На 13 юни 2024 Върховният съд на САЩ единодушно постановява , че 15 USC § 1052(c), разпоредба от закона за търговските марки, забраняваща регистрациите на име на живо лице от лице, различно от това лице, не нарушава разпоредбите за свобода на словото на Първата поправка.
По този начин ВС на САЩ потвърждава отхвърлянето на Службата за патенти и търговски марки на САЩ на заявка за търговска марка за „Тръмп е твърде малък“, препратка към разговор между Доналд Тръмп и Марко Рубио по време на президентски дебат през 2016 г.
Специализираните издания коментират по-широкото значение на това решение. Въпросът е в разнообразието на мотивите. Водещото решение се позовава на история и традиции, аргумент, характерен за консервативното крило. Томас, Самуел Алито и Джон Робъртс са съгласни с този аргумент, но използването му заплашва установени демократични стандарти, които по този път биха могли да бъдат преразгледани, особено става дума за стандарта Съливан (New York Times v. Sullivan).
Стана известно решението по делото Murthy v Missouri . Върховният съд на САЩ с решение, взето с 6 на 3 гласа, остави отново открит въпроса какви ограничения налага Първата поправка на Конституцията на САЩ. Става дума за властта на правителството да влияе върху технологичните платформи за споделяне на съдържание. Съдът не се произнесе по съществото на делото и вместо това постанови, че ищците не са легитимирани да водят делото. Решението се фокусира върху процедурни въпроси и липса на правни основания за завеждане на делото.
Съдия Алито е автор на особеното мнение, към което се присъединяват съдиите Томас и Горсуч. Според него „високопоставени правителствени служители оказват непрестанен натиск върху Facebook, за да потиснат свободата на словото на американците” и “съдът неоснователно отказва да разгледа тази сериозна заплаха за Първата поправка”.
Случаят възниква от искания на служители на администрацията платформите да премахват конспиративни теории и публикации относно ваксината срещу коронавируса и т.нар. изборни измами. Главните прокурори на Мисури и Луизиана, и двамата републиканци, се обявяват “за свобода на изразяване” и срещу възможността да се противодейства на дезинформацията като обвиняват федералните агенции, че са поели ролята на „министерство на истината“ на Оруел. Апелативният съд на САЩ за пети окръг издава категорична забрана за комуникация между правителството и технологичните компании. Върховният съд, в решение, написано от съдия Барет, постанови, че Апелативният съд греши в своите заключения.
Медиите окачествяват решението като победа на администрацията на Байдън, защото ВС не установява, че комуникациите на правителството с платформите на социалните медии за дезинформация за Covid-19 нарушават Първата поправка. Решението на ВС позволява на правителството да призовава технологичните компании да премахват неистините, без това да е нарушение на Първата поправка – което е ключов проблем, тъй като дезинформацията се разпространява и сега, в навечерието на президентските избори 2024.
Наричат решението “удар върху дългогодишното усилие, подкрепяно от републиканците, за приравняване на модерирането на съдържанието с цензурата”.
И тук е така, ако слушаме най-големите източници на дезинформация.
Американските медии широко отразяват призива на Вивек Х. Мърти за поставянето на предупредителни етикети (подобно на тези върху тютюневи изделия) на видно място в социалните медии, за да предупреждават потребителите, че платформите могат да навредят на психичното здраве на децата, ескалирайки своите предупреждения за ефектите от онлайн услуги като Facebook, Instagram и TikTok.
Мърти призовава Конгреса да приеме законодателство, изискващо социалните медийни платформи да включват съобщение за „редовно напомняне на родителите и юношите, че социалните медии не са доказано безопасни“.
Той цитира доказателства, че подрастващите, които прекарват много време в мрежите, са изложени на по-голям риск от тревожност и депресия. Мърти казва, че е доказано, че предупредителните етикети, като тези върху тютюневите и алкохолните продукти, променят поведението на хората.
Изследователи и държавни служители настояват за увеличаване на федералното финансиране за изучаване на темата и критикуват технологичните компании, че не предоставят повече вътрешни данни по въпроса на обществеността.
Но Мърти и други държавни служители твърдят, че има достатъчно доказателства, които предполагат, че социалните медии могат да бъдат опасни, независимо от пропуските в изследванията.
„Един от най-важните уроци, които научих в медицинското училище, беше, че при спешни случаи нямате лукса да чакате перфектна информация“, казва Мърти.
Граждански организации предупреждават, че законодателството е част от орбанизацията на медиите в Словакия и очевидно противоречи на новия Законодателен акт за свободата на медиите на ЕС. Фицо действа като Орбан.
Европейската федерация на журналистите (EFJ) настоява Петер Пелегрини, президент на Словашката република, да наложи вето на законопроекта за общественото радио и телевизия. Противно на европейските правни стандарти, включително новоприетия Европейски акт за свободата на медиите (EMFA), новото словашко законодателство рискува да превърне обществените медии в правителствени пропагандни издания.
