В последните дни представители на правителството и на мнозинството са поели рефрена, че опозицията е виновна за един или друг инцидент, защото атакувала институциите и така рушала доверието в тях.
Освен че е нелепо да се оправдаваш с опозицията, с това виждане има съществен държавнически проблем.
Когато знаеш, че институциите се водят от заскулисни интереси и че изпълняват основните си функции като второстепенно задължение, доколкото не противоречи на задкулисния интерес (и то не особено компетентно, защото се пълнят с верни хора, без фокус върху компетентност), нямаш право да твърдиш, че критика към някоя институция е деструктивна.
Хората знаят, напр., че МВР пази престъпници и работи с престъпници. Само за последните 3 дни ми разказаха две такива истории – за чадър на по-високо ниво, и за теч на информация към по-дребен крадец, която е довела до побой над гражданин. От повече от една година прокуратурата отказва да образува досъдебно за теч от МВР към Ружа Игнатова чрез Таки.
Когато от Възраждане упражняват физическо насилие, именно ГЕРБ се скриха и не подписаха оставката на техния зам-председател, за да се даде ясен знак на обществото, че така не може. И пазят имунитетите им за престъпления именно срещу служители на МВР. И това само заради конюнктурен политически интерес, да си подават топката с Възраждане, след което се жалват какви клипчета пускали в ТикТок.
Прокуратура и разследващи органи злоупотреняват с наказателния процес, за да тормозят обвимяеми и свидетели. ДАНС се меси в изборния процес и го саботира. Министерство на финансите работи за изваждане на Пеевски от санкционен списък за корупция (което се подразбира от думи на Борисов). Едри подземни фигури прибират пари от екотакси, управляват ГКПП-та и следят трафика. Контролни органи си затварят очите за нарушения на предприятия на консултанти, пилета, котараци и всякакви друти отчисляващи към властта бизнесмени, правещи пари на гърба на здравето на хората.
Примери има десетки и всичко това се знае не само от лошата опозиция, а и от хората.
И когато опозицията каже, че институциите са завладяни, това водело до ерозиране на държвността. Глупости.
Държавността се ерозира, когато опаковаш този разпад с едно розово фолио и му лепнеш етикет „институция“. Защото под фолиото прозира всичко.
Не можеш да очакваш доверие към институции, в чието изтърбушване от смисъл си участвал. И не може да изискваш такова от гражданите.
Държавническият проблем, с който започнах, е че политиката „дайте да правим по малко, защото иначе задкулисието ще се ядоса, и да твърдим, че това е основание за доверие“ е несъстоятелна. И води и институциите, и обществото надолу.
Зоран Джинджич, след като става премиер на Сърбия след падането на комунистическия режим, започва от най-трудното – битката с организираната престъпност, която е на практика навсякъде. По темата той казва следното: „Ако трябва да изядеш жаба, не я гледай дълго. Ако трябва да изядеш повече жаби, първо изяж най-голямата.“
Най-голямата партия системно отказва да се заеме с най-голямата жаба – правосъдието и справедливостта. И затова не може да има претенции за доверието в институциите. То е ниско, защото липсата на справедливост се вижда от всеки гражданин.
И никакви realpolitik тактически упражнения и интриги не могат да замажат това. Никакви отворени врати, общи кандидатури, братски партии, похвали за разум и т.н. не могат да премахнат тази отговорност – че при всяка възможност да изберат изяждането на тази жаба, тях ги е било страх.
Ако днес може да има обединение за някоя кауза, за някой идеал, това е справедливостта. Тя гарантира решаването на проблема с доверието в институциите и позволява загърбване на различия в името на решаването на проблемите на българското общество. Съединение на сили (освен пред лицето на външна заплаха) може да има само ако базовото ниво на справедливост и правосъдие е постигнато. Дотогава призивите за доверие в институциите са лицемерие.
На старата сграда на Народното събрание пише „Съединението прави силата“. На новата, обаче, не го пише. Може би е случаен пропуск, но ще настоявам това да се промени. За да ни напомня – и на нас в сградата, и на тези съседните две сгради, които го гледат през прозорците, че трябва да мислим как да изпълним този идеал със смисъл, а не с кухи фрази и политическо заяждане.
Преди пет години започнах карта към GovAlert портала, чиято цел беше да систематизира нагледно документи от градоустройството в София. Тъй като следях конкретен имот дали ще тръгне да се застроява, се запитах няма ли по-добър начин да следим за такава активност. Въпросният имот все пак получи тихомълком разрешение от предишната администрация на Столична община с ключови стъпки в процеса или изцяло скрити, или публикувани в почивните дни по Коледа.
Картата обаче се разрасна с още категории документи и става все по-полезна. Вече се използва както от обикновени граждани на града и активисти, така и от агенции за недвижими имоти и служители в администрацията за по-лесно търсене на документи и събития. От нея започна и проектът показващ 3D застрояването на София и вдъхнови други такива, включително този за търговете на кабинета от май.
В последните седмици добавих няколко нови категории документ, които не идват от НАГ София:
Процедури по ОВОС и екооценки
Разрешения за ползване от ДНСК
Имоти споменати в обществени поръчки
Търгове за продажба на държавно имущество
Имоти споменати в решения на Министерски съвет
Някои от тези ги обявих вече в други статии, особено тези за търговете. Ще ги опиша по-надолу с примери и линкове, но първо няколко условности за данните, с които започвам винаги.
Условности на данните
Източници на тези документи са съответните данни и точността и изчерпателността им зависи изцяло от това колко администрациите ги публикуват и поддържат. Идентично на НАГ София и останалите категории, процесът е автоматизиран и успява да прочете само документите, които са в познат формат. Поставянето на картата (т.н. геокодиране) на тези документи невинаги е възможно, тъй като обекти са описани като адрес или са с неизвестно местоположение. Използвам споменати кадастрални идентификатори, където ги има. В някои случаи те са сгрешени или стари и не съществуват вече, следователно не мога да ги сваля от кадастъра. В други случаи са описани съседни имоти и конкретния документ не се отнася пряко за тях. Затова пиша, че са споменати, а не, че даден имот ще се продава или има процедура по ОВОС, а че документът се отнася по някакъв дори косвен начин за тях.
Така не може да се очаква, че видимото на картата е изчерпателно или абсолютно точно, а че е най-доброто, което може да се постигне алгоритмите ми за откриване на събития и документи в администрацията. Следва да се използват като начална точка на търсене на информация и средство за откриване на активност на дадено място и връзки между институции, които иначе трудно биха били направени.
Допълнително, на картата виждате фокус върху София, Пловдив и Благоевград. Това е, защото съм успял само от тези три града са изведа някаква смислена информация за градоустройството. При други съм ударил на стена и не виждам особено желание за подобрена прозрачност и някакви отворени данни. Работя по въпроса, макар настойчивите напъни за влошаване на прозрачността в кабинета да ми губят времето твърде много в последните месеци.
