Политическата 2025 г. беше дълга и изпълнена със събития. Ще си позволя да направя обзор на вътрешнополитическите събития, подредени хронологично, както и техните първопричини и последствия.

Външнополитическият контекст е важен, външнополитическите лупинги на управляващите – също, но дори без тях, вътрешнополитическата картина остава същата. Може би с уточнението, че вътрешната нестабилност винаги е подхранвана допълнително от външните турбуленции.

Но нашата си системна политическа криза щеше да е факт дори без външните фактори, защото тя е криза не нелегитимното упражняване на публична власт. Тя се усложнява от разломните линии в българското общество по отношение на външната политика, но не те са в нейната основа.

1. Преговорите за правителство

Годината започна с преговори за правителство, на които освен ГЕРБ, БСП и ИТН, участвахме и ние от Демократична България. Няма да припомням всички подробности освен две: 1) преговорите бяха прекратени едностранно от ГЕРБ, с прессъобщение на 5-ти януари, след като 30 минути по-рано се бяхме разделили с ангажимент за уточняване на часа за следващата среща. 2) в окончателното коалиционно споразумение между трите останали партии бяха премахнати точно точките, които бяха част от санитарния кордон срещу Пеевски. Някои от тях – символни и декларативни, други – много конкретни по отношение на съдебната власт, службите, подслушванията и злоупотребите на прокуратурата в наказателния процес.

Защо беше нужно потвърждение на очевидното за някои, особено след провала на ротацията – че ГЕРБ и Борисов не могат да участват в ограничаване на нелегитимното влияние на Пеевски (или на който и да било друг). Защото това далеч не беше очевидно за широката публика, на която беше внушено, че ние сме политически неблагонадежни – че искаме постове, или че не знаем какво искаме.

Тези преговори бяха риск за нас и понесохме много критика. Все пак държахме те да са публично и да е ясно, че се водят – за разлика от преговорите след нашето изваждане от тях. И смятам, че показахме как трябва да се водят политически преговори – спокойно, културно, но неотстъпчиво за най-важните неща; и поставяйки приоритетите и споразумението преди изобщо въпроса за постовете. По този начин беше частично неутрализиран и последващия разказ, че ГЕРБ са нямали друг избор, освен да изберат Пеевски. За да стане кристално ясно, че изборът на Пеевски за партньор не е на база на политическа логика, а на база на страх от наказателно преследване.

Всичко, което последва в политическата 2025 г. е резултат от това решение тогава – ескалиращата наглост на Пеевски беше неизбежна при отказа на основните партии да го ограничат.

2. Натискът за еврозоната

В началото на мандата на този кабинет трябваше да се вземе решение дали да се поиска конвергентен доклад, който да позволи влизане в еврозоната. Управляващата коалиция изобщо не беше ентусиазирана – при първото ми участие в Панорама след гласуването на кабинета поставих този въпрос, а Тошко Йорданов каза (по спомен), че България не е готова за еврозоната. В процеса на преговорите БСП също имаха сериозни резерви за еврозоната. А знаците от Министерство на финансите и управляващото мнозинство бяха много обезпокоителни – говореше се за огромна дупка в бюджета (която реално не съществуваше), в опит да се намери публично оправдание за отказа от еврозоната. Неофициално от МФ излизаше информация, че готвеният проект на бюджет е с над 3% дефицит, което би ни дисквалифицирало за еврозоната, а Борисов в няколко излизания пред медиите казваше, че няма да лъжем Брюксел и ще покажем реалния дефицит, което се четеше, че няма да се опитваме да влизаме в еврозоната. В началото на януари мнозинството отхвърли и изменения в Закона за БНБ, които бяха изискване за еврозоната.

На база на тази информация ние предприехме масирана комуникационна офанзива. Във всички свои участия посочвахме отказа на правителството от еврозоната. Всеки ден говорихме и в пленарна зала, и пред медиите в парламента, че правителството отстъпва от този стратегически приоритет.

Накрая конвергентен доклад беше поискан, а бюджетът беше внесен с 3% дефицит. Твърденията за дупката от 18 млрд. лв. се изпариха.

Сега ще слушаме опорните точки кой ни е “вкарал е еврозоната” и как ние сме били в опозиция на еврозоната, но нашата роля беше именно на катализатор на това правилно решение.

3. Решението на Конституционния съд за изборните резултати

Решението на Конституционния съд от 13-ти март, макар да не промени значително съотношенията в парламента, беше ключово – бяха проверени около 2200 секции (от 12 хиляди), на база на това бяха установени съществени нарушения в доста секции, а при преизчисляването цяла нова парламентарна група влезе в Народното събрание. Решението показа нагледно какви изборни манипулации се правят и от кои партии – най-много гласове бяха надписани на ДПС Ново начало и ГЕРБ. С бюлетини, попълвани от един и същи човек, с дописване на гласове в протоколите и какво ли още не (все неща, които машинното гласуване елиминира).

Решението намали мнозинството на ГЕРБ, БСП, ИТН и АПС на 121 гласа, но то дойде в момент, в който вече беше ясно, че Пеевски не само подкрепя правителството, а и получава повече услуги от мнозинството, отколкото АПС: беше избран Орлин Колев в Конституционния съд, беше направено предложението за “Магазин за хората” в проекта на бюджет, а същият беше подкрепен на първо четене от ДПС-НН.

Трябва да припомним и как се стигна до този резултат – след изборите и обоснованото усещане за масови изборни нарушения, няколко парламентарни групи, в т.ч. ПП-ДБ, оспорихме частично изборите пред Конституционния съд. Списъкът със секции в нашето искане беше най-пълен и беше базиран на различни установени аномалии в данните от изборите. Аномалии, които до голяма степен след това Конституционният съд потвърди, че са изборни нарушения.

4. Приемането ни в еврозоната

Приемането ни в еврозоната се случи в началото на юли с решения на съответните европейски институции. Но това беше предхождано от няколко събития.

В името на този приоритет, ние (ПП-ДБ) отказахме да участваме във вотове на недоверие до официалните актове на европейските институции, с които България да бъде приета в еврозоната. Това не значеше подкрепа за правителството, но не значеше и че искаме да го сваляме, преди еврозоната да бъде необратима.

След като президентът направи заявка за референдум, имаше нужда, вкл. пред международните партньори, да се покаже ясното мнозинство в българския парламент за еврозоната. Затова премиерът и гуверньорът на БНБ предложиха декларация, която да бъде подписана от всички, за които еврозоната е приоритет. Нашите подписи бяха на тази декларация.

