В последните няколко години реалността и политическата криза поставиха на изпитание много норми от Конституцията, които преди това са се приемали за формалност или за даденост.
Свърховластеността на главния прокурор беше даденост три десетилетия. Главните прокурори отричаха да има такава (освен в редки моменти на откровение). Политическите партии пазеха техните правомощия. Докато в един момент не стана кристално ясно, че не може повече така и че има проблем в конструкцията, а не просто в личността на един или друг.
Служебните кабинети бяха една формалност между избори, ако предишният кабинет не е завършил мандата си. Те бяха с ясен хоризонт от 3 месеца и не правеха кой знае какво, с малки изключения. През последните над две години служебни кабинети са управлявяли повече от редовни, поемайки дългосрочни ангажименти за страната, сменяйки шефове на служби на практика без съгласуване с друт център на власт, каквато е логиката на закона. И това логично поставя под въпрос докъде трябва да може да се простира едно неизбрано правителство.
Почти всички регулаторни и контролни органи в държавата са с изтекъл мандат. Това в някои случаи поставя под въпрос законосъобразността на техните действия, но дори когато са законосъобразни, тяхната легитимност е под въпрос. „Те са пред уволнение, едва ли ще свършат нещо“ е валиден коментар. А тези органи са имунната система на държавата.
Имунитетът на народния представител беше някаква формалност, докато всички не разбраха (или не си признаха), че прокуратурата не действа безпристрастно, а понякога като чадър или бухалка. И това наложи Народното събрание да разглежда по-внимателно тези случаи.
Ограничението за двойно гражданство на министри и депутати беше формалмост, но стана горещ казус, довел и до решение на Конституционния съд, и до досъдебно производство. И до въпроса защо ни е нужно това ограничение.
Задължителността на решенията на парламента беше тествана пред Конституционния съд, тъй като заради липсата на твърди мнозинства и редовни управления, парламентът на няколко пъти навлезе със свои рршения на територията на изпълнителната власт.
Независимостта на следствието, което през годините се мести напред-назад, също беше обект на много въпроси, свързани с логиката на устройството ма съдебната власт. Именно заради нейните дефицити, осветени през последните години.
Политически партии говорятнза унищожаване на групи хора и конституционните текстове за правата на гражданите и за ограниченията пред партии и други организации вече не звучат като декларативен преамбюл, а като важна част от обществения договор (каквато винаги са били, все пак).
И не на последно място, технологичната реалност също поставя някои норми на изпитание. Неприкосновеността на кореспонденцията е под въпрос не заради законния ред за СРС-та, а заради софтуери като Pegasus и Quadream, за чието притежание няма законов ред. Скоро ще стигнем и до въпроси, свързани с изкуствения интелект (напр. за легитимността на актове на органи на власт, ако решенията по тях са взети от изкуствен интелект, уж само подпомагащ органа).
Всичко това ни се е изсипало на главата в последните две години, а конституционните норми се „огъват“, понякога до счупване, и е крайно време да решим предпоставките за политическата криза. Именно затова графикът за конституционните промени е толкова важен.
Защо регулаторите и контролните органи са толкова важни? Защо заради процедурите за избор на едни три органа реагираме така остро?
Дълги години този тип органи се избират на квотен принцип без въпроси – всяка партия си предлага който реши и не прави проблем, за да не ѝ направят другите проблем за нейните кандидати.
И този подход не работеше добре. Затова преди да изберем правителство поискахме да има механизъм за проверка и издигани на кандидати – професионалиасти, наистина независими, които да оглавяват тези органи.
Това, което се случи вчера и днес, е отказ от такъв механизъм и връщане към стария, неработещ модел на зависими/партийни назначения. А е нужно нещо коренно различно.
За да не проспи БНБ следващо КТБ (за което всички знаеха, че кредитира свързани дружества и има проблеми, само не и регулаторът).