Работя по добавянето на още категории също, но за тях ще пиша когато са готови. Някои от тези списъци от документи съдържат данни за цялата страна – например решенията на МС, разрешенията на ДНСК и търговете. Последните ги добавих в картата за държавните имоти с отпаднала необходимост. За тях и за другите такива обмислям да направя карта на цялата страна по подобие на тази. Проблемът е технически заради количеството данни и ще трябва повече време за целта. Отделно виждате долу графики с броя документи само за изброените градове – не всички намерени или дори не всички с известни имоти в цялата страна. Това е само откритата активност в София, Пловдив и Благоевград.
Решения на Министерски съвет
Източник на данните в PRIS. Причината да ги добавя всъщност беше статистиката, която вадих за работата на сегашния кабинет – брой решения за продажба и прехвърляне на имоти. Целта ѝ беше да оборя Желязков, че не се продава нищо докато всъщност търговете си вървяха. На следващите снимки виждате решения и други документи, които намирам в изброените градове за последните 15 години. Пазя всички след 2000-та, но преди 2010-та почти не се намират идентификатори, с които мога да си сложа на картата.
Решения на Министерски съвет в СофияРешения на Министерски съвет в ПловдивРешения на Министерски съвет в Благоевград
Търгове за държавна собственост
Тук се повтарят данните от картата със списъка на Желязков, но се добавят към останалите документи от градоустройството. За съжаление, към този момент линковете не работят, тъй като регистъра със стари търгове на АППК беше свален. Нямаме отговор все още защо, какво налага две седмици „анализ и архивиране“, дали ще има промени след 12-ти септември и дали част от данните ще изчезнат.
Източник тук е портала за обществени поръчки. Обновява се всеки ден. Причината да добавя данните беше, че следих за няколко поръчки за обновяване на училища в София и Пловдив. Отделно исках да видя дали е имало поръчки и изхарчени пари за имоти от списъка на Желязков с отпаднала необходимост. Не намерих такива в София, но с карта за цяла България може да стане по-видимо.
Споменати в обществени поръчки в СофияСпоменати в обществени поръчки в ПловдивСпоменати в обществени поръчки в Благоевград
Разрешения за ползване от ДНСК
Източникът е регистъра на ДНСК. От началото на тази година са започнали да сканират всички разрешения със задна дата и да ги качват. Затова виждаме най-вече тези от последните две. Когато добавят нови ще ги добавят ще се виждат на картата. Регистърът им има данни за последните 25 години и ще отнеме доста време докато публикуват старите.
Причината да ги добавям е желанието ми да се разбере кои сгради всъщност могат да се използват и кои са довършени, но заради нарушения или други причини нямат акт 16. Тези разрешения са само един елемент от това усилие, но междувременно го добавих на картата. Оказва се изключително трудно да се намерят документите за акт 14.
Тези документи ги добавих заради оная кула на Черни връх в София и търсенето на оценки по ОВОС. Доколкото някои документи ги има в НАГ, не всички се виждат там. Тук дърпам данните само за София, но когато направя общата карта ще изтегля всички за цяла България.
Днес Желязков пред медии се е чудел защо се говори още за онези имоти с отпаднала необходимост. Попитал е дали някой е казал кои са тези имоти. Да, той ми даде списъка и с картата всички разбрахме какви имоти „вече са установени“, както се изрази пред медиите. Всъщност, както стана ясно в последствие, дори той не е знаел кои са всъщност имотите когато са приемали програмата. Медии, общини, а съдейки и по лога на посещенията – самите министерства и областни управи използват моята карта редовно, за да се ориентират какво се случва.
Настоява в изказването си днес, че целта на плана за управление бил да се „систематизира информацията за наличните имоти, да ги опише и за потърси варианти как те да се използват ефективно“. Тук има обаче няколко проблема:
програмата сочи към съвсем друго
все още не са обяснили какво означава „отпаднала необходимост“ и изглежда ведомствата имат различни идеи за това.
в първия списък имаше редица имоти, които всъщност са били продадени години по-рано и не са собственост нито на държавата, нито на държавни фирми
скриха първия списък макар да настояваха, че е предварителен и щяло да има анализи за всеки имот
нито един анализ за който и да е от имотите, включително тези обявени на търг, не беше публикуван
четири месеца по-късно не са публикували нов списък въпреки постоянните обещания, че ще го направят
После пита риторично кой бил казал, че нещо ще се продава. Всъщност, именно той го казва на няколко пъти, пише го в плана и както установих – вече са продадени редица имоти от въпросния списък.
Ето хронологията на твърденията на Желязков заедно с моите статии и отговори към него:
8-ми май – „и разбира се ефективност от тяхната продажба. Продажбата ще се случва през АППК е електронна платформа с явно наддаване… Неизползваеми активи, които генерират разход, но към които има инвестиционен потенциал, следва да бъдат продадени.“ Източник: gov.bg
9-ти май – „Предвижда се част от тях да бъдат продадени, но само тези, които нямат инвестиционен потенциал и са просто актив за държавата.“ Източник: Дневник
10-ти май – Прочит на програмата показва, че най-късно до 30 юни министерства и областни управители трябва да предадат в АППК документи нужни за продажба на имоти. Източник: Сега
27-ми юни – получих от Желязков списъка и направих карта показвайки кои са имотите, които обсъжда.
2-ри септември – „Просто направихме това, което десетилетия никой не прави – да обяви кои са тези имоти. Някой каза ли кои са тези имоти? Излязоха едни политици и започнаха да лъжат, че нещо се разпродава. Не, систематизира се информацията за наличните имоти.“ Източник: Focus
В самия план за управление думата „продажба“ се споменава 27 пъти в рамките на 10 страници. Една трета – 1466 от 4225 думи са отделени именно на дейности свързани с продажбата. По конкретно се говори за:
Страница 4 – „Бързият и прецизен анализ на състоянието на имотите, както и предоставянето на Агенцията за публичните предприятия и контрол (АППК) на тези от тях, които имат висок инвестиционен потенциал за приватизационна продажба, ще осигури постъпления в държавния бюджет. По този начин ще се постигне еднократен ефект, като времевият хоризонт е между 6 м. до 1 година и 6 месеца. Приходите от продажбата на държавно имущество ще постъпват във фонд към министъра на регионалното развитие и благоустройството, създаден със закон.“
Цялата точка 4 на страници 5 и 6
Страница 8 за исканите промени в ЗДС и ЗПСК, за да се улесни продажбата на имоти на МО
Страница 9 и 10 за сроковете за представяне на документи с цел продажба на имотите
Всичко това можеше да бъде избегнато, ако знаеше какво значи прозрачност. Ако думата не беше просто дъвка за замазване на обектива на камерите вперени в него, също както заявката му, че с парите от продажбите на имоти щели да се строят градини и училища. Продажби, за които после беше крайно изнервен, че питаме.
