Вчера писах за моите 12 приоритета в следващиа парламент. Ще започна подробното представяне от последната точка:
„12. Въвеждане на електронно досъдебно производство, защото към момента досъдебните производства са папки с документи, които подлежат на подмяна, изтичане и нерегламентиран достъп и водят до неефективност.“
Досъдебната фаза е етапът на наказателното производство, на който се установява престъплението, извършва разследването, събират се доказателствата, прилагат се СРС-та (подслушване, следене), налагат се мерки за принуда (задържане, подписка и др.), установяват се обвиняемите и се подготвя обвинението, за да бъде внесено в съда.
Всичко това в момента е в папки на хартия. Това позволява доказателства да се подменят (някой да промени ДП на 10), да изтича информация, без да има сигурна следа кой е имал достъп (затова напр. разпити изтичат в предизборни кампании), да изтича информация в рамките на разследването.
Напр. за да се извърши претърсване, трябва разследващите (МВР напр.) да го поискат от прокурора, а той да поиска разрешение от съда. Документите за това преминават на хартия през няколко деловодства, с множество деловодители и докато дойде време за претърсването, престъпниците вече са разбрали.
Има единна иформационна система за противодействие на престъпността, която обаче не се използва за самите документи по досъдебното производство и за обмен с разследващите органи и със съда.
Дигитализацията на досъдебното производство ще може да ограничи и някои злоупотреби на прокуратурата, напр. около следствената тайна – в комбинация с други законови промени, които подготвяме, ще може (полу)автоматично да се установява коя информация е следствена тайна и коя – не.
От друга страна ще подпомогне прокурорите с представянети на цялата информация на едно място, показването на сходни престъпления, служебното извличане на данни за обвиняемите и др.
Често ни обвиняват, че реформата в прокуратурата, която искаме, се ограничава до смяната на главния прокурор. Нищо подобно – искаме да заложим всички предпоставки за ефективна работа на прокуратурата и за ограничаване на злоупотребите от нейна страна с политически цели.
В първия ден на кампанията ето накратко моите 12 приоритета за следващия парламент, като ще развия всяка една от точките в рамките на кампанията.
1. Национален цифров портфейл (мобилно приложение), чрез който всеки гражданин да може да се идентифицира и заявява онлайн услуги, както и да проверява всички данни, с които държавата разполага за него, да получава напомняния за изтичащи документи и предстоящи задължения, в която да има тематични секции (напр. „родителски портал“, „движение по пътищата“, „работа“ и др.).
2. Изцяло нов закон за управление на информационните и комуникационните технологии в обществения сектор, за да може всички дигитални инициативи да бъдат успешни и държавата да може да си управлява информационните технологии адекватно, вкл. по отношение на киберсигурността и ограничаването на чуждестранни цифрови влияния.
3. Пълна дигитализация на болничните листове, за да не се налага работниците и служителите да разнасят хартии, а работодателите да ги съхраняват.
4. Единна входна точка за подаване на отчети с финансова информация – за да могат фирмите да подават финансовите данни на едно място и максимално автоматизирано.
5. Пълна дигитализация на процесите по инвестиционно проектиране и устройствено планиране – край на папките в кашони и шарени печати, които се изискват за всяка построена сграда.
6. Изменения в Закона за движението по пътищата за въвеждане на множество административни облекчения, вкл. отпадане на стикери, онлайн заявяване на регистрация на автомобил, уведомяване за изтичащи документи и др.
7. Превенция на измами с недвижими имоти: ограничаване на прането на пари чрез имоти (напр. чрез комплексна проверка при аномалии), превенция на кражби на имоти чрез автоматизирана оценка на риска (напр. при прехвърляне на единствен имот на възрастен човек) и изпращане на уведомления на всеки собственик.
8. Намаляване на бюрокрацията във връзка превенцията на прането на пари – повече служебни справки и по-малко излишни документи, които финансовите институции и други организации събират от клиентите си.
9. Отпадане на удостоверенията за липса на задължения и други често изисквани удостоверения и замяната им със служебни справки.
10. Въвеждане на електронни фактури, които да се обменят между търговците и НАП, което ще облекчи значително отчитането.
11. Облекчаване на привличането на висококвалифицирани специалисти от трети страни (напр. в ИТ сектора) чрез въвеждане на платформата за дигитализация на издаването на сини карти и премахване на бюрократични пречки.
12. Въвеждане на електронно досъдебно производство, защото към момента досъдебните производства са папки с документи, които подлежат на подмяна, изтичане и нерегламентиран достъп и водят до неефективност.
