В понеделник ще бъда предложен на Народното събрание за министър на електронното управление.

Отговорността и очакванията са огромни, а задачите – неизброими.

Ще започнем с електронната идентификация, с отпадането на удостоверения и с оптимизираме и електронизиране на ключови процеси. Ще трябва паралелно с това да създадем и министерство.

Целта е да премахнем бюрокрацията и да спестим време и нерви на гражданите и бизнеса.

Благодаря на всички за продължаващата подкрепа.

Материалът Министър на електронното управление е публикуван за пръв път на БЛОГодаря.

Миналата година на мой близък човек му изтече шофьорската книжка. И решихме да пробваме да бъде заявена новата онлайн. Тогава още я нямаше обновената система на МВР за е-услуги, така че свалихме бланката, попълнихме я и я изпратихме през системата за сигурно електронно връчване, подписана с КЕП, вкл. с прикачено необходимото медицинско.

Влизането с КЕП също не беше тривиално, защото инсталирането на софтуера за подписване имаше някои неочевидни настройки.

Последва дежурното обаждане (от пътна полиция към СДВР) „то не може“, предадено към мен – настоях за правно основание за отказа, тъй като Законът за електронно управление ги задължава да приемат заявлението и да изпълнят услугата. Казаха, че пак ще звъннат. Не звъннаха. Потърсихме ги отново, като в отговор потвърдиха, че не – няма да издадат така книжката.

Подадохме сигнал до Държавна агенция „Електронно управление“, аргументирайки се, че мълчаливият (към онзи момент) отказ противоречи на Закона за електронното управление.

Отговорът на ДАЕУ беше да се съгласят мотивите от изричния отказ на МВР, получен няколко дни след това. А той е абсурден. Според Закона за българските лични документи, МВР предоставя електронни услуги за лични документи през централизирана система за услуги. В правилния за прилагане на закона се изреждат услугите, включени в портала. Но издаване на шофьорска книжка липсва (тъй като към онзи момент не се поддържа). Да, Законът за електронното управление казва следното:

(2) Административните органи, лицата, осъществяващи публични функции, и организациите, предоставящи обществени услуги, са длъжни да предоставят всички услуги в рамките на своята компетентност и по електронен път, освен ако закон предвижда особена форма за извършване на отделни действия или издаване на съответни актове.

Обаче МВР казва „нашият подзаконов акт дерогира (отменя) закона, защото нашият специален закон делегира детайлите на нашия подзаконов акт, а той не казва нищо за тая конкретна услуга“. Абсурдна теза, граничеща с тази на РИК Стара Загора при отказа за вписване на листата на Демократична България, но останал несанкциониран.

Е, месец-два след това се появиха електронните услуги в системата, така че този казус вече не съществува. Но той илюстрира три проблема, за чието решаване ще работя:

• Неудобно е – след като се оправиш с неудобния и „чуплив“ квалифициран електронен подпис, трябва да търсиш бланки (които ги няма там, където трябва – в административния регистър)
• „Не може по електронен път“ – администрацията си търси всякакви абсурдни оправдания за да „им дойдеш“ на гише, както са си свиканли
• Няма контрол – ДАЕУ като че ли беше уплашено, че няма политическата подкрепа да напише акт на МВР и да им издаде задължително предписание да спазват закона, макар че има такива правомощия

Само първият от тези проблеми е технически. Останалите са организационни и политически. И ще трябва да бъдат решени.

Материалът Представителна история за една шофьорска книжка е публикуван за пръв път на БЛОГодаря.

ЦИК обяви резултатите. Избран съм за народен представител.

Благодаря на всички за подкрепата. За мен лично, за Демократична България и за посоката на промяна.

Няма да спестя клишето, че тя е задължаваща. И че гледам на депутатството не като „награда“, а като на отговорност.

Ще работя за модернизация на държавата. И за това всички затлачвани дейности и замитани проблеми да бъдат поправени.

Не самоцелно, а за да не бъде държавата в тежест на гражданите и бизнеса, да не пилее парите ни с неефективността си.

Ще приемам предложения, ще приемам и критики. Ще опитвам да обяснявам решенията си и политиките, които прокарвам. Ще опитам да бъда „представител“ в истинския смисъл.

И ще се постарая да имаме перспективно, прозрачно и добро управление, което да бъде в ярък контраст с предишните.

Още веднъж – благодаря.

Материалът Избран съм за народен представител е публикуван за пръв път на БЛОГодаря.

Благодаря на всички, гласували за Демократична България и за мен лично.

Да, Демократична България реализира значителен спад в получените гласове. И със сигурност е имало какво да направим по-добре и по-правилно. Но нека обясня причините за това, както ги виждам през многото данни, които минаха през ръцете ми.

ГЕРБ, БСП и ДПС са „изпилени“ до ядрата си – с малки изключения никой не може да вземе глас от тях и те не могат да вземат глас от никого. Остават другите, които искат промяна. Техните гласове два пъти отидоха за ДБ, ИТН и ИБНИ, но поради хаотичните и неадекватни действия на ИТН, това не доведе до резултат. Негативът от това се понесе и от трите партии.

