Преди три години реших, че е добра идея да извадя Европейски здравноосигурителни карти на всички в семейството. Запънах се и в крайна сметка накарах НЗОК да приеме заявлението ми електронно. Година по-късно – през юни 2023-та вече бяха направили този процес официален и го описах подробно в статия. В последствие други допълваха със съвети – например, че може само с ПИК на НАП.

Голям недостатък си остана това, че заявлението беше Word документ, попълваше се трудно и доста хора се налагаше отново да го печатат и подписват. Днес в коментарите под статията ми Петър добави още една важна новина. От края на миналата година е възможно заявлението да се подаде изцяло през електронен формуляр.

Вече с изцяло електронен формуляр

За целта използва еФорми на портала на eGov. Може да прочетете подробно за услугата на страницата ѝ или направо да отворите формуляра. Използва се както с електронен подпис, така и с ПИК на НАП или която и да е друга форма на идентификация, която се поддържа. Тъй като за пръв път използвах този тип форми, ме пита за потребителско име и друга информация, след което даде грешка. При второ отваряне обаче нямаше проблем.

Избира се служба, която да изпълни услугата. Това би следвало да е автоматично, тъй като трябва да изберете тази по местоживеене. След това попълвате формуляра със същите данни, както тези в хартиения вид. Удобството е, че част от данните се попълват автоматично. Също така, изглежда че има възможност да се подава заявление за карта на дете само от единия родител – нещо, което беше усложнение в досегашния вариант.

Стъпка напред и все пак…

Един основен недостатък, която си остава, е това, което коментирах от самото начало. В случая определено виждаме напредък и подобрение в процеса, но отново се дигитализира и оптимизира нещо, което изначално не следва да съществува. В случая може да говорим за формуляра само, но дори принципът на работа на картите е сбъркан. Първо дори данните, които искат да попълваме ги имат вече в базите, знаят много добре къде живеем и къде сме поръчвали до сега. Целият процес би могъл да бъде с един бутон или дори по-лесно – опция за отказване и автоматично изпращане на картата при изтичане на старата.

Още по-добре би било да се удължи срокът на самите карти. Като аргумент защо са едногодишни за всички освен деца и пенсионери, отговорът на НЗОК беше, че така намаляват риска от злоупотреби. Т.е. някой да се лекува в чужбина при спрени здравни права. При запитване по ЗДОИ преди две години колко пъти това се е случвало при едногодишните карти, както и колко често се е случвало въобще на някой с валидна Европейска здравна карта да му изтекат правата по средата на периода, те отговориха, че не знаят. Всъщност, оказа се, че в никой момент НЗОК не може да каже колко хора са със здравни права. За всеки се прави индивидуална справка при нужда. Това далеч не е основният или дори от големите недъзи на НЗОК, но на практика с никакви данни и аргументи не могат да подкрепят решението срокът да е от една година, извън чисто чиновническия подход да се въвеждат забрани и ограничения. Така преди години са се опитали да намалят срока дори на шест месеца.

Защо въобще има пластика и липсва електронна система за проверка в реално време на правата при опит за използване на здравни услуги зад граница е отдавна стоящ въпрос. Отговорът за първото е, че форматът на ЕЗОК и въобще изискванията да е пластика и да се харчат толкова пари е междуведомствено решение на европейско ниво, което само чака някое председателство на ЕС да промени. Аналогично, електронна система за проверка на здравни права има и всяка каса може да сверява с друга, но не е автоматизирана и не е интегрирана за целите на това, което обсъждаме тук. Тоест има нужда от работа по решението, но инвестицията в такова решение ще е далеч по-малко, отколкото това, което отива за сега. Липсва политическа воля, а и има замесени интереси.

Въпреки че самите карти са безплатни за нас осигуряващите се, те струват доста на бюджета. Докато в миналото е имало някаква конкуренция в печатането им, в последните години дежурен кандидат и печелещ поръчката е печатницата на един конкретен депутат на БСП станал известен с лобизма си за запазване на прескъпите стикери за ГТП на колите, които отново той печата. Е, след като писах за спряната поръчка това лято и рискът да няма кой да печата картите, скоро беше пусната нова и отново същите я спечелиха на двойна цена спрямо предходните години.