Това Народно събрание (50-о по ред) имаше кратък живот, но все пак успяхме да свършим някои полезни неща. Ето моят кратък отчет:
Внесени законопроекти, по които съм работил: 22
Внесени предложения между 1-во и 2-ро четене по законопроекти: 5
Въпроси до министри: 41
Искания за информация до институции: 17
Ето законопроектите и предложенията, които бяха приети:
В Закона за здравето приехме разширяване на електронното здравеопазване и ограничаване на хартията, изисквания за пълнота на здравното досие, оценка на медицинския софтуер за удобство и коректност на подаваните данни към централната система (НЗИС), телемедицина (диагностични и други дейности от разстояние), служебна проверка на здравното състояние на донорите при кръводаряване, забрана на онлайн рекламата на райски газ
В Закона за ДДС приехме разширяване на електронните касови бележки, в т.ч. при използване на автоматизирани колонки за горива
В Закона за гражданската регистрация направихме съществена реформа, с която се предвижда регистрация на служебен адрес в случай, че липсва валиден постоянен адрес, както и правото на собствениците да дерегистрират лица от свой имот (освен ако не са роднини)
Сред въпросите, на които получих отговор, по-интересни са:
Два въпроса (първи, втори) до МВР (зададени към Калин Стоянов, като отговорът е получен при Атанас Илков) за свалянето на сатиричния сайт novonachalo.com от МВР. Според отговора в МВР били постъпили сигнали и те за всеки случай свалили сайта, което е сериозен проблем изисква въвеждане на механизми за контрол на тази дейност на МВР
Въпрос за напредъка по отпадането на „контактните бележки“, което инициирахме преди една година – на практика от следващата учебна година вече няма да има нужда от тях (в момента МЗ са готови и се чака интеграция с МОН)
Въпрос за обслужването от Агенцията по геодезия, картография и кадастър, както и за внедряването на новата кадастрална информационна система, която се чака отдавна и която ще реши много проблеми с работоспособността на настоящата. От отговора стана ясно, че МРРБ вместо да внесе измененията в закона, променя системата, за да пасне на стария закон. В резултат на това ние внесохме нужните промени, но не се стигна до тяхното приемане.
Въпрос относно напредъка по дигитализацията на регистри от Министерство на електронното управление, като според отговора изграждането на централизираната платформа за управление на регистри е „на пауза“.
Въпрос за прилагането на забраната за онлайн реклама в Закона за хазарта, като отговорът потвърждава изказаните от мен притеснения при приемането на закона, че предложените текстове няма да работят заради нормативната и техническа сложност при онлайн рекламата
Въпрос относно нефункциониращ портал на Агенцията по горите, който доведе до това порталът да бъде оправен преди да получа отговора (в който пише, че всичко е наред). Това поставя въпроса за нуждата от централизиран мониторинг за работоспособността на системите на администрацията
В кратки парламенти не могат да бъдат приети кой знае какви сериозни реформи, но дори внасянето и обсъждането на такива е важно, за да могат да те да минат в максималено изчистен вид в следващото Народно събрание. Ще продължавам да работя за намаляване на бюрокрацията, за повече удобство и за повече прозрачност.
Кампанията за събиране на заявления за гласуване в чужбина започна преди 10 дни. Това става с формуляра на страницата на ЦИК. Както обикновено, не беше лишена от проблеми в началото, включително грешно отбелязани или блокирани за подаване градове зад граница. Два дни по-късно, когато бяха изчистени повечето проблеми, пуснах мейл до над 3000 абонирани за новини на Glasuvam.org с информация за заявленията и правата им.
Ето някои от точките:
Крайният срок за подаване е 1-ви октомври в полунощ българско време
Подаването на заявление за гласуване в секцията най-близо до Вас, ще Ви улесни и ще ускори изборния процес, тъй като ще сте вече вписани в списъците
Заявление се подава за всеки вот поотделно. Т.е. не се пренасят от предходни избори
Дори да подадете заявление, а се окаже, че на 27-ми октомври сте в България, ще може да гласувате в секцията си по постоянен адрес с попълване на декларация
Вече са предварително одобрени 783 места за секции в чужбина, където в последните 5 години е имало поне 100 гласували. Това не означава, че непременно ще има секции на тези места. Това зависи от възможностите на помещенията и дали има комисии и доброволци към тях. В крайна сметка решението е на ЦИК по препоръка на Външно. Могат да се увеличат шансовете като се подават заявления за тези места и повече хора се включат като членове на комисии и доброволци.
