Протестите в Иран са нещо значимо по мащабите си, но имат своята история и контекст.
Започнаха отдавна показвайки нарастваща нетърпимост на младите в страната срещу неспособността на управляващата класа да се справи, но и разбира се срещу бруталността на методите им. Спомням си преди 10 години имах няколко интервюта с иранци търсещи да емигрират в Европа със семействата си. Единият практически беше написал техния аналог на Борика. Всички разправяха едно и също – не съм сигурен дали утре ще намеря лекарства и храна за децата си.
Последваха редица инциденти с убити жени, жестокости, международни проблеми, санкции, хаосът на Тръмп и войните на Путин. Всичко това повлия на икономиката и живота на иранците. Кум се опита да смекчи нещата, като допусна по-умерени кандидати за президент и смекчи някои режими, но това не помогна много. Двама от тези, които интервюирах преди 10 години, помогнаха на още 20 семейства да се изнесат към Германия – лекари, професори, инженери.
В последната година Иран се сблъсква със стара криза, но особено тежка сега – безводие. Това е нещо, което ще виждаме все повече в близките години заради климатичните промени и особено в южна Азия. Сега следим на живо как се отразява на една сравнително развита държава. Редица язовири са пресушени и заедно с лошото управление на водите в следващите седмици може да се окаже, че милиони ще трябва да бъдат евакуирани от Техеран.
Това е същността на протестите сега. Доколкото религиозното и политическото влияние на Кум не е намаляло сред старите, идва едно младо поколение, което не ги разпознава като авторитет и иска решение на проблемите в ежедневието си.
В тази ситуация хаосът в щатите, парализата във външния им департамент и експертната им неспособност им да формират някаква смислена външна политика донякъде е добра новина за протеста. Тръмп вече обяви, че ще ги подкрепи, но нито има идея кои са, нито как всъщност ще им помогне, нито е оставил някой около себе си или в администрацията, които да има идея или да смее да му каже. Казвам, че това е добра новина по принцип за Иран, защото историята ни учи, че всеки път като щатите се намесят там става по-лошо – след като наместиха диктатор фен на мъченията, превръщането на Техеран в порнoгрaфска столица на Азия и ограбване на ресурсите на държавата, създадоха плодородно поле за наместването на религиозните фанатици опиращи се на по-ниско образованото мнозинство от населението. Нищо учудващо. Дано да не се повтори пак сега.
За района това ще е добра идея, защото подобно на Русия, за Иран външната политика означава да дестабилизира чрез проксита. Последно бяха Хутите, а традиционно Хизбула и Хамас. Последните се подкрепят и финансират от Нитеняху, за да може да радикализира съвсем управлението на Израел, но е факт, че макар с осигурени от него пари ракетите идват от Иран. С промяна на модела вниманието на Техеран ще се обърне навътре. Отново подобни на Русия практически целият им разузнавателен и военен ресурс е организиран към опазване на вътрешния ред, но при масови протести това ще се разпадне. Да се надаваме поне, че няма да има разпадане на самата държава, защото това ще доведе отново до местни радикални групировки и колониални интереси. При Афганистан и Пакистан това доведе като страничен ефект до спиране на усилията за елиминиране на полио и връщането му на места след като фанатици с аргументи идентични на родните антиваксъри избиваха лекари и здравни работници.
И доколкото протестите са значителни, енергията на GenZ е голяма и проблемите са сериозни, ако завали в близките два месеца и напълни язовирите, може да останем само със снимки като тази от протестите преди две години срещу убийството на Махса Амини – визуално силни с голям отзвук в Европа, но малък дългосрочен ефект. Затова нека ги подкрепяме и търсим как да помогнем не само на думи, но да бъдем реалисти какво се случва на терен и че всъщност нямаме идея или аналог в Европа. Решението трябва да дойде отвътре – също както при ситуацията в България.
И напомням като четем за GenZ в Иран да не съдим за мотивацията и опита им по клишетата от щатите или по тези в България, както и съответно да не правим паралели с протестите у нас. Описах защо наскоро опитвайки се да определя какви са поколенията у нас.
Снимката е на Жюстин Томс от протеста на 1-ви дек. 2025
Разговорите за поколенията и зодиите си приличат много – обичаме да им приписваме групово поведение, решителност, мнения и дори ниво на интелект. Доколкото за второто някои винят звездите и ретроградния Меркурий, зад първите стоят реални събития, кризи и политически процеси. Дали те наистина влияят толкова определящо на групи от хора на близка възраст е въпрос на дебати. Споделено е мнението обаче за регионални особености според исторически и социален контекст. В България може да се говори за GenZ, но характеристиките и политическата им тежест ще е далеч по-малка от други държави и отколкото много се надяват. Решенията им обаче ще предопределят каква ще е България в следващите десетилетия много повече, отколкото ние или родителите ни и за това има добри причини.
Най-краткото обяснение би било, че GenZ са онези, които нямат представа от къде идва лафа заложен в заглавието. Това обаче не би ни било особено полезно. Всъщност, в последните седмици доста хора се питат точно това в контекста на идващите избори и политическото бъдеще на България като цяло. Тук не се опитвам да предвидя дали и как ще гласуват младите, а кои са, как може да определим поколенията в родния контекст и има ли въобще смисъл.
За това стана дума, всъщност, преди няколко дни, когато споделих графиката на Землевеж с възрастовото разпределение на хората в България според най-често срещаната дефиниция на поколенията. В коментар под споделянето ми авторът на Земелевеж Иван Люцканов спомена, че му се ще да намерим дефиниция на тези поколения или аналогични в България. Имено това ще се опитам да направя тук.
Първо, трябва да се спомене, че като цяло концепцията за поколенията е крайно измислена и размита. Адам Коновър преди почти десет години обясни добре защо са глупави като цяло и създадени в голяма степен от рекламната индустрия, както много други популярни концепции. Преди две години обсъди темата в подкаста си по-широко, ако ви се гледа. Така или иначе, използваме думи като милениъл, GenZ, бумър в голяма степен заради популяната култура идваща от щатите и ги използваме за кратко събирателно особено за икономически и политически активните млади. Хората обичаме да слагаме другите в кутийки, да разделяме и така да се самоопределяме. Лесно е и е удобно, макар навярно да създава повече неясноти, несигурност и грешки, отколкото си струва. Долу виждате как Pew Research са ги представили. Имат добра статия за границите между поколенията. Критикувах ги за тяхно изледване преди години за религиозността по държави, та приемете написаното с условностите им, както и всичко в този блог.
