Тази информация беше изпратена на над 3000 абонирали се за бюлетина на Glasvam.org заедно с новини и полезни съвети за подготовката и провеждането на гласуването в чужбина.
На 19-ти април 2026 ще се проведат избори за Народно събрание. Вече може да подавате заявление за гласуване зад граница. Ще намерите формуляра на страницата на ЦИК. Там може да проверите и дали правилно е записано заявлението ви. Ето няколко важни неща, които трябва да знаете:
Крайният срок за подаване е 24-ти март в полунощ българско време
Подаването на заявление за гласуване в секцията най-близо до Вас, ще Ви улесни и ще ускори изборния процес, тъй като ще сте вече вписани в списъците
Заявление се подава за всеки вот поотделно. Т.е. не се пренасят от предходни избори
Дори да подадете заявление, а се окаже, че на 19-ти април сте в България, ще може да гласувате в секцията си по постоянен адрес с попълване на декларация
Вече са предварително одобрени 372 места за секции в чужбина, където в последните 5 години е имало поне 100 гласували. Това е наполовина от минали години и причината са промените в Изборния кодекс ограничаващи секции извън Европейския съюз и възможността за автоматично отваряне на база висока активност до сега. Повече за това може да прочетете в тази статия.
За отваряне на секции извън Европейския съюз остава единствено възможността да се съберат поне 40 заявления.
Предварителното одобрение не означава, че непременно ще има секции на тези места. Това зависи от възможностите на помещенията и дали има комисии и доброволци към тях. Решението е на ЦИК по препоръка на Външно. Могат да се увеличат шансовете като се подават заявления за тези места и повече хора се включат като членове на комисии и доброволци.
На някои места като Германия е нужно да се иска разрешение от местните власти. Това вече би трябвало да се случва предвид предварително одобрените места. Очакваме информация от МВнР
Подаването на заявления освен, че подпомага изборния процес, показва и повишен интерес на съгражданите ни в чужбина към вота
Както описах подробно в предишната ми статия, на този вот трябваше да има избирателен район Чужбина с 4 депутата, които щяха да представляват единствено българските граждани зад граница. Тази възможност обаче беше отложена с още три години след промените в последния момент на Изборния кодекс.
Събирането на заявленията ще може да следите в реално време на картата, както и на подробната таблица. Заради допълнителни бариери на сайта на ЦИК на последните няколко вота не не можех да зареждам автоматично данните за броя подали заявление. Намерих начин, но този път е възможно отново да ме блокират нарочно, което ще спре и данните в таблицата. Повече информация ще намерите на сайта на ЦИК и МВнР.
Вчера публикувах текст разглеждаш последните избирателни списъци публикувани от ЦИК на база данните на ГРАО, както и промените в местата за гласуване и броя на секциите в страната. Има учудващо много промени.
Един интересен момент беше увеличаването на броя гласоподаватели спрямо изборите през октомври 2024-та. В предварителния списък публикуван на страницата на ЦИК има 6641768 души в избирателния списък. Това са данни подадени в ГРАО взети от базата ЕСГРАОН и включва всички български граждани навършили 18 години независимо къде се намират.
Виждаме увеличение в този предварителен списък спрямо октомври 2024-та – т.е. с 18 месеца разлика – с 1385 души. Имало е и увеличение през октомври 2024 спрямо вота през юни същата година с 934 (за 4 месеца). Спрямо юли 2024 и вота през април 2023-та обаче има намаление от 11835 души (19 месеца).
За това може да има няколко причини, които искам да разгледам тук. Осъзнавам, че темата с избирателните списъци винаги деградира в навикване за „мъртви души“ и дали българите зад граница следва да им се осигурява практическа възможност да упражняват конституционните си права. Знам също, че доста няма да дочетат статията ми, а ще извадя няколко числа и изменени цитата да подкрепят това, което вече са решили за себе си. Все пак, смятам, че е важно да се разисква темата, още повече, че нямам точен отговор защо има увеличение на избирателите в условията на демографска криза.
Предварителен спрямо окончателен списък
Първо трябва да се разбере, че тук разглеждам предварителния списък публикуван от ЦИК. По-късно ще бъде добавен окончателния, който ще бъде предоставен на изборните комисии в изборния ден. В него се махат всички, които нямат право да гласуват или по друга причина следва да бъдат махнати от списъците в България. Пример за първите са хората под запрещение. Ако подавате заявление за гласуване в чужбина, също бивате заличен от списъка по постоянен адрес и можете да гласувате в чужбина. Повече за това ще прочете тук.
В окончателните списъци виждаме 39121 по-малко души през октомври 2024-та спрямо предварителния, 46174 през юни и 56691 през 2023-та. От данните на Glasuvam.org знаем, че е имало 30684, 38269 и 38269 заявления за гласуване в чужбина. Това означава, че съответно 8437, 7905 и 18422 души са махнати съответно през изброените вотове по други причини. Като вземем окончателния списък и добавим искащите да гласуват в чужбина, виждаме намаление на избирателите с 402. За 4 месеца това е очаквано предвид данните, които ще разгледаме по-долу. Говори ни, че тези предварителни данни на ГРАО се чистят и въпреки увеличението, което виждаме сега, може все пак да има сравнимо и очакваното намаление в броя на избирателите.
Данните на ГРАО
Тъй като предварителните списъци са буквално взети от ГРАО, може да сравним с таблиците, които публикуват, за настоящ и постоянен адрес. За съжаление, там няма разбивка по възрасти. Там намираме обаче отговор на въпроса колко български граждани има всъщност. Той е в центъра на спира за тези списъци при всеки вот.
Независимо колко безсмислена е в последните 36 години, в България все още имаме концепцията за постоянен адрес. Това означава, че всеки, независимо къде се намира по света, трябва да има постоянен адрес в страната. Ако по някаква причина няма, се пише в общината. Придобилите българско гражданство чужденци, които не живеят в България, както и децата им родени след това гражданство, например, се пишат в Столична община. Имаме, разбира се, и настоящ адрес, който може да се смени с такъв в чужбина. При раждане в страната или чужбина и изваждане на български акт за раждане, за постоянен и настоящ адрес се взимат тези на майката или на бащата, ако майката не е български гражданин. При смърт където и да е се отписва човекът от адресите си.
Не на последно място, чужденци, които живеят в България и нямат гражданство, имат адресна регистрация, но не могат да участват на националните избори. Те обаче се включват в таблиците на ГРАО цитирани тук. От НСИ разбираме, че 72275 души от трети страни имат разрешение за пребиваване. Общия брой на хората с чуждо или без гражданство в България към края на 2024 са 147419 (показва се като 1-ви януари 2025 според методологията на Евростат). Това значи, че 75144 граждани на европейския съюз са пребивавали в България в края на 2024-та.
Според данните на ГРАО към 15-ти март 2026-та постоянен адрес в България имат 8226341 души. Настоящ имат 7405722. Това означава, че според ГРАО 820619 души са сменили настоящи си адрес в чужбина.
Имаме последни данни за населението от НСИ за 2024-та г. Те ни показват преценката им колко хора живеят предимно в България. Тази преценка е въз основа на икономическа и социална активност, миграция и прочие. Използват същите методи и дефиниции, както останалите Европейски държави. Все пак преброяванията показват отклонение, което налага корекция на населението. Същото виждаме и в други страни като Германия, където също имат оклонение от няколко процента.
С това наум и взимайки данните за постоянен адрес на ГРАО заедно с тези за чуждите граждани към декември 2024-та получаваме, че според НСИ към онзи момент е имало 1646569 български граждани живеещи в чужбина. Както обсъждах при анализа на диаспората ни в Германия, не всички са родени в България. Доста са деца на българи родени в чужбина, а други са получили българско гражданство и вече живеят зад граница. Има и доста, на които е било възстановено гражданството – предимно насилствено изселените български турци и децата им. Това число обаче не показва родените и напуснали България.