Междувременно от електронният механизъм за поръчване на картата през първите шест месеца след статията ми и пускането на възможността се възползваха доста малко хора. Поисках данни в началото на 2024-та и имаше отчетливо увеличение. Ще поискам данните за цялата година и ще ги обобщя по-късно обаче, защото доста хора се сещат едва през юни и юли за тези карти – точно преди почивката си.

Затова ви препоръчвам да не чакате до лятото, а да се възползвате от електронната форма и доставка с куриер още в началото на годината, която натоварването и сроковете за обработка са по-малки.

The post Нов по-лесен процес за изваждане на Европейска здравна карта first appeared on Блогът на Юруков.

В края на миналата година писах накратко в социалките, че новият портал на кадастъра е публичен и на пръв поглед има доста полезна употреба – да се следи за незаконно дострояване. В действителност, с тази нова версия се случи нещо, за което натискахме и чакахме от много години – отворени данни за имотите в България.

Информацията, която търсихме са точните очертания на области, общини, землища и отделни парцели. Тази информация има много приложения отвъд работата с недвижими имоти. Преди 11 години, например, бях свалил парче по парче голяма част от тези данни и бях ги обобщил в опростена версия на картата на общините и селищата в България. Пуснах ги свободно с цел визуализации на данни и сам ги използвах в графиките си за данните за сеч, избори и редица други. Аналогично, за картата ми с документите за градоустройството в София през последните четири години съм свалил близо 25% от всички парцели в столицата. Подобно е положението и с 3D картата за застрояването. Данните влизаха в употреба в поне 10 от проектите и визуализациите ми до сега.

Затова с радост открих, че в новият портал на кадастъра има секция отворени данни, където може да се свали архивирана цялата спомената информация – отделни парцели, сгради и самостоятелни обекти в SHP формат. Вече свалих данните за община София и няма да се налага да товаря сървърите на НАГ и кадастъра всеки път като излезе нов документ. Данните съдържат много метаданни като площ, брой етажи, точен адрес, собственост, район, начин на употреба и документ определят последното. Дори само информацията за адресите е безценна, тъй като до сега нямаше такава публична база данни в България. Има дори адресите на самостоятелни обекти – гаражи, апартаменти и други части от сгради, включително къде се намират точно и колко е (законната) им площ.

Това обаче далеч не е всичко. Публикувана е информация за собствеността на тези имоти – дали цялостно или частично, физическо, юридическо лице, община или държава и с какви документи и кога е установена тази собственост. Има дори ЕИК и имена на фирмите, а когато е частно лице, името е маскирано, а ЕГН-то е криптирано, така че да не се разбере, но да е пак уникално и да може да се съпостави с други записи. Това е безценна база данни с публична вече информация, която без да преувеличавам ще отвори нова страница в разследванията на злоупотреби на части и публични лица.

Данните в този си вид са генерирани на 14-ти декември. Надявам се да имат възможност да ги обновяват редовно, особено собствеността. Все още липсва известна информация – за 6 общини липсват данни, включително община Варна. От тях, както и сред други общини липсва информация за около 380 селища или 7.2%. Изпратих и друга обратна връзка към създателите на портала и разбирам, че се работи по попълването на цялата информация. Две основни точки бяха двуезична документация и номенклатури, както и начин да се сваля всичко наведнъж.

Дори към този момент обаче е нещо внушително. Бих го сравнил само с публикуването на отворени данни от търговския регистър с тази разлика, че са много по-ясни, подредени и готови за употреба. Показах данните на няколко познати експерти работещи с GIS системи и събиращи информация от подобни регистри от цял свят. Един особено ми пише през няколко месеца да пита дали поне очертанията на парцелите в градовете имаме. Всички бяха удивени от качеството и пълнотата на информацията и метаданните, включително в сравнение с аналогични източници в Германия, Великобритания и щатите.