С това наум, трябва да се каже отново, че макар често да четем за конкретна година за начало и край, границите им са силно размити, а вариацията в тях е голяма. Хората сме различни и приемаме света различно. Отделно в рамките на едно население има много малцинства, които биват повлияни драстично от конкретни събития и промени докато множеството не ги забелязва. Спин епидемията е такова поне преди да осъзнаем, че не засяга само хомосексуалните и започва да се изследва. Има и на вид прости неща, които имат огромен ефект, но го осъзнаваме по-късно. Пример е ниското колело, което е дало независима физическа мобилност на жените и в ретроспекция се смята за един от ключовите фактори за еманципацията.
Това важи с още по-голяма сила когато излезем от щатите, за където са горните дефиниции. Истината е, че поколенията така дефинирани са обосновани с конкретни социални, политически и природни събития, които влияят драматично на това как хората прежиели ги възприемат света, взимат решения и живеят. Втората световна война оформя възприятиятна на върналите се от фронта също както терористичния акт на 11 септември в щатите наклони политическите пристрастия, също както дигиталната революция, взривът от масови престрелки в последите 30 години, пандемията, дълговата криза и прочие.
Какво общо има това с България?
Наистина повечето от тези събития не са основополагащи за голяма част от света и особено България. Затова трябва първо да разберем кои са ключовите повратни точки у нас. Тъй като не търсим урок по история, нека се фокусираме върху последните 40-тина години.
Има няколко очевидни – 1989, 1997, 2007. Самият факт, че не се налага да обясня какво се е случило тогава дава идея колко дефиниращи новата история са.
В допълнение трябва да споменем войните в процеса на разпадане на Югославия и особено бомбандировките през 1999. Доколкото постоянно четем и гледаме войни, знаейки, че са толкова близо до нас неизменно определя отношението към темата за война в Европа повече отколкото хора, които просто го четат в последствие. Войната в Украйна сега би следвало да има същия ефект, но в действителност не я усещаме сякаш толкова близо. Преживяваме я предимно през бежанците и политическата пропаганда. Но и това възприятие е различно при онези, които си спомнят падналите ракети от нашата страна на границата. Именно за това правим това упражнение тук.
Други важни промени са безвизовото пътуване в Европа през 2001 г., отпадането на ограниченията за работа в Европа около 2014-та и масовата миграция през 90-те. Демографски, икономически и социално огромният брой хора, които напуснаха България има огромно влияние. Освен с броят хора в съответните групи, за което ще говорим после, това повлия на структурата на въпросните възрастови групи, кой остана, защо и как възприемат света.
Тук не събитие, а дългосрочен процес като миграцията има също трайна роля – да имаш роднини в чужбина, от които да зависиш финансово или най-малкото да научаваш неща, да преживяваш сам работа или живот в чужбина с всички плюсове, минуси, компромиси и възможности да научиш нещо, сблъсъка с чужди култури, политически системи и ситуция и базата за сравнение, които позволяват. Ефектът от тези обаче е доста труден за преценка. Доколкото почти всеки има близък живеещ в чужбина, стотици хиляди са работили временно и над милион са напуснали страната, а доста вече се връщат, дали са разширили кръгозора си и са научили нещо се оказва, че зависи изцяло от това с каква нагласа са тъгнали. Като пример, познавам твърде много хора, които работят и живеят в Германия, но мразят нея, еврото и всичко, което им е дало тази възможност. В другата крайност познавам доста, които възхваляват Германия без да се опитват да вникнат в социалните и политическите процеси и проблеми, поне докато не ги засегнат директно.
Покрай конкретните събития бихме могли да вземем пандемията от 2020-та. Тя обаче е твърде скоро и доколкото промени много животи що се отнася до светоглед тепърва ще видим дали има отношение към политическо и икономическо поведение в допълнение на вече видимите в очакванията към работното място и гъвкавостта.
В другия край на разглеждания период би трябвало да разгледаме и т.н. Възродителен процес, през който около 360 хиляди българи от турски произход са изселени насилствено в Турция. Това е предшествано с насилствена смяна на имената, протести, силовото им потушаване и дори терористични актове. Потомствената травма от тези събития не може да бъдат пренебрегвани за живеещите сега в районите, изселниците ни в Турция и децата им, голяма част от които са се пренесли в страни като Германия. За съжаление, доколкото се споменава като бележка в историята, нищо от това не се изучава сериозно в училищата и не се дава възможност да се разбере колко брутално и абсурдно е било отношението ни като общество към една част от него. Така изселването на стотици хиляди не е тема за голяма част от обществото, но със сигурност е определяща за една немалка част от нея дори да не е непременно компактна в даден район на страната.
Разбира се, има много други международни и строго локални събития, които определят как биха гласували хората в даден район или свидетелите на едно събитие. Ще се концентрираме на национален мащаб, защото иначе навлизаме в местна политика.
Като допънително четиво по темата препоръчвам изследването на Тренд за профила на избирателя през изборите октомври 2024, тази статия на Медияпул за политическите възгледи на младите е Европа, доклада на Националния младежки форум за изборите през юни 2024 и годишниците на НСИ за демографията през 1985 и 2005. Последните данните са в Инфостат.
Поколение BG
Може би бихме могли да измислим някакво различно разпределение или брой на поколенията. Разглеждайки събитията открих, че ще е полезно и честно казано по-удобно да използваме същите възрастови групи. След това съпоставих три ключови възрасти през живота на родените в последните 60 години – 15, 22 и 45.
Чувството за принадлежност и автономност, разбирането за света, обществото, отговорностите, движещите сили и политиката като процес започва да се заражда доста рано. Особено когато те се обсъждат в обкръжението, са актуални теми и засягат пряко ежедневието на детето. Според мен обаче на около 15 години може да говорим за далеч по-дейно изразяване на позиция, активност по тези позиции и физическа автономност, която го позволява. Има и някакво ниво на зрялост за разбиране на изброените процеси. Не разглеждам формалната възраст на пълнолетие, когато човек може да гласува или шофира. Вместо това взимам 22 г., когато относително хората започват да стават икономически активни – започват сериозна работа, взимат ипотека, заформят семейство.