За да не прикрива Сметната палата злоупотребите на властта (настоящият председател, избран по изключение да е независим професионалист, беше махнат, в нарушение на конституцията, вкл. защото докладите на Сметната палата бяха доста критични, та чак се налагаше прокуратурата да ги покрива, за да не ги види обществото).
За да не изтичат пари, данни и най-вече животи през Здравната каса – само скорошният пример с фиктивното отпускане на лекарства за рак е достатъчен да си предтавим какви схеми има в сектор „Здравеопазване“. НЗОК разпределя най-много пари в страната, след МФ. И тези пари се харчат корупционно неефективно.
За да няма картели и монополи, които остават скрити за Комисията за защита на конкуренцията, на която ѝ е трудно да извършва проверки. А цените понякога са високо именно заради такива антипазарни механизми, каквито КЗК удобно пропуска.
За да няма застрахователи, които се превръщат в системен проблем за Европа и така стават пречка за влизането ни в еврозоната, но някак КФН не може да направи нищо.
За да няма антикорупционна комисия, която не е открила никаква корупция по високите етажи на властта, и която шеста година не може да си направи информационна система за анализ на корупционния риск, но пък ако се наложи е „добра“ бухалка.
За да няма удобно спящ инспекторат към Висшия съдебен съвет, за който не е проблем нито един от скандалите в съдебната система – „двете каки“, Цумгейт, Осемте джуджета и др.
И за да няма Висш съдебен съвет, който избира хора като Гешев, после не ги освобождава при доста красноречиви аргументи, докато политическият вятър не задуха в друга посока. И който утвърждава компрометирана система за избор на членове от професионалната квота, така че да е сигурно, че „здравите сили“ имат мнозинство.
Регулаторите и контролните органи са много, много важни за държавата ни. И не бива да се сменят „с риткик“, със седем-дневни срокове, приети от мнозинство, което отрича съществуването си.
За дългосрочното функциониране на държавата тези органи са от първостепенно значение. И затова реакцията ни е толкова остра. Не можем да оставим нещата с тези органи както са били, защото тогава никое правителство не може да изпълни очакванията за по-справедлива, ефективна и прозрачна държава.
Наскоро обещах да опиша процеса на вадене на Европейска здравноосигурителна карта (ЕЗОК). Днес я получих, така че го проиграх и мога да споделя. Нека започна с това как тръгна всичко. Ако не ви се чете, може да прескочите към указанията.
Миналата година имахме няколко пътувания в чужбина със семейството и реших, че е добра идея да ни извадя ЕЗОК. До онзи момент не ми се беше налагало, защото до тогава живеехме в Германия, а там всеки здравноосигурен получава карта, която освен за лекарите, болниците и други здравни специалисти в страната се използва и като карта от европейската система. Та отворих съответния сайт на НЗОК и открих, че „нормалният“ начин е да се подаде хартиено заявление в районното на касата или „за улеснение“ – в някой от офисите на ДСК.
Можеше да го направя, но тъй като обичам да си причинявам трудности за едната идея, реших да ги накарам да спазят закона. Според Закона за електронно управление са длъжни да предоставят всичките си услуги в електронен формат. За НЗОК няма изключение тъй като въпреки настояването им не са по „специален закон“, който да ги освобождава.
Та изтеглих тогавашния формуляр, попълних го дигитално, подписах го с електронен подпис и го пратих през Системата за сигурно електронно връчване (ССЕВ). Това беше февруари 2022. В рамките на следващите доста седмици си обменяхме съобщения, откази и опровержения. Те настояваха, че това не важи за тях, че министерството е виновно за наредбата, че не могат така, защото разбираш ли наредбата им вързва ръцете, както и че не могат да приемат така заявлението, защото нямали процес. Отговорих им, че това няма никакво значение тъй като наредбата не може да отмени закон и да си направят процес щом са наясно, че такъв липсва.
В крайна сметка след няколко поправки приеха заявлението. Може да е имало връзка със споменаването на санкциите предвидени в закона и ясната представа кой беше ресорен министър тогава. Нека да го отдадем по-добре на това, че разумът е надделял.
