Вчера изпратих въпрос до ДАНС относно видеокамери и валидатори в столичния градски транспорт

В малка част от реакциите и медийни публикации, това беше иронизирано като „Божанов се притесни, че руснаци и китайци ще ни следят в градския транспорт“. Разбирам тази интерпретация, тъй като ако човек няма целия контекст на киберсигурността и националната сигурност, всяко такова притеснение изглежда параноично. Затова ще си позволя малко по-дълго и техническо обяснение защо съществува риск и той трябва да бъде изследван.

Не казвам, че „руснаци и китайци ще ни следят“, обаче. Казвам, че чрез китайски и руски технологии, които са потенциално компрометирани, може да се въздейства негативно на стратегическата дейност – обществен транспорт в столицата.

По отношение на камерите – китайските (и не само) камери с известни уязвимости се използват по много начини от всякакви хакерски групи – и „частни“ и такива, които са свързани с чужди служби. Ако „хакването“ на тези камери е лесно (а то е, при някои модели), това допуска отдалечен контрол на тези устройства. Камерите едва ли са свързани директно с интернет, така че рискът е по-малък, но в зависимост от това как е сегментирана и защитена мрежата, пробив в една част може да доведе до достъп до камерите и извеждането на стрийм към трета страна.

Заради дългогодишни проблеми с евтини и незащитени устройства, Европейската комисия предлага „Регламент относно хоризонтални изисквания за киберсигурност за продукти с цифрови елементи и за изменение на Регламент (ЕС) 2019/1020“, с което да въведе изисквания към такъв тип устройства, вкл. за регулярни обновления, за докладване на уязвимости и др. Т.е. този проблем е доста масов и Европейската комисия е предприел законодателна инициатива.

Относно валидаторите, произведени в Русия – валидаторите имат задължително връзка с интернет (едва ли директно, но през вътрешна мрежа, която „излиза“ навън) защото трябва да извършва картови транзакции. Това означава, че са идеален обект на т.нар. supply chain атаки („атаки чрез веригата на доставки“). Дори в момента на производство и доставка да няма никаква уязвимост, при получаване на обновления такава може да бъде въведена.

Supply chain атаките са едни от най-трудните за установяване и предотвратяване, особено когато идват от място, на което имаш доверие, но то се оказва компрометирано. Една от най-мащабните хакерски атаки от последните години е т.нар. Solorigate, при което държавни институции и големи компании са атакувани през обновление за софтуер на SolarWinds. Затова големите компании правят оценка на риска на доставчиците си, за да оценят къде да фокусират повече усилия. Има цели компании, които се занимават изцяло с оценка на риска на доставчиците и на техните доставчици (защото един руски производител сам по себе си може да не е компрометиран, но негов подизпълнител може да бъде). Тъй като в Русия има репресивен режим, дори на добронамерена компания може да бъде въздействано, което увеличава риска. Такива са за хипотезите, поради които Касперски беше обявена за рискова компания от някои западни служби. Сложността при софтуерните системи е висока и това създава рискове за сигурността, които трябва да се изследват.

В конкретика, при въвеждане на „задна врата“ във валидатор и при недобра сегментация и защита на мрежата, това може да позволи „прескачане“ на хакерите от канала на валидатора към други системи. Вкл., например, за управление на стрелките или на електрическата мрежа в метрото, което вече води до рискове за физическата сигурност, а не само за мрежовата. Може да звучи параноично, и се надявам да остане такова, но това са реални рискове. Наскоро на една конференция, генерал от израелската армия сподели с половин уста за практиките на тяхната армия и служби спрямо неприятелски държави. Техните действия, по неговите думи, са с цел превенция и възпиране (deterrance), но други служби могат да имат други цели – от Христо Грозев и Белингкат разбрахме, че взривовете в български складове са дело на ГРУ (руското разузнаване).

С въпроса ми всъщност питам ДАНС дали ЦГМ и Метрополитен са взели необходимите мерки да ограничат тези рискове. Напр. дали са настроили защитните стени (firewall) правилно, дали следят за необичайни портове, за необичаен изходящ трафик към непознати адреси, дали пароли по подразбиране са сменени, как се управляват, дали се прилагат обновления (patch-ове), дали се следи трафика след прилагане на обновления, и други добри практики.