Данните на НСИ и президентството
Взимайки броят българи над 18 г. публикуван от ЦИК преди 18 месеца – 6640383 – може да се опитаме да изчислим колко следва да е към днешна дата. Ще вземем броя починали над 18 годишна възраст, броя родени през 2007 и 2008-ма и броя получили българско гражданство през последните 18 месеца. По-трудно е отколкото ще реши човек.
Нямаме все още данните за починалите през 2025-а и първите два месеца на 2026-та. Следва да вземем интервала между септември 2024 и март 2026-та, но може единствено да предположим. Последните данни са от 2024-та. Смъртните случаи на българи над 18 г. са около 100260 за 12 месеца. При липса на други данни и отправна точка може грубо да ги умножим по 150% и получаваме около 150390. Т.е. толкова трябва да махнем от населението. Разбира се, това са данните за съвсем друг период и може да има намаление на смъртните случаи в изминалата година, както и вариация в конкретните периоди. Отклонението може да е с 10-15 хиляди според кой месец включим и датите, на които е взета справката. Затова е важно да запомним, че при липсата на данни в реално време боравим с много условности.
Ражданията са също толкова сложни. По принцип, през 2007-та и 2008-ма е имало съответно 75335 и 77704 раждания. Тогава видяхме увеличение на ражданията, което, разбира се, медиите съобщиха като поредния „антирекорд“. Не намирам разбивка по месеци, но приблизително излиза 115370 живородени деца за 18 месеца. В това число обаче не влизат много от децата родени зад граница и получили българско гражданство. Взех една от старите ми справки получени от ГРАО и НСИ и приблизително може да очакваме, че 8375 деца са били родени в чужбина, регистрирани късно в България и са навършили 18 години от миналия вот насам. Така общо добавяме към избирателни списъци около 123745 души.
Към президентството има комисия, която предоставя или отнема българско гражданство. Покрай този процес имаше много скандали след като схемата за финансиране на партийни каси бяха осветени. Публикуват доклади, от които разбираме за броя такива решение. Имат доклад за 2025-та, но все още не за първите два месеца на 2026-та. Взимайки получилите или възстановили гражданство през 2025 и последните три месеца на 2024-та и извадим загубилите го, получаваме 18159. Исторически виждаме големи вариации през първото тримесечие от 2 до 7 хиляди. Ако вземем последните налични за 2025-та и направим предположение за януари и февруари 2026, както и септември 2024-та, получаваме приблизително 22297 лица, които са станали български граждани. За съжаление, нямаме разбивка по възрастови групи, но следейки процеса и материали по темата, мнозинството са пълнолетни.
Моята интерпретация
Ако приемем, че всички получили гражданство са пълнолетни и вземем оценката за родените и получили български акт за раждане и навършващи сега 18 г., разликата с оценката ми за смъртността остава около 4345 души намаление. Важното тук е, че условностите в числата горе означават огромна вариация в този резултат. Смъртните случаи може да са с 5000 по-малко предвид кой сезон взимаме за отправна точка, Тъй като данните ми са на няколко години, е възможно в последствие още деца родени в чужбина да са се регистрирали. Възможно е да има значително по-голям пик на получилите гражданство в последните два месеца.
4000 души са твърде малка разлика при толкова много условности и може да се направи обосновано предположение, че предварителните данни предоставени от ГРАО да отговарят на реалността. Още повече, че както стана ясно, в последствие ги изчистват на база изискванията на изборния кодекс, заявленията за гласуване и други сведения като общия брой по списъци в страната и в чужбина намалява спрямо предварителния списък между 8 и 18 хиляди при последните три вота.
При липса на окончателния списък и последните данни за населението и получилите гражданство и предвид разминаването в рамките на статистическата грешка предвид грубите сметки по-горе, не виждам сведения за манипулация или дописване на избирателни списъци. Разбира се, очаквам такива спекулации, както всеки път. Ще се радвам обаче да видя данните, на които почиват, защото често почиват на усещане и емоции. Последните са разбираеми и приемам притеснението, но имам нужда от нещо повече, ако ще говорим за измами и изборни манипулации.
Проблем има, дебат – не
Имам сериозни резерви към системата и процесите на ГРАО. Произтичат от разговори с хора в общините, НСИ и програмисти работили по системата. Отдавна трябваше да заличим концепцията за „постоянен адрес“, но е трудно и в политическия хаос и липсата на върховенство на закона това остава очаквано на заден план. Адресната регистрация е крайно пожелателна и къде заради липса на ресурс, къде заради нежелание общините не се занимават да следят темата. Тук може да добавим лисата на контрол над наемодателите от страна на НАП и масовото отдаване под наем без плащане на данък и като косвен ефект – отказ наемателя да се регистрира по настоящ адрес. Особено голям проблем е смяната на адреса при пренасяне в чужбина, който се задълбочава откакто имаме свободно пътуване.
Истината е, че подобни проблеми имат доста страни. Писал многократно как статистическата служба в Германия няма идея колко българи има в страната по аналогични причини. Важното обаче е ефектът им да се минимизира и най-малкото да знаем с какви условности боравим. Още по-важно е дали ефектът се променя през времето, т.е. дали е безпредметно да сравняваме година с година, защото данните са грешни, но в различна степен.
Всичко това се събира в частния случай на избирателни списъци. Доколкото горните неща са известни, ефектът им върху списъците е минимален защото задаваме прост въпрос – кой има ЕГН и е на 18 г. в деня на вота. Това е. Махат се някои хора според хипотези описани в Изборния кодекс, но като цяло базовите данни са прости. Всичко, което описах по-горе е опит за оценка с други източници на данните, за които ГРАО отговаря. Те не влизат в никоя стъпка от процесите на вота или изготвянето на списъците. Дори данните за българите зад граница не се гледат като правят секции.
Основно притеснение за т.н. „мъртви души“ е за починали хора, които обаче остават включени в списъците и се гласува от тяхно име. Чуват се анекдотни примери за това и не бих се учудил да има такива пропуски. Предполагам, че е и част от процеса на ГРАО в чистенето на избирателните списъци, още повече, че качеството на данните в ЕСГРАОН е единствено и само тяхно задължение. Предвид, че НСИ отчита над 36.7% смъртност над 95 г. (повече от 1 от 3-ма) и 17.2% смъртност между 80 и 94 г. всяка година, гледайки данните за населението на преклонна възраст, не мисля, че дори половината да са „фиктивни“, би имало някакъв ефект, за да има смисъл усилието да се подправят държавни бази данни. Единствено, може би, на местни избори и то ако ги концентрират в някоя малка община.
Далеч по-ефективен е сегашния подход да овладяване на изборни комисии, ЦИК и РИК чрез свързани лица, купуването на гласове при бездействие и чадър от местната полиция, гласуването под команда от местни тартори, овладяването на цели райони чрез нарочни проверки на регулатори и висящи обвинения от прокуратурата, за да се привлече местния бизнес, кмет и общински съветници да съучастват в контролирания вот и от там икономически и социално да заставят местното население да гласува за КОЙто трябва. Всичко това се случва днес и се е случвало с малки прекъсвания и изключения на места в последните десетилетия. Организацията е по-лесна и мащаба му е далеч по-голям, за да не си струва да се занимават с малкото т.н. „мъртви души“.
Отново, не значи, че няма грешки в системата. Писах за критиките си в тази посока. Не съм видял доказателства обаче, че някой се възползва от тях в мащаби, в които да има значение. Виждам доказателства за други изборни измами, за които прокуратурата и съда спят.
ЦИК са публикували адресите и броя гласоподавали за изборите през април. Очаквам да започнат спекулации по темата, затова ще опиша това, което виждам в таблиците на ГРАО предоставени на ЦИК. В следващата ми статия ще се заровя по-подробно в демографските данни.
