Преди седмица научих за поредната поръчка за т.н. инженеринг в Пловдив – този път за разширение на гимназия, която е и паметник на културата. Разговаряхме с Чило Попов, който е започнал подписка срещу този проект и най-вече как се провежда. Исках да разбера по-добре за какво става дума. Разгледахме в детайли поръчката и документацията към нея заедно със скици, визи и изискания. Въз основа на тези документи направих две илюстрации какво е налично на този етап и кои дървета са в риск.
Илюстрация на база сегашната виза в документите на поръчкатаЗасегнати дървета на база сегашната виза към поръчката
Сградите, които съм очертал горе, са на база настоящата скица-виза. Важно уточнение е, че виза показва данните от последната заповед за това мяасто на общината от 2017-та и илюстрира какво е предвидено към този момент за застрояване. В рамките на проекта се говори, че може да се измени конкретното положение на сградата като се предполага, че ще се опазят вековните дървета, оградата и старата сграда. Предлагат дори два варианта – новата сграда да наподобява старата и да я допълва или да е изцяло модерна, за да прави контраст.
Тук обаче има противоречия като например, че в изискванията и отговорите на община Пловдив към общински съветници се говори, че ще се запазят игрищата. В изискванията са включени много зали, включително закрита спортна зала с публика. Не е ясно къде ще поберат всичко това без да пострадат поне част от дърветата, дори да не се придържат към сегашните линии на застрояване.
Данните за застроена и разгърната площ и сравнението със старата пък ни дава представа, че при настоящия контур на сградата височината следва да бъде същата. Разбира се, това също подлежи на промяна. Впрочем в ранното съгласуване с Министерството на културата, те отказват да съгласуват конкретно визата, защото не е отбелязана именно височината и посочват, че това трябва да се коригира при по-нататъшни стъпки. Виждаме също, че според разрешеното за парцела, може да решат в крайна сметка да застроят значително повече от двора на училището.
Визата към документацията на поръчкатаИзвадка от изискванията за проекта.
Тук идва първият ключов въпрос – поръчката е направена така, че да има нулева прозрачност на процеса. Инженерингът дава възможност за много корупция, загуба на обществен ресурс и заобикаляне на изисквания и обществено внимание към това, което се строи. Дори Съюза на архитектите, които много критикуват заради приноса на водещи техни фигури към опропастяване на градската среда на градове като Пловдив и София, сочат инженеринга като порочна практика. В случая се дава възможност на една фирма да направи проекта и да построи сградата. Правилната алтернатива, особено предвид статута на сградата и чувствителността, която пловдивчани по принцип имаме към такива посегателства над града, би било да има конкурс за архитектура, публично обсъждане и след това да се прави поръчка за строежа.
В отговора на общината на въпроси на общински съветници се посочва, че имало възможност за обществено обсъждане и в сегашния вариант. Не става ясно дали ще се направи все пак, на какъв етап, дали ще се отчетат критиките на граждани, организации, училището и самото кметство и дали въобще има механизъм в договора за такива корекции. Вложено е в поръчката, че трябва съгласуване с Министерството на културата, но както знаем добре от работата им до сега, решенията често се заобикалят или по един или другия начин се подсигуряват удобни такива, за да не се пречкат много.
Отделно притеснение представлява липсата на прозрачност на градоустройството в община Пловдив. Видяхме го ясно при опита на кмета да прокара между капките онзи огромен частен проект за застрояване в северен Пловдив, който в последствие беше спрян именно заради прозрачността постигната от общински съветници. Доколкото има портал за промени на ПУП-ове и решения за строеж, той се попълва през няколко месеца наведнъж със стари и непълни документи. Липсват визите, заповеди, инвестиционни намерения и други документи, с които може да проследим какво се прави по този и други проекти. Критикувах старата администрация за тази им практика преди местния вот. Няколко дни след критиката ми те случайно се сетиха да пуснат наведнъж документите за шест месеца назад. С новата/стара администрация на община Пловдив тази прозрачност се е влошила дори повече. Следя ги на картата с документите за застрояване на Пловдив.
Затова не е въобще учудващо, че Попов е започнал подписка срещу действията на общината, а няколко новинарски сайта, включително Под тепето и Сега писаха по темата.