Успях да сваля всички данни автоматично и вече ги преглеждам подробно. Особено тази за собствеността. Все още нямам идея какво от тези данни и как ще го покажа, но определено има доста какво да се направи с нея. Знам обаче, че ще използвам парцелите във визуализацията си за данните за сечта, които отворих наскоро. Особено за стартиращи бизнеси това ще е много полезно отвъд чистите GIS системи, недвижими имоти и планиране. Ако имате идеи как бихте използвали данните или вече сте направили нещо с тях, споделете го в коментарите.

The post Кадастъра пусна отворени данни за всичко в България и са невероятни first appeared on Блогът на Юруков.

Преди почти 10 години си зададох въпрос – къде в България се сече законно и в какви количества. Агенцията по горите нямаше отворени данни за това. Имат обаче регистър на позволителните за сеч, който макар не в достъпен формат, поне е достатъчно структуриран, за да се изведе нещо. На база тези числа тогава успях да покажа данните за сеч с точност до землище на населено място, а след това направих анализ и предложения.

Десет години по-късно малко се е променило. Някои от регионалните дирекции по горите и самата агенция са в портала за отворени данни на правителството. Има дори ресурс с позволителните за сеч, макар покриващ само част от данните и само за четири години. Регистърът си е същия, със същите грешки и 1.57 млн. документа – позволителни за сеч и протоколи след това.

Причината да знам това число е, че в последните седмици свалих цялата информация от средата на 2011-та, когато е започнал регистъра, до декември 2024-та. Там информацията е във вид на обикновена HTML страница подходяща за печат и подпис на хартия, но открих структура в нея. Така обърнах всеки документ в json формат с точната категория и вид дървета, позволена и реална сеч. Включва също констатации за нарушения, актове, кой е глобен и прочие. Разбира се, тук говорим само за законната сеч и документите свързани с нея. Ако не е в този списък, значи не е законно.

Тъй като изглежда самият им формуляр за генериране на тези документи не се използва съвсем коректно, някои от номерата и датите на заповедите не са попълнени. Също кадастриалните идентификатори посочващи точните парцели не са в правилен формат. Това ще се опитам да го оправят в друг момент. Има и други грешки, които съм се опитал да компенсирам в изходните данни.

Освен документите, съм публикувал и списък с обобщена информация за всяка сеч от търсачката им. Там може да се видят дати и количества на сеч и позволява да се свържат позволителните и протоколите, където това не е отбелязано в самия протокол.

Публикувам всички данни в отворен формат свободно, без лиценз и ограничения за използване. Ще се радвам, все пак, ако направите нещо с тях, да ми пишете, защото ми е интересно как са влезли в употреба. Ще създам интерактивен инструмент за филтриране и изследването им в скоро време, но искам първо да пусна данните, ако някой има идея за такъв или друга употреба.

Може да свалите данните от тази папка. Там ще намерите описание на полетата, файл с номерата на землищата и техните имена и ЕКАТТЕ номера, обобщенията списък, който споменах (95М, 18М zip) и архив с документите (6.2G, 1.1G zip)

The post Отворени данни на разрешителните за сеч 2011-2024 first appeared on Блогът на Юруков.

Покривът пак тече, асансьорът постоянно е в ремонт, мазите са в мухъл, стълбището още вони от пожара на втория етаж, несъмнено няколко в блока крадат ток и парно, а този дето все се избира за касиер прибира събраните пари, за да се напива и спи със съседката.

Драми големи в хипотетичния блок и на повечето естествено ама хич не ни се занимава. Не само си имаме друга работа и главоболия, но предимно защото е трудно да седнеш на маса и да се разбереш с някой, с когото те делят светоглед, характер, маниери, два вагона книги или бъчви ракия. Успокоението е, че все някой се хваща и бута нещата напред. Поне един има във всеки блок, нали? Лошото е, че винаги има още няколко, които правят мазало, блокират всичко или просто всяват хаос.

Познато?