Звъннаха ми скоро след това да мина през централното управление да си взема лично картата. Отидох в уречения час, казах кой съм на неизменната някак за институциите ни охрана и зачаках. Излезе шефката на ПР-ите им да ми благодари за търпението и прочие. След нея излезе друга служителка, която ми даде да подпиша протокол и ми даде картата.
Докато подписвах им подхвърлих, че се надявам да са наясно, че сега вече „това тук“ ще е процеса. Увериха ме, че не, няма да е, но работят по електронна услуга и до „лятото“ ще е готова. Имали работна група, която само изчиствала „някои неща“. Аз друго чух после, но както и да е.
Веднага след това извадих по идентичен начин ЕЗОК на всички в семейството. На децата прикачих само снимка на акта за раждане и подписахме документа с електронните подписи и на двамата родители. Получихме ги отново скоро след това. Бяха само объркали едното име, но го оправиха за ден.
Разпитах и се оказва, че изглежда съм първият, който си издава такава карта по изцяло електронен път. След като писах в Twitter още хора го пробваха и поне двама споделиха, че са успели.
Тази година се наложи да обновя моята карта и тръгнах по същия начин. Открих, че на страницата им е променен формуляра. Както и ги предупредих – точно това, което направих преди година, се превърна в процеса. Добавили са обаче една важна подробност – при подаване електронно може да получиш картата чрез куриер. Съдейки по промените на сайта и новия документ, въвели са го най-рано през декември 2022, а най-вероятно са го качили на сайта чак март.
Друга подробност е, че от 8-ми юлиДСК спират да посредничат с издаването на картите (благодаря на Ирина Марудина, че го откри това), а страницата на специалния сайт на НЗОК за ЕЗОК с местата за издаване към този момент изцяло липсва.
Ето какъв е новият процес:
Картите за децата се издават за 5 години, а за възрастни – за година. Заявление за преиздаване на карта може да подадете най-рано 25 дни преди да изтече настоящата. Иначе трябвало да се подаде заявление за анулиране на картата и едва тогава заявление за нова. Защо така и защо само година – „не е грешка, така дава системата, господине„.
Първо ви трябва електронен подпис и регистрация в ССЕВ. Последното е добра идея по принцип. Това поне докато най-накрая не се въведе електронната идентичност и си извадим лична карта с такава. Трябва също да може да подписвате PDF документи.
Второ, сваляте заявлението и го попълвате направо в документа. Има две уловки – много малко място са оставили за адреса и ако не ви стига, напишете го в съобщението в ССЕВ. Второто е, че са пропуснали да направят възможност да отбележите вида осигуряване. Не знам защо го искат щом могат, а и трябва да го проверяват служебно. Може да го пропуснете. Не забравяйте да проверите имената си на латиница и ЕГН-то.
Трето, отбелязвате, че искате да получите картата с куриер. За София струваше 3.24 лв. Има възможност за доставяне в чужбина, но не знам колко ще струва и колко време ще отнеме.
Четвърто, подписвате документа с електронния подпис. Аз конкретно сложих правоъгълника на мястото за подпис до датата, но не би трябвало да има значение. За дете да подпишат и двамата родители.
Пето, отваряте ССЕВ, пишете си адреса за кореспонденция в съобщението (ако има нужда) и прикачвате подписания документ. Тук пак има две важни подробности. Едната е, че за адресант трябва да изберете службата на НЗОК по постоянен адрес. Втората е, че трябва в текста на съобщението да добавите, че не прикачвате снимка на личната карта, защото според собствената им наредба тя се иска само за справка на изписването на имената, а и по закон са длъжни да проверяват такива неща по служебен път. Ще си спестите време да го пишете като ви я искат. За дете прикачете все пак акт за раждане.
Шесто, чакате. Трябва да ви отговорят с входящ номер. Ако не – напомнете им. Срокът е две седмици, при мен отне 9 дни. Ако оспорят, че нямат такава практика или каквото и да е, насочете ги към НЗОК да се информират и отделно пишете на НЗОК да си говорят с хората.