Винаги, когато се говори за киберсигурност и национална сигурност, нещата звучат притеснително за страничния наблюдател. А не трябва – всичко се свежда до управление на риска и прилагане на добри практики. В ДАНС има професионалисти, които разбират това и затова очаквам позитивен отговор, но съм длъжен да поставя тези въпроси. Киберсигурността на стратегически обекти е в компетенцията на ДАНС, но докато бях министър работихме добре съвместно с тях, тъй като министерството отговаря за киберсигурността в администрацията. А понякога дори за най-техническите неща се изисква политическа воля.

Материалът Киберсигурност на стратегически обекти е публикуван за пръв път на БЛОГодаря.

Преди два месеца говорих на конференцията OpenFest за това как (ще) изглежда обществената инфраструктура в дигиталната ера. Лекцията развива моя публикация в техническия блог за това как отворените програмни интерфейси трябва да бъдат водещи при изграждането на информационните системи на държавата.

Материалът Обществена инфраструктура в дигиталната ера [презентация] е публикуван за пръв път на БЛОГодаря.

След като Изборният кодекс беше приет от хартиеното мнозинство, е време да опиша детайлите и пълната хронология на неговото приемане.

Ще започна с обобщение на хронологията с някои важни моменти по нея:

1. Внасяне – БСП внасят законопроекта на първия работен ден на Народното събрание (19.10). Ден по-късно Възраждане внасят техен законопроект. В понеделник, 31.10, когато излиза дневния ред на правната комисия и в него присъстват Изборния кодекс, аз и Ивайло Мирчев внасяме нашите изменения за повишаване на доверието в машинното гласуване, за да може да се гледат едновременно, както е по правилник. Атанасова (ГЕРБ) спекулираше в един свой статус, че и ние сме били бързали с Изборния кодекс и затова сме внесли изменения, но ние реагирахме на тяхното бързане.
2. Първо гласуване в комисии – комисията по правни въпроси е водеща и след нейното заседание е възможно да се разглежда в пленарна зала. Още преди да бъде приет от правна комисия, Изборният кодекс е включен в дневния ред за пленарното заседание, като нито една от другите комисии, на които е разпределен, не стига до това да гледа законопроекта. Не е дадено време и за становища на заинтересовани организации.
3. Първо гласуване – проектът е приет, като веднага след това е даден съкратен срок за предложения между двете гласувания. В зала аргументите са „дайте само да дадем възможност да се гласува и с хартия, какво толкова“, което след това се оказва прах в очите, тъй като хартиената коалиция премахва машинното преброяване. На първо гласуване е приет и законопроектът на Демократична България, като ГЕРБ гласува „против“, което не кореспондира със заявките им, че искат повече гаранции за машинното гласуване. Накрая на дебата колегата Мирчев взема думата, за да обяви, че тъй като явно мнозинството ще връща хартията, ние ще предложим преброителни центрове, които да решат проблемите с преброяването и отчитането на резултат от секционните комисии
4. Предложения между двете гласувания – между двете гласувания има 5 групи предложения. На ГЕРБ за премахване на машинното броене; пак на ГЕРБ за осакатяване на разнообразни права по кодекса, в т.ч. район Чужбина, откриване на секции в чужбина, закриване на обществен съвет, прекратяване на дистанционно електронно гласуване; на ДПС за въвеждане на оптични скенери и връщане на 100% хартия; на ДБ за въвеждане на преброителни центрове; на ПП по много на брой теми, някои от които свързани с хартия и машини, а други – не.
5. Правна комисия – веднага след изтичането на срока, правна комисия провежда 18-часово заседание, продължило цяла нощ и завършило сутринта след изгрев слънце. Предложения, които не са в обхвата на приетите на първо гласуване, са подложени на гласуване, което противоречи на правилника. Предложено е създаване на работна група (от колегите от ПП), която мнозинството отхвърля. БСП гласуват против собствените си текстове, като вместо това подкрепят текстовете, предложени от ГЕРБ. Аргументът на мнозинството, че „и вие миналата година така погазихте правилата“ не издържат – миналата година между първо и второ гласуване не беше приемано нищо извън първоначалния обхват.
6. Дискусия преди пленарна зала – след заседанието на правна комисия и вкарването на точката в пленарна зала, от ДБ и ПП обявяваме, че искаме всички предложения да бъдат обсъдени експертно в структуриран формат – временна комисия, която да изследва всички варианти и да представи доклад, който да помогне на депутатите да вземат решение. В проекта на дневен ред на такава комисия има одит на машините, изслушване на ЦИК и МЕУ, проучване на оптични скенери и тяхната приложимост и др. Въпреки, че малко преди това Борисов заявява, че няма проблем седмица-две да поработи такава комисия, мнозинството (вкл. ГЕРБ) я отхвърля (дори не е внесена за гласуване от председателя). Диалогът е отказан, отново без аргументи (притеснението на мнозинството е, че целта ни е да забавим приемането на кодекса, който те искат да приемат „с 200“)
7. Второ гласуване – второто гласуване в зала произвежда редица абсурдни скандали, като в крайна сметка, въпреки заявките, че „машинното гласуване остава“ и въпреки, че ГЕРБ отричат, че ще се маха машинния протокол, всичко машинно, освен принтера е премахнато. Флашката остава, но никой няма достъп до нея, а всички предложения тя да се свали в РИК, да се публикува от ЦИК или машинния протокол да се приложи към другия протокол, са отхвърлени. Ще се броят разписки (превърнати в „бюлетина за машинно гласуване“ чрез защитена хартия), а машината няма да брои. Достъп до флашките на практика ще има след съдебно обжалване на резултат (или ако ЦИК прояви инициатива, което при блокиращата квота на ГЕРБ, ДПС и БСП изглежда невъзможно). В един момент в гласуването се оказва, че ГЕРБ, ДПС и БСП са се разбрали за въвеждане на оптични скенери за местните избори, но бързо след това се отказват. Малко повече за това – по-долу

