Category Archives: технология

Неразбиране и лобизъм срещу глобите за висока средната скорост

от Боян Юруков

лиценз CC BY-SA

Тия дни излезе становище за следенето на средната скорост, което ми се стори толкова абсурдно, че веднага реших, че е излязло от Диана Русинова. Това е същата, която дежури в медиите с фалшива жилетка и още по-измислени тези, но известна с това, че стои зад „експертно“ становище проправил пътя за онзи 215 метров небостъргач в София. Не, в случая става дума за друга организация нямаща общо с официалните институции, която настоява, че системата за следене на средна скорост била пред провал, защото тол камерите не били направени за тази цел. Повтарят и една отколешна теза, че трябвало да се сертифицират камерите, за да можело да следят така движението.

Твърдението беше публикувано от БТА и цитирано от Сега, БНР, Дарик News и много други. Зад института стои Богдан Милчев. Той е бивш шеф на МВР София и е отстранен от поста преди 12 години от тогавашния министър Йовчев от кабинета на Орешарски за несправяне с многото жертви по пътя. Същият Милчев отново преди два дни настоява, че „война по пътищата няма“, а през април възхвалява Пеевски като спасение за безопасността по пътищата. Критикува участието на Русинова в медии и покани от институции, но видимо нивото на компетентност, популизъм и търговия с медийно влияние и експертизи е на същото ниво.

По-важно тук е твърдението за преброителните камерите и следенето на средната скорост. То нито е негово, нито е ново, нито е вярно. Всъщност, както виждаме доста често в последните седмици, поемат се нашумели теми, извъртат се в нещо сензационно и несвързано и се яхват къде за политически, къде за бизнес цели.

Нека го обясня просто, така че дори Русинова и Милчев да го разберат.

Представете си, че си правите селфи разклона на Ветрен при Бургас и го пускате в инста и фейса, защото без content накъде сме. След точно два часа си правите ново селфи на влизане в София и пускате веднага във фейса, защото бързате за поредното дежурене по студията. Всичко шест.

Проблемът е, че имаме две точки, където се знае кога сте били, защото цялата ви работа е да сте пред камерите и соцалките. А разстоянието между тези две точки е грубо 356 км. При нормално каране това ще отнеме поне три часа, но да приемем, че няма ремонти, хранилките на ГЕРБ и ДПС не са крали от дебелината на пътя, та е качествен и няма натоварване и други граничения. Та да кажем, че карате неотклонно със 140 км/ч както е разрешено. Тогава ви трябват точно 2 часа и 32 минути. Минали сте го обаче по-бързо – средно с около 178 км/ч. Браво, юнаци! Има ли значение какъв модел е телефона ви, колата и прочие? Има значение единствено да е ясно в колко часа сте били на дадено място.

Преброителните камерите имат една единствена функция и са сертифицирани отдавна за нея. Те записват номер на кола, която е минала в даден час на дадено място. Това е. Всъщност, записват и доста други параметри, но това е най-важното в случая. Това значи, че въпросните камери си вършат работата и технически данните им могат да се използват за административни процедури и актове за разлика от споделянето в социалките или снимки от лични телефони, тъй като системата е в тол агенцията и е сетрифицирана.

Следенето дали някой има винетка (или тол такса за камионите), гражданска и технически прегледи съответно автоматичното им глобяване е въпрос единствено на използване на тези нормативно издържани данни като се установи, че превозно средство е било на пътя в даден ден при наличието или липсата на друго обстоятелства. С малко повече работа по снимките може да се приложи същото за камините за боклук, дървесен материал и опасни материали , карането в сервизната лента, карането на тирове в забранени части на деня (шум, жега, натоварено движение) и прочие.

Аналогично, по примера горе, тези данни могат да се използват да се установи, че една кола е изминала определено разстояние непонятно бързо. Технически това винаги е било възможно. Оправданието до преди няколко години беше липсата на нормативна уредба да го позволи на КАТ. Всъщност, още преди две години беше готово технически да се следи средната скорост. Тогава именно МВР блокира усилията с аналогични на горните непонятни изисквания за някакво сертифициране. Освен, че пилеят публични ресурси, липсва и обяснение кое налага това технически или нормативно извън желанието на самата полиция да протака тази мярка.

Нещо повече, от самото начало на тол агенцията и преброителните камери, МВР винаги е могла да следи за средна скорост с малко усилия. Има всички данни за всеки минавал някога през дадено място. Това включва както коли на службите и НСО, така и колите на всички, които четем всяка седмица, че са размазали някого на пътя. Да, тези данни не включват камерите от градовете и не включват цялата пътна мрежа, но това е най-вече заради нежелание на МВР. Това означава, че ако е искала, МВР е можела винаги да контролира средна скорост, ако не за глоби, то поне за оценка на риска и маркиране на редовно нарушаващи скоростта номера.

Всичко това следва да ви говори за огромно нежелание и лобиране да се спре тази мярка, както и да се следят системните нарушители. При това идва именно от институции и говорещи глави с редовни заявки в посока намаляване на жертвите по пътищата. Макар сега законът да предвижда следене само на 50 участъка, дори със сегашните камери е възможно много повече, а с добавянето на още, включително общинските, ще може да се покрият и градовете.

Не мислих да се занимавам с темата за следенето на средната скорост и глобите за превишаването ѝ. Питаха ме дори дали няма да правя карта на отсечките. Не писах до сега и не направих карта не защото липсваше разбиране по темата, а защото ми се стори, че именно това неразбиране може би ще подтикне хората все пак да спазват ограниченията.

Наистина, в последните две седмици прекосих България и се виждаше именно това – почти липсваха мигащите, пресвяткащите и натискащите се да карат със 180 докато изпреварваш колона от тирове, например. Едно пътуване е, възможно да е краткотрайно или да съм имал късмет. Вие забелязвате ли разлика?

The post Неразбиране и лобизъм срещу глобите за висока средната скорост first appeared on Блогът на Юруков.

Желязков продължава разпродаването на държавни имоти с над 20 търга

от Боян Юруков

лиценз CC BY-SA

Както писах в четвъртък, в рамките на 48 часа след отговора на Желязков на критиките ми бяха проведени два търга, един от които от списъка с „отпаднала“ необходимост. Именно той беше продаден за 23100 лв. Представлява земя с рушаща се сграда в с. Голям Желязна в Ловеч. В парцела попада и трафопост, който не е обект на продажба. Купувачът е инициатива за създаване на кулинарно училище, която е купила сградата на местното училище в селото и го е възстановила за нов живот. Сега купуват този имот в близост. Не знам нищо за работата им, но от малкото прочетено определено искам да знам повече.

По всичко личи, че това е положителен пример за държавна земя, която влиза в ръцете на хора, които искат да правят нещо полезно и смислено с нея, показва отново че отговорът на Желязков е подвежда обществото. Показва също колко хаотично е правен списъка и се подхожда към тези продажби, защото сред държавните имоти с „отпаднала необходимост“ виждаме също въпросната сграда на селското училище купено от същата фирма още преди години.

*Малкият имот е продаден на 8-ми август. Големият имот е продаден преди години, но пак е в списъка.*

*Училището в селото, което е било продадено и към 2024-та вече се възстановява от новия собственик*

Бъдещите търгове са също на картата

Намерих обаче още нещо и снощи прекарах отново значително време да сложа на картата. На страницата на АППК има списък с текущи проекти за нови търгове. Тоест информация за имоти, които ще най-вероятно ще обявяват за продажба.

Към този момент виждаме 25 такива проекта. 15 от тях засягат имоти в списъка на Желязков и по-специално 34 парцели или сгради в него. Това означава още 14 търга отгоре на 6-те, за които говоря горе, които може да бъдат обявени и в някои случаи продадени преди края на ваканцията на Народното събрание. Нещо, с което Желязков е напълно наясно излизайки с тази формулировка на отговора си.

Тези проекти ще намерите в нов филтър на картата „Проекти за търгове“. Показват номер, който се състои от датата, когато съм ги видял последно и пореден номер в този документ. Тъй като е Excel таблица, не изглежда да имат уникални номера, затова съм направил такъв сам. Таблицата обаче изглежда се съставя доста добре, така че ще може да следим какво идва като нови търгове. Информацията съдържа само описание на обектите и данъчна оценка. Аз добавям освен кога съм видял за пръв път проекта, кога за последно е бил там или кога виждам, че е махнат от списъка. Тогава, ако има обявен търг, той ще се види на същото място.

