Публикуван е нов доклад на Reuters Institute for the Study of Journalism за факторите, поради които се създава недоверие към медиите, предимно сред маргинализирани и недостатъчно обслужвани общности, изразяващи разочарования към новинарските медии.
Каквото и да смятат медиите, казват авторите, изобщо не е очевидно за хората, които участваха в нашите фокус-групи, че има някакво искрено разбиране за ситуацията в новинарските медии, да не говорим за ангажимент за съществена промяна.
В ЕС отговорността за разработването на образователната политика и организацията на училищата е изцяло на държавите членки. ЕС допълва и подкрепя действията на държавите членки и предоставя значителна финансова подкрепа за цифровизацията на училищата. За тази цел се използват различни инструменти като фондовете на политиката на сближаване, Механизма за възстановяване и устойчивост и програма „Еразъм+“. В периода 2014—2026 г. по
една от тези програми са изплатени или ще бъдат изплатени значителни суми с цел укрепване на цифровото образование.
Европейската сметна палата прави оценка на действията, финансирани от бюджета на ЕС, в подкрепа на цифровото образование в училищата. ЕСП провери дали действията на Комисията са оказали подходяща подкрепа за цифровизацията на училищата. ЕСП също така разгледа дали националните, регионалните и местните органи в държавите членки са използвали наличното финансиране от ЕС по предназначение в подкрепа на цифровизацията на училищата и дали училищата имат достатъчно добра връзка с гигабитов интернет, за да постигнат целите на ЕС.
Целта на доклада на ЕСП е да помогне на Комисията и на националните и регионалните органи на държавите членки да се справят по-ефективно с предизвикателствата, свързани с цифровизацията на училищата през периода 2021—2027 г. ЕСП стига до заключението, че като цяло тези мерки са помогнали на училищата в усилията им за цифровизация, но че държавите членки нямат стратегически акцент при използване на финансирането от ЕС.
Публикуван е парламентарен доклад за прехода на БиБиСи към бъдеще изцяло онлайн. Тук тази задача не знам изобщо да е формулирана. Но поне студентите могат да четат доклада и да знаят, че има държави, в които се работи и така.
В продължение на няколко години БиБиСи се стреми да допълни традиционното си телевизионно и радио излъчване чрез разработване на цифрови услуги.
През декември 2022 г. генералният директор на БиБиСи обяви, че бъдещето на обществената медия е онлайн. Задачата е преминаване към изцяло цифрово бъдеще.
Целият доклад е относим принципно и за нашата среда, стига да има кой да се занимава с бъдещето на обществените медии.
Ето само три от идеите:
Планиране
BBC Three беше затворен като линеен канал през 2016 г. и беше прехвърлен онлайн, но след това отново шест години по-късно започна традиционно излъчване – трансформацията очевидно е направена твърде рано и публиката не последва съдържанието онлайн. Поради това БиБиСи признава необходимостта от планиране на бъдещето си онлайн и правилното определяне на времето.
Наемане и обучение
БиБиСи е изправена пред значително предизвикателство на много конкурентен пазар да наеме и задържи персонал с подходящите цифрови умения. Би Би Си има 23% текучество на персонала в съответния сектор за юни 2022 г. Недостигът на цифрови умения е предизвикателство за цялата икономика, което не е уникално за Би Би Си, но медията не плаща на персонала толкова, колкото много от конкурентите й. Компанията признава, че е увеличила диапазоните за някои от цифровите си работни места с повече от стандартното увеличение на заплатите.
Сигурност и лични данни
БиБиСи разработва подход към сигурността на данните от 2019 г. , но все още не прави достатъчно, за да управлява рисковете, произтичащи от увеличения достъп до личните данни на потребителите. Потребителите се регистрират и използват акаунт за достъп до нейните цифрови услуги. БиБиСи се опитва да не събира или съхранява повече данни за потребители, отколкото е необходимо, но трябва да преразгледа своите политики за събиране и съхранение на данни и да определи минималното количество данни, което е необходимо за постигане на целите и как тези данни да бъдат в безопасност.