На някои места като Германия е нужно да се иска разрешение от местните власти. Това вече би трябвало да се случва предвид предварително одобрените места. Очакваме информация от Външно
Подаването на заявления освен, че подпомага изборния процес, показва и повишен интерес на съгражданите ни в чужбина към вота
Докато първо бях блокиран да зареждам данни в реално време, както правя в последните над 10 години, намерих начин и вече може да се следи кампанията в реално време в детайли или на картата.
За тези десет дни може да си направим няколко извода. Тази кампания има най-малко подадени заявления в последните осем години. Основна причина за това е автоматично одобрените секции, т.е. нуждата от заявления не е толкова критична, както преди. Забелязва се обаче значителен спад дори спрямо вотове след въвеждането на тази промяна.
Тук виждате сравнение на събирането на заявления от цял свят. Линиите са с различна дължина, тъй като продължителността на кампаниите е била различна. Сегашната е от три седмици, което е по-малко от средното, но повече от тази през ноември 2021-ва и 2023-та.
Тук са подравнени спрямо крайната дата. Забелязвате как към края има увеличение. Не знаем дали сега ще има такова, но определено се забелязва забавяне в момента. Единствената година с по-малко заявления беше 2017-та, която обаче беше последвана от рекорден брой заявления през април 2021-ва.
Част от причината за сегашното забавяне са по-малкото заявления от Турция. Движи се паралелно с кампанията през април 2021-ва, която специално за Турция беше една от доста слабите. Далеч е от кампанията през 2023-та и дори началото на 2024-та. Ако няма промяна, това може да е годината с най-малко заявления за гласуване от Турция до сега предвид значително по-краткият период на събиране. Макар да предупреждавам доста да не се разчитат тези данни като индикатор за избирателна активност, може да служи за насока за проблем в организираността там предвид спецификите до сега.
От два дни съм на легло – ще се оправя, просто невнимание с пресен бетон и чакам нова кожа на глезените. Та като не мога да си губя времето с работа по двора и къщата, стоя с лаптоп в скута.
За беда точно сега пък няма никаква работа за клиенти – пу, пу, че ей-сега ще се обади някой – и пиша мои си неща.
Движа Jilo (за мониторинг на Jitsi сървъри) и отделно TotalMeet, дето ми беше отдавна идеята за сайт, дето хората да си правят видео срещи (пак на Jitsi, де). Имам и едни видеота да редактирам, пак за същите неща, ама то от легло не става.
От всичко това видимо е само Jilo. Има ги в github нещата.
Тръгнах да пиша jilo-agent, който ще работи на всяка машинка, за да пищи като има някакъв проблем или да показва конфигурацията, евентуално да я редактира – такива работи. Без да губя време, почнах на PHP и то вярно, че лесно и става, ама после се сещам, че покрай него трябва уеб сървър, че и да върви php на него… Освен фронтенд машините, друго почти няма с уеб сървър, а и дори на тях php не е по подразбиране.
ОК, викам си, дай на Bash, като другия агент на Jilo, дето пък сканира за събития от логовете. Да, ама и то не ми хареса нещо. Дай тогава, викам, примерно на Go – таман ще по понауча поне малко, нали всички за него говорят.
Тръгнах с проба-грешка и четене на документация и примери в нета в движение. Става, вземам да му свиквам – а пък и то като го има гугъл, какво толкова трудно може да има в банални програмирания като моите…
Да, ама скриптовете на php, барабар с коментарите (аз ги пиша заедно с кода, щото после кой ще се връща да се сеща и да допълва) е максимум 6-7 килобайта. Bash скриптът и той някъде там. А Go програмчето и то е така, но като го компилирам, дори и максимално орязано и компресирано, е почти 2 мегабайта. Вярно – преносимо, пускаш го навсякъде, не е като php с уеб сървър… ама то и bash има на всичките сървъри.
Изобщо… нямам търпение да почна да ставам. Не стъпвайте в мокър бетон! Цимент и вар да не докосват кожа – няма значение колко често се миете, гори веднага и после цяла седмица кожата е в рани. А глезените са много кофти място. Уж си добре, ама като стъпиш на крака и падаш.
Наскоро коментирах под няколко интересни и няколко най-малкото подвеждащи поста на тема демография. Усетих се, че някои от наблюденията ми се базират на данни от преди няколко години. Затова реших да включа в таблиците си последните от НСИ, включително преброяването.
По традиция това пак свърши с 30-тина свалени таблици и затъване в заешка дупка на моделите ми. Ще пусна данните от тях скоро.