Ето например такъв проект за сграда до Младежкия парк в Русе – номер в списъка на Желязков 2580, собственост Областна администрация Русе и данъчна оценка 258 хиляди лева.

Ето пример и с 11 сгради зад летище София с обща данъчна оценка от 2.7 млн. лв.

Тъй като виждам само последният списък с проекти, това не значи, че някои от тях не са започнали доста по-отдавна. Също, данъчната оценка видимо няма да е началната цена на търговете. Например, има един проект в Криводол, където нямам кадастриален идентификатор и мога да го покажа само към населеното място. Виждаме на същото място търг, който не е успешен през 2024-та с начална цена 75 хил. лв. Към сегашна дата виждаме проект за продажба на същото с данъчна оценка под 24 хил. лв. Т.е. опитват се отново и вероятно търгът ще е за повече.

Този пример показва трудността да се свържат проекти, търгове и имоти в списъка за разпродажба на кабинета, когато няма точна информация за местоположението. Търся начин да реша този проблем, за да не пропускаме тези случаи.

Пример за имот без ясно местоположение, който е списъка, има проект и провален стар търг, които не мога да свържа автоматично

The post Желязков продължава разпродаването на държавни имоти с над 20 търга first appeared on Блогът на Юруков.

Затриват важен инструмент срещу корупция и имотни измами

от Боян Юруков

лиценз CC BY-SA

Правосъдният министър предлага да се спре възможността да се вадят незаверени копия от актове вписани в имотния регистър. Като причини дава борба с имотните измами, която сега води предимно с PR съобщения. Разбра се защо реално е подхванал темата. Тази промяна е крайно опасна – всъщност помага на имотните измамници като страничен ефект, но в основата си цели нещо съвсем друго.

Достъп до актовете в имотния регистър сега има всеки. За целта обаче трябва да се идентифицираш с електронен подпис, така че да е видно както за собствениците, така и за съдебната система кой е гледал какви документи и кога. Всичко е проследимо и ясно. Т.е. ако искаха да се борят с измамници, „просто“ трябва да имаме работеща прокуратура и разследване, липса на чадъри в правосъдното министерство и съда. Това го няма и си го казват.

В момента този свободен, но проследим достъп до актовете се използва именно за борба с измамите – всеки от нас може да види ясно дали и кой притежава имот, от който се интересуваме, дали документът пред нас е подправен и е спирачка за редица други схеми, за които чуваме в медиите. Георгиев се опитва да махне именно безценен инструмент в ръцете на обикновените граждани, с който се пазим. Това обаче е само страничен ефект.

Още по-ценен е този инструмент е за журналисти, активисти и дори съвестни държавни служители, които така следят за корупция, връзки между политици, бизнес, прокурори, съдии, нездрави интереси и схеми каквито прозират в продажбата на 4400-те държавни имота. Използвам го дори аз в разследвания си. Именно тази публичност позволена и уредена нормативно се опитва да затрие Георгиев. За всеки обръщал внимание на нещо в държавата е ясно, че ще е в полза на ГЕРБ НН и ДПС НН.

Не можах да тагна и попитам за тези неща самия Георгиев, защото ме е блокирал още от времето, когато беше общински съветник в София. Тогава правеше същите схеми и обръщане на обективни факти с главата надолу, за да лобира за вредни за обществото решения в услуга на конкретен интерес. Сега го прави на национално ниво.

Твърденията на министерството и Георгиев ще намерите на страницата им. Проектът за промените ще намерите пак там. Призовавам да подавате становища в консултациите в Strategy.bg. Те продължават до 9-ти септември и макар да не очаквам Георгиев да отчете каквато и да е външна критика или искания за корекции, важно е да се покаже, че намеренията му са прозрачни и промяната е опасна.

The post Затриват важен инструмент срещу корупция и имотни измами first appeared on Блогът на Юруков.

Спирал ли е Желязков продажбите и какво въобще ще гласуват депутатите?

от Боян Юруков

лиценз CC BY-SA

На 1-ви август публикувах поредния текст от сагата с държавните имоти за разпродажба. В него освен всичко друго описах как списъкът с над 4400 имоти обсъждани и готвени за продажба от кабинета на Желязков е изчезнал от сайта на МРРБ, както и че обявени търгове изчезват от публичния регистър. Списъкът остава единствено наличен в оригиналната статия, с която разкрих него и картата, която го направи истински използваем.

Този текст остана сравнително незабелязан до 4-ти август, когато по покана на радио Хоризонт описах проблемите с хаоса и липсата на прозрачност в този процес. Същия ден Клуб Z са искали коментар от Министерството на регионалното развитие и благоустройството, които им отговарят с прессъобщение. В него потвърждават, че списъкът е свален от сайта, но това било за да се внесат корекции от институциите, както и че местната власт е проявила интерес към имотите и искала да ѝ се предоставят. Повечето от въпросните искания всъщност текат от години без развитие, но все още няма отговор как тези имоти са попаднали в списъка. МРРБ също отричат да има активни търгове за имоти от списъка. За последното Клуб Z цитират пресконференция на Спаси София, които от своя страна изглежда визират отново моята статия и карта свързваща търгове с имоти.

Поредният отговор на кабинета

В следващите дни множество медии писаха за казуса и особено се възроди темата за амфитеатъра в София, който дадох като пример разкривайки данните за продажбите в края на юни. Имаше още няколко подписки и множество сигнали към платформата Uchastvai.bg. Вчера към 17 часа Министерски съвет пусна ново прес-съобщение, което хем доразвива, хем си противоречи с казаното от МРРБ.

…Съгласно Приложение 2, започна подготовка на Индикативен списък на имоти – държавна собственост, нуждата от които е отпаднала. Същият списък е публично достъпен с цел пълна прозрачност и информираност на обществото и е в процес на изработване, попълване и прецизиране.

В него Желязков твърди, че по темата има политически спекулации, лъжи и внушения. Доколкото може би си е негова лична интерпретация, това клише не може да е извинение за бягане от критика и отговорност. Противоречи си обаче като твърди, че списъкът е публичен – към момента на пускане на прес-съобщението, както и до края на деня то все още липсва от страницата на МРРБ и не е налично към документите в решенията на МС. Оригиналът е архивиран единствено на статията, с която започнах темата. Паралелно с това повтаря думите на МРРБ, че списъкът се „прецизира“, та не става ясно дали Желязков сам е сигурен дали нещо е публично или не. Разбиранията ни за прозрачност видимо се разминават.

Има ли продажби на имоти?

За пореден път обръщаме внимание, че към момента продажби по реда на тази програма не се осъществяват, тъй като редица ведомства и общини са заявили за своите нужди желание да придобият имоти с отпаднала необходимост.

Ако разглеждаме строго семантично горното твърдение, то е формално вярно заради две ключови фрази: „към момента“ и „по реда на тази програма“. Ако вземем твърдението му в цялостта си обаче е очевидна лъжа.

В точния момент на публикуването на съобщението няма активни търгове на страницата на АППК. Но само формално. Търговете обикновено траят няколко часа, в които има „продажба“. Семантично е прав, че в 17:00 на 6-ти август няма активна продажба. Ще има обаче в 11:00 на 7-ми август за апартамент в Обзор (търг 1013). Ще тече вероятно докато четете тази статия. Ще има още един на 8-ми август пак от 11:00 за парцел и сграда в с. Голям Желязна, Ловеч. Последният, впрочем, е именно част от списъка на Желязков с 4400-те – имот номер 4205, търг номер 1017. Т.е. ще има продажба от „списъка“ 42 часа след твърдението на Желязков, но не „към момента“.

Интересен момент е, че доста медии съобщиха, че „кабинетът спира продажбите“. Не това се казва в прес-съобщението. Не прави заявка, че ще спира нещо или че няма да продава, а че иска депутатите да решат дали да го спрат. Дневник го описват добре.

