Category Archives: интернет

Хронология на прикриването на чадъра над контрабандата

от Божидар Божанов
лиценз CC BY

На 1-ви април чрез БОЕЦ са публикувани чатове между служители и ръководители в ГДБОП, от които става ясно, че ръководители са опитали да спрат операция срещу контрабандни цигари. От публикуваната информация става ясно и че един от контрабандистите получава обаждане по време на операцията, което дава възможност на замесените да избягат. От публичната информация и от разследвания на журналисти става ясно, че замесени в канала са хора, свързани с Пеевски. Оттогава от ДБ предприемаме редица парламентарни действия, които намират само частично и разпокъсано медийно отразяване, поради което ще ги обобщя тук. На всеки етап правим изявления пред медиите и оборваме твърденията на управляващите.

1. На 01.04 колегата Ивайло Мирчев задава три парламентарни въпроса на министъра на вътрешните работи: 1-ви, 2-ри и 3-ти. Днес, 11.04, по правилник трябваше да е получен отговор. Такъв не е получен до края на работния ден.

2. Също на 01.04 аз изпращам искане за документи до МВР, в т.ч. номера на прокурорска преписка и/или на досъдебно производство по случая, както и доклада, който министърът каза, че е бил изпратен до ГДБОП и прокуратурата (в случай, че не представлява следствена тайна), както и с какъв гриф за сигурност е бил създаден. Срокът е 14-дневен, отговор все още няма.

3. На 03.04 има заседание на комисията по вътрешна сигурност. На комисията става две неща:

3.1. В рамките на т.нар. „блиц контрол“ на министъра (който се провежда всяка първа седмица в комисия) задавам два въпроса на министъра, като първият е по-обширен и министърът отговаря, че има отстранени от МВР служители, вкл. че заместник-директорът на ГДБОП е отстранен на 02.04 (т.е. предишния ден, когато Борисов казва в кулоарите, че съветва министъра да „разчисти“). Вторият ми въпрос е дали заместник-директорът на ГДБОП (който по изнесените данни е опитал да спре операцията) е бил преназначен, временно отстранен за дисцирплинарна проверка, или освободен от МВР (за да сме терминологично точни). Оказва се, че всъщност е преназначен на друга позиция. Пускам статус във фейсбук, като в реално време министърът го прочита, взема думата в комисия и обяснява как не съм прав, че така прикриват зам-директора.

3.2. Преди комисията внасям проект за решение на комисията, за да ни предостави МВР цялата документация, която е класифицирана (т.е. държавна тайна), както се изисква от чл. 39, ал. 3, т. 2 от Закона за защита на класифицираната информация – че народните представители имат право на достъп до такава информация само при решение на комисия или решение на самия парламент. Председателят на комисията Маноил Манев от ГЕРБ обяснява, че такова решение не може да има и ГЕРБ и Ново начало (може би и БСП) гласуват против допустимостта на решението. Манев отказва да ми даде думата няколко пъти, вкл. след гласуването и закрива заседанието, като аз казвам, че прикриват информация за контрабанда.

4. На следващия ден (04.04) внасяме проект за решение на Народното събрание за същото – да ни бъде предоставена тази информация – всички доклади, документи по дисциплинарните производства и друга относима информация. В решението отбелязваме и че в случай, че информацията е следствена тайна (освен, че е класифицирана), следва министърът да поиска разрешение от прокуратурата за нейното изпращане (съгласно чл. 198 от Наказателно-процесуалния кодекс). В мотивите отбелязваме, че смятаме, че решението не следва да се разпределя на комисия, а да се гласува в зала, тъй като е по процедурен въпрос – процедурата в чл. 39, ал. 3, т. 2 от ЗЗКИ. Председателят Киселова все пак го разпределя на Комисията по вътрешна сигурност.

5. Във вторник (08.04) внасяме изслушване на министъра на вътрешните работи и на 8-те полицаи, участвали в операцията на терен.

6. В сряда (09.04) се гласува дневния ред за седмицата, като Киселова прочита писмо от министъра на вътрешните работи, който не е в София и не може да участва. Въпреки това, цялата опозиция + БСП гласуват „за“ изслушването и точката е приета. На трибуната излиза Костадин Ангелов, иска прегласуване и казва, че министърът го няма. Колегата Йордан Иванов излиза за процедура и казва, че не ни пречи, че министърът го няма – ще се задоволим със заместник министър (както по друго изслушване, което беше гласувано малко по-рано), и че са ни важни 8-те полицаи. На прегласуването Костадин Ангелов от ГЕРБ прави знак на БСП с пръст надолу и БСП (с изключение на двама, доколкото знам пловдивски депутати) обръщат гласуването си.

7. Отново в срада, колегата Йордан Иванов анонсира, че рокадите в ГДБОП в Пловдив са фиктивни – че на мястото на отстранен началник, е назначен нов такъв, който обаче е много близък до първия, т.е. смяната е проформа. Министър Митов от Търговище ехидно обяснява как лъжем и нищо не разбираме. Но се оказва, че са го подвели и има такава заповед за назначаване.

8. В четъвъртък (10.04) предстои заседание на комисията по вътрешна сигурност. В дневния ред председателят от ГЕРБ не е влкючил проекта за решение за задължаване на министъра на вътрешните работи да предостави докладите. Правим брифинг, на който казваме, че ще предложим в дневния ред на комисията да бъде включена тази точка и каня медиите на комисия. Половин час по-късно председателят на комисията отменя заседанието поради здравословни причини. Пиша в групата на комисията, че може да води заместник-председател, но заседанието е отменено.

9. Преди края на заседанието на 10.04 правя процедурно предложение от трибуната – председателят Киселова да свика заседание на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред с тази точка, тъй като председателят Манев не може да присъства и я е отменил. След това изпращам официално писмо на Кислова за същото. Тя не свиква заседание.

10. Днес (11.04) Иво Мирчев чете декларация от трибуната, в която обвинява ГЕРБ и мнозинството в прикриване на информация за контрабандния канал на Пеевски, като споделя част от горната хронология. След това председателя на комисията по вътрешна сигурност Маноил Манев идва при него в пленарна зала да му се кара, че е споменал от трибуната, че се е разболял. Аз казвам да свика заседанието днес. Той отговаря „свиквай си го сам“ (което нямам право като член на комисията).