Птичка пролет не прави, но пак е нещо
Почуда буди защо картите се издават само за година. Обяснението им беше, че всеки е длъжен да има здравна застраховка, но ако някой спре да плаща вноските, така се намалявала щетата на касата. Т.е. картата се преиздава постоянно в случай, че нямате здравна застраховка и вече нямате право на такава.
Защо въобще имаме нужда от карта, а не ни се издава просто номер през приложение или дори мейл? Тогава може да го сменят всеки месец, ако искат. Обяснението тук беше, че в евродирективата имало изискване за физическа карта с определени атрибути. Те затова.
Процесът, макар и наистина минал в електронна услуга извършвана изцяло дистанционно, все още следва мисленето на бюрократ, а не удобството на издържащите самата каса. Заявлението е абсолютно ненужно. Достатъчно е едно ЕГН, което така или иначе го има в електронния подпис и дори в ССЕВ при пращане на съобщение. Може просто през ССЕВ да се пусне съобщение „искам ЕЗОК, пратете на този адрес“ и НЗОК ще има всички данни, за да направи проверките и да направи нова. Преиздаването също може да се автоматизира при известен осигурителен статус и адрес.
Но това са неща, които трудно може да се очакват от администрацията като цяло, а особено от НЗОК. В този случай наистина са се постарали предвид какво знаем и очакваме от тях. Критиката ми за подпомагане на източването на средствата за здраве и особено в контекста за лечение на тежко болни деца си остава. Една електронна услуга повече няма да изчисти имиджа им при все още абсурдния процес на кандидатстване и облагодетелстване на определени посредници и болници.
И не на последно място – има смисъл да се правят такива неща, да се изисква и натиска да се спазва закона.
През 2015 г. електронното управление е доникъде. Е-услуги имат общо взето само НАП (такива, които се ползват, имам предвид), а служебното събиране на данни между администтациите, предвидено още от 2009 г. в закона почти не се случва.
Министерство на транспорта е възложило изграждане на система за обмен на данни между системи и регистри. Но тя не е заработила на практика и няма изглед да заработи, защото администрациите отказват да го ползват – бил „незаконен“. Дори в случаите, в които някой се престраши, най-важните първични администратори – ГРАО и МВР изискват сключване на тристранни споразумения и масово отказват достъп по своя преценка.
Тогава правим две изменения, които да отключат процеса – в Закона за електронното управление забраняваме допълнителните споразумения, а в наредбата към него уреждаме използването на системата за обмен на данни като един от възможните начини за служебно събиране на данни.
Оттогава служебният обмен расте всеки месец и на гражданите се спестяват някои „разходки“. Но докато вече всичко по обмена на данни е ясно и макар администрациите да го ползват, те продължават да искат удостоверения и бележки, защото казват „в нашия закон пише, че трябва да съберем тези данни от заявителя“.
Затова в следващите седмици ще гласуваме следващата стъпка – приравняване на служебната справка на предоставени от заявителя удостоверения, така че дори в някой закон и наредба да пише „представя удостоверение“, това да не е пречка пред спестяването на административната тежест. Не само това, а въвеждаме удостоверяване на тези справки с електронен печат, за да няма оправдания „аз как да знам, че тези електронни данни са истински“.
Даволът е в детайлите – и техническите, и нормативните, и организационно-човешките. И една от причините да съм в парламента е, че такива детайли там има всяка седмица, а за да има електронно управление по сектори, понякога зависи от две алинеи и даже от две думи.
Зачестяват призивите за събиране на пари за всякакви терапии и здравни процедури на тежко болни. Най-често деца. За съжаление, сред тях все повече се забелязва следата на тези които аз наричам търговци на надежда.
Това са лешояди, най-вече посредници на клиники в Турция, Израел, Швейцария та чак до Индия, които продават всякакви процедури като преливане на столови клетки, неодобрени още лекарства, други експериментални терапии и дори трансплантации като чудодейни лечения за какво ли не. Днес само ми изскочиха три такива за „лечение“ на множествена склероза и аутизъм. За нито едно от двете няма лечение, а второто не е дори болест.