Ако държавата беше блок, всички проблеми щяха да са далеч по-ясни и близки. Аналогично, на повечето не им се занимава по същите причини. В тази ситуация, независимо дали ни харесва или някои искат да си го признаят, всички очакват Да, България да излезе и да даде решенията. При това не само да ги изпише, но и да ги направи неоспорими и неизбежни и да уреди без компромиси подкрепа дори от пияндето от втория етаж, побойника от последния и схемаджията дето спи със съседката и е кофти човек ама се има с всички щото е готин на чашка.

И ако не се случи това или решението не е угодно на всички, не пияндето, побойникът или схемаджията са виновни, защото „ма тях си ги знаем„, а тоя дето всички очакваме да каже какво следва. Дали успява е друга работа, но трудно може да се определи сегашното положение по друг начин. Обаче каквото и да стане, пак ще му спуснем гумите и ще го замерваме от балкона. Защото ние знаем най-добре, ама все пак той да каже, че трети път плащаме за покрива и пак тече.

The post Остави, ония от третия етаж ще се занимава пак first appeared on Блогът на Юруков.

Още една серия от събития проследяващи иначе тривиален казус, който илюстрира по-голям проблем в надзора и отклика на сигнали за градската среда. Може да прочетете аналогичен за озеленяването на нова сграда. Подобен случай бях съобщил преди почти четири години, който поне беше покрит някак.

---

15-ти септември

Първи учебен ден. Получавам съобщение от гости на квартала от чужбина, че са забелязали отворено табло на трафопост. Питат как е позволено това и кой следва да го оправи. Намирам го до 105-то СУ в Дианабад – точно по пътя, където всеки ден минават десетки ученици. Съвсем лесно може някое дете да отиде там и да пипа вътре. Подавам сигнал по call.sofia със снимки. Минават два дни и поради липсата на реакция подавам сигнал директно в Електрохолд, които общават да вземат мерки.

25-ти септември

Минават десет дни от сигнала. Минавам да видя как са го оправили и наистина е затворено… с камък. От таблото все така стърчи кабел вързан директно към открити пластини с напрежение и минаващ през клоните на дърветата до близкото заведение. Подавам втори сигнал барем нещо се случи.

30-ти септември

Две седмици след първия ми сигнал кметът на район Изгрев пише по двата сигнала на Електрохолд с молба да се поправи.

4-ти октомври

Ново писмо към Електрохолд от районния кмет.

5-ти ноември

Минах отново да видя какво се е случило. Има натрупани клони върху и пред таблото. Не е заключено или подсигурено срещу достъп или вода. Кабелът все така си стърчи в посока заведението. Макар да е малко по-трудно да се стигне до таблото заради сухите клони, вероятността да се запалят създава много по-голям риск, особено ако някой тръгне да ги гаси с вода.

The post Малък пример как липсата на контрол прави градската среда опасна first appeared on Блогът на Юруков.

Тук проследявам описание на класически проблем с озеленяването в София в две части.

---

4-ти ноември 2024

Понякога дяволът е в детайлите и на вид дребни неща разкриват системни проблеми. Ето още нещо такова.

Преди време забелязах, че на няколко новостроящи се обекти и други вече пуснати в експлоатация в район Изгрев задължителното озеленяване е бутафорно, а скоро след пускането дори бутафорното се бетонира. Подадох няколко сигнала до районното кметство. Отговорите варираха от „като го построят ще видим“ до „вече е построено и не може да направим нищо“. Имаше санкция за конкретен случай, но не и за „определени“ строителни фирми.

Такъв обект, където озеленяването е вече паркоместа, а където го има не отговаря на изискванията, е една от скорошните сгради на Артекс. При сигнала районния кмет д-р Георгиев първо е искал плана за озеленяване и навярно разбирайки, че трябва все пак да вземе мерки, излезе с извинението, че са минали две години гаранционен срок и каквото било – било. Всъщност, този гаранционен срок е за купувачите. Общината в негово лице има задължение до 5 години след пускане е експлоатация да проверява дали озеленяването е в същите параметри.

