150–200 души от полицаи) се движела по улицата, последвана от полицейски микробус със седем офицери. Няколко членове на групата нападнали жалбоподателя, ритайки го в главата и тялото. Случката продължила по-малко от две минути. Запитващият е получил сътресение, фрактура на челюстта, загуба на зъби, хематоми и ожулвания.

Разследването е започнало своевременно, но полицията не е успяла да осигури доказателства на мястото на инцидента; свидетелите са разпитани с неоправдани закъснения; записите от камерите за видеонаблюдение не са адекватни към случая и пет години и половина по-късно никой не е обвинен.

ЕСПЧ подчертава, че положителните задължения по член 3 включват: а) задължение за въвеждане на законодателна и регулаторна рамка за защита, б) задължение за предприемане на оперативни защитни мерки и в) задължение за провеждане на ефективно разследване.

Съдът установи, че не са положени конкретни усилия за разследване на потенциални расистки мотиви. Първоначално разследването е образувано за причиняване на умерена телесна повреда и само две години по-късно е модифицирано, за да включва хулиганска мотивация — без обаче изрично да се изследва расисткият мотив.

Решението е част от поредицата дела срещу България относно расистко насилие, след Абду срещу. България (2014) и Ангелова и Илиев срещу. България (2007). Докато в Абду акцентът е бил върху неразследването на расисткия мотив, Кофи добавя измерението на полицейските масови спортни събития, като едновременно с това прилага теста на Осман и свързаната с него линия на съдебната практика относно „общата защита на обществото“ (както е формулирано, наред с другото, в Mastromatteo v. Италия [GC]) в контекста на насилието на феновете.

Кофи срещу. България представлява важен прецедент, изясняващ минималните стандарти за ефективно разследване в случаи на расистко насилие от страна на частни лица в контекста на спортни събития. Посланието до държавите-членки е ясно: невъзможността за идентифициране на извършителите не освобождава органите от задължението за провеждане на разследване по същество, докато неразглеждането на расистки мотиви представлява нарушение на член 14 във връзка с член 3 от ЕКПЧ.

В решение по делото Зелен алианс v. България (заявление No 6580/22) Европейският съд по правата на човека приема единодушно, че е налице нарушение на член 8 (право на зачитане на личния и семейния живот) на Европейската конвенция за правата на човека.

Делото се отнася до разпоредби, които позволяват на българската ДАНС – Държавна агенция за национална сигурност  – да внедрява информатори в частни организации.

Съдът установява, че разпоредбите, регулиращи използването на такива информатори не отговаря на минималните гаранции срещу произвол и злоупотреби, изисквани по член 8 ЕКПЧ: точно определяне на функциите, времеви ограничения,    гаранции, че ще се използват само когато “е необходимо в едно демократично общество”, гаранции за ефективен надзор, защита по отношение на за тяхната незаконна или неоправдана употреба.

Зелен алианс е НПО,  базирана в Костенец (България). През октомври 2018 г. Зеленият алианс иска от ВАС  отмяна на въпросните разпоредби поради противоречие с чл. 8 ЕКПЧ, но безуспешно. Организацията се обръща към ЕСПЧ. Съдът установява, че    всяка  НПО  в България може да бъде засегната от тези разпоредби.  Същевременно ДАНС  систематично е отказвала да разкрие каквато и да е информация по темата и административните съдилища последователно потвърждават тези откази за достъп.  Според ЕСПЧ  разпоредбите за внедряване на информатори  не отговарят на изискванията за минимални гаранции срещу произвол и злоупотреби  по член 8 ЕКПЧ.

Нарушение на член 8 от Конвенцията.