Малко понятия за анализаторите, които днес ще коментират темата:

• хеш / хеш код / чексума / криптографски идентификатор – това е сравнително кратък низ от символи, който представлява уникален отпечатък на даден софтуер или файл. Той е видим за всички, по закон е публичен и се публикува на сайта на ЦИК . И трябва да е еднакъв за всички машини.
• изходен код – това е серия от инструкции, които описват поведението на софтуера. Той е доста редове (вероятно над половин милион за софтуера на машините). Той се представя в цялост на партиите и коалициите по закон, т.е. всички сме го виждали официално, пред представители на ДАНС.
• парола – паролата всички знаят какво представлява. В този процес тя се ползва само за допълнителна защита на ключа (и са три пароли, на трима членове на ЦИК). Писането на пароли не се вижда на екран – дори звездички не се виждат.
• ключ / криптографски ключ / частен ключ – това е последователност от символи (реално – байтове), чрез която се подписва софтуера на машините. Машините зареждат само софтуер, подписан с ключа на ЦИК. В процеса по изграждане ключът не се визуализира на екран. Записва се на диска, защитен с комбинация от три пароли. При ново изграждане се генерира различен ключ всеки път, на случарн принцип, като той не дава достъп до машините. Възможност (индиректна) да се инсталира софтуер на машините дава ключът на ЦИК за тези избори и ключът от предните избори (заради процес, който е извън обхвата на обяснението на понятията).

Накратко – всичко, което е видимо на екран, е публично или частично публично (за регистрираните партии) по закон. Всичко, което трябва да е тайно – ключът+паролите, не се показва на екран, а повторно генериране не дава достъп до машините.

Тези разяснения вероятно са излишни, защото въпросът беше превърнат в политически. Но тъй като днес е ден за размисъл и по студията няма да има политици, се надявам анализаторите да са по-прецизни.

Материалът Хеш, код, ключ – обяснение на понятия е публикуван за пръв път на БЛОГодаря.

Вероятно в опит да оправдаят слаб изборен резултат в София и други големи градове, партиите извън ПП и ДБ се надпреварват да обясняват за конспиративни теории за машините, защото зам-министър бил снимал екран на лаптоп. Нека да направя няколко важни разяснения, за да не се вихрят колегите с гръмки, но безсмислени словосъчетания с „кодове“ и „флашки“.

1. Няма как снимки или видео да компрометират машините. Изходният код е вероятно над половин милион реда – всеки, който някога е виждал код, знае, че това са пълни глупости. Tака или иначе машините са само принтери, които разпечатват разписки, а резултатът се брои от секционните комисии.

2. Всичко, до което има достъп МЕУ (изходен код, скриптове, библиотеки), беше предоставено на партиите и коалициите в понеделник (след като пред нас в петък беше изграден и подписан софтуера). Няма как нещо, което по закон се дава на всички партии, да дава възможност за манипулация.

3. Единственото тайно нещо в процеса, от което зависи сигурността, са паролите на членовете на ЦИК и ключа, който е случайно генериран и защитен с тези пароли. Ключът се съхранява в ЦИК, а МЕУ няма достъп нито до него, нито до паролите, които бяха написани от членовете на ЦИК в процеса на т.нар. „доверено изграждане“

4. Екипите в Министерство на електронното управление трябва да документират процеса по преглед, изграждане, тестване, провизиране и т.н. Моето допускане е, че като част от този процес са правени снимки и записи от отговорните за процеса. Заместник-министърът е бил натоварен да контролира и координира дейностите по Изборния кодекс.

5. Да твърдиш, че снимка или запис на екран компрометира изборите е все едно да твърдиш, че чистачката, която пуска прахосмукачка в близост до касата на ЦИК, може да компрометира изборите. С една дума – нелепо.

6. Тъй като моето име беше вкарано в нелепи спекулации за натиск и някакви милиони, искам ясно да кажа, че това са лъжи и ще съдействам на всички органи в проверката на тези твърдения.

7. ЦИК е органът, който ще вземе решение дали в изнесеното има някакъв риск или не и по какъв начин ще се гласува. Ние ще се съобразим с това решение и няма да го ползваме за следизборни оправдания. Важното е да има избори и българските избиратели да могат да изберат следващите кметове и общински съветници.

Убеден съм, че хората няма да се вържат на този фарс. Останалите партии прекалиха с истерията и вярвам, че българските граждани го виждат. Гласувайте в неделя, защото само това има значение.