Делът на избирателите над 45 г. е надвишил този под в средата на 90-те
Тук може би бихме могли да разгледаме като водораздел възрастта на раждане на дете, но през последните десетилетия тя расте постоянно. Така по-скоро е функция на всичко останало, което обсъждаме. Затова се спирам на 45 години. Както всичко останало и тази е усновна, но според изследавния, които намерих, се счита често за приблизителната фаза в живота, в които сме далеч по-малко склонни към промяна, да приемем нови идеи и концепции и като цяло се осланяме повече на миналото и как ни е карало да се чувстваме, отколкото искаме да оформяме бъдещето. Някои биха нарекли тези убеждения консервативни. Този термин обаче твърде много се свързва със съответните политически движения в щатите и Англия. У нас обаче често е смесица от широк политически спектър и остарели социални норми често налагани по политически и религиозни причини в миналото.
Тезата ми е, че кръстосвайки тези ключови възрасти с изброените събития може да определим групиране относимо до България на хора, чиито убеждения по политически и социални теми са се оформили по аналогичен начин. Не, че убежденията им са идентични, а че са реакция на еднакви стимули, които се различават от приписваните на същите възрастови групи в щатите и други европейски държави.
Boomers или Последното соц-поколение – 1946-1964
Това е поколение израстнало, изучило се и започнало кариера в социализма. Градили са нещо в живота си, което се срива. Доста все още не разбират съвсем защо въпреки разсекретените документи. Доколкото повечето искат новооткритата свобода, всъщност не са подготвени да я използват и всъщност не знаят каква отговорност носи. Към настоящия момент това са пенсионерите в България. Голяма част от тях са прекарали промените вече във възрастта отхвърляща новото. В същото време солидна част от трудовия им стаж е в несигурните години на 90-те и нерядко имат проблеми с пенсиите заради липсващи документи, работа в сивия сектор или безработица. Преживели са в икономически активна възраст краха на социализма през 80-те, хаосът на 90-те, възхода след 2000, влизането в ЕС, кризите, мутрите, олигарсите и местните велможи. Именно през 70-те и 80-те това поколение постави основите на демографския преход с рязко намаляване на броя деца и началото на увеличението на средната възраст на първо дете. Към 2024-та формират 24.3% от населението живеещо в България. Заедно с останалите пенсионери са 32.6% от гласоподавателите в страната.
GenX или Изгубеното поколение – 1965-1980
Тук някой може да направи връзка с „изгубеното поколение“ в щатите и има определен смисъл. Така наричам онези, които в към на социализма тепърва влизат в икономически активна възраст. През кризисните години на 80-те и 90-те се е наложило да формират семейства, да започнат работа, да градят дом и стабилност. Всичко това в крайна несигурност и недоимък за доста. Доколкото немалко успяха, научиха се, създадоха бизнеси и кариера, много винят обстоятелствата, обществото, предишната или следващата система, правителство или пазар за пропуснатите си години. Заради кризите именно те отлагаха най-много да има деца и емигрира най-много съставяйки същността на демографската дупка през 90-те. Това е поколение, което тепърва ще влиза в пенсия и във фаза, в която ще има навярно най-сериозните социални и финансови проблеми от всички изброени групи. Представляват 23.8% от населението и 26.3% от гласоподавателите.
Millennials или Технологичното поколение – 1981-1996
Това е поколение, което стана свидетел на кризите в края на 80-те и 90-те, на войните в Югославия и влизането в Европейският съюз, но в по-голямата си част като деца или странични наблюдатели. Знаели са, че това са важни неща по реакциите на по-възрастните, но липсата на зрялост и икономическа активност не позволява да се оценят пряко тези събития. Все пак те в голяма степен определят убеждения що се отнася до икономика, социални и политически въпроси. Това поколение е навярно първото, което пътуваше толкова много и толкова свободни още от млади. Това поколение започна първо и най-основно да използва технологии трансформиращи из основи търговия, комункация и работа. Липсата на толкова сериозни тавми от соца и 90-те и опита от Европа, сблъскването с различни хора, култури и разбирания влияе на разбиранията им. Това не значи непременно, че са либерални, а че са далеч повече фактор от предишни поколения. Представляват 27.4% от населението и 30.3% от гласоподавателите.
GenZ или Европейското поколение – 1997-2012
Наричам ги „европейско“, защото в родния контекст са първото поколение, което по познава друг свят в съзнателния си живот, в който България не е в Европейския съюз, не може да се пътува свободно, няма свободна търговия или достъп до съдържание и информация. Сериозно се подценява ефектът от това и той е двуяк. Също както непознаващите недъзите и откровените ужаси на социалистическото управление се хващат на аналогични популистки лозунги, така има риск непозаващите „какво беше едно време“ да се подведат по призиви за изолация и идеи вкоренени в национализстически и религиозни концепции. Белези за това се виждат сред най-младите гласоподаватели в цяла Европа и България не е изключение. От друга страна, приемането на горната свобода не за даденост, а за отпавна точка създава предпоставки за значителен напредък както икономически, така и социално.
Друг важен аспект е, че това е поколението, което преживя пандемията в рамките на образованието и началото на кариерата си. Доколкото много твърдят, че това ги прави по-зле подготвени, паралелно с това твърдят колко безполезно е образованието в България. Т.е. така или иначе не би трябвало да има значение, ако и двете са вярни. Със сигурност обаче дават основа за очакванията към работното място в бъдеще, което има потенциал да промени не само търсените ефекти в градската среда, но и да засили децентрализацията на работната ръка в България в другата крайност. Не на последно място, това е поколението, което тепърва ще взима решения да има деца. Никакви парични стимули, патриотични песни, лозунги по партийни седенки, дядовци в костюми мислещи си, че оправят демокрафията с комисии, законопроекти и доклади нямат значение. Това е поколението, което ще определи каква ще е раждаемостта след 30 години и настроенията, притесненията и плановете им зависи изцяло от това каква среда и сигурност ще създадем в България в идните няколко. Зависи от всички нас, тъй като това е най-малкото поколение поради същите тези решения на последните две. GenZ са 14.8% от населението, но само две трети са пълнолетни днес и така са едва 10.8% от гласоподавателите.
Какво от това?
Да разделяме наслението на случайни групи с ефектни за clickbait заглавия имена е по принцип безпредметно. Демографията от своя страна е важен и лесен за предвиждане сбор от процеси. При еднаква фертилност не може да очакваме много повече деца при условие, че няма повече жени в детеродна възраст. Дори да са се родили много преди 30 години, когато една трета от тях напуснат страната, не може да очакваме, че децата им ще се родят в България. Когато мъжете не се грижим за здравето си и умираме на инат на 45, няма как да очакваме смъртността да не е висока. Също когато хората над 60 са повече от тези под 30 не може да не очакваме да не изглежда, че в България умираме най-много в света, докато в действителност сигурацията да е съвсем друга. Няма политическа или социална мярка, която да промени смислено това в следващите 10-20 г., защото математиката е ясна.