11. Отново днес, след горната случка, излизам на трибуната и правя предложение – председателя на парламента (Киселова) или председателя на вътрешната комисия (Манев) да свикат заседанието днес, за да не се бавим. Те отказват, като Манев обяснява, че следващата седмица ще го разгледаме в редовното заседание на комисията, в последния работен ден преди ваканцията.

Очевидно и за непознаващите парламентарните процедури, че мнозинството опитва да прикрие документите за контрабандата. Забавянето във времето има две цели 1) темата да бъде забравена покрай празниците и 2) всеки един документ, който още не е следствена тайна, да попадне под нейния обхват. Например, това са дисцриплинарните производства, които вероятно не са част от досъдебното производство, но очаквам в осигурения от ГЕРБ времеви прозорец вече да са приобщени.

ГЕРБ, с разпореждания към останалите партньори в мнозинството им с ДПС Ново начало, успешно отлагат разкриването на информация и прикриват контрабандния канал, за който се твърди, че е на Пеевски. И видимо са много нервни от това.

Ние ще продължим да изискваме всичко по тази тема и да я държим, доколкото можем, във фокуса на общественото внимание, защото не може в европейска държава да се случват такива неща. И нашата роля като опозиция е да искаме информация, отчетност и отговорност от управляващите. Особено когато съзнателно прикриват какво се е случило.

Материалът Хронология на прикриването на чадъра над контрабандата е публикуван за пръв път на БЛОГодаря.

Дигитално евро, следене и ценности

от Божидар Божанов
лиценз CC BY

Тъй като конспиративните теории за еврото от няколко дни са „на стероиди“, ето една контра-конспиративна теория. За тези, които не приемат аргументите, че дигиталното евро няма да се ползва за проследяване, тъй като в самия регламент има изрични текстове за анонимност на офлайн плащанията и липса на централна проследимост на трансакциите.

Ами ако „лошият ЕС“ реши да следи кеша? Всяка банкнота има индивидуален номер. Т.е. всяка банкнота е проследима. Банкоматът ще знае на кого са отпуснати дадени банкноти. В магазина могат много лесно тези номера да се сканират и така да се следи потокът им. На касите може да се въведе задължително показване на лична карта, така че дори рестото да е ясно при кого отива.

Или дори лицево разпознаване, вързано с базата данни със снимки на МВР. И може НАП да затваря магазини, които не изпълняват тези исиквания. (А, чакай, лошият ЕС на практика забрани лицевото разпознаване на обществени места, но сигурно това е заблуждаваща маневра)

Затова – никакъв кеш. Ще ни следят с него какво купуваме. Не веднага, но един ден… Така че само в злато. Хм, те пък и кюлчетата си имат серийни номера. Значи бартери.

Между другото, следят ви и в момента какво купувате. Дори като плащате с наложен платеж. И дори когато не сте го купили онлайн, а само сте си хо харесали. (Благодарение на проследяващите бисквитки, за които бъдещият председател на КЗЛД нищо не знаеше)

Само че не ви следи лошият ЕС, а Гугъл и Фейсбук, които лошият ЕС глобява заради неправомерно обработване на лични данни.

Следят ви и къде ходите. През GPS-a и през клетките на телефоните. Благодарение на ЕС можете да забраните да се записват данните от GPS-a централно. А благодарение на съда на ЕС, държавите трябва да ограничат телекомите в събиране на данни за местоположение доста под 6 месеца, именно за да не може да се анализира поведение.

Не е въпрос на технологии. Не е въпрос да измислим конспиративна теория как някой централно ще ни следи – има стотици начини за това и без дигитално евро. Въпрос на ценности е. А ценностите на европейските народи не допускат тоталитаризъм. Защото са го допускали в миналото и са видели какво следва. И това стои в колективната ни памет (защото и ние сме европейци).

Материалът Дигитално евро, следене и ценности е публикуван за пръв път на БЛОГодаря.

Assessment of DOGE and Musk’s Actions for Government Efficiency

от Божидар Божанов
лиценз CC BY

The Trump administration began with a commitment to optimizing the efficiency of the government, introducing the so-called DOGE (Department of Government Efficiency) under Elon Musk. On the first day, I wrote that I would follow DOGE’s actions in optimizing the administration with interest. This is a task that we also face in my country, with electronic governance (of which I was the first minister a few years ago) being a tool for achieving it. On the very day of the executive order establishing DOGE, I wrote to colleagues that “the risky part is that every structure will have to provide them with all non-classified documents” and that they would likely be looking for “skeletons in the closet.”

This risk, stemming from the executive order, quickly materialized due to the actions of DOGE employees (or USDS, which is the U.S. government’s structure for IT services and administrative modernization, serving as DOGE’s main tool). The employees, who are 20-25-year-old IT specialists, gained access to the systems and databases of several key government agencies, even connecting external hard drives. This understandably sparked serious dissatisfaction.

I do not dispute the right of specialized units to access data and documents across the entire government structure. Nor do I deny the right to close down agencies or terminate funding — these are political decisions (subject to judicial oversight) that any administration has the authority to make (and anyone has the right to disagree and challenge them in court). Moreover, fraud and inefficiencies in spending certainly exist, and an external review of the data and systems can identify and eliminate them.

However, for the implementation of these political decisions to be legitimate, it must follow established rules. It appears that Musk and his team operate under the assumption that they are above the rules — that they can take over the information systems of key government agencies through “top-down orders.” These actions should be carried out properly, especially considering information security and data protection, which are at risk from such ad-hoc measures.

I will give a few examples from my time as a minister and earlier as an advisor, fully aware that the scale is different, but there are still direct parallels.

The first example is the SEBRA system (the Ministry of Finance’s budget payment system). Musk is essentially doing the same thing — extracting and potentially publishing all state payments. However, we did it properly — together with the Minister of Finance, we submitted a proposal to the Council of Ministers, designating payment data as a priority data set for publishing in compliance with the Access to Public Information Act. This decision mandated the Ministry of Finance to provide the data to the Ministry of e-Government in a specific format so that it could be processed, anonymized, and published. The Ministry of Finance assigned its contractor to extract the data and securely transfer it to the Ministry of e-Government, where the processing and anonymization code was published in an open-source repository. At the same time, a working group revised a regulation so that the system would automatically publish such data. If we had done it Musk’s way, I would have simply sent one of my advisors and told them, “Plug in your laptop and get access to the database.” And that would have been wrong.