Можеше просто да каже в началото, че цари хаос, че институциите не знаят какви имоти имат и къде са, че шефовете наместени там да обслужват авери на Борисов, Пеевски, Таки и Ковачки и просто са оставили останалото на самотек – също както Сарафов и всички преди него в прокуратурата или сега каквото виждаме в ББР. Можеше да каже, че се цели внасяне на ред и всеки месец ще се публикуват резултатите. Щях да го привествам колкото и зле да беше оформена тази справка. Щях да направя същата карта, за да може ние и те да ги разбираме по-добре също както направи за документите и застрояването на София.
Но прозрачност нямаше. Публикуваха справката с информацията подадена от министерства, областни и държавни фирми. Картата видя бял свят и открихме кои имоти в „най-кратки срокове“ министерствата би следвало да изпратят документация към АППК за търгове. В паниката си скриха този списък и прехвърлиха топката на парламента за пред медиите докато продължаваха с търговете от списъка. В края на август и системата за търговете беше спряна до 12-ти септември без обяснение.
Заявките, че всичко ще е прозрачно не спират, включително днес. Изпратих запитвания по ЗДОИ до АППК и МРРБ. Първите питах какво е причинило спирането на регистъра с търговете. Вторите – да предоставят обновен списък с имоти, които отговарят на дефинициите в плана за управление за имоти, които би следвало да се продават. Всички очакваме отговори на тези въпроси. До днес получавахме само политическо шикалкавене и прехвърляне на топката.
Днес минавах през София с колелото и реших да погледна какво се случва с едно място, за което бях подал сигнал още през ноември 2023-та. Става дума за незаконно сметище и склад за строителни материали създадени от компанията на един кадър на Атака и бивш областен управител наместен за такъв от ГЕРБ. Използва го за практически изоставения от две години строеж на Тинтява 80. Същият, за който купувачи се жалват и се виждат дела срещу индексация от 100% на първоначалните договори. Който от останалите не го съди, явно не знае, че могат и че другите вече печелят делата. Същият, за който получавам сигнали, че озеленяването в другите му сгради в Дружба се изчерпва с кашпи със забити пръчки в тях. Та това сметище е на държавен частен имот. Вижда се на снимките долу. Отсякъл е поне пет дървета и е изравнил земята изхвърляйки пръстта я незнайно къде. Сега държи там контейнер, генератор, строителни материали и отпадъци.
След няколко поредни сигнала от хора от района имаше проверки и беше установено, че всичко е незаконно, но всички сигнали бяха прехвърляни към БДЖ, които не са взимали мерки. Междувременно си е боцнал табела, че му е частна собственост това и толкова. Районният кмет на Изгрев изчерпва действията си с препращане на писма към БДЖ и се цупи като някой му направи забележка.
А трябва да прави нещо по въпроса. Най-малкото, защото този парцел следва да е част от зеления ринг. Онзи, за който наскоро се би в гърдите, че има напредък с едно обещание на настоящия областен управител за прехвърляне на земи. Първо – нищо не е прехвърлено и няма решение на МС. Второ, явно до сега не са правени особени опити и стъпки в тази посока. Трето, обещанието е дадено след шума покрай държавните имоти и без районния кмет да е включен. Има интересна история всъщност как стана тази среща, но това не е важно, а че все пак се говори за този зелен ринг най-накрая. Благодаря на гражданските групи Защита на Боянското блато и Зелена линия София за неуморната им работа и настойчивост. От тези натоварени с отговорността чакаме действия, а не обещания и снимки за пред фейса за неща, които или не са както се описват, или не нямат общо със снимания.
Пред въпросната сграда, впрочем, ще има друга също толкова висока. Там инвеститорът имаше проблем – не може да изкара разрешително за строеж за толкова масивна сграда с такава височина, защото имаше едни дървета. Както каза шефът на обекта като викнах полиция като ги рязаха – ясно, че им няма нищо, но му пречат на основите за гаражите. Та същите дървета години наред се пазеха, подрязваха и изведнъж някой някъде откри, че са опасни. Питах как и ми отговориха, че частен експерт го казал и районната администрация подписала. Питах защо няма никой от районната администрация да следи рязането и да пише протокол, както е по закон – не били уведомени. Питах тогава как реже инвеститорът като няма право, ако не е уведомил общината – показа ми мейла, който бил пратил преди два дни. Районната община не отговори като питах нататък. Та там ще се строи скоро.
Няколко метра надолу има една бензиностанция Петрол. И там искат да строят дори по-голяма сграда от Тинтява 80. Благодарение на новата прозрачност на Столична община за ПУП-овете и изпъчването на комисиите на НАГ разбрахме, че ще се случи в най-ранна фаза. Разбрахме, че транспортния анализ е казвал, че „то там движението е ужасно, та още няколко стотин семейства няма да го направят по-зле“. НАГ прати преписката на районния кмет на Изгрев да я разгледа, търси по-сериозен транспортен анализ, да направи обществено обсъждане и да събере аргументи да я оспори. Нямаше обществено обсъждане. Същият този районен кмет от Спаси София отказа да даде информация ще има ли местна комисия, обсъжда ли се, какво ще прави – нищо. Впрочем, изгледа нямаше дори да прати представител на първата комисия, ако не бяхме вдигнали шум. Там представителят му каза, че не знае нищо за случая, въпреки, че са получили документите отдавна. После пак обиден пусна пост, че много му търсили сметка какво работи всъщност. Е, днес от НАГ научаваме, че е върнал преписката на общината и след две седмици ще има нова комисия. Да видим какво ще стане.
И като стана дума за държавни имоти – не става ясно какво ще се случи с гара Пионер. Имаше проект за спортна зона. Виждате го като част от ПУП-а за Борисовата градина. Освен, че последният трябва да се приеме, трябва да се прехвърли земята на общината. Областният Арсов обаче не е задвижил нищо по този и другите искани имоти. Като нищо ще го видим скоро в търговете, ако не решат да скрият и тях като отпаднала необходимост. Имотът е навярно най-апетитният в София в момента. Няма да се учудим няколко къщи в полите на Витоша да се подготвят за роднините на „правилните“ хора да раздвижат схемата и тук.
Отделно, има един парцел, за който почти никой не говори – земята на Аудиовидео Орфей. Близо 30 декара между немското посолство и обсъждания линеен парк. Там от години се точи дело целящо заграбване. Министерството на културата и дружеството тяхна собственост си прехвърлят топката усилено опитвайки се да загубят делото в частна полза. Разбира се, едно време едни депутати много предвидливо са категоризирали точно този имот като СМФ накуп с имотите на Артекс и благодарение на едноименната поправка дават възможност да се строи до 75 метра и огромна разгъната площ. Впрочем, ако се чудите кой иска да заграби тази земя, това е инвестиционният фона на Костов. Да, същият този Костов и не само той. Историята е доста интересна и ни връща пак към приватизацията, под която наскоро първо Пеевски се подписа, а после се отметна за пред камерите. Всичко ще прочетете в статията на Генка Шикерова от преди две години. Не знам дали тече делото още – ще проверя.