В последните седмици се говори много за поколението GenZ, защото изведнъж всички забелязахме, че съществуват. Забелязахме ги на протестите, с плакати, с искания и очаквания. Поканиха изявени младолики членове по медиите да говорят, но не защото искаха да чуем нещо, а като клиширан поглед над човешка история, която да забравиш утре. В немалко случаи медиите бяха изненадани донякъде неприятно за лично тях. Всички се обнадеждиха, че бъдещото поколение ще оправи България. По-възрастните показваме единствено, че пак чакаме някой друг да го стори.
Истината е, че това няма как да се случи. Гледайки участието в изборите до сега, най-активни избирателно са хората между 30 и 39 – 14.4% са от населението, а формиарт 17.8% от гласувалите. Т.е. 23% по-голяма активност от средното. Следват тези между 40 и 49 – 18% по-голяма активност от средното. Дори тези под 60 години гласуват повече – 9%. Ако забелязвате това са GenX и millennials – или както аз ги наричам изгубеното и технологичното поколение. Тези под 30 години или приблизително сегашните GenZ гласуват средно с 6% по-малко от средното. Дори пенсионерите гласуват повече, макар доста по-малко отколкото си мислим. Дори обаче да излязат да гласуват и да достигнат рекордните 80% активност удвоявайки тежеста си във вота, те едва ще достигнат този на родителите им – GenX.
Затова освен в активността, борбата им ще е да убедят именно родителите си да подкрепят това, което искат, Българията, която очакват и Българията, в която биха искали да живеят. Звучи наивно, но е навярно единственото, което би сработило в този момент. Очакваме много от най-малкото поколение – да има повече деца и по-рано, да работи здраво с по-висока добавена стойност, да разпознава манипулациите, популстите и фалшивите новини навигирайки сложна вътрешно- и външнополитическа обстановка.
Все неща, които нито едно от другите няколко предходни поколения не направи. Поне не в мащабите, които са нужни и които очакваме сега. И да, оправдаваме се с обстановката, с тежките кризи, с несигурността, с политиката и войните наблизо. Гледайки ситуацията сега сякаш не си даваме сметка, че същото ги чака и следващите. В крайна сметка обаче това беше наше решение и последствията ги жънем днес. Ако очакваме тия следващите да взимат по-добри решения, включително за нашите старини, може би трябва да мислим – и гласуваме – повече за тях, а не гледайки само себе си.
На 1-ви август публикувах поредния текст от сагата с държавните имоти за разпродажба. В него освен всичко друго описах как списъкът с над 4400 имоти обсъждани и готвени за продажба от кабинета на Желязков е изчезнал от сайта на МРРБ, както и че обявени търгове изчезват от публичния регистър. Списъкът остава единствено наличен в оригиналната статия, с която разкрих него и картата, която го направи истински използваем.
Този текст остана сравнително незабелязан до 4-ти август, когато по покана на радио Хоризонт описах проблемите с хаоса и липсата на прозрачност в този процес. Същия ден Клуб Z са искали коментар от Министерството на регионалното развитие и благоустройството, които им отговарят с прессъобщение. В него потвърждават, че списъкът е свален от сайта, но това било за да се внесат корекции от институциите, както и че местната власт е проявила интерес към имотите и искала да ѝ се предоставят. Повечето от въпросните искания всъщност текат от години без развитие, но все още няма отговор как тези имоти са попаднали в списъка. МРРБ също отричат да има активни търгове за имоти от списъка. За последното Клуб Z цитират пресконференция на Спаси София, които от своя страна изглежда визират отново моята статия и карта свързваща търгове с имоти.
Поредният отговор на кабинета
В следващите дни множество медии писаха за казуса и особено се възроди темата за амфитеатъра в София, който дадох като пример разкривайки данните за продажбите в края на юни. Имаше още няколко подписки и множество сигнали към платформата Uchastvai.bg. Вчера към 17 часа Министерски съвет пусна ново прес-съобщение, което хем доразвива, хем си противоречи с казаното от МРРБ.
…Съгласно Приложение 2, започна подготовка на Индикативен списък на имоти – държавна собственост, нуждата от които е отпаднала. Същият списък е публично достъпен с цел пълна прозрачност и информираност на обществото и е в процес на изработване, попълване и прецизиране.
В него Желязков твърди, че по темата има политически спекулации, лъжи и внушения. Доколкото може би си е негова лична интерпретация, това клише не може да е извинение за бягане от критика и отговорност. Противоречи си обаче като твърди, че списъкът е публичен – към момента на пускане на прес-съобщението, както и до края на деня то все още липсва от страницата на МРРБ и не е налично към документите в решенията на МС. Оригиналът е архивиран единствено на статията, с която започнах темата. Паралелно с това повтаря думите на МРРБ, че списъкът се „прецизира“, та не става ясно дали Желязков сам е сигурен дали нещо е публично или не. Разбиранията ни за прозрачност видимо се разминават.
Има ли продажби на имоти?
За пореден път обръщаме внимание, че към момента продажби по реда на тази програма не се осъществяват, тъй като редица ведомства и общини са заявили за своите нужди желание да придобият имоти с отпаднала необходимост.
Ако разглеждаме строго семантично горното твърдение, то е формално вярно заради две ключови фрази: „към момента“ и „по реда на тази програма“. Ако вземем твърдението му в цялостта си обаче е очевидна лъжа.
В точния момент на публикуването на съобщението няма активни търгове на страницата на АППК. Но само формално. Търговете обикновено траят няколко часа, в които има „продажба“. Семантично е прав, че в 17:00 на 6-ти август няма активна продажба. Ще има обаче в 11:00 на 7-ми август за апартамент в Обзор (търг 1013). Ще тече вероятно докато четете тази статия. Ще има още един на 8-ми август пак от 11:00 за парцел и сграда в с. Голям Желязна, Ловеч. Последният, впрочем, е именно част от списъка на Желязков с 4400-те – имот номер 4205, търг номер 1017. Т.е. ще има продажба от „списъка“ 42 часа след твърдението на Желязков, но не „към момента“.
Интересен момент е, че доста медии съобщиха, че „кабинетът спира продажбите“. Не това се казва в прес-съобщението. Не прави заявка, че ще спира нещо или че няма да продава, а че иска депутатите да решат дали да го спрат. Дневник го описват добре.