*Активните търгове за имоти от списъка на Желязков*

Тук обаче идва втората семантична гимнастика – „по реда на тази програма“. Всъщност, заедно със споменатия горе имот има общо шест от списъка скрит от Желязков, които имат активни търгове: този в с. Голям Желязна, Ловеч; в Тръстеник (търг 1018); в Габрово (търг 1009); два в Стара Загора (1015 и 1016) и в Свиленград (търг 1001). Както писах миналата седмица, има още пет търга, които бяха заличени противно на досегашната практика. Вероятно същата съдба очаква и тези. С горната фраза обаче Желязков може да се оправдае, че тези заедно с останалите 22 активни търга са всъщност „по друг ред“. От тях два са публикувани в деня на прес-съобщението на Желязков, три – предходния ден, 10 в деня преди статията ми обявяваща изтритите търгове, а останалите – след първата ми статия, когато се клеха, че ще продават едва след подробен анализ.

Впрочем, до ден днешен няма отговор какво всъщност значи „отпаднала необходимост“ или публикувани анализи или части от тях за който и да е от 4400-те имота. Знаем обаче, че вече има продадени имоти от митичния индикативен списък. Откривам поне 10 такива случая. Девет от тях са преди приемането на „плана“ в края на май. Един в Трявна е още през 2022-ра. Два – в Стара Загора и Плиска – са през 2024-та. Още шест са продадени с търгове между февруари и 7-ми май 2025-та. Един в Драгоево, Велики Преслав (търг 1010) е проведен успешно на 24-ти юли. По същото време Желязков отговаря на депутати от Да, България, че няма подробни анализи за отпаднала необходимост на имоти и настоява, че не се продават. Явно за този не е била нужна. Останалите продадени преди обявяването на списъка все пак намират място в него, което е поредния белег за хаоса в работата на кабинета и бързането по тази тема.

Още за картата

Знам, че в последната статия се зарекох да правя повече промени, а само да се допълват автоматично статуса на търговете. Обаче с последните изяви на Желязков се налага. Добавих два филтъра – предстоящи и „минали и изтрити“ търгове. Активни са само когато се избира опцията за известни или такива от списъка на Желязков. Филтрите не се взимат под внимание когато се търси по текст.

*Всички предстоящи търгове за държавни имоти*

Тук виждате пример за всички предстоящи търгове на АППК. Поради естеството на автоматичното им обработване и хаоса в данните на МРРБ и АППК, на места ще видите, че се засича търг за продажба на апартамент в страда или имот споменат списъка на Желязков. Т.е. е възможно с търг да се продава съседен апартамент или офис сред 4400-те имота или направо там цялата сграда да се продава, а да виждаме търг за отделен апартамент.

Какво всъщност пита Желязков депутатите?

Това не става ясно от прес-съобщението му. Докато не видим официалния документ внесен в парламента може само да гадаем. В деня на прес-съобщението му и заседание на кабинета липсва решение в публичното деловодство на кабинета и нямаше такава точка в дневния ред. Първо казва, че ще иска парламента да реши какво да се прави с този списък, но не предоставя оригиналния списък или ревизиран такъв. Ако не са го публикували още, значи още не е готов. Надали следва да предполагаме, че министър председателят би крил умишлено такава информация от публичността. При такава липса обаче депутатите няма да имат друг избор освен да се ориентират по моята карта.

Казва също, че ще иска депутатите да приемат решение, с което да му забранят да продава имотите докато пак депутатите не одобрят списъка. Тази формулировка е повече от странна. В същото време твърди, че не се провеждат такива продажби, което показах, че е лъжа за всеки здравомислещ човек. Едно обяснение би било, че сам не може да контролира собствените си действия или администрацията си и прехвърля несвойствена отговорност на парламента. Това би било логично само за нездравомислещ човек … или такъв добре запознат с нездравите зависимости в кабинета и новото начало в местния и публичен живот на държавата.

В същото време търговете си текат, обявите за продажба на друго имущество и отдаване на наем в АППК надвишават всичко, което администрацията е виждала до сега. Пряко на първоначалната ми похвала към Желязков, че все пак публикува нещо, видимо прозрачността и отчетността го уплаши и продължи както го води инстинкта. Аз пък мога само да ви призова да подавате сигнали, за да научим повече какво се случва по места и да искаме отговори.

Целият шум около тези имоти обаче сякаш помогнаха на доста национални медии да замълчат изцяло или да премълчат ключови детайли и имена по други теми. Например новата „Лафка“ на Пеевски под формата на държавни магазини; как близък кадър на Пеевски е начело на КЗК и как иска да я закрие вливайки я в другата му бухалка ДАНС; как немските медии отразиха завземането на властта от Пеевски; как Таки ще има достъп до целия трафик на България и ще може да следи всички коли, включително НСО и дипломати и множество други скандални решения на кабинета и парламента преди ваканцията им.

Вие забелязахте ли ги?

The post Спирал ли е Желязков продажбите и какво въобще ще гласуват депутатите? first appeared on Блогът на Юруков.

Оценка на отношението към упражняването на власт

от Божидар Божанов

лиценз CC BY

В края на предишни парламентарни сесии правих конкретни отчети на свършеното от мен като законодателна дейност и дейност по парламентарен контрол. Сега такъв няма да има, защото в опозиция почти нищо не минава и отчетът би изглеждал като каталог на неуспелите законодателни инициативи.

Сред тях (39 законопроекта и 26 предложения между 1-во и 2-ро четене) има множество такива, чието отхвърляне има политическа цена, но изброяването за целите на това да кажем „колко лоши са управляващите“ няма собствен смисъл. И е по-ефективно да се посочва в момента и в контекста, в който се случи (иначе примери за отхвърлени от управляващите добри инициативи има много – уведомленията за здравни събития по sms/viber за да се ограничи източването на НЗОК; мерките срещу имотните измами; отпадането на стикерите от предното стъкло; дигитализацията на болничните; облекченията при издаване на лични карти; дигитализацията на инвестиционното проектиране; и др.).

Вместо това, в една доста дълга публикация, ще разгледам политическите причини за неприемането на тези и много други неща. И то е, най-просто казано, че сме в опозиция, а приоритетите на опозицията не са важни. Дори когато опозицията предложи нещо смислено, управляващите, в желанието си да демонстрират силата на мнозинството, го отхвърлят. Или внасят аналогично свое предложение, което подкрепят, за да не бъдат обвинени, че са против правилните неща (имаше няколко такива примера, които можем да отчетем като успех – наши предложения, внесени от управляващите).

Защо сме в опозиция?

Но защо сме в опозиция? Кратката версия сме я казвали многократно: след като от Демократична България бяхме на масата на преговорите за правителство и поставихме въпросите за ограничаване на влиянието на Пеевски в институциите като елемент от коалиционното споразумение, бяхме извадени от преговорите (а тези няколко точки от споразумението – изтрити). Въпросът за премиера беше последващ, както многократно бяхме заявили, затова обяснението на ГЕРБ, че прекратяват преговорите, защото не одобряваме техния кандидат премиер, не беше убедително. Но нека да видим какво стои под тази фактология.

Участието в преговорите беше с цел да предотвратим нещата, които се случват в момента – дозавладяване на държавата от Пеевски, плавното преминаване към мека диктатура, попълването на регулаторите с многогодишни мандати с ключови хора на Пеевски, и др. Виждахме вкл. риска за еврозоната, който се оказа реален в началото на мандата, когато управляващите бяха силно разколебани и трябваше да действаме с натиск отвън. И за да не се реализират всички тези рискове, преговаряхме.

И когато сега някой казва „защо не спрете Х“, а преди 8 месеца същият човек е казвал „защо сядате с тия на преговори“, отговорът може би не е очевиден и трябва да се каже – в ролята на опозиция не можеш да спреш почти нищо. Не можем да спрем избора на човек на Пеевски в Конституционния съд, който след 2 месеца вероятно ще позволи на ВСС да избере Сарафов. И съответно можехме да спрем избора на Сарафов само временно през измененията в Закона за съдебната власт, но трайно можехме да спрем не само Сарафов, но и други подобни кандидатури за главен прокурор (на които Пеевски звъни с разпореждания), единствено ако бяхме част от мнозинство, което избира ВСС, и Пеевски е извън това мнозинство. Защото с 36 депутати не можем да спрем пропукването на светския характер на образованието; същото е за измененията в Закона за държавната собственост и екооценките – можем с процедурни хитрости да забавим или да вдигнем политическата цена на такива действия, но не можем да ги спрем; не можем да спрем тормоза спрямо бизнеса под претекст „борба със спекулата“ – успяхме само да го олекотим с остра реакция, но дотолкова.