Материалът Фалшивият скандал с машините е публикуван за пръв път на БЛОГодаря.

Да коментирам и другата тема, свързана с е-здравеопазване – електронните извинителни бележки. Те са добра и правилна стъпка, но също като рецептите, показват слабости на процеса.

Оплаквания от електронните бележки има доста, част от тях са неоснователни, но част от тях са валидни. Неоснователни са твърденията, че само лични лекари или само лекари с договор с НЗОК могат да издават такива. Това не е вярно – всеки лекар трябва да вкарва данни в НЗИС (централната система за е-здравеопазване). И като параметър на всеки преглед може да бъде посочено и извиняване на отсъствия.

Проблемът е в това, че лекарите стават „нотариуси на сополите“, защото трябва в електронната система да обвържат извинението на отсъствия с проведен преглед. Това задължение не е ново. Просто сега, с електронната система, не може да се заобиколи, което повдига въпроса за неговата адекватност.

Дали с раздаване на кочани, дали със съобщения по вайбър и минаване „само да взема една бележка“, лекари и родители са намерили практично заобикаляне на писаните правила, с което са облекчавали здравната система.

Нашата работа като законодател, и като управляващи, е да направим писаните правила адекватни на реалността. Има два подхода, които се допълват.

Първият в регламентирането на телемедицината. Не точно „преглед по Вайбър“, защото трябва да са налице редица гаранции, но близо до това. Внесли сме вече такъв законопроект. Така няма да трябва да се събират излишни опашки пред кабинетите.

Вторият подход е правото на родител да извини няколко дни отсъствия по своя преценка, в допълнение на сегашните „по семейни причини“. Това е практика по света. Да, родителите нямат медицинска експертиза, но няма нужда за всяко отсъствие да има диагноза с код по МКБ. Отсъствие за неразположение по преценка на родителя, с разумно ограничение, е напълно нормална житейка хипотеза. Аз напр. имах мигренни болки в училище. Нужна ли е бележка за главоболие? По-скоро не.

Това извинявяне също може и трябва да бъде електронно. Аз бих пакетирал това право с попълване на въпросник за симптомите, защото рискът при такъв подход е да бъде пуснато на училище привидно здраво, но заразно дете (ако има епидемия, напр.)

Представете си прикожението еЗдраве на МЗ, в което по ЕГН на дете и родител и попълване на въпросник, се предоставя възможност за извиняване на отсъствия. Пак проследимо, пак събираме информация, пак се ограничават злоупотреби (с ограничения броя дни), но без претоварване на здравната система.

Електронното извиняване на отсъствия е правилна стъпка, но може да се подобри, като го използваме за поправяне на проблемите на отдавна съществуващия и успешно заобикалян нормативноустановен ред.

Материалът Подобрения по електронните извинителни бележки е публикуван за пръв път на БЛОГодаря.

Електронната рецепта. Както често се случва, когато електронизираме един процес, излизат на повърхността неговите вградени дефицити, които са оставали невидими досега.

Когато лекар предпише антибиотик Аугментин на бяла рецепта, но такъв няма в аптеката, там те питат искаш ли еквивалентен на него (случвало ми се е – в три аптеки го нямаше, върнах се и взех генерик).

Именно тази особеност – че в електронната рецепта има маркер за позволяване или непозволяване на генеричното заместване, което фармацевтите не могат да не изпълнят, е причината за обикалянето на много аптеки и връщанията при лекаря. А С хартиената рецепта това, че някой не следва стриктно чл. 34 на съотверната наредба оставаше под радара.

Има, разбира се и други проблеми. Напр. има(ше) бъгове и „непочистени“ данни за лекарствени кодове. Тъй като цялата система разчита на екосистема от софтуер на частни доставчици (и само напоследък на едно държавно мобилно приложение за случаите, в които лекарят не може да е на компютър), е очаквано в първите дни на всяка промяна да има малки проблеми. Със сигурност можеше да има повече комуникация от институциите към заинтересованите страни – лекари, зъболекари, пациенти, фармацевти.

Има обаче и стандартното отлагане до последния момент, което се случи и с верификационната система преди години. Електронни рецепти има от доста време. Миналата година трябваше да влязат в сила за всички „бели рецепти“. Година по-късно, въвеждането на задължителна електронна бяла рецепта само за два вида лекарства не би трябвало да е изненада за никого.