Междувременно, ето нещо бързо, което бях започнал в края на миналата година, но реших да изчакам официалните данни на НСИ за ревизията на населението. По някое време след всяко преброяване, те пускат таблица, с корекция на преценката си за населението. През времето неизменно се натрупва грешка и тя се наблюдава във всички държави. Бях направил своя корекция и макар да смятам тяхната за твърде изкривена, следва да използвам нея. Та вкарах в модела си техните данни и преизчислих тоталния коефициент на плодовитост, сравних го с официалния и получих следната графика.
Както виждаме тук. Тоталният коефициент на плодовитост най-общо може да се определи като колко деца биха имали жените в рамките на живота си, ако имаха възможностите, здравето и изборът на жените родили в рамките на една календарна година. В изчисляването му влиза броят родени деца по възраст на майката и колко жени има в тази група. Методологията ще откриете тук. Консенсусът е, че при ниската детска смъртност в наши дни е достатъчен коефициент от 2.1 за да се запази размерът на едно население. В действителност има и други фактори, но дългосрочно този е най-важният.
След 2021-ва попаднахме на няколко изказвания и заглавия, които отбелязваха рекордната раждаемост в страната. Тогава многократно обяснявах, че това е заради по-реалистичната представа за броя жени, които са в детеродна възраст. Преди това е бил нисък, защото сме смятали, че има повече жени във всяка възрастова група. С корекцията се вижда, че растежът на плодовитостта е растял равномерно.
Трябва да знаете, че въпреки, че НСИ публикува ревизия на данните си, те не ги прилагат в официалните таблици за населението. От там следва, че не ревизират индекси като този за смъртността, раждаемостта и прочие. За това има причини, но прави сравнението по-трудно. Затова и създадох свой модел да правят такива преценки, включително как ще се развива населението на база родените сега деца. Впрочем – забелязва се увеличение на момичетата влизащи в детеродна възраст.
Има два проблема с моето преизчисление на този коефициент. Когато го приложа с оригиналните, неревизирани данни за населението не получавам същия тотален коефициент на плодовитост както НСИ. Причината е, че имам достъп само до 5-годишни групи за население и възраст на раждалите майки. Вариацията между тези възрасти води до грешка в изчисленията и от средно 0.54% (медиана 0.44%, мин. 0.13%, макс 1.19%) за последните 14 години.
Вторият проблем, който виждам, е че ревизията на населението представена от НСИ има твърде силен скок веднага след преброяването през 2011-та и почти никаква промяна във времената на пандемията, когато смъртността скочи драстично, макар и предимно след по-възрастните. Това ми се струва крайно странно, но предполагам, че имат причини за това, за които ще ги питам. Долу виждате разликата в червено. Вертикалната скала показва средният брой жени във всяка от възрастовите групи включени в детеродна възраст.
Ефектът от този рязък спад в оценката за населението през 2012-та се отразява и на привидната привиден скок в раждаемостта тогава. Аналогично спадът в намаляването на населението след 2020-та създава впечатление, че има застой в раждаемостта. Една причина за това може да бъде, че имаше увеличение на връщащите се в България наши сънародници, често вече с деца. Пример за това съм аз самият.
Франция арестува Павел Дуров, изпълнителен директор на Телеграм, чат-приложение за криптирана комуникация, защото системно е допускал незаконна дейност да бъде организирана чрез приложението. Немалка част от реакциите на ареста са, че Франция нарушава свободата на словото, защото Дуров е отказвал да цензурира мнения в платформата. Това не е така, а темата е доста по-сложна, и тъй като следя развитието на Телеграм отдавна, и разбирам от киберсигурност, киберпрестъпления и криптография, нека да споделя някои нюанси и детайли.
Първо, доколкото става ясно от медийните публикации, арестът е за системно допускане на организиране на престъпна дейност чрез приложението. В Телеграм, за разлика от много други криптирани чат-приложения, има т.нар. „канали“ – нещо като фейсбук групите. Там може да се обсъждат всякакви теми от разнообразен кръг лица. Има публични канали, има скрити канали. Каналите са различни от междуличностната кореспонденция, в която потребител 1 пише на потребител 2 и не иска никой: правителства, служби или някой друг да му чете кореспонденцията. Каналите са инструменти за разпространение на информация и организиране на работата на широк кръг хора.
За каналите, в правото на Европейския съюз (а и не само – и на САЩ напр.), действа т.нар. safe harbor – никой онлайн доставчик не носи отговорност за съдържанието, което потребители публикуват, дори то да е незаконно и свързано с престъпна дейност, докато не получи заявка за неговото сваляне. Ако някой качи във Фейсбук, Телеграм или на друго място изтекли пароли, които да се ползват за хакерски атаки, или за разпространение на документи с лични данни, които да се ползват за т.нар. doxing (тормоз на хора чрез детайли от личния им живот), детска порнография, информация за прилагане на криптовируси (ransomware), DDoS-като-услуга, то съответната платформа не носи отговорност, докато някое МВР не ѝ каже, често след разрешение от съд: „това представлява престъпление и трябва да бъде свалено“. Тогава чак платформата го сваля (след преценка дали действително е такова или е злоупотреба от съответното МВР), и евентуално предоставя данни, ако има такива, на лицата, замесени в престъплението, в рамките на приложимия режим на международна правна помощ.