За съжаление смятам, че бяха допуснати грешки при реализацията – в Закона за еврото бяха приети прекалено рискови силови правомощия. В регулаторите (основно КЗК) бяха избрани хора без нужните качества. Информационната кампания не беше адекватна и липсваше в социалните мрежи. Предстои да видим дали всички технически проблеми са решени. Но за всичко това отговорността е на мнозинството и правителството.

5. Арестите и дългосрочното задържане под стража

В деня на официалното ни приемане в еврозоната през юли, Пеевски реализира своята мръсна операция по задържането на варненския кмет. Много може да се напише за процесуалните способи, чрез които може един обвиняем да бъде държан дълго време в ареста. Но за тези арести трябва да се кажат 5 неща.

1) Пеевски показа, че разполагайки с прокуратурата, разследващия орган (инспекторите от КПК) и съответния административен ръководител на съда чрез контрола си върху ВСС, може да гарантира дългосрочно задържане в ареста;

2) това е демонстрация както към опозицията, така и към партньорите/подчинените в управлението – ако много се отваряте, мога да ви държа в ареста;

3) в изтритите точки от коалиционното споразумение имаше мерки срещу тази злоупотреба, преди още тя да се случи: случайно разпределение при разглеждане на мерки за неотклонение;

4) никой не възразява срещу това да има разследване за корупция – и ако някой е виновен, съдът да реши – но без напълно ненужни задържания в досъдебна фаза, които по европейските стандарти трябва да се прилагат в изключителни случаи;

5) това безобразие беше един от факторите, заради които се натрупа обществено напрежение, довело до масочите протести.

Използването на прокуратурата с политически цели не започна с тези арести, но те бяха кулминацията на процесуалния произвол. Исканията за имунитетите на Кирил, Лена и мен дадоха началото на опита за саморазправа с опозицията. Знаейки, че всичко ще се разпадне в съда, си дадохме имунитетите веднага. Но срещу нас не е имало опит за задържане, което прави летните арести прекомерни дори за самозабравилия се Пеевски и неговия обслужващ персонал в прокуратурата и КПК.

6. Вот на недоверие за завладяната държава

През септември темата в парламента беше “завладяната държава” – темата на вота на недоверие, който внесохме. Мотивите (80 страници) бяха задълбочено изследване на механизмите на дозавладяване на институциите и на отказа на правителството и мнозинството да противодейства на тези механизми. “Завладяна държава” е термин, който описва държави, чиито институции действат в частна полза, а не в обществена, за каквато са създадени. В мотивите приведохме множество конкретни примери (напр. натиска върху кметове и снимките под герба в каб. 222А, покриване на контрабандата на цигари от МВР в Пловдив, монополизация на продуктови такси) и конкретни имена – Пеевски, Таки, Ковачки.

Предходните вотове на недоверие не бяха сериозни и това стабилизираше управляващите. Те с лекота отбиваха тезите на вносителите на предходните вотове, основно с аргумента, че за няколко месеца няма как да се решат проблеми на няколко десетилетия. С вота на недоверие през септември това не беше така, тъй като фоксът беше върху това как действа и бездейства именно настоящото правителство (основно – в сектори правосъдие и вътрешни работи). И аргументи по същество в защита на кабинета почти нямаше, като изключим опитите на министъра на правосъдието да направи помен с чужда пита, хвалейки с резултати, постигнати на база на работата, свършена от предходните правителства.

Вотът на недоверие включваше и друга голяма тема през годината, стартирала от прокараните от нас изменения в Закона за съдебната власт, с които Сарафов не можеше да бъде избран за редовен главен прокурор и можеше да бъде изпълняващ функциите само 6 месеца, съответно последващото бездействие на изпълнителната власт по отношение на спазването на закона, след като Сарафов остана на поста и след законовия срок, допълвайки картината на завладените институции и на сринатото доверие в съдебната власт.

Във връзка с темата на вота от Да, България (официално с ново ръководство от май месец) формулирахме и т.нар. “План за противодействие и отпор на завладяната държава” с 10 конкретни точки, в които показахме, че не просто стоим и се оплакваме, а планираме и работим за демонтиране на модела.

Благодарение на този вот на недоверие, “завладяната държава” стана устойчив израз в публичния разговор за политика. Този вот на недоверие фокусира нелегитимните инструменти, чрез които се упражнява властта и илюстрира какво конкретно стои зад повтарянето на името на Пеевски, за което често ни обвиняваха. С този вот на недоверие разбирането на завладяната държава се пренесе сред много по-широк кръг хора и смятам, че това също допринесе за протестната енергия.

7. Местните избори в Пазарджик и превземането на ГЕРБ

Местните избори в Пазарджик бяха сериозен трус в управлението. Мандатоносителят ГЕРБ стана 6-та политическа сила на местни избори в областен град. А Пеевски, с мащабно купуване на гласове под чадъра на МВР, стана първи.

Това беше резултат от много процеси, вкл. процеси по превземане на мрежите на влияние на ГЕРБ по места. Пеевски, през прокуратурата и КПК, тихомълком, придърпваше бизнесмени, близки преди до ГЕРБ. Това изсмуква контролирания и купен вот на ГЕРБ и ги оставя единствено по автентичната им подкрепа, която е недостатъчна за да бъдат първа политическа сила. Това се случи и в Пазарджик. Това беше посочено и в sms-а, който Иво Мирчев изпрати на Борисов. В него се казваше, че всичко това е резултат от отказа да бъде подкрепен санитарния кордон.

След това Борисов излезе и са “самовзриви” (образно казано), казвайки някои истини, които отричаха доскоро. На практика бяха потвърдени мотивите на нашия вот на недоверие, че “кръгове и кръгчета” управляват министерства, а искането му за оставки в МВР заради поголовното купуване на гласове потвърди нашите твърдения, че Пеевски е овладял МВР. Оставки не последваха, а шефа на областната дирекция беше преместен в звеното за подпомагане на министъра. Борисов, обаче, беше “успокоен” с няколко кратки прессъобщения и брифинга на Пеевски, с които му каза, че няма да му позволи да отиде на избори и няма да го направи премиер.

Но местните избори в Пазарджик осветиха процесите на превземане и отслабване на ГЕРБ от страна на Пеевски и невъзможността на ГЕРБ да противодейства на това.

