Чадър на трупчета. Така метафорично може да бъде описана прокуратурата. Заради чадърите, които се опъват над определени разследвания. И заради делата, които се държат „на трупчета“, за да бъдат държани хора в зависимост.

Защо искаме реформа на прокуратурата? Защото е важно не какви пресконференции дава прокуратурата, и дори не колко процента осъдителни присъди има, а колко обвинения и какви са повдигнати в един конкретен сегмент – висши публични длъжности (министри, зам-министри, председатели на агенции, кметове и др.).

Кого НЕ е обвинила прокуратурата? Ако знаеш, че всяка схема ще ти се размине, защото „имаш човек/чадър в прокуратурата“, корупцията е неизбежна.

Кого са обвинили със съзнателни пропуски в обвинението, за да падне в съда?

Кого са обвинили без доказателства, за назидание, че не се е подчинил (да, тези дела се разпадат в съда, но на човека му се лепи етикета „обвиняем“)

И най-важното: за кого главният прокурор има „папки“, които чакат „на трупчета“ да бъдат отворени – когато си на властова позиция и ти покажат папката в прокуратурата, за да не се отклоняваш от „правия път“.

Какво общо има главния прокурор с това? Че то се случва с негово формално или неформално искане. И че всички прокурори зависят кариерно от него.

В Конституцията има чл. 126, ал. 2: „Главният прокурор осъществява надзор за законност и методическо ръководство върху дейността на всички прокурори“.

Заради тази алинея и заради няколко други структурни предпоставки няма как да има съдебна реформа без изменение в Конституцията. И затова настояваме за такава от години. За да няма чадъри и трупчета по решение на един свръховластен и безконтролен човек, който и да е той. Защото това е основна пречка пред нормалното функциониране на държавата във всички нейни части.

Материалът Чадър на трупчета: как прокуратурата има безконтролна власт е публикуван за пръв път на БЛОГодаря.

Със закони вече често се въвеждат софтуерни системи – електронни регистри или нови функционалности на съществуващи системи. В този парламент приехме няколко такива и пред приемане бяха още няколко.

В тези слуачаи изпълнителната власт казва „тук ни трябват две години“. Понякога планираният срок не стига и НС гласува удължаване. В закон не трябва да се пишат спецификации, но на практика законовите изисквания очертават рамката на софтуера, който ще ги обслужва.

Народните представители не могат (и не се очаква да могат) да оценяват времето и сложностра за възлагане и разряботка на софтуер. В правна комисия, напр., отвхърлиха мое предкижение за отваряне на статистически дани за сигнали, защото било много сложно и скъпо да се направи (една SQL заявка). Но това предизвикателство трябва да бъде решено без да напълваме парламента с ИТ мениджъри и програмисти.

Част от проблемът е, че Законът за обществените поръчки не е адекватен за разработка на софтуер по съвременни методологии. И сроковете за процедурите и обжалване правят модернизацията мудна и трудно предвидима.

На този проблем съм предлагал три допълващи се решения, за които ще продължа да работа.

Първото е въвеждането на централизирана система за управление на регистри. Системата е предвидена в проекта ни за изменение на Закона за електронното управление. Тя ще позволи по-прости регистри да се правят с няколко настройки и няма да отнемат година и половина.

Второто е използването на low-code платформи, с които бързо могат да се създават нови системи с ограничени функционалности. Възложих на администрацията да подготви проучване на такива системи, като дори използвахме една такава с отворен код за нетривиалната анкетна система за украинските бежанци.

Третото е налагане на нов подход при ИТ обслужването на администрациите. Други държави използват т.нар. рамкови споразумения по директивата за обществените поръчки, които дават повече гъвкавост и бързина. Подготвяме законодателни изменения, които да уредят този процес с допълнителна прозрачност (защото рамковите споразумения не са достатъчно прозрачни).

С тези подходи ще можем да модернизираме администрацията по-бързо и качествено, като така ще се подобри и административното обслужване, и възможностите за по-адекватни политики, базирани на данни.

Материалът Как ефективно да изграждаме системи в администрацията е публикуван за пръв път на БЛОГодаря.

48-мото Народно събрание беше разпуснато. Работата му продължи малко повече от 4 месеца, което не е достатъчно за реална законодателна дейност. Поради това Народното събрание прие само 46 закона, 14 от които са ратификации на споразумения, т.е. реално 32 закона за приети. От тях съществени (а не „козметични“, гасящи някой текущ пожар или просто транспониране на директиви) изменения има само в Изборния кодекс, Закона за горите, Закона за кадастъра и имотния регистър, Закона за енергетиката, Закона за устройство на територията, закона, с който въвеждаме особен управител за дружества, опериращи с нефтопродукти (напр. Лукойл), Закона за българския жестов език и измененията, свързани със сините карти (за да бъде по-малко бюрократична процедурата по наемане на висококвалифицирани кадри от трети страни).

Личният ми отчет в рамките на тези 4 месеца включва следното (детайли има на сайта на НС). Законодателната ми дейност включваше:

• На първия работен ден на Народното събрание внесохме редица законопроекти, като изготвените с мое водещо участие бяха Закона за електронното управление, Закона за движението по пътищата (електронно връчване, отпадане на стикери и син талон и др.), Закона за обществените поръчки (за повече отворени данни за поръчките). По законопроекта за сините карти имах принос на по-ранен етап, но в парламента го движеше изцяло Надежда Йорданова. Нищо от това (с изключение на сините карти) не беше припознато като приоритет и не стигна до приемане в зала. Дневният ред го определят председателят и мнозинството. Ако бяха стигнали до зала, вероятно щяха да минат (в комисии някои от тези предложения минаха).
• Внесох изменения в Закона за електронната търговия, за да уредим идентифицирането на тролски ферми в социалните мрежи, както и възможността за оспорване на решенията на модератори пред трета страна.
• По Изборния кодекс и де факто премахването на машинното гласуване, внесохме наш законопроект за повече прозрачност на процеса, вкл. достъп до изходния код за по-дълъг период от време и по-широк кръг лица, както и предложения между четенията (за преброителни центрове), а в крайна сметка и предложения в зала (напр. срока, в който ЦИК да направи експеримент с новата хартия за машините, което предстои да разберем дали ще се окаже проблем). Участвах в дебата в пленарна зала, като опитах да оборя внушенията на „хартиената коалиция“, и да обясня защо машинното гласуване всъщност е сигурно. И че няма „кодове“. Знаем как свърши това, но предстои да видим на изборите дали твърденията за повишена избирателна активност ще са реалност и дали няма да има хаос в изборната нощ.
• По Закона за кадастъра и имотния регистър направих редица предложения, част от които бяха приети – за електронизация на процеса по вписване, отпадане на документа с печат за платена такса, отпадане на удостоверения и гарантиране на интегритета на данните. Измененията влизат в сила след доста време, за да може Агенция по вписванията да си надгради системите.
• Подготвих и изменения в Закона за пътищата, с които да се премахне олигопола на текущите посредници на винетки (само два на брой, през които минават всички други продавачи на винетки), както и за получаване на известния при изтичаща винетка и при съставен фиш. ГЕРБ и ДПС не подкрепиха либерализирането на продажбата на винетки, но по останалите предложения имаше внесени текстове от повечето други групи и обединения законопроект беше подкрепен от всички
• Предложих, заедно с Надежда Йорданова, изменения в антикорупционния закон, за пълна електронизация на декларациите за имущество и интереси, както и публикуване на всички данни в отворен формат. Предложихме и анализ на антикорупционния риск, като при установен висок риск, да се „включат“ новите разследващи функции. Напр. „висок риск“ е ако братовчед на министър печели обществена поръчка в подчинена на министъра агенция.
• Електронната трудова книжка, проект за която внесохме, мина само на първо четене в комисия, но изглежда има широка подкрепа, вкл. от бизнес асоциациите, и би трябвало в следващ парламент, който се задържи малко повече, да мине.
• Внесохме заедно с Васил Пандов от ПП изменения в Закона за здравето, с които да уредим няколко неща, като моето участие беше в достъпа до данни от други регистри на Националната здравноинформационна система, подпечатването на всички електронни документи с времеви печат (за да няма възможност за промени пост-фактум), удостоверяване на присъствие по електронен път, за да се избегне разпечатването и съхранението на хартия на електронни документи. Предложих и новата личната карта („с чип“) да може да се използва за потвърждаване на присъствие и съгласие за здравни и здравноосигурителни цели.
• В закона за лицата, подаващи сигнали (whistleblowers) във всичките му варианти внесох предложения за полу-анонимно подаване на сигнали, като личните данни на подателите се криптират с ключ на съда и могат да се де-анонимизират с решение на съда. Това не беше подкрепено, за съжаление поради неразбиране как би функционирало и нежелание на колегите да разберат (стигнехме до по-остър тон с председателя на правна комисия на заседанието, от което все още липсва стенограма)
• Електронните ваучери за храна не минаха на първо четене, защото ГЕРБ, ДПС и БСП бяха против. „Какво ѝ е на хартията“, както каза един колега. Електронните ваучери се предвиждаше да съществуват паралелно с хартиените за дълго време, за да свикнат хората. Имаме готов обновен законопроект за следващия път. И на въпроса „ама това ли е най-важното“ – отговорът е „не, не е“, но е постижимо сравнително лесно, както и синия талон, и е срамота да не се направи, тъй като ще намали разходите на участниците (търговци и работодатели) и ще улесни хората.

Малко електронни неща минаха, но направихме много заявки и те се сблъскаха с „искахме, ама нямахме желание“ от страна на мнозинството.

Зададох и доста въпроси на министри, като ето някои от тях:

• Въпрос до МВР за започналата по мое време оптимизация на регистрацията на автомобили в КАТ (отговорът – подготвени са изменения на наредба)
• Въпрос до МЕУ за прогрес по електронната идентификация и до МВР относно отказа им да предоставят данни от регистри на МВР за мобилното приложение. По тази важна според мен тема проведох и няколко срещи, като съм обобщил ситуацията в друга публикация.
• Въпрос до министъра на здравеопазването за липсващи отворени данни. В отговор министърът се ангажира да публикуват редица масиви от данни, които съм поискал във въпроса, като прави уточнение, че на портала за отворени данни не могат да се качват данни в момента (заради изтекла поддръжка)
• Няколко съвместни въпроса с Алекс Дунчев от ПП относно електронните търгове за дървесина с цел повече прозрачност и намаляване на корупцията в процеса
• Въпрос до МРРБ за комисионните от продажба на винетки, които отиват в националните доставчици на услуги – по около 20 милиона годишно. Използвах отговора за да мотивирам законодателното предложение за либерализиране на продажбата на винетки и за законово ограничаване на комисионните („такси за услуга по разпространение“).
• Въпроси до МРРБ за проверките на пътната маркировка, с незадоволителен отговор – за пътната маркировка съм писал преди много години и за съжаление няма особен прогрес.
• Въпрос до министъра на здравеопазването за нещо много техническо – програмни интерфейси, но имащо отражение в реалния живот – когато лекар или фармацевт търсят електронно направление или електронна рецепта, това да може да става само по идентификатор на пациента (и времеви период), а да не е нужно да се посочва конкретна дата на издаване, или пък идентификационен номер на документ. Това би улеснило много процеса и не би застрашило личните данни, тъй като тези справки се правят от вече идентифициран лекар/фармацевт.
• Въпрос до външния министъротносно дипломатическата реакция на обявяването на Христо Грозев за издирване в Русия. (Изпратих въпроса няколко часа след самата новина, но тъй като беше почивен ден, той беше получен във Външно на първия работен.)
• Въпрос до министъра на финансите за информационната страница за въвеждане на еврото и дали тя предвижда презентиране на прогреса – напр. дали неприетия от този парламент Кодекс за застраховането (заради частни интереси) ще блокира влизането в еврозоната
• Въпрос към МВР относно центъра за безопасен интернет, който подпомага дейността на МВР за борба и превенция на престъпления, свързани с експлоатация на деца, но не получава никакво финансиране от държавата. МВР казва „да, много ни е полезен, но нямаме пари“

Парламентарната активност не винаги води до резултат, но е задължителна, ако искаме по всички тези теми да има резултат в обозримо бъдеще. Смятам, че с тази активност, допринесох за работата на това Народно събрание.

Материалът Отчет на мандата ми като народен представител е публикуван за пръв път на БЛОГодаря.

Електронната идентификация, както много пъти съм писал, е ключова стъпка за постигане на широко използване и развитие на електронното управление. В последната година има доста детайли и развития, включително с мое участие.

Предисторията накратко: през 2016 г., с мое експертно участие, а подготвен и приет Закона за електронната идентификация. След това в много кратък срок (3-4 месеца) написахме и правилник за прилагане на закона, и съвместно с Информационно обслужване подготвихме техническа спецификация, по която МВР да проведе процедура за възлагане на обществена поръчка, с която да се изгради цялата софтуерна инфраструктура.

МВР обяви поръчката в началото на 2017 г. и след няколко странни и фиктивни жалби я прекрати в средата годината. Точно 1 година по-късно МВР обяви „голяма“ процедура за новите лични документи, като електронната идентификация беше включена в тази процедура като отделна дейност. Това, според мен, беше грешка и всички последващи събития го показват. Процедурата беше по особен ред по Закона за обществените поръчки със секретни елементи (заради личните документи), с няколко етапа, което доведе до това изпълнител да бъде избран чак през пролетта на 2020 г. За съжаление, методиката за оценка имаше една голяма недомислица, която позволяваше с висока цена по една дейност да се субсидира друга дейност с цел получаване на по-висока оценка (при прогнозна стойност за eID от около 19 милиона, избраният участник е оферирал около 80 милиона). Отчасти поради това, а и заради големия материален интерес, решението беше обжалвано от загубилия кандидат.

Обжалването мина през КЗК и Върховния административен съд, но той, вместо да вземе решение, изпрати преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз, за да бъде изтълкувана директивата за обществени поръчки. Заради забавянето на това решение през 2021 г от ДБ зададохме въпрос на служебния министър-председател дали България ще изпрати искане за ускоряване на процедурата. Такова не беше изпратено и до момента, в който станах министър, нямаше движение по тази тема.

Първата ми задача беше да подготвим техническа спецификация и да приемем решение на Министерски съвет за конкретни срокове.. В периода от 2016 г. до 2022 г. смартфоните се развиха достатъчно, така че да са сигурен носител на криптографски ключове (или части от тях), така че да могат да се използват вместо отделен носител (лична карта, друга карта или четец-„флашка“). В поръчката на МВР такова мобилно приложение нямаше – беше загатнато като опция, при технологична възможност, след предложение от изпълнителя и одобрение от възложителя. Поради което това приложение и прилежащата инфраструктура не противоречаха на поръчката на МВР, която продължаваше да е „забила“. Има предвидено мобилно приложение с изцяло различен обхват – четец на лични документи по NFC, както е предвидено в Правилника за прилагане на Закона за електронна идентификация. В обновената спецификация на МВР от 2018 г. също има загатнато съхранение на криптографски ключове в мобилното устройството, но буквално в едни ред в скоби, което не е ясно какво ще произведе като резултат – напр. един проблем там е, че е заложено използване на мобилен номер, което увеличава рисковете за сигурността.

Затова новото приложение е нужно, а техническата му спецификация беше максимално детайлна, обществено обсъдена и възложена по реда на чл. 7с от Закона за електронното управление на Информационно обслужване, които, като един от малкото доставчици на удостоверителни услуги, имат конкретна експертиза с управление на криптографска инфраструктура.

В законодателната програма на министерството (вкл. приета с решение на Министерски съвет за извършване на оценка на въздействието) бяхме приели изменение на Закона за електронната идентификация, за да „слеем“ двете системи. За съжаление, правителството беше свалено и тази инициатива спря. Все пак в проекта за изменения на Закона за електронното управление предвидихме изрична уредба на системата за електронна идентификация на министерството. Такава не е стриктно необходима, тъй като тези неща произтичат от Регламент на ЕС и изпълнителната власт има възможност да урежда различни средства за електронна идентификация. Уредбата в закон е по-скоро поради друга пречка, която МВР постави в последните седмици на мандата ни – че отказваше данни за българските документи за самоличност, които биха направили възможна отдалечената първоначална регистрация. Имам и парламентарен въпрос по темата няколко месеца по-късно. Това, в комбинация с предсрочните избори, по които Информационно обслужване има ангажимент по закон, забави дори спря разработването на приложението, както е видно от отговора на министъра на електронното управление по друг мой въпрос.

В края на декември, Съдът на ЕС взе решение, в съответствие с което ВАС решава делото в полза на избрания изпълнител и МВР сключва договор. Това е противно на очакванията на МВР и поставя въпроси за ефективността на съвместното съществуване на „старата“ система по проекта на МВР и новата на МЕУ (министерство на електронното управление). Именно поради това свиках среща в Народното събрание с МВР, МЕУ и Информационно обслужване, на която изразих моите притеснения и дадох конкретни идеи. Няколко дни след това изпратих официално искане за становище до двете министерства, на което все още нямам отговор.

След обсъждане с други парламентарни групи, подготвих и изменения на Закона за електронната идентификация, с които да се уреди сливането на двете системи в рамките на процедурата на МВР и включването на МЕУ като съвместен възложител. За съжаление Народното събрание приключва своя живот и мнозинството няма достатъчно мотивация да разгледа Закона за електронното управление и съответно да въведем тези изменения в другия закон. Това нежелание за уж консенсусен законопроект беше видно и по много други законопроекти, но тук дори е отчетено с гласуване, когато един късен следобед предложих заседанието да продължи до приемането на този законопроект, залата (с изключение на ДБ и ПП) гласува „против“ (или „въздържал се“), а законопроектът няколко седмици беше включван толкова назад в дневния ред, с ясното съзнание от определящите дневния ред, че до него няма да се стигне.

По същество – смятам, че МВР не трябва да е орган за електронна идентификация. През 2016 г. това беше единственият възможен орган, тъй като Държавна агенция „Електронно управление“ още не беше създадена. Министерството, надграждащо агенцията, се появи в нашето правителство в края на 2021 г. (на практика в началото на 2022). В момента именно то е най-подходящо за единствен орган за електронна идентификация, без това да пречи на процедурата на МВР. Разработеното от Информационно обслужване може да се прехвърли в МВР и да бъде довършено от избрания от МВР изпълнител, като след това всички системи бъдат прехвърлени на МЕУ, за да оперира системата.

В последните 6 месеца, основно заради гореспоменатия отказ на МВР да предостави достъп до данни, приложението не е напреднало и е замразено (затова и все още няма качен изходен код). Смятам, че този отказ е незаконосъобразен, но това в крайна сметка е и политическо решение. Занапред ще направя възможното да има ясна концепция как да се процедира с вече изградените функционалности и как да се слеят със системите на МВР, което според мен е правилният път напред. А прехвърлянето от МВР към МЕУ ще направим в следващия парламент.

Проактивността на нашето правителство по темата даде надежда, че в края на 2022 г. приложението (по подобие на естонското SmartID, холандското DigiD, датското MitID и украинското Diia), може да заработи и съответно много услуги да станат удобни и достъпни за гражданите и бизнеса. За съжаление тази проактивност отстъпи на административно безвремие, но това не е обвинение към някого, а обичайното състояние на нещата. За преодоляване на съпротивителните сили на административното безвремие е нужно политическо мнозинство, каквото служебният кабинет няма.

В следващите месец все пак има нужда от проактивност, за да се използва вече разработеното, за да се съкратят сроковете, предвидени в процедурата на МВР. Иначе ще е готово след година (по спомен за графика на поръчката на МВР) и ще продължим да пилеем време и да отлагаме ефективното електронно управление. Ще опитам да помагам по тази линия, за бъде постигната целта.

Електронната идентификация може да звучи нишово, но е отключващ фактор. Нейното бързо реализиране ще отвори много врати и ще подобри много процеси за гражданите, бизнеса и администрацията.

Материалът Какво се случва с електронната идентификация е публикуван за пръв път на БЛОГодаря.

Ясно е, че мнозинството в Народното събрание не иска главния прокурор да може да бъде разследван от независим от него прокурор и съответно да му бъде повдигано обвинение. И ГЕРБ, ДПС и БСП опитват да прикрият това си нежелание зад процедури и неочаквани съюзи. Нека да разгледам хронологията на това нежелание. Не претендирам за пълнота на стъпките до предишния парламент.

1. През 2009 г. Европейският съд за правата на човек осъжда България по делото „Колеви срещу България“ заради недосегаемостта на главния прокурор. Прокурор Колев е бил убит, като има съмнения, че главният прокурор е намесен в убийството, но няма кой да го разследва заради кариерна и организационна зависимост.

2. Накрая на мандата на ГЕРБ, през 2021 г., месец преди разпускането на Народното събрание, е прието изменение на Наказателно-процесуалния кодекс, с което се въвежда механизъм за разследване и повдигане на обвинение. Но този механизъм не е добре обмислен (дали съзнателно или не – не знам), и бива отменен от Конституционния съд по-късно през годината.

3. След обявяването на механизма за противоконституционен, от Демократична България говорим за ефективен механизъм за разследване на главния прокурор в две кампании поред.

4. Възраждане внасят проект за разследване на главния прокурор от шефа на следствието, което противоречи на изискването за независимост (за повече детайли – коментарът на бившия прокурор Янкулов) в началото на 47-мото Народно събрание.

5. Министерство на правосъдието, с министър Йорданова, разработва проект за механизъм за разследване на главния прокурор. Механизмът става условие в Плана за възстановяване и устойчивост, като за да бъде приет, трябва да е получил становище от Венецианската комисия. Нейното заседание е в началото на есента, поради което той не е внесен в 47-мото Народно събрание. Публикуван е за обсъждане на сайта на Министерство на правосъдието. Освен механизма за разследване, в законопроекта се предвижда и ред за обжалване на отказите на прокуратурата да образува досъдебно производство – иначе казано, ограничава „опъването на чадър“ от прокуратурата.

6. На първия ден на настоящото Народно събрание Демократична България внасяме законопроекта, след като вече Венецианската комисия е дала своето становище. След това и Възраждане внасят техния.

7. Законопроектът на Демократична България е разпределен на много комисии, но е гледан от водещата комисия два месеца по-късно – на 11.01. През това време е нямало желание да се разгледа законопроекта. Може би оправдание би било, че се чака законопроектът на Министерски съвет, който доразвива законопроекта, който министър Йорданова „оставя“ в МП. Само че ако имаше желание това да мине, можеше подобренията на МП да бъдат внесени между първо и второ четене. Желание нямаше, съответно това не беше направено.

8. От 11-ти нататък започна едно бавене – първото заседание на правна комисия по този законопроект беше прекратено, а следващото беше седмица по-късно. 6 часа четене на становища, които са изпратени на комисията и тя се е запознала с тях няма никаква полза, освен за бавене.

9. Същата седмица (след 11-ви), в петък предложихме включване на нашия законопроект в дневния ред на пленарното заседание без доклад от водещата комисия, тъй като срокът от два месеца след внасяне е изтекъл. Мнозинството (с участие на ГЕРБ, ДПС и БСП) го отхвърли, за да не наваксаме забавянето, което същото това мнозинство постигна.

10. Законопроектът беше включен в дневния ред за 26.01. Защо не за 25.01 – за да може да се забави, както ще видим в следващите изречения. На 26.01 сутринта залата размени двете точки – тази по законопроекта на Възраждане и другата, с проектите на ДБ и на Министерски съвет. Така на 26.01 до обяд минава проекта на Възраждане. След това започва четене на доклади. Докладът на водещата комисия се чете от няколко човека и отнема около час и половина (абсолютно излишно губене на време). Заради други изменения на НПК, има доклади от общо 8 комисии (като подкрепящите са с по-кратки доклади, но все пак над 2 часа се четат доклади, които всички трябва да са чели). Към 5:20 вземаме почивка, за да направим изслушване на Мета и Телус за модерацията. При обявяване на края на почивката, председателят на комисията Калина Константинова обявява край на заседанието на комисията. В зала ГЕРБ и ДПС правят проверка на кворума и не се регистрират, като по този начин прекратяват заседанието. Опитват да обвинят това липсващите депутати от ПП и ДБ, но дори всички да бяха в зала, кворум нямаше да има, защото когато 100+ депутати от ГЕРБ и ДПС не се регистрират, няма как да има кворум. Така ГЕРБ и ДПС генерират още един ден забавяне.

11. На следващия ден залата приема да продължи разглеждането на НПК и приема този на Министерски съвет (за разследване на главния прокурор, който надгражда проекта на ДБ). Има обаче един детайл – за да започнат да текат сроковете между първо и второ гласуване, когато повече от един законопроект за изменение на един и същи закон е приет на първо четене, трябва комисията да одобри обединен законопроект. От трибуната призоваваме Правна комисия да изготви обобщения законопроект в рамките на деня, но това не се случва. Не се случва и в понеделник. Заседанието на Правна комисия е свикано във вторник. Като контраст – когато се бърза по даден законопроект, такива заседания за одобряване на общи законопроекти се свикват в почивки, и са изцяло формални. Така стана по Изборния кодекс, например. Тук се загубиха още два дни.

12. Във вторник (31.01) има извънредно пленарно заседание. За да започнат да текат срокове по предложения, трябва обобщения законопроект да бъде съобщен в пленарна зала. Тогава могат да се предложат и съкратени срокове. Часове наред или председателят на Правна комисия не изпраща съобщението до председателя на НС, или съобщението се „мотае по коридорите“. Съобщението стига до председателстващия чак когато заседанието е станало закрито, за да приеме докладите на службите за сигурност (поради потенциалното наличие на класифицирана информация). Тогава Надежда Йорданова предлага тридневен срок за предложения. След почивката, поискана от ДБ, ДПС също иска почивка. Може би за да изчислят точно колко човека трябва да гласуват, за да изглежда, че е можело предложението да мине, ако е нямало отсъстващи депутати? (Някой ден бих проверил дали в такива ситуации се вземат данни от системата за достъп, за да е ясно от коя група колко човека има в сградата).

В крайна сметка в зала сме 17 души от ДБ и 40 от ПП (от ДБ има двама отсъстващи за целия ден, една от които е родилата предната вечер Илина Мутафчиева). Първото гласуване на минава, но от ГЕРБ поискват прегласуване. При прегласуването в ГЕРБ промяна няма, но последният човек от Възраждане успява да гласува, а един объркал се от Български възход си сменя гласа от „възъдржал се“ на „за“. Крайният резултат е, че ако целите групи на ПП и ДБ са били в зала, е щяло да мине (но разбира се, няма как Илина, която е родила снощи, да е в зала). Съвсем очаквано, веднага след това, Костадинов (Възраждане) обяснява пред журналисти как заради нас не е минал съкратения срок. Днес казва същото в декларация от трибуната. Тази опорка има за цел само едно – да замаскира отказа на мнозинството от ГЕРБ, ДПС и БСП да има реален механизъм за разследване на главния прокурор. Защо този път използват Костадинов за говорител – защото предния път (по 10) изглеждаше доста кухо да обвиниш другите, а ти да не си се регистрирал.

Седмица по седмица, ден по ден, процедурен трик след процедурен трик, ГЕРБ и ДПС, придружени от БСП и Възраждане, отлагат приемането на механизма за разследване на главния прокурор. И не само това – доста други промени, които ограничават безконтролната власт на главния прокурор. Толкова много усилие съсредоточено върху браненето на главния прокурор не е добро начало за предизборна кампания за колегите, но дано в следващия парламент не продължат да измислят нови начини да забавят неизбежното.

Материалът Хронология на нежеланието да бъде разследван главния прокурор е публикуван за пръв път на БЛОГодаря.

Вчера изпратих въпрос до ДАНС относно видеокамери и валидатори в столичния градски транспорт

В малка част от реакциите и медийни публикации, това беше иронизирано като „Божанов се притесни, че руснаци и китайци ще ни следят в градския транспорт“. Разбирам тази интерпретация, тъй като ако човек няма целия контекст на киберсигурността и националната сигурност, всяко такова притеснение изглежда параноично. Затова ще си позволя малко по-дълго и техническо обяснение защо съществува риск и той трябва да бъде изследван.

Не казвам, че „руснаци и китайци ще ни следят“, обаче. Казвам, че чрез китайски и руски технологии, които са потенциално компрометирани, може да се въздейства негативно на стратегическата дейност – обществен транспорт в столицата.

По отношение на камерите – китайските (и не само) камери с известни уязвимости се използват по много начини от всякакви хакерски групи – и „частни“ и такива, които са свързани с чужди служби. Ако „хакването“ на тези камери е лесно (а то е, при някои модели), това допуска отдалечен контрол на тези устройства. Камерите едва ли са свързани директно с интернет, така че рискът е по-малък, но в зависимост от това как е сегментирана и защитена мрежата, пробив в една част може да доведе до достъп до камерите и извеждането на стрийм към трета страна.

Заради дългогодишни проблеми с евтини и незащитени устройства, Европейската комисия предлага „Регламент относно хоризонтални изисквания за киберсигурност за продукти с цифрови елементи и за изменение на Регламент (ЕС) 2019/1020“, с което да въведе изисквания към такъв тип устройства, вкл. за регулярни обновления, за докладване на уязвимости и др. Т.е. този проблем е доста масов и Европейската комисия е предприел законодателна инициатива.

Относно валидаторите, произведени в Русия – валидаторите имат задължително връзка с интернет (едва ли директно, но през вътрешна мрежа, която „излиза“ навън) защото трябва да извършва картови транзакции. Това означава, че са идеален обект на т.нар. supply chain атаки („атаки чрез веригата на доставки“). Дори в момента на производство и доставка да няма никаква уязвимост, при получаване на обновления такава може да бъде въведена.

Supply chain атаките са едни от най-трудните за установяване и предотвратяване, особено когато идват от място, на което имаш доверие, но то се оказва компрометирано. Една от най-мащабните хакерски атаки от последните години е т.нар. Solorigate, при което държавни институции и големи компании са атакувани през обновление за софтуер на SolarWinds. Затова големите компании правят оценка на риска на доставчиците си, за да оценят къде да фокусират повече усилия. Има цели компании, които се занимават изцяло с оценка на риска на доставчиците и на техните доставчици (защото един руски производител сам по себе си може да не е компрометиран, но негов подизпълнител може да бъде). Тъй като в Русия има репресивен режим, дори на добронамерена компания може да бъде въздействано, което увеличава риска. Такива са за хипотезите, поради които Касперски беше обявена за рискова компания от някои западни служби. Сложността при софтуерните системи е висока и това създава рискове за сигурността, които трябва да се изследват.

В конкретика, при въвеждане на „задна врата“ във валидатор и при недобра сегментация и защита на мрежата, това може да позволи „прескачане“ на хакерите от канала на валидатора към други системи. Вкл., например, за управление на стрелките или на електрическата мрежа в метрото, което вече води до рискове за физическата сигурност, а не само за мрежовата. Може да звучи параноично, и се надявам да остане такова, но това са реални рискове. Наскоро на една конференция, генерал от израелската армия сподели с половин уста за практиките на тяхната армия и служби спрямо неприятелски държави. Техните действия, по неговите думи, са с цел превенция и възпиране (deterrance), но други служби могат да имат други цели – от Христо Грозев и Белингкат разбрахме, че взривовете в български складове са дело на ГРУ (руското разузнаване).

С въпроса ми всъщност питам ДАНС дали ЦГМ и Метрополитен са взели необходимите мерки да ограничат тези рискове. Напр. дали са настроили защитните стени (firewall) правилно, дали следят за необичайни портове, за необичаен изходящ трафик към непознати адреси, дали пароли по подразбиране са сменени, как се управляват, дали се прилагат обновления (patch-ове), дали се следи трафика след прилагане на обновления, и други добри практики.

Винаги, когато се говори за киберсигурност и национална сигурност, нещата звучат притеснително за страничния наблюдател. А не трябва – всичко се свежда до управление на риска и прилагане на добри практики. В ДАНС има професионалисти, които разбират това и затова очаквам позитивен отговор, но съм длъжен да поставя тези въпроси. Киберсигурността на стратегически обекти е в компетенцията на ДАНС, но докато бях министър работихме добре съвместно с тях, тъй като министерството отговаря за киберсигурността в администрацията. А понякога дори за най-техническите неща се изисква политическа воля.

Материалът Киберсигурност на стратегически обекти е публикуван за пръв път на БЛОГодаря.

Преди два месеца говорих на конференцията OpenFest за това как (ще) изглежда обществената инфраструктура в дигиталната ера. Лекцията развива моя публикация в техническия блог за това как отворените програмни интерфейси трябва да бъдат водещи при изграждането на информационните системи на държавата.

Материалът Обществена инфраструктура в дигиталната ера [презентация] е публикуван за пръв път на БЛОГодаря.