На фона на всичко това, кметът на район Централен е цитиран да казва, че е смаян от визуализацията ми и думите на Попов. Настоява, че „разумен човек“ не би могъл да си помисли, че ще се изсекат толкова много дървета. Всъщност, един разумен човек следва точно това да си помисли за общината. Особено в контекста на всички абсурди, които бяха предотвратени именно заради разкрития, публичност и обществено недоволство – пример са готвената сеч и разширяване на пътя по Марица, както и идеите в общинския съвет за махане на всички дървета по Руски. Имаше и такива, които не успяхме да предотвратим като сечта по бул. Освобождение за строеж или абсурдното разширение на ул. Даме Груев започващо и свършващо в тапа и отсичането на десетки дървета пазещи квартала от прегряване лятно време.
Затова притесненията относно проекта, колко непрозрачно е съставен и се води се базират изцяло на досегашната практика и достъпните към този момент документи. Доколкото е възможно новото застрояване на паметника на културата да не спада към илюстрирания горе силует, обществото няма да разбере това докато не е завършен процеса на разрешителните за строеж и сеч и не влязат първите багери и резачки. Затова смайването на Георги Стаменов е по-скоро опит за отклоняване на усилията да се разбере какво всъщност ще прави любимата фирма на местната власт взела тази и много други поръчки и парцели из града и как всъщност общината смята да контролира изпълнителя и консултира обществото за този проект в контраст на повечето досегашни.
Чуват се доста нападки за Столичното предприятие за третиране на отпадъци или както по-често се нарича – завода за боклук. Като цяло извозването и преработката на мръсотиите на всеки град е сложна тема пълна с много компромиси, екологични катастрофи, пари и интереси.
Няколко реки на София, например, са вече унищожени заради насочени към тях отпадни води, вкарани в канали и колектори или директно заровени, за да се построят сгради на често незаконно присвоена или реституирана земя. Още много сгради, ресторанти, производства и сервизи изливат мръсна вода и химикали в реките, защото е по-евтино. Смесването на мръсна и чиста вода води не само до екологична катастрофа, вонящи дерета и влошена градска среда, но и пречат на работата на пречиствателните станции.
Тук обаче ще стане въпрос за твърдите отпадъци от кофите ни за боклук. По-специално за сивите контейнери. Мнозинството от хората вярват, че няма значение къде изхвърляме пластмаса, хартия, стъкло и битови отпадъци, защото отивали на едно и също място. В действителност, в СПТО отиват само боклука от сивите контейнери. Или поне би следвало, но за това после. За жълтите за хартия и пластмаса, както и зелените за стъкло, отговарят фирми, на които се плаща да ги рециклират в собствени инсталации. Това значи, че не само не отиват на едно място, а и се товарят в различни камиони от битовите отпадъци (сивите контейнери). Доколкото разбирам, минават и в различни дни от седмицата, така че може да го наблюдавате сами, ако ви се занимава.
Сивите контейнери трябва да имат само боклук от дома и малки бизнеси и няколко фирми отговарят за пренасянето му до СПТО. Производства и някои големи комерсиални сгради трябва да имат отделни договори. Здравни заведения, сервизи, строежи и други генериращи опасни отпадъци пък трябва да имат специални договори за обезопасяването им. Сведения от предприятието и различни сигнали показват обаче, че боклукът се е смесвал в предишни години и безпрепятствено се е депонирал директно на сметищата. Има все още няколко стотин незаконни сметища най-вече за строителни отпадъци, корупционната схема за които в администрацията на Фандъкова беше разкрита от сегашния инспекторат. От СТПО даваха примери за измами с тонажа и броя курсове на фирмите донасящи боклук, за донасяне на индустриални и строителни отпадъци и други измами за милиони с доставка на части и материали за рециклиране.
В опит да разбера поне част от това, поисках данните, които биха могли да ми дадат от предприятието. Исках да видя дали нещо ще проличи от тях. Ще опиша първо няколко извода, които бихме могли да си извадим, а след това ще обсъдим какво означават.
Какво виждаме в данните?
Най-ясният сигнал, който виждаме е рязкото намаление на боклука изхвърлен директно в т.н. сметища. Средната стойност между януари и октомври 2023, когато се сменя ръководството е 9362 тона на месец. Пикът е бил през юни 2023 от 24316 тона. От ноември 2023 до преди две седмици средно са депонирали 621 тона или 15 пъти по-малко. За сравнение, средното количество боклук, който се донася на месец в предприятието от София е 30330 тона и остава практически същото в този период.
Следващия интересен момент е от къде идват боклуците. Това исках първо да видя като исках да разбера къде се произвежда най-много. Тук виждате изгладена графика на динамиката на количествата донесен боклук. Различни фирми отговарят за различни части от Триадица, Искър и Кремиковци.