8. Най-лошият бюджет

В началото на ноември беше внесен най-лошият бюджет от близо 30 години. С него се увеличаваше данъчно-осигурителната тежест – т.е. вземаха се пари от работещите и от бизнеса, предвиждаше се 20 млрд. лв. дълг, за да се дадат големи увеличения на силовите структури и за да се напълнят корупционните касички на Пеевски, вкл. Българската банка за развитие.

Ние бяхме започнали да говорим за бюджета още от началото на октомври. Може би за изненада на всички тогава, от Да, България предложихме голям пакет от разумни десни мерки, които да позволяват стабилни публични финанси. Мерките бяха реформаторски и непопулярни. Включваха ограничаване на корупционния риск, ограничаване на неефективни разходи и стимулиране на бизнес средата. В продължение на 2 месеца тезата ни беше “бюджетът може да стане добър, ако в него има реформи – вкл. нашите реформи”. По този начин показахме ясната алтернатива на правителството. А правителството и мнозинството, със своята арогантност и самодоволство, вкараха бюджет, който дори сами не можеха да защитят. Единствената защита дойде от ДПС “Ново начало”, което беше ясна индикация, че това е бюджетът на Пеевски.

В нормална политическа ситуация, бюджетът е резултат от компромиси. Партията с 66 депутати прави най-малко компромиси, а партията с 29 депутати – повече. Реалността, обаче е, антиполитическа – партията с 29 депутати диктува основните параметри на бюджета, а останалите дори не смеят да го защитят. Бюджетът беше пряко следствие от завладяването на институциите, но също така и инструмент за допълнително финансиране на този корупционен модел от парите на българските граждани и бизнес.

Бюджетът беше числовото изражение на завладяната държава и като такъв изпълни нашата политическа теза с неоспоримо съдържание.

9. Най-големият протест от 1997 г. досега

Протестът започна като протест срещу бюджета, на който се събраха десетки хиляди протестиращи. Но бюджетът беше просто последната капка, с която чашата на търпението преля. Арогантното завладяване на институциите, неспазването на базово приличие, комисия за 26 секунди, промените в специалните закони за службите, с които те да бъдат дадени на Пеевски, продължаващото узурпиране на властта от Сарафов и продължаващите злоупотреби на КПК, натътрузването на Пеевски върху всяка тема, анонса за държавата с “главно Д” и безобразното поведение на депутатите на Ново начало. Всичко това създаде среда, в която протестите срещу Сарафов и незаконните арести, протестите за достойно заплащане на младите лекари и недоволството от бюджета, се сляха в една неудържима вълна от гняв.

След няколко неадекватни маневри (“ще го изтеглим, “няма да го изтеглим”, “това е протест на работодатели”, “тези хора не знаят какво искат”, “ще го изтеглим, ама ще е почти същия”), на 10.12. по площадите в цялата страна излязоха вероятно над 200 хил. души. Освен над 100 хил. на жълтите павета, имаше протести в десетки градове – дори в такива, в които никога е нямало протести, дори през 1997 г.

Контрапротестите, организирани от Пеевски, бяха гротеска на гърба на бедни и онеправдани хора, докарани почти насила по площадите. Това добави към обществения гняв, заедно с опита да бъдат омаловажени протестите в началото.

На протестите имаше всякакви хора с всякакви идеи. Но със сигурност това не бяха антиевропейски протести, не бяха срещу еврото. Бяха протести срещу модела на завладяната държава, олицетворяван от Пеевски и Борисов и тяхното взаимодействие.

Важен елемент от протестната енергия беше и включването на малцинствата, които Пеевски се опита да “загради”, но те му казаха, че не им е никакъв. Демонополизирането на етническия вот продължи да бъде тема и след края на политическия сезон – явно Пеевски и Борисов са изнервени от тези тенденции.

Протестите бяха мирни, а опитите да бъдат компрометирани с внедряване на провокатори и неадекватна реакция на МВР, не бяха успешни. Това им даде още по-голяма тежест и легитимност. И изходът беше неизбежен.

Но протестът не изчезна и след оставката, което означава, че има гражданска енергия за промени. И за противопоставяне на безобразията и преяждането с власт, вкл. на уволненията на неудобни журналисти.

10. Оставката на правителството

Когато насред декемврийския студ броят на протестиращите срещу теб расте, а не намалява, политическата логика изисква оставка. Защото явно си счупи нещо толкова сериозно, че си загубил легитимност. Това е ефектът “Пеевски” – до каквото и да се допре, го делегитимира.

Оставката на правителството е значим успех за протеста, който акумулира толкова гражданска подкрепа и енергия, че оставането на власт щеше да бъде напук на обществените настроения, а това винаги има катастрофални резултати.

Изглежда оставката не беше по вкуса на Пеевски, защото той искаше да се възползва от контрола си върху правителството 4 години. Пеевски и неговите говорители обясняваха цяла година, че повече правителства няма да падат след протести. И ето, че площадът ги опроверга, слагайки санитарния кордон, който мнозинството в парламента го беше страх да сложи в началото на годината.

А сега накъде?

Годината затвори един цикъл – от отказа за изолиране на Пеевски от страна на мнозинството в парламента, до неизбежния обществен взрив в резултат на този отказ.

Геополитическият контекст се променя много динамично и ще предстоят трудни решения. Ще има опити за подкопаване на бъдещи общи европейски позиции по ключови геостратегически въпроси. България трябва да бъде силен глас за общата европейска политика в сферата на сигурността и отбраната.

В началото на 2026 г. предстоят избори, на които ние ще трябва да положим всички усилия, за да убедим хората, излезли на протест и хората, които подкрепяха протеста, че техният политически инструмент за демонтиране на модела на завладяната държава сме ние. Трябва да убедим хората в това, че ние сме най-добре подготвени и сме най-решителни да направим най-малко следното:

1. Да демонтираме корупционния модел на управление
2. Да гарантираме европейската принадлежност на страната в сложния геополитически контекст
3. Да ограничим проникването на руско и на всякакво друго зловредно влияние
4. Да намалим административната тежест и тормоза върху бизнеса
5. Да запазим данъчните и осигурителните ставки, правейки необходимите реформи в публичните системи

Всички тези приоритет и степента, в която ще можем да ги изпълняваме, зависят от изборите и изборния резултат. Протестите и оставката са само началото. Поредно начало, което този път трябва да доведем докрай, въпреки всички неизбежни трудности по пътя.

През 2026 отново българските граждани ще решават.

 

Материалът Годината в 10 точки и едно заключение е публикуван за пръв път на БЛОГодаря.