По списъците има 6641768 гласоподавателя, което е увеличение от 1385 спрямо списъка от октомври 2024-та. Напомням, че в това число се включват всички българи в чужбина независимо кога са напуснали страната или дали са родени там. Те имат ЕГН и лични документи и затова са в списъците, но НСИ не ги брои към населението в страната, защото в последната година не са в България.
Най-голямо увеличение на гласоподавателите има в София – 19714 повече. Увеличение има и в областите Благоевград – 4156, Кърджали – 3143, Варна – 1775 и Бургас – 1451. Най-голямо намаление има в Перник – 3006, следван от Вража, Русе и Велико Търново с малко над 2000.
Има увеличение на секциите, в които ще се гласува в страната – общо 16. По области обаче се забелязва, че в София увеличават с 10 секции, в Пловдив – с 9, а в Бургас – с 2. В Софийска област намаляват с 4, а в Перник, Ловеч, Видин и Смолян – с 1 или 2 секции. Това показва обаче само броят секции. В София на едно място има средно по 5.2 секции, а в Пловдив, Варна и Сливен – по 2 до 2.3. Средното за всички останали е 1.37.
Местата също варират много. Общо 58 места или 0.81% от всички със секции в тях се променят спрямо миналия вот. Макар това да значи едно на всеки 123 места за гласуване да е променено, все пак е добра идея да проверите дали точно вас засяга, особено ако живеете в град. Може лесно да го сторите на страницата на ГРАО с име и ЕГН. (Страницата им ще бъде активна малко преди изборите)
Например, в Благоевградска област. Добавят секция в Благоевград в 2-ро ОУ Димитър Благоев, но махат секции в Петрич на три места – детските градини на ул. Солунска и Цар Симеон и сградата на социално подпомагане на ул. Славянска.
Макар в национален мащаб да има 16 повече секции, общо на 8 по-малко места ще има избори. Единствено в Хасково, Шумен, Сливен, Плевен, Кюстендил и Габрово изглежда няма да има промени. Най-много места Закриват във Варна и Перник – 9 и 8 съответно. Най-много откриват в София – 7 и в Търговище и Велико Търново – по 3.
Като гласоподаватели на секция, най-много има в София – 774, следван от Разград – 708, Пазарджик – 668 и Варна – 646. Най-малко има във Видин – 343. Средно, без да броим София, има 522 гласоподавателя на секция в страната. Ако вземем предвид активността по области през октомври 2024-та, грубо казано 192 души са гласували средно на секция. За сравнение в чужбина средният брой е 178.
Разбира се, всичко това е ужасно трудно да се проследи, тъй като за поредна година ЦИК и ГРАО не публикуват географски координати на секциите независимо, че ги имат. Налични са само адреси, които не са особено полезни, ако не познаваш добре мястото. За адреси на 580 места със секции е отбелязано само „кметството“. 228 – читалището. 140 – клуб на пенсионера. 290 – в някаква вариация на училище Христо Ботев.
На 25-ти февруари парламента с гласовете на ГЕРБ, Възраждане, ИТН и част от ДСП-НН и БСП беше отхвърлено ветото на промените в Изборния кодекс. Тези промени намаляваха броя секции в страни извън ЕС, които може да се създадат извън дипломатическите представителства на 20. От обсъжданията и силната покрепа на Пеевски при първото гласуване и осигуряването на подкрепа при последното, става ясно, че целта е да се ограничат гласовете в Турция, Великобритания и САЩ.
Също така отлагат за пореден път с три години въвеждането на избирателен район Чужбина, който трябваше да бъде с 4 депутати специално представляващи българите зад граница. Към настоящия момент гласовете в чужбина се причисляват „служебно“ към избран от ЦИК район, изкривявайки значително волята на гласувалите там. Промените на Избирателния кодекс бяха обнародвани на 27-ми февруари. Още същия ден ЦИК измени решението си за разпределението на мандатите. Под новото решение ще намерите линк към старото и може да сравните. Веднага след това определи и местата, където автоматично ще се отварят секции зад граница. Правилото е, че в последните пет години трябва да са гласували поне 100 души в някоя от секциите на това място. Това означава, че се взимат предвид изборите за български и европейски парламент през юни 2024, изборите за парламент през октомври 2024, април 2023, октомври 2022 и юли 2021, както и смесените избори за парламент и президент през ноември 2021. Общо 7 вота.
В решението си ЦИК определя 372 секции на 58 места. За сравнение за октомври 2024-та определиха над два пъти повече такива секции – 783. Забелязва се веднага, че в Турция са превидили 4 места, във Великобритания – 2, а в САЩ – 4. Това са все посолства и консулства. В действителност, на база активността в последните пет години, секциите отворени по този начин трябва да са съответно 123, 107 и 85.
Това, което буди притеснение обаче е, че в доста други страни секциите са намалени значително. Пример за това е Канада, където ЦИК решава да отвори секции само в Отава и Торонто. Над 100 гласували само при изборите през 2024-та има в Брамптън, Ванкувър, Вон, Калгари и всяка от 5-те секции в Монреал поотделно. Аналогично в Австралия искат секция само в посолството в Канабера, но над 100 гласа през юни 2021-ва е имало и в Мелбърн, Сидни и Пърт. Други държави с подобни „пропуски“ са Албания, Молдова, Норвегия, Северна Македония, Южна Африка, Сърбия и Швейцария. Не определят секции в Исландия, Нова Зеландия, Сингапур и Чешка република макар в последните 5 да е имало секции с повече от 100 гласували. Причината за това е друга аспект от промените в Изборния кодекс публикивани вчера – правилото за „поне 100 гласували“ вече се прилага само за страни от Европейския съюз. Това допълнително утежнава процеса за гласуване на десетки хиляди българи спрямо постигнатия напредък в последните години.
Единственият избор за тези държави е да подават повече заявления за гласуване. Дори във Великобритания, САЩ и Турция това има значение, защото изглежда ще сме свидетели на състезание къде да има секция. Повечето заявления ще покажат за пореден път как има желаещи да гласуват и подобни мерки ограничават конституционните права на български граждани.
Както писах в предишната си статия, според хонограмата на ЦИК след няколко часа изтича срокът, в който следва да публикуват електронния формуляр за подаване на заявления. Когато излезе ще публикувам нова статия със съвети и ще изпратя напомняне да подават заявления на над 3000-те хиляди абонирали се за новини за поровеждането на изборите в чужбина.
На 19-ти април 2026 ще се проведат избори за Народно събрание. Ето най-важното към този момент.
Все още не е публикуван електронният формуляр за заявление за гласуване. Очакваме го в следващите дни, когато ще изпратя мейл с нужната информация на всички абонирали се в Glasvuam.org. Разбираме от хронограмата на ЦИК, че срокът на подаване е 24-ти март. В последните 10 години времето за подаване на заявления варира от 17 дни на изборите през 2023-та до 28 дни през октомври 2024 и април 2021-ва. Това значи, че може да очакваме да пуснат формуляра между 24 февруари и 7-ми март. Както и на предишни избори, събирането на заявления ще се следи в реално време на карта на Glasuvam.org.
В Народното събрание бяха приети редица промени в Изборния кодекс. Най-вече беше въведено ограничаване на броя секции в държави извън Европейския съюз. Как се стигна до това предложение и кои депутати гласуваха за него ще намерите обобщено в тези данни и на записа на дебатите в зала. Тъй като има вето върху тези промени, не знаем все още дали и по какви правила ще се проведат изборите през април. Затова, ако се намирате извън Европейския съюз, призовавам да подавате възможно най-много заявления за местата, където сте гласували до сега. Така ще стане видно, че има желание за гласуване, което се ограничава също както правата на хиляди наши сънародници.