EFJ се присъединява към Европейския съюз за радио и телевизия (EBU) и оценява приемането на законопроекта без обществена консултация като удар по демокрацията и медийната свобода в Словакия. „Новият закон организира чисто и просто завладяване на обществените медии от управляващата коалиция, в разрез с европейските правни стандарти за независимост и плурализъм“, каза президентът на EFJ Мая Север. Генералният директор на Европейския съюз за радио и телевизия (EBU), Ноел Къран също е взел отношение: съставът и правомощията, предоставени на новия управителен съвет на STVR, биха били в нарушение на ЕMFA.
Разбира се, регламентът е последна преграда, законът не може да му противоречи, но в демократичния свят просто не се прави така.
От ЕК съобщават за активизиране на проверките за прилагане на DMA. Комисията вярва, че DMA е от полза за малкия бизнес и иноваторите, защото не добавя регулаторна тежест за по-малките компании. Новите отговорности са само за най-големите играчи, т. нар. gatekeepers. Това обикновено са мултиплатформени екосистеми. Праговете за тях са значителни: клиентска база от около 10% от населението на ЕС. Досега са определени само седем основни играча, покриващи 24 основни платформени услуги. Те включват търсачки, социални мрежи, платформи за споделяне на видео и операционни системи – Alphabet, Amazon, Apple, ByteDance, Meta, Microsoft, Samsung.
Компаниите не трябва да предпочитат собствените си продукти или услуги пред подобни предложения на трети страни. Те трябва да позволяват на потребителите да преместват данните си на други платформи или да споделят данните си между различни платформи. Също така те трябва да отворят своите екосистеми, за да позволят на по-малките компании да работят и да предлагат своите услуги на потребителите.
Според ЕК “топката сега е в полето на компаниите”. Те трябва да ни убедят, че мерките, които предприемат, са в пълно съответствие с DMA. В рамките на един месец след крайния срок за съответствие, ЕК е открила различни случаи на несъответствие. Според Комисията Apple е проектирала своя нов бизнес модел, като ограничава разработчиците на приложения и крайните потребители да се възползват от възможностите, предоставени им от DMA. ЕК посочва, че техните нови условия не отговарят на изискванията на DMA по отношение на насочването на потребителите към опции извън Apple App Store. Според ЕК тези нови условия не позволяват на разработчиците на приложения да общуват свободно с крайните си потребители и да сключват договори с тях. От своя страна Apple обвинява регулаторната несигурност, свързана с DMA, за забавянето на пускането на основните функции на iOS 18 за европейските потребители.
Ако Комисията заключи, след като компанията е упражнила правото си на защита, че има достатъчно доказателства за нарушение, тя може да приеме решение за забрана на поведението и налагане на глоба в размер до 10% от годишния световен оборот на компанията. Комисията може също така да наложи на дружеството каквито и да е корективни средства, които са пропорционални за ефективно прекратяване на нарушението.
Няма законов срок за Комисията да завърши антитръстови разследвания на антиконкурентно поведение. Продължителността на антитръстовото разследване зависи от редица фактори, включително сложността на случая, степента, в която засегнатите компании сътрудничат на Комисията и упражняването на правото на защита.
Гласувайте! Това е единственият начин изборите като цяло да имат реално значение. Ако гласуват малко, мнозинството е от купени гласове и партийни ядра – и после се чудим защо в парламента мнозинство има мафията.
9 юни, избори. Гласуваме и на излизане виждаме на една пейка в двора на училището голяма бала с “вестници” на “Възраждане”. Питам една леля, дето се върти наоколо дали знае какво е това, а тя се сопва “какво ме питате мен, мен ли ме питате”. Отивам отсреща на други пейки при полицаите и им казвам, те викат не е наша работа, трябва да кажете на председателя на изборната комисия.
Влизам аз вътре да търся председателя, той междувременно се разминал с мен – предполагам, че друг избирател му е казал за същото. В секциите ми казват, трябва на председателя да кажете, ама той излезе. Сблъсквам се на излизане с момчето и повтарям и на него “отвън има поставени агитационни материали”, а хора до него ми казват “а, той полицаят вече ги изхвърли”. Казвам му, че е трябвало той да иде и да ги види, за да се отчете нарушението. Навън полицаят ми казва, че се е погрижил и всичко е наред.
Полицаят е ОК, знам го, ако не се лъжа е от квартала и е възможно човекът наистина да е искал да се погрижи да няма проблеми, но според мен когато има нарушение, трябва да има отговорност и наказание. А за това трябва да има санкция на официален орган – дали е полиция, дали е избирателна комисия – не знам, но трябва.
Защото сега какво би пречило на тия фашисти копейки да идат след половин час и пак да сложат балата с плакати? Това е точно на алеята, по която минават всички хора, когато отиват да гласуват и определено е нарочно. Показно, безнаказано, “ето вижте ни, вие всички, дето ще гласувате, нас правилата не ни интересуват”.