Продължава активната комуникационна кампания против машинното гласуване. Ето основните манипулации, които виждам:

1. „ДБ бяха ‘против’ машините преди 21-ва, а сега са ‘за'“ (подплатено с видео, в коетонс Иво Мирчев обясняваме потенциалните проблеми). Каква е реалността: при въвеждането на машините от ГЕРБ, не бяха предвидени достатъчно гаранции за прозрачност и проследимост на процеса. Никой нямаше достъп до изходния код, а гаранците, че инсталираният софтуерът е правилният не бяха приложени в процедурата. При промените на Изборния кодекс април 21-ва по наше предложение бяха приети такива промени (чл. 213а). След редица наши писма до ЦИК, бяха реализирани много от необходимите гаранции. И затова сега процесът е много по-добър от предвидения с промените на ГЕРБ от 2020 г. В резултат на наши инициативи и промени.
2. „Има секции със сериозни разминавания между машинния протокол и разписките“. Каква е реалността: във всички случаи на установени такива разминавания е правена проверка от ЦИК и е установявано, че грешката е в секционната комисия, която е броила или записала резултата грешно. Примерът със 77 гласа в машинния протокол и 7 гласа при броенето показа, че комисията е написала 7 вм. 77, т.е. машината е била права. След въвеждането на специалната хартия има повече разминавания заради неиздадени расписки, което се дължи изцяло на неподходящата хартия.
3. „Възрастните хора не могат да гласуват с машина“. Това твърдение от опонентите на машините е даже обидно. Хората са възрастни, а не глупави. Няма данни, които да потвърждават това твърдение. Има обратни данни в социологически проучвания: че подкрепата за машинното гласуване е по-висока в сегмента 65+.
4. „Зам.министърът на електронното управление снима и изнесе КОДОВЕТЕ НА МАШИНИТЕ“ – това е направо комично. Но беше част от активното мероприятие на ДАНС срещу машините на местните избори. Кодът на машините не е тайна. Той е достъпен за всеки, който заяви достъп (от името на партия или изборен наблюдател). Досъдебното производство по случая доколкото знам е прекратено. Защото няма извършено престъпление. Но беше достатъчно да се измисли тая глупост, за да се махнат машините тогава.
5. „ПП спечелиха изборите 21-ва заради машините“. Избори при изцяло машинно гласуване са печелили три партии: ИТН, ПП и ГЕРБ. И няма сериозни разминавания между екзит полове и реалните данни.
6. „Избирателната активност пада заради машините“ – избирателната активност спада от 2021-ва година по изцяло политически причини. След като беше върната хартията, избирателната активност не се повиши, а продължи да спада (веднага след връщането на хартията активността е с 2% под активността на първите избори с изцяло машинно гласуване)

Какви са реалните причими да не искат машини?

1. Няма тъмна стаичка, т.е. няма снимане с телефон, няма конци, няма нишки, няма нито една от схемите за гарантиране на купения вот.
2. Не можеш да си купиш цяла секционна комисия, която да пуска бюлетини в урната след края на изборния ден. Може на машината да се пускат гласовв, но това оставя следа, която после е проверима и се доказва манипулацията много лесно (примери има в решението на Конституционния съд).
3. ГЕРБ и ДПС не могат да контролират машините и това ги кара да си мислят, че някой друг ги контролира. Започнали са да вярват в собствената си пропаганда и да градят конспиративни теории.

И в тази връзка припомням девет факта за машините:

1. Машините осигуряват коректно отчитане на резултата, без човешки грешки (съзнателни или несъзнателни). С машините не може да има невалидни бюлетини (вкл. направени такива от секционната комисия)
2. С машините пускането на бюлетини от самата секционна комисия (когато цялата е купена) е много по-трудно, защото оставя следа в лога на машината – такива проблеми установи Конституционния съд и „касира“ някои такива секции.
3. Машините са достъпен начин за гласуване, който е толкова лесен, колкото хартията. Дори в някои случаи по-лесен, като напр. за хора със зрителни увреждания.
4. Изборният резултат при машинно гласуване излиза много по-бързо, а не трябва да се чака до обяд на следващия ден
5. Няма никакви проблеми с преференциите, които при броене на хартия често се пропускат – имахме случай на кандидат, който беше на ръба на прага на преференциите и не влезе, защото не всички комисии бяха броили преференции.
6. Кодът на машините е достъпен за всяка партия, която го поиска – съгласно промени в Изборния кодекс, които ние сме предложили. Така че никой не може да го „открадне“, „снима“, „пипа“ и други глупости.
7. В изтеклия запис от заседанието на колегите от ПП няма никъде думите „ала-бала с машините“.
8. Може (и трябва) да бъде въведено максимално широко контролно броене на разписки – така ще отпаднат всякакви съмнения, че някакви гласове са надписани или премахнати в машинния протокол. До момента винаги, когато е имало разминаване между разписки и машина, се е оказвало, че става дума за човешка грешка при броенето.
9. Процесът по удостоверяване и процесът по инсталиране на софтуера на машините е проследим и е под контрола на ЦИК, а не на фирмата-доставчик. Дори някой да има физически достъп до машините, не може да направи нищо без ЦИК, които държат ключа.

Рационален разговор за Изборния кодекс е възможен и както винаги ние ще го водим.

Материалът Факти за машинното гласуване е публикуван за пръв път на БЛОГодаря.

Този вот на недоверие е внесен заради факта, че под командването на Пеевски, управляващите бутат страната към икономическата пропаст. Бюджетът и арогантното поведение на управляващите бяха последните капки, които преляха чашата на търпението на широки обществени групи, които излязоха по площадите в цялата страна и извикаха “оставка”, в т.ч. много млади хора.

Днес управляващите вероятно ще извадят няколко числа от торбата със статистиката и ще кажат “какво ни говорите, всичко е наред”. От опозицията ще извадим други числа, с които да аргументираме, че нещата вървят надолу. Че индустриалното производство намалява, че износът се свива, че държавната политика стимулира инфлацията, че административната тежест върху малките и средни предприятия расте. И т.н. И т.н.

Но извън числата, хората на площада усещат, че нищо не е наред. И това не е заради еврозоната, която много от тях очакват. Това правилно усещане е заради нелегитимния начин, по който функционира това управление. Заради политическият паразит Делян Пеевски, който изсмуква легитимността от всяка власт и изважда десетки хиляди хора по улиците.

А какво общо има това с икономиката?