Виждате и т.н. „фирми по чл. 24“, които са въпросните специални договори за докарване на битови отпадъци от заводи, например. При тях виждате намаление в от лятото насам, което съвпада със съобщенията на предприятието, че правят повече проверки и връщат камиони с боклук, когато засекат индустриални отпадъци, които нямат място в депото. Такива злоупотреби има явно немалко. Виждаме това намаление и в други райони на събиране, което отчетливо е по-изразено от останалите.
Тук ми беше интересно как тези количества се съпоставят с населението. За целта използвах данните на Софияплан за 2020. Опитах се да ги комбинирам възможно най-точно спрямо описаните горе региони. Така получаваме следната карта. Тя показва колко килограма боклук изхвърля всеки от жителите в този регион изхвърля всеки месец.
На следващата графика ще видите същите данни и как се променят през времето. Доколкото има някаква динамика, тя по-скоро върви в паралел, с изключение на Красна поляна, където има сериозен скок около времето, когато се е депонирало голямо количество отпадъци през 2023-та.
Тук интересен въпрос е колко курсове на камионите на частни фирми са били направени през времето и колко тона боклуци са донесли. От графиките горе изглежда, че няма динамика, но в следващата графика показвам каква е промяната от януари 2024 до сега спрямо същия период на предходната година. Докато в началото на 2024-та е било повече, със завишаването на проверките броят им спада значително.
Интересно е и производството на РДФ – това е ефективно гориво направено от боклуци със съответни спецификации и обработени за намаляване на емисиите. Те се продават с печалба за общината. Тук сравнявам първите 13 седмици от всяка от последните три години, за които получих данни и се вижда сериозен скок в последните няколко, както и доста повече през 2025-та като цяло. Именно тези бали гориво от боклук снимаха едни общински съветници възмутено наскоро. Те всъщност показват какъв трябва да е един от положителните резултати от това предприятие.
Дискусия
Първо, трябва да разберем, че числата, които виждаме горе и се публикуват редовно на страницата на СПТО показват какво количество боклук се донася дневно в предприятието. Между нашите кофи и общинското предприятие отговорност носят фирми, на които се плаща баснословни суми да се грижат за това да е чисто и да се рециклира възможно най-много. За следене дали го спазват пък отговаря инспектората към СО. За целта правят проверки, следят ги с GPS и дронове.
От част от данните и разговорите с СПТО се разбра, че всъщност количеството боклук е сравнително постоянно през годината. Има няколко пика и спад, например след новогодишните празници или през лятото, но те са значително по-малки, отколкото смятаме. От това тяхно наблюдение излизат няколко важни извода.
Вариациите в броя курсове на камиони за боклук и тонажа им през времето се дължат в голяма степен на опити за измама. Станаха известни няколко такива схеми със строителни отпадъци, такива от производства, а наскоро и боклук от други общини. Доколкото винаги ще има известни вариации заради графика им по седмици спрямо получените данни на месечна база, това не обяснява промяната с над 20% в някои периоди. Единствено на база тези числа обаче не може да посочим коя фирма мами, защото след края на 2023-та е имало множество проверки и акции за проверка на боклука на отделни камиони и цели маршрути. Имало е дни с по няколко паралелни проверки на самото предприятие от всякакви държавни органи и други, в които са имали възможност да контролират точно какви отпадъци се внасят като ги пръснат на плаца. Именно с последните са откривали опасните медицински отпадъци от няколко болници.
Медицински отпадъци в сиви контейнери от столична болница от декември 2024
Продължаваме с това, че няма логика да има толкова голяма разлика между боклука създаван на година на всеки човек живеещ в различни региони на града. Би следвало да е същия. В този смисъл картата, която пуснах горе показва не, че някои софиянци изхвърлят повече от други, а дава натрупан ефект от три фактора.
Първият е, че навярно данните за населението не са верни. Числата, които взех, са прогноза за 2020-та, но не намерих други с достатъчно добра разбивка на ниво квартали. Отделно самите маршрути на фирмите събиращи боклук не покриват винаги цели квартали, а разпределението на хората в кварталите не е еднакво. Населението несъмнено се е променило за годините от изготвянето на оценката и най-вече се е преместило в рамките на града. Всъщност, именно тази динамика на промяна на заселването и разпределението из града именно е един от основните проблеми на т.н. презастрояване, за което често говорим. Така част от разминаването в килограмите боклук в сиви контейнери на човек отчита отчасти грешките в оценката на населението. Възможно е, разбира се, в някои региони хората да са по-отговорни и да изхвърлят по-голяма част от пластмасата, хартията и стъклото където трябва, за да се рециклира. Не може да го кажем обаче това заради следващите два недостатъка.