Ето няколко по-значими теми:

• Временната комисия – във временната комисия, която предложихме, трябваше да се обсъдят всички спорни моменти и технически детайли, включително избор на дългосрочно решение за изборна технология. Комисията можеше да възложи социологически проучвания на нагласите към различни изборни технологии и да провери опорните точки за доверието в машините (социологията, с която ние разполагаме, казва, че мнозинството от хората имат доверие в машините, с изключение на избирателите на ГЕРБ, които от година и половина се облъчват с конспирации, но дори при тях средното доверие е 5 от 10). Отказът от тази комисия, въпреки заявките за диалог, доведоха до това да се правят съществени редакционни предложения в пленарна зала – много лоша законодателна практика, по известна като „законодателство на колянце“. Доведоха и до продължаващото говорене на неистини за машинното гласуване. Най-важната цел на тази комисия беше да постигне успокояване, след като крехкият диалогичен тон в парламента беше „взривен“ с 18-часовото заседание на правна комисия и газенето на правилата. Дори при проект на дневен ред на комисията, който не би забавил приемането на кодекса, мнозинството не я прие.
• Преброителните центрове – от ДБ предложихме преброителните центрове като решение на проблема с поправяните протоколи и недействителните бюлетини, които се връщат след връщането на хартията. Нашата теза беше: „като така и така ще връщате хартията, хайде поне да увеличим доверието в отчитането на резултата“. Представихме проекта на всички партии в нарочна среща, като БСП и ГЕРБ взеха думата, за да кажат, че „то това няма как да стане“. Те имаха тази позиция още преди да са видели проекта и детайлите по него, което значеше „ще правим каквото сме си решили“. Пренасянето на запечатани урни, според някои от тях, нямало да възстанови доверието. На това има решение, вкл. видеонаблюдение при транспорт, в допълнение на запечатващите защитени ленти, които предлагахме, но и това не беше обсъдено извън 2-3 кулоарни разговора.
• Оптичните секенери – ДПС между четенията предложиха оптични скенери. Настрана факта, че такава фундаментална промяна не може и не бива да се предлага между четенията, тя поставя много въпроси, които не могат да бъдат отговорени нито в 6ч сутринта на правна комисия, нито в пленарна зала. В изказване по темата очертах някои от въпросите, без отговори на които не можем да въведем нова технология, въпреки, че тя изглежда приемлива на пръв поглед и може да бъде консенсусна. Но начинът на нейното „промушване“, с някакво съгласие между ГЕРБ, ДПС и БСП, за което останалите разбираме в пленарна зала, с редакционно предложение „чл. 206“ да стане „чл. 206а“, е неприемлив. Въпросите са: дали скенерите ще доведат до смяна на знака и средството за гласуване (Х и V с химикал могат ли да бъдат разпознати с достатъчно високо ниво на точност или трябва да преминем към плътно кръгче с маркер); трябва ли да променим вида на бюлетината – номера на партията да бъде извън квадратчето, за да не обърква скенера; колко пъти ще може скенерът да връща на избирателя невалидна бюлетина и какво става след 2-рия/n-тия път – избирателят си тръгва без да е гласувал или скенерът приема бюлетината с ясната идея, че е невалидна, или се дава възможност с тъчскрийн да се посочи кой е избраният вариант; как се отговаря на същите въпроси, поставени при настоящите машини за изходния код и машинните протоколи – тази машина също брои и трябва да има същите нива на прозрачност, достъп до кода, гаранции за интегритета на данните; броят ли са пуснатите бюлетини, броят ли се контролни разписки (ако има такива), какво става при разминаване между тези две числа и резултата от машинния протокол; дали пъхането на хартия в скенер, който може да ти я върне, е по-удобно и „неплашещо“ за избирателите от машина с тъчскрийн; колко и как да бъде организиран преходния период и експериментите с новата технология. Всички тези въпроси нямаха отговор, а след отказа да бъдат обсъждани в специална комисия, нямаше и как да получат, поради което ние излязохме от зала. След това ГЕРБ и БСП „дадоха заден“ и се върнаха да прегласуват и отхвърлят чл. 206а. Проблемът при този начин на приемане на законодателство е, че имаше риск да „отстреляме“ поредната изборна технология, която иначе има потенциал.