Икономиката страда от прекомерната държавна намеса с корупционен корен.

Икономиката страда от липсата на справедливо правосъдие.

Икономиката страда от рейдърството чрез репресивните органи, под контрола на Пеевски.

Икономиката страда от това, че в регулаторите са сложени зависими и в много случаи тежко некомпетентни хора, които да са там за да “удрят” организирано по команда едни и да слагат чадър на други.

Икономиката страда от това, че докато изпълнявате спуснатите задачи от Пеевски по телефона, модернизацията на страната се отлага за пореден път.

Икономиката изисква инвестиция в човешкия капитал, а не държане на хора в зависимост в държавни дружества – единствен работодател в даден район. Изисква инвестиция в млади лекари, а не наливане на пари в още и още схеми с лекарства и фиктивни хоспитализации вместо това.

Икономиката не може да издържи дълго тежестта на голямото Д, което фалира и проваля всеки бизнес, до който се докосне.

Оставката е необходима, защото не може икономиката на страната да бъде жертва на безграничния властови апетит на Пеевски и безграничния страх на Борисов заради собствените му грехове.

А партиите, които уж формират коалиционното управление, нямат думата. Защото ги е страх, защото са зависими. А ако погледнат политически на настоящата криза, всички трябва с двете ръце да гласуват за този вот на недоверие, защото съм сигурен, че и ГЕРБ, и ИТН, и дори БСП виждат и разбират какво причиняват и на страната, и на собствените си партии.

Вижте довечера колко хора има по площадите, които за пореден път ще викат срещу Пеевски и Борисов. Вижте гнева на тези хора за това, че искате да им бръкнете в джобовете и да ги осъдите да плащат дълговете, които теглите, за да угодите на един самозабравил се олигарх. Някои от тях са ваши бивши избиратели. И колкото по-дълго отказвате да го признаете пред себе си, толкова повече този протестен заряд ще ескалира. И не се надявайте, че като дойдат празниците, сте запазили властта. Вие властта вече сте я загубили, остава само това да бъде обективирано във формален акт.

Българите са свободни хора по душа. И като видят тази несвобода, която Пеевски и неговите парламентарни прислужници генерират, се разгневяват. Тревожат се за икономиката, за страната си, за бъдещето.

Като контрапункт на всички тези аргументи ще чуваме напоително мантрата за стабилността, която чуваме всеки път, когато властта на Пеевски се разклати. Не това чувахме от партиите, които свалихте последните два редовни кабинета, обаче. Имаше ли нужда от стабилност през 2021 г., когато ГЕРБ, ДПС, ИТН и Възраждане свалиха редовния кабинет? Имаше ли нужда от стабилност, когато при ротацията ГЕРБ през ден прекратяваха преговорите и после се връщаха, докато накрая не се направиха на обидени, само и само Пеевски да си получи квотата във ВСС, която ние отказахме да му дадем. Превърнахте думата “стабилност” в евфемизъм за “още крадене”.

Ще чуваме и за еврозоната. Изключително важен стратегически приоритет за страната, за който работиха последните редовни правителства. Но еврозоната, за щастие, вече е факт. И колкото и да не ви се иска, този успех ще трябва да го споделите с част от опозицията, които в моменти на колебание ви подтиквахме към искането на конвергентен доклад. И които се подписахме под декларацията на премиера и гуверньора, за да бъде ясен политическият консенсус за европейските ни партньори. Но ако искаме еврозоната да бъде успех за България, трябва властта да бъде легитимна и да има поне някакво остатъчно доверие, чрез което да може да омекоти първоначалния скептицизъм. Тази власт вече не е такава. И с оставането си, създава повече рискове за еврозоната.

Това е вотът на недоверие на протеста. Над сто хиляди души миналата седмица извикаха “Оставка” и вероятно още толкова довечера ще извикат същото.

И ще очакват избори веднага. И то честни и прозрачни избори, без измами и с възстановяване на машинното гласуване и отчитане. А след изборите ще очакват от нас да решим системната политическа криза като изолираме причините за нея. Санитарният кордон около голямото Д от началото на този парламент беше такъв опит, който вие, мнозинството в тази зала, отхвърлихте. Предпочетохте да бъдете мнозинство на страха и създадохте едно марионетно правителство – слабо и напълно подчинено на ненаситното Ново начало. Без воля за реформи, напомнящо свлачище, което започна да поглъща бъдещето и хората излязоха на улица, за да защитят доходите и бизнеса си от разрушителния ви нагон.

Да, политическата стабилност ще има позитивен ефект върху икономиката. Но такава стабилност не може да има, докато не решим фундаменталния проблем на упражняването на власт по демократични правила. И че не може властта да се упражнява с компромати, бухалки, чадъри, заплахи за наказателна репресия.

Още при вота на недоверие за завладяната държава ви казахме – превзетите институции водят до влошаване на благосъстоянието. Връзката е правопропорционална. Икономиката пряко се влияе от качеството на институциите, а вие правите точно обратното – подчинявате институциите на голямото Д. Тогава не ни послушахте. Затова ви го казаха хората на площадите. Оставка!

Материалът Вот на недоверие за икономическата политика в държавата с главно Д е публикуван за пръв път на БЛОГодаря.

Четох съобщението на Европейската комисия за стратегията за сигурност ProtectEU (пак започвам скучно). И вътре освен логичните и очаквани неща, видях един голям проблем:

„Ще представи през 2026 г. технологична пътна карта относно криптирането с цел идентифициране и оценка на технологични решения, които да предоставят законен достъп до данни на правоприлагащите органи;“ като препраща към документ, който казва, че „Групата на високо равнище препоръча редица мерки, за да се гарантира, че широк кръг от доставчици, включително доставчици на OTT услуги (чат приложения), отговарят на искания за законно прихващане“ и съответно, че Комисията ще „проучи мерки за създаване на равнопоставени условия за всички видове доставчици на съобщителни услуги, що се отнася до изпълнението на задължения за законно прихващане;“.

Под бюрократичните евфемизми се крие следното: в целия свят, от 30 години, все някой се опитват да отслаби криптирането, за да може държавата да „слуша“. Спрете се. Това не може да стане. Ще ги хващате по други начини. Ще ползвате метаданни, агенти под прикритие и др.. С криптирането ще си загубите времето, а и политическата подкрепа. Ще стане като с „chat control“ – няма технологично решение, което да не нарушава основни конституционни права.