Европейската комисия изготвя Обзор на образованието и обучението по държави. Обзорите представят и оценяват актуалното и текущо развитие на политиката на всички образователни степени в държавите — членки на ЕС. Те предоставят задълбочена информация за резултатите на държавите по отношение на целите на равнище ЕС. Те се основават на актуални налични количествени и качествени данни.
Публикуван е последният доклад за България – за 2022 г.
Докладите по държави са изготвени от Генерална дирекция „Образование, младеж, спорт и култура“ на Европейската комисия с участието на Генерална дирекция „Трудова заетост, социални въпроси и приобщаване“.
Доклад на Комитета за защита на журналистите (CPJ) беше представен днес. Докладът е посветен на текущото състояние на свободата на медиите през последните години. Включени са и препоръки на CPJ към институциите на ЕС и държавите от ЕС относно защитата на свободата на медиите и гарантирането на безопасността на журналистите.
На заседание в края на март 2023 г. Съветът за електронни медии е приел отчета си за предходната година.
На сайта на СЕМ може да се прочете и протокола от заседанието, на което е приет отчетът (протокол 30 март пдф)
За председателката работата през годината е удовлетворяваща. Както се вижда от протокола, Пролет Велкова е обърнала внимание върху проблематични зони (избор на генерален директор на БНТ; посланията, които регулаторът излъчва по изключително важни и ключови теми, свързани с дезинформацията и кремълската пропаганда; необходимостта от активизиране в областта на медийната грамотност). Също от протокола се вижда, че критичното отношение на Пролет Велкова към някои аспекти от дейността на регулатора е посрещнато критично.
През изминалата седмица председателката Соня Момчилова е преизбрана за още една година с гласовете на Галина Георгиева, Габриела Наплатанова и собствения на председателката глас (от четвърто гласуване, тъй като по начало се изисква квалифицирано мнозинство). Протоколът от това заседание още не е на сайта на СЕМ.
Fox Corporation, която стои зад телевизията Fox News, се съгласи да сключи най-голямото извънсъдебно споразумение по дело за клевета в САЩ.
Компанията ще плати на дружеството за изборни технологии Dominion Voting Systems 787,5 милиона долара, предотвратявайки в последния момент съдебен процес.
Въпреки че е за около половината от иска за обезщетение от $1,6 милиарда, поискани от Dominion, споразумението е доста над размера на обезщетенията за клевета.
Единственото по-голямо обезщетение за клевета е присъденото на Алекс Джоунс към семействата Санди Хук, макар че адвокатът на Джоунс се стреми да намали присъдената от съда сума от 1,4 милиарда долара.
Адвокатите на Fox ще продължат да се занимават с правните последици от отразяването на изборите през 2020 г. на мрежата с потенциално много по-голям иск от технологичната компания Smartmatic, както и с отделно, но свързано дело от наскоро уволнен продуцент.
Fox News все още е изправена пред съдебно дело за 2,7 милиарда долара от друга компания за технологии за гласуване, Smartmatic USA. Smartmatic твърди в делото си във Върховния съд на окръг Ню Йорк, че ответниците съзнателно са разпространявали неверни твърдения, че техният софтуер е бил използван за манипулиране на вота.
В допълнение Аби Гросберг, доскоро продуцент в телевизията, твърди, че е несправедливо уволнена, след като се е противопоставила на опити за натиск да даде подвеждащи показания по делото Dominion. Fox казва, че “енергично” ще се защитава срещу всички твърдения на Гросберг.
БиБиСи е голяма обществено финансирана медийна организация. При изпълнение на мисията си БиБиСи оказва влияние върху конкуренцията в медийната индустрия.
Това въздействие може да бъде положително – да стимулира търсенето и да насърчава иновациите. Но може и да ограничи конкуренцията. Ако обществените услуги се променят по начин, който привлече към БиБиСи публиката на търговските медии и приходите на търговските медии намалеят, това може да доведе до по-малко инвестиции в медийния сектор, намаляване на общия избор, качеството и разнообразието на съдържанието, достъпно в Обединеното кралство.
По тази причина регулаторът Ofcom е длъжен да прегледа и одобри всички съществени промени в услугите на БиБиСи, преди да бъдат приложени. Регулаторът може да поиска от БиБиСи да извърши тест дали въздействието върху конкуренцията е оправдано от обществения интерес (тест за обществен интерес, PIT).