Та виждате как нещата се навързват дори покрай един прост мечтан проект за няколко квартала. Където и да разчоплиш се вижда разяждащата липса на прокуратура и върховенство на закона. А за документиран белег защо това е така вижте последното от BIRD.BG.
След като МРРБ скри списъка на Желазков и НН ГЕРБ/ДПС с държавни имоти за продажба, вчера са затворили изцяло и публичния регистър на търгове на АППК – агенцията, която провежда електронните търгове. Това се е случило на 25-ти август между 15:45 и 18:45. Очаква да се възстанови до 12-ти септември. Така за следващите почти три седмици освен, че нямаме информация за движението на актуалните търгове или обявени нови, липсват документите за кандидатстване и детайли какво, за колко се продава и кой го е получил.
В 17:28 са пуснали съобщение, че „е налице прекъсване във функционирането на платформата“, както и че се работи по архивиране и „пълен анализ на данните“. Не се казва пряко, но внушението изглежда е, че имат технически проблем. Изречението за анализа създава впечатление, че нямат представа каква е причината. Скоростта, в която сайтът е отговарял до тогава не дава индикации, че е бил претоварен или нещо друго. Цитират чл. 9 от наредбата определяща реда за тези търгове, която говори за непредвидено прекъсване на системата.
Ако е системен проблем, не става ясно защо ще им трябват три седмици да го възстановят. Буди притеснение и фактът, че тепърва ще архивират данните, при условие, че минималните изисквания за всички системи на държавната администрация задължават да се пазят редовно такива копия. Съдейки по публичната информация, регистърът представлява изключително лек сайт с информация и функционалност значително по-малка от това, което виждате на този блог или дори картата ми с държавните имоти. Затова ще е интересно да разберем какво се е случило и дали сайтът не е бил нарочно спрян.
Друга интерпретация на „архивиране“ може да е, че няма да е достъпна вече старата информация на сайта. Циниците сред вас може да решат също че Желязков отново козирува на Пеевски и ефективно спира работата на АППК за политически, но крайно вредни за държавата в същността си цели. Също както Киселова му козирува на Пеевски за извънредна комисия, регулатори му козируват при инструкции за проверки, а Борисов му козирува с 5 млн. лв. за новата Лафка. Няма да е нетипично в процеса на вътрешно овладяване след външна изолация.
Към момента на спирането на публичния регистър е имало 8 търга с насрочени дати:
Само миналата седмица, т.е. преди да спрат регистъра, са обявени 12 търга, с които активните стават 41. От тях повечето не са насрочени. Не става ясно какво следва. Доколкото наредбата говори какво се случва при активни търгове по време на непредвидено спиране – каквито днес е нямало – не става ясно какво се прави при три седмици прекъсване. Вероятно ще бъде спряно всичко. Предвид какво видяхме като прозрачност до сега, не изключвам и да ги правят по стария начин без особена публичност и шум.
Както писах наскоро, въпреки заявките на Желязков и опитът да отклони вниманието и прехвърли отговорността към парламента, правителството продължаваше с пълна пара да продава държавни имоти. Оправдава се, че не били свързани с програмата, макар доста от тях да са включени в ония списък. Така в най-лошия случай, сега ще продължат под масата, а в най-добрия – търговете ще спрат докато не свърши ваканцията на парламента. Дори след това обаче контролираното от НН ГЕРБ/ДПС мнозинство в НС надали ще спре или дори ще говори сериозно по темата.
До тогава обаче всякаква публичност за държавните имоти е заличена. Оправданията им защо са изтрили специално списъка са празни. Когато стана известен и се разкриха грешките и скандалните имоти в него, Желязков започна да настоява, че е индикативен и щяло да има промени след анализи. Такива не видяхме, но не видяхме и краен списък или дори работен такъв. Вместо да публикуват нов, за какъвто искахме и питахме, за да сравним какво е отпаднало, те изтриха стария. За това няма никакво оправдание или логично обяснение отвъд елементарна човешка паника. От обясненията им се разкри единствено, че не само не са говорили с местната власт, но и самите институции в рамките на правителството не си говорят помежду си и са искали имоти един от друг вместо да се продават. При това са научили за тях именно от картата ми, тъй като служители на министерства и кметства многократно изтъкнаха, че списъкът на Желязков като формат е бил невъзможен са работа.
Всички данни за имотите от изтрития списък и търговете от падналия регистър са достъпни на картата заедно с проектите за бъдещи търгове. Линковете горе, както и от картата обаче няма да работят докато регистърът им не бъде възстановен в оригиналния си вид. Ключовата информация какво се продава, къде и за колко все още се пази при мен. Горе виждате всички търгове обявени от Желязков след решението на МС от 8-ми май, с което се започна тази сага.
Interest in a very sensitive digital topic has been gaining momentum in recent weeks – the so-called “chat control” – a draft EU regulation under which every message we send, even through encrypted applications, would be scanned for material containing child sexual abuse (the so-called CSAM).
I will make a retrospective and explain the technical problems, but before that I must state that the political party I represent holds the position that invasive measures against private correspondence, which create conditions for mass surveillance, must not be implemented. Therefore, the proposal – both in its original form and in the version seen by the Danish presidency – is unacceptable.
Even without the provisions concerning encrypted applications, the regulation makes serious steps toward improving the effectiveness of combating the spread of CSAM. Thus, at the upcoming Council of the EU meeting in the fall, the hot issue will be precisely encrypted applications – on the rest there is rather consensus, since it is indisputable that more serious and effective counteraction against such crimes is needed. Therefore, the remaining provisions of the regulation should be supported.
Initially, this proposal included the possibility of sending images centrally to a European body for scanning. This was met with strong disapproval, since in practice it eliminates end-to-end encryption – if every message containing a photo or a link is sent somewhere, encryption is effectively nullified.
Therefore, under a previous Council presidency, there was a working proposal to limit this measure only to already known content (CSAM) and for scanning to be carried out only on the device, before encryption, without sending anything anywhere. At first glance, this sounded more reasonable, as it moved the proposal away from mass surveillance. It even seemed, at first glance, that artificial intelligence could be applied directly on the device. At the time, I made such an assumption, with the caveat that careful analysis was needed.
But once such careful analysis is done, it becomes clear that this approach is both dangerous and not particularly useful for achieving the goal. I will list a few details:
Organized crime groups involved in the distribution of CSAM would simply start using their own applications, which, thanks to another EU regulation (the DMA), they would be able to install on their phones without complying with the new requirements. In other words, the protection of ordinary people’s private correspondence would be weakened and risks of mass surveillance and abuse would be created, while criminal groups would bypass it.