До 27-ми февруари ще бъдат обявени и местата в чужбина, където в последните пет години е имало поне 100 гласували. Това ще включва 6-те вота между юли 2021-ва до сега. От това дали сегашния парламент ще потвърди отново промените в Избирателния кодекс зависи на кои от тях ще има секции. Отделно някои държави като Германия трябва изрично да дадат съгласие за досегашните места. Тук подаването на заявления отново ще е от значние, защото от една страна ще даде сведение на МВнР за местата, където има интерес, а от друга – ще бъде повод да се отварят повече секции на едно и също място предвид повишения интерес.
Както стана видно в последните няколко вота, проблем с провеждането на изборите има, особено що се отнася до гладкото провеждане на изборния ден, надеждността на броенето, предотвратяване на злоупотреби и грешки. Затова, ако имате възможност, ви призовавам да се присъедините към секционните комисии или като доброволци. За целта се свържете с най-близкото до вас посолство като изявите това желание. Алтернативно, може да се присъедините като доброволец към инициативата ТиБроиш за следене честността на вота. Дори от дистанция може да участвате като следите излъчванията от секции в цяла България и да пренасяте данните от сниманите протоколи. В последните години много злоупотреби станали вече емблематични са били засечени именно по този начин. Може да се запишете тук и ще се свържат с вас за повече подробности.
Повече информация ще намерите на сайта на ЦИК и МВнР. Условията и редът за създаване на секции, провеждане на изборния ден и незабавните задачи пред посолствата и МВнР ще намерите в решението на ЦИК от 19-ти февруари.
Ако желаете да получавате такава полезна информация за изборите в чужбина, може да се абонирате на Glasuvam.org.
Протестите в Иран са нещо значимо по мащабите си, но имат своята история и контекст.
Започнаха отдавна показвайки нарастваща нетърпимост на младите в страната срещу неспособността на управляващата класа да се справи, но и разбира се срещу бруталността на методите им. Спомням си преди 10 години имах няколко интервюта с иранци търсещи да емигрират в Европа със семействата си. Единият практически беше написал техния аналог на Борика. Всички разправяха едно и също – не съм сигурен дали утре ще намеря лекарства и храна за децата си.
Последваха редица инциденти с убити жени, жестокости, международни проблеми, санкции, хаосът на Тръмп и войните на Путин. Всичко това повлия на икономиката и живота на иранците. Кум се опита да смекчи нещата, като допусна по-умерени кандидати за президент и смекчи някои режими, но това не помогна много. Двама от тези, които интервюирах преди 10 години, помогнаха на още 20 семейства да се изнесат към Германия – лекари, професори, инженери.
В последната година Иран се сблъсква със стара криза, но особено тежка сега – безводие. Това е нещо, което ще виждаме все повече в близките години заради климатичните промени и особено в южна Азия. Сега следим на живо как се отразява на една сравнително развита държава. Редица язовири са пресушени и заедно с лошото управление на водите в следващите седмици може да се окаже, че милиони ще трябва да бъдат евакуирани от Техеран.
Това е същността на протестите сега. Доколкото религиозното и политическото влияние на Кум не е намаляло сред старите, идва едно младо поколение, което не ги разпознава като авторитет и иска решение на проблемите в ежедневието си.
В тази ситуация хаосът в щатите, парализата във външния им департамент и експертната им неспособност им да формират някаква смислена външна политика донякъде е добра новина за протеста. Тръмп вече обяви, че ще ги подкрепи, но нито има идея кои са, нито как всъщност ще им помогне, нито е оставил някой около себе си или в администрацията, които да има идея или да смее да му каже. Казвам, че това е добра новина по принцип за Иран, защото историята ни учи, че всеки път като щатите се намесят там става по-лошо – след като наместиха диктатор фен на мъченията, превръщането на Техеран в порнoгрaфска столица на Азия и ограбване на ресурсите на държавата, създадоха плодородно поле за наместването на религиозните фанатици опиращи се на по-ниско образованото мнозинство от населението. Нищо учудващо. Дано да не се повтори пак сега.
За района това ще е добра идея, защото подобно на Русия, за Иран външната политика означава да дестабилизира чрез проксита. Последно бяха Хутите, а традиционно Хизбула и Хамас. Последните се подкрепят и финансират от Нитеняху, за да може да радикализира съвсем управлението на Израел, но е факт, че макар с осигурени от него пари ракетите идват от Иран. С промяна на модела вниманието на Техеран ще се обърне навътре. Отново подобни на Русия практически целият им разузнавателен и военен ресурс е организиран към опазване на вътрешния ред, но при масови протести това ще се разпадне. Да се надаваме поне, че няма да има разпадане на самата държава, защото това ще доведе отново до местни радикални групировки и колониални интереси. При Афганистан и Пакистан това доведе като страничен ефект до спиране на усилията за елиминиране на полио и връщането му на места след като фанатици с аргументи идентични на родните антиваксъри избиваха лекари и здравни работници.
И доколкото протестите са значителни, енергията на GenZ е голяма и проблемите са сериозни, ако завали в близките два месеца и напълни язовирите, може да останем само със снимки като тази от протестите преди две години срещу убийството на Махса Амини – визуално силни с голям отзвук в Европа, но малък дългосрочен ефект. Затова нека ги подкрепяме и търсим как да помогнем не само на думи, но да бъдем реалисти какво се случва на терен и че всъщност нямаме идея или аналог в Европа. Решението трябва да дойде отвътре – също както при ситуацията в България.
И напомням като четем за GenZ в Иран да не съдим за мотивацията и опита им по клишетата от щатите или по тези в България, както и съответно да не правим паралели с протестите у нас. Описах защо наскоро опитвайки се да определя какви са поколенията у нас.
Снимката е на Жюстин Томс от протеста на 1-ви дек. 2025
Разговорите за поколенията и зодиите си приличат много – обичаме да им приписваме групово поведение, решителност, мнения и дори ниво на интелект. Доколкото за второто някои винят звездите и ретроградния Меркурий, зад първите стоят реални събития, кризи и политически процеси. Дали те наистина влияят толкова определящо на групи от хора на близка възраст е въпрос на дебати. Споделено е мнението обаче за регионални особености според исторически и социален контекст. В България може да се говори за GenZ, но характеристиките и политическата им тежест ще е далеч по-малка от други държави и отколкото много се надяват. Решенията им обаче ще предопределят каква ще е България в следващите десетилетия много повече, отколкото ние или родителите ни и за това има добри причини.
Най-краткото обяснение би било, че GenZ са онези, които нямат представа от къде идва лафа заложен в заглавието. Това обаче не би ни било особено полезно. Всъщност, в последните седмици доста хора се питат точно това в контекста на идващите избори и политическото бъдеще на България като цяло. Тук не се опитвам да предвидя дали и как ще гласуват младите, а кои са, как може да определим поколенията в родния контекст и има ли въобще смисъл.
За това стана дума, всъщност, преди няколко дни, когато споделих графиката на Землевеж с възрастовото разпределение на хората в България според най-често срещаната дефиниция на поколенията. В коментар под споделянето ми авторът на Земелевеж Иван Люцканов спомена, че му се ще да намерим дефиниция на тези поколения или аналогични в България. Имено това ще се опитам да направя тук.
Първо, трябва да се спомене, че като цяло концепцията за поколенията е крайно измислена и размита. Адам Коновър преди почти десет години обясни добре защо са глупави като цяло и създадени в голяма степен от рекламната индустрия, както много други популярни концепции. Преди две години обсъди темата в подкаста си по-широко, ако ви се гледа. Така или иначе, използваме думи като милениъл, GenZ, бумър в голяма степен заради популяната култура идваща от щатите и ги използваме за кратко събирателно особено за икономически и политически активните млади. Хората обичаме да слагаме другите в кутийки, да разделяме и така да се самоопределяме. Лесно е и е удобно, макар навярно да създава повече неясноти, несигурност и грешки, отколкото си струва. Долу виждате как Pew Research са ги представили. Имат добра статия за границите между поколенията. Критикувах ги за тяхно изледване преди години за религиозността по държави, та приемете написаното с условностите им, както и всичко в този блог.