In 2016, we opened up data from the Commercial Register and the Public Procurement Register. At the time, I was an advisor, but the data disclosure process involved official correspondence, and I never had direct access to the database — experts from the respective institutions wrote queries to the database, and I received a test database without real data to work on queries for extracting information. We also published the code for the anonymization tool used for the Commercial Register. This was all done based on formal communication and a valid legal basis under the Access to Public Information Act.

As a minister (after all, officially elected by parliament, not an unknown staffer), I requested to review systems, but someone else always had to show them to me while I only directed what should be extracted (even though I could have found it myself much faster). In these cases, the approach was always, “Sit here and show me,” or “Based on [legal grounds], please provide me with the following data,” rather than “Give me access to the database and leave.”

Yes, there is a risk of refusal or sabotage of these efforts, but there are other measures for that—those who sabotage can be reassigned or even dismissed if they do not comply with a lawful order. However, Musk is doing the opposite—his people (who have not been properly vetted) are acting unlawfully and are being stopped by the courts. In some places, internal teams correctly identified these actions as an “insider threat.” In principle, every access to databases should leave a trace, and access for usual personnel must be controlled because data misuse is not only a risk from external actors but also from internal ones.

The issue of access to institutional data is extremely serious and cannot be resolved with a blanket statement in a presidential executive order. It is serious because a modern state largely depends on its registers and databases. Their security and integrity are fundamental to many policies and their success or failure. “Seizing control” of registers and databases is a key instrument of power with significant negative potential.

Beyond this specific case, if DOGE had acted “properly,” it would have taken a few more months, but its actions would have had more legitimacy. However, in line with other actions and statements by the U.S. government, it seems that they are more interested in breaking things and disregarding the rules.

Government efficiency is important, and reducing unnecessary expenses is a valid political priority. But while it can be a legitimate goal, it can also serve as a cover for less honorable intentions. And although I come from the startup world, I do not agree with the approach that a government and administration can be run like a startup. In startups, the goal is to move fast, even at the risk of breaking things. In the public sector, it is more important not to break things, because lives and livelihoods depend on it, which is why processes take longer. And when you act by breaking the rules under the justification of political expediency, you do not build trust — you destroy it.

The post Assessment of DOGE and Musk’s Actions for Government Efficiency appeared first on Bozho's tech blog.

Инструментите за нелегитимно влияние на феномена Пеевски

от Божидар Божанов
лиценз CC BY

В контекста на избора на регулатори и на нестабилността на мнозинството, за пореден път става ясно, че всяко присъствие на Пеевски, явно или неявно, в упражняването на публична власт, я прави нестабилна, руши доверието в нея и я корумпира. Подготвям тази публикация отдавна, но покрай множеството събития в последните 3 месеца винаги имаше по-актуални теми. И сега има, но в предстоящите геополитически турбуленции, влиянието на Пеевски може да има решаваща отрицателна роля.

Пеевски е феномен. Така написа Доган преди година. Но не обясни какви феноменални способности има Пеевски. Ние говорим за нелегитимното влияние на Пеевски във всички власти и в политическия живот, но също рядко влизаме в конкретика, отчасти защото е много сложна за формат “12-минутно интервю” и отчасти, защото не можем да докажем, че именно така работи. Наскоро в дълго интервю загатнах за някои от механизмите, но нека опитам по-детайлно да обясня как става така, че един човек е завладял институциите, които трябва да работят като имунна система на държавата и ги използва за собствени цели. И какъв ефект има това върху държавата в дългосрочен план.

Пеевски използва няколко елемента на средата: недоизградените институции, пропуските (“дупките”) в процесите, слабохарактерните хора и неподготвените хора. Всичко написано по-долу е на база на публична информация, журналистически разследвания, слухове, анализ на данни и документи, логика и познаване на човешката природа.

1. Недоизградените институции – когато една институция е създадена само “по документи”, но никога не е работила ефективно в обществен интерес, а само е отбивала номера, тя много лесно се “пробива”.

2. Дупките в процесите – в редица закони има съзнателно или несъзнателно оставени дупки, които позволяват по-лесно овладяване и злоупотреби. Примерите са много, като станалите известни промени в Закона за хазарта, заради които Васил Божков е спестил милиони в данъци са само един пример. За мен най-важният е Наказателно-процесуалния кодекс, който оставя множество вратички както за произвол на прокуратурата без съдебен контрол, така и централизирането на важни решения като разрешения за специални разузнавателни средства (СРС) в административни ръководители (които пък се определят от Висшия съдебен съвет, където кадровото влияние се осъществява по описаните по-долу начини). Пълната “мъгла” около следствената тайна също допринася за злоупотреби (всичко е следствена тайна, когато прокуратурата реши, но всичко може да изтича контролирано към медии с цел очерняне)

3. Слабохарактерните хора са тези, които срещу малко допълнителни облаги съдействат на машината на Пеевски – от ниски до високи нива в администрация, служби, съдебна власт, политически партии. Допълнителни пари в кеш месечно, кариерно развитие, вкл. за децата, процент от обществени поръчки – за всичко това има достатъчно слухове (и разбира се, нищо доказано, защото кой трябва да го докаже – прокуратурата, която е завладяна по същия начин). В момента, в който поискаш или получиш предложение и приемеш такава оферта от някой лейтенант на Пеевски, това се документира и ставаш зависим. Продължаваш да си получаваш “бонуса”, но вече не можеш да не изпълняваш. И вълкът сит, и агнето цяло…само дето обществения интерес се губи.

4. Неподготвените хора са тези, които не търсят да участват в някоя схема, и дори отказват да участват, но не са достатъчно опитни за заеманите от тях позиции и правят грешки. Подписват нещо, което може да се използва срещу тях, или не подписват нещо и се оказва, че не са осъществили контрол. Или правят някоя глупост, която бива документирана (някоя пиянска изцепка, напр.). След това, с това прегрешение (дали съставомерно – т.е. такова, което може да се преследва от прокуратурата – или не, няма значение), тези хора се поставят в положение на зависимост. И имат избор – или съдействат на машината на Пеевски при нужда (а това може да се окаже рядко), или машината се стоварва върху тях.