Родните лекари не изостават – събират се баснословни суми за продължителни терапии с барокамери, хомеопатия и прочие. Преди време беше нашумяла една такава клиника обещаваща лечение на вродени митохондриални заболявания с хомеопатия. За такива се събират пари по концерти, магазини и дори общински съвети дават публични средства от чист популизъм.
Всичко това е подхранено от некадърната работа на НЗОК. Има сериозни съмнения за продължаваща корупция, злоупотреби и пряко източване на касата чрез в пъти увеличените разходи за едни и същи лекарствени средства на многократно по-високи цени. Тази липса на ефективност, доверие и всъщност работа с децата, които наистина имат нужда, кара много да се обръщат към каквато и да е помощ.
Така виждаме много кампании за легитимни лечения, но и още повече, които са станали жертва на търговците на надежда. В публичното пространство е трудно да се различат едните от другите, а повечето сайтове за събиране на пари бягат от отговорност, включително наказателна. Понякога от криворазбрано желание да помогнат, а понякога защото просто е добър бизнес.
Всичко това е на фона на пълната липса на палиативна грижа в държавата ни, за каквото всъщност отиват по мои наблюдения 2/3 от събраните средства от кутиите – физиотерапия и поддържаща грижа в прескъпи хотели опакована като лечение за пред отчаяните родители очакващи изцерение. В същото време НЗОК отказва да поеме разходите за медицинска храна, която е крайно нужда на десетки семейства и е малка част от нелогично завишените разходи, които правят за лечение на все по-малко деца през вече бившия фонд.
Вглеждайки се във всеки отделен случай е ужасяващо. Гледайки данните като цяло може да проследим из коридорите на НЗОК следите на папките на десетки починали деца, които е могло да бъдат спасени всяка година.
Предложеното правителство се доближава до това, което от Да, България и ДБ говорим от доста време – правителство на конституционната реформа с максимално неполитически, експертен профил.
Само такова правителство има шанс да успокои разделенията в обществото, докато дава време на парламента за най-важната системна промяна, за която настояваме от години – конституциона реформа на съдебната власт и най-вече на прокуратурата.
Настоявайки за неполитически профил на кабинета, от Да, България не излъчихме министри, освен този, който може да е гарант именно за конституционната реформа – министъра на правосъдието. И то не каква да е конституционна реформа, а качествена. Затова Атанас Славов, доктор по конституционно право, е възможната кандидатура в настоящата ситуация. (А вече много пъти беше казано, че ако конституционната реформа бъде подменена, оставката на правителството ще последва веднага)
Всички останали ще бъдем в парламента, и заради Конституцията, и защото при липса на активна законодателна дейност в последните две години са се натрупали толкова много закони, които трябва да бъдат приети с внимание към детайла и балансите (вкл. свързани с електронното управление).
Фокусът на това правителство за нас е конституционната реформа, която то прави възможна. В тази безпрецедентна ситуация всичко останало е на втори план, защото е следствие от липсата на върховенство на правото.
„Ама как така с съдебна реформа с (друга партия, която нашите избиратели силно не одобряват). Те ще ви излъжат! Вие ги изпирате!“. Разбирам тази реакция. И съм сигурен, че чувствителността на избирателите трябва да остане висока. Но за промяна в Конституцията са нужни поне 160 гласа. И това е така, защото промяната на основния закон трабва да има широка обществена подкрепа, а не просто ситуационно мнозинство.
Ще бъде трудно в парламента, нямаме илюзии или излишен патос. Но сме длъжни да опитаме. Заявили сме тази цел пред избирателите, обяснили сме защо тя е важна според нас. А при всички рискове, за които не си затваряме очите, такова правителство дава реален шанс целта да бъде постигната.