At present, there is no technology capable of implementing the Danish presidency’s and the Commission’s vision in a workable way. Algorithms for so-called perceptual hashing (or fuzzy hashing) were not designed to withstand malicious modifications – with small visual effects or transformations of images, they will go undetected. Likewise, both these algorithms and AI models that would work on end devices produce false positives, which risks flooding law enforcement with entirely legal photos. For such a technology to be introduced by regulation, it must meet all these (and other) challenges – we cannot allow proprietary, experimental technologies to become part of legal frameworks, especially when fundamental constitutional rights are at stake.
The technology, if one day a sufficiently good one is developed, must be open source, and if it uses AI – the model must also be open, with a very clear and transparent process for auditing the training data. The perceptual hashing algorithm should be resistant to malicious image alterations, because otherwise it’s pointless to even try to impose such techniques. Furthermore, the central database must be subject to very strict procedures for submission and verification of content, because otherwise a member state with a low level of rule of law could submit other content, including political content, that it wishes to monitor or censor. Last summer’s example in Bulgaria with the takedown of the satirical website New Beginning (the party of the strongest local local oligarch) is just an indication of how such abuse could happen. Apart from the initial takedown, the website also appeared on lists by cybersecurity companies as “adult content” and was blocked in networks where software by those companies was installed.
These are only part of the arguments why the proposal is ill-conceived. A much longer debate on the issue is needed, as well as many more academic studies researching and developing technological readiness for such approaches. The good news is that many countries are still hesitant, among them Germany, and thus there is no majority in the Council, while the mandate of the European Parliament is against this type of invasive changes.
When there is legitimate criticism of the EU, it is that such types of regulation are possible. But the answer to this criticism is that member states evidently value guarantees for personal freedom, and that within a serious debate across the entire European Union, Orwellian measures can be stopped and working solutions can be found instead of well-sounding but nonfunctional technological regulations.
Интересът към една много чувствителна дигитална тема набира скорост в последните седмици – т.нар. „чат контрол“ – проект на регламент на ЕС, с който всяко съобщение, което изпращаме, дори с криптирани приложения, ще бъде сканирано за материали, съдържащи сексуална експлоатация на деца (т.нар. CSAM).
Ще направя дълга ретроспекция и обяснение на техническите проблеми, но преди това трябва да заявя, че позицията и на позицията и на Да, България, и на колегите в коалиция е, че не трябва да бъдат реализирани инвазивни мерки спрямо личната кореспондеция, които създават предпоставки за масовото ѝ следене, и съответно предложението и в оригиналния му вид, и във вида, в който датското председателство го вижда, е неприемливо.
Дори без текстовете за криптираните приложение, регламентът прави сериозни крачки към повишаване на ефективността на борбата с разпространението на CSAM, така че в предстоящо заседание на Съвета на ЕС през есента, горещият въпрос ще бъде именно криптираните приложения – по останалото по-скоро има консенсус, защото е безспорно, че трябва по-сериозно и ефективно противодействие на такива престъпления. Затова останалите текстове в регламента трябва да бъдат подкрепени.
Първоначално това предложение включваше възможност за изпращане на снимките централно към европейско звено за тяхното сканиране. Това беше посрещнато с бурно неодобрение, тъй като на практика елиминира криптирането от край до край – ако всяко съобщение, съдържащо снимка или линк бъде изпращано някъде, това на практика елиминира криптирането.
Затова при предходно председателство на Съвета на ЕС имаше работно предложение за ограничаване на тази мярка само до вече известно съдържание (CSAM) и сканирането на да се извършва само на устройството, преди криптиране, без да се изпраща никъде. Това на пръв поглед звучеше по-разумно, защото отдалечаваше предложението от масовото следене. Дори, на пръв поглед, изглеждаше, че може да се приложи и изкуствен интелект на самото устройство. Тогава направих такова допускане, с уговорката за внимателен анализ.
Само че, когато човек направи такъв внимателен анализ, става ясно, че и това е едновременно и опасно, и не особено полезно за постигане на целта. Ще изредя няколко детайла:
1. Организираните престъпни групи, които се занимават с разпространение на CSAM, просто ще започнат да използват свои приложения, които, благодарение на друг регламент на ЕС (DMA) ще могат да заредят в телефоните си, без те да отговарят на новите изисквания. Т.е. защитата на личната кореспонденция на обикновените хора ще бъде отслабена и ще бъдат създадени рискове за масово наблюдение и злоупотреби, а престъпните групи ще го заобикалят.
2. В момента няма технология, с която по работещ начин да се реализира желанието на датското председателство и на ЕК – алгоритмните за т.нар. perceptual hashing не са правени с цел защита от злонамерени модификации, т.е. с малко визуални ефекти и трансформации на снимките, те ще останат неразпознати. Също така, както тези алгоритми, така и моделите за изкуствен интелект, които биха работили на крайните устройства, дават фалшиво-позитивни резултати, което рискува наводняване на правоохранителните органи с напълно законни снимки. За да може да бъде въведена регулаторно такава технология, тя трябва да отговаря на всички тези (и други) предизвикателства – нямаме право затворени, експериментални технологии да бъдат част от нормативната уредба, още повече, когато се засягат основни конституционни права.
3. Технологията (ако евентуално някой ден бъде създадена достатъчно добра такава) трябва да е с отворен код, а ако ползва AI – да е с отворен модел и много ясен и прозрачен процес за одит на данните за трениране. Също така, централната база данни трябва да е обект на много строги процедури за подаване и проверка на съдържание, защото в противен случай държава членка с ниско ниво на върховенство на правото може да подава и друго съдържание, вкл. политическо такова, което иска да следи и цензурира. Примерът от миналото лято със свалянето на сатиричния сайт на „Ново начало“ е само индикация за това как може да се злоупотребява. Припомням, че тогава сайтът се появи в списъци на компании за киберсигурност като „съдържание за възрастни“ и беше блокирано в мрежи, където софтуер на тези компании беше инсталиран – тогава това вероятно беше направено от частни подизпълнители на Пеевски, но разлика в подхода няма.
Това са само част от аргументите защо предложението е недообмислено. Нужен е много по-дълъг дебат по темата и много повече научни статии, изследващи и развиващи технологичната готовност за такива подходи. Добрата новина е, че много държави все още се колебаят, а сред тях е Германия, и съответно няма мнозинство в Съвета, а мандатът на Европейския парламент е срещу такъв тип инвазивни промени.
Когато има легитимна критика към ЕС, тя е, че такъв тип регулации са възможни. Но отговорът на тази критика е, че явно държавите-членки държат на гаранциите за лична свобода и че в сериозен дебат в рамките на целия Европейски съюз могат да бъдат спирани оруеловските мерки и да бъдат намирани работещи решения вместо добре звучащи, но неработещи технологични регулации.