С това наум, трябва да се каже отново, че макар често да четем за конкретна година за начало и край, границите им са силно размити, а вариацията в тях е голяма. Хората сме различни и приемаме света различно. Отделно в рамките на едно население има много малцинства, които биват повлияни драстично от конкретни събития и промени докато множеството не ги забелязва. Спин епидемията е такова поне преди да осъзнаем, че не засяга само хомосексуалните и започва да се изследва. Има и на вид прости неща, които имат огромен ефект, но го осъзнаваме по-късно. Пример е ниското колело, което е дало независима физическа мобилност на жените и в ретроспекция се смята за един от ключовите фактори за еманципацията.
Това важи с още по-голяма сила когато излезем от щатите, за където са горните дефиниции. Истината е, че поколенията така дефинирани са обосновани с конкретни социални, политически и природни събития, които влияят драматично на това как хората прежиели ги възприемат света, взимат решения и живеят. Втората световна война оформя възприятиятна на върналите се от фронта също както терористичния акт на 11 септември в щатите наклони политическите пристрастия, също както дигиталната революция, взривът от масови престрелки в последите 30 години, пандемията, дълговата криза и прочие.
Какво общо има това с България?
Наистина повечето от тези събития не са основополагащи за голяма част от света и особено България. Затова трябва първо да разберем кои са ключовите повратни точки у нас. Тъй като не търсим урок по история, нека се фокусираме върху последните 40-тина години.
Има няколко очевидни – 1989, 1997, 2007. Самият факт, че не се налага да обясня какво се е случило тогава дава идея колко дефиниращи новата история са.
В допълнение трябва да споменем войните в процеса на разпадане на Югославия и особено бомбандировките през 1999. Доколкото постоянно четем и гледаме войни, знаейки, че са толкова близо до нас неизменно определя отношението към темата за война в Европа повече отколкото хора, които просто го четат в последствие. Войната в Украйна сега би следвало да има същия ефект, но в действителност не я усещаме сякаш толкова близо. Преживяваме я предимно през бежанците и политическата пропаганда. Но и това възприятие е различно при онези, които си спомнят падналите ракети от нашата страна на границата. Именно за това правим това упражнение тук.
Други важни промени са безвизовото пътуване в Европа през 2001 г., отпадането на ограниченията за работа в Европа около 2014-та и масовата миграция през 90-те. Демографски, икономически и социално огромният брой хора, които напуснаха България има огромно влияние. Освен с броят хора в съответните групи, за което ще говорим после, това повлия на структурата на въпросните възрастови групи, кой остана, защо и как възприемат света.
Тук не събитие, а дългосрочен процес като миграцията има също трайна роля – да имаш роднини в чужбина, от които да зависиш финансово или най-малкото да научаваш неща, да преживяваш сам работа или живот в чужбина с всички плюсове, минуси, компромиси и възможности да научиш нещо, сблъсъка с чужди култури, политически системи и ситуция и базата за сравнение, които позволяват. Ефектът от тези обаче е доста труден за преценка. Доколкото почти всеки има близък живеещ в чужбина, стотици хиляди са работили временно и над милион са напуснали страната, а доста вече се връщат, дали са разширили кръгозора си и са научили нещо се оказва, че зависи изцяло от това с каква нагласа са тъгнали. Като пример, познавам твърде много хора, които работят и живеят в Германия, но мразят нея, еврото и всичко, което им е дало тази възможност. В другата крайност познавам доста, които възхваляват Германия без да се опитват да вникнат в социалните и политическите процеси и проблеми, поне докато не ги засегнат директно.
Покрай конкретните събития бихме могли да вземем пандемията от 2020-та. Тя обаче е твърде скоро и доколкото промени много животи що се отнася до светоглед тепърва ще видим дали има отношение към политическо и икономическо поведение в допълнение на вече видимите в очакванията към работното място и гъвкавостта.
В другия край на разглеждания период би трябвало да разгледаме и т.н. Възродителен процес, през който около 360 хиляди българи от турски произход са изселени насилствено в Турция. Това е предшествано с насилствена смяна на имената, протести, силовото им потушаване и дори терористични актове. Потомствената травма от тези събития не може да бъдат пренебрегвани за живеещите сега в районите, изселниците ни в Турция и децата им, голяма част от които са се пренесли в страни като Германия. За съжаление, доколкото се споменава като бележка в историята, нищо от това не се изучава сериозно в училищата и не се дава възможност да се разбере колко брутално и абсурдно е било отношението ни като общество към една част от него. Така изселването на стотици хиляди не е тема за голяма част от обществото, но със сигурност е определяща за една немалка част от нея дори да не е непременно компактна в даден район на страната.
Разбира се, има много други международни и строго локални събития, които определят как биха гласували хората в даден район или свидетелите на едно събитие. Ще се концентрираме на национален мащаб, защото иначе навлизаме в местна политика.
Като допънително четиво по темата препоръчвам изследването на Тренд за профила на избирателя през изборите октомври 2024, тази статия на Медияпул за политическите възгледи на младите е Европа, доклада на Националния младежки форум за изборите през юни 2024 и годишниците на НСИ за демографията през 1985 и 2005. Последните данните са в Инфостат.
Поколение BG
Може би бихме могли да измислим някакво различно разпределение или брой на поколенията. Разглеждайки събитията открих, че ще е полезно и честно казано по-удобно да използваме същите възрастови групи. След това съпоставих три ключови възрасти през живота на родените в последните 60 години – 15, 22 и 45.
Чувството за принадлежност и автономност, разбирането за света, обществото, отговорностите, движещите сили и политиката като процес започва да се заражда доста рано. Особено когато те се обсъждат в обкръжението, са актуални теми и засягат пряко ежедневието на детето. Според мен обаче на около 15 години може да говорим за далеч по-дейно изразяване на позиция, активност по тези позиции и физическа автономност, която го позволява. Има и някакво ниво на зрялост за разбиране на изброените процеси. Не разглеждам формалната възраст на пълнолетие, когато човек може да гласува или шофира. Вместо това взимам 22 г., когато относително хората започват да стават икономически активни – започват сериозна работа, взимат ипотека, заформят семейство.
Делът на избирателите над 45 г. е надвишил този под в средата на 90-те
Тук може би бихме могли да разгледаме като водораздел възрастта на раждане на дете, но през последните десетилетия тя расте постоянно. Така по-скоро е функция на всичко останало, което обсъждаме. Затова се спирам на 45 години. Както всичко останало и тази е усновна, но според изследавния, които намерих, се счита често за приблизителната фаза в живота, в които сме далеч по-малко склонни към промяна, да приемем нови идеи и концепции и като цяло се осланяме повече на миналото и как ни е карало да се чувстваме, отколкото искаме да оформяме бъдещето. Някои биха нарекли тези убеждения консервативни. Този термин обаче твърде много се свързва със съответните политически движения в щатите и Англия. У нас обаче често е смесица от широк политически спектър и остарели социални норми често налагани по политически и религиозни причини в миналото.
Тезата ми е, че кръстосвайки тези ключови възрасти с изброените събития може да определим групиране относимо до България на хора, чиито убеждения по политически и социални теми са се оформили по аналогичен начин. Не, че убежденията им са идентични, а че са реакция на еднакви стимули, които се различават от приписваните на същите възрастови групи в щатите и други европейски държави.