• Разминаванията в протоколите – от трибуната и ДПС и БСП развяваха протоколи, при които имало разминаване между броенето на разписките и резултата от машината. Това беше изцяло пропагандно усилие, тъй като при дебата в комисия по електронно управление (който се случи след първо четене в зала, и беше критикуван от ГЕРБ, БСП и ДПС, като дори не участваха във втората му част) ЦИК посочиха, че при всички разминавания в минали избори, при повторна проверка се е оказвало, че машината е права, а грешката е в секционната комисия (при броенето или при преписването на машинния протокол, което също се случва). На тези избори повторната проверка на разминаванията още не е направена, но най-вероятно резултатът ще е същия. Още повече, че секциите с такива разминавания са неповече от 20. Проверих една от цитираните секции и се оказа, че в пълния протокол пише, че машината е спряла да работи за кратко и на база на това 2 гласа са признати без нея. В другия случай, в който за ДБ имало 7 гласа според разписките и 77 според машината, става дума за грешно преписване на машинния протокол. Няма нито системен, нито дори локален проблем. Има просто злоупотреба с предварителни данни и внушения. Но най-лошото е, че докато ГЕРБ, ДПС и БСП говорят за разминавания, техните представители в ЦИК гласуват против пълен следизборен одит на разписките. Както на предни избори бяха гласували против предоставяне на изходния код, въпреки законовата разпоредба, приета по предложение на ДБ.
• Машинните протоколи и флашките – машината вече няма да отпечатва протокол. Не просто той няма да е водещ, а няма да го има дори за справка (за да не го преписват комисиите, имаше идея дори да се отпечатва след определено време от машината, но и това не бе прието). За малко да премахнат и флашката, а с редакционно предложение в зала беше уредено все пак на флашката да се записва нещо (иначе щеше да стои празна). Но мнозинството отказа данните от тази флашка да се свалят в РИК и да се публикуват. Т.е. тя остава скрита. Защо – вносителите и защитниците на това предложение отказаха да го мотивират от трибуната. А съдържанието на флашката е електронно подписано и не може да бъде променяно, без това да се открие в РИК, така че тя е сигурен носител на информация. Смесването на хартиените бюлетини и разпечатките прави машинния протокол (разпечатан или на флашка) по-малко полезен, но все пак полезен за допълнителна контрола. Мнозинството отказа да има такава контрола. Хората, които искат машинно гласуване, вярват именно на машинното отчитане на гласовете, като хартиената коалиция хвърли това в коша.
• Машинната бюлетина – предвижда се машината да разпечатва избора на защитена хартия, като после машинните бюлетини и хартиените бюлетини се смесват и се броят заедно. Смятаме, че това ще доведе до объркване при броенето, но по-големият проблем е дали машинните принтери ще работят с новата хартия – има изисквания за ширина, дебелина, тежест, а също така трябва да може да бъде перфорирана и сгъвана. Все неща, за които нямаше ясен отговор от вносителите. Все пак, по мое предложение, беше приета преходна разпоредба, с която се задължава ЦИК да стартира експерименти в новата хартия максимално бързо след приемане на закона, за да не се окаже 10 дни преди изборите, че машините не могат да се ползват. Не беше прието моето предложение в правна комисия да се уреди QR кода на разписката като защитна мярка (той също е електронно подписан, т.е. не може отвън да бъдат внесени фалшиви разписки)

