На 14-ти юни 2013 г. на площада бяхме хиляди. И в следващите месец и половина също. И искахме оставката на правителството на Орешарски, защото беше недопустимо Пеевски да му дърпа конците. После дойде август и хората оредяхме. После заваляха есенни дъждове и зимни снегове и протестът стана бутиков.

За тези месеци бяхме наречени пренебрежително „умнокрасиви“, „платени протестиращи“, „соросоиди“, „организирани от кръга Капитал и олигарсите“, че „искаме да върнем Борисов на власт“. Телевизиите, вестниците, част от онлайн медиите успешно притъпиха ефекта от протеста.

И Орешарски не падна. Кри се, мънка по интервюта, но остана. Остана, докато ДПС не прецениха, че е време да разтурят седянката. Според слуховете, Пеевски и Борисов „са се разбрали“ още в първите седмици на протеста и само за изчакали евроизборите 2014 г., за да имат повод. А електоралните щети отнесе БСП, които искаха на всяка цена да са срещу ГЕРБ и Пеевски им изглеждаше единственият аритметично възможен вариант.

И аз романтизирам 2013 г. и тя безспорно беше позитивна за гражданското общество, което се намери на площада и там се създадоха много контакти и приятелства, които и до днес са важни за средата. Аз бях на площада и през лятото, и с чадър през есента, и с ръкавици през зимата. Но протестът не свали правителството на Пеевски.

Протестът 2020 г. не свали Борисов. Бързо бяха вкарани същите пропагандни техники, бързо протестиращите бяха разделени „ама вие що под юмрука на Радев“, „защо протестирате в деня, в който влизаме в чакалнята на еврозоната“. Борисов извади димката с новата Конституция. Беше август, протестите пак оредяха, дойде есента и си зачакахме изборите. Да, тогава Борисов загуби много периферия и ГЕРБ се сви. После се сви още. Безспорно Росенец и последващите протести бяха нужни, важни и затвърдиха заявката на 2013 г, че има граници, които не бива да се преминават.

Но Борисов не падна. Защото си имаше покдрепа в парламента, патриотите отдавна бяха изсмукани електорално и нямаха стимул да ходят на избори, а Пеевски си управляваше.

Ако след тези избори ГЕРБ и ДПС (с някоя малка патеричка, като ИТН, които вече дадоха такава заявка) направят правителство, ще има протести при първия голяма скандал, който ще сътворят (а той ще е на първата седмица). Само че протестът няма да ги свали. Протестиращите пак ще бъдем „платени“, „кръга капитал“, ще „обслужваме олигарсите, дето искат да няма съдебна система“ и т.н. И това ще се лее от телевизора от сутрин до вечер, докато анализатори цъкат с език и развиват теории за политическата стабилност.

За да не се разочароваме, че протестът пак не е успял, можем да гласуваме в неделя. Това е единственият начин да не излезе математиката. Предния път ИТН също бяха готови, по-предния път Стефан Янев беше готов. Но все стигаха докъм 115-116 гласа.

Знам, че сега няколко човека бързо ще напишат коментари „Ама то и вие управлявахте с Пеевски“. Такива обвинения, между другото, чувахме от опозицията в парламента през ден. Нещо, което само понякога влиза в стенограмите, са подвикванията от залата. Но на тези обвинения от ДПС имаше подвиквания „аа, ние само за Конституцията“. И това беше именно така. Затова след като мина Конституцията и ДПС не си видя гарантираните постове в съдебната власт, които винаги преди това е имало, започнаха атаките.

Признавам, че нуждата да променим Конституцията, за да отнемем част от властта на Пеевски, беше използвана добре от него публично, за да може сега да има хора, които едновременно не го понасят и му вярват за „скутовете и турските кафета“. За да може да чуваме „изпрахте Пеевски“, при положение, че не вярвам да има и един човек , който 2023 г. да не е хареавал Пеевски, а 2024 г. вече да му е фен, ‘щото е „изпран“.

Те играят добре тактически. Там ни бият. Ние гледаме да свършим работата, за която сме пратени, и понякога сме незащитени от такива атаки. И когато оставихме властта, защото ни се отказаха следващите реформи, позволихме тяхната версия (за „постовете“) да бъде прокарана успешно в обществото и да замени реалната причина да отидем на избори.

Именно защото са добри тактически играчи, те вече са подготвили антипротестната тактика. И ако чакаме да излезем на площада след 9-ти юни, вече ще е късно.

Материалът Протестите не смущават Пеевски е публикуван за пръв път на БЛОГодаря.

В политическия живот на държава с толкова много трупани с десетилетия проблеми, всяко мнозинство може да лесно бъде описано пошло като интимна връзка, всеки спор – като надлъгване, всеки разговор – като сядане в скута, всяко съгласие – като нечиста сделка, всеки опит да се свърши нещо полезно – като властолюбие, всеки опит за обяснение – като оправдание, всяка промяна на мнението в променящ се контекст – като лицемерие, всяка грешка – като предателство, всеки труден избор – като падение, всяко извинение – като слабост, а всеки опит – като наивност.

Разбирам циничните и ехидните – вероятността за успех в тази среда не е голяма и цинизмът спестява привидно неизбежното разочарование.

Разбирам разочарованите, защото когато рисуваме идеалната цел, не отделяме достатъчно внимание върху това колко трудно се стига до нея.

Разбирам раздразнените – правим грешки, а и добрите неща невинги успяваме да обясним.

Разбирам недоверчивите – доверие се печели трудно, а се губи за минути. И после се връща още по-трудно.

Разбирам нетърпеливите и максималистите – развитият свят е толкова близо географски и е разбираемо да ни се иска да не е толкова далеч политически и институционално.

