На 30 май 2023 Административният съд – София област се е произнесъл с Решение 694/2023 по делото, образувано по жалба на Ирина Величкова, кандидат за генерален директор на БНТ, срещу решение от 29 юни 2022 на СЕМ за прекратяване на процедурата за избор на генерален директор на БНТ.

“Съдът отменя решението като незаконосъобразно и връща делото на СЕМ за ново произнасяне от фазата – гласуване кандидатурата на всеки един от кандидатите допуснати до четвърти етап от Процедурата, като при гласуването всеки един от членовете на СЕМ гласува със „За“ или „Против”, а постановеното решение на СЕМ бъде мотивирано.”

Решението подлежи на обжалване пред ВАС.

Тази въпросна процедура, прекратена незаконосъобразно според АССО, има четири етапа:

първи етап – формално разглеждане на документите и допускане до участие на кандидатите;

втори етап – разглеждане на документите на кандидатите по същество;

трети етап – изслушване на кандидатите;

четвърти етап – избор на генерален директор.

Гласува се с обикновено мнозинство, ако на три поредни заседания не се постигнат три гласа за, процедурата се прекратява.

2

През 2022 имаше осем кандидати за ГД на БНТ – С. Диков, И. Величкова, С. Йовков, В. Матакиева, Е. Кошлуков, В. Петков, К. Ангелов , С. Божилова. Проведоха се три гласувания, като Габриела Наплатанова каза, че познава кандидата Венелин Петков от 22 години,  „като директор на дирекция „Новини, актуални предавания и спорт” в Би Ти Ви Медия груп той отстояваше редакционната независимост и съм сигурна, че и в БНТ ще може да гарантира плурализма на обществената медия. Но – за да няма никакви спекулации, че изборът ми е субективен или емоционален и за да няма упреци, включително от гилдията, и оспорване на решението на СЕМ, аз съм длъжна да се въздържа в този избор и да оставя на колегите да преценят кого да поставят на най-високата позиция в Българската национална телевизия.” – след което гласува “въздържала се”. Така генерален директор остана да се избере от другите четирима в СЕМ. Никой не събра три гласа, Венелин Петков получи два гласа в първото гласуване, а председателката Соня Момчилова също се въздържа: „Аз никога не съм упражнявала житейската дисциплина да избирам по-малкото зло или в този случай недостатъчното добро. Мисля, че юнакът, който ще събуди спящия великан, не го видяхме през тези два дни. […] Надявам се, че охрабреят, ще добият смелостта и всички онези, които печално ми споделяха, че няма смисъл човек да рискува, да се подлага на това изпитание, в случай че няма политическа подкрепа. И вярвам, че ще го видим ако не скоро, то в една следваща процедура. Смятам, че въздържанието понякога е, макар и по-тежко и водещ до по-сложни последствия в индивидуален план, често пъти по-почтеният и уместен избор.“

Накрая Момчилова обобщава: [„Не се произведе избор] – с което аз лично се гордея.“

Медиите написаха, че Наплатанова и Момчилова направиха всичко възможно да не се произведе избор, за да продължи да управлява Кошлуков.

Така и стана. Макар в началото да декларира, че веднага ще обяви нов конкурс, СЕМ впоследствие промени мнението си – и нова процедура не е обявена. Според регулатора причината за това е неяснотата, която би възникнала, ако бъде избран нов директор и същевременно съдът се произнесе в полза на Величкова.

Впрочем Момчилова изпрати жалба до Комисията за журналистическа етика, в която искаше Комисията да установи нарушение на Сега за твърдението, че президентската квота е направила всичко възможно, за да не се проведе избор. Комисията за журналистическа етика приложи стандартите на Съда за правата на човека по отношение на оценъчни твърдения (няма нарушение, когато оценъчното твърдение има достатъчно фактическо основание) и установи, че това твърдение има фактическо основание – както пише в решението, единият член на СЕМ от квотата на президента не гласува и в трите тура, а вторият член се въздържа в първия тур, споделя очаквания за избор „ако не скоро, в една следваща процедура“ още след първия тур, а в заключение  декларира, че „лично се гордее“ с това, че не се е  провел избор.

4

Ирина Величкова посочва няколко основания за незаконосъобразност, неин адвокат е Андрей Икономов – ако се чудите откъде знаете името – да , това е бивш съдия от ВАС, който се е явявал по доста дела срещу СЕМ именно като съдия, не както сега – като адвокат. А майка му има отстъпено право на строеж в община Приморско, ако си спомняте тази история.

Другите кандидати не вземат отношение, но заинтересованата страна Йовков и заинтересованата страна Кошлуков вземат – какво? – те смятат, че жалбата е основателна и трябва да бъде уважена. За Йовков е ясно, но за Кошлуков, останал на позицията, е интересно да се знае. Очевидно по-голямата ценност е да я заеме отново, този път стабилно. Може да се види, че съдът черпи доста от аргументите на Кошлуков, и изцяло приема аргументите на Ирина Величкова/ Икономов.

5

Ако правилно съм преброила, съдът приема шест основания за незаконосъобразност:

• некомпетентен орган – Момчилова не внася решение за прекратяване на процедурата, а според съда взема решение еднолично, според протокола: „Ще се наложи да прекратя процедурата за избор на генерален директор,тъй като по ЗРТ се изискват три гласа в подкрепа на един от осемте в случая кандидати”.
• липса на мотиви;
• липса на форма – няма писмено решение на СЕМ за прекратяване, т.е на решението липсват реквизити на административен акт;
• съществено нарушение на административно-производствените правила, изразяващо се в  непровеждане на гласуване за всички кандидати, допуснати до четвъртия етап от процедурата – а  само за част от тях;
• според съда процедурата е прекратена в противоречие с материално-правните разпоредби относно начина на гласуване на членовете му и при липса на нормативно предвидена възможност за гласуване „въздържал се“;
• оспорваният акт е издаден и в несъответствие с целта на закона –  друго самостоятелно основание за отмяната му като незаконосъобразен.

В решението те се обсъждат доста обстоятелствено. Смятам, че липсата на мотиви и липсата на форма, в комбинация с доминиращата роля на председателката при прекратяването на процедурата,  бяха посрещнати критично още в деня на процедурата.  

Четвъртото основание е формално, трябва да се види какво предвижда процедурата от 2016 – с която наистина трябва да има съответствие. Иначе не е необичайно на последната фаза да не се гласува за всички кандидати.

Съдът твърди, че  в случая “липсва нормативно предвидена възможност за гласуване Въздържал се”. Поради което и поради спецификата на предмета на гласуване – избор – гласуването с Въздържал се  според АССО е в противоречие с материалноправните разпоредби. 

И накрая по съображение за пълнота има и едно основание “несъответствие с целта на закона”.

6

Съдът връща на фаза гласуване  – този път (1) с формално писмено решение на колегиалния орган (2) с мотиви и (2) без Въздържал се.

Кандидатите получават нов шанс.

СЕМ трябва да реши дали да обжалва, макар че – по мое мнение –  процедурата от 2022 е незащитима, обжалването евентуално може да доведе до доуточняване на указанията.