В заключение смятам, че Народното събрание прие лош изборен кодекс със също толкова лош процес. Диалогът беше отхвърлен въпреки заявките, а като изключим няколко редакционни предложения, видеозаписването в допълнение на видеозаснемането, и на практика вече излишните мерки за допълнителна прозрачност на машините (които няма да смятат), критиката и предложенията на опозицията не бяха чути. Изборният кодекс трябва да носи доверие в получения резултат както със съдържанието си, така и с процеса си на приемане. Мнозинството изглежда имаше за цел обратното, като използва всяка възможност да внушава, че нещо с машините не е наред въпреки липсата на каквито и да било доказателства.

Явно имаме много път да извървим като политическа класа, за да стигнем до информирани дебати по същество, които повишават доверието в институциите, а не го рушат с газене на правилата, дребни интриги, абсурдни скандали и добре подготвени внушения.

Материалът Какво се случи с Изборния кодекс и машинното гласуване е публикуван за пръв път на БЛОГодаря.

Тези дни се наслушах на неистини и подвеждащи твърдения за машините. Когато мога, ги опровергавам на момента (напр. в комисия или от трибуната). Но ето списък:

• „никъде в Европа не се гласува с машини“ – невярно, в Белгия се гласува с машини и то със същите
• „германският конституционен съд ги обяви за ненадеждни“ – първо, българският конституционен съд има значение, не германският, а той е обявил действащия кодекс за отговарящ на Конституцията. А Германският, ако прочетем решението, казва, че по принцип не изключва машинното гласуване, но в конкретния им случай е нямало разписка, с която да се провери как машината отчита подадения глас и това е било проблем.
• „машините на Мадуро“ – основателите на компанията са венецуелци, а машините са ползвани във Венецуела и секционните комисии са добявяли гласове накрая на изборния ден. Това нарушение е обявено именно от Смартматик, които след това се изтеглят оттам. То не е манипулация на машината. С хартиена бюлетина става същото – пускат се бюлетини от името на негласували избиратели. Машината обаче пази информация за това кога е вкарана картата за гласуване, така че за разлика от на хартия, тук това е откриваемо нарушение. Затова ние предложихме да се публикува журналът на събитията. ГЕРБ, ДПС и БСП не го подкрепиха.
• „дневникът е подправен показва манипулация“ – точно обратното, това показва, че ако има каквото и да било разминаване във флашките (дали заради дефектирала флашка или заради опит за слагане на манипулирана флашка), машината открива това и спира изборния ден. Това съобщение ни казва, че машината се пази от манипулации.
• „техните машини“ – това го коментирах вчера. Министерският съвет на ГЕРБ гласува да купи машини. ЦИК в предишен състав, доминиран от ГЕРБ, БСП и ДПС и с председател от квотата на ГЕРБ ги поръча.

Съзнателното създаване на недоверие в машините не е просто дребно политиканстване. То създава недоверие в изборния процес и в резултата, съответно в излъчените управления. И е безотговорно.

Материалът Пет подвеждащи твърдения за машинното гласуване е публикуван за пръв път на БЛОГодаря.