Преди две години – на 26 юли 2023-та в 14 часа на магистрала Тракия се обръща камион пълен със скрап. По чудо няма пострадали други коли. Бързо се разбира, че камионът е на Господин Вълев Вълев по-известен като Динко. В първите 24 часа след случая медиите основно тикаха микрофони пред лицето му и чакаха някоя институция да каже нещо. Тъй като никой не се зае, аз изрових всичко налично от публични източници и обобщих нарушенията във Facebook. Отне ми 20 мин. на телефона. След това ги описах подробно в статия, която беше прекопирана и цитирана от доста медии. Оказа се, че не само катастрофиралия, но и много от камионите му нямат технически преглед, гражданска и/или са пътували без винетка, което обикновено е сигнал за по-сериозни нарушения.
17 часа след поста ми във Facebook и два часа след статията в блога Министерството на транспорта и съобщенията излезе с новина, че започват проверка на фирмите на Динко и тази, към която е регистриран камиона. Последваха реакции и информация, че ще му отнемат лиценза заради множество нарушения.
В следващите две години не се чу нищо повече за случая. Динко излезе няколко пъти в медиите за други неща, но не стана ясно нито какво се случва с проверката, нито дали има наистина последствия. С оглед на постоянно изникващите проблеми по пътя, криенето на данни за жертвите, споровете кой какво следва да контролира, проверява и отговаря, популистки недомислени изказвания след поредния инцидент и неспиращите призивите за реални действия реших да проверя къде е лицето Вълев и какво се случва с бизнеса му. Търся отговори на въпросите какво са правили институциите, взели ли са мерки, тези мерки имали ли са ефект и дали поведението на лицето се е променило.
Мисля, че знаете отговора, но нека действаме поред.
Камионите на Динко
В статии от 2023-та се говори, че Вълев има 12 камиона към фирмата си „Бозав“ ЕООД. Обърналият се камион с номер A1256HH е на „Логтранс БГ“ ЕООД. към днешна дата виждаме 10 камиона с данни, че на фирмата на Вълев и още 6, които най-малкото използва, а вероятно също са негова собственост. Така стават 16 камиона с различни конфигурации.
9 от тях виждаме в разрешителни за извършване на пътна помощ актуално към настоящия момент още два се намират в разрешителното от 2022. От първите 9 само 3 са с актуален технически преглед. Един от другите 6 му изтече техническия преглед вчера, а други три не са с ГТП от поне три месеца. Въпреки това, Вълев продължава да им плаща гражданска отговорност и присъстват в регистъра за извършване на пътна помощ.
Два от камионите извършващи пътна дейност заедно с още 7 се намират в регистрациите на „Бозав“ ЕООД за превоз на отпадъци от РИОСВ Стара Загора за цялата страна. Беше получил такова три месеца преди инцидента, след което около седем месеца нямаше разрешение. Издали са му обаче ново през февруари 2024-та. В него се споменават шест камиона, включително катастрофиралия през 2023-та – A1256HH. Към онзи момент той няма нито гражданска отговорност, нито ГТП. Това не пречи да бъде включен във всички разрешения след това – през май и октомври 2024-та и последно януари 2025-та. Други камиони се сменят в тези разрешения, но последното от началото на тази година е интересно, защото от 7 камиона споменати в него, три са без валиден технически преглед и продължават да са независимо, че им се плаща гражданска.
Фирмата на Вълев има и разрешения за третиране на отпадъци. Обновяват му го месец преди инцидента през 2023-та. Въпреки заявките на институциите, че ще му отнемат лицензите за нарушения, получава ново само два месеца след катастрофата – на 20-ти септември 2023-та. Следващото е издадено на 15-ти януари 2024-та. Тук интересното е, че на 25-ти април излиза решение на РИОСВ Стара Загора за отнемане на издаденото през януари и от тогава няма издадено следващо.
Може да ги пренася обаче да пренася отпадъци из цялата страна, макар към днешна дата да е законно да го прави само с два от седемте в разрешението му. Останалите, аналогично на катастрофиралия през 2023-та камион, нямат сведения да са технически изправни.
Пътните такси на Динко
Доколкото задълженията към хазната да не влияят пряко на пътните инциденти, сведения са за отношението на човек и бизнес към закона и ефектът на някакви наложени санкции. В статията ми преди две години писах, че откривам над 11 хиляди лева натрупани глоби към тол агенцията от 2021-ва насам. Към днешна дата тази сума надхвърля 24 хиляди лева. Повечето от натрупаните от тогава са по магистралата за Бургас при Ветрен от камион Y4443AH през септември 2024-та.
Горе виждате обновена карта къде са глобявани 13 камиона използвани от Вълев. В червено са 17-те глоби от 2023-та насам. В тъмно червено е мястото с най-много глоби – 13. В зелено е обновен списък от тези преди инцидента преди две години с други негови камиони, които открих.
Ще се фокусирам върху конкретен случай. Споменатият по-горе камион Y4443AH има наложена санкция за каране без маршрутна карта или валидна тол декларация на 24-ти октомври 2024-та. Глобата е 540 лв., които според сайта на тол агенцията не са платени. Притеснителното обаче е, че техническият преглед на този камион е изтекъл пет дни по-рано – на 19-ти октомври. Глобата е сведение, че се е движил по магистралата незаконно подобно на катасофиралия камион през 2023-та. Нещо повече – вероятно е превозвал пак по същия начин отпадъци, тъй като е включен в разрешителното за това три седмици по-рано – на 3-ти октомври.
Делата на Динко
Открих 34 дела, в които фирмата на Вълев е страна. В 24 от тях той обжалва решения на институции или е страна. 16 от делата са заведени след инцидента през 2023-та.
6 от тях се отнасят до негово заведение в с. Прилеп, Сингуляре. Четири от тях са нарушения в трудовото законодателство – работа без договор или неизплащане на двойна заплата през празниците. Две са за изхвърляне на отпадни води от заведението, включително незаконно изграждане на канал за целта към близката река. В едно документите към едно от делата в Районен съд Карнобат се споменава и незаконно строителство на помещение за хазарт към заведението. Не може да знаем дали е имало слот машини или друг хазарт, но фирмата на Вълев, която е собственик на земята и заведението, не е в никой от регистрите за хазартна дейност.
Останалите 10 дела са заведени от Вълев като обжалва актове. Някои от края на 2023-та са за безопасност на труда и трудовото законодателство. Има няколко за нарушения на ЗУО – липсваща ограда, обезопасяване, незаконни площадки и горене на кабели. Всъщност от последните са и потвърдени най-големите глоби – общо 24 хиляди лв.