Може би ако изхождаш от съдебните системи на Германия, Франция, Белгия, изглежда разумно да имаш „законно прихващане“. Тук винаги припомням подслушването на десетки протестиращи през 2020 г. по разследване за държавен преврат на прокуратурата. При нашата прокуратура и при нашите служби (все по-овладяни), няма „законно прихващане“. Понякога ще е законно, понякога ще е полу-законно – ще се прихващат политици, опозиция, бизнеси, посолства – каквото ѝ хрумне на държавата с главно Д.

Технологично това е нонсенс – ако отслабиш криптирането за правоохранителните органи, отслабваш го за всички; ако сложиш тайна „задна вратичка“ в алгоритъма, тя ще спре да бъде тайна на втория месец; ако ползваш т.нар.“призрачен потребител“, както предложиха британските служби преди години, чупиш гаранциите за идентификация на потребителите (и някой друг също ще намери как да добави призрачен потребител в разговора); разделянето на криптографски ключове е несъвместимо с гаранциите за т.нар. forward secrecy и създава много други проблеми.

И най-лошото е, че дори да се приеме някаква законодателна глупост, която да отлсаби криптирането „от край до край“, тя ще бъде заобиколена точно от организираните престъпни групи, които цели да засегне. Ако накарате Signal, Threema, Wire или някое друго приложение с криптиране „от край до край“ да сложи вратичка, през която да се подслушва, те или ще излязат от европейския пазар, или дори да се съобразят, ще продължат да бъдат с отворен код, и криминалните групи ще могат да си направят своя версия, без възможността за прихващане. И ще си ползват нея, докато за нормалните хора ще отпаднат гаранциите и някой следващ Гешев ще може да ги слуша за държавен преврат, докато всъщност се опитва да превземе бизнес или да събира компромати.

С две думи – изобщо не тръгвайте по тая наклонена плоскост. Свършва в стена.

Материалът Опитите за отслабване на криптирането водят в стена е публикуван за пръв път на БЛОГодаря.

Правителството не изглежда да има програма за ограничаване на разходите и за стимулиране на икономиката. Напротив, изглежда ще продължат да харчат и да наливат пари в неефективни и нереформирани системи.

Затова ние, като алтернатива на управлението, предлагаме пакет от десни мерки, за да не се окажем в спирала от растящ дефицит, което да доведе до вдигане на данъците.

Мерките са разделени в три групи: Ограничаване на неефективни разходи, ограничаване на корупционно изтичане на средства и подобряване на бизнес средата. Ето някои от тях:

• държавните служители да започнат да плащат осигуровки
• централизирани конкурси за държавни служители
• поетапно освобождаване на пенсионери в МВР и премахване на статута на полицейски служители, когато реалните функции не са полицейски (т.е. не се занимават с полицейска или пожарникарска работа)
• ограничения на бонусите в регулатори, Висшия съдебен съвет, публични предприятия и администрацията
• премахване на почивните бази на администрацията и МВР
• припомням, че 480 човека се занимават с почивните бази в МВР
• ограничаване на неефективността на фонда за пътна безопасност, от който в момента не се харчи за пътна безопасност, а се купуват коли и тонери за печат на фишове
• таргетирани помощи и плащания по подоходни критерии
• подобряване на програмното бюджетиране чрез външна оценка от Фискалния съвет
• в следващия бюджет следва да има приоритизация на общински проекти и дигитализация на процеса
• задължителни търгове за частните болници, чиито приходи са над 50% от здравната каса
• уведомления за хоспитализации и други здравноосигурителни събития, за да се ограничат фиктивните такива
• ограничаване на фалшивите ТЕЛК-ове, откъдето изтичат милиони
• прозрачност на системата на БАБХ за животни с цел намалява на разходи за фиктивни животи
• фиксиран в закона таван на кредитите от ББР и забрана за кредитиране на свързани лица
• изисквания за прозрачност при капитализиране на публични предприятия (т.е. когато се наливат милиарди в БЕХ или ББР, да е ясно с какъв бизнес план, с какви планирани инвестиции)
• пакет от мерки в ЗОП за ограничаване на корупционния риск
• данъчни облекчения за реинвестирана печалба и инвестиции в развойна дейност
• закон за използването и развитието на изкуствения интелект, за да се повиши конкурентоспособността на икономиката чрез новите технологии
• отпадане на ддс дневници (при въвеждане на SAF-Т отичтане)
• въвеждане на електронни фактури

Всичко това, и други мерки, формират нашата визия за бюджета: ограничаване на разходи, ограничаване на корупция, и облекчаване на бизнеса.

Материалът Необходимите десни мерки е публикуван за пръв път на БЛОГодаря.

Вътрешното убеждение на прокурора.

Марина Ненкова е прокурор (случайно) поне по три дела от висок обществен интерес. По това за „контрабандата в митниците“, по делото за подкупите на Божков към Горанов и Борисов, и по моето дело, което от вчера е в съда.

По делото за подкупите към Горанов и Борисов, Ненкова разпитва Божков, Горанов и Борисов, като свидетели. Божков казва, че им е давал 60 млн. подкуп. Горанов и Борисов отричат. Не са привлечени като обвиняеми, а досъдебното производство е прекратено, защото било „дума срещу дума“. Нищо, че има и други свидетелски показания.

По делото срещу мен става друго – един притиснат свидетел е казал че съм му дал флашка. Аз не съм, но вътрешното убеждение на същия прокурор е, че не трябва да ме разпита, а направо да ме привлече като обвиняем и да внесе обвинителен акт. Нищо, че пак е дума срещу дума.

Явно вътрешното убеждение на прокурора не е нито вътрешно, нито убеждение.

След 2 месеца по делото на Борисов изтичат двете години, в които прекратяването може да бъде отменено от горестоящ прокурор. И остава в ръцете на главния. Дали ще свали трупчетата, възобновявайки досъдебното производство, или не.

И подозирам, че вътрешното му убеждение ще зависи от политическото послушание на Борисов пред Пеевски. Което той демонстира днес с анонса си, че Сарафов е легитимен.

Това не е правова държава и не е нормална политика. Това са случайни и зависими хора, облечени в прокурорски тоги и мутри, облечени във власт.

Остава съдът, в който макар да има все повече плюшени зайчета, има и достатъчно смели и принципни съдии. Остава и демокрацията, при която в един момент гражданското общество променя картината.

Материалът Вътрешното убеждение на прокурора по дела срещу мен и срещу Борисов е публикуван за пръв път на БЛОГодаря.