Но благодаря на всички, че не са напълно цинични, ехидни, разочаровани, раздразнени и недоверчиви. Че имат по малко надежда, очакване, доверие, което са склонни да дадат.

Благодаря най-вече на търпеливите, на наивните, на прощаващите, на доверчивите. За това, че искат промяна, искат реформи, искат европейски път за България.

Защото без това, няма да стигнем далеч като държава. А имаме потенциала.

Материалът Благодаря на търпеливите, на наивните, на прощаващите, на доверчивите е публикуван за пръв път на БЛОГодаря.

Явно въпросът „защо отиваме на избори“ продължава да стои и затова направих едно сравнение между документите, които се разменяха публично преди опита за ротация: меморандума на ППДБ и споразумението на ГЕРБ. Сложил съм цитати от документите по темите, по които имаше разминаване, за да стане ясно каква е причината да отидем на избори. Документът е тук.

А ето обобщение:

• По съдебната реформа ППДБ предлага конкретика за Закона за съдебната власт и свързани закони, а ГЕРБ предлага декларативно очертаване на това колко е важна съдебната реформа
• ППДБ настоява кандидатите за органи на съдебната власт да бъдат оценявани единствено по техните качества, а ГЕРБ предлага да се избират само такива, предлагани от партии с „евроатлантическа ориентация“ (да се чете: гарантирано участие на ДПС)
• ППДБ предлага да няма плаващи мнозинства (т.е. ГЕРБ да не приемат неща с Възраждане и ИТН, както се случваше нерядко и както показа анализа на Стража от вчера), а ГЕРБ предлага да си запази това право като „способ за законодателна целесъобразност“
• ППДБ предлага срокове и етапи на реформата в службите, а ГЕРБ предлагат „разговор за службите да бъде проведен“ (иначе казано: „тати ще ми купи колело, ама друг път“)
• Относно регулаторите, ППДБ предлага ясни срокове за техния избор и премахване на свръховластяването на председателите (напр. на КЗК), докато ГЕРБ предлага обратното – липса на срокове и допълнително овластяване на председателите, като само те да могат да предлагат заместници.

Всички други твърдения, свързани с министерски постове, кой бил обиден и т.н. нямат общо с реалната причина да сме за 6-ти път на избори в рамките на 3 години.

Материалът Защо отиваме на избори? е публикуван за пръв път на БЛОГодаря.

Ще дам един личен пример за механизмите на работа на дълбоката държава, за които говори Кирил Петков при Диков.

На петия месец откакто бях избран за министър получавам искане за обяснения по секретен доклад на ДАНС срещу мен, в който се твърди, че застрашавам работата на министерството (и съотв. националната сигурност).

Докладът всъщност е преразказ на получен в ДАНС донос от служител на агенцията при министерството и съдържа изцяло неверни твърдения. Пишем обяснения, в които с документи и публична информация опровергаваме „доклада“ и затваряме темата. (В него нямаше нищо секретно, та ДАНС според мен нарушава закона като свръх-класифицира такива доноси, но заради грифа не мога да споделя детайли).

Знам, че и срещу други министри е имало такъв тип доклади. И докато моята реакция беше като на рутинна неприятност, смятам, че тези доклади-доноси работят успешно като средство за сплашване на принципа „имаш проблем и можем да ти помогнем да си го решиш“, особено с по-лабилни министри.

И това е една от многото причини в меморандума на ППДБ и в проекта на споразумение да сложим „реформа в службите“. В проекта на ГЕРБ пишеше „трябва да проведем разговор за службите“. Дребна разлика.

Та ако се чудите защо отиваме на избори – защото дълбоката държава не иска да си загуби инструментите за паралелна власт, която не подлежи на демократична отчетност. А ние може да направихме много компромиси, но компромис с основната цел – освобождаване на завладяната държава – не направихме.

Материалът Докладите-доноси като инструмент на дълбоката държава е публикуван за пръв път на БЛОГодаря.

Малко хронология на неосъществилата се ротация:

На 17-ти март Мария Габриел предложи: ротация на премиера и вицепремиера, без смяна на министри, и отлагане на подписването на споразумение за неопределено време.

ППДБ отказахме, защото за нас споразумението беше ключово.

На 19-ти март Мария Габриел внесе несъгласуван състав на Министерския съвет на втория ден от седемте за изпълнение на мандата без логично обяснение защо.

На 24-ти март Николай Денков предложи ротация на премиера и вицепремиера, без смяна на министри, но с подписано споразумение.

ГЕРБ отказаха. Вчера отказаха и повторно аналогично предложение с втория мандат, но с номиниран от тях премиер.

Разликата между предложенията на двете страни е ясна – споразумението. А какво има в него?

Съдебна реформа, реформа на службите, избор на независими регулатори, избор на органи на съдебната власт без гарантирани места за никого.
Все неща, без които държавата не може да върви напред. Неща, които щяха да бъдат протакани, отлагани и подменяни, ако ги няма черно на бяло.
И затова отиваме на избори – защото изглежда ГЕРБ са решили, че предпочитат избори пред това да имат твърд ангажимент по тези реформи, а ние (противно на обвиненията) не искаме да стоим във властта самоцелно, без да правим тези фундаментални за страната промени.

А всички „лакърдии“ от преговорния процес са шум и отклоняване на вниманието – кой с кого се срещал, какви имена задраскал, кой какво поискал, кой колко бил обиден и т.н.

България може да реши фундаменталните си проблеми само с независима съдебна система (без политици да назначават хора по върховете ѝ), с независими регулатори и с работещи служби. И това е най-трудната, но и най-важната политическа задача.

Материалът Хронология на неосъществилата се ротация е публикуван за пръв път на БЛОГодаря.