Утре, 9-ти юни, ще се проведат избори за европейски и национален парламент. Ще имаме възможност да гласуваме в 769 секции в 673 места зад граница. Адресите им бяха обявени в края на май, но в последната седмица на поне 12 от тях бяха променени адресите:
Макар списъкът с адресите да е видим на сайта на Външно, не е особено прегледен и промените в секциите се намират трудно. Все пак е добра идея да се погледне преди вота утре, ако имате съмнения. Както писах преди, в последните 12 години поддържам карта достъпна в линковете горе за удобство на сънародниците ни в чужбина. Съвети за процеса на гласуване и особености на този вот ще намерите в предишната ми статия.
Изпратих адресите на близките до тях секции на над 3000 души абонирани на картата за новини, както и следващи съобщения на няколко стотин от тях засегнати от промяната на споменатите адреси. Целта е да улесня активни българи зад граница, които биха могли да предадат информацията за възможността, мястото и условията на гласуване на мрежите си от познати около тях умножавайки ефекта на кампанията.
Всички секции зад граница
Нещо важно, което доста хора не са наясно, е че няма нужда да сте подавали заявление, за да гласувате зад граница. Това важи както за българи установили се в друга държава, така и за пътуващи по работа или за почивка. Това означава, че ако в момента сте в Гърция, например, може да отскочите утре до която и да от секциите там само с лична карта или паспорт и да упражните гласа си. На място се попълва декларация за гласуване и са длъжни да ви допишат.
Страничен ефект от това е, че ако сте в София, в Родопите или по южното Черноморие, но настоящия и постоянния ви адрес да не е там, може да отскочите през границата до Димитровград или секциите в Гърция и Турция и да гласувате. Може да се окаже по-близко от секцията, в която следва да гласувате по адрес. Оказва се, че немалко хора го правят и е жалко, че се налага предвид колко време ефективно се блокира решеното вече въвеждане на сигурно дистанционно гласуване.
Инициативи като Glasuvam.org целят да помогнат в тази ситуация, но не са без противници. В последните два дни много хора съобщиха, че Facebook блокира споделените от тях линкове към картата, включително призивите им да се гласува по принцип. Моите публикации също бяха направо изтрити с мярката сочеща към масово подаване на сигнали за публикациите ми конкретно за този сайт. Затова не се учудвайте, ако това се случи с вас. Мога само да спекулирам какви са подбудите на въпросната група, но ми се струва, че целят да спечелят от по-малък вот какво страната, така и в чужбина. Това може да е само още една подбуда да излезем утре и да гласуваме.
Не очаквам ограниченията да бъдат вдигнати до утре. Затова споделих на няколко места тази снимка съдържаща линка. Може да я свалите и споделите и вие, ако искате да призовете другите да гласуват. Алтернативно може да потърсите в търсачките „карта избори в чужбина“ и ще излезе винаги моят сайт.
Накратко, както писаха медиите, в платформата Х вече може да има порнографско съдържание, стига да е „произведено и разпространявано със съгласието на лицето“.
Политиката гласи : „Ние вярваме, че потребителите трябва да могат да създават, разпространяват и консумират материали, свързани със сексуални теми, стига да се произвеждат и разпространяват по взаимно съгласие… Вярваме в автономията на възрастните да се ангажират и да създават съдържание, което отразява техните собствени вярвания, желания и преживявания, включително тези, свързани със сексуалността.” Забранено е всяко съдържание, което насърчава несъгласие, експлоатация, сексуализация или нараняване на непълнолетни, обективизиране и непристойно поведение.
Ключовата фраза там е: „създадено и разпространено по взаимно съгласие“. В правилата няма последващи действия, които да обясняват как X определя дали и как съдържанието за възрастни е създадено по взаимно съгласие; процес, който ще бъде особено важен за съдържание, генерирано от AI.
Ако сте над 18 години и искате да се откажете да виждате съдържание за възрастни, можете да коригирате настройките си.
Министерството на културата информира, че до 30 юни следва да се декларират собствеността и финансирането на медии и разпространители на медийно съдържание. Министерството напомня на доставчиците на медийни услуги за тяхното задължение ежегодно да обявяват информация за собствеността и финансирането си съгласно изискванията на Закона за задължителното депозиране на печатни и други произведения и за обявяване на разпространителите и доставчиците на медийни услуги. В своите декларации медиите посочват и всички договори, сключени с държавни и местни органи, както и с други възложители, подробно изброени в чл. 7а, ал. 4 от закона.
Задължение за обявяване на действителния собственик е предвидено и за разпространителите на периодични печатни произведения, които декларират и броя обекти за продажба на дребно, използвани от тях в търговската им дейност.
Декларациите се подават ежегодно до 30 юни, като финансирането и договорите на доставчиците на медийни услуги по чл. 7а, ал. 4 ЗЗДПДПОРДМУ се посочват за предходната (2023) година.