Моята информация е, че именно чрез канали в Телеграм се извършват доста от гореописаните престъпни дейности. И че Телеграм системно отказва както свалянето на такава информация, така и разкриването на данни за извършителите. Ако френският наказателен кодекс предвижда лична отговорност за представляващите съответната платформа (каквато се явява Телеграм), тогава съдът да прецени, на база на изнесените доказателства, доколко Телеграм системно е допускал незаконни дейности, въпреки, че е бил известяван от органите на реда, и доколко е отказвал да разкрие информация за престъпници, съгласно правилата за международна правна помощ.
Това в никакъв случай не значи, че криптираните чат-приложения трябва да се ограничат, забранят, да се въведе задължителна модерация на лична комуникация и т.н. Телеграм и други подобни приложения не разполагат изобщо с достъп до съдържанието, което се споделя чрез тях при директната комуникация, тъй като то е криптирано „от край до край“. И това трябва да остане така. Всеки опит това да бъде отслабено трябва да бъде спиран.
Нещо такова се случва в момента с проект на регламент на ЕС, в който с оглед борбата с насилието над деца, се предвижда чат-приложенията да сканират снимки преди тяхното изпращане, за засичане на незаконно съдържание (напр. детска порнография). Моята позиция, изразено вкл. писмено в няколко парламентарни въпроса до МВР е, че този текст в проекта на регламент не може да бъде подкрепян, защото с правилната цел за ограничаване на споделянето на незаконно съдържание, се отваря кутията на пандора – всяка снимка да бъде проверявана, което значи потенциално да бъде изпращана на някой централен сървър, който подлежи на подслушване и контрол, което елиминира гаранциите на криптирането „от край до край“ и съответно неприкосновеността на кореспонденцията. Такава беше и позицията на Европейския парламент, и на много държави членки, поради което тази част на регламента не намира подкрепа и вероятно няма да бъде приета.
В обобщение на тази част, ако обвиненията на френските власти са за липса на намеса в директната криптирана комуникация, то те ще се разпаднат. Ако е, както подозирам, за отказ от реакция във връзка с телеграм каналите, тогава не става дума за засягане на неприкосновеността на личната кореспонденция.
Няколко детайла от историята на Телеграм. В първите години, комуникацията не е криптирана „от край до край“ по подразбиране, а само ако изрично някоя страна пожелае. Това означаваше, че хората си мислеха, че комуникират тайно, а всъщност Телеграм (и съответно – правоохранителните органи) имат достъп до съдържанието. Друг проблем на Телеграм беше, че алгоритъмът за криптиране, който използват, беше необичаен – без причина беше избран режим на международния стандарт (AES), който почти никой не използва. Притесненията тогава в криптографската общност бяха, че това е направено, защото нечии служби имат „задна врата“ за подслушване на комуникацията.
А чии може да се тази служби? Въпреки, че Дуров бяга от Русия, заради натиск от Кремъл, разграничава се от режима на Путин и се обявява за свобода на словото, от журналистически разследвания става ясно, че част от приложението се разработва от разработчици, намиращи се в в Санкт Петербург, в съседство с офиса на Вконтакте, притежавана от близък до Путин руски олигарх. От страна на Телеграм тогава липсват разумни обяснения както за избора на криптиращ алгоритъм, така и за разработчиците в Петербург. Впечатление прави и че руските държавни институции популяризират Телеграм, като го ползват за основен канал за комуникация с граждани, а в момента руското посолство вдига шум в защита на Дуров. Поради тези причини, по моя информация, руската опозиция не ползваше Телеграм.
Какви са отношенията на Телеграм с руската държава няма пряко отношение към дискусията за свободата на словото, но косвено смятам, че е важно, преди да провъзгласим някого за герой на свободното слово.
И накрая (защото знам, че сега ще тръгнат коментари как съм бил искал държавен контрол върху кореспонденцията) – ползвайте Signal. Ако Франция задържи напр. Мокси Марлинспайк, крипрограф и създател на Signal, както и на сигурния и публично проверен криптиращ протокол, ползван от Signal, тогава ще имаме сериозен проблем. Ако Signal не ви харесва, има достатъчно други опции за сигурна комуникация, която никой не може да подслушва – Threema, Wire и др. Особено в държави, в които властта злоупотребява с правомощията си, като България. Нямаме гаранция, че ДАТО, по разпореждане на някой политик, без разумно правно основание, не подслушва откритата комуникация и няма да я използва в удобен момент вбъдеще (помните подслушването на протестиращи).