От време на време, наред с възмущението от безобразията на Пеевски, някой казва „стига с тоя Пеевски, дайте нещо конструктивно“. И това е разбираемо – не може един човек да е виновен за всичко, поне на пръв поглед.

Затова в нашия „План за противодействие и отпор на завладяната държава“, извън противопоставянето, има няколко ключови точки, които са конструктивни и целят показване на алтернатива на безидейните управления, които не просто са зависими, а не придвижват страната напред.

Пример за изпълнение на такава точка от плана е работата по закона за изкуствения интелект, който ще представим във вторник – изцяло нов закон, който да уреди задълженията на държавните органи, прилагането му в ключови сфери като образование и здравеопазване, стимулите за използване и развитие на изкуствен интелект, и ограничаване на някои рискове (при ползването му в обществения сектор).

Редовно предлагаме и други важни неща – преди 2 седмици внесохме изменения в Закона за електронната идентификация, с които най-накрая България да има единно мобилно приложение, което освен за идентификация за ползване на електронни услуги, служи за единна точка за комуникация с държавата – иначе казано, „държавата в джоба ни“.

Предлагаме и множество облекчения – развитие на е-здравеопазването (на база на последния ми въпрос към МЗ изглежда ще бъде включена функционалност за уведомяване при прекратяване на дейността на личния лекар, за да може да бъде заявен нов своевременно), телемедицината, която МЗ бави, е наше предложение; електронни фактури; облекчения за бизнеса при отчитане с новия SAF-T формат; единната входна точка за финансово отчитане; множество мерки за пътна безопасност и облекчаване на шофьорите; и дори на пръв поглед дреболии като електронния риболовен билет.

Предлагаме системни промени в различни сектори – в съдебната власт, в управлението на отпадъците, в управлението на информационните и комуникационните технологии, в образованието, в здравеопазването, в режима на прилагане на специални разузнавателни средства и т.н.

Това не влиза във вечерните новини. Не събира хиляди (гневни) лайкове. Не е острото политическо противопоставяне, което да привлече сериозен интерес извън тясно-заинтересованите групи. Но като политическа сила, която е длъжна да бъде алтернатива на настоящото управление, го правим.

Не защото тези промени ще бъдат подкрепени сега – управляващите, без аргументи, отхвърлят всичко, защото явно имат правило нищо значимо от опозицията да не се подкрепя (дори онзи ден отхвърлиха нещо толкова безобидено като електронния риболовен билет). Това е тяхно право, разбира се – така подчертават ролята ни на опозиция и на алтернатива.

В откриващото изказване по време на вота на недоверие казах, че в завладяната държава „никоя политика не може да постигне своя твърдян позитивен ефект, когато институциите, които я изпълняват и институциите, които следва да ограничават злоупотребите, са част от системата на завладяната държава.“.

Затова за да проработят всички хубави неща, описани горе, трябва държавата да бъде освободена. Дали ще подчертаваме толкова ярко ролята на Пеевски или не, е комуникационен въпрос. Но политическият въпрос не може да бъде избегнат – как да бъде премахнато неговото деструктивно влияние (и на кръга около него) върху всички сфери на обществения живот.

И аз искам да кажем „стига с тоя Пеевски“ и да се занимаваме само с градивните неща, които сме започнали. Затова подготвяме всички тези законопроекти, програми и пътни карти. Но тяхното изпълнение, което да има ефект най-накрая, минава през това да не може един карикатурен олигарх да звъни на министрите и да им казва какво да правят и какво да не правят. И като не го изпълнят, да им казва „а досъдебно производство искаш ли?“.

Публичната власт е отвлечена. И затова не върши почти нищо. Гаси пожари (образно казано) и дори не смее да започне нищо мащабно, защото накрая ползите ще се окажат не за обществото, а за няколко подизпълнители или посредници, присламчени до Д-то.

Материалът Стига с тоя Пеевски е публикуван за пръв път на БЛОГодаря.

Днес от трибуната, като вносител на вота на недоверие, казах следното:

Проблемът със завладяната държава и превзетите институции е проблем на системната корупция по високите етажи на властта, чрез която институциите спират да действат в обществен интерес и все повече действат в частен интерес по разпореждане на малка група хора.

Безспорно на върха на пирамидата на завладяването на държавата е Делян Пеевски, който подчинява държавния апарат – чрез многогодишно и системно установяване на влияние в службите за сигурност и различни части на съдебната власт, но най-вече в прокуратурата, въпреки нищожната си политическа легитимност

Това правителство не само не противодейства на тези процеси, а гарантира тяхното разрастване и достигане до мащаби, които представляват реален риск за способността на държавата да изпълнява дори базовите си функции.

Правителството на теория функционира като правителство на малцинството, но подкрепата на ДПС “Ново начало” и защитата от наказателно преследване са изтъргувани срещу напълно безконтролно превземане на институциите от Пеевски и свързаните с него бизнес и частни интереси.

Основните механизми за противодействие на това превземане са съзнателно изключени. Системният провал в сектор “Вътрешна сигурност” и отказът от каквито и да било реформи по същество в сектор “Правосъдие” оставят без противодействие превземането на институциите. Затова нашият вот на недоверие е именно за тези два сектора.

Нещо повече – от коалиционното споразумение за формиране на това управление бяха съзнателно премахнати всички мерки за противодействие на нелегитимните влияния. Отказът и разкъсването на санитарния кордон отвори широко портите за превземането на институциите. Т.е. завладяването на държавата е осъзнат политически избор на настоящото правителство, а не страничен ефект от спорната му компетентност.

Според носителите на нобелова награда за икономика за миналата година, богатите държави имат устойчиви институции, работещи в обществен интерес, а за бедните държави е характерно, че институциите им са завладяни. Така че темата със “завладяната държава” не е спор за “кресла” между политическите елити, а е в основата на това България все още да е последна в почти всички класации в ЕС. Завладяната държава отдалечава България от европейския ѝ път и води до множество негативни последици – за благосъстоянието, за стандарта на живот, за инвестиционния климат, за бизнес средата – заради липса на правна сигурност, заради рейдърство и рекет върху бизнеса, заради политическия риск.

Защото нито една политика не може да постигне своя твърдян позитивен ефект, когато институциите, които я изпълняват и институциите, които следва да ограничават злоупотребите, са част от системата на завладяната държава.