Според мен, обаче, водещият е проблемът с генеричното заместване, който беше изваден „в прайм тайм“ от електронните рецепти. Моето мнение е, че трябва да има задължително генерично предписване (т.е. дори да се изпише лекарство по търговско наименование, в рецептата да се включват и непатентнотно му наименование), а фармацветът да предложи алтернативи. В същото време трябва чрез системата да се следи дали дадена аптека не фаворизира даден производител (без значение дали на генерично лекарство или не).

Колкото и да отложим влизането в сила на задължителните електронни рецепти, този проблем ще стои. Дори да дадем достъп на лекарите до информация за наличности (което смятам за правилно по принцип), това ще усложни работата им, особено с ситуации на привършващи количества и пак ще има случаи на обикалящи пациенти.

Генерично изписване и заместване има почти навсякъде в Европа и е въпрос на политическо решение. То не е толкова просто, колкото изглежда, но ще трябва да го вземем скоро, защото иначе електронната рецепта ще бъде обвинявана от пациентите в грехове, които не са нейни. А ползите от нея са огромни за здравната система.

Материалът За проблемите с електронните рецепти е публикуван за пръв път на БЛОГодаря.

Миналата седмица гласувахме на второ четене много промени в Закона за общетвените поръчки. Промените са значителни, по целия закон, но нека да откроя няколко важни промени, които бяха приети и които са по наше предложения:

• Публикуване на договорите, сключени без обществена поръчка (над 50 хил лв.). Има редица изключения, при които не се правят обществени поръчки и досега оставаха скрити. Освен договорите, ще трябва да се публикуват и анексите към тях, както и приложенията, тъй като през анекси и приложения понякога се крият важни детайли по сключени догвоори. Останалите (под 50 хил., което е разумен праг) плащания ще се публикуват така или иначе с данните от СЕБРА. Тук не е важна просто сумата, а условията, по които е платена.
• Публикуване на договорите за телевизионно време над 10 хил. лв и пълна разбивка на разплатените средства по доставчици на медийни услуги при такива договори и при поръчки с агенции-посредници, които разпределят парите към множество медиии. С това ограничаваме възможността на властта (която и да е тя) скрито да насочва пари към медии и така покриваме критика в доклада на Европейската комисия за върховенството на закона във връзка със свободата на медиите.
• Данни за поръчките ще се събират в структуриран вид – стойност при сключване, стойност при изменение, единични цени на стоки и услуги, ценовите предложения, процент участие на фирми в консорциуми, стойности на договори с подизпълнители, брой подадени оферти и др. След като се съберат, данните се публикуват като отворени данни по международен стандарт. Това ще позволи много по-детайлен анализ на обществените поръчки от активисти, журналисти, анализатори. Промяната влиза в сила след 1г, в която да бъде надградена системата за електронни обществени поръчки
• Веднъж годишно действителните собственици и членовете на управителните органи на дружеств, които са получавали над половин милион лева, ще бъдат проверявани за принадлежност към Държавна сигурност от Комисията по досиетата.

Продължаваме систематично да правим държавата по-прозрачна и по-ефективна.

Материалът Изменения в Закона за обществените поръчки е публикуван за пръв път на БЛОГодаря.

Прочетох становището на Венецианската комисия за проекта за изменение на Конституцията. И смятам, че е като цяло положително. На практика комисията потвърждава собствените си препоръки от миналото по основните въпроси за съдебната реформа и изразява одобрение за това, че тези препоръки са залегнали в проекта. Има елементи, по които дава предложения за подобрения и настоява някои части да се преосмислят. Излага и критика за недостатъчните мотивии и обществени консултации.

Горният абзац звучи скучно и нюансирано. Не става за заглавие. За сметка на това се появиха заглавия като „шамар за измененията в Конституцията“, „Венецианската комисия установи липса на мотиви“, „Венецианската комисия не подкрепя измененията“, „унищожителна критика“, „не пести критики“ и подобни.

В становището на комисията обаче пише, че „Най-важната част от промените са измененията в глава IV (съдебна власт), като проектът на изменения прави няколко стъпки в правилната посока“, „съставът на ВСС е в съответствие с препоръките на Венецианската комисия“ и др.

Венецианската комисия не гласува проекта на първо четене. Тя не трябва да реши с „да“ или „не“, а трябва да напише мотивирано становище по всяко едно от предложенията, и то по различните негови елементи (напр. одобрява посоката за повече отчетност на прокуратурата, но смята, че само 3-ма действащи прокурори в състава на прокурорския съвет е недостатъчно). И тя именно това прави – експертно и нюансирано.