Можем да постигаме разумни компромиси, когато управлението зависи от нас. А когато не зависи – „кучетата си лаят, керванът си върви“. Т.е. като опозиция не можем да спрем разпада на държавата. Ние го знаехме тогава, но това не изглеждаше като споделено разбиране. И ако октомври ВСС избере Сарафов на 7-годишен мандат, това ще е пряко следствие от нашето неучастие в управлението. Важно е да си даваме сметка за това, когато претегляме плюсовите и минусите.

Моралният аспект на политическите решения

Имаше мнения, че преговорите за управление са неморални. Аз не смятам, че политически преговори с наши опоненти са морално компрометиращи. Биха били, ако кажем „майната им на приоритетите, важното е да сме във властта“. Но ние бяхме в преговорите именно за да постигнем целите, които сме поставили преди изборите и сме получили гласове за тях. Моралният аспект в важен в лично качество – да не пристъпваш морални граници. И аз не смятам, че сме пристъпили такива.

Но кой носи морална отговорност за щетите, които носи това управление на държавата? Морално ли беше да оставим още дълго време всички пионки на Пеевски във ВСС, регулатори, служби (дали с изтекли мандати или да бъдат презаредени – все едно)? Личният ни комфорт да не бъдем критикувани, заемайки героична поза на твърда опозиция на всичко и всички, беше в конфликт с отговорността, която носим, и която ни е дадена от избирателите. Конфликт, който не беше явен, и който не преекспонирахме, но за който трябва да си даваме сметка, от дистанцията на времето.

Разбира се, с този анализ не можем да спестим историческата вина на ГЕРБ, че заковани за Пеевски чрез зависимостите си, правят почти невъзможни нормалните политически разговори и преговорите по приоритети. Борисов затова се скри от онези преговори и отказа да се среща с нас. Може би Пеевски не го пусна, че да не вземе да поеме ангажимент за нещо, дето не трябва. Този тандем, със своето нежелание да губи влияние в съдебната власт (където не би трябвало изобщо да има такова), но с позиционирането си в прозападния сегмент, е в основата на политическата криза, което усложнява задачата на политическите представители на демократичната общност.

Тогава отчетохме и друго – ако без широко разбиране за мотивите на нашите действия влезем в едно управление, електоралната ни подкрепа ще намалее дотолкова, че да няма значение какво опитваме да направим или спрем. Защото тежестта ти в едно управление не е функция само на броя депутати, с които го подкрепяш, а и на обществената легитимност, която носиш. Този факт беше използван при ротацията – знаейки, че обществената ни подкрепа е намаляла, Пеевски и Борисов избраха предсрочни избори пред това Пеевски да бъде лишен от гарантирана квота във ВСС. Защото знаеха, че сме в слаба позиция. Между другото, тази отслабена обществена подкрепа беше и една от причините Конституционният съд спокойно да отмени промените в Конституцията, с които Пеевски вече беше започнал да губи влияние – защото бяха наясно, че обществена реакция няма да има.

Сядането на масата на преговорите през декември миналата година беше съпроводено и с множество коментари, че преговори не трябва да се водят и че не трябва да сме на тази маса. Защото ще ни излъжат, защото са „лоши и комрумпирани“, защото не са подписали „декларацията“ и т.н. Други отидоха по-далеч и се усъмниха в нашите мотиви и преминат в публична атака – част от тях бяха тролове и симпатизанти на други партии, но част легитимно изразяваха мнението си. И то е „никога (пак) нищо с ГЕРБ“. Разбира се, има съгласие по „никога с ДПС-НН“ и „никога с проруската Възраждане“. От 48-ото (сега сме 51-о) Народно събрание досега, ГЕРБ, ДПС и Възраждане имат над 121 гласа. Т.е. когато абсолютизираме тези червени линии, значи, че трябва да сме опозиция.

В 48-ото и 50-ото НС заложихме на този подход. И затова нямаше избрано правителство и кризата се задълбочи. В 51-ото подходихме едновременно диалогично и твърдо – възможно е участие, но само при много ясни, писмени гаранции, че механизмите на завладяване на държавата (в настоящия момент – от Пеевски) ще бъдат разградени. Това видимо не беше прието, поради което ние останахме в опозиция – няма нищо трагично в това. Трябва да има периоди, в които политическите сили са в опозоциия. Такава е нормалната логика.

Разговорът за отношението към властта

Но нека да ползваме този период на опозиция, за да проведем разговора за отношението към властта и условията, при които тя се упражнява. И защо се упражнява. И какво става, когато не се упражнява – тя не търпи вакуум, и тогава се упражнява от други – от тези, които не бива да я упражняват, по мнението на нас и нашите избиратели. И то без възпиращата ни роля.

В момента се упражнява от Пеевски, който не се впечатлява от фейсбук статуси, блогпостове и героични речи на протестите. Него го впечатляват битовите аспекти на властта – дали ще има достатъчно негови хора на ключови позции в служби, регулатори и най-вече ВСС. Дали законите и кадровата неадекватност на контролните механизми ще позволяват на неговите пионки да прилагат безогледна наказателна репресия и да нарушават конституционни права. А тези неща се променят с мнозинство, което се скрепява от правителство. Това е базовата политическа реалност и трябва да изхождаме от нея, когато формулираме отношението си към властта.

На протеста преди няколко седмици колегата Мирчев каза, че трябва да дадем отпор на завладяването на държавата и че ще представим план за това. Този план, неизбежно, трябва да включва формула за властта. Планът трябва да включва условията, при които да бъде упражнявана властта. И този план, поставяйки големи цели, трябва да е и реалистичен. Реалистичен би бил план за постигане на максимално силна позиция, от която да се правят разумни компромиси в името на целта – освобождавне на завладяната държава, премахване на бухалките, връщането на България в треактория на позитивно развитие като западна демокрация, а не като източна мека диктатура. Важно е да имаме реалистични очаквания, защото нарушаването на очакванията е лъжа, а хората най-много мразят да ги лъжат. Важно е и да поставим ясни цели, в името на които могат да бъдат правени определени компромиси – удържане на свободата от двата големи риска – вътрешния (Пеевски и корупцията) и външния – проникването на руското влияние (двата риска, в крайна сметка, конвергират, защото руското влияние прониква през корупционно-пробитите институции).

В огромната динамика на политическия живот напоследък, за политиците е изкушаващо да обещаят нещата, които ще успокоят избирателите им за следващите 2 месеца; които няма да създадат морални и естетически притесненния; които се плъзгат по повърхността на парадоксите на управлението в България. Това, обаче, ограничава възможността ни да постигаме целите, които същите тези избиратели искат от нас. И затова трябва да сме внимателни. Да не превръщаме политиката в карикатура на религия, която работи с опростени моралните категории за добро и зло. Тя не е това. И е опасно да бъде възприемана така. На пръв поглед „нашите са доброто, а останалите са злото“ е примамливо, но значи, че доброто трябва да взаимодейства със злото и „да се оцапа“. И разговорът отива в плоскост, която е вредна за основната цел на политиката – резултатите.

Защото ако влезем на моралната плоскост за лошите (и корумпираните), трябва да отчетем следното: в очите на много хора (особено на негласуващите) „всички сме маскари“. За избирателите на другите партии ние сме лошите и корумпирани. Защото това е преобладаващият политически дискурс в последните години. Той не е без основание такъв, но имаме параграф 22: заради липсата на обективна и работеща прокуратура, която да обвини корумпираните, всеки, който е бил в управление, е сочен за корумпиран. Но за да решим проблема с прокуратурата, е нужен хоризонт, какъвто дава само редовно управление. С това не казвам, че някой е или не е корумпиран (че четенето между редовете може да доведе до обвинение, което получих по време на преговорите – че лъскам нечий имидж). Значи само, че за да има последствия за корупцията, трябват много промени, а не само посочване.

Позитивният дневен ред

Все пак, упражняването на власт не е просто за да можеш да спираш вредни неща. Тогава тя би била безмислена – „ще влезем в управление за да е по-малко гадно“ не звучи никак мотивиращо. Да, този аспект го има и това е един от малкото ефективни начини да се спират вредните неща. Но ние трябва да излезем извън противопоставянето на добрите срещу лошите и да имаме позитивен дневен ред за България – как трябва тя да изглежда тя след 5-10-20 години, и да имаме подготвени хора за да я „заведем“ там. Да, този дневен ред минава през премахването на инструментите за нелегитимни влияния в институциите и политиката, с които в момента злоупотребява Пеевски. В този смисъл, не можем да очакваме просто една картинка с красива поляна и цветя – има много кал да се изрине преди това. Но ограничаването на Пеевски не е защото той е злото, а защото неговият начин на управление разрушава държавността, делегитимира институциите и прави невъзможен позитивния план.