Телеграм действително се ползва за чисто престъпна дейност, нямаща нищо общо със свободата на личната кореспонденция и не трябва да смесваме двете неща – т.е. трябва да разграничим телеграм каналите, където се случва безнаказано престъпна дейност, от личната кореспонденция онлайн, с чиято неприкосновеност не може да има компромис по много причини.
Чета недобросъвестни интерпретации на процедурата за назначаване на служебно правителство (чл. 99, ал. 5), според които президентът нямал право да не подписва указа.
Припомням, че на консултациите в президентството преди 2 седмици обърнахме внимание, че президентът не е безгласен в процеса и че фактът, че той назначава правителството с указ, му дава възможност да влияе чрез неподписването му.
Такива правомощия има президентът и в други случаи. Дори по-неявни правомощия за вето са били ползвани – напр. когато Плевнелиев блокира клетвата на избрана за конституционен съдия и така я върна за нов избор.
Нещо повече – в мотивите на конституционните съдии, гласували за оставане в сила на промените, се посочва, че президентът носи отговорност за служебното правителство. Носейки тази отговорност, макар и в намалена степен, заради стесняването на избора му, той не само по процедурна логика, а и по пълната логика на разпоредбата може не само да откаже да подпише указа, а и да влияе върху състава.
Логиката на новия модел на служебно правителство е да има баланс – министър-председателят да е имал доверието на парламента (за друга роля), партиите да изразят своето мнение в процеса по консултации, а президентът да може да влияе на състава чрез правото му да откаже да подпише указа.
Целта е да се предотврати еднолична власт – преди това беше президентско правителство. А след вчерашното нелепо твърдение на Горица Грънчарова-Кожарева, че Калин Стоянов е единственият възможен министър на вътрешните работи в тази страна, стана ясно, че новият конституционен текст не дава еднолична власт и на Пеевски.
Та предлагам да спрем със спекулациите колко е лош текстът – той постига целта си да има баланс и никой да не може еднолично да управлява чрез служебна власт.
Тъй като гледам, че ПИК (който след период на затишие, отново значи Пеевски Иска да Каже) оспорват твърдението ми, че Калин Стоянов е допуснал ръст на купените гласове, ето малко конкретика:
Има множество секции, в които исторически се наблюдават странности – гласове минават рязко от една партия за друга партия; трайно негласуващи рязко се активират (за една партия), и др. След преглед секция по секция става ясно, че това са секции, за които местните хора знаят добре, че се пазаруват – тетевенските села, напр. Когато бях кандидат и раздавах листовки на пазара в Тетевен, един човек дойде до мен и предложи да си купя гласове (и бързо изчезна като му отказах). Беше сюрреалистично.
Като сметнем секциите с необичайно голям ръст на монолитни гласове на последните избори, се получава интересна картина, за която писах веднага след изборите: хиляди гласове, които са били на големи групи за ГЕРБ преди, сега са мигрирали към ДПС.
Изчисленията показват, че само за ДПС допълнителните гласове от секции с големи флуктуации са 25 хиляди („допълнителните“ значи че има и други, които са си трайно купени и контролирани – не знам колко). Това е долна граница, тъй като ако флуктуациите бъдат засечени на ниво „квартал“ напр., числата ще са по-големи.
Публична тайна е, че в ДПС има две групи гласове – традиционните избиратели на движението от една страна, и купените гласове от друга, за които отговаря Пеевски.
Купуването на гласове разчита на стройна организация, която не може да работи без МВР. Защото МВР знае брокерите, знае къде и как се случват нещата. И ако получат сигнал „отгоре“ да предотвратяват купуването, го правят успешно – привикват, пишат протоколи. Ако не – „бизнесът си върви“. Разчита и на прокуратурата, която може да образува досъдебни и да поиска СРС-та, за да стигне до купувачите.
На предстоящите избори, ако ДПС успее да надделее над Пеевски и той се яви отделно, от това дали МВР ще му позволи да купува гласове или не, ще зависи дали ще има 0 гласа или ще влезе в парламента. Затова му е толкова важно да си има служебен министър (като Калин Стоянов). И затова нашите призиви за вътрешен министър, който да се бори с купуването на гласове, са под такава атака. Нещата са доста прозрачни.