Има две критики, които някои използват, за да дискредитират целия проект. Едната е за кратките мотиви към законопроекта, а другата е за недостатъчното обществено обсъждане. По мотивите – формално са прави, че писмените мотиви са кратки. В парламентарната процедура, обаче, има т.нар. „становище на вносител“, в която Христо Иванов говори 20 минути, излагайки мотивите за предложените изменения в дълбочина. В този смисъл, писмените мотиви са недостатъчни, но се допълват от становището на вносителя. По хронологични причини, Венецианската комисия не ги е виждала, поради което има тази точка в становището ѝ.

По критиката за общественото обсъждане – в правилника на НС общественото обсъждане се провежда по вече внесени текстове, при първото гласуване във водещата комисия. Преди внасяне на проекта няма такава формална процедура, но темите са били обсъждани многократно в различни формати (политически, експертни и медийни) и не може да се каже, че е нямало достатъчно обществен дебат. Той обаче не е бил структуриран около конкретните предложения.

Именно за да има такъв дебат, Конституцията предвижда един месец между внасяне и разглеждане на първо гласуване. И на база на множеството постъпили становища смятам, че обществено обсъждане е имало – всяка заинтересована страна е дала своето становище и писмено, и устно (и то влезе в доклада на конституционната комисия). И тези становища, заедно с това на Венецианската комисия, ще бъдат отчетени при предложенията между 1-во и 2-ро четене, защото те са именно по детайлите.

Можеше ли да има кръгли маси преди първо гласуване – можеше. Не са формално по процедура, но щеше да е добра добавка към процеса. Можем да подобрим правилника на НС, за да включим предварителна стъпка на обществено обсъждане. Смятам, че това има потенциал да подобри законодателния процес (не само по изменения в Конституцията).

Сега, преди второто първо гласуване през декември, имаме време да обясним още по-добре промените. Не детайлите, защото те са строго специфични, и аз, макар да участвам в процеса, нямам самочувствието да разбирам балансите в съдебната власт.

Но ще комуникираме духа и целите на промените, а именно – независимост на съда, отчетност на прокуратурата и премахване на свръховластеността на главния прокурор. Цели, които Венецианската комисия не само подкрепя, а е препоръчвала дълги години и сега отчита позитивно тяхното включване в проекта за изменения на Конституцията.

Материалът Коментар по становището на Венецианската комисия за измененията в Конституцията е публикуван за пръв път на БЛОГодаря.

Може би в целия шум и предизборно напрежение работата на парламента остава в съзнанието на хората като „нещо там се карат“.

Отвътре пък често сме твърде фокусирани върху конкретните закони. Темпото е високо, във всеки закон има сериозни въпроси, изискващи трудни решения и компромиси. И понякога три думички в някоя алинея се усещат като „голяма победа“.

Но нека в паузата да дам един поглед отгоре. Реалността е, че имаме позитивен дневен ред и се движим по него.

„Законите по плана за възстановяване“ не са едни неща, спуснати отнякъде, които просто трабва да отчетем, за да дойдат едни пари от Европа. Това са закони, които сами сме си наложили да приемем (в началото на миналата година, в предния редовен кабинет), и сме ги скрепили с европейския механизъм за възстановяване и устойчивост.

Това са много важни реформи, които имат нужда от допълнителния „печат на одобрение“, за да не бъдат отлагани. Те често са сложни, с трудни въпроси за решаване, но абсолютно необходими. Разследването на главния прокурор, личния фалит, търговската несъстоятелност, антикорупционния орган, дигитализацията на регистрите, повишаване на конкуренцията и прозрачността в обществените поръчки, промените в енергетиката и др.

Това не са неща, които се усещат на следващия ден. Но липсата на тези промеми дълго е дърпала страната назад. И сега, в трудна политическа обстановка, ги приемаме, за да махаме парчета от стъкления таван над развитието на страната.

А най-голямото парче е устройството на съдебната власт в Конституцията. Затова тя беше пред скоби при формирането на правителството.

Времето ще покаже дали този позитивен дневен ред, за който сме настоявали (и заради чието съгласуване и гласуване заедно с партии, които дълго сме посочвали като опоненти, получаваме критики) си е струвал и дали е дал очаквания дългосрочен резултат. Но сме длъжни да правим възможното.

Материалът Позитивният дневен ред е публикуван за пръв път на БЛОГодаря.