Има едни не толкова видими проблем с увеличението на заплатите в МВР, които решаваме с внесените днес промени в Закона за МВР. Малко известно е, че в МВР работят поне 5 различни вида служители.
Служители с специални функции – полицейски и такива по пожарна безопасност. Образно казано, хората, които са „на улицата“ (или на границата) и пазят обществения ред и сигурност.
Служители със специални функции, които обаче не ги упражняват – които работят само „зад бюро“ или в по-фрапиращи случаи – в лавки или други неполицейски дейности.
Държавни служители по Закона за държавния служител, каквито са във всички администрации.
Служители по Кодекса на труда, които също са част от администрацията, но са основно с изпълнителски функции.
Служители по ПМС 66, които също са по Кодекса на труда, но са извън щата (т.е. няма лимит за техния брой) и са на минимална работна заплата. Най-често това са служители, извършващи нискоквалифицирани помощни дейности.
Увеличението на заплатите в МВР засяга всички 5 вида, а не само полицаите и пожарникарите. Това е проблемно освен за бюджета, и по няколко други направления.
Първо, „пропуква“ института на държавната служба, която е единна и унифицирана, независимо в коя администрация си. Сега изведнъж държавните служители в МВР стават повече държавни служители от другите, защото в специален закон има по-висока заплата спрямо класификатора на длъжностите.
Второ, увеличението е „на калпак“, а не е съобразено с функциите, натоварването и пазара на труда. Така изпълнителски и помощни длъжности в МВР по Кодекса на труда стават много по-конкуретнти от свободния пазар, съответно реалният сектор, който произвежда стойност, има риск да загуби служители в посока публичния сектор.
Трето, в МВР има много служители, получаващи и заплата, и пенсия. И които запушват кариерното израстване в системата. Те сега ще получат още стимул да остават в системата.
Четвърто, има вероятност служителите по ПМС 66, които трябва да са на минимална работна заплата, всъщност да получат значително по-висока заплата. Не е ясно колко и дали има служители по ПМС 66 точно в МВР, поради което съм задал въпрос на министъра.
Ние предлагаме горните проблеми да бъдат коригирани:
1) увеличенията да са само за служители с полицейски функции и такива по пожарна безопасност, а не на администрацията. Изключват се всички служители по Закона за държавния служител (ЗДСл), Кодекса на труда (вкл. ПМС 66)
2) предвиждаме поетапно освобождаване на служителите, упражнили право на пенсия.
3) задължаваме МВР да извърши анализ на реално-изпълняваните функции и ако установи, че служител с полицейски правомощия реално няма нужда от тях, да го преназначи по ЗДСл или КТ.
4) въвеждаме намаляване на базата за заплащане, ако МВР не намали общата си щатна численост. В момента МВР е 52 хиляди щатни бройки (не всички заети), увеличено с 2 хиляди само за 9 месеца.
5) увеличението да отчита нивата на заплащане в областта, в която е съответния служител
6) намаляване на броя заплати, които се получават при напускане (за новопостъпилите)
7) плащане на осигуровки от служителите (не само в МВР, с плавно досигане на съотношение 60:40 след 6 години)
И това не е „реформаТА в МВР“, но са важни и дълго отлагани мерки, които с промените в заплащането, приети с гласовете на всички без ППДБ, стават особено важни за бюджета.
На 28-ми бях поканен на събитие на Ratio да говоря за отворени данни, как те могат да се използват за гражданско участие и защо е важно да ги имаме. Споделям тук слайдовете и линкове към данните и визуализациите, които изброй в тях. Когато излезе записа ще го пусна под статията.