Част от нашата политическа общност е свикнала да гледа на властта като на нещо гадно, до което не трябва да се допираш, защото я ще е „с комунистите и чалгарите“, я ще изпереш някого, я някой друг морален императив ще бъде нарушен. Властта действително е опасна и трябва да се дозира и осмисля добре, но ако бъде изключена всеядността и бъде упражняването ѝ бъде подчинено на споделени с избирателите приоритети и ценности, тя е единственият начин за постигане на резултати.

Пеевски каза, че управлението ще трае 4 години, така че веднага искам да успокоя по-радикалните, които могат между тези редове да прочетат, че се готви почвата за „нова сглобка“ (съмнение, подхранвано непрекъснато от всякакви интриги, вкл. на Борисов) – не, нови сглобки (с неясни условия и правила, неясна отговорност, неясна принадлежност на министри и рязка промяна на предварително заета позиция) няма да има. Но нови коалиции все някога ще има. И трябва да сме си отговорили на въпроса за условията, при които наше участие в такива коалиции е възможно и допустимо, и в какви – не. На преговорите през зимата показахме, че при условие, че няма ангажимент за ограничаване на механизмите за нелегитимни влияния (на Пеевски и не само), ние нямаме място в коалиции.

Но въпросът как да има 121 гласа за управление и 160 гласа за избор на нов Висш съдебен съвет без участието на Пеевски, стои все по-остро и трябва да бъде намерен отговор, иначе политическата класа губи историческо време за страната, в което тя се отдалечава от европейския си път, а институциите биват разграждани и завладявани все повече. Безотговорно би било да не формулираме и да не опитаме да изпълним план как стигнем до тази точка, единствено след която може реално (а не проформа) да има позитивен дневен ред.

В заключение – не можем да се похвалим с кой знае какви резултати, защото сме в опозиция. Да, нашият натиск, особено по теми, свързани с еврозоната, понякога дава ефект, но той е трудно измерем и лесно може да се отрече от управляващите. В опозиция сме, защото условията, които поставихме за участие във властта, не бяха изпълнени, а те бяха такива, защото не си представяме успешно упражняване на власт без премахване на механизмите за нелегитимно влияние. Но трябва винаги при такива решения да отчитаме и обратната страна – че извън властта не можем нито да спираме вредни за страната неща, нито да постигаме позитивни резултати. И този въпрос трябва да поставяме всеки следващ път, достатъчно рано и достатъчно ясно, за да можем заедно с избирателите да намерим решението спрямо ситуацията. И това решение да е насочено не само „за да не става по-зле“, а за да напредваме с по-бързи и некриволичещи стъпки към това България да е европейска държава. Тази яснота и откровеност и наличието на ясен план пък са начинът да бъдем в по-силна електоралена позиция, от която да можем да налагаме тези условия.

Материалът Оценка на отношението към упражняването на власт е публикуван за пръв път на БЛОГодаря.

Кабинетът скри документите за държавните имоти, търговете си вървят

от Боян Юруков

лиценз CC BY-SA

Наскоро от запитвания на депутати, кметове и общински съветници стана ясно, че не съществуват обещаните подробни анализи дали наистина онези над 4400 държавни имота са ненужни. Междувременно, както писах на 7-ми юли, вече усилено са започнали да продават имоти от списъка – още преди дори да публикуват уж предварителния списък.

На 30-ти юли открих обаче, че списъкът с тези имоти, който ми предоставиха по ЗДОИ, е изчезнал от страницата на МРРБ. Новината, че го публикуват е там, но са махнали пикачената таблица. Скрили са списъка някъде между 7-ми и 30-ти юли като по-вероятно да е след 18-ти юли, защото тогава започнах да получавам съобщения от объркани хора, които не го намират. Едва преди два дни отговорих да видя дали има някакви новини и видях, че е изчезнал.

Качих моето копие под първата ми статия по темата и допълних информацията там и другите статии по темата. Описах също в социалките казуса. Добавих и друго интересно нещо – че два от търговете, които открих на 7-ми юли за имоти от списъка за били изтрити. Когато един търг не е успешен, просто го архивират. В случая обаче направо са изтрити. От тогава открих още три. Тук ще намерите изтритите търгове. Информацията за тях е запазена на картата ми:

ББР в Добрич – търг 995
От областния на Балчик – търг 1000
Два в Разград продавани от АППК директно – търгове 1003 и 1006
ББР в с. Горна Василица, Софийско – търг 1008

Информацията за тях се пази в данните ми. Автоматизирах засичането на изтрити търгове. В началото просто не ми хрумна, че ще прибегнат и до това. Както казах за застрояването на София – бедна ни е фантазията. Ще се отбелязва автоматично в бъдеще на картата.

Имоти за едни общини, но не за други

Друго притеснително действие от страна на кабинета на Желязков, което рязко противоречи със заявките му, са съмненията за схеми с определени общини и местна власт под контрола на ГЕРБ и Пеевски. От началото на май 2025-та, когато обявиха, че ще продават масово държавно имущество, е имало 12 заседания на министерски съвет. За този период са взели 41 решения, с които се разпореждат някак с имотите изключвайки решението за 4400-те имота от 8-ми май. 19 от тези решения са за смяна на вида на имота (обикновено от държавна публична на държавна частна или обратно), предоставяне на управление на агенция или държавна фирма или уреждане на други права, но при запазване на собствеността на държавата. 6 решения са за отчуждаване на частни имоти, повечето заради ЖП инфраструктурни проекти. Едно решение има позволявайки на „ЗЕМИНВЕСТ“ ЕАД собственост на Министерство на земеделието и храните да продава имоти.

Останалите 13 решения са за безвъзмездно прехвърляне на имоти на общини – Омуртаг, Гърмен, Свищов, Плевен, Долни Чифлик, Велико Търново, Доспат, Самоков, Перущица и по две решения за Созопол и Монтана. От тях местната власт на две общини се контролират пряко от Пеевски, 7 се контролират от ГЕРБ, а две от БСП. Доколкото е добра идея да се използва ненужна земя за паркове, училища и градини. Буди притеснение защо след обявяването на списъка се прехвърлят имоти само на общински съвети пряко или косвено овладени от Пеевски. В същото време други общини от години призовават доста от имотите да бъдат прехвърлени, понякога заради проекти, по които може да се изгуби финансиране или за които има сериозно обществено внимание.

По-лесна продажба на държавни имоти

Вчера парламентът прие с процедурни нарушения и в разрез с решения на европейския съд и законодателство промени в нормативната рамка, които улесняват продажбата на държавни имоти, създаване на инфраструктура на частни земи, махане на забранителен списък и контрол на парламента и други. Божидар Божанов вече писа, че нарушенията са повод за обжалване в конституционния съд.

Кабинетът обаче не губи време – часове след гласуването в парламента и още преди промените да излязат в Държавен вестник пуснаха още 11 търга във Велико Търново, Добрич, Кърджали и Монтана. Повечето от Земинвест ЕАД, която е в ликвидация и един от областния управител на Монтана.

Възможност за действие – подайте сигнал

Целият този хаос от липсващи документи, разнопосочни изказвания и машинации човек би бил извинен да подозира добре смазана машина за разграбване на публична собственост. В няколко интервюта казах, че не търся зла умисъл там, където нещо може да се обясни с некадърност. Това не означава, че хаоса по места не се прокарват редовните схеми на дребно, с каквито местата власт се слави и заради които Борисов и Пеевски инвестират толкова голям ресурс на сплашване и атаки, за да запазят.

Затова беше създадена платформата uchastvai.bg. Там ще намерите тази карта и друга, която направих за финансиране на общините от държавния бюджет. Това е тема, която тепърва ще следим, но имаме нужда от вас. Там може да подавате сигнали, да задавате въпроси и да давате обратна връзка. Доколкото ЗДОИ е силен инструмент, виждаме, че не е достатъчно бърз и често не се отговаря. През uchastvai.bg въпросите и сигналите ще бъдат получавани директно от депутати и общински съветници, които имат механизми и достъп да заставят кабинета да отговори.

Филтри и търсачка в картата

Гледайки тези данни реших да добавя няколко нови функции на картата. Споменах вече, че изтрити търгове ще бъдат отбелязвани като такива с датата, на която това е установено. Данните за търговете се обновяват на всеки няколко часа. Добавих и филтър, с който лесно да се търся имоти и търгове. Ще намерите бутона над този за информация за проекта.

Започва с три опции. Първата показва всичко. Втората показва само местата с търгове като включва и тези за които не знам конкретния имот, а само общината. Третата опция показва само търговете, за които автоматично съм установил, че се отнасят до имоти от списъка на Желязков. Тук има някои, които не са установени като имоти и други, където се продава апартамент, офис или сграда в парцел споменат в онзи списък. Тук виждате третия филтър.

Последната отметка скрива от картата имоти и парцели, за които не е известно точно къде са. Т.е. информацията по общини. За някои е по-прегледно.

По-интересно е другото търсене – по текст. Докато пишете в полето ще се филтрират на картата имотите, които съдържат в която и да е част от описанието си търсеното от вас. Това може да е град, име на фирма, идентификатор на имот, екатте номер на община или каквото и да е. Когато натиснете на мястото ще се показват всички имоти и търгове, но ще бъдат замъглени онези, които не отговарят на търсеното.

Направих го, защото открих, че сам трудно намирам конкретни търгове и информация. Не планирам да добавям повече филтри за сега. Картата стана достатъчно сложна с 1000 реда код с всички допълнения и подобрения, които направих в последния месец.

The post Кабинетът скри документите за държавните имоти, търговете си вървят first appeared on Блогът на Юруков.

Площадки за дронове и медицински хеликоптери

от Боян Юруков

лиценз CC BY-SA

Сагата с медицинските хеликоптери върви от много години. В последните две има сякаш някакъв напредък към устойчив модел на работа. Правителството се похвали дори с десетина хеликоптерни площадки в болници и ключови места. Те са детайл, който остана на заден план покрай несигурността дали хеликоптерите въобще са изрядни или безопасни да летят, дали пилотите са обучени и прочие.

Покрай разкритието, че комплекс Диана в София е „отцепено“ за дронове от НСО само защото Бойко Борисов рита там мач преди да вечеря в „офиса“ на Сталийски в ресторант 101, се поинтересувах къде има такива зони и как се създават. Разбира се, въпреки че след скандала зоната пазеща мачлетата на Борисов беше махната, миналата година ми беше отказана информация какви са били точно аргументите на НСО. Причината беше, че НСО не давали. В действително премахването на зоната предполага отпаднала необходимост, което от своя страна означава, че рискът за това не съществува и причините не следва да са засекретени. Добър пример е за това как се укрива неправомерни действия чрез засекретяване. Често такива се укриват допълнително чрез блокиране на изслушвания в НС.

По същото време – април 2024-та – попитах ГД ГВА защо няма обозначени ограничения за използване на дронове покрай обявените тогава четири площадки в София. Това е важно, защото дроновете са особено опасни за хеликоптерите, а в градска среда се използват често. Бяха тъкмо пуснати или в процес на сертифициране и вече имаше полети, включително на пациенти. Отговориха ми, че процесът е сложен и са на финалната права да добавят такива ограничения.

Интересното в случая е, че в някои случаи има подобни площадки, които са защитени. Пример са кулите до НДК, където явно навремето доста бързо са ограничили дроновете. В същото време площадката в седство в Св. Екатерина, която отдавна съществува, все още няма такова ограничение. Това виждаме на интерактивната карта на дирекцията. Те публикуват ограниченията в единен формат, който е неразделна част от заповедите.

Наскоро ги попитах отново защо хеликоптерните площадки не са покрити с ограничения. Повече от година по-късно не само няма промяна в картата и документацията им, но и вече площадките са 10 (изключвайки спряната в Русе). Виждаме ги в списък на страницата на дирекцията.

БВЛ „Уни Хоспитал“
БВЛ „СВЕТА АННА“
БВЛ „ЛОЗЕНЕЦ“
БВЛ „СВЕТА ЕКАТЕРИНА“
БВЛ „МОБАЛ Д-р Стефан Черкезов – В. Търново“
БВЛ „ТУНЕЛ ЖЕЛЕЗНИЦА“
БВЛ „Д-р Стамен Илиев“
БВЛ „УМБАЛ СВЕТИ ГЕОРГИ“
БВЛ „МБАЛ – ШУМЕН“
БВЛ МБАЛ „Д-Р Атанас Дафовски“

Отбелязал съм ги на тази карта. Три са в София. Няма такива в Стара Загора, Бургас или Варна.

Тук виждате снимки на интерактивната карта на дирекцията към началото на юли. Виждате, че няма отбелязани ограничения. Виждат се маркирани в близост ограничения на други обекти, включително примера, с който започнах.

Този път ми отговориха, че процесът е много сложен и все още върви година по-късно, независимо, че ми бяха казали, че са на финалната права за първите площадки. Посочиха обаче, че нямало проблем, защото нямало такова изискване за пускане на площадките в експлоатация.

Поради технологични особености и ограничения, процесът по публикуване на информация за географските зони на БЛС изисква време. Независимо от това, действащите регулаторни механизми за експлоатация на БЛС осигуряват необходимото ниво на авиационна безопасност при текущото използване на болничните вертолетни площадки.

При експлоатация на БЛС в неограничена категория, определена в чл. 4 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2019/947, дистанционно управляващият пилот поддържа визуален контакт с БЛС, което му позволява прецизен контрол върху траекторията на полета и предотвратяване на сблъсъци с други въздухоплавателни средства, хора или препятствия. При експлоатация в специфичната категория, определена в чл. 5 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2019/947, операторът на БЛС следва процедура за издаване на разрешение, която включва предварителна оценка на риска и определяне на подходящи мерки за намаляване и управление на риска, съгласувани с ГД ГВА.

Следва да се отбележи, че към настоящия момент няма действащи нормативни изисквания, които да обвързват въвеждането в експлоатация на болнични вертолетни летища с предварително установяване на географски зони на БЛС около тях.

Отговорното лице за обработване на информация за географските зони е началник отдел “Безпилотни летателни системи, международна дейност и иновации”, дирекция „Авиационна безопасност“ в ГД ГВА.

Може би се питате защо едни кръгчета на карта на сайт на дирекция имат значение когато всеки може да вдигне дрон. Би следвало да се използва здрав разум в такива случаи и да не се излагат на риск медицинските хеликоптери. Още повече, че вече има ограничения покрай летища и пак биват затваряни защото дронове се забелязват в близост. При липса на такива ограничения обаче съвсем няма причина да се санкционират неразумните. Такива би били например медиите ни гонещи кадри на кръв за новинарските си емисии или други търсачи на сензации. Дори да не се стигне до инцидент, забелязването на дрон може да забави кацане или излитане, което да изгуби ценни минути. Търсенето на отговорност дори при кадърен прокурор, би била трудно затруднена. Отделно по-тежките и сложни машини имат изисквания автоматично да избягват такива ограничителни зони, което прави този списък важен.

За сега според дирекцията проблем няма, но се работи все още по въвеждането на такива ограничения. Т.е. решаването на проблема. Ще питам след година отново или когато някой забие дрон във витлата – което дойде по-рано.

The post Площадки за дронове и медицински хеликоптери first appeared on Блогът на Юруков.

Желязков започна да продава от онези 4400 имота

от Боян Юруков

лиценз CC BY-SA

На 8-ми май министър председателят Желязков обяви, че са изготвили списък с 4400 държавни имота, за които е отпаднала необходимост и ще бъдат продадени. В следващите дни настояваше, че няма да се бавят и ще продават онези, за които било проявен интерес и в момента са в тежест на държавата. Въпреки многобройните запитвания, не стана ясно какво означава „отпаднала необходимост“, как някои са проявили или обявили, че проявяват интерес и каква е методологията за определяне на тези имоти. Казаха обаче, че всичко ще е прозрачно.

След като два месеца нямаше нито отговори, нито списък, нито методология, успях да получа данни от тях за имотите и направих карта, която да показва кои са тези имоти и къде са. Картата предизвика много реакции, включително отговор от Министерски съвет, че всъщност нямало да продават веднага, че това бил предварителен списък и след внимателен анализ ще преценят къде е отпаднала необходимост и какво да се прави. Много медии и активисти използваха картата да намират обекти, които ще се продават, а не следва по различни причини. Оказа се също, че много кметове не са били дори уведомени за плановете за държавни имоти в техните общини. За много от обектите дори не се знаеше каква е собствеността и в коя компания с държавно участие са свършили.

Затова дадох възможност за подаване на сигнали направо в картата. Получихме няколко десетки за последната седмица и се преглеждат. Целта е да се задават конкретни и добре формулирани въпроси към съответните институции от пленарна зала.

Много повече бяха запиванията къде са търговете, къде може да си купи човек имот. Сякаш доста повече хора искаха да „намажат“ от хаоса, който прозира в целия процес, отколкото такива, които искаха да спрат безвъзвратната загуба особено на апетитни парчета земя. В действителност, по-големият интерес към такива търгове не е лошо. Не се съмнявам, че има много държавни имоти, които тънат в разруха и не се използват. Принципно няма нищо лошо в това да се продадат и използва и големият интерес към тях само би следвало да повиши цената им. Както изтъкнах пред Свободна Европа, проблемът е, че сред тези 4400 несъмнено са намушкани не един и два имота, към които отдавна има апетити и планове и се използва повода да бъдат подарени сред традиционната липса на прозрачност и хаос.

Първото го намалихме. Сега натискаме по второто.

Агенция за публичните предприятия и контрол

Това е наследникът на небезизвестната Агенция за приватизация. Именно те трябва да извършат търговете за онези имоти сред 4400-те, които Желязков все пак реши да продаде. Както каза – не веднага, а след внимателен анализ.

Тези дни автоматизирах следенето на регистъра им и вече в реално време на GovAlert може да се следи дали има нови търгове и промени по съществуващи. Вече са публикувани съобщения за планираните към този момент – 15 от които само 4 имат насрочени дати. Работя по това да сложа имотите, за които се отнасят търговете на картата с „ония“ списък на Желязков, както и в картата за градоустройството на София, Пловдив и Благоевград. Няма да ги включа в картата със застрояването в София. Същото важи за почти 600-те търга, които агенцията е провела в последните 5 години.

Докато разглеждах търговете, забелязах няколко познати. Сред 15-те планирани търга, има шест включени в списъка на Желязков – същите, за които каза, че трябвало внимателен анализ, който тепърва щял да се прави. Проблемът с това изказване е, че някои от тези търгове са били обявени преди да бъде направено, преди да публикувам картата си, да се разбере какво правят и да предоставят дори данните.

Имот в с. Драгоево, Шумен – търг обявен на 1. юли, насрочен за 24. юли | Карта | Търг
Имот в с. Тодор Икономово, Шумен – търг обявен на 1. юли | Карта | Търг
Имот в Габрово – търг обявен на 16. юни | Карта | Търг
Имот в Разград – търг обявен на 13. юни | Карта | Търг
Имот в Разград – търг обявен на 10. юни | Карта | Търг
Имот в Свиленград – търг обявен на 9. юни | Карта | Търг

Иначе казано, първите шест от 4400 вече са били пуснати за продажба след решението на правителството. Доколкото последното съобщение на МРРБ, че щяло да има подробен анализ и прозрачност преди каквото и да се продава да противоречи на твърденията на Желязков преди това, тези действия на агенцията всъщност потвърждава притесненията ни, че ще бързат.

Какви са измеренията на това ще разберем тепърва. Вече може да следим за нови електронни търгове през GovAlert (търсете АППК), но не знам дали ще правят и такива, които не се обявяват в публичния им регистър и дали всички продажби от държавни институции и компании минават през тази агенция. Би трябвало, но цинизмът и опитът с работа с държавни институции неизменно носи със себе си съмнения.

Паметник на културата с предизвестен край

Междувременно днес попаднах на интересна продажба от същата агенция. Първият етаж в тази къща заедно с 50% от общите части е бил продаден през 2021 за 540 хиляди лв. на оръжейния търговец Кирил Кленовски. Кленовски е свързан с Пеевски. През 2016-та е купил втория етаж заедно с останалото от къщата. Самата къща е паметник на културата и предвид местоположението цената е много под себестойността дори на парцела. Мисля, че знаем какво ще се случи с къщата. На това място може да се строи до 5-6 етажа освен, ако нямаш човек в СОС и ВАС. Как

The post Желязков започна да продава от онези 4400 имота first appeared on Блогът на Юруков.

Колко българи имат ЕЗОК, как ги поръчват и кой плаща?

от Боян Юруков

лиценз CC BY-SA

Преди три години накарах НЗОК да направи възможно поръчването на ЕЗОК през интернет, а в началото на тази година направиха процеса по-лесен – с формуляр и ПИК от НАП. Европейските здравноосигурителни карти са важни, защото ни осигуряват безплатна грижа в спешни случаи в страни извън България – нещо, което може да струва значителни суми иначе. Безплатни са всеки задравноосигурен, макар да струват доста на държавата, както ще стане дума по-късно.

Стандартният начин за поръчване на такива карти години наред е да се ходи на място – обикновено в клон на банка, да се попълват заявленията и после да се ходи отново след една до три седмици да се вземат. Губи се значително време, което доста хора не забелязват докато чакат на опашка. Недостатъкът на дистанционното поръчване е, че се плащат няколко лева за доставката.

Статистика за изваждането

В края на 2023-та попитах НЗОК колко души са се възползвали от тази възможност и останах разочарован – 0.78% от заявленията към онзи момент бяха пуснати дистанционно. Днес взех последните данни и изглеждат значително по-добре. През май 2025 виждаме, че вече 4.13% от всички изкарани карти са били поръчани електронно. Това е двойно спрямо 2024. През 2023-та бяха едва 0.1%. През февруари и март пък над 5.2% от новите карти са изкарани така.

Докато през 2022-ра едва 19 карти са изкарани електронно – първата през януари е моята и после още три през лятото са на семейството ми. През 2023-та имаме 736 – повечето след статията ми. За цялата 2024-та имаме 2688 издадени дистанционно карти. За първите пет месеца на 2025-та имаме вече 2712, което е повече от цялата предходна. При това най-много карти се изваждат през юни до август. Изглежда повечето хора се сещат веднага преди почивката си и ги поръчват тогава. Това означава сериозен ръст и тази година и може би, че догодина ще достигнат двуцифрен процент.

В числата горе включвам както подаването на пописан документ направо през ССЕВ, така и през електронния формуляр на egov, който отново генерира документ и го изпраща на съответната служба на НЗОК през сигурно електронно връчване.

Интересен момент тук е, че само от последната ми статия през януари 2025 за по-лесния начин за вадене на ЕЗОК, посетителите от нея са отворили въпросния формуляр на НЗОК в egov над 2000 пъти. Подадените искания за ЕЗОК пък са 2712. Доколкото е вероятно част от „изпратения трафик“ да не е направило карта веднага, може да се каже, че тези хора са си изкарали все пак такава – обикновено по няколко за семейството си. Ако приемем, че едно отваряне е една карта, а то не е – понякога са 0, понякога 4 – то излиза, че над 75% от хората издали карти са тръгнали от моя блог. Последното не може да се оцени точно без някакво ecommerce проследяване, което надали egov има или следи. Гледайки числата обаче виждам, че изглежда липсва друг канал за популяризиране на дистанционното изваждане на ЕЗОК. Този метод освен, че пести време на всички е и по-евтин и бърз са самата администрация.

Единствен кандидат за милиони

Тук е важно да се повтори отново, че всъщност ЕЗОК всъщност не са безплатни – плащаме ги от здравните си застраховки. НЗОК прави поръчка почти всяка година, но миналата година се провали, тъй като единственият кандидат изпълняващ тази услуга от години поиска двойно увеличение на цената на карта – от 2.4 лв. над 4.8 лв. НЗОК склони и направи нова поръчка с двойна цена специално за този кандидат с обща стойност 2.3 млн. лв., но удължи срока на три години. Интересното е, че са отменили поръчката, защото е имало един единствен кандидат, а после същия спечели като единствен кандидат новата поръчка, както предходните няколко. Прозира ясно нагласянето на критерии и аргументи в АОП.