Активните търгове за имоти от списъка на Желязков
Тук обаче идва втората семантична гимнастика – „по реда на тази програма“. Всъщност, заедно със споменатия горе имот има общо шест от списъка скрит от Желязков, които имат активни търгове: този в с. Голям Желязна, Ловеч; в Тръстеник (търг 1018); в Габрово (търг 1009); два в Стара Загора (1015 и 1016) и в Свиленград (търг 1001). Както писах миналата седмица, има още пет търга, които бяха заличени противно на досегашната практика. Вероятно същата съдба очаква и тези. С горната фраза обаче Желязков може да се оправдае, че тези заедно с останалите 22 активни търга са всъщност „по друг ред“. От тях два са публикувани в деня на прес-съобщението на Желязков, три – предходния ден, 10 в деня преди статията ми обявяваща изтритите търгове, а останалите – след първата ми статия, когато се клеха, че ще продават едва след подробен анализ.
Впрочем, до ден днешен няма отговор какво всъщност значи „отпаднала необходимост“ или публикувани анализи или части от тях за който и да е от 4400-те имота. Знаем обаче, че вече има продадени имоти от митичния индикативен списък. Откривам поне 10 такива случая. Девет от тях са преди приемането на „плана“ в края на май. Един в Трявна е още през 2022-ра. Два – в Стара Загора и Плиска – са през 2024-та. Още шест са продадени с търгове между февруари и 7-ми май 2025-та. Един в Драгоево, Велики Преслав (търг 1010) е проведен успешно на 24-ти юли. По същото време Желязков отговаря на депутати от Да, България, че няма подробни анализи за отпаднала необходимост на имоти и настоява, че не се продават. Явно за този не е била нужна. Останалите продадени преди обявяването на списъка все пак намират място в него, което е поредния белег за хаоса в работата на кабинета и бързането по тази тема.
Още за картата
Знам, че в последната статия се зарекох да правя повече промени, а само да се допълват автоматично статуса на търговете. Обаче с последните изяви на Желязков се налага. Добавих два филтъра – предстоящи и „минали и изтрити“ търгове. Активни са само когато се избира опцията за известни или такива от списъка на Желязков. Филтрите не се взимат под внимание когато се търси по текст.
Всички предстоящи търгове за държавни имоти
Тук виждате пример за всички предстоящи търгове на АППК. Поради естеството на автоматичното им обработване и хаоса в данните на МРРБ и АППК, на места ще видите, че се засича търг за продажба на апартамент в страда или имот споменат списъка на Желязков. Т.е. е възможно с търг да се продава съседен апартамент или офис сред 4400-те имота или направо там цялата сграда да се продава, а да виждаме търг за отделен апартамент.
Какво всъщност пита Желязков депутатите?
Това не става ясно от прес-съобщението му. Докато не видим официалния документ внесен в парламента може само да гадаем. В деня на прес-съобщението му и заседание на кабинета липсва решение в публичното деловодство на кабинета и нямаше такава точка в дневния ред. Първо казва, че ще иска парламента да реши какво да се прави с този списък, но не предоставя оригиналния списък или ревизиран такъв. Ако не са го публикували още, значи още не е готов. Надали следва да предполагаме, че министър председателят би крил умишлено такава информация от публичността. При такава липса обаче депутатите няма да имат друг избор освен да се ориентират по моята карта.
Казва също, че ще иска депутатите да приемат решение, с което да му забранят да продава имотите докато пак депутатите не одобрят списъка. Тази формулировка е повече от странна. В същото време твърди, че не се провеждат такива продажби, което показах, че е лъжа за всеки здравомислещ човек. Едно обяснение би било, че сам не може да контролира собствените си действия или администрацията си и прехвърля несвойствена отговорност на парламента. Това би било логично само за нездравомислещ човек … или такъв добре запознат с нездравите зависимости в кабинета и новото начало в местния и публичен живот на държавата.
В същото време търговете си текат, обявите за продажба на друго имущество и отдаване на наем в АППК надвишават всичко, което администрацията е виждала до сега. Пряко на първоначалната ми похвала към Желязков, че все пак публикува нещо, видимо прозрачността и отчетността го уплаши и продължи както го води инстинкта. Аз пък мога само да ви призова да подавате сигнали, за да научим повече какво се случва по места и да искаме отговори.
Целият шум около тези имоти обаче сякаш помогнаха на доста национални медии да замълчат изцяло или да премълчат ключови детайли и имена по други теми. Например новата „Лафка“ на Пеевски под формата на държавни магазини; как близък кадър на Пеевски е начело на КЗК и как иска да я закрие вливайки я в другата му бухалка ДАНС; как немските медии отразиха завземането на властта от Пеевски; как Таки ще има достъп до целия трафик на България и ще може да следи всички коли, включително НСО и дипломати и множество други скандални решения на кабинета и парламента преди ваканцията им.
Много се изписа като интерпретации на думите на Терзиев, притеснения какво е публично и какво не, както и идеи какво следва да се направи за ония небостъргач. Вярвам, че всички сме на една страна и съм убеден, че в администрацията има премного хора работещи за по-добра градска среда и в обществена полза. „Просто“ явно не си говорят достатъчно.
Днес се сетих как наскоро архитекти от съюзи и инвеститорски фирми ме обвиняваха, че картата ми за застрояване е лъжела и тия неща дето били в червено нямало да ги има или да са въобще така. Долу виждате не само 215 метровия небостъргач, а и всичко, което се планира около него. Всъщност, когато изготвях картата, пропуснах тази сграда, защото реших, че има грешка в данните на НАГ. Нямаше да е за пръв път и ми се стори невъзможно. Именно хората, от които сте чели днес за случая ми потвърдиха, че е вярно и гласувано от СОС.
Не знам дали общината или общинския съвет имат полезни ходове. Знам, че процесите са сложни с много замесени лица, регулации и врати в полето вложени в закона. Знам също, че тези, които не чухме днес да се изказват за проекта, се възползват прекрасно от тази сложност и къде с поставени лица, със заплахи и корупция си издействат лисчетата нужни за заветното разрешително. Знам, че отказите без основание лесно падат в администативните съдилища и плащаме обезщетения от данъците си, но и дори добре аргументираните в обществена полза също биват нелогично и в разрез със закона спирани поради аналогични на предишната ми точка причини. Знам и че в администацията има редица чиновници, които еднолично са натоварени с отговорността да контролират, но не го правят, както и че често натискът от инвеститори и недостига на хора на тези контролни функции прави надзора над подобни проекти, строителството и след това почти невъзможни.