Boomers или Последното соц-поколение – 1946-1964
Това е поколение израстнало, изучило се и започнало кариера в социализма. Градили са нещо в живота си, което се срива. Доста все още не разбират съвсем защо въпреки разсекретените документи. Доколкото повечето искат новооткритата свобода, всъщност не са подготвени да я използват и всъщност не знаят каква отговорност носи. Към настоящия момент това са пенсионерите в България. Голяма част от тях са прекарали промените вече във възрастта отхвърляща новото. В същото време солидна част от трудовия им стаж е в несигурните години на 90-те и нерядко имат проблеми с пенсиите заради липсващи документи, работа в сивия сектор или безработица. Преживели са в икономически активна възраст краха на социализма през 80-те, хаосът на 90-те, възхода след 2000, влизането в ЕС, кризите, мутрите, олигарсите и местните велможи. Именно през 70-те и 80-те това поколение постави основите на демографския преход с рязко намаляване на броя деца и началото на увеличението на средната възраст на първо дете. Към 2024-та формират 24.3% от населението живеещо в България. Заедно с останалите пенсионери са 32.6% от гласоподавателите в страната.
GenX или Изгубеното поколение – 1965-1980
Тук някой може да направи връзка с „изгубеното поколение“ в щатите и има определен смисъл. Така наричам онези, които в към на социализма тепърва влизат в икономически активна възраст. През кризисните години на 80-те и 90-те се е наложило да формират семейства, да започнат работа, да градят дом и стабилност. Всичко това в крайна несигурност и недоимък за доста. Доколкото немалко успяха, научиха се, създадоха бизнеси и кариера, много винят обстоятелствата, обществото, предишната или следващата система, правителство или пазар за пропуснатите си години. Заради кризите именно те отлагаха най-много да има деца и емигрира най-много съставяйки същността на демографската дупка през 90-те. Това е поколение, което тепърва ще влиза в пенсия и във фаза, в която ще има навярно най-сериозните социални и финансови проблеми от всички изброени групи. Представляват 23.8% от населението и 26.3% от гласоподавателите.
Millennials или Технологичното поколение – 1981-1996
Това е поколение, което стана свидетел на кризите в края на 80-те и 90-те, на войните в Югославия и влизането в Европейският съюз, но в по-голямата си част като деца или странични наблюдатели. Знаели са, че това са важни неща по реакциите на по-възрастните, но липсата на зрялост и икономическа активност не позволява да се оценят пряко тези събития. Все пак те в голяма степен определят убеждения що се отнася до икономика, социални и политически въпроси. Това поколение е навярно първото, което пътуваше толкова много и толкова свободни още от млади. Това поколение започна първо и най-основно да използва технологии трансформиращи из основи търговия, комункация и работа. Липсата на толкова сериозни тавми от соца и 90-те и опита от Европа, сблъскването с различни хора, култури и разбирания влияе на разбиранията им. Това не значи непременно, че са либерални, а че са далеч повече фактор от предишни поколения. Представляват 27.4% от населението и 30.3% от гласоподавателите.
GenZ или Европейското поколение – 1997-2012
Наричам ги „европейско“, защото в родния контекст са първото поколение, което по познава друг свят в съзнателния си живот, в който България не е в Европейския съюз, не може да се пътува свободно, няма свободна търговия или достъп до съдържание и информация. Сериозно се подценява ефектът от това и той е двуяк. Също както непознаващите недъзите и откровените ужаси на социалистическото управление се хващат на аналогични популистки лозунги, така има риск непозаващите „какво беше едно време“ да се подведат по призиви за изолация и идеи вкоренени в национализстически и религиозни концепции. Белези за това се виждат сред най-младите гласоподаватели в цяла Европа и България не е изключение. От друга страна, приемането на горната свобода не за даденост, а за отпавна точка създава предпоставки за значителен напредък както икономически, така и социално.
Друг важен аспект е, че това е поколението, което преживя пандемията в рамките на образованието и началото на кариерата си. Доколкото много твърдят, че това ги прави по-зле подготвени, паралелно с това твърдят колко безполезно е образованието в България. Т.е. така или иначе не би трябвало да има значение, ако и двете са вярни. Със сигурност обаче дават основа за очакванията към работното място в бъдеще, което има потенциал да промени не само търсените ефекти в градската среда, но и да засили децентрализацията на работната ръка в България в другата крайност. Не на последно място, това е поколението, което тепърва ще взима решения да има деца. Никакви парични стимули, патриотични песни, лозунги по партийни седенки, дядовци в костюми мислещи си, че оправят демокрафията с комисии, законопроекти и доклади нямат значение. Това е поколението, което ще определи каква ще е раждаемостта след 30 години и настроенията, притесненията и плановете им зависи изцяло от това каква среда и сигурност ще създадем в България в идните няколко. Зависи от всички нас, тъй като това е най-малкото поколение поради същите тези решения на последните две. GenZ са 14.8% от населението, но само две трети са пълнолетни днес и така са едва 10.8% от гласоподавателите.
Какво от това?
Да разделяме наслението на случайни групи с ефектни за clickbait заглавия имена е по принцип безпредметно. Демографията от своя страна е важен и лесен за предвиждане сбор от процеси. При еднаква фертилност не може да очакваме много повече деца при условие, че няма повече жени в детеродна възраст. Дори да са се родили много преди 30 години, когато една трета от тях напуснат страната, не може да очакваме, че децата им ще се родят в България. Когато мъжете не се грижим за здравето си и умираме на инат на 45, няма как да очакваме смъртността да не е висока. Също когато хората над 60 са повече от тези под 30 не може да не очакваме да не изглежда, че в България умираме най-много в света, докато в действителност сигурацията да е съвсем друга. Няма политическа или социална мярка, която да промени смислено това в следващите 10-20 г., защото математиката е ясна.
В последните седмици се говори много за поколението GenZ, защото изведнъж всички забелязахме, че съществуват. Забелязахме ги на протестите, с плакати, с искания и очаквания. Поканиха изявени младолики членове по медиите да говорят, но не защото искаха да чуем нещо, а като клиширан поглед над човешка история, която да забравиш утре. В немалко случаи медиите бяха изненадани донякъде неприятно за лично тях. Всички се обнадеждиха, че бъдещото поколение ще оправи България. По-възрастните показваме единствено, че пак чакаме някой друг да го стори.
Истината е, че това няма как да се случи. Гледайки участието в изборите до сега, най-активни избирателно са хората между 30 и 39 – 14.4% са от населението, а формиарт 17.8% от гласувалите. Т.е. 23% по-голяма активност от средното. Следват тези между 40 и 49 – 18% по-голяма активност от средното. Дори тези под 60 години гласуват повече – 9%. Ако забелязвате това са GenX и millennials – или както аз ги наричам изгубеното и технологичното поколение. Тези под 30 години или приблизително сегашните GenZ гласуват средно с 6% по-малко от средното. Дори пенсионерите гласуват повече, макар доста по-малко отколкото си мислим. Дори обаче да излязат да гласуват и да достигнат рекордните 80% активност удвоявайки тежеста си във вота, те едва ще достигнат този на родителите им – GenX.
Затова освен в активността, борбата им ще е да убедят именно родителите си да подкрепят това, което искат, Българията, която очакват и Българията, в която биха искали да живеят. Звучи наивно, но е навярно единственото, което би сработило в този момент. Очакваме много от най-малкото поколение – да има повече деца и по-рано, да работи здраво с по-висока добавена стойност, да разпознава манипулациите, популстите и фалшивите новини навигирайки сложна вътрешно- и външнополитическа обстановка.
Все неща, които нито едно от другите няколко предходни поколения не направи. Поне не в мащабите, които са нужни и които очакваме сега. И да, оправдаваме се с обстановката, с тежките кризи, с несигурността, с политиката и войните наблизо. Гледайки ситуацията сега сякаш не си даваме сметка, че същото ги чака и следващите. В крайна сметка обаче това беше наше решение и последствията ги жънем днес. Ако очакваме тия следващите да взимат по-добри решения, включително за нашите старини, може би трябва да мислим – и гласуваме – повече за тях, а не гледайки само себе си.