Освен че разчита на горните неизбежни елементи на средата, машината на Пеевски работи (и то от 15-20 години) с най-малко следните инструменти:

1. Специални разузнавателни средства (подслушване, следене)
2. Оперативно-издирвателната дейност на КПК/КПКОНПИ
3. Предлагане на подкупи чрез подставено лице
4. Компромати от всякакво друго естество
5. Бонуси и кариерно развитие, вкл. на роднини
6. Установяване или предизвикване на грешки от неопитност
7. Скалъпване на обвинения

Специални разузнавателни средства (СРС) – най-вече подслушване, следене. Много държавни органи могат да прилагат такива, а съдилищата ги разрешават на общо основание (само Софийски градски съд има по-нисък процент на разрешени СРС-та, но и там “правилните” се разрешават, защото това се прави от административните ръководители, а не на случаен принцип – така няма нужда да си купиш всички съдии, за да си гарантираш резултат). Това включва директно прихващане на телефонни обаждания от телекома, без дори телекомът да разбере (чл. 304-310 от Закона за електронните съобщения).

Контролът на СРС-тата е в Националното бюро за контрол на СРС-та, но един важен детайл е, че Илко Желязков – санкционираният по Магнитски лейтенант на Пеевски, беше член на това бюро, за да НЕ контролира ефективно незаконосъобразното прилагане на СРС-та.

Със СРС-та, както и със сходните по идея справки за трафични данни (с кого сме говорили, през кои мобилни клетки сме минавали) се събира информация, която след това се ползва или за компроматни цели, или за досъдебни производства, или и двете. По принцип СРС-та, които не са разрешени в рамките на досъдебно производство, не са годни доказателства в съда, но има чл. 177, ал. 3 от НПК, който прави толкова широки изключения от това правило, че на практика всяко подслушване от държавен орган може да се ползва в евентуален обвинителен акт.

На практика, всеки от множеството пробити държавни органи (ДАНС, МВР, КПК и др.) могат да подслушват всеки, когото решат, да следят къде ходи, и да използват това за намерят нещо дискредитиращо. Или нещо, за което да има дело “на трупчета”, което да е “тоягата” спрямо даденото лице.

Оперативно-издирвателната дейност на антикорупционната комисия (преди КПКОНПИ, сега КПК) е друг безконтролен инструмент за профилиране, проучване и намиране на дискредитираща информация. Безконтролен, защото контролът следва да се извършва от парламента, но не се казва как – и т.нар. “дирекция по глава девета” прави каквото си иска, уж за да установи корупционни практики, а всъщност, под вещото ръководство на лейтенанти на Пеевски, превръща установените корупционни действия в компромати. Т.е. вместо да бъдат преследвани от закона, те се използват за разширяване на мрежата от зависими и подчинени хора.

За да “хванат” някого, понякога се предлага подкуп или някаква схема за отклоняване на обществен ресурс. Идва някой “посредник” и предлага. Това, което “жертвата” често не знае е, че посредникът всъщност документира всичко. Дали законно (чрез СРС), дали не, е детайл. Мартин-нотариуса, както стана ясно на база на множество въпроси, които с колеги задавахме към институциите след убийството му, е бил свидетел по множество дела срещу магистрати. Неофициалната информация е, че в качеството на свидетел е бил “закачан” със СРС-та, за да записва магистратите, на които предлага “сделките” – как да решават дела, какви обвинения да повдигат или не повдигат и т.н. Същата схема има и с представители на фирми, които предлагат подкупи за обществени поръчки. И ако имаш глупостта да приемеш, капанът щраква.

За тези, които са едновременно внимателни да не подписват незаконосъобразни неща, ощетяващи обществения интерес, и не се поддават на изкушения, идва третия вариант – скалъпване. Всеки, който е бил на висока позиция, е трябвало да взема стотици решения. От всяко нещо (срещу “една бутилка уиски”, както казва Пеевски за Петьо-еврото), може да се скалъпи нещо, което е годно за образуване на досъдебно производство и тормоз. Примери много, като напр. ремонта на климатици по времето на Христо Иванов като министър, самолетните билети по времето на Даниел Митов и Христо Ангеличин в МВнР, (за което имаха обвинения, които се разпаднаха в съда), или нелепите обвинения срещу мен и Кирил, че сме заплашвали министъра на електронното управление за някакви несъществуващи милиони или че съм давал някакви флашки.

Компроматите и висящите досъдебни производства (т.нар. “папки” и “дела на трупчета”) са двете страни на една монета. Това, което е съвсем негодно за наказателно-процесуални цели се ползва като “позорящо обстоятелство”. Делата на трупчета пък се случват по много начини – безкрайно удължаване на етапа на разследване без привлечен обвиняем (за да се каже на жертвата – “изпълнявай, иначе от свидетел ще се превърнеш в обвиняем”), спиране на производството (има различни хипотези), прекратяване, но с фабрикуване на основания за повторно “отваряне” и др. Все подходи, които са легитимни при добросъвестност на прокуратурата, за да може да си свърши работата, но позволяващи злоупотреби.

Компроматите, събрани чрез СРС или чрез частни агенции за преследване и документиране, се трупат. От различни хора – Пеевски, Нотариуса, Петьо-еврото, Трактора. Двама от четиримата по-горе бяха убити, а третият е в неизвестност. Смята се, че Пеевски е “придобил” компроматните им банки. С мой въпрос до МВР опитвам да събера информация дали нахлуването по неотложност в офиси на покойния Алексей Петров, Пеевски чрез Калин Стоянов не е опитал (и успял) да се добере до компроматите, събирани от Алексей Петров, каквито твърдения има. Потвърждение, разбира се, няма, но действия по неотложност за разследване на убийство 6 месеца по-рано е най-малкото странно.

Между другото, Наказателният кодекс не включва състав на престъпление за складиране на компромати и използването им за принуждаване на длъжностни лица да извършат или да не извършат нещо. Може би е време да се криминализира и това (в момента е използването на позорящи обстоятелства е криминализирано само в контекста на престъпления срещу собствеността).

Сигурно пропускам нещо извън СРС-та, подкупи, компромати, бонуси, кариерно развитие, вкл. на роднини. Но всичко това се е случвало, с твърдяното активно участие на Пеевски, в последните 15-20 години. Всеки от тези механизми е прилаган спрямо все по-широк кръг хора – магистрати, служители в службите, политици, министри, държавни служители. И с всеки следващ “прихванат” е ставало по-лесно този кръг да се разширява още и още.