Докато искаме намаляване на разходите в администрацията, контролът над всички недъзи на града, наглите по улиците, замърсяващите индустриално и прочие изисква голям човешки ресурс. Аналогично всеки ръководещ дори малка организация знае колко трудно е да изкорениш откровено вредните елементи от нея, особено когато трябва да ги замениш с квалифицирани такива рискова позиция със заплата по-ниска от продавач на вейпове.
Знам и че всичко това е до болка познато и като граждани на града искаме просто да се спре и някой друг да измисли как. Днес в парламента видяхме какво става когато хора успяват да прокарат икономическите си интереси през политическа власт. Ако не друго, това следва да покаже, че мотивацията на тези на власт е от голямо значение. Има много паралели между градоустройството в София и пробитата каца и обслужване на здравеопазването. Тук обаче искам на друго да наблегна.
По стечение на обстоятелствата съм се фокусирал много върху прозрачността именно на градоустройството в София и разбиране какво стои зад проблемите. Не като специалист, защото не съм, а като потърпевш на недъзите, натрупаните проблеми и липсата на видим напредък. Виждам как ще изглежда града, ако не направим нещо с постоянство и в широк спектър от сфери, закони, администрация и надзор. Има хора, които искат да подобрят положението с наличните инструменти и са готови да жертват сигурността и името си за това. Има също разминаване в разбиранията как следва да се случи и кой да носи отговорност. Липсва обща работа и комуникация, което първосигнално ескалира в надвикване, затваряне и мръщене от всички страни.
Отстрани това изглежда като „същото както другите“, а всъщност разликата е огромна. Въпросът е как да се решат тези заложени подводни камъни систематично без да си избождаме очите един друг. Та дори да не е баш по правилата, имайки предвид, че нито регулаторите, нито министерствата, нито съд и прокуратура, нито ДНСК или дори някои районни кметове работят според закона и задълженията си.
Не призовавам към търпение, а точно обратното – трябва да се ядосаме. Следва обаче да се научим, че онези със схема не са хората, които биха оправили наболелите проблеми, а ще се възползват от тях. Да се опитаме да различим хората с план от хората със схема и да накараме първите да работят заедно, защото решенията са трудни, мъчни и спорни, а схемите обединяват най-лесно и тихо и го виждаме премного в СОС и парламента.
„Предизборен туризъм“. За сега на учениците само тъй като училищата трябвало да се подготвят за вота в неделя и на практика няма да учат днес и в понеделник. Та са се юрнали всички по екскурзии. Тук изникват няколко въпроса:
Защо отнема толкова много време и усилия подготовката на изборите и броенето след това? Отговорът е лесен – хартиеният вот от край време носи със себе си забавяне, грешки и възможност за злоупотреба. Когато стана ясно, че с машините за гласуване последното е невъзможно, ясно доказуемо и проследимо, направи се всичко, за да бъде спряно. Кампанията за това продължава и сега и на този вот машините ще са просто принтери и ще се брои отново на ръка. Показват все пак колко грешки има в този метод на броене, а затворените училища и спящи комисии по пейки – колко неефективно е всичко.
Второто е защо автобусите са точно на това място и редовно при подобни екскурзии блокират кръстовището? Същото кръстовище ще стане многократно по-натоварено и без автобусите, защото четири огромни сгради се планират около него в близките години. Едната вече е на груб строеж, но е замразена от поне 6 месеца, тъй като строителите са си прибрали лъвския пай от плащането „на зелено“. Друга по-малка сякаш има шанс да я завършат, но вече им се наводняват гаражите от р. Новачица. Третата е предвидена, а четвъртата чака инвеститорски интерес.
За автобусите конкретно обаче трябваше да има алтернатива. Още преди години се говореше колко се блокира другия край на кв. Дианабад от всички автобуси на спортни федерации от България и чужбина при състезания или тренировки в комплекс Диана. Доколкото комплексът ефективно се разпродаваше на части от „частното“ ЕОД собственост на спортното министерство се знае и това би намалило спорта в комплекса и автобусите. Имаше обаче планиран паркинг именно за тази цел – за да слизат безопасно спортистите, които често са деца. Мястото за паркинга обаче един министър на спорт на ГЕРБ тръгна да прави автомивка. Попитан защо, Кралев отговори, че искал да си мие колата и си е негово. Тогава и районният кмет дори идва да ходатайства да не правим проблем и да не го огласяваме, а после и разни от ГЕРБ. В действителност, нито спортното министерство, нито НСБ имат право да оперират автомивка. Готвеха договор със Сталийски да оперира и пере с автомивката срещу жълти стотинки, както му бяха дали басейна и построили ресторант в същия комплекс. Разбира се – за да си мият колите аверчетата на Борисов докато ритат футбол там или прекрояват схемите с КОЙто трябва на вечеря срещу фалшивата камина.
Автомивката я спряхме. Няма и паркинг за спортистите и автобусите им, защото не пасва в ничия схема – само помага на спорта и хората. Би помогнало и на учениците зад автобусите на снимката долу да не притичват между сънените погледи стрелкащи ги от колите сутрин.
Та в една снимка може да видим много неща, когато знаем къде да търсим и има прозрачност. В същото време едни се карат на журналисти, че търсят и питат и правят списъци с такива.
Това е нещо, което определено трябва да се отбележи, защото е някаква стъпка напред. Снощи Министерство на външните работи е публикувала карта на секциите в чужбина. Намерих я случайно, защото по няколко пъти на ден преглеждам мястото, където публикуват таблица с адресите на секциите. Когато има промяна я отразявам директно на моята карта. Същият процес следвам последните няколко вота, докато преди това се налагаше да преглеждам индивидуалните сканирани на PDF заповеди на всяко консулство и да сверявам с доброволци на място.
Вчера сутринта са започнали картата съдейки по метаданните. Публикувана е след 18:00 снощи, тъй като тогава последно проверих сайта им. Съдържа практически същите данни като моята. Тъй като са първоизточника и за пръв път публикуват не само адреси, но и географски координати, ще сравня отново данните с моите. Ще е добро упражнение да проверя с колко метра е отклонението на моята карта. Ще пусна резултатите в близките дни.