На 1-ви август публикувах поредния текст от сагата с държавните имоти за разпродажба. В него освен всичко друго описах как списъкът с над 4400 имоти обсъждани и готвени за продажба от кабинета на Желязков е изчезнал от сайта на МРРБ, както и че обявени търгове изчезват от публичния регистър. Списъкът остава единствено наличен в оригиналната статия, с която разкрих него и картата, която го направи истински използваем.
Този текст остана сравнително незабелязан до 4-ти август, когато по покана на радио Хоризонт описах проблемите с хаоса и липсата на прозрачност в този процес. Същия ден Клуб Z са искали коментар от Министерството на регионалното развитие и благоустройството, които им отговарят с прессъобщение. В него потвърждават, че списъкът е свален от сайта, но това било за да се внесат корекции от институциите, както и че местната власт е проявила интерес към имотите и искала да ѝ се предоставят. Повечето от въпросните искания всъщност текат от години без развитие, но все още няма отговор как тези имоти са попаднали в списъка. МРРБ също отричат да има активни търгове за имоти от списъка. За последното Клуб Z цитират пресконференция на Спаси София, които от своя страна изглежда визират отново моята статия и карта свързваща търгове с имоти.
Поредният отговор на кабинета
В следващите дни множество медии писаха за казуса и особено се възроди темата за амфитеатъра в София, който дадох като пример разкривайки данните за продажбите в края на юни. Имаше още няколко подписки и множество сигнали към платформата Uchastvai.bg. Вчера към 17 часа Министерски съвет пусна ново прес-съобщение, което хем доразвива, хем си противоречи с казаното от МРРБ.
…Съгласно Приложение 2, започна подготовка на Индикативен списък на имоти – държавна собственост, нуждата от които е отпаднала. Същият списък е публично достъпен с цел пълна прозрачност и информираност на обществото и е в процес на изработване, попълване и прецизиране.
В него Желязков твърди, че по темата има политически спекулации, лъжи и внушения. Доколкото може би си е негова лична интерпретация, това клише не може да е извинение за бягане от критика и отговорност. Противоречи си обаче като твърди, че списъкът е публичен – към момента на пускане на прес-съобщението, както и до края на деня то все още липсва от страницата на МРРБ и не е налично към документите в решенията на МС. Оригиналът е архивиран единствено на статията, с която започнах темата. Паралелно с това повтаря думите на МРРБ, че списъкът се „прецизира“, та не става ясно дали Желязков сам е сигурен дали нещо е публично или не. Разбиранията ни за прозрачност видимо се разминават.
Има ли продажби на имоти?
За пореден път обръщаме внимание, че към момента продажби по реда на тази програма не се осъществяват, тъй като редица ведомства и общини са заявили за своите нужди желание да придобият имоти с отпаднала необходимост.
Ако разглеждаме строго семантично горното твърдение, то е формално вярно заради две ключови фрази: „към момента“ и „по реда на тази програма“. Ако вземем твърдението му в цялостта си обаче е очевидна лъжа.
В точния момент на публикуването на съобщението няма активни търгове на страницата на АППК. Но само формално. Търговете обикновено траят няколко часа, в които има „продажба“. Семантично е прав, че в 17:00 на 6-ти август няма активна продажба. Ще има обаче в 11:00 на 7-ми август за апартамент в Обзор (търг 1013). Ще тече вероятно докато четете тази статия. Ще има още един на 8-ми август пак от 11:00 за парцел и сграда в с. Голям Желязна, Ловеч. Последният, впрочем, е именно част от списъка на Желязков с 4400-те – имот номер 4205, търг номер 1017. Т.е. ще има продажба от „списъка“ 42 часа след твърдението на Желязков, но не „към момента“.
Интересен момент е, че доста медии съобщиха, че „кабинетът спира продажбите“. Не това се казва в прес-съобщението. Не прави заявка, че ще спира нещо или че няма да продава, а че иска депутатите да решат дали да го спрат. Дневник го описват добре.
Активните търгове за имоти от списъка на Желязков
Тук обаче идва втората семантична гимнастика – „по реда на тази програма“. Всъщност, заедно със споменатия горе имот има общо шест от списъка скрит от Желязков, които имат активни търгове: този в с. Голям Желязна, Ловеч; в Тръстеник (търг 1018); в Габрово (търг 1009); два в Стара Загора (1015 и 1016) и в Свиленград (търг 1001). Както писах миналата седмица, има още пет търга, които бяха заличени противно на досегашната практика. Вероятно същата съдба очаква и тези. С горната фраза обаче Желязков може да се оправдае, че тези заедно с останалите 22 активни търга са всъщност „по друг ред“. От тях два са публикувани в деня на прес-съобщението на Желязков, три – предходния ден, 10 в деня преди статията ми обявяваща изтритите търгове, а останалите – след първата ми статия, когато се клеха, че ще продават едва след подробен анализ.
Впрочем, до ден днешен няма отговор какво всъщност значи „отпаднала необходимост“ или публикувани анализи или части от тях за който и да е от 4400-те имота. Знаем обаче, че вече има продадени имоти от митичния индикативен списък. Откривам поне 10 такива случая. Девет от тях са преди приемането на „плана“ в края на май. Един в Трявна е още през 2022-ра. Два – в Стара Загора и Плиска – са през 2024-та. Още шест са продадени с търгове между февруари и 7-ми май 2025-та. Един в Драгоево, Велики Преслав (търг 1010) е проведен успешно на 24-ти юли. По същото време Желязков отговаря на депутати от Да, България, че няма подробни анализи за отпаднала необходимост на имоти и настоява, че не се продават. Явно за този не е била нужна. Останалите продадени преди обявяването на списъка все пак намират място в него, което е поредния белег за хаоса в работата на кабинета и бързането по тази тема.
Още за картата
Знам, че в последната статия се зарекох да правя повече промени, а само да се допълват автоматично статуса на търговете. Обаче с последните изяви на Желязков се налага. Добавих два филтъра – предстоящи и „минали и изтрити“ търгове. Активни са само когато се избира опцията за известни или такива от списъка на Желязков. Филтрите не се взимат под внимание когато се търси по текст.
Всички предстоящи търгове за държавни имоти
Тук виждате пример за всички предстоящи търгове на АППК. Поради естеството на автоматичното им обработване и хаоса в данните на МРРБ и АППК, на места ще видите, че се засича търг за продажба на апартамент в страда или имот споменат списъка на Желязков. Т.е. е възможно с търг да се продава съседен апартамент или офис сред 4400-те имота или направо там цялата сграда да се продава, а да виждаме търг за отделен апартамент.
Какво всъщност пита Желязков депутатите?
Това не става ясно от прес-съобщението му. Докато не видим официалния документ внесен в парламента може само да гадаем. В деня на прес-съобщението му и заседание на кабинета липсва решение в публичното деловодство на кабинета и нямаше такава точка в дневния ред. Първо казва, че ще иска парламента да реши какво да се прави с този списък, но не предоставя оригиналния списък или ревизиран такъв. Ако не са го публикували още, значи още не е готов. Надали следва да предполагаме, че министър председателят би крил умишлено такава информация от публичността. При такава липса обаче депутатите няма да имат друг избор освен да се ориентират по моята карта.
Казва също, че ще иска депутатите да приемат решение, с което да му забранят да продава имотите докато пак депутатите не одобрят списъка. Тази формулировка е повече от странна. В същото време твърди, че не се провеждат такива продажби, което показах, че е лъжа за всеки здравомислещ човек. Едно обяснение би било, че сам не може да контролира собствените си действия или администрацията си и прехвърля несвойствена отговорност на парламента. Това би било логично само за нездравомислещ човек … или такъв добре запознат с нездравите зависимости в кабинета и новото начало в местния и публичен живот на държавата.