5 от делата падат в съда – например за незаконна пътна връзка. Според съда е бил глобен вече през 2019-та за това и в новия акт от края на 2023-та не е упоменато дали пътят е бил направен отново или просто не са го накарали да махне стария. Други актове падат, защото според съда в тях се говори за множество различни нарушения, за които трябвало да се съставят отделни актове. При някои обжалвания намаляват глобите.
Общо след делата заведени от Вълев между октомври 2023 и януари 2025-та са потвърдени глоби за 30000 лв. Осъден е да плати адвокатски разходи за 1270 лв., но и различни институции са осъдени да му платят 6780 лв. по хонорари. Така нето за над година трябва да плати на държавата около 24490 лв. Толкова дължи и в глоби за липса на тол такси и винетки. Не знаем дали е имал и други актове или с тези дела се изчерпва всичко около него.
Институциите и Динко
Докато горе ставаше дума за съдебните дела, има обществена информация и за държанието на Вълев. Преди само три седмици излезе запис за опасно неправилно изпреварване с джипа му, при което за малко да смаже моторист. Цената на пикапа е сериозна и дава да се разбере колко смехотворни са глобите, които му се налагат за постоянни нарушения на трудовото и екологичното законодателство, както и безопасността на труда и движението по пътищата. За същия номер, впрочем има глоби за липса на винетка през 2021 и 2022-ра.
През 2024-та пък излезе информация, че го разследват за участие в престъпна група за изнудвания. Не стана ясно дали е имало резултат от това обвинение или и това разследване е потънало или оставено на трупчета за удобен момент, например при следващ инцидент подобен на онзи през 2023-та. Скоро след инцидента през 2023-та, впрочем, го бяха арестували за агресия спрямо просещ човек. Не стана ясно дали е бил съден или дори глобен – само, че излиза срещу гаранция.
Макар да нямаме информация за всички проверки и актове към бизнеса и личността на Вълев, от заведените дела и описаните факти в протоколи и решения е видно, че институциите са се активизирали сериозно след инцидента. Част от тези актове падат, тъй като не са оформени правилно, санкциите са били прекалени или нарушенията са били отколешни. Забелязва се обаче един вид кампанийно стоварване на регулаторния чук върху Динко.
Какво от това?
От останалата публична информация обаче виждаме, че това не му е повлияло по никакъв начин. Надали има изненадани, но в крайна сметка това е идеята на глобите и проверките. Не помага фактът, че изглежда проверки преди инцидента, както и година след него явно няма. Нарушения като незаконно строителство, горене на отпадъци и проблеми с безопасността и трудовите правоотношения са масови и отколешни и това изглежда не е изключение за бизнеса на Вълев. Достатъчно е да се сниши за известно време и да продължава по старо му. Поне до следващия обърнат тир и навярно размазана жертва по пътя.
Направих си труда да извлека цялата тази информация не за да говоря за една банално патологична личност, а за изводите, които може да си направим за институциите ни и как реагираме на тази патология, нарушения и откровени престъпления. След като прахта улегне, катастрофата се разчисти, дъжда измие кръвта, следват няколко проверки – бланкетни по думите на един съдия, няколко акта, няколко дела, няколко шумни заглавия, няколко нескопосани обвинения връщани на прокурорите години наред за фрапантни грешки и забравяме до следващия път.
Това стана с Динко и оная катастрофа. Това продължава да прави той до ден днешен като лакмус за институциите ни. Това се случва с парашутите, катастрофите, болниците ни, корупцията, обществените поръчки и прочие. Това с тира му беше просто по-очевидно. Всичко това е неизбежен ефект от скритото кадруване в регулаторите, прокуратурата и съдебната система, овладяването им до превръщане в бухалка, а не нещо, което помага на хората. Затова Пеевски и Борисов не искаха конкурси за шефове на регулаторите, спирането на командироването на прокурори и промени във ВСС. Затова беше блокиран одита и създаване на публична, проследима и истински случайно разпределение на делата. Затова Сарафов е все още главен прокурор, а Кошлуков е в БНТ.
Защото не е важно дали регулаторът пише неграмотен акт, прокурорът – нескопосано и често противозаконно обвинение и съдията – решение противоречащо на европейски закони, конституция и десетилетия практика. Важното им е тези да се пишат при команда когато някой трябва да се удари. Това се случва масово в местната власт из страната. Случва се отдавна в бизнеси особено в малките населени места. Затова хора като Динко просъществува и се държи така – защото той е наш проблем и утре той или поредния като него ще убие нашите деца. Овладените регулатори и прокуратура са заети са обслужват други.
Тия дни излезе становище за следенето на средната скорост, което ми се стори толкова абсурдно, че веднага реших, че е излязло от Диана Русинова. Това е същата, която дежури в медиите с фалшива жилетка и още по-измислени тези, но известна с това, че стои зад „експертно“ становище проправил пътя за онзи 215 метров небостъргач в София. Не, в случая става дума за друга организация нямаща общо с официалните институции, която настоява, че системата за следене на средна скорост била пред провал, защото тол камерите не били направени за тази цел. Повтарят и една отколешна теза, че трябвало да се сертифицират камерите, за да можело да следят така движението.
Твърдението беше публикувано от БТА и цитирано от Сега, БНР, Дарик News и много други. Зад института стои Богдан Милчев. Той е бивш шеф на МВР София и е отстранен от поста преди 12 години от тогавашния министър Йовчев от кабинета на Орешарски за несправяне с многото жертви по пътя. Същият Милчев отново преди два дни настоява, че „война по пътищата няма“, а през април възхвалява Пеевски като спасение за безопасността по пътищата. Критикува участието на Русинова в медии и покани от институции, но видимо нивото на компетентност, популизъм и търговия с медийно влияние и експертизи е на същото ниво.
По-важно тук е твърдението за преброителните камерите и следенето на средната скорост. То нито е негово, нито е ново, нито е вярно. Всъщност, както виждаме доста често в последните седмици, поемат се нашумели теми, извъртат се в нещо сензационно и несвързано и се яхват къде за политически, къде за бизнес цели.
Нека го обясня просто, така че дори Русинова и Милчев да го разберат.
Представете си, че си правите селфи разклона на Ветрен при Бургас и го пускате в инста и фейса, защото без content накъде сме. След точно два часа си правите ново селфи на влизане в София и пускате веднага във фейса, защото бързате за поредното дежурене по студията. Всичко шест.
Проблемът е, че имаме две точки, където се знае кога сте били, защото цялата ви работа е да сте пред камерите и соцалките. А разстоянието между тези две точки е грубо 356 км. При нормално каране това ще отнеме поне три часа, но да приемем, че няма ремонти, хранилките на ГЕРБ и ДПС не са крали от дебелината на пътя, та е качествен и няма натоварване и други граничения. Та да кажем, че карате неотклонно със 140 км/ч както е разрешено. Тогава ви трябват точно 2 часа и 32 минути. Минали сте го обаче по-бързо – средно с около 178 км/ч. Браво, юнаци! Има ли значение какъв модел е телефона ви, колата и прочие? Има значение единствено да е ясно в колко часа сте били на дадено място.