От началото на 48-мото Народното събрание от Демократична България внесохме няколко законопроекта, които са свързани с електронното управление и информационните технологии. Тук ще направя кратък списък с описание на проектите (ЗИД значи Закона за изменение и допълнение, а ЗД е закон за допълнение):

1. ЗИД на Закона за електронното управление – този закон го писахме с екипа ми в Министерство на електронното управление. Той урежда мерки по Плана за възстановяване и устойчивост, отпадането на удостоверенията (на които гражданите са куриери в момента) и на задължението за ползване на квалифициран електронен подпис. Предвижда отпадане на удостоверенията, с които гражданите са превърнати в куриери на администрацията. Въвежда и пълна електронизация на регистрите, електронно връчване на актове и фишове, напомняне за изтичащи документи и др.
2. ЗИД на Закона за движението по пътищата. Първата цел на проекта е да направим стъпки към ограничаване на рецидивистите на пътя. С пълното разбиране, че е нужна пълна реформа на административното наказване, предлагаме две неща: от една страна, задължение за МВР да спира на пътя всички автомобили, чиито собственици имат пет или повече невръчени фиша, а от друга страна задължение за публикуване на индивидуални анонимизирани данни за всички нарушения (което бях поискал от МВР като министър). Така обществото ще следи дали МВР изпълнява задължението си. Втората цел е намаляване на административната тежест и улесняване на добросъвестните водачи. Премахване на всички стикери от предното стъкло, премахване на синия талон и въвеждане на възможност за електронно плащане на фишове, без да ходим до КАТ да ни ги връчат. Затрудняваме редовните нарушители и улесняваме мнозинството добросъвестни. И повишаваме прозрачността на работата на МВР.
3. ЗД на Закона за обществените поръчки – целта е да се постигне максимална прозрачност и с който да се прекратят схемите с т.нар. „инженеринг“. Въвежда се задължение за публикуване на отворени данни по международен стандарт (Open contracting data standard), публикуване на договорите, които са сключени без проведени процедури (защото са изключения по закон), публикуване на заявки по рамкови договори, както и разкриване на принадлежност към ДС на членове на органите на фирми, които печелят над половин милион от обществени поръчки.
4. ЗИД на Закона за корпоративното подоходно облагане – въвеждане на електронни ваучери за храна. Нещо толкова просто (на пръв поглед), което се „точи“ като тема от 2015 г, най-накрая намира законодателно изражение
5. ЗД на Изборния кодекс – предвиждаме достъп до кода без ограничение във времето, публичен план за провеждане на изборите, извадкови проверки и задължително публикуване на криптографска информация. Така ще се елиминират опорките за ‘пипане’ на машини, а процесът ще е по-добре планиран, предвидим и вдъхващ повече доверие.
6. ЗИД на Гражданския процесуален кодекс – въвежда се електронно заповедно производство, като това е инструмент за облекчаване работата на свръхнатоварените съдилища, за сметка на ненатоварените.
7. ЗИД на Търговския закон – освен създаване на изцяло нов вид дружество с променлив капитал, подходящ за стартиращи компании, набиращи инвестиции, предвиждаме и отпадане на спесимена на подписа при регистрация на дружество за български граждани (вместо това той да се извлича от МВР).
8. Закон за защита на лицата, подаващи сигнали или публично оповестяващи информация за нарушения – законопроектът предвижда цялостна уредба на защитата на лицата, подаващи сигнали (whistleblowers), но в конкретния случай на сигнали за корупция, предвиждаме полу-анонимни сигнали – предлагаме сигналите да се анонимизират в момента на подаване по електронен път, с криптографски средства, като антикорупционната комисия да не може да вижда кой е подател, но данните да могат да се деанонимизират от съда, ако е нужно завеждане на дело за вреди.
9. ЗИД на Закона за юридическите лица с нестопанска цел – предвижда нещо дребно, но улесняващо голям брой неправителствени организации – провеждане на заседания по електронен път на управителните им органи.
10. ЗД на Закона за електронната търговия – въвеждаме мерки, с които големите онлайн платформи (напр. Фейсбук) да ограничат ефектна на троловете (фалшивите акаунти, които се използват с пропагандна цел), да са по-прозрачни с това кой извършва модерацията и да позволят обжалване на некоректно блокиране на профили. Т.е. на практика увеличаваме защитата на свободата на словото с процес по извънсъдебно обжалване, като същевременно не позволяваме удавянето на свободното слово в море от пропаганда.