Ние няма да загубим или да спечелим гласове в зависимост от това кой е в МВР. Но за Пеевски (който според последното социологическо проучване има 2% одобрение) ще е решаващо.
През декември направих пилотен проект, в който отбелязах на триизмерна карта всички сгради в район Изгрев, София, които са предвидени да се построят. Целта ми беше да разширя картата с документите за строителството, която макар и полезна, не дава добра представа за измеренията на промените.
От тогава се случиха няколко неща. Първо се свързах с новата администрация на Столична община с цел съвместна работа. Първи резултат от това, че направих за тях вариация на картата ми с документите, но показваща само планираните промени на ПУП. Линк към картата ще намерите на страницата с регистъра на съответните документи. Това е важно, тъй като тези решения са първата индикация, че някъде нещо ще се строи и съответно е най-ранния момент, в който хората загрижени за градската среда биха могли да повлияят. Ключова роля тук играят районните кметове и архитекти, които публикуват документите.
Картата на общината с отбелязани места, където има промени по ПУП
Картата се развива постоянно и ще пиша скоро подробно за нея. Като част от нея добавих експерименталния триизмерен слой специално за очакваното височинно застрояване на парцелите засегнати от ПУП-овете. След това реших да копирам същата функционалност и на основната ми карта.
Данните обаче бяха проблем – не може да се изведат автоматично и се наложи да ги въвеждам на ръка, както правих през декември. Сега обаче си направих инструмент, с който това става много по-бързо и точно. Включително мога да го правя на телефона между другото. За няколко дни събирах по няколко стотин сгради на ден из целия град. До тук бих казал, че съм покрил всичко в районите Лозенец, Изгрев, Сердика и оборище. Въвел съм и сгради, които са мащабни или са ми направили впечатление из града. Ще продължа с Овча купел и Люлин преди да продължа към другите.
Условностите на данните
Преди да ви покажа самата карта, трябва да минем през задължителното за мен описание какво не е наред в картата ми и данните.
Първо, рисувам основите на сградите на ръка върху комбинираните слоеве на застрояване от iSofMap на ГИС София, след което въвеждам височината според посочените метри или етажи. Тези слоеве от своя страна се въвеждат от оператори във фирмата на база документи и скици. Не всички документи имат скици, не винаги това, което е въведено е актуално и слоевете се променят постоянно. В този смисъл ще намерите сгради, които са одобрени или дори построени вече в друга форма или височина. В първа фаза ще въвеждам това, което има на слоя, а нататък ще разширя инструмента да зарежда последните скици и да ги позиционира правилно на слоя, за да въвеждам правилната форма на сградите.
Тъй като чертая на ръка, не винаги границите на сградата са точни, а по-ниски съпътстващи постройки или снишения на сградата липсват. Тъй като използвам фотореалистични 3D карти на Google, вижда се лесно, че изображенията и сградите там са от преди година. Тоест някои от вече построените сгради, които ще видите на улицата, не са на тази карта. В такива случаи ги отбелязвам, за да са видими. Когато Google обновят снимките, ще ги махна.
Това, че на някое място е отбелязана сграда с дадена височина или площ, не означава, че непременно ще бъде застроено по този начин. Тези скици посочват какво е предвидено/заявено или разрешено на това място. Параметрите може да се променят при визите, при обратна връзка от обществото и районните кметове или при разрешението за строеж. Може да се намали като площ, но да се вдигнат етажите. Това, че нещо е предвидено обаче не значи, че ще се построи някога. Това може да е заради проблеми със собствеността, съдебни дела или просто защото собственикът иска да живее в хубава двуетажна къща и няма намерение да вдига 5 етажен блок. Не на последно място – посочените измерения са по-скоро външните очертания. В зависимост от кинт и други параметри е възможно части от сградата да са по-малки, други да са покриви и паркинги и прочие. Някои от отбелязаните сгради може да са и индустриални.
Картата, която ще споделя, не е обвързана с общината или НАГ и не претендира за точност. Целта ѝ е да даде представа къде какво ще се строи и колко високо, тъй като дори с първата ми карта, това е изключително трудно. Ще добавя всички сгради в града преди да започна с конкретните документи. Новите сгради се появяват веднага на картата, така че очаквайте нещо ново всеки път като я отворите. Ако видите нещо, което не е така, оставете коментар.
Тези данни биха могли да се извадят автоматично и точно тези разговори водим с общината от началото на годината. Има огромно желание и подкрепа за такива визуализации и прозрачност, което е видно от картата на ПУП-овете. Както много други неща там обаче, борбата е със самата вътрешна система. Качеството на данните не е сила на администрацията като цяло. Когато това стане все пак обаче, всичко, което виждате тук ще тече автоматично. Просто не можах да дочакам и малко напук го направих сам.