Реформата на администрацията е нещо, което започнахме в последното редовно правителство. Можете да проверите какъв беше подходът – съкращения на щатни бройки след функционални оптимизации и преминаване към споделени услуги. Т.е. по всички правила за тази реформа. Иначе казано – по делата ще ни познаете.
В Министерство на финансите беше приет устройствен правилник, който напълно законосъобразно оптимизираше администрацията. После беше отменен от служебния кабинет. В МЕУ подготвяхме сходна промяна, но заради преструктурирането на старата държавна агенция, не стигнахме дотам. Но пък участвахме в пилотното ползване на споделени услуги за човешко ресурси. В Министерство на транспорта също бяха съкратени щатни бройки. В областните администрации се премина към централизирано счетоводство (довършено от служебния кабинет).
От МЕУ изпратихме детайлни въпросници до всички министерства за ИТ звената им и с какво точно се занимават, за да централизираме т.нар. service desk функции. Напр. от Администрацията на Министерския съвет преназначихме целия ИТ отдел към изпълнителната агенция под МЕУ, от МФ готвихме да вземем единия отдел от двата в ИТ дирекцията.
Имахме заседание на съвета за административна реформа, на който министерствата докладваха докъде са с оптимизациите и с преминаването към споделени услуги.
Знам, знам. Скучно е. Но това е правилният начин за съкращаване и опимизиране на администрацията и работим именно по него.
Сигурно щеше да е по-интересен статус, ако бях разказал в подробности как при поемането на министерството получих информация от бивши служители, че един настоящ служител е близък до определена партия. Реакцията ми беше „ако е компетентен, няма причина да го уволнявам“. И как след това установихме, че същият пуска доноси срещу мен. Ако политическите пристрастия на един държавен служител пречат на работата на администрацията, в която работи, то той няма място там. Но смятам, че това е по-скоро изключение.
В програмата на правителството записахме въвеждане на централизиран етап на конкурсната процедура за държавни служители. И смятам, че това, заедно със споделените услуги и функционалните оптимизации, е пътят към по-професионална и деполитизирана администрация.
Днес в записите на Радостин Василев се чува как Христо Иванов бил измислил как да не бъде свалян имунитета на Борисов. Христо Иванов вече отрече да е имало такъв замисъл, но нека обясня детайлите, защото работих по конкретиката на тази идея за ползване на правилата на европейския парламент.
Известно е, че нашата прокуратура е бухалка и не се свени да повдига обвинения по политически причини. Конституцията е дала на народните представители имунитет, за да ги пази в случаи, включително в които с действията си провокират прокуратурата – напр. с гласуване на закони за орязване на всевластието на главния прокурор.
В правилника на Европейския парламент има разписана процедура, по която комисията по правни въпроси (JURI) разглежда в закрити заседания исканията за имунитети на евродепутати, изслушва ги и дава доклад, за да може в пленарна зала да бъде решено дали имунитетът да бъде даден. Комисията може да изисква всички материали по разследването и има обективни критерии за преценка.
Това със сигурност не отнема 6 месеца – искането на Цацаров за имунитета на Елена Йончева е отнело 2 месеца, като единият е бил празничният декември.
Към момента в правилника на нашето Народно събрание няма много подробности за този процес, преценката се прави на база на това, което прокуратурата реши да предостави като информация, и всъщност позволява „тупане на топката“. А това оставя отворена врата за спекулации, вкл. с това кой кого пази и с какви мотиви. Затова обсъждахме въвеждането на по-ясни правила, като европейските.
За да няма бланкетното даване на имунитети или бланкетното отказване на имунитети, а всеки случай да може да бъде преценен обективно. За да изпълним духа на Конституцията. И за да не може с едно гласуване, без да имаме детайли, да бъдем вкарани в нечия игра или в нечий лагер.
Такъв механизъм е особено важен в момент, в който Гешев е обявил война на Народното събрание, защото то планира да му ограничи правомощията.
А конституционната реформа със сигурност ще отнеме по-дълго от всякакъв процес по гледане на имунитет, така че съпоставката между двата процеса никога не е била обект на обсъждане.