Вярно е, че публикуват картата около два дни и половина преди началото на изборния ден и закъсняха малко с адресите този път, но все пак е стъпка напред, за която трябва да ги поздравим. Дава ни надежда, че ще стане практика от доста по-рано за следващия вот. Преди години на поне един вот използваха версия на моята карта като официална след като изрично ме питаха за това. Предоставих я с удоволствие.
Винаги съм казвал, че целта на всяка инициатива следва да бъде да стане излишна. Същото целях с Lipsva, с отворените данни и GovAlert. Картата за изборите в чужбина се налага вече 12 години да я поддържам дори да не живея вече зад граница. Може би този експеримент на Външно да е знак, че това, което правя ще се разпознае като полезно и официален процес на администрацията. От друга страна, постоянството и приемствеността не са силните черти на по-голямата част от публичната сфера, както видяхме с нещо просто като акаунтите @GovBulgaria и @MIBulgaria, които се използваха като официални от Министерски съвет и МВР известно време. Та ще трябва да мине време и няколко вота, за да видим.
На 27-ми октомври ще се проведат избори за Народно събрание. Извън България ще може да се гласува в 719 секции на 623 места. На две от тях във Франция – Бокузе и Маринян – все още не е определен точен адрес. На 116 от останалите места ще има поне една секция, в която ще може да се гласува с машина.
Днес изпратих персонален мейл на около 3000 абонирали се за новини покрай проекта Glasuvam.org. В него всеки получи най-близките три секции до града, където са отбелязали, че е най-удобно за тях. При промяна на адресите или други детайли покрай секцията, ще пратя съпътстващо писмо с нови подробности.
Писмото, както винаги до сега, беше съпътствано с няколко важни съвета за процеса на га
Изборният ден започва в 7:00 сутринта местно време и свършва в 8:00 часа вечерта
Може да гласува всеки български гражданин независимо дали е подал заявление или не
Секциите отбелязани горе са актуални към 18-ти октомври. Възможно е в следващата седмица да има промени или корекции. Затова Ви препоръчвам да проверите преди изборния ден отново на картата и на сайта на МВнР.
Независимо от отбелязаната в заявлението Ви секция, ако сте подали такова, може да гласувате където и да е в чужбина
В чужбина може да гласува всеки български гражданин независимо от обичайното му пребиваване. Това означава, че ако пътувате зад граница по работа или на почивка, може да упражните гласа си в близка до Вас секция. Отново, няма значение дали сте подавали заявление.
Ако все пак сте в България по време на изборите, може да гласувате само по постоянен адрес. Тогава попълвате приложение 22, че не сте гласували в чужбина и са длъжни да Ви отбележат. Присъствате в списъка и след името Ви е отбелязано МВнР.
В чужбина за Народно събрание има възможност да гласувате само за партия/коалиция. Възможност за преференции, каквито има в страната, няма. Причината за това е ефективното блокиране на МИР Чужбина от една страна и липсата на дистанционно гласуване от друга. Така гласът Ви помага на шанса за парламентарно представяне. Запознайте се също с бюлетината
Препоръчвам да се гласува с машина, където това е възможно. Гласуването с машина гарантира, че гласът Ви ще бъде преброен и няма шанс да бъде отбелязан като невалиден.
Препоръчвам да се гласува възможно най-рано, тъй като опитът показва, че с хартиено гласуване с напредването на деня стават струпвания на някои места. Ако имате съмнения и спомени за такива и имате друга близка секция с по-малко натоварване, препоръчваме да отидете там. На картата на Glasuvam.org може също да споделяте и преглеждате обратна връзка от други колко са чакали на това място.
Не на последно място, когато приключи някой в чужбина с гласуването, независимо дали се е абонирал или не, има възможност да отбележи на картата при секцията, в която е упражнил правото си на глас колко време му е отнел целия процес. Това дава възможност на тези след него да знаят, че се минава бързо или се въоръжат с търпение.
Повече за проекта в помощ за гласуване, както и подобни статии за предходни избори, ще намерите в архива.
Всички гледаме отстрани извадили пуканки шоуто на привидното разпадане на ДПС. Някои си мислят, че е развръзката на края им. Проблемът е, че не е. Това е само страница от същото преразпределение на власт, на което сме свидетели в последните поне 35 години. Просто за това време куршумите вместо от месинг станаха не изцяло, но все повече под формата на заглавия в медиите, полицейски палки и прокурорски папки.
Преразпределението стана и все по-публично, срамно за страните и лесно проследимо. Това е заради множеството макар и малки стъпки за прозрачност, които не успяват да заобиколят. Също заради разбираемо омразната за голяма част от избирателите, но страшно неудобна за ключовите играчи на сцената вътрешна и външна политическа обстановка.
Покрай чистката в ДПС се изнасят добре известни факти за обръчи от фирми, купени магистрати, депутати-пионки, зекрепостени села и цели общини и дори външни политически и икономически зависимости и скрити ангажименти. Всичко е банално ясно и крайно показателно за липсата на реакция на служби и прокуратура, освен в помощ на една или друга фракция. До такава степен не сме учудени, че дори журналисти почти не го отбелязват къде от подценяване на и услужливост към мисловния процес на зрителя, къде за да не им изстине столчето.
На повечето хора поне привидно не им пука, защото отмятат с „керванът си върви“, нали? Не вярваме, че може да съществува съдебна система в България, която да пресече тази корпоративна партия заедно с други аналогични схеми и зависимости. Поне не без няколко надали глава прокурори и съдии да бъдат разстреляни по подобие на войните с италианската мафия.
Опасявам се обаче, че има и сериозна част от хората, които тръпнат следейки кой ще надделее, за да разберат дали тази част от схемата, в която те участват, ще е отгоре или ще трябва бързо да се преориентират към нов тартор. Такива са както баналните батки с диагоналки тичащи по ежедневни задания, така и висши магистрати и политици с досиета където не им се ще. Сред тях има и много хора, чиито цял живот е преминал в този паралелен свят и не виждат как нещо може да вирее на светло и как те самите биха оцелели без схеми, чадъри и черни капитали. Това са често иначе добри професионалисти и обикновени работници, които си гледат семейството и други със собствен бизнес, но зависещ изцяло от нечие благоволение и в голяма степен в сивия сектор.
Тези хора гледат с най-голям интерес случващото се и чакат да видят кой ще им плаща сметката в кафенето утре, защото сами не могат и никога не са могли, нищо че се снимат с мощни коли, по инста-почивки, със скъпи тениски и хиалуронови аксесоари. Някои пък дежурят в студия да правят анализи и прогнози в опит да насочат нещата, но без тази паралелна държава не биха оцелели. Трудно може да очакваме някой от тях да иска, гласува или работи за нещо различно, защото ги е страх от различното, не го познават и не могат да си представят себе си в него.