Всеки прихванат административен ръководител е разрешавал СРС-та на все по-широк кръг хора, всеки прихванат министър е осигурявал поръчки “на когото трябва”, всеки прихванат магистрат е бил в готовност да бъде посочен за член на Висшия съдебен съвет, където да върши каквото му се нареди, всеки прихванат прокурор е бил готов да повдигне обвинение по команда, всеки прихванат политик е бил готов да предложи и гласува законови промени, в които да се отворят още и още вратички.

Разбира се, най-важните “прихванати” са главните прокурори, административните ръководители на важните съдилища, в т.ч. Върховния административен съд, шефовете на службите, висшестоящи политици. Чрез тях задвижването на машината е най-ефективно.

Една спирала надолу, в резултат на която в момента всичко е завладяно, всеки мисли, че другия е “държан с нещо”, за всеки има някаква история, полу-правдоподобна.

Анализирайки всички тези неща, сме подготвили изменения в множество закони, с които да се премахнат част от тези инструменти. Но тяхното приемане няма да заличи армията на Пеевски, неговата машина от удобни, послушни, прихванати, на всички етажи, във всяка власт.

С няколко закона ще го “погалим”, с редовно управление с ясно поставена цел можеше да бъде ограничено това влияние, но нямаше как да бъде елиминирано толкова бързо. Това е и отговорът на въпроса “защо като бяхте на власт не го спряхте” – защото за 2 пъти по 8 месеца е практически невъзможно разбиването на тази машина, градена 20 години, особено когато на практика нямаш мнозинство в парламента.

Ако в този парламент беше формирано управление, което да остави Пеевски в реална опозиция, част от неговото влияние щеше отслабне – защото покрай зависимите хора, има и такива, които се снишават, защото знаят, че той реално е на власт. Затова символни неща като декларацията ни и санитарния кордон са важни. Но не може да има илюзии, че дори да приложим всички мерки, и то както трябва, влиянието му ще се изпари.

Настоящото управление не е такова – от предложеното от нас споразумение отпадна както изричното споменаване на Пеевски, така и всички мерки насочени срещу механизмите на влияние. Още повече, че от предложенията за регулаторите на мнозинството, и от някои назначения в изпълнителната власт, става напълно ясно, че машината няма да бъде разградена от това управление.

Пеевски е брокер на реална власт, който, чрез незаконни средства, осигурява на всеки каквото му трябва, но при едно условие (като в Приказка за стълбата) – взема ти по нещо, най-вече съвестта. И ставаш част от машината, поредното зомби в зомби-апокалипсиса, който разгражда българската държавност.

Заради тактическите си ползи, Пеевски държи цялата политическа система в пълен блокаж. Не може да позволи да има редовно правителство срещу него, а когато евентуално има такова, прави всичко възможно да го свали. А поради горните проблеми, няма как управлението да решава дългосрочни проблеми, защото в дъното им винаги стои някоя корупционна схема, от която някой точи нещо. И Пеевски трябва да реши дали спира кранчето в името на обществения интерес. “Добрият” скрит диктатор, който спира дерибеите в полза на обикновения човек… но само ако реши, че поредната пионка може да бъде смачкана.

И за съжаление виждаме, че когато има цялата изпълнителна власт (през кабинета Главчев), проблемите не се решават. Т.е. илюзия е, че ако си затворим едното око, ще може да бъде свършено нещо дългосрочно в обществения интерес. Пеевски е феноменално ефективен само в едно – да разширява нелегитимното си влияние. Но всичко, което реално управлява, се разпада.

Всичко това е феноменално, но не може да продължава още дълго. Видимо е, че общественото настроение създава още и още “борци с мафията”, които влизат в парламента, който обаче не може да формира управление, защото във всяко потенциално мнозинство има поне по едно “прокси на Пеевски”.

Не е ясно, обаче, как това може да бъде разградено. Идването на “нов спасител” ще се сблъска със същата завладяна държава. А в процеса на пълния си разпад, държавата става лесна плячка и за чужди влияния.

Не можем да чакаме и помощ отвън – “посолствата” са предимно безсилни (някои – с пълно неразбиране за мащаба и системните рискове, които създава машината на Пеевски). Европа едва отлепи с европрокуратурата, но резултати няма, вкл. заради саботаж от пробитите местни институции. Всякакви доклади, класации, анализи само констатират, без да дават решения. И това е разбираемо – решенията трябва да ни намерим ние тук, а не да ги чакаме отвън.

И тук въпросът е Пеевски може ли да издържи под собствената си тежест. Явно да, защото става по-силен. И може ли държавата да издържи, преди да се “счупи”. И ако не, може ли той да губи власт плавно и по малко, или това е оксиморон.

Възможно ли е чрез пълното преосноваване и реподбор на цели системи (прокуратура, служби) да се постигне нещо положително, или ще стане както често става в такива случаи – няколко месеца по-късно се връщат същите хора, със същите зависимости и същите схеми.

Това е един от основните политически въпроси пред страната в последните 2 години. И той не изглежда да има лесно политическо решение, защото по същността си е криминален. В същото време, докато опитваме да решим този централен въпрос, стотици проблеми чакат своите решения, а геополитическата ориентация на страната става все по-несигурна. Дори дилемата “Пеевски или Русия” е фалшива, вкл. защото в близкото минало Пеевски беше Русия, а руското влияние прониква през пробойните, оставени от неговото вероломно нахлуване в институциите. А в последно гласуваната декларация за Украйна, “Ново начало” не подкрепи текста, който предложихме за обявяването на Русия за агресор..

Има две основни възможни политически развития оттук нататък. Да стане премиер, както многократно сам е заявявал, изтисквайки цялата политическа легитимност от тези, които ще го подкрепят. Или да се оттегли, изгаряйки компроматните си банки и списъците със зависими хора. Второто е твърде пожелателно. Първото ще е кулминацията на неспособността на политическата класа и държавните органи да функционират.

Материалът Инструментите за нелегитимно влияние на феномена Пеевски е публикуван за пръв път на БЛОГодаря.

Коментар по програмата на правителството в сферата на електронното управление

от Божидар Божанов
лиценз CC BY

Чета програмата на правителството в сфера на електронното управление. Наратко и максимално дипломатично: неамбициозно и без очаквания да се постигне реален позитивен резултат. Повечето мери са просто „ще изплъняваме закона“ – това не е програмна заявка. Част от мерките са просто довършване на проекти, започнати много отдавна, повечето по инициатива на наши правителства.