Всяка правилна идея може да бъде изкривена до „задкулисие“, когато бъде извадена от контекст и лишена от важни подробности, затова нека не придаваме на едни записи на преразкази твърде голямо значение. И мога да потвърдя, че в Да, България не сме обсъждали пазене на имунитета на когото и да било.
Всички са съгласни, че трябва да излезем от политическата криза. Но трябва да решим причината за нея, а не да лекуваме симптомите – едно правителство, получило 121 гласа, няма да я реши само по себе си.
А причината е, че каквато и формула за правителство да приложим, хората няма да ни повярват, че разбирателството не е заради „порциите на властта“. А няма да ни повярват, защото институцията, която трябва да пази обществените ресурси от корупционно превземане, е мутренска структура, която активно подпомага това корупционно превземане.
Няма как да има широко доверие в никое управление, докато като общество нямаме поне базова увереност, че прокуратурата ще преследва корупционни престъпления без да звъни по телефона преди това, за да каже „падна ли ни в ръчичките, приятелю“ и без да използва всяка процесуална вратичка за политическо влияние.
Затова правителство на конституциинната реформа е тяснята пътечка, която да ни изведе от гората на политическата криза. И то може да е само с втория мандат, както заради дълготрайния ни ангажимент към избирателте за конституционна реформа, така и заради горчивия опит от 2015 г, когато дори минимално възможният консенсус беше саботиран с поправка в последния момент. Тогава министърът на правосъдието подаде оставка. Сега залогът е по-голям и трябва да сме убедени, че премиерът ще подаде оставка, ако реформата бъде подменена. Това нашата коалиция може да го гарантира като мандатоносител.
Едва след това можем да постигнем другите амбициозни задачи за страната. Иначе и те ще потъват в корупционната тиня – еврозоната ще я спира един задкулисен интерес, Шенген – друг, плана за възстановяване – трети. Ако пък не го направим, пропускаме исторически шансове.
Видяхте заглавието за „детето с тримата родители“, може би сте видели възмутените коментари под него или сами сте написали такъв. За какво става дума?
Ето най-общо казано:
Мама и тати много като се обичат и се опитват да си направят бебе. Много рядко, но се случва децата да се раждат с увреждания, понякога такива застрашаващи живота им. Те може да се проявяват още в утробата, след раждането или на доста по-късна възраст. Повечето увреждания са заради дефекти при копирането на генетичния код и се случват на случаен принцип – при следващи бебета по-често няма такъв проблем. Понякога обаче са наследствени – идват пряко от родителите. Тогава е почти неизбежно децата да наследят дадена характеристика – като тъмна коса, оплешивяване или кръвна група.
Преди само 2-3 поколения най-често просто сме изоставяли децата. В наши дни може да откриваме тези проблеми още преди зародишът да е станал човек и дори преди опитите за зачеване. Освен в ядрото на клетката, имаме ДНК и в митохондриите – енергийните централи на тялото, ако си спомняте от уроците по биология. Те се предават само по майчин път. Е, понякога има дефекти в тях, които водят до нелечими състояния.
В случая са засекли това у майката на въпросното дете и механично сменят митохондриите в клетката ѝ с такива от друг здрав донор. Останалото ДНК си остава на майката. Няма генна терапия или пренаписване на каквото и да е. Целта е да има жената свое дете без огромния в конкретния случай риск от увреждания.
Впрочем, в последните години нашумяха няколко случая на деца в България, при които е имало заболявания именно свързани с вродени дефекти в митохондриите. Не всички са били наследствени, но както казахме, това не е единственият източник на проблеми. Имаше премного дарения, концерти и кампании за предполагаеми лечения, някои от които от откровено шарлатански клиники у нас и в чужбина, както за съжаление не е рядко в такива случаи. Някои от родителите дори обвиняваха рутинните ваксини за състоянието на децата им, въпреки, че всички лекари са им обяснявали ясно за какво става въпрос. Реакцията им е естествена и очаквана, още повече при липса на разбиране на тези състояния.