Изглед към горната част на бул. Черни връх
Бъдещото строителство в София
В процесът на направа на картата споделих снимки в социалките и и писах, че ни е бедно въображението колко много е предвидено да се строи. В последните месеци стана дума, че на година се започват сгради с по милион кв. м. полезна площ. През документите открих няколко, които самостоятелно са по 100 хиляди. Из града виждам много повече.
От години се ровя в разрешителни, ПУП-ове и визи, но нямах идея за някои от сградите. Например не знаех за 200 метровите кули срещу мол Парадайз и нагоре по бул. Цар Борис III от Пирогов. Не знаех за 130 метровата кула по Тодор Александров и въобще какви стени от сгради се готвят от двете страни на този булевард. Бях виждал снимки на плановете около Централна гара, но не осъзнавах мащабите или че ще има още една 100 метрова кула зад нея. В централната чат има десетки къщи, някои отбелязани като паметници на културата, които са предвидени да се бутат и застрояват с четири, пет и дори шест етажни сгради. В долната част на Лозенец положението е по-добре, но в горната и въобще около южната дъга е вече презастроено, а се предвиждат двойно повече сгради. Аналогично по бул. България.
Когато съм пускал подобни карти и съм коментирал върху тях, често тъпя критика, че искам да спирам частния интерес. Собствеността на земята е само един аспект от този проблем и често само по себе си е доста труден за изясняване, напоен с корупция и натрапчиво отсъствие на прокуратура и съд. Ако даден парцел е частен, собственикът има право да строи там в рамките на закона. Проблемът идва там, когато регулаторните органи умишлено спят и не забелязват критична инфраструктура като дерета, тръби и прочие. Не се взима под внимание градска среда, височина, училища и друга инфраструктура, а когато това се прави, административните съдилища с готовност зачеркват съдебна практика и дори закони, за да помогнат на това или онова свързано лице. Сведенията за собствеността на роднини да съдии из въпросните комплекси са изобилни.
Изглед към бул. Тодор Александров.
В същото време основният проблем тук е в местната и централната власт. Започваме с решенията на СОС за безразборна продажба на общинска собственост – данните за която най-яростно пазената тайна в Столична община. Следва и отлагането на придобиване на ключови имоти за градини, училища и паркове. Решения на СОС могат да изменят регулация и планове, но това се блокира умишлено от години. Това важи както за интензивността, така и за фасадите, стратегия, достъпност и визия града. Главният архитект има ключова роля в този процес, но при липса на такава визия до сега тази роля е била обвързвана само със скандали.
Илюстрация за сенчестите сделки в СОС, които все още виждаме е, че доста от парцелите предвидени за строителство в слоя на НАГ, са общинска собственост. Такова е например пространството между Японския хотел и небезизвестната сграда Златен век. Там на четири парцела общинска частна собственост вече е отбелязана 22 етажна сграда – на метри от прозорците на Златен век. Никой до сега не е успял да ми отговори как става това, а още от години питам за няколко такива случая в Дианабад. Предполага се, че са обещани на някого от години и се чака изгодна политическа ситуация, което беше спънато отчасти с последните избори.
От народното събрание пък зависи как релевантните нормативни актове ще оформят граници на тези стратегии и категоризация. Единственото съществено, което знаем, че се е случило, е промени позволяващи кули където и да е и носещи името на небезизвестен строителен инвеститор и корупционен скандал с политици осигурили тези промени. Впрочем, именно те и практиките им са причината въобще да започна да се вглеждам в темата, така че може да се радват, че са допринесли неволно към този и другите ми проекти, както и всичко останало по темата, което още не съм изкарал.
Триизмерната карта със сградите ще намерите като функция на картата с документите от НАГ натискайки бутона с кубче. Може да я достъпите и директно на http://govalert.eu/cityplan/buildings. В началото ще се отвори указание как се контролира. Най-общо казано използвайте два пръста на екран с докосване или мишка + Ctrl на компютър. Предупреждавам, че използва доста трафик и процесор – може да имате проблеми на по-стари телефони. Ще се радвам на обратна връзка.
Ще се радвам на обратна връзка. Освен добавяне на сградите в останалата част от града, искам да добавя функция за директно споделяне на линк към мястото, което сте се спрели в момента. Така ще може да покажете на други какво точно гледате и конкретна сграда. Също искам като се кликне на сградата да може да отидете на същото място в картата с документите. Има нужда да подобря и стабилността на кода. Надявам се до тогава да има и решение с автоматизацията, за да се подобри качеството на данните.