Но не Пеевски е първопричината за завладяната държава – той е един карикатурен олигарх, който си играе с държавата като дете с чуплива играчка. Той превзема институциите по един махленски начин, с компроматчета и заплахи, които не би трябвало да плашат никого. Нас, например, не ни плашат. Въпреки прокурорския произвол. Въпреки бухалките.

Първопричината е, че в голямата си част политическата класа, особено в лицето на ръководствата на партиите в настоящото управление, е слаба, страхлива, пробита, наведена, вероятно “бъркала дълбоко в кацата с меда” и хваната затова. Заради този страх, колеги, България страда. Най-добре е да освободете политическия терен за хора, за които в чекмедженцето на момчето няма папчица с някой грях.

Дългосрочните вреди от настоящото правителство стават все повече с всеки ден, в който то продължава да подпомага превземането на институциите.

Вие днес няма да оспорите фактологията в мотивите ни. Вероятно ще опитате да се заядете с някоя запетая, ще твърдите, че халюцинираме, но нямате отговор. Защото знаете, че всичко вътре е вярно.

След като с активното участие на ГЕРБ, ДПС-Пеевски и ИТН, последните две редовни правителства бяха свалени, сега, в израз на политическа арогантност, основният аргумент в полза на това правителство ще бъде, че то е редовно.

И ще твърдите, че то няма алтернатива – че няма алтернатива на зависимостта от задкулисието и че единственият начин да има редовно правителство е да се дава откуп на това задкулисие в предизвестено провален опит (за пред публиката) да се реши някой обществен проблем.

Алтернатива обаче има. Алтернативата е следващото управление да бъде водено от други принципи. От разбирането, че българското общество не дължи откуп на задкулисието.

И за да не се хабите с интриги – вот на недоверие не значи, че опозицията ще формира следващото управление – както това не се случи при последния успешен вот на недоверие.

И да – всяко следващо управление също ще бъде коалиционно, ще бъде сложно, ще са нужни компромиси. Но това не е проблем за избирателите – те разбират какво значи компромис, когато той е в името на обществения интерес. Но компромис със завладяната държава не може да има. Компромис със задкулисието, със скритите зависимости, с беззаконието не може да има. Това е алтернативата, която представяме пред българските граждани.

Материалът Има алтернатива на завладяната държава е публикуван за пръв път на БЛОГодаря.

В последните дни представители на правителството и на мнозинството са поели рефрена, че опозицията е виновна за един или друг инцидент, защото атакувала институциите и така рушала доверието в тях.

Освен че е нелепо да се оправдаваш с опозицията, с това виждане има съществен държавнически проблем.

Когато знаеш, че институциите се водят от заскулисни интереси и че изпълняват основните си функции като второстепенно задължение, доколкото не противоречи на задкулисния интерес (и то не особено компетентно, защото се пълнят с верни хора, без фокус върху компетентност), нямаш право да твърдиш, че критика към някоя институция е деструктивна.

Хората знаят, напр., че МВР пази престъпници и работи с престъпници. Само за последните 3 дни ми разказаха две такива истории – за чадър на по-високо ниво, и за теч на информация към по-дребен крадец, която е довела до побой над гражданин. От повече от една година прокуратурата отказва да образува досъдебно за теч от МВР към Ружа Игнатова чрез Таки.

Когато от Възраждане упражняват физическо насилие, именно ГЕРБ се скриха и не подписаха оставката на техния зам-председател, за да се даде ясен знак на обществото, че така не може. И пазят имунитетите им за престъпления именно срещу служители на МВР. И това само заради конюнктурен политически интерес, да си подават топката с Възраждане, след което се жалват какви клипчета пускали в ТикТок.

Прокуратура и разследващи органи злоупотреняват с наказателния процес, за да тормозят обвимяеми и свидетели. ДАНС се меси в изборния процес и го саботира. Министерство на финансите работи за изваждане на Пеевски от санкционен списък за корупция (което се подразбира от думи на Борисов). Едри подземни фигури прибират пари от екотакси, управляват ГКПП-та и следят трафика. Контролни органи си затварят очите за нарушения на предприятия на консултанти, пилета, котараци и всякакви друти отчисляващи към властта бизнесмени, правещи пари на гърба на здравето на хората.

Примери има десетки и всичко това се знае не само от лошата опозиция, а и от хората.

И когато опозицията каже, че институциите са завладяни, това водело до ерозиране на държвността. Глупости.

Държавността се ерозира, когато опаковаш този разпад с едно розово фолио и му лепнеш етикет „институция“. Защото под фолиото прозира всичко.

Не можеш да очакваш доверие към институции, в чието изтърбушване от смисъл си участвал. И не може да изискваш такова от гражданите.

Държавническият проблем, с който започнах, е че политиката „дайте да правим по малко, защото иначе задкулисието ще се ядоса, и да твърдим, че това е основание за доверие“ е несъстоятелна. И води и институциите, и обществото надолу.

Зоран Джинджич, след като става премиер на Сърбия след падането на комунистическия режим, започва от най-трудното – битката с организираната престъпност, която е на практика навсякъде. По темата той казва следното: „Ако трябва да изядеш жаба, не я гледай дълго. Ако трябва да изядеш повече жаби, първо изяж най-голямата.“

Най-голямата партия системно отказва да се заеме с най-голямата жаба – правосъдието и справедливостта. И затова не може да има претенции за доверието в институциите. То е ниско, защото липсата на справедливост се вижда от всеки гражданин.

И никакви realpolitik тактически упражнения и интриги не могат да замажат това. Никакви отворени врати, общи кандидатури, братски партии, похвали за разум и т.н. не могат да премахнат тази отговорност – че при всяка възможност да изберат изяждането на тази жаба, тях ги е било страх.

Ако днес може да има обединение за някоя кауза, за някой идеал, това е справедливостта. Тя гарантира решаването на проблема с доверието в институциите и позволява загърбване на различия в името на решаването на проблемите на българското общество. Съединение на сили (освен пред лицето на външна заплаха) може да има само ако базовото ниво на справедливост и правосъдие е постигнато. Дотогава призивите за доверие в институциите са лицемерие.

На старата сграда на Народното събрание пише „Съединението прави силата“. На новата, обаче, не го пише. Може би е случаен пропуск, но ще настоявам това да се промени. За да ни напомня – и на нас в сградата, и на тези съседните две сгради, които го гледат през прозорците, че трябва да мислим как да изпълним този идеал със смисъл, а не с кухи фрази и политическо заяждане.

Материалът Справедливостта като идеал за обединение е публикуван за пръв път на БЛОГодаря.