1. „Въвеждане на Интегрираната финансово-информационна система във всички 19 министерства и в администрацията на Министерския съвет“ и „Въвеждане на Интегрираната финансово-информационна система за общините във
всички 265 общински администрации“

Това са проекти, стартирани още по времето на кабинета „Петков“ и продължени след това от кабинета „Денков“. Завършването им е добре да се случи, но това не е програмна заявка за 4-годишен мандат.

2. „Приемане на Единна политика за информационните ресурси и методически указания за нейното прилагане за оптимизиране на разходите на административните органи“ и „Въвеждане на механизъм за пълна прозрачност на разходите за електронно
управление и информационни и комуникационни технологии на административните органи, включително брой и единична цена на закупените информационни ресурси и използваните услуги“

Това са преки задължения по закон от 2016 г. Политика за информационните ресурси има приета през 2021-ва, но рядко се е изпълнявала. Има подготвена актуализация през 2023-та, която има нужда от преработка. Регистърът на информационните ресурси с единичните цени беше създаден още 2018-2019, но данните вътре са с ужасно качество. В този смисъл, реално мярката е „ще оправим данните“, което е редно да се случи, но това не звучи толкова „програмно“.

3. „Реализиране на инвестицията, свързана с широкомащабно разгръщане на цифрова
инфраструктура на територията на България“, „Дигитализиране на информационните масиви на Главна дирекция „Гражданска
регистрация и административно обслужване“ и всичките 265 общински администрации, съдържащи регистрови данни за гражданска регистрация“ и „Въвеждане на единна платформа за дигитализация и на център за съхранение на
дигитализираното съдържание на колекции на музеи, библиотеки и архиви“

Това са проекти по Плана за възстановяване и устойчивост. В защита на ГЕРБ, тези проекти ги има още от първата версия на плана, подготвена в края на кабинета Борисов 3, макар и прецизирани и подобрени след това от нас. Но „ще изпълним ПВУ“ също не е никак амбициозно.

4. „Одобряване от Министерския съвет на Законопроект за изменение на Закона за статистиката и на Закона за счетоводството за въвеждане на единна входна точка за обявяване на годишни финансови отчети“

Това е мярка в пътната карта за е-управление от 2016 г. В моя мандат стартирах работна група по темата, а при кабинета Денков тя беше подновена. Тъй като се забави, през есента на 2023 г. поех нещата в свои ръце и подготвих законопроект, който внесохме през пролетта на 2024г. Вече е внесен и в този парламент. Паралелно с това, работната група е произвела законопроект, който също беше готов в края на мандата на кабинета Денков, но не беше внесен. Т.е. тази точка може да бъде изпълнена за 1 ден, тъй като всичко е готово. Реална програмна заявка би било изграждането на системата, а не просто внасяне на законопроект.

5. „Премахване на необходимостта от предоставяне на документи на хартиен носител при използването на 20 услуги, включително записване на ученици и студенти, издаване на свидетелство за управление на МПС, болнични листове и
застрахователни претенции“

Това добре, но защо само 20? При положение, че това е законово изискване от 15 години. Законопроект за дигитализация на болничните листове имаме готов за внасяне, в резултат на кореспонденция между мен, МЗ и НОИ от миналото лято, но основния проблем е връчването по електронен път на работодателите – ако е опционално, става сложно в лекарския кабинет. Ако е задължително, това значи всички работодатели да имат профил в систмеата за сигурно връчване. Второто по принцип е правилният подход според мен, но е дълга дискусия.

6. „Реализиране на 5 автоматизирани проактивни услуги за гражданите без необходимост от подаване на заявления“

Това е в резултат на работните групи по т.нар. „епизоди от живота“, стартирани по времето на кабинета Петков. Установи се, че напр. при епизод „раждане“, еднократната помощ може да бъде предоставена без заявление, ако има банкова сметка. Като цяло за проактивни социални услуги имаме законопроект, който планираме да внесем скоро. Важното в него е служебното получаване на информация за основна банкова сметка от БНБ.

7. „Внедряване на 4 услуги по уведомяване за изтичащ срок на валидност на документи: лични карти, паспорти, шофьорски книжки и разрешителни“

Това е законово задължение от есента на 2023 г. „Ще спазим закона с 2 години закъснение“ не е особено амбициозно. Не че не е добре да се случи, но остава мистерия защо само 4.

8. „Изграждане на единна точка за улесняване на повторното използване на определени
категории защитени данни или високостойностни данни от обществения сектор“ и „Изграждане на централизирана споделена инфраструктура за реализиране на приоритетни и жизнеспособни пространства за данни“

Това е задължение по европейски регламент – Акта за данните. И то закъсняло такова, защото хората, които работеха по това, бяха изгонени от министерството.

9. „Пускане в експлоатация на единно мобилно приложение с изкуствен интелект „Държавата в джоба ми“ за предоставяне на най-често използваните услуги по електронен път, както и европейски портфейл за цифрова идентичност“

Тук ще започна с позитивното – това е мярка, която и аз предлагам отдавна, защото МВР твърде много се забави с електронната идентификация и България пропусна възможността да развие смислено приложение за идентификация + услуги. Тъй като е мярка и в нашата предизборна програма, управлението ще има подкрепа за това. Негативното: използван е грешен термин („цифрова самоличност“ е в официалния превод на регламент); портфейла за цифрова самоличност е задължение по европейски регламент, а споменаването на изкуствения интелект е по-скоро странно в този контекст.

10. „Гарантиране на киберсигурността на публичния сектор чрез изграждане и внедряване на централизирана система за киберсигурност, паралелно с осигуряването на специфични решения за ключови сектори – енергетика, здравеопазване..“

Тук няма нищо конкретно. „Ще има киберсигурност“. Окей.

11. „Създаване на възможност за заявяване по електронен път на предоставяните услуги от лица с публични функции и организации, предоставящи обществени услуги, по реда на Закона за електронното управление, включително чрез Портала на електронно управление“

Това само по себе си има смисъл. Тук вероятно трябва да се промени закона, тъй като няма ред за предоставяне на неадминистративни услуги по електронен път, а само общо задължение за това. Надявам се това да не бъде изпълнено само чрез включване в портала egov.bg на линкове към съответните услуги на сайтовете на доставчиците на обществени услуги.

12. „Преминаване на 19 министерства и администрацията на Министерския съвет към изцяло вътрешен електронен документооборот и издаване на всички административни актове само в електронна форма“ и „Преминаване на всички второстепенните разпоредители с бюджет към изцяло вътрешен електронен документооборот“

Това е правилно, поради което включването в проекта на коалиционно споразумение беше по моя инициатива. Това е задължение от 2018 г, но не всички го спазват.