Хубавата новина е, че не са мнозинство. Останалите не че не ни пука – предимно ги търпим, защото и без това имаме достатъчно драма в живота си. Търпим като форсират двигатели прелитайки на метър от детските ни колички, като бият и убиват на пътя, по барове и паркове. Търпим като вардят изборни секции, кафета на прокурори, кресла на регулатори, комисии на висши съдилища и яхти на любими облагодетелствани. Търпим като ни сплашват през медиите с нещо дребно, което дори не ни засяга, въпреки добре да знаем, че зад цялата драма стои плетеница от интереси прокарани чрез закон, послушен кадър и съдия.
На този етап в историята много от търпящите ще кажат „айде закривай и последният да угаси лампата“. Истината е, че все това правим и ако продължим, все повече същата тази „сива държава“ ще изкупи всичко на безценица както става при фалит или направо ще го заграби при липсва на обществен, институционален или съдебен контрол. „Закривай“ води само до повече от същото, на което се възмущаваме вече 30 години на пресекулки. В кратките периоди, когато сме се обръщали срещу течението да направляваме в някаква желана посока, сме постигнали много. Доста хора жертваха себе си да се случат тези кратки моменти и неизменно ги почернихме в един тон със сивата държава.
Та не гледам на шумните събития в ДПС – както и по-малко публичните в ГЕРБ и БСП и другите комични в партията-пирамида – като на разпадане, а като прегрупиране и престрелка в мафиотската структура, която наричаме политико-икономически зависимости. Стрелят все още само служби, полиция и прокуратура по нареждане от който трябва. Те така са свикнали, така са правили десетилетия и надали някой сред тях ще очаква вие или аз да го защитим, ако нададе глава, нали? Дали?
Гласувайте! Това е единственият начин изборите като цяло да имат реално значение. Ако гласуват малко, мнозинството е от купени гласове и партийни ядра – и после се чудим защо в парламента мнозинство има мафията.
9 юни, избори. Гласуваме и на излизане виждаме на една пейка в двора на училището голяма бала с “вестници” на “Възраждане”. Питам една леля, дето се върти наоколо дали знае какво е това, а тя се сопва “какво ме питате мен, мен ли ме питате”. Отивам отсреща на други пейки при полицаите и им казвам, те викат не е наша работа, трябва да кажете на председателя на изборната комисия.
Влизам аз вътре да търся председателя, той междувременно се разминал с мен – предполагам, че друг избирател му е казал за същото. В секциите ми казват, трябва на председателя да кажете, ама той излезе. Сблъсквам се на излизане с момчето и повтарям и на него “отвън има поставени агитационни материали”, а хора до него ми казват “а, той полицаят вече ги изхвърли”. Казвам му, че е трябвало той да иде и да ги види, за да се отчете нарушението. Навън полицаят ми казва, че се е погрижил и всичко е наред.
Полицаят е ОК, знам го, ако не се лъжа е от квартала и е възможно човекът наистина да е искал да се погрижи да няма проблеми, но според мен когато има нарушение, трябва да има отговорност и наказание. А за това трябва да има санкция на официален орган – дали е полиция, дали е избирателна комисия – не знам, но трябва.
Защото сега какво би пречило на тия фашисти копейки да идат след половин час и пак да сложат балата с плакати? Това е точно на алеята, по която минават всички хора, когато отиват да гласуват и определено е нарочно. Показно, безнаказано, “ето вижте ни, вие всички, дето ще гласувате, нас правилата не ни интересуват”.
Утре, 9-ти юни, ще се проведат избори за европейски и национален парламент. Ще имаме възможност да гласуваме в 769 секции в 673 места зад граница. Адресите им бяха обявени в края на май, но в последната седмица на поне 12 от тях бяха променени адресите:
Макар списъкът с адресите да е видим на сайта на Външно, не е особено прегледен и промените в секциите се намират трудно. Все пак е добра идея да се погледне преди вота утре, ако имате съмнения. Както писах преди, в последните 12 години поддържам карта достъпна в линковете горе за удобство на сънародниците ни в чужбина. Съвети за процеса на гласуване и особености на този вот ще намерите в предишната ми статия.
Изпратих адресите на близките до тях секции на над 3000 души абонирани на картата за новини, както и следващи съобщения на няколко стотин от тях засегнати от промяната на споменатите адреси. Целта е да улесня активни българи зад граница, които биха могли да предадат информацията за възможността, мястото и условията на гласуване на мрежите си от познати около тях умножавайки ефекта на кампанията.
Всички секции зад граница
Нещо важно, което доста хора не са наясно, е че няма нужда да сте подавали заявление, за да гласувате зад граница. Това важи както за българи установили се в друга държава, така и за пътуващи по работа или за почивка. Това означава, че ако в момента сте в Гърция, например, може да отскочите утре до която и да от секциите там само с лична карта или паспорт и да упражните гласа си. На място се попълва декларация за гласуване и са длъжни да ви допишат.
Страничен ефект от това е, че ако сте в София, в Родопите или по южното Черноморие, но настоящия и постоянния ви адрес да не е там, може да отскочите през границата до Димитровград или секциите в Гърция и Турция и да гласувате. Може да се окаже по-близко от секцията, в която следва да гласувате по адрес. Оказва се, че немалко хора го правят и е жалко, че се налага предвид колко време ефективно се блокира решеното вече въвеждане на сигурно дистанционно гласуване.
Инициативи като Glasuvam.org целят да помогнат в тази ситуация, но не са без противници. В последните два дни много хора съобщиха, че Facebook блокира споделените от тях линкове към картата, включително призивите им да се гласува по принцип. Моите публикации също бяха направо изтрити с мярката сочеща към масово подаване на сигнали за публикациите ми конкретно за този сайт. Затова не се учудвайте, ако това се случи с вас. Мога само да спекулирам какви са подбудите на въпросната група, но ми се струва, че целят да спечелят от по-малък вот какво страната, така и в чужбина. Това може да е само още една подбуда да излезем утре и да гласуваме.
Не очаквам ограниченията да бъдат вдигнати до утре. Затова споделих на няколко места тази снимка съдържаща линка. Може да я свалите и споделите и вие, ако искате да призовете другите да гласуват. Алтернативно може да потърсите в търсачките „карта избори в чужбина“ и ще излезе винаги моят сайт.