В началото на кампанията ДБ загуби част от избирателите си в посока Продължаваме промяната, най-вече по линията „Радев“. След това започна бавно да си ги „връща“, докато не дойде необяснимата атака на подкрепения от ДБ кандидат за президент. Това, според мен, счупи най-важното – усещането за стабилност и предвидимост в ДБ. Не че самата стабилност и предвидимост ги няма, но тези необясними действия в този електорален терен казаха на част от избирателите „тука има нещо особено, можете да ходите другаде“. Според екзит половете в крайна сметка над 1/3 от гласовете на ДБ през юли са отишли към ПП. Това далеч не е единственият фактор, разбира се. И тези избиратели не принадлежат на никого.

Факторът „новост“ комбиниран с умората от 3-ти поредни избори на останалите партии, комбиниран с неуспеха в предния парламент, комбиниран с одобрението на Радев, комбиниран с добрата им кампания донесе този успех на Продължаваме промяната, които „изсмукаха“ трудно спечелените избиратели от ДБ през тази година.

Можеше ли нещо друго да се направи? Нито можехме да бъдем нов субект след 2 кампании, нито след 2 кампании можехме да сменим рязко посланията, нито имаше откъде да привлечем други избиратели – тези на ГЕРБ, БСП и ДПС са „заключени“, а както беше казал някой – негласуващите имат една характерна особеност – не гласуват.

Нямаше как и да подкрепим Радев – дори само агентите на ДС в инициативния му комитет правят такъв избор почти невъзможен. Дори в момента 50% от избирателите ни гласуваха за Радев. Ако не се бе появила ПП, щяха да са 2/3 (такива бяха данните). И когато Лозан Панов атакува остро Радев (макар и не без причини, както посочих преди малко), допълнително „отпъди“ хора, които биха ни подкрепили, но пък харесват Радев. Получих доста такива коментари в кампанията. Бяхме наясно и с това явление, но поне 1/3 от избирателите ни щяха да са тежко разочаровани от липсата на кандидат. Панов очевидно беше напълно независим, което може би беше тактическа грешка, но много хора от ядрото ни оценяват тази независимост.

Друго важно решение, което взехме – да бъдем партньорски и позитивно настроени спрямо ПП, също имаше, макар и по-малък негативен електорален ефект – много от хората ни считат за естествен партньор след изборите и особено в изборния ден вероятно са взели решение „нека едните наши да бият ГЕРБ, после ще управляват с другите наши“. Споделените ни периферии в областните центрове потвърждават това. В други исторически моменти дясното се е нахвърляло върху всичко ново. И е губило много от това в дългосрочен план.

И последно – нашите ясни послания „за“ ваксинация нямаше как да ни донесат допълнителна подкрепа при тези ниски нива на доверие във ваксините. Но когато умират толкова, това беше отговорната, принципна позиция.

Важните решения, които взехме, на база принципи, бяха с ясен и предвидим електорален резултат – негативен. Първо, че не подкрепихме кабинета на ИТН и отказахме преговори с мандат на БСП беше част от причините за трети избори. Само че просто няма как да дадем такава подкрепа и да се погледнем в огледалото. Изборът да не подкрепим Радев, въпреки, че мнозинството от избирателите ни го подкрепяха, също беше базиран на принципи, макар да носи гарантирани електорални щети.

Цялата тази комбинация от фактори допринесе за по-слабия резултат, а не толкова кампанията ни – тя беше правена от същите хора, които доведоха коалицията от съмнения за влизане до 12% през юли. И, иронично или не, резултатът е следствие от принципните ни решения и на много сложната обстановка. Но в политиката е така.

Представляването на избиратели с разнородни и понякога противопололожни мнения е трудно. Задържането им мотивирани в три поредни кампании, последната от които, съвпадаща с президентската, при поява на нов субект на същия електорален терен, е почти невъзможно. Аз все пак заставам зад всички взети решения – те са такива, защото ние сме такива. Това носи електорални рискове, но носи и увереност, че правим правилните неща за България. И че ще ги правим, когато имаме възможност да управляваме.

Нека не забравяме, че преди година този резултат би бил определян като „успех“. Сега не е, защото екипът ни показа, че може да постига резултати.

И да, Продължаваме промяната преразпределиха гласовете на партиите извън БСП, ДПС и ГЕРБ. Привлякоха малко негласуващи за сметка на 2-та процента „фира“ от ИБНИ. Но смятам, че те са много по-перспективен и позитивен водещ партньор от ИТН и съответно резултатите на тези избори са по-скоро позитивни. Предстоят коалиционни преговори и се надявам скоро да имаме добри новини и ще можем да реализираме идеите, които печелиха доверие.

П.П. Въпреки горееизложеното, осъзнаваме отговорността си като ръководство на партията. В такива моменти е редно да бъдат подадени оставки, което и направихме – Христо Иванов и изпълнителният съвет, от който съм част, подадохме оставки.

Материалът Кратък следизборен анализ е публикуван за пръв път на БЛОГодаря.