На 18 април 2023 регулаторът публикува “Как Ofcom регулира въздействието на БиБиСи върху конкуренцията: промени в насоките и изискванията”
Служебният кабинет на днешното си заседание е одобрил ЗИД НК. Според прессъобщението, това е отговор на искането в Специалния доклад 301 от 2022 година:
Създаването на условия за онлайн пиратство става престъпление
Създаването на условия за онлайн пиратство да стане престъпление, предлага Министерският съвет. На заседанието си днес МС одобри проект на Закон за изменение и допълнение на Наказателния кодекс (НК). С него се цели наказателно преследване на лицата, създаващи условия за онлайн пиратство – чрез изграждането и поддържането на сайтове за торент тракери, уебплатформи, чат групи в приложения за онлайн размяна на пиратско съдържание и др. дейности. Не се предвижда наказателно преследване на отделните потребители на пиратски произведения.
Законопроектът отговаря на отправените към държавата критики по Раздел „Специален 301“ от Търговския закон на САЩ във връзка със защитата на интелектуалната собственост, най-вече в областта на онлайн пиратството.
Създава се нов престъпен състав в чл.172а, ал. 2 от НК, който включва: изграждането или поддържането на информационна система или предлагането на услуга на информационното общество. Всяко от тези деяния трябва да е със специална цел – извършване на престъпно посегателство спрямо чужд обект на авторско или сродно на него право. Предлаганото наказание е от 1 до 6 г. лишаване от свобода и глоба до 10 000 лева.
Законопроектът цели още да се преодолеят затрудненията при разследването и разкриването на престъпни посегателства спрямо множество защитени обекти на авторско или сродно на него право заради необходимостта от индивидуализиране на всеки обект или материален носител поотделно, преди внасянето на обвинителен акт. Предлагат се два алтернативни количествени критерия, при които престъплението ще се счита за довършено и ще е възможно внасянето на обвинение в съда – парична равностойност (на един или повече от обектите, която да надхвърля десет хиляди лева) или брой засегнати обекти (надхвърлящи петдесет броя). Редакцията на чл. 172а, ал. 2 (става чл. 172а, ал.З) заменя досегашната постановка за „големи размери“.
Променя се и режимът на отнемане на предмета на престъплението – той ще се отнема в полза на държавата само ако принадлежи на извършителя. В момента предметът на престъплението се конфискува независимо от това чия собственост е, което може да засегне трети добросъвестни лица.
Със заключителни разпоредби се предлагат допълнения в НПК и в Закона за специалните разузнавателни средства, които позволяват използване на СРС при престъпления срещу интелектуалната собственост по чл. 172а и чл. 172 б. НК.
Съпътстващи изменения в Наказателно-процесуалния кодекс (НПК) разширяват предметната компетентност на следователите от Национална следствена служба.
Самите законопроекти ще се появят на сайта на НС – и ще препратя към тях.
Днес медиите цитират съобщения от Евронюз България и от досегашния им прокурист Георги Харизанов във фейсбук – общото е във факта, че Харизанов напуска телевизията. Няма как да знаем дали Харизанов е подал молба за напускане, както твърди той, и по какъв нов професионален път е решил да тръгне, както твърди телевизията. Склонна съм да се присъединя към тезата на Сега, изведена в заглавие, според която телевизията се освобождава от Харизанов.
Преди две години писах Eвронюз легитимира ТВ Европа на Добрин Иванов.
Бивол зададе пет въпроса към Евронюз за селекцията на български партньор за бранда Евронюз България, включително за ролята на Харизанов, а също публикува информация за връзка към собственика Добрин Иванов в материалите по Магнитски. Не съм срещала коментар в отговор.
Случвало се е да гледам новини на Евронюз България със следи от Добрин Иванов, например отразяват се позиции на АИКБ (с изпълнителен директор Добрин Иванов). Интересно е дали ще се измени редакционната линия без Харизанов номинално да е там. И къде ще се позиционира Харизанов.
От декември 2022 година Иван Иванов е изпълнителен директор на Евронюз България, се казва в съобщенията, но още не е изяснено кой е Иван Иванов и с какво се отличава.