13. „Одобряване от Министерския съвет на Законопроект за изменение и допълнение на Административно процесуалния кодекс за регламентиране на задължително изготвяне на всички административни актове само като електронни документи и
премахване на нормативни пречки за изцяло електронен обмен на данни и документи“

Според мен това може да стане и изцяло в рамките на настоящата нормативна уредба, вкл. на база на чл. 32, ал. 2 от наредбата към Закона за електронното управление, но не е грешно да има и изрична разпоредба в АПК. Реална пречка в момента е нормативната уредба за архивиране (дългосрочно съхранение) на документи. В момента всяка администрация сама определя тези правила съгласно насоки от МЕУ, но това не е достатчно.

„Издаване на разрешения за пребиваване и работа тип „Синя карта на ЕС“ само чрез изградената от Министерство на електронното управление платформа“

Тази платформа има дълга история – стартира с решение на МС по мое време, след това беше изградена по време на кабинета „Денков“, вкл. бяха подготвени и внесени законови промени, които все още не са гласувани. Т.е. предстои реалното въвеждане в експлоатация на нещо, което вече е готово.

В заключение, в програмата няма почти нищо, което не е довършване на отдавна започнати неща или изпълнение на отдавна приети закони. Разбирам, че когато не поставиш високи изисквания, след това можеш да си ги отчетеш като изпълнени лесно. Но това няма да е напредък, а инерция.

Материалът Коментар по програмата на правителството в сферата на електронното управление е публикуван за пръв път на БЛОГодаря.

Властта на алгоритмите

от Божидар Божанов
лиценз CC BY

Днес са изборите в Германия, а преди няколко дни излезе изследване, че X (twitter) промотира повече съдържание на Алтернатива за Германия (AfD) и на другата популистка партия BSW.

Изследването установява, че в подбраните за потребителите публикации в X, от профили, които те НЕ следват, има несъразмерно повече такива от AfD и BSW. Като особен ръст има в последните две седмици.

Мъск не крие, че подкрепя AfD, но явно, директно или индиректно, прави това и чрез платформата си X. Алгоритъмът за препоръчване на съдържание на X уж е публичен, но всъщност последно публикуваното е от 2023 г, и то без данните, с които е „захранен“ модела, т.е. на практика не е публичен.

Занимавал съм се професионално с алгоритми за препоръчване на съдържание преди 12 години, а преди 6 имах лекция, озаглавена „алгоритмична и технологична прозрачност“, в която излагам нуждата от прозрачност на алгоритмите, моделите и техните данни, вкл. за препоръчване на съдържание, както и рисковете, които произтичат от „черните кутии“, каквито са в момента.

За съжаление през 2022 г, когато бях министър, вече беше твърде късно в процеса по приемане на Акта за цифровите услуги на ЕС, за да бъдат отразени моите предложения и акът остана с твърде бланкетни текстове по отношение на алгоритмите.

А малка промяна в алгоритъма може да доведе до заливане на потребителите със съдържание, което те не са искали да видят, не следват, не очакват, но въпреки това виждат. Всяка платформа, с политически цели, може да бъде пропагандна машина. Например, ако тежестта на т.нар. суперразпространители бъде увеличена, без значение от държавата, то постоянното цитиране на AfD от страна на Мъск би промотирало съдържание дори към хора, които не следват Мъск.

Европейската комисия (ЕК) може да използва правомощията си, за да получи данни за наблюденията в изследването, но Мъск, както и преди, вероятно ще използва и това за политическа атака – вероятно ще каже как ЕК го натиска да ограничава AfD.

Не твърдя, че има намеса отвътре – тези алгоритми се „лъжат“ и чрез външна намеса, в т.ч. чрез тролски фабрики, които взаимодействат с публикациите. Но без значение дали става дума за вътрешна намеса, външна намеса, или вграден уклон към по-крайно съдържание, проблемите са налице.

А реакцията може да бъде само предварителна – ако след дадени избори има оправдание „ама те алгоритмите са лоши“, това ще звучи фалшиво в ушите на избирателите.

Алгоритмите за препоръчване на съдържание представляват системен риск, когато са непрозрачни и когато са на едно телефонно обаждане от превръщането им в геополитически инструмент. Но сме закъснели с решаването и на този проблем.

Материалът Властта на алгоритмите е публикуван за пръв път на БЛОГодаря.

Откриване на фалшиви клетки, ползвани за подслушване

от Божидар Божанов
лиценз CC BY

Т.нар. cell-site simulators или IMSI-catchers се използват за прихващане на мобилна комуникация и проследваяне на устройства. В моя презентация на OpenFest миналата година разгледах съществуващи инструменти за откриване на такива устройства, както и разработено от доброволци мобилно приложение, което чрез няколко евристики опитва да установи дали такова оперира в момента в близост. Ето линк към приложението (засега само за Андроид), а слайдовете от презентацията са тук:

А видеото е тук:

Наскоро засегнах темата и предаването Дневен ред – линк от участието ми..

Няма да влизам тук в технически подробности, но накратко – има много начини, по които мобилната ни комуникация може да бъде подслушвана. Фалшивите клетки (cell-site simulators) са само един такъв начин.

Материалът Откриване на фалшиви клетки, ползвани за подслушване е публикуван за пръв път на БЛОГодаря.

Wiretap Detector App For Catching IMSI Catchers

от Божидар Божанов
лиценз CC BY

Cell-site simulators (also sometimes called Stingrays and IMSI-Catchers) are interception devices used to spy on mobile network communication. A couple of volunteers, including myself, have built an app – Wiretap Detector – that uses heuristics to detect these devices. Below are the slides from a talk that I have (in my native language) on a local tech conference.

It works by applying the following:

  • Compares public IP with the announced IP ranges of the telecom – Gets ASN based on the initial IP and uses https://ip.guide
  • Detects changes on the first 2 hops of traceroute
  • Detects changes in the combination of (geocoordinates, cell identifier)

No such application is perfect or guaranteed to detect interception, because of the nature of the mobile technology. Furthermore, it can’t detect legal interception using direct streaming of calls and messages from the telecom to an interception interface at some government agency.

The app is open source, feel free to contribute. There is a long TODO list, which would improve detection and user experience

The post Wiretap Detector App For Catching IMSI Catchers appeared first on Bozho's tech blog.