Вторият е заради черното петно между сивите кофи и кантара на предприятието. Това са фирмите и камионите, които пренасят този боклук. Както стана въпрос, има немалко измами, извозване на чужди отпадъци или опасен боклук. Това се добавя към общия тонаж и дори да не става въпрос за огромни количества, освен, че загубите за общината се измерват в десетки милиони, изкривява и данните за това, което виждаме в сивите контейнери.
Не на последно място се случва твърде често да се намират строителни отпадъци, едрогабаритни и други, които не следва да се пренасят, но се прави заради липса на контрол от страна на въпросните фирми и мотивацията им да вкарват повече тонове към сметката.
Общински съветници от ГЕРБ и БСП се снимат с РДФ готов за продажба
Всичко това събрано заедно ни показва, че числата от СПТО в последните над 50 месеца сами по себе си не показват къде какви нарушения е имало. Показват значително по-висока степен да обработване на отпадъците спрямо депониране. Показват ясно, че има значително увеличение на РДФ и намаление на броя курсове към предприятието. Кампанийността на проверките, хващането на нови и нови злоупотреби от фирмите докарващи боклук, които изглежда са били масова практика в миналото, както и сравнително малките като обем, но проблеми като съдържание количества опасни отпадъци внасят шум в данните, които не могат да се видят с тези числа.
Много повече информация има в Национална информационна система отпадъци, където всеки камион с тегло се отчита поотделно. Имаше коментари от МОСВ, че не били въвеждани данните от общината там, но числата горе извадени по същото време като изказването именно от тази система показват съвсем друго. Отделно координатите на камионите в реално време ще покажат кой боклук къде се носи и ще дадат много по-добри индикации за измами – например курсове до нерегламентирани сметища или директно от строителни площадки до предприятието.
Всъщност, въпреки продължителен отпор от съветници от ГЕРБ/СДС и ВМРО, все пак миналата седмица беше гласувано предложение от Столична община да се публикуват в реално време данните на градския транспорт – координати, закъснение и график и прочие. Това все още не включва Метрополитен, защото отказват да сътрудничат на общината по много начини. Ако се публикуват по подобен начин в реално време данните на камионите за смет – както тези от сивите контейнери, така и тези за жълтите и зелените, освен, че ще виждаме в реално време какво се случва с боклука на града и ще правим изводи и анализи, ще може да виждаме кои квартални улици са блокирани кога заради кой камион на фирма длъжна да чисти града ни. Същото може би и със снегорините зиме, които също имат GPS-и за следене.
Както често казвам, данните и прозрачността, каквато виждаме в случая от СПТО, по-често ни дават възможност да задаваме по-добри и точни въпроси, отколкото сами по себе си да дават отговорите. Системата на събиране, оползотворяване, горене и депониране на боклука е изключително сложна и за нея отговарят множество институции, включително няколко министерства и агенции, независимо дали последните искат да си признаят или не. Искаме някой да реши тези проблеми, боклука да го няма, да не ни пречат сутрин камионите, да не ни шумят през нощта, да не се краде от общинските средства и да не се замърсява земя и води. Нормално е да го искаме, но зад тези искания има много процеси, подробности, схеми и история, за които трябва да научим преди да разберем кой носи отговорност и кой ни лъже от екрана, министерското кресло или скамейката в СОС.
На 1-ви април чрез БОЕЦ са публикувани чатове между служители и ръководители в ГДБОП, от които става ясно, че ръководители са опитали да спрат операция срещу контрабандни цигари. От публикуваната информация става ясно и че един от контрабандистите получава обаждане по време на операцията, което дава възможност на замесените да избягат. От публичната информация и от разследвания на журналисти става ясно, че замесени в канала са хора, свързани с Пеевски. Оттогава от ДБ предприемаме редица парламентарни действия, които намират само частично и разпокъсано медийно отразяване, поради което ще ги обобщя тук. На всеки етап правим изявления пред медиите и оборваме твърденията на управляващите.
1. На 01.04 колегата Ивайло Мирчев задава три парламентарни въпроса на министъра на вътрешните работи: 1-ви, 2-ри и 3-ти. Днес, 11.04, по правилник трябваше да е получен отговор. Такъв не е получен до края на работния ден.
2. Също на 01.04 аз изпращам искане за документи до МВР, в т.ч. номера на прокурорска преписка и/или на досъдебно производство по случая, както и доклада, който министърът каза, че е бил изпратен до ГДБОП и прокуратурата (в случай, че не представлява следствена тайна), както и с какъв гриф за сигурност е бил създаден. Срокът е 14-дневен, отговор все още няма.
3. На 03.04 има заседание на комисията по вътрешна сигурност. На комисията става две неща:
3.1. В рамките на т.нