Реакциите на речта на вицепрезидента Ванс в Мюнхен са поляризирани. Едни се радват как „им го казА на европейците в очите“, други атакуват демагогията и мотивите му.

Основен сюжет в речта беше, че Европа е заплашена отвътре, от собствените си елити, които не слушат хората и заглушават несъгласните, уж борейки се с дезинформацията. Това е примамлив наратив, който обаче не е верен.

Това не значи, че Европа не трябва да се посъбуди и да решава проблемите си. Но картината, нарисувана от Ванс, е силно подвеждаща.

Ще си позволя да коментирам елемента с дезинформацията, защото и аз съм част – и експертно, и политически, от този процес.

Грешката на политиците в ЕС е, че подценихме лекотата, с която борбата с дезинформацията може да бъде етикетирана като цензура.

Че обясняването на сложните механизми на дезинформационните кампании не е убедителен разказ. Много по-убедителен е другият, грешен, но прост разказ – „дезинформация е всичко, с което елитът не е съгласен“.

Реалността е, че Европа не се справя с дезинформационните кампании на неприятелски страни, по две причини. Първата е, защото е тромава и некоординирана. Втората е, че всъщност цени свободата на словото и не предприема драконовските мерки, които един тоталитарен, цензуриращ режим би предприел. Първата трябва да бъде поправена. Втората е ценностен въпрос и там няма как да има промяна.

Заради тромавостта, бюрокрацията и липсата на координация, Европа допуска грешки, които се екплоатират от демагози. Да, има примери на неправомерно свалено съдържание (дори мои постове са били сваляни). Има свръхмодерация, има „пресоляване на манджата“, има залитане към крайности под натиск на гласовити хора, които обаче не носят отговорност за последствията. Такива грешки могат и трябва да бъдат избегнати, защото не са следствие от ценностен проблем, а от недосатъчно разбиране на ефектите от една или друга политика върху сложната дигитална среда.

Друга грешка е, че европейските политици имат склонността да отдават на дезинформацията проблеми, които сами са предизвикали. Дезинформацията е факт, но не може да е универсалното оправдание. Не можем да вдигаме ръце и да казваме „ами.. руска пропаганда, кво да направим“.

Дезинформационните кампании само усилват разломите и страховете, които вече съществуват в обществата. А европейските елити не правят достатъчно, за да бъдат неутрализирани тези разломи и да бъдат преодоляни тези страхове.

Но тези страхове и разломи се експлоатират злонамерено както от външни фактори, така и от местни опортюнисти. За съжаление, все повече такива опортюнисти имат едновременната подкрепа и на Кремъл, и на Вашингтон.

Сегашната президентска администрация в САЩ или не разбира, или съзнателно игнорира причините за опитите на Европа да ограничава предвестниците на тоталитарни идеологии. А причините са, че Европа не може да си позволи още един период като 1938-1944. Не може да си позволи и нов Мюнхен 1938 г. Но тъй като няма спомен от първа ръка, прави грешки, разфокусира се, „вдига топката“ на демагозите и опортюнистите.

От речта на Ванс, според мен, следват три неща. 1) Европа не може да разчита на САЩ в следващите няколко години; 2) европейските политици трябва да се грижат за разломите и страховете на собствените си общества, без да бъдат надменни; 3) европейските институции трябва да подхождат умно и координирано спрямо дезинформационните кампании, а не с големия бюрократичен чук.

Материалът Ванс, Мюнхен и дезинформацията е публикуван за пръв път на БЛОГодаря.

Управлението на Тръмп започна със заявка за оптимизация на ефективността на администрацията, с т.нар. DOGE (Department of government efficiency) на Илон Мъск. В първия ден написах, че ще следя с интерес действията на DOGE по оптимизацията на администрацията. Това е задача, която и ние имаме, като електронното управление е инструмент за това. Още в деня на указа за създаване на DOGE написах на колеги, че „рисковото е, че всяка структура трабва да им предоставя всички некласифицирани документи“ и че вероятно ще се търсят „скелети в гардероба“.

Този риск, произтичащ от указа, бързо се реализира, поради действия на служители на DOGE (или USDS, което е структурата от американското правителство за ИТ услуги и модернизация на администрацият, което е основният инструмент на DOGE). Служителите, които са 20-25 годишни ИТ-специалисти, са получили достъп до системите и базите данни на редица ключови администрации, вкл. като са закачали външни твърди дискове. Това предизвика сериозно недоволство, и с право.

Не оспорвам правото на достъп на специализирани звена до данни и документи в цялата структура на едно правителство. Нито отричам правото да бъдат закривани структури или прекратявани финансирания – това са политически решения (подлежащи на съдебен контрол), на които всяко управление има право (и всеки има право да не е съгласен с тях и да ги оспори в съд). Още повече, че със сигурност има измами и неефективност в разходите, и външен поглед върху данните и системите може да ги идентифицира и да ги спре.

Но за да има легитимност изпълнението на тези политически решения, то трябва да е по правила. Изглежда Мъск и хората му са с разбиране, че са над правилата – че могат да превземат информационните системи на ключови администрации с „разпореждане отгоре“. Тези неща могат да се правят както трябва, вкл. заради информационната сигурност и защитата на данните, които са под риск от такива ад-хок действия.

Ще дам няколко примера от времето, в което съм бил министър, а преди това и когато бях съветник, с пълното разбиране, че мащабите са различни, но все пак има някои много преки паралели.

Първият пример е системата СЕБРА (системата за бюджетни разплащания на Министерството на финансите). Мъск в момента прави на практика същото – изваждане и евентуално публикуване на всички държавни плащания. Само че ние го направихме правилно – съвместно с министъра на финансите внесохме проект на решение на Министерския съвет, с което определихме данните за плащанията като приоритетен набор от данни, в изпълнение на изискванията на Закона за достъп до обществена информация. С това решение МФ бяха задължени да предоставят на МЕУ данните в определен вид, така че да могат да бъдат обработени, анонимизирани и публикувани. МФ възложи на своя изпълнител да извади данните, предаде ги по сигурен начин на МЕУ, където кодът за обработка и анонимизация беше публикуван в хранилището с отворен код. Паралелно с това беше създадена работна група, която промени наредба, така че системата автоматично да публикува такива данни. Ако го бяхме направили като Мъск, щях аз да пратя мой съветник и да кажа „свържете му лаптопа и му дайте достъп до базата данни“. И това щеше да е неправилно.

През 2016 г. отворихме данните от Търговския регистър и от регистъра на обществените поръчки. Тогава бях съветник, но отварянето на данните беше придружено с писма, а достъп до базата данни съм нямал – експерти от съответните институции писаха заявки към базата, а аз получих тестова база данни без реални данни, на която също да работя по заявките за изваждане на информацията. Публикувахме и кода на инструмента за анонимизиране на данните в Търговския регистър. Това беше в резултат на официална кореспонденция, на база на валидно правно основание в Закона за достъп до обществена информация.

Като министър (все пак официално избран от парламента, а не неизвестен служител) съм искал да разглеждам системи, но винаги някой друг да ми показва, а аз само да насочвам какво точно да бъде извадено (въпреки, че можех и сам да си го намеря и то по-бързо). В тези случаи ситуацията винаги е била „седни тук и ми покажи“ както и „на основание … моля да ми предоставите следните данни“, а не „дай ми достъп до базата данни и се махай“.

Да, има риск от отказ или саботаж на тези усилия, но тогава има други мерки – този, който саботира, може да бъде преместен или дори уволнен, ако не изпълнява законосъобразна заповед. В момента, обаче, Мъск прави обратното – неговите хора (непроверени по надлежния ред) действат незаконосъобразно и биват спирани от съда. На места вътрешните екипи правилно определиха тези действия като „вътрешна заплаха“ (insider threat). По принцип всеки достъп до базите данни трябва да оставя следа, а достъпът на обичайните лица трябва да бъде контролиран, защото не само външни лица могат да злоупотребяват с данните – вътрешните също понякога го правят.

Въпросът за достъпа до данните на институциите е изключително сериозен и не може да бъде решен с едно бланкетно изречение в президентски указ. А той е толкова сериозен, защото реално една модерна държава зависи до голяма степен от регистрите си и базите си данни. Тяхната сигурност и пълнота са в основата на редица политики и техния успех или неуспех. „Овладяването“ на регистрите и базите данни е ключов властови инструмент с голям негативен потенциал.

Излизайки от тази конкретика, ако DOGE беше действал „както трябва“, щеше да му отнеме няколко месеца повече, но щеше да има повече легитимност в действията. Видимо обаче, в унисон с други действия и заявки на американското правителство, по-скоро те искат да рушат и да газят правилата.

Ефективността на правителството е важна и ограничаването на излишните разходи е валиден политически приоритет. Но както може да бъде легитимна цел, така може да бъде и параван за по-нелицеприятни неща. И макар да идвам от стартъп света, не съм съгласен с подхода, че правителство и администрация могат да се управляват като стартъп. В стартъпите целта е да се движиш бързо, с риск да чупиш неща. В публичния сектор е по-важно да не чупиш неща, защото от това зависят съдби и животи, поради което нещата стават по-бавно. И когато действаш, нарушавайки правилата, с мотиви за политическа целесъобразност, не генерираш, а рушиш доверие.

Материалът Оценка на действията на DOGE и Мъск за правителствена ефективност е публикуван за пръв път на БЛОГодаря.

Има едни не толкова видими проблем с увеличението на заплатите в МВР, които решаваме с внесените днес промени в Закона за МВР. Малко известно е, че в МВР работят поне 5 различни вида служители.

Служители с специални функции – полицейски и такива по пожарна безопасност. Образно казано, хората, които са „на улицата“ (или на границата) и пазят обществения ред и сигурност.

Служители със специални функции, които обаче не ги упражняват – които работят само „зад бюро“ или в по-фрапиращи случаи – в лавки или други неполицейски дейности.

Държавни служители по Закона за държавния служител, каквито са във всички администрации.

Служители по Кодекса на труда, които също са част от администрацията, но са основно с изпълнителски функции.

Служители по ПМС 66, които също са по Кодекса на труда, но са извън щата (т.е. няма лимит за техния брой) и са на минимална работна заплата. Най-често това са служители, извършващи нискоквалифицирани помощни дейности.

Увеличението на заплатите в МВР засяга всички 5 вида, а не само полицаите и пожарникарите. Това е проблемно освен за бюджета, и по няколко други направления.

Първо, „пропуква“ института на държавната служба, която е единна и унифицирана, независимо в коя администрация си. Сега изведнъж държавните служители в МВР стават повече държавни служители от другите, защото в специален закон има по-висока заплата спрямо класификатора на длъжностите.

Второ, увеличението е „на калпак“, а не е съобразено с функциите, натоварването и пазара на труда. Така изпълнителски и помощни длъжности в МВР по Кодекса на труда стават много по-конкуретнти от свободния пазар, съответно реалният сектор, който произвежда стойност, има риск да загуби служители в посока публичния сектор.

Трето, в МВР има много служители, получаващи и заплата, и пенсия. И които запушват кариерното израстване в системата. Те сега ще получат още стимул да остават в системата.

Четвърто, има вероятност служителите по ПМС 66, които трябва да са на минимална работна заплата, всъщност да получат значително по-висока заплата. Не е ясно колко и дали има служители по ПМС 66 точно в МВР, поради което съм задал въпрос на министъра.

Ние предлагаме горните проблеми да бъдат коригирани:

1) увеличенията да са само за служители с полицейски функции и такива по пожарна безопасност, а не на администрацията. Изключват се всички служители по Закона за държавния служител (ЗДСл), Кодекса на труда (вкл. ПМС 66)

2) предвиждаме поетапно освобождаване на служителите, упражнили право на пенсия.

3) задължаваме МВР да извърши анализ на реално-изпълняваните функции и ако установи, че служител с полицейски правомощия реално няма нужда от тях, да го преназначи по ЗДСл или КТ.

4) въвеждаме намаляване на базата за заплащане, ако МВР не намали общата си щатна численост. В момента МВР е 52 хиляди щатни бройки (не всички заети), увеличено с 2 хиляди само за 9 месеца.

5) увеличението да отчита нивата на заплащане в областта, в която е съответния служител

6) намаляване на броя заплати, които се получават при напускане (за новопостъпилите)

7) плащане на осигуровки от служителите (не само в МВР, с плавно досигане на съотношение 60:40 след 6 години)

И това не е „реформаТА в МВР“, но са важни и дълго отлагани мерки, които с промените в заплащането, приети с гласовете на всички без ППДБ, стават особено важни за бюджета.

Материалът Предложения за промени в заплащането в МВР е публикуван за пръв път на БЛОГодаря.

Можех да фокусирам изказването си днес при избора на кабинет върху думи на представители на управляващото мнозинство в миналото кой с кого няма никога да се коалира. Но това щеше да бъде дребно политическо заяждане, от което гражданите са се уморили. Вместо това в изказването си казах следното:

За страната е важно да има редовно правителство, което да решава проблеми и да напредва по стратегически решения
за страната. Но моето дълбоко опасение е, че това правителство няма да е такова. По много причини.

Например, колебливите позиции на част от партиите по отношение на еврозоната, която е стратегически приоритет за страната.

Или начинът, по който се стигна до реализиране на това правителство. След прекратяване на преговорите с Демократична България, нямаше никаква светлина върху процеса – нито кой преговаря, нито за какво преговаря, като единствената информация изтичаше през медиите на Пеевски. Накрая видяхме просто един списък с министри. И то преди да обществото са научи приоритетите на управлението.

Но най-проблемното е отказът да се ограничи влиянието на Пеевски. От коалиционното споразумение, до което уж бяхме стигнали на пети януари, са премахнати всички конкретни мерки за ограничаване на нелегитимните влияния в съдебната и изпълнителната власт. Това е ясна заявка, че това мнозинство няма за цел да реши този системен проблем, който чрез задкулисие генерира нестабилност.

Смятам, че това беше основната тема на несъгласие с нас, и не беше коректно спрямо г-н Желязков да го използват за оправдание.

И по тези и по много други причини, има сериозни рискове, това правителство да се провали, а това ще е провал и за страната.

Такъв провал включва и опасността в променяща се международна среда тази нехомогенна коалиция да вземе грешни решения за дългосрочното позициониране на страната.

Вярвам, че мнозинството си дава сметка за тези рискове и проблеми и знае, че ще му е трудно. Дано неизбежните компромиси бъдат с партийното и личното его, а не с обществения интерес. Когато са с обществения интерес, ние ще реагираме остро.

Ще бъдем силна опозиция. Не деструктивна, не креслива, а такава, която показва, че може по-добре.
Няма да злорадстваме за всеки неуспех, да профанизираме трудните компромоси и да атакуваме малките неволни грешки. Но управляващите добре знаят, че различаваме неволните грешки от съзнателното потъпкване на обществения интерес.

Ще се противопоставяме остро на всички опити за дозавладяване на държавата и за укрепване на нелегитимните влияния.

Но и ще подкрепяме всички правилни политики, свързани с борбата с корупцията, модернизацията на страната, еврозоната, намаляването на административната тежест, оптимизацията на публичните разходи. Ще предлагаме решения, които са в духа на постигнатите широки, принципни съгласия.

И вместо патетично заключение искам да благодаря на българските граждани за доверието, което са инвестирали в политическите партии в толкова сложна ситуация. Да подходим с отговорност към това доверие, особено тези, които ще упражняват изпълнителната власт.

Материалът Ще бъдем силна опозиция е публикуван за пръв път на БЛОГодаря.

Спирането на процедурата за избор на главен прокурор е най-спешният приоритет. Чак такива залпове към парламента и „изтърваният“ Гешев не си позволи.

Днес постигнахме напредък по формирането на комисии, след като вчера приехме правилника. И съм умерен оптимист, че в парламента има воля за спирането на тази процедура за избор на главен прокурор.

Въпросът след това ще бъде „а сега какво?“. ВСС няма да се откаже да инсталира някой следващ Сарафов. Затова внесеният от нас законопроект е важен и отвъд избора на Сарафов. Той подобрава значително правилата, и спира всяка процедура за избор, ако Народното събрание започне смяна на членовете на ВСС. Само че за да се възползваме от тази промяна, трябва да има избор на нов ВСС, а за това трябва траен парламент. Т.е. правителство.

След това прокуратурата няма да стане изведнъж западноевропейска, ефективна, обективна и отчетна. Ще трябва да се поправят много неща – в Закона за съдебната власт, в Наказателно-процесуалния кодека, в Закона за СРС. Все реформи, които също изискват траен парламент.

С всяка алинея Пеевски ще губи инструменти за въздействие. Напр. ако въведем случайно разпределение за мерките за неотклонение и за разрешенията за СРС, изведнъж ще се окаже, че Пеевски няма никакви гаранции дали ще може неговите прокурори да извършват процесуален произвол, разрешен от назначените от него административни ръководители и техни заместници в съда.

Това и много други мерки са част от антикорупционната програма, която представихме в кампанията. И опитваме да осигурим време и консенсус по нейното прилагане. Защото иначе просто ще намерят и инсталират следващ Сарафов.

Материалът След спирането на Сарафов е публикуван за пръв път на БЛОГодаря.

Реалността е, че Пеевски може да бъде спрян трайно и сигурно само от редовно правителство. Другото са безспорно необходими, но краткосрочни мерки, които няма да го разклатят сериозно.

Дори да спрем избора на Сарафов, дори да го ограничим да продължи да заема длъжността (което безспорно трябва да направим и то бързо), тогава за изпълняващ функциите главен прокурор ще бъде назначен някой друг Сарафов, за който обаче дори няма да има снимка с Петьо Еврото и ще трябва да обясняваме защо и той е на Пеевски (а тази прокурорска колегия от този Висш съдебен съвет не може да назначи друго).

Дори да вземем оставката на Антон Славчев (КПК), което също трябва да случи, очакваме ли, че останалите членове на КПК няма да „съдействат“ на Пеевски? Те ако биха се противпоставили, щяха да блокират Славчев с мнозинство и досега.

Законите по Плана за възстановяване и устойчивост пък не отнемат нито един инструмент за влияние от Пеевски.

Служебно правителство, дори да не е на Главчев, не може да спре Пеевски. По две причини. Първата е, че който и да е премиер, ако няма ясно политическо мнозинство зад себе си, рискът да бъде „прихванат“ от Пеевски е голям. Втората е, че МВР днес не може да бъде „МВР на Рашков от 21-ва година“. Защото тогава вятърът духаше към промяна. Сега перспективата е за „още и още избори“, и едва ли в МВР ще изпълняват стриктно разпореждания за спиране на купуване на гласове. Да, може и да не помагат като носят кеш в патруплки (каквито разкази има), но едва ли ще пречат. Особено ако не искат прокуратурата и КПК на Пеевски да ги отстранят бързичко.

Антикорупционната програма, която предложихме в предизборната кампания, е с дълъг хоризонт, а не за 3-месечен парламент. Без избор на нов Висш съдебен съвет, почти нищо няма да се промени в съдебната система. Без избор на нов състав на антикорупционната комисия, тя няма да спре да бъде на Пеевски и да се ползва за бухалка – срещу опоненти, срещу „непослушни“ кметове, които не осигуряват гласове на Пеевски, срещу МВР шефове, които пречат на купуването на гласове.

Декларацията за ограничаване на корупционните влияния на Пеевски е само първата стъпка към такова редовно управление без деструктивни корупционни влияния – тя е инструмент за установяване на мнозинство за такова управление. И затова е толкова важна.

Материалът Пеевски може да бъде спрян с редовно правителство е публикуван за пръв път на БЛОГодаря.

Изкуственият интелект (големите езикови модели) носи потенциал за сериозна трансформация в много сфери. Носи и рискове, които са трудно оценими, а самият разговор за потенциала и за рисковете има трансформиращи ефекти.

За да бъдем защитени в дигиталния свят, особено в свят с напреднал изкуствен интелект, трябва в сферата на киберсигурността да има сериозни развития – и на технологично, и на организационно ниво. Основни вектори за атака са все още нерешени на достатъчно добро и масово ниво – phishing, ransomware – и това струва милиарди на икономиките.

Онзи ден пък излезе поредна статия как китайски учени успели с квантов компютър да разбият традиционна криптография (която защитава всичко в съвременния интернет). Засега не изглежда опасността да е сериозна, но развитието на квантовите технологии продължава.

Потенциалът на блокчейн беше преувеличен, но технологията е тук и работи, и макар това да е в ограничени сценарии, инвестициите в нея до момента могат всеки момент да я доведат до сериозни ползи.

Състезанието в производството на чипове, и на машини за производство на чипове, е осъзнато отдавна, и макар да звучи нишово, вероятно ще е определящо за бъдещото развитие на технологиите.

На този фон, с много рискове и много възможности, много потенциал за трансформация и много страхове от нея, България е в пълна невъзможност да взема стратегически решения. Аутсорснали сме ги на Брюксел, но това невинаги работи добре.

Няма да правя предизборни заключения от това, но ми се ще да се занимаваме повече с тези стратегически технологични въпроси, вниквайки в тях извън маркетинговите заглавия, и по-малко с полиически битовизми.

Материалът Стратегически технологични решения вместо политически битовизми е публикуван за пръв път на БЛОГодаря.

Макар да сме казвали всичко това многократно в последните седмици, нека и в последния ден на кампанията да обобщя, почти телеграфно:

• Редовно правителство трябва да има. Но тъй като в момента Пеевски е на власт, всеки опит за съставяне на правителство трябва да има за цел той да не е на власт, иначе няма смисъл само да се печатат нови визитки и да се сменят табели на вратите на кабинетите.
• Приемането и изпълнението на амбиционна и много конкретна антикорупционна програма е условие за наша подкрепа за следващ кабинет.
• Относно фигурата на премиера, той трябва да е взаимноприемлив и да не бъде поляризиращ, за да може да бъде намерено съгласие в среда на дългогодишно остро политическо противопоставяне.
• Парламентът трябва да избере нов състав на Висшия съдебен съвет, по прозрачна процедура, без партийни квоти и без квота на Пеевски. И по този начин да стартира нов избор за главен прокурор.
• Горното важи и за регулаторните и контролни органи с изтекли мандати, които трябва да бъдат избирани по предварителено определен график. Там не трябва да има партийни фигури или партийно-обвързани лица, защото това не работи добре и руши доверието в процеса.
• Всякакви подробности относно евентуален бъдещ проговорен процес, поне от гледна точка на Да, България, ще бъдат решени на заседание на националния ни съвет след изборите, в светлината на изборния резултат.
• Следващият парламент ще започне работа със Закона за бюджета и там трябва да ограничим всякакъв бюджетен популизъм, за да не поставим под риск стратегически цели като еврозоната.

В неделя правим поредния важен избор за страната. А в тази спирала от избори, всеки избор може да е решаващ за посоката на страната.

Материалът Обобщение на предизборните заявки е публикуван за пръв път на БЛОГодаря.

Електронна идентификация. Или „как да ползваме е-услуги по начин, по който да докажем онлайн кои сме по удобен и сигурен начин“.

Историята на тази битка е дълга и за съжаление 8 години след като имаха готова техническа документация, МВР все още няма готов продукт. Проектът за мобилно приложение, който стартирах като министър, също беше спрян след края на мандата ми, не без помощта на МВР.

След множеството ми въпроси и срещи по темата, нямам очакване, че в края на годината МВР ще покаже добър продукт, вкл. защото 8 години по-късно той е поостарял.

Затова ще предложим въвеждане на национален цифров портфейл, в изпълнение на новия европейски регламент, но с допълнителни възможности.

Един позиивен елемент е, че приехме законова промяма, с която изрично казваме, че квалифициран електронен подпис не се изисква за подписване на заявленията, за да премахнем тази бариера и позването на е-услуги ще е възможно с мобилното приложение.

Освен, че ще можем да се идентифицираме за всички услуги, вкл. в други държави-членки, ще можем в същото приложение да виждаме цялата информация, която държавата има за нас, да получаваме глоби, писма от администрацията и да го ползваме като входна точка за всички е-услуги.

Това най-накрая ще направи електронното управление достъпно за много повече хора и неговите ползи ще започнат да се усещат не само от ентусиастите.

Материалът Национален цифров портфейл е публикуван за пръв път на БЛОГодаря.

Ключова реформа, без която няма да имаме устойчива дигитализация в обществения сектор, е приемането на изцяло нов закон за управление на информационните и комуникационните технологии в обществения сектор, за да може всички дигитални инициативи да бъдат успешни и държавата да може да си управлява информационните технологии адекватно, вкл. по отношение на киберсигурността и ограничаването на чуждестранни цифрови влияния.

Подготвили сме този закон, с който да се поправят множество системни проблеми, които сме идентифицирали в последните години. В предстоящата дълга публикация ще опиша основните направления, в т.ч.:

• Преструктуриране на административните структури
• Споделени ИТ услуги
• Споделени ресурси на електронното управление
• Рамкови споразумения и системна интеграция
• Въвеждане на нови ръководни длъжности за дигитална трансформация
• Централен орган за покупки
• Стандартизация на експлоатацията
• Предварително обсъждане на технически спецификации
• Механизми за установяване и покриване на нуждите

Преструктуриране на административните структури

В момента структурата на Министерството на електронното управление включва една инфраструктурна агенция, която се занимава с мрежи и облак и самото министерство, което се занимава с политики. Темата „киберсигурност“ е разделена между двете, а има и Информационно обслужване, чийто принципал е министърът, което се занимава с т.нар. „системна интеграция“. Със закона целта е да се стигне до следната структура: министерство, агенция за киберсигурност, агенция за споделени услуги и ресурси и системен интегратор (Информационно обслужване).

Агенцията за споделени услуги и ресурси ще се занимава, както и досега, с поддръжката и развитието на държавния облак, на единната електронна съобщенителна мрежа, както и на хоризонталните системи на електорнното управление. Двете агенции ще работят по специален класификатор на длъжностите и ще имат облекчена структура спрямо другите административни стурктури, защото иначе би се получило излишно раздуване на щат. По отноешние на т.нар. обща администрация, ще използват тази на министерството като споделена (напр. по отношение на управление на човешки ресурси).

Агенцията за киберсигурност, освен с настоящите задължения на МЕУ и изпълнителната агенция по линия на киберсигурността, и бъдещите задължения по втората директива за мрежова и информационна сигурност, ще трябва да извършва дейности по противодействие на чуждестранна намеса в информационното пространство. Дефиницията и функциите на агенцията в това отношение са заимствени от френската агенция VIGINUM, като дефиницията е: координирана информационна намеса, която отговаря на всяко от следните условия: а) насочена е срещу основен интерес на страната; б) използва информация, която е едновременно невярна и опасна; в) използва неавтентични методи за разпространение на информацията; г) произтича с висока степен на вероятност от трета страна;“.

Споделени ИКТ услуги

В администрацията има множество дейности, които могат да бъдат изнесени от администрациите и споделяни (от т.нар. центрове за споделени услуги – практика, използвана в бизнеса отдавна). Със закона се дефинира кръгът на тези услуги (напр. поддръжка на мрежи, на периферни устройства, специализирани одити, управление на проекти и много други). Съз законопроекта се въвежда класификатор на услугите, както и детайлизиране на видовете услуги.

Началото на такава реформа дадохме през 2022 г., като събрахме информация от всички администрации за дейности по поддръжка, като целта беше да преназначим всички в изпълнителната агенция към министерството, което позволява по-добро управление на човешките ресурси, по-адекватно заплащане, стандартизиране и централизиране на процеси, изпозлване на единни информационни системи и др.

Отделно от това, в секторите „Образование“ и „Здравеопазване“ следва да бъдат създадени териториални центрове за споделени услуги, които да обслужваат лечебни и здравни заведения и училища и детски градини. Общините ще могат да се групират, за да ползват такива споделени услуги.

Споделени ресурси на електронното управление

Споделените ресурси на електронното управление са централизираните системи, които могат (и трябва) да се ползват от всички администрации. Това в момента включва: държавния облак, единната електронна съобщителна мрежа, защитения интернет възел (internet exchange), както и хоризонталните системи на електронното управление: системата за междурегистров обмен (RegiX), системата за електронна автентикация, системата за сигурно електронно връчване, портала за електронно управление egov.bg, системата за електронни плащания pay.egov.bg.

Към тези системи в законопроекта се добавят няколко други, които са от изключителна важност за киберсигурността и проследимостта на действията и трябва да бъдат въведени максимално бързо: централизиран; регистър за проследимост на събитията и централизирана система за оторизиране и проследяване на администраторските достъпи.

Създава се и правна рамка за устойчивото развитие на тези системи, както и задължение за тяхното използване – вместо всяка администрация сама да си купува хардуер, всички да са длъжни да използват държавния облак, който пък от своя страна следа да бъде развит до качествена „инфраструктура като услуга“, а не както е в момента – ръчно-крачен режим за заявяване на виртуални машини.

Предвижда се и фонд за развитие на софтуера с отворен код, по примера на Германия и други държави, които финансират разработването на ключови за държавната администрация компоненти с отворен код.

Рамкови споразумения и системна интеграция

Основен дефицит на управлението на информационните технологии е липсата на предвидимост и на гъвкавост. Изграждането на нови системи отнема години (а понякога – десетилетие), дори дребни нови функционалности са много отвъд сроковете. Идентифицираните нужди преминават през бавен процес и докато се стигне до това, те да бъдат обезпечени, изискванията са се променили.

В други европейски държави се използват два подхода, понякога в комбинация – рамкови споразумения и национален системен интегратор. В подготвения законопроект има и двата.

Рамковите споразумения по образец, одобрен от МЕУ, следа да покриват основни ИТ услуги, от които има нужда администрацията. Те следва да бъдат сключвани от министерства и да могат да се използват в цялата структура на министерството (т.е. и от всички агенции към него). По този начин ще се постигне бързина и икономии от мащаба. Най-често тези рамкови споразумения биха били с консорциуми, защото спектърът от услуги е доста широк и няма много компании, които да предлагат целия набор на достатъчно добро ниво. Това ще намали разходите, тъй като ще се заплаща на малки части, при реална нужда, а не както в момента – на големи парчета, при които възможността за оценка на разходите е трудна.

Този ред ще е приложим за повечето институции. За няколко специфични институции ще се прилага същият подход, но с точно определен интегратор – по всяка вероятност Информационно обслужване. Точният кръг на администрациите, които със закон ще бъдат определени да използват услугите на системния интегратор, ще може да се обновява веднъж годишно през Закона за бюджета, а не както в момента – понякога на всеки 2 седмици с решение на Министерския съвет.

Този подход се използва в доста европейски държави, като системният интегратор (държавна собственост) се явява лице, осъществяващо публични функции и гарантира устойчивост на ключови регистри и системи в държавата. Развил съм тази концепция още през 2021 г., като смятам, че електронното управление вече е основна функция на държавата и тя не може да бъде аутсорсната по отношение на някои критични дейности. Например ако Търговският регистър спре, държавата се срива. Ако данните от имотния регистър се загубят, имаме сериозен проблем (макар нотариалните актове да са при собствениците). Ако частно лице има достъп до цялата здравна информация на всички пациенти, се създава сериозен риск. Още повече, че в някои случаи има квази-монополиация от една фирма, поради т.нар. vendor lock-in. За да се избегнат тези рискове, е нужен вътрешен за държавата капацитет за основни ИТ услуги.

В същото време, такава концентрация на ключови системи в системния интегратор крие рискове. За ограничаване на тези рискове, в законопроекта се въвеждат редица контролни механизми, в т.ч.: одит от Сметната палата на цялостната дейност, забрана за участие в открити процедури (което би било проблем за конкуренцията, защото интеграторът може да субсидира участието в открити процедури със „сигурните пари“, които получава като лице, осъществяващо публична функция с изкючителни права), въвеждане на двустепенна форма на управление, изслушване на изпълнителния директор в ресорната парламентарна комисия преди назначаване (което задължително е с конкурс), ограничения за превъзлагане, годишни отчети за дейността и най-вече – пълна прозрачност на дейността и на финансирането от държавата.

Тук обикновено има реакция „как така държавата ще прави тези неща сама, това е комунизъм“. Но както писах по-горе, това е основна функция на държавата в 21-ви век. Както държавата не си аутсорства армията и полицията, така според мен не може да си аутсорства дългсорочното познание за ключови регистри. Може някои дейности да бъдат възлагани на външни изпълнители, но основното познание за тези ключови системи трябва да остане вътре в държавата, за да се избегнат зависимости. Едно е да наемеш фирма да ти построи и поддържа път, друго е никой в държавта да не знае как работи системата за обществени поръчки, напр.

Другият аргумент е, че за да аутсорснеш нещо (което ще бъдат мнозинството от дейностите в ИКТ), трявва да имаш вътрешен капацитет да управляваш аутсорсинга. Напр. чрез (споделен) project management office, чрез професионално консултиране на подготовката на технически спецификации, чрез експертно участие в приемането на резултата – особено при приемането в момента има сериозни дефицити, защото по спецификация се поръчва Мерцедес (образно казано), а накрая се получава Москвич с ламарини на Мерцедес, обаче никой в приемателната комисия не разбира, не може да отвори капака и подписва.

Комбинацията от рамкови споразумения, системна интеграция, споделени услуги и ресурси, и развиване на вътрешния капацитет за управление на ИКТ в администрациите (описан в следващата точка), ще даде възможност държавата най-накрая да влезе в релси с информационните технологии.

Въвеждане на нови ръководни длъжности за дигитална трансформация

В администрацията в момента няма определена длъжност с лидерска роля в информационните технологии. Обикновено ИТ директорът (с малки изключения), не участва в стратегическото развитие на администрацията, на нейните услуги и вътрешни процеси. ИТ директорът организира наличието на интернет, компютри и принтери, да се купят лицензи за софтуера за информационна сигурност, и участва в писането на технически спецификации за обществени поръчки. Нужно е да има Chief Information Officer, който да се занимава не просто с технологичната част, а с промяната на вътрешните процеси и да докладва директно на министъра, а не да е „в трета глуха“ на административната йерархия, някъде като началник на отдел в общтата администрация. Затова предлагаме създаването на „Секретар по информационни технологии“, с ясно определени правомощия в Закона за администрацията.

Паралелно с това предлагаме и регламентиране на законово ниво на т.нар. Chief information security officer, или в случая – секретар по информационна сигурност. В момента такива трябва да има по силата на подзаконовата уредба към Закона за киберсигурност, но много често тази длъжност или е незаета, или се съвместява от някой друг, или се аутсорства, или се дава на човек, който е сравнително ниско в йерархията. Затова въвеждането на законово ниво, с ясни функции, трябва да подобри това, като в същото време, в комбинация с повишеното заплащане за ИТ длъжности, да привлече компетентни експерти.

Третата роля е секретар по управление на риска – chief risk officer. Рискът е нещо трудно да осмисляне в администрацията, която работи по строги процеси, но по много причини е важно да има човек с екип, който да управлява рисковете. Всяка административна структура има различни рискове, които в момента не се управляват, а ИТ рисковете са само част от тях.

В законопроекта се предвижда и отделен раздел на класификатора по Закона за държавния служител, предвиден само за ИТ длъжности.

Централен орган за покупки

В администрацията постоянно се купуват стандартни неща – лаптопи, принтери, лицензи за често-срещан софтуер. В много държави това е организирано през т.нар. „централен орган за покупки“, където има сключени рамкови споразумения с максимални отстъпки (поради големия обем), и след това купуването става (образно казано) с едно натискане на мишката, вместо едногодишни процедури по ЗОП или по-кратки, под праговете, които в следващите години „избухват“ като цена. В някои случаи към тези покупки има нужда и от услуги по внедряване, които също ще бъдат предоставяни през системата, от оторизираните партньори на съответния доставчик, на предварително определени цени.

По този начин ще бъдат спестени средства (заради по-големите отстъпки) и време (заради по-бързия процес) по закупуване и внедряване в експлоатация. Централният орган за покупки ще е задължителен за централната администрация, но ще може да се използва и от местната и от съдебната власт, по тяхна преценка.

Със закона се предвижда централният орган за покупки за ИКТ да бъде към Министерството на електронното управление. Такъв беше заложен и в програмата на предишното редовно правителство, но уреждането му на законово ниво повишава шанса да бъде изпълнен по правилния начин.

Стандартизация на експлоатацията

В момента внедряването в експлоатация на системи е на етап „дивия запад“. Кое как се внедрява, как се правят промени в продукционна среда, какво се мониторира и как се реагира, какво се одитира – всичко е ad-hoc, и често не се случва. Системи падат, защото никой не ги мониторира, в продукционна среда се внедряват неща, които не са тесвани; системите в продукционна среда се различават от това, което е предадено на възложителя.

Затова със законопроекта се въвежда стандартизиран ред за внедряване в експлоатация, задължения за мониторинг, както и за оперативна устойчивост – предвижда се разпоредбите на DORA (регламент за финансовия сектор) да се прилагат и за системи със стратегическо значение. Въвежда се и задължение за регулярни специализирани одити на стратегически системи.

Със законопроекта се въвежда т.нар. total cost of ownership (обща цена за притежаване на активите). Към момента такива изчисления не се правят при избор на дадена технология, продукт или подход (build vs buy). И често държавата харчи пари за изцяло нова разработка на нещо, което съществува на по-ниска цена или обратното – плаща прескъпи лицензи за продукти, чиято функционалност използва на 5% и може да разработи сравнително лесно. Сходен проблем има и при закупуването на лицензи, особено при все по-популярния subscription модел. Затова се въвежда задължение за изчисляване на TCO.

Предварително обсъждане на технически спецификации

Един от проблемите, който се забелязва във всички сектори, но и в конкретно в ИТ, е че техническата спецификация се появява на бял свят с обявяването на обществената поръчка. Това води до следния проблем: ако в нея има проблеми, недообмислени апсекти, заключващи критерии за конкретен доставчик, единственият начин тя да се промени, е да се прекрати процедурата, което пък води до допълнително забавяне.

Затова със законопроекта се въвежда предварителна стъпка на обществено обсъждане на техническите спецификации, за да може всички участници да преценят има ли дискриминационни критерии или изисквания, чието изпълнение би създало рискове за целия проект.

Механизми за установяване и покриване на нуждите

Информационните технологии са изключително динамични, нови решения на стари проблеми се появяват непрекъснато, а съществуващите решения търпят съществени промени, вкл. концептуални. Законът за обществените поръчки дава формалната част на възлагането, но не дава структуриран процес на предшестващите стъпки. Със законопроекта се въвежда конкретика в процесите по установяване на нуждите на организациите и начините за тяхното покриване.

Понякога решението е „build vs buy“ (да изградиш нова система или да си купиш лиценз за съществуваща, която да „настроиш“ спрямо твоите нужди), понякога има решения, за които администрацията дори не подозира, че могат да решат техни дългогодишни проблеми в дадена сфера, понякога, за да стигнеш до работеща концепция, е нужно да получиш обратна връзка от бизнес какви са възможните подходи.

Ако някоя администрация подходи по-креативно към тези проблеми, това оставя съмнения за злоупотреби: напр. защо питаш фирмите да ти кажат как да подходиш към проблема? Защо приемаш фирма Х, която да ти предложи иновативно решение? Защо внедряваш пилотно продукт, който не си избрал по реда на ЗОП, и след това не получава ли той примущество? Затова със законпроекта се въвждат няколко такива механизма, по които процесите да бъдат ясни и да се ограничи риска от злоупотреби: пазарно проучване (да не се бърка с пазарна консултация, което е съществуващ ред в ЗОП), заявка за предложения (request for offer), пилотно внедряване (с гаранции, че това няма да даде преимущество при последваща процедура по ЗОП), диалог за иновации (при който съвместно се идентифицират проблеми и потенциални решения). Всяка една стъпка от тези процеси се документира и публикува, така че да има пълна проследимост и прозрачност.

Заключение

Законопроектът е с много широк обхват и прави съществена реформа във всички структури на държавата. Смятам, че такъв е крайно необходим, за да може държавата да изпълнява основните си функции в 21-ви век, да намали разходите за ИКТ, да повиши качеството на предоставяните услуги и да гарантира устойчивост на информационните си ресурси.

Материалът Закон за управление на информационните и комуникационните технологии в обществения сектор е публикуван за пръв път на БЛОГодаря.