Мерки за оптимизация на администрацията

от Божидар Божанов
лиценз CC BY

Тази седмица внесохме законопроекти за оптимизация на администрацията. Лесно е да се каже „съкращения“, но процесът е по-сложен. Администрацията е сложна система, в която на места не достигат хора, а на други има прекалено много.

Затова законопроектите, освен изискване за тригодишен план за 15% намаляване на щата, стъпват на следните 4 мерки:

1) централизирани конкурси – преди конкурса в съответната администрация да има общи, централизирани тестове за обща административна грамотност, за компютърни умения и др. Така най-скандалните неграмотни политически назначения няма да се случват. Още повече, че такива ще бъдат приложени и ма действите служители, и при два неизържани теста, ще бъдат съкращавани.

2) функционален анализ – нужно е да е ясно кои от законово-определените функции се изпълняват от коя част на администрацията и от колко човека. Има ли необезоечени функции, има ли дублирани функции, или дори излишни такива. Така ще може да бъде направено преструктуриране, с което, нарес а всичко друго, да се намали и числеността.

3) споделени услуги – всяка администрация има счетоводство, човешки ресурси, ИТ и др. Тези услуги могат да се изнесат в „център за споделени услуги“ и вместо 50 администрации да имат по трима души за човешки ресурси, да има един център с 50 служители, които са работят за всичките 50 администрации. Този процес го започнахме в кабинета „Петков“, като бюджетното счетоводство беше централизирано за всички областни администрации, а пилотно въведохме управление на човешки ресурси между три структури. Запопнахме и анализ за ИТ споделени услуги (към МЕУ).

4) електронно управление – ако се спазваха разпоредбите на Закона за електронното управление, поне част от служителите ‘на гише’ нямаше да има нужда да са там. И в коюбинация с останалите точки, това да доведе до намаляване на общата щатна численост.

На практика, през европейски регулации, идват постоянно нови задължения за администрацията. Т.е. естественият процес, ако никой не се намесва, е тя да се увеличава. Затова трябва контрамерки, така че новите функции да се изпълняват по-добре, от по-компетентни и мотивирани служители, като в същото време се намали общата неефедективност на системата.

Затова и мерките са толкова конкретни и са такива, които ще имат реален ефект. И в никакъв случай не са „обявяване на война на администрацията“, защото в опозиция е лесно, но когато управляваш ти трябва ефективна администрация. Просто „дайте да режем администрация“ е примамлив популизъм, който обаче рискува да доведе до още повече неефективност. 15% за 3 години е напълно реалистично намаление, ако горните мерки се изпълняват правилно. И ако вървят ръка за ръка с процеси по дерегулация, с които да отпадат функции.

Материалът Мерки за оптимизация на администрацията е публикуван за пръв път на БЛОГодаря.

Ванс, Мюнхен и дезинформацията

от Божидар Божанов
лиценз CC BY

Реакциите на речта на вицепрезидента Ванс в Мюнхен са поляризирани. Едни се радват как „им го казА на европейците в очите“, други атакуват демагогията и мотивите му.

Основен сюжет в речта беше, че Европа е заплашена отвътре, от собствените си елити, които не слушат хората и заглушават несъгласните, уж борейки се с дезинформацията. Това е примамлив наратив, който обаче не е верен.

Това не значи, че Европа не трябва да се посъбуди и да решава проблемите си. Но картината, нарисувана от Ванс, е силно подвеждаща.

Ще си позволя да коментирам елемента с дезинформацията, защото и аз съм част – и експертно, и политически, от този процес.

Грешката на политиците в ЕС е, че подценихме лекотата, с която борбата с дезинформацията може да бъде етикетирана като цензура.

Че обясняването на сложните механизми на дезинформационните кампании не е убедителен разказ. Много по-убедителен е другият, грешен, но прост разказ – „дезинформация е всичко, с което елитът не е съгласен“.

Реалността е, че Европа не се справя с дезинформационните кампании на неприятелски страни, по две причини. Първата е, защото е тромава и некоординирана. Втората е, че всъщност цени свободата на словото и не предприема драконовските мерки, които един тоталитарен, цензуриращ режим би предприел. Първата трябва да бъде поправена. Втората е ценностен въпрос и там няма как да има промяна.

Заради тромавостта, бюрокрацията и липсата на координация, Европа допуска грешки, които се екплоатират от демагози. Да, има примери на неправомерно свалено съдържание (дори мои постове са били сваляни). Има свръхмодерация, има „пресоляване на манджата“, има залитане към крайности под натиск на гласовити хора, които обаче не носят отговорност за последствията. Такива грешки могат и трябва да бъдат избегнати, защото не са следствие от ценностен проблем, а от недосатъчно разбиране на ефектите от една или друга политика върху сложната дигитална среда.

Друга грешка е, че европейските политици имат склонността да отдават на дезинформацията проблеми, които сами са предизвикали. Дезинформацията е факт, но не може да е универсалното оправдание. Не можем да вдигаме ръце и да казваме „ами.. руска пропаганда, кво да направим“.

Дезинформационните кампании само усилват разломите и страховете, които вече съществуват в обществата. А европейските елити не правят достатъчно, за да бъдат неутрализирани тези разломи и да бъдат преодоляни тези страхове.

Но тези страхове и разломи се експлоатират злонамерено както от външни фактори, така и от местни опортюнисти. За съжаление, все повече такива опортюнисти имат едновременната подкрепа и на Кремъл, и на Вашингтон.

Сегашната президентска администрация в САЩ или не разбира, или съзнателно игнорира причините за опитите на Европа да ограничава предвестниците на тоталитарни идеологии. А причините са, че Европа не може да си позволи още един период като 1938-1944. Не може да си позволи и нов Мюнхен 1938 г. Но тъй като няма спомен от първа ръка, прави грешки, разфокусира се, „вдига топката“ на демагозите и опортюнистите.

От речта на Ванс, според мен, следват три неща. 1) Европа не може да разчита на САЩ в следващите няколко години; 2) европейските политици трябва да се грижат за разломите и страховете на собствените си общества, без да бъдат надменни; 3) европейските институции трябва да подхождат умно и координирано спрямо дезинформационните кампании, а не с големия бюрократичен чук.

Материалът Ванс, Мюнхен и дезинформацията е публикуван за пръв път на БЛОГодаря.