Преброителните камерите имат една единствена функция и са сертифицирани отдавна за нея. Те записват номер на кола, която е минала в даден час на дадено място. Това е. Всъщност, записват и доста други параметри, но това е най-важното в случая. Това значи, че въпросните камери си вършат работата и технически данните им могат да се използват за административни процедури и актове за разлика от споделянето в социалките или снимки от лични телефони, тъй като системата е в тол агенцията и е сетрифицирана.
Следенето дали някой има винетка (или тол такса за камионите), гражданска и технически прегледи съответно автоматичното им глобяване е въпрос единствено на използване на тези нормативно издържани данни като се установи, че превозно средство е било на пътя в даден ден при наличието или липсата на друго обстоятелства. С малко повече работа по снимките може да се приложи същото за камините за боклук, дървесен материал и опасни материали , карането в сервизната лента, карането на тирове в забранени части на деня (шум, жега, натоварено движение) и прочие.
Аналогично, по примера горе, тези данни могат да се използват да се установи, че една кола е изминала определено разстояние непонятно бързо. Технически това винаги е било възможно. Оправданието до преди няколко години беше липсата на нормативна уредба да го позволи на КАТ. Всъщност, още преди две години беше готово технически да се следи средната скорост. Тогава именно МВР блокира усилията с аналогични на горните непонятни изисквания за някакво сертифициране. Освен, че пилеят публични ресурси, липсва и обяснение кое налага това технически или нормативно извън желанието на самата полиция да протака тази мярка.
Нещо повече, от самото начало на тол агенцията и преброителните камери, МВР винаги е могла да следи за средна скорост с малко усилия. Има всички данни за всеки минавал някога през дадено място. Това включва както коли на службите и НСО, така и колите на всички, които четем всяка седмица, че са размазали някого на пътя. Да, тези данни не включват камерите от градовете и не включват цялата пътна мрежа, но това е най-вече заради нежелание на МВР. Това означава, че ако е искала, МВР е можела винаги да контролира средна скорост, ако не за глоби, то поне за оценка на риска и маркиране на редовно нарушаващи скоростта номера.
Всичко това следва да ви говори за огромно нежелание и лобиране да се спре тази мярка, както и да се следят системните нарушители. При това идва именно от институции и говорещи глави с редовни заявки в посока намаляване на жертвите по пътищата. Макар сега законът да предвижда следене само на 50 участъка, дори със сегашните камери е възможно много повече, а с добавянето на още, включително общинските, ще може да се покрият и градовете.
Не мислих да се занимавам с темата за следенето на средната скорост и глобите за превишаването ѝ. Питаха ме дори дали няма да правя карта на отсечките. Не писах до сега и не направих карта не защото липсваше разбиране по темата, а защото ми се стори, че именно това неразбиране може би ще подтикне хората все пак да спазват ограниченията.
Наистина, в последните две седмици прекосих България и се виждаше именно това – почти липсваха мигащите, пресвяткащите и натискащите се да карат със 180 докато изпреварваш колона от тирове, например. Едно пътуване е, възможно да е краткотрайно или да съм имал късмет. Вие забелязвате ли разлика?
Както писах в четвъртък, в рамките на 48 часа след отговора на Желязков на критиките ми бяха проведени два търга, един от които от списъка с „отпаднала“ необходимост. Именно той беше продаден за 23100 лв. Представлява земя с рушаща се сграда в с. Голям Желязна в Ловеч. В парцела попада и трафопост, който не е обект на продажба. Купувачът е инициатива за създаване на кулинарно училище, която е купила сградата на местното училище в селото и го е възстановила за нов живот. Сега купуват този имот в близост. Не знам нищо за работата им, но от малкото прочетено определено искам да знам повече.
По всичко личи, че това е положителен пример за държавна земя, която влиза в ръцете на хора, които искат да правят нещо полезно и смислено с нея, показва отново че отговорът на Желязков е подвежда обществото. Показва също колко хаотично е правен списъка и се подхожда към тези продажби, защото сред държавните имоти с „отпаднала необходимост“ виждаме също въпросната сграда на селското училище купено от същата фирма още преди години.
Малкият имот е продаден на 8-ми август. Големият имот е продаден преди години, но пак е в списъка.Училището в селото, което е било продадено и към 2024-та вече се възстановява от новия собственик
Бъдещите търгове са също на картата
Намерих обаче още нещо и снощи прекарах отново значително време да сложа на картата. На страницата на АППК има списък с текущи проекти за нови търгове. Тоест информация за имоти, които ще най-вероятно ще обявяват за продажба.
Към този момент виждаме 25 такива проекта. 15 от тях засягат имоти в списъка на Желязков и по-специално 34 парцели или сгради в него. Това означава още 14 търга отгоре на 6-те, за които говоря горе, които може да бъдат обявени и в някои случаи продадени преди края на ваканцията на Народното събрание. Нещо, с което Желязков е напълно наясно излизайки с тази формулировка на отговора си.
Тези проекти ще намерите в нов филтър на картата „Проекти за търгове“. Показват номер, който се състои от датата, когато съм ги видял последно и пореден номер в този документ. Тъй като е Excel таблица, не изглежда да имат уникални номера, затова съм направил такъв сам. Таблицата обаче изглежда се съставя доста добре, така че ще може да следим какво идва като нови търгове. Информацията съдържа само описание на обектите и данъчна оценка. Аз добавям освен кога съм видял за пръв път проекта, кога за последно е бил там или кога виждам, че е махнат от списъка. Тогава, ако има обявен търг, той ще се види на същото място.
Ето например такъв проект за сграда до Младежкия парк в Русе – номер в списъка на Желязков 2580, собственост Областна администрация Русе и данъчна оценка 258 хиляди лева.
Сграда в Русе с проект за търг
Ето пример и с 11 сгради зад летище София с обща данъчна оценка от 2.7 млн. лв.
Сгради в София с проект за продан.
Тъй като виждам само последният списък с проекти, това не значи, че някои от тях не са започнали доста по-отдавна. Също, данъчната оценка видимо няма да е началната цена на търговете. Например, има един проект в Криводол, където нямам кадастриален идентификатор и мога да го покажа само към населеното място. Виждаме на същото място търг, който не е успешен през 2024-та с начална цена 75 хил. лв. Към сегашна дата виждаме проект за продажба на същото с данъчна оценка под 24 хил. лв. Т.е. опитват се отново и вероятно търгът ще е за повече.
Този пример показва трудността да се свържат проекти, търгове и имоти в списъка за разпродажба на кабинета, когато няма точна информация за местоположението. Търся начин да реша този проблем, за да не пропускаме тези случаи.