В същото време търговете си текат, обявите за продажба на друго имущество и отдаване на наем в АППК надвишават всичко, което администрацията е виждала до сега. Пряко на първоначалната ми похвала към Желязков, че все пак публикува нещо, видимо прозрачността и отчетността го уплаши и продължи както го води инстинкта. Аз пък мога само да ви призова да подавате сигнали, за да научим повече какво се случва по места и да искаме отговори.
Целият шум около тези имоти обаче сякаш помогнаха на доста национални медии да замълчат изцяло или да премълчат ключови детайли и имена по други теми. Например новата „Лафка“ на Пеевски под формата на държавни магазини; как близък кадър на Пеевски е начело на КЗК и как иска да я закрие вливайки я в другата му бухалка ДАНС; как немските медии отразиха завземането на властта от Пеевски; как Таки ще има достъп до целия трафик на България и ще може да следи всички коли, включително НСО и дипломати и множество други скандални решения на кабинета и парламента преди ваканцията им.
Много се изписа като интерпретации на думите на Терзиев, притеснения какво е публично и какво не, както и идеи какво следва да се направи за ония небостъргач. Вярвам, че всички сме на една страна и съм убеден, че в администрацията има премного хора работещи за по-добра градска среда и в обществена полза. „Просто“ явно не си говорят достатъчно.
Днес се сетих как наскоро архитекти от съюзи и инвеститорски фирми ме обвиняваха, че картата ми за застрояване е лъжела и тия неща дето били в червено нямало да ги има или да са въобще така. Долу виждате не само 215 метровия небостъргач, а и всичко, което се планира около него. Всъщност, когато изготвях картата, пропуснах тази сграда, защото реших, че има грешка в данните на НАГ. Нямаше да е за пръв път и ми се стори невъзможно. Именно хората, от които сте чели днес за случая ми потвърдиха, че е вярно и гласувано от СОС.
Не знам дали общината или общинския съвет имат полезни ходове. Знам, че процесите са сложни с много замесени лица, регулации и врати в полето вложени в закона. Знам също, че тези, които не чухме днес да се изказват за проекта, се възползват прекрасно от тази сложност и къде с поставени лица, със заплахи и корупция си издействат лисчетата нужни за заветното разрешително. Знам, че отказите без основание лесно падат в администативните съдилища и плащаме обезщетения от данъците си, но и дори добре аргументираните в обществена полза също биват нелогично и в разрез със закона спирани поради аналогични на предишната ми точка причини. Знам и че в администацията има редица чиновници, които еднолично са натоварени с отговорността да контролират, но не го правят, както и че често натискът от инвеститори и недостига на хора на тези контролни функции прави надзора над подобни проекти, строителството и след това почти невъзможни.
Докато искаме намаляване на разходите в администрацията, контролът над всички недъзи на града, наглите по улиците, замърсяващите индустриално и прочие изисква голям човешки ресурс. Аналогично всеки ръководещ дори малка организация знае колко трудно е да изкорениш откровено вредните елементи от нея, особено когато трябва да ги замениш с квалифицирани такива рискова позиция със заплата по-ниска от продавач на вейпове.
Знам и че всичко това е до болка познато и като граждани на града искаме просто да се спре и някой друг да измисли как. Днес в парламента видяхме какво става когато хора успяват да прокарат икономическите си интереси през политическа власт. Ако не друго, това следва да покаже, че мотивацията на тези на власт е от голямо значение. Има много паралели между градоустройството в София и пробитата каца и обслужване на здравеопазването. Тук обаче искам на друго да наблегна.
По стечение на обстоятелствата съм се фокусирал много върху прозрачността именно на градоустройството в София и разбиране какво стои зад проблемите. Не като специалист, защото не съм, а като потърпевш на недъзите, натрупаните проблеми и липсата на видим напредък. Виждам как ще изглежда града, ако не направим нещо с постоянство и в широк спектър от сфери, закони, администрация и надзор. Има хора, които искат да подобрят положението с наличните инструменти и са готови да жертват сигурността и името си за това. Има също разминаване в разбиранията как следва да се случи и кой да носи отговорност. Липсва обща работа и комуникация, което първосигнално ескалира в надвикване, затваряне и мръщене от всички страни.
Отстрани това изглежда като „същото както другите“, а всъщност разликата е огромна. Въпросът е как да се решат тези заложени подводни камъни систематично без да си избождаме очите един друг. Та дори да не е баш по правилата, имайки предвид, че нито регулаторите, нито министерствата, нито съд и прокуратура, нито ДНСК или дори някои районни кметове работят според закона и задълженията си.
Не призовавам към търпение, а точно обратното – трябва да се ядосаме. Следва обаче да се научим, че онези със схема не са хората, които биха оправили наболелите проблеми, а ще се възползват от тях. Да се опитаме да различим хората с план от хората със схема и да накараме първите да работят заедно, защото решенията са трудни, мъчни и спорни, а схемите обединяват най-лесно и тихо и го виждаме премного в СОС и парламента.
„Предизборен туризъм“. За сега на учениците само тъй като училищата трябвало да се подготвят за вота в неделя и на практика няма да учат днес и в понеделник. Та са се юрнали всички по екскурзии. Тук изникват няколко въпроса:
Защо отнема толкова много време и усилия подготовката на изборите и броенето след това? Отговорът е лесен – хартиеният вот от край време носи със себе си забавяне, грешки и възможност за злоупотреба. Когато стана ясно, че с машините за гласуване последното е невъзможно, ясно доказуемо и проследимо, направи се всичко, за да бъде спряно. Кампанията за това продължава и сега и на този вот машините ще са просто принтери и ще се брои отново на ръка. Показват все пак колко грешки има в този метод на броене, а затворените училища и спящи комисии по пейки – колко неефективно е всичко.
Второто е защо автобусите са точно на това място и редовно при подобни екскурзии блокират кръстовището? Същото кръстовище ще стане многократно по-натоварено и без автобусите, защото четири огромни сгради се планират около него в близките години. Едната вече е на груб строеж, но е замразена от поне 6 месеца, тъй като строителите са си прибрали лъвския пай от плащането „на зелено“. Друга по-малка сякаш има шанс да я завършат, но вече им се наводняват гаражите от р. Новачица. Третата е предвидена, а четвъртата чака инвеститорски интерес.
За автобусите конкретно обаче трябваше да има алтернатива. Още преди години се говореше колко се блокира другия край на кв. Дианабад от всички автобуси на спортни федерации от България и чужбина при състезания или тренировки в комплекс Диана. Доколкото комплексът ефективно се разпродаваше на части от „частното“ ЕОД собственост на спортното министерство се знае и това би намалило спорта в комплекса и автобусите. Имаше обаче планиран паркинг именно за тази цел – за да слизат безопасно спортистите, които често са деца. Мястото за паркинга обаче един министър на спорт на ГЕРБ тръгна да прави автомивка. Попитан защо, Кралев отговори, че искал да си мие колата и си е негово. Тогава и районният кмет дори идва да ходатайства да не правим проблем и да не го огласяваме, а после и разни от ГЕРБ. В действителност, нито спортното министерство, нито НСБ имат право да оперират автомивка. Готвеха договор със Сталийски да оперира и пере с автомивката срещу жълти стотинки, както му бяха дали басейна и построили ресторант в същия комплекс. Разбира се – за да си мият колите аверчетата на Борисов докато ритат футбол там или прекрояват схемите с КОЙто трябва на вечеря срещу фалшивата камина.
Автомивката я спряхме. Няма и паркинг за спортистите и автобусите им, защото не пасва в ничия схема – само помага на спорта и хората. Би помогнало и на учениците зад автобусите на снимката долу да не притичват между сънените погледи стрелкащи ги от колите сутрин.
Та в една снимка може да видим много неща, когато знаем къде да търсим и има прозрачност. В същото време едни се карат на журналисти, че търсят и питат и правят списъци с такива.