Има още много закони, които имат нужда от осъвременяване. Съвесем скоро ще внесем изменения в Кодекса на труда за въвеждане на електронна трудова книжка, например. Но смятам, че с тази законодателна програма, облекчаваме гражданите и бизнеса, модернизираме администрацията и правим разходването на публични средства по-прозрачно.

Материалът Десет електронни законопроекта е публикуван за пръв път на БЛОГодаря.

Днес Тома Биков беше в Нова, да ми отговори за машините. Вчера казах, че няма индикации за манипулация, а ГЕРБ не са дошли да анализират сорс кода в законоустановения за това момент.

Нека да ползвам „право на дуплика“ по всички твърдения на г-н Биков. Като няма да влизам в реториката „вие къде бяхте, когато…“, защото сигурно е омръзнала – ДБ и аз лично от години предлагаме мерки за подобряване на процеса, а ГЕРБ са против. Но да приемем, че вече не са.

• Биков твърди, че оспорвам правото им да се съмняват. Ни най-малко. Длъжни сме да се съмняваме всички и да правим институционални действия за подобрение на процеса. Но да излезе председателя на ГЕРБ и да каже „100% машините са пипани“ не е изразяване на съмнение, а поредното безотговорно внушение.
• „не сме получили покана“ – на имейлите за контакт МЕУ изпращаше покани за всяко едно събитие. Колегата от ТУ, излъчен от ГЕРБ беше на първите три, по спомен. Покана сме получили останалите две формации (ДБ и ПП), та бих препоръчал да си проверите пак имейла. Но да, не е това най-важното.
• „1 час не стига“- така е. Но не беше един час. Никой не ме изгони, но прецених, че базовите сценарии, които могат да се проверят в рамките на деня, съм ги покрил. Напомням, че ние затова обжалвахме решението на ЦИК, искайки повече време. Представителите на ГЕРБ в ЦИК какво отношение взеха по жалбата? Дали са нужни два месеца – не мисля, но не вреди. Кодът е много добре покрит с автоматизирани тестове, а аз проверих всички места, които пишат по файловата система (и как се стига до тях). Затова за краткото време имам степен на увереност, че в кода „шашми“ няма.
• предложенията за подобрения на Изборния кодекс ги приветствам по принцип, но в случая има риск да са „капан“, и като се отвори темата, ГЕРБ да предложат връщане на хартията. Което г-н Биков не отрече (още не били взели решение, ама предния път били за връщане). Затова нека ЦИК да предложи допълнително споразумение към договора (сключен от предния ЦИК, доминиран от ГЕРБ), с което да договори допълнителни варианти за достъп на експерти след изборния ден. Не вярвам Смартматик да откажат, то е и в техен интерес.
• Има твърде много гласове „Не подкрепям никого“. Да, има. Защото това са 4-ти поредни избори и има много разочаровани хора. А и да върнем лентата към 2017 г (където активността все пак беше доста по-висока) – там също има 87 хиляди „не подкрепям никого“.
• „колкото по-висок резултат има ГЕРБ, толкова повече гласове „не подкрепям никого“ има“- това е базово неразбиране на това как работи статистиката. Водещите хванаха този проблем в графиката – естествено, че колкото по-голям е избирателния район, толкова повече гласове за ГЕРБ и съответно повече гласове „не подкрепям никого“. Направихме си труда да направим реално сравнение на процентите, а не на абсолютните стойности и не – няма никаква корелация между резултата на ГЕРБ и „не подкрепям никого“ (прилагам графика)
• г-н Биков твърди, че докато съм бил министър, не съм свършил нищо за прозрачността на машинното гласуване. Реалността е друга – дотолкова друга, че медии, приближени до ГЕРБ, ме обвиниха, че съм се месил на ЦИК, тъй като от МЕУ сме изпратили проект на правила за достъп до кода. Така че да решат кое е – че съм работил с ЦИК и съм изпращал документи, или че нищо не съм направил.

Да, трябва да подобрим процесите около машинното гласуване и трябва да повишим доверието. Твърдения, като тези на ГЕРБ, че „машините са пипани“, не правят това. Съмненията са задължителни, подобренията – също, но внушенията са безотговорни.

Материалът Отговор на Тома Биков за машинното гласуване е публикуван за пръв път на БЛОГодаря.