Ето няколко полезни линка:
Карта на документите от градоустройството в София: https://govalert.eu/cityplan/
3D карта на застрояването в София: https://govalert.eu/cityplan/buildings
Карта на Столична община за промени в ПУП-ове заедно с 3D карта на височината позволена от ОУП: https://govalert-nag.eu/
Табло за изследване на сигналите в call.sofia: https://opendata.yurukov.net/callsofia/explore/
Данни за спиранията на тока в София: https://yurukov.net/blog/2023/karta-tok/
Карта на шахтите в София: https://yurukov.net/blog/2024/shahtite-na-sofia/
Темата за градоустройството и разрешителните за стоеж в София отново се завъртя в ефира. Хвърлят се твърдения, протести, документи. Истината е, че имаме пълното право да сме недоволни, още повече като ни кажат, че мачът е свирен за много от наболелите теми.
Също толкова обаче е вярно, че над 80% от твърденията, които четем в медиите за градоустройството и конкретни строежи не са верни. Защо твърдя това? Не съм архитект, не работя в общината или строителна компания. Това, което правя обаче е от години е да следя документите, процесите, да изследвам, аргументирам, да обсъждам както с архитекти отчаяни от гилдията си, така и от чиновници в местната администрация и служители в инвеститори в строителството, на които също им е писнало вече.
Първото общо между тях е, че ги е страх да излязат с имената си. Страх ги е първо от самите инвеститори и финансовите интереси стоящи за тях. Страх ги е също от Камарата на архитектите и политически машинации, което обаче пак идва от въпросните инвеститори. Другото общо обаче е, че покрай описанията им за аспекти от проблемите, нарочен саботаж и укриване от служители в администрацията, кадруване и конфликт на интереси в общината и ДНСК, лобизъм и корупция както в местната власт, така и в НС, говорят, че никой не разбира цялата картина. Толкова е обширна темата, че никой няма поглед над дори половината от заровените скелети по устройствени планове, решения и параметри заложени години назад. Същото съм забелязал и аз в разговорите и когато съм се заемал да оборвам с документи твърдения на строители, районни кметове и общински съветници.
Та ако някой ви каже, че знае точно какъв е проблемът, то знайте, че лъже. Тези, които знаят най-много, обикновено публично говорят друго и умишлено отклоняват вниманието атакувайки опитите да се разплете тази каша бидейки в голяма степен сред „архитектите“ на сегашния хаос.
Това също позволява на много да подвеждат и откровено да лъжат с определени обекти, как се е стигнало до строеж или събаряне. Че не са знаели, че са нямали полезни ходове преди и прочие. Всъщност, всеки документ, който виждате публикуван, включително от мен, е предшестван от множество комисии, уведомления към районни кметове, експерти и прочие. Дали е обърнато внимание и дали са имали капацитет да обърнат внимание е важна тема, която трябва да се засегне, но не го правим.
Та призивът ми е да не забравяме, че всяко нещо, което някой пуска като сензация, пряко или прикрито обвинение и протест, показва не повече от 20% от истината. Останалото е или измислено, или подвеждащо, или премълчано. И да, в това число включвам както Балкантон, така и няколкото нашумели обекти в Изгрев, високи сгради по Черни връх и Симеоново и прочие. Включително аз пускам съобщения за нови строежи и ги придружавам с документите. Като правило в заповедите и разрешенията за строеж пише коя комисия го е предложила и аргументирала, кой е протестирал и как, какви дела са били загубени от общината и прочие.
Четете, ако ви е грижа. Шаренията по картата ми може да покаже само къде да насочите вниманието си, но се иска следващи стъпки.
Отмятам едно по едно неща, преди да замина за FOSDEM. Остана ми утре и после в петък отивам на най-голямата опънсорс сбирка на планетата – 1090 лекции и събития в няколко сгради на кампуса на ULB, само за два дни. Най-голяма в галактиката направо… или поне в Слънчевата система.
Разбира се, никой не може да види всички лекции, да не говорим, че трябва и да се обиколят щандове на проекти, да се види човек с приятели, докато тича между сградите. Тръгваш да си отбелязваш каквото ти е интересно, виждаш, че във всеки час има поне 2-3 застъпващи се… и се отказваш да записваш. Но е важна атмосферата и ентусиазма, не да видиш буквално всичко. Като в живота, един вид…
Та отмятането – днес привърших някои неща в Jilo. Като след всяка голяма промяна, сигурно сега има сто бъга за оправяне, но като цяло се държи добре. И уеб интерфейсът, и сървърът, и агентите. Следващата стъпка е да се концентрирам пак върху парсването на логовете, за да идват по-точни и по-подробни данни. Също и да се събират повече статистики наживо от конференциите. Красивите цветни графики не са отказали никого, тъй де. Но тия неща ще са за след Брюксел.
Пак ми изостават видео нещата, но и това ще стане. Чакам малко техника (микрофони, стойки и т.н.), които пък ще ми влязат в употреба и за записване на китари и песнички. Красота.
Ето и Jilo, да се изфукам, за който се интересува:
Можех да фокусирам изказването си днес при избора на кабинет върху думи на представители на управляващото мнозинство в миналото кой с кого няма никога да се коалира. Но това щеше да бъде дребно политическо заяждане, от което гражданите са се уморили. Вместо това в изказването си казах следното:
За страната е важно да има редовно правителство, което да решава проблеми и да напредва по стратегически решения
за страната. Но моето дълбоко опасение е, че това правителство няма да е такова. По много причини.
Например, колебливите позиции на част от партиите по отношение на еврозоната, която е стратегически приоритет за страната.
Или начинът, по който се стигна до реализиране на това правителство. След прекратяване на преговорите с Демократична България, нямаше никаква светлина върху процеса – нито кой преговаря, нито за какво преговаря, като единствената информация изтичаше през медиите на Пеевски. Накрая видяхме просто един списък с министри. И то преди да обществото са научи приоритетите на управлението.
Но най-проблемното е отказът да се ограничи влиянието на Пеевски. От коалиционното споразумение, до което уж бяхме стигнали на пети януари, са премахнати всички конкретни мерки за ограничаване на нелегитимните влияния в съдебната и изпълнителната власт. Това е ясна заявка, че това мнозинство няма за цел да реши този системен проблем, който чрез задкулисие генерира нестабилност.
Смятам, че това беше основната тема на несъгласие с нас, и не беше коректно спрямо г-н Желязков да го използват за оправдание.
И по тези и по много други причини, има сериозни рискове, това правителство да се провали, а това ще е провал и за страната.
Такъв провал включва и опасността в променяща се международна среда тази нехомогенна коалиция да вземе грешни решения за дългосрочното позициониране на страната.
Вярвам, че мнозинството си дава сметка за тези рискове и проблеми и знае, че ще му е трудно. Дано неизбежните компромиси бъдат с партийното и личното его, а не с обществения интерес. Когато са с обществения интерес, ние ще реагираме остро.
Ще бъдем силна опозиция. Не деструктивна, не креслива, а такава, която показва, че може по-добре.
Няма да злорадстваме за всеки неуспех, да профанизираме трудните компромоси и да атакуваме малките неволни грешки. Но управляващите добре знаят, че различаваме неволните грешки от съзнателното потъпкване на обществения интерес.
Ще се противопоставяме остро на всички опити за дозавладяване на държавата и за укрепване на нелегитимните влияния.
Но и ще подкрепяме всички правилни политики, свързани с борбата с корупцията, модернизацията на страната, еврозоната, намаляването на административната тежест, оптимизацията на публичните разходи. Ще предлагаме решения, които са в духа на постигнатите широки, принципни съгласия.
И вместо патетично заключение искам да благодаря на българските граждани за доверието, което са инвестирали в политическите партии в толкова сложна ситуация. Да подходим с отговорност към това доверие, особено тези, които ще упражняват изпълнителната власт.
Преди седмица писах за това как новата система на кадастъра предоставя отворени данни. Те включват както географска информация за парцели, сгради и самостоятелни имоти, така и записи за собствеността на последните от публични и частни юридически и физически лица. За тези няколко дни данните предизвикаха сериозен интерес. Забелязаха се доста добри въпроси, критика, но и откровено подвеждаща информация – къде от притеснение, къде от зла умисъл. Затова искам да разясня няколко неща, включително какво не знаем и какво очакваме да видим.
Защо ги има тези данни?
Първите, които ги вкараха в употреба отвъд GIS системите изглежда бяха BIRD.bg. Аналогично на справките от търговския регистър, те добавиха и тези към търсачката си, която свързва данни за смяна на ръководство, обществени поръчки, еврофондове, споменавания в различни изтекли данни, а сега и собственост на имоти из страната.
Тъй като сайтът на кадастъра все още не предоставя лесна възможност за сваляне да отворените данни, аз го направих автоматично и предоставих архива на BIRD и други. Ще го намерите в края на тази статия, както и скрипта за сваляне. Това, както и факта, че явно първи писах за тях, накара някои да коментират, че аз съм отворил данните. В действителност, за да бъдат тези публично достъпни за свободна употреба данни част от новата система на кадастъра, имат заслуга много хора както в институциите, така и извън нея. На първо място за изискването в закона въобще да има отворен код и отворени данни в такива системи има голяма заслуга Божидар Божанов. Въпреки това виждаме как много често това изискване се пропуска, така че трябва да се даде заслуженото на множество хора, включително политически назначения и отделни хора сред изпълнителите на поръчката, които са направили така, че да се случи. Иначе информацията за тези данни вече беше известна и се е обсъждала в професионалните групи и форуми още през декември.
Доста често да отварям данни, които следва да са достъпни, но не са. Последно така направих с разрешителните за сеч, от години го правя за документите за застрояването и авариите в инфраструктурата. Аналогично от още по-отдавна отварях данните на Столична община за замърсяването на въздуха, когато ресорната агенция отказваше твърдо да публикува навременни данни с разбивка по часове. Когато започнаха да го правят по задължение отвън спрях този поток. В този случай обаче просто разпространих новината, че кадастъра са ги пуснали и може да се използват свободно.
Критика и проблеми
Имаше, разбира се, критика както към новата система, така и към данните. Кадастърът отдавна има проблеми с натоварването, но в случая има оплаквания от функционалността за няколкото хиляди специалисти въвеждащи информация. Доколкото те имат смисъл, осъзнаването защо са важни и какви ще са последствията от тях изисква вникване в материята. Тази седмица е имало среща на министерството, изпълнителите и целевата група на тези системи за оправяне на проблемите и разбирам, че се работи по тях. Има също критика по заданието, следенето на изпълнението и отново срещу определени практики на Информационно обслужване.
Самите данни също имат проблеми и те са в две групи. Първата е за самата справка. Първоначално липсваха данни за няколко общини и селища като Варна, например. На 6-ти добавиха Варна, но пак изглежда, че липсват някои селища. Причината навярно е непълнотата на самия кадастър за цялата територия. В предишната си статия писах, че идентификаторите за физически лица са кодирани, за да не се разкрива лична информация. Първоначалната информация е, че макар кодирани, те са еднакви между различните файлове и така може да се проследи общата собственост на лице без да се разкрива. След статията ми обаче бяха открити редица несъответствия, което може да говори за проблем с алгоритъма. Аналогичен се прилага без проблем при Търговския регистър. Трябва кодирането на ЕГН-тата тук да следва същите правила и настройки както в ТР, за да може информацията да се съпоставя между двете. Не на последно място, свалянето на данните е почти невъзможно на ръка в пълния си мащаб предвид хилядите архиви. Аз написах скрипт за целта, поради което бях сред първите споделили го.
Втората група проблеми са свързани не с новата система, а с качеството на въведената информация, практиките на специалистите работещи с кадастъра, нормативните изисквания към него и исторически причини. Дали даден имот е въведен с очертания, собственост, правилен адрес и прочие информация зависи в голяма степен от това дали е имало нужда за самия собственик. Пример може да бъдат ипотека и продажба. Качеството на тези данни, както и такива в миналото е доста спорно поради редица проблеми от двете страни на масата. Забелязват се грешни адреси, дублирани идентификатори на индивидуални обекти, сгрешени ЕИК на фирми и прочие. Важното тук е, че данните не съответстват непременно с това, което виждаме в имотния регистър, а следва да бъдат само отправна точка за по-нататъшни разследвания.
Имаше, разбира се, оплаквания произтичащи от искрено неразбиране или нарочен опит за внасяне на смут. На няколко пъти се видяха твърдения, че така изтичали лични данни, че толкова голям архив щял да се използва за имотни измами, кражби и изнудване. Риск за измами винаги има, но тези данни по-скоро биха го намалили, отколкото да го увеличат. Данните са достъпни в дори по-голяма пълнота срещу заплащане в имотния регистър. Отворените данни не съдържат лична информация, а тази на компании и общински фирми не е лична или търговска тайна в случая. Аналогични възгласи имаше когато бешемотворен търговския регистър и се видя, че са кухи. Най-любопитна ми беше нишката, която плетат няколко души пишещи по групите и най-вече замесени в имотния бизнес, че тази прозрачност била комунизъм, защото само комунистите ги интересува кой къде какво има, придобива от общински и държавни имоти, национални и градски паркове и сменя като предназначение. Тук не знам какво да отговоря освен, че видимо изкарването на все повече неща на светло притеснява доста хора. Най-сигурен признак за това би бил, ако някой се опита да премахне или ограничи отворените данни на кадастъра с каквото и да е извинение.
Полезни по множество начини
Няма масив от данни, който да е идеален и абсолютно верен към датата на публикуване. Особено в такива мащаби. Ключът към използването правилно на данните винаги е бил да се разбере методологията на събирането им, ограниченията и условностите. Затова винаги прекарвам толкова време в описване именно на тези три неща. Пример са данните за раждаемостта и абортите. Когато писах, че данните от кадастъра са невероятни, имах точно това предвид – въпреки всички описани проблеми и нуждата от чистене на определени очевидни грешки, това е много добър източник, който ще помогне не само за анализи и разследвания сам по себе си, но и е важен базов масив, който да се използва за визуализации на други данни.
В не по-малка степен ще помогне на откриването на проблемите в старите данни, за които говоря по-горе, с въвеждането и практиките на специалистите. Прозрачността в тази си форма изкарва често на преден план дълбоки проблеми в една или друга институция и бранш. Това е причината много министерства и агенции да се опитват всякак да избягват заложеното в закона изискване за отворен код и данни. Отчасти заради лобизъм и активно прикриване на нередности, но в чувствително по-голяма степен страх от видимост на пороците и неефективността. Изисква се смелост и откритост сам да публикуваш подобна информация. Това е най-добрият начин да имаме разбиране и разговор по тези теми и път към поправянето на дефектите.
Може да свалите всички отворени данни на кадастъра към 10-ти януари 2024-та от този архив. Там ще намерите json-ите с линкове и дати на всеки отделен архив с документи, zip с всички свалени документи, един с обърнати всички данни за собственост в csv файл от 24 млн. записа и един с всички shp файлове обърнати в geojson формат и намалена точност на координатите до половин метър, който е по-лесен за използване във визуализации. Ако искате сами да свалите документите, може да използвате полу-автоматичния ми скрипт на bash. Надявам се, че от кадастъра ще направят това по-лесно, например като общ архив от 5Gb.
Преди три години реших, че е добра идея да извадя Европейски здравноосигурителни карти на всички в семейството. Запънах се и в крайна сметка накарах НЗОК да приеме заявлението ми електронно. Година по-късно – през юни 2023-та вече бяха направили този процес официален и го описах подробно в статия. В последствие други допълваха със съвети – например, че може само с ПИК на НАП.
Голям недостатък си остана това, че заявлението беше Word документ, попълваше се трудно и доста хора се налагаше отново да го печатат и подписват. Днес в коментарите под статията ми Петър добави още една важна новина. От края на миналата година е възможно заявлението да се подаде изцяло през електронен формуляр.
Вече с изцяло електронен формуляр
За целта използва еФорми на портала на eGov. Може да прочетете подробно за услугата на страницата ѝ или направо да отворите формуляра. Използва се както с електронен подпис, така и с ПИК на НАП или която и да е друга форма на идентификация, която се поддържа. Тъй като за пръв път използвах този тип форми, ме пита за потребителско име и друга информация, след което даде грешка. При второ отваряне обаче нямаше проблем.
Избира се служба, която да изпълни услугата. Това би следвало да е автоматично, тъй като трябва да изберете тази по местоживеене. След това попълвате формуляра със същите данни, както тези в хартиения вид. Удобството е, че част от данните се попълват автоматично. Също така, изглежда че има възможност да се подава заявление за карта на дете само от единия родител – нещо, което беше усложнение в досегашния вариант.
Стъпка напред и все пак…
Един основен недостатък, която си остава, е това, което коментирах от самото начало. В случая определено виждаме напредък и подобрение в процеса, но отново се дигитализира и оптимизира нещо, което изначално не следва да съществува. В случая може да говорим за формуляра само, но дори принципът на работа на картите е сбъркан. Първо дори данните, които искат да попълваме ги имат вече в базите, знаят много добре къде живеем и къде сме поръчвали до сега. Целият процес би могъл да бъде с един бутон или дори по-лесно – опция за отказване и автоматично изпращане на картата при изтичане на старата.
Още по-добре би било да се удължи срокът на самите карти. Като аргумент защо са едногодишни за всички освен деца и пенсионери, отговорът на НЗОК беше, че така намаляват риска от злоупотреби. Т.е. някой да се лекува в чужбина при спрени здравни права. При запитване по ЗДОИ преди две години колко пъти това се е случвало при едногодишните карти, както и колко често се е случвало въобще на някой с валидна Европейска здравна карта да му изтекат правата по средата на периода, те отговориха, че не знаят. Всъщност, оказа се, че в никой момент НЗОК не може да каже колко хора са със здравни права. За всеки се прави индивидуална справка при нужда. Това далеч не е основният или дори от големите недъзи на НЗОК, но на практика с никакви данни и аргументи не могат да подкрепят решението срокът да е от една година, извън чисто чиновническия подход да се въвеждат забрани и ограничения. Така преди години са се опитали да намалят срока дори на шест месеца.
Защо въобще има пластика и липсва електронна система за проверка в реално време на правата при опит за използване на здравни услуги зад граница е отдавна стоящ въпрос. Отговорът за първото е, че форматът на ЕЗОК и въобще изискванията да е пластика и да се харчат толкова пари е междуведомствено решение на европейско ниво, което само чака някое председателство на ЕС да промени. Аналогично, електронна система за проверка на здравни права има и всяка каса може да сверява с друга, но не е автоматизирана и не е интегрирана за целите на това, което обсъждаме тук. Тоест има нужда от работа по решението, но инвестицията в такова решение ще е далеч по-малко, отколкото това, което отива за сега. Липсва политическа воля, а и има замесени интереси.
Въпреки че самите карти са безплатни за нас осигуряващите се, те струват доста на бюджета. Докато в миналото е имало някаква конкуренция в печатането им, в последните години дежурен кандидат и печелещ поръчката е печатницата на един конкретен депутат на БСП станал известен с лобизма си за запазване на прескъпите стикери за ГТП на колите, които отново той печата. Е, след като писах за спряната поръчка това лято и рискът да няма кой да печата картите, скоро беше пусната нова и отново същите я спечелиха на двойна цена спрямо предходните години.
Междувременно от електронният механизъм за поръчване на картата през първите шест месеца след статията ми и пускането на възможността се възползваха доста малко хора. Поисках данни в началото на 2024-та и имаше отчетливо увеличение. Ще поискам данните за цялата година и ще ги обобщя по-късно обаче, защото доста хора се сещат едва през юни и юли за тези карти – точно преди почивката си.
Затова ви препоръчвам да не чакате до лятото, а да се възползвате от електронната форма и доставка с куриер още в началото на годината, която натоварването и сроковете за обработка са по-малки.
В края на миналата година писах накратко в социалките, че новият портал на кадастъра е публичен и на пръв поглед има доста полезна употреба – да се следи за незаконно дострояване. В действителност, с тази нова версия се случи нещо, за което натискахме и чакахме от много години – отворени данни за имотите в България.
Информацията, която търсихме са точните очертания на области, общини, землища и отделни парцели. Тази информация има много приложения отвъд работата с недвижими имоти. Преди 11 години, например, бях свалил парче по парче голяма част от тези данни и бях ги обобщил в опростена версия на картата на общините и селищата в България. Пуснах ги свободно с цел визуализации на данни и сам ги използвах в графиките си за данните за сеч, избори и редица други. Аналогично, за картата ми с документите за градоустройството в София през последните четири години съм свалил близо 25% от всички парцели в столицата. Подобно е положението и с 3D картата за застрояването. Данните влизаха в употреба в поне 10 от проектите и визуализациите ми до сега.
с. Априлци в Пазарджик
Затова с радост открих, че в новият портал на кадастъра има секция отворени данни, където може да се свали архивирана цялата спомената информация – отделни парцели, сгради и самостоятелни обекти в SHP формат. Вече свалих данните за община София и няма да се налага да товаря сървърите на НАГ и кадастъра всеки път като излезе нов документ. Данните съдържат много метаданни като площ, брой етажи, точен адрес, собственост, район, начин на употреба и документ определят последното. Дори само информацията за адресите е безценна, тъй като до сега нямаше такава публична база данни в България. Има дори адресите на самостоятелни обекти – гаражи, апартаменти и други части от сгради, включително къде се намират точно и колко е (законната) им площ.
Метаданни за случайна сграда в София
Това обаче далеч не е всичко. Публикувана е информация за собствеността на тези имоти – дали цялостно или частично, физическо, юридическо лице, община или държава и с какви документи и кога е установена тази собственост. Има дори ЕИК и имена на фирмите, а когато е частно лице, името е маскирано, а ЕГН-то е криптирано, така че да не се разбере, но да е пак уникално и да може да се съпостави с други записи. Това е безценна база данни с публична вече информация, която без да преувеличавам ще отвори нова страница в разследванията на злоупотреби на части и публични лица.
Пример за собствеността на парцели в с. Априлци, Пазарджик
Данните в този си вид са генерирани на 14-ти декември. Надявам се да имат възможност да ги обновяват редовно, особено собствеността. Все още липсва известна информация – за 6 общини липсват данни, включително община Варна. От тях, както и сред други общини липсва информация за около 380 селища или 7.2%. Изпратих и друга обратна връзка към създателите на портала и разбирам, че се работи по попълването на цялата информация. Две основни точки бяха двуезична документация и номенклатури, както и начин да се сваля всичко наведнъж.
Дори към този момент обаче е нещо внушително. Бих го сравнил само с публикуването на отворени данни от търговския регистър с тази разлика, че са много по-ясни, подредени и готови за употреба. Показах данните на няколко познати експерти работещи с GIS системи и събиращи информация от подобни регистри от цял свят. Един особено ми пише през няколко месеца да пита дали поне очертанията на парцелите в градовете имаме. Всички бяха удивени от качеството и пълнотата на информацията и метаданните, включително в сравнение с аналогични източници в Германия, Великобритания и щатите.
Центъра на София в сгради и парцели
Успях да сваля всички данни автоматично и вече ги преглеждам подробно. Особено тази за собствеността. Все още нямам идея какво от тези данни и как ще го покажа, но определено има доста какво да се направи с нея. Знам обаче, че ще използвам парцелите във визуализацията си за данните за сечта, които отворих наскоро. Особено за стартиращи бизнеси това ще е много полезно отвъд чистите GIS системи, недвижими имоти и планиране. Ако имате идеи как бихте използвали данните или вече сте направили нещо с тях, споделете го в коментарите.
Преди почти 10 години си зададох въпрос – къде в България се сече законно и в какви количества. Агенцията по горите нямаше отворени данни за това. Имат обаче регистър на позволителните за сеч, който макар не в достъпен формат, поне е достатъчно структуриран, за да се изведе нещо. На база тези числа тогава успях да покажа данните за сеч с точност до землище на населено място, а след това направих анализ и предложения.
Десет години по-късно малко се е променило. Някои от регионалните дирекции по горите и самата агенция са в портала за отворени данни на правителството. Има дори ресурс с позволителните за сеч, макар покриващ само част от данните и само за четири години. Регистърът си е същия, със същите грешки и 1.57 млн. документа – позволителни за сеч и протоколи след това.
Причината да знам това число е, че в последните седмици свалих цялата информация от средата на 2011-та, когато е започнал регистъра, до декември 2024-та. Там информацията е във вид на обикновена HTML страница подходяща за печат и подпис на хартия, но открих структура в нея. Така обърнах всеки документ в json формат с точната категория и вид дървета, позволена и реална сеч. Включва също констатации за нарушения, актове, кой е глобен и прочие. Разбира се, тук говорим само за законната сеч и документите свързани с нея. Ако не е в този списък, значи не е законно.
Тъй като изглежда самият им формуляр за генериране на тези документи не се използва съвсем коректно, някои от номерата и датите на заповедите не са попълнени. Също кадастриалните идентификатори посочващи точните парцели не са в правилен формат. Това ще се опитам да го оправят в друг момент. Има и други грешки, които съм се опитал да компенсирам в изходните данни.
Освен документите, съм публикувал и списък с обобщена информация за всяка сеч от търсачката им. Там може да се видят дати и количества на сеч и позволява да се свържат позволителните и протоколите, където това не е отбелязано в самия протокол.
Публикувам всички данни в отворен формат свободно, без лиценз и ограничения за използване. Ще се радвам, все пак, ако направите нещо с тях, да ми пишете, защото ми е интересно как са влезли в употреба. Ще създам интерактивен инструмент за филтриране и изследването им в скоро време, но искам първо да пусна данните, ако някой има идея за такъв или друга употреба.
Може да свалите данните от тази папка. Там ще намерите описание на полетата, файл с номерата на землищата и техните имена и ЕКАТТЕ номера, обобщенията списък, който споменах (95М, 18М zip) и архив с документите (6.2G, 1.1G zip)
Спирането на процедурата за избор на главен прокурор е най-спешният приоритет. Чак такива залпове към парламента и „изтърваният“ Гешев не си позволи.
Днес постигнахме напредък по формирането на комисии, след като вчера приехме правилника. И съм умерен оптимист, че в парламента има воля за спирането на тази процедура за избор на главен прокурор.
Въпросът след това ще бъде „а сега какво?“. ВСС няма да се откаже да инсталира някой следващ Сарафов. Затова внесеният от нас законопроект е важен и отвъд избора на Сарафов. Той подобрава значително правилата, и спира всяка процедура за избор, ако Народното събрание започне смяна на членовете на ВСС. Само че за да се възползваме от тази промяна, трябва да има избор на нов ВСС, а за това трябва траен парламент. Т.е. правителство.
След това прокуратурата няма да стане изведнъж западноевропейска, ефективна, обективна и отчетна. Ще трябва да се поправят много неща – в Закона за съдебната власт, в Наказателно-процесуалния кодека, в Закона за СРС. Все реформи, които също изискват траен парламент.
С всяка алинея Пеевски ще губи инструменти за въздействие. Напр. ако въведем случайно разпределение за мерките за неотклонение и за разрешенията за СРС, изведнъж ще се окаже, че Пеевски няма никакви гаранции дали ще може неговите прокурори да извършват процесуален произвол, разрешен от назначените от него административни ръководители и техни заместници в съда.
Това и много други мерки са част от антикорупционната програма, която представихме в кампанията. И опитваме да осигурим време и консенсус по нейното прилагане. Защото иначе просто ще намерят и инсталират следващ Сарафов.