Всъщност, крайната сума платена на изпълнителят може да е значително по-голяма, тъй като е за конкретен брой карти на година – 160 хиляди. През 2022-ра са били изкарани 136419 карти, но през 2023-та са 163280. Миналата година са били само малко повече – 160427, но тази за първите пет месеца вече задминаваме същият период за 2024-та с 10% и изглежда пак ще имаме много повече от договорните количества.

За сравнение, през 2022 г. 658247 души са посетили само Гърция само за туризъм. Още 791385 са посетили други държави от ЕС със същите цели. През 2024-та вече над милион българи са посетили Гърция за почивка и още 1.2 млн – други държави от ЕС. Дори не включвам Сърбия и UK, където ЕЗОК също важи. Това означава, че едва 7% от българите пътуващи с цел почивка в ЕС имат европейски здравни карти към миналата година. Толкова планира НЗОК в поръчките си, защото изглежда търсенето е толкова.

Дежурно абониран за тази поръчка КОНСОРЦИУМ КИМ-2000-ДЕМАКС (ЕИК 175180734), зад които стои Боряна Хинова и Петър Кънев. Хинова има няколко форми, включително за недвижими имоти, но такава за медицински транспорт. Последната участва в друг консорциум, който печели десетки поръчки от общински, частни и държавни болници за милиони за транспорт на пациенти за хемодиализа. Петър Кънев е депутат от БСП станал печално известен с прескъпите холограмни стикери за гражданска отговорност за коли, които не само са ненужни, но и скочиха многократно като цена. Благодарение на лобизма си в НС успя да ги запази въпреки опитите на Божидар Божанов и други да ги махнат.

Обсъдих преди как и защо няма конкуренция в тази поръчка. Аналогично на гражданската отговорност и таксата на ЕЗОК скочи значително. Макар да не вадим пет лева при поръчването ѝ, отново я плащаме през застраховките си и касата се източва аналогично на други схеми на болници и посредници за лекарства и консумативи. За тази цена консорциумът посредничи на печатницата и една банка да приема и обработва заявленията, както и да печата и изпраща картите. Докато наистина изработването им е нещо, което следва да се прави от компания и има персонализация на всяка, дори тогава себестойността за всеки друг аналогичен случай би бил поне четири пъти по-малка. Трудно е да се повярва, че логистиката би струвала толкова без връзки и търговия на влияние, още повече, че включената банка печели от притокът на хора в клоновата ѝ мрежа. Предвид дългият списък с поръчки в здравната сфера, в които са замесени тези и свързани с тях лица, лесно може да се видят сигнали за нагласени поръчки и надути цени за „свои“.

Защо е карта и е за една година?

Многократно се обсъждаше и защо стандартните карти са само за една година. В други държави са за пет или докато човек има застраховка. Според НЗОК това било да се пресекат измами където се вади карта и после се използва при спрени здравноосигурителни права. Самите НЗОК обаче признават, че нямат идея колко души всъщност са имали ЕЗОК без застраховка. Поисках данните и казаха, че могат да търсят само за конкретен човек в конкретен период. НАП знаели, но никой никога не е съпоставял записите за активни ЕЗОК с платците. С други думи това извинение е измислено, не се основава на данни и само надува сметката в посока един депутат от БСП.

Има инициатива в Европейския съвет за превръщане на ЕЗОК в изцяло електронна карта – в приложение на телефона, като част от чипа на личните карти и/или част от електронната идентичност. Тогава ще може в реално време да се показва дали някой има здравни права където и да се намира, както и да се отчита, че картата се използва. Първи индикации за това видях преди още осем години обаче и предвид, че се води от поемащите председателството на съвета, които се сменят на шест месеца, не виждам особен напредък в тази посока. До тогава има задължение да е физическа карта с конкретни атрибути на гърба и отпечатани данни.

The post Колко българи имат ЕЗОК, как ги поръчват и кой плаща? first appeared on Блогът на Юруков.

Трябва да променим условията за упражняване на публична власт

от Божидар Божанов

лиценз CC BY

Наследството от 45 години тоталитарен режим е държава, в която служби и прокуратура се използват за политически цели, а основните им функции са понякога на заден план. И в тази среда изтичането на записи, снимки, протоколи от разпити се сблъсква с разбираемото недоверие у избирателите и с усещането за “активни мероприятия”.

Такава е реакцията на всички партийни ядра. И това може да даде измамна увереност на политическите ръководства, че няма електорален проблем. Това е обобщение на база на множество примери в историята, като последните и най-ярки такива са при ГЕРБ – снимките с пачките и кюлчетата, записите “ще му размажа физиономията”, а преди това “Мишо Бирата”.

Реакцията на ГЕРБ и техните най-верни избиратели беше да се игнорира съдържанието и какво значи за нивото на изгнилост на институциите и да се постави фокус върху това дали записите и снимките са истински, кой ги е направил, откъде са изтекли, защо са изтекли и кой има интерес от тях. Но тогава една немалка част от периферията на ГЕРБ си тръгна. Не шумно, не с късане на ризи в социалните мрежи, но си тръгна на следващите избори.

И тъй като прокуратурата и антикорупционната комисия в последните години успешно си изградиха образа на бухалки на Пеевски, а „прихващането“ чрез морков и тояга е основен милиционерски похват, сега много хора в ядрото на общите ни избирателите с колегите от Продължаваме промяната са убедени, че това е скалъпен скандал. Поредното “активно мероприятие”. Задават се същите въпроси – дали записът е истински, кой го е правил, откъде е изтекъл, защо сега и кой има интерес.

В миналото за такива скандали отговорност не се е поемала. Сега Кирил Петков пое такава, което ние отчетохме като отговорното и разумно политическо действие. И то е именно такова, и то не само от вътрешнопартийна гледна точка.

Във всички такива случаи в историята, обаче, неглижирането на ситуацията винаги е носело вреди. И ще направим грешка, ако не си вземем поуки и не вземем мерки. Ако не направим вътрешни разследвания, ако не изкореним предпоставките за такива проблеми. Убеден съм, че колегите от ПП до своя форум през септември ще направят всичко това, за да бъдат премахнати съмненията в коалицията.

Защото докато част от избирателите смятат, че всичко е постановка, друга част очакват убедителен отговор на случилото се.

И накрая – борбата с корупцията. За да не просто изтъркан политически слоган – борбата с корупцията е битка за върховенство на закона, за независим съд и най-вече, за отчетна прокуратура, която разследва обективно и всестранно всички съмнения за злоупотреба с обществен ресурс. Всички, а не само тези, които бъдат посочени от текущия политически “север”, по който се ориентира компасът на главния прокурор и антикорупционната комисия.

В момента това е Пеевски. Или “Делян”, както казва Борисов. И именно затова “войната” с него в борисовите очи е страшна, защото следващите записи могат да са (пак) на Борисов, а досъдебните производства – срещу него и хората му. Отпадането на мерките за ограничаване на влиянието на Пеевски от коалиционното споразумение беше просто поредният пример за този страх. Това е и втората разлика с предишни записи – че наказателно преследване след тях е нямало.

Но е време да си дадем сметка, че най-ефективните политики с антикорупционен ефект върху публичния и частен сектор са десните политики. Когато намалиш преразпределението от държавата, когато намалиш административното регулиране, когато стимулираш пазарната конкуренция, когато повишиш прозрачността на администрацията, автоматично намаляваш корупционния риск. Илюзия е, че с повече държава и раздути бюджети, но с правилни хора начело, ще има значително по-малко корупция. Може временно да намалее, докато не се прегрупира и като река не намери нови пътища, през които да тече.

Доброто и злото са лични морални категории. И те са много важни за хода на историята. Но ние трябва да излезем от режима на политическо противопоставяне на база на морални категории. И вместо това да променим условията, при които се упражнява публична власт. Защото иначе репресивната машината винаги ще е в ръцете на някого, ще корумпира, ще мачка, ще изнудва, ще “сготвя”. И никой няма да е застрахован.

И даже това не е толкова страшно, колкото това, че никой няма да може да изгради доверие между политическите представители и хората и ще отвори широко портите за крайния популизъм и авторитаризма, пред сринатия смисъл от демократично представителство.

Нашата трудна политическа задача е да не позволим да се стигне дотам.

Материалът Трябва да променим условията за упражняване на публична власт е публикуван за пръв път на БЛОГодаря.