При бетонирането на няколко зелени алеи се видя, че на останалите има едва 10 см. пръст, а дърветата са във вкопани кашпи. Така Артекс декларират степен на озеленяване на бъдеща корона на дърветата, които никога няма да пораснат най-малкото, защото нямат изисканите по наредба почва и отстояние. Отделно почвата на други места е около 15 см. както стана ясно при течащото сега изравяне с цел бетониране на зелена площ (снимките). Изискванията са за много повече.

Следва строителят да възстанови зеленината, но няма кой да ги накара. Както писах преди, проблемът е масов и не е защото някой му харесва да е зелено, макар и това да е фактор за градската среда. Изискванията са за предотвратяване на наводнения, ерозия на почвата, намаляване на шума и замърсяване на въздуха.

Идентичен проблем вече се вижда в новата ию сграда, строителството на която си подсигуриха с машинации от екипа на Фандъкова. Рекламират я като изключително зелена с много дърветата по терасите и в двора. В последния обаче се лее бетон на нивото на улицата, няма планове за издигнат двор, което значи, че задължителните 1.2 метра почва за дърветата няма да ги има и тук.

София е опасана от сгради с бутафорно и направо комично озеленяване. Именно районните кметове имат задължение да го санкционират, а специалисти в администрациите им – да не пускат акт 16 на първо време. Аналогично, районните кметове подписват заповедите за сеч на дървета в районите им и някой от администрацията им следва да присъства, за да гарантира, че се сече само позволенито, а от това има протоколи. Длъжни са да публикуват и всички тези документи на страниците им, но даже по ЗДОИ е трудно да се получат, понякога защото ги няма.

Конкретната градинка може би попада в категорията „това ли е баш най-големия проблем“. Но поведението, допускането и отказът от отговорност довела до нея е системен проблем с ефекти умножени в цяла София. Та ако се чудите защо има дървета под стрехи, градинки се бетонират, пръчки забодени в педя земя или подвижна кашпа се водят за озеленяване, а наводненията и въздухът се влошават, това е една от основните причини.

---

18-ти ноември 2024

Когато виждате реклами на бъдещи „елитни“ строителни обекти окъпани в зеленина, сетете се за това.

Преди точно две седмици писах за нещо приемано за тривиално и до болка познато – бетониране на зелена площ. Проблемът е случая е, че става дума за част от задължителното озеленяване на сграда, където както при много други, и без това се виждат проблеми с просто око.

Та развитието е следното – август тази година е имало на мястото дърво, което е участвало в оценката за озеленяване, за да може да мине въобще акт 16. Септември вече няма дърво и храсти отзад. В края на ноември изгребват пръста, която се оказва само 10 см. със закопани малки кашпи колкото да не паднат дърветата, бетонират пространството и слагат плочи за паркинг. Отдолу няма пръст, а направо бетон, но често тази комбинация с малко пръст в дупките се използва като „озеленяване“, когато си имаш човек в районната община да ти се подпише.

След подаден сигнал, районната община първо иска плана за озеленяване, но после се извинява, че били минали две години от строежа и не били длъжни да проверяват. Всъщност, говорят за гаранцията на озеленяването за собствениците, а задължението за районния кмет по ЗУТ е 5 години. Въпреки първоначалния бърз отказ, последвалите въпроси включително тук остават без отговор.

Ефект обаче има, макар не желаният. Изглежда по неведоми пътища строителите са разбрали, че има риск от проверка и освен, че точно ден след отговора на районния кмет са боцнали едно допълнително дърво отзад на сградата, но са покрили паркинг плочите с три сантиметра пръст и трева, за да не се вижда какво са сътворили отдолу. Като мине проверката ще може спокойно да си паркират коли и там, тъй като проверките явно са бутафорни като озеленяването и никой не следи дълбочината на почвения слой.

Отново – това е капка наглост в блатото, но е показателно как отделни чиновници в местната власт мижат за проблемите. През подобно мижене често минават огромни строежи, злоупотреби и дори корупция. Проблемът е структурен и на прозрачност и далеч не е само в Изгрев или София.

The post Малък пример как липсата на контрол вреди на градската среда first appeared on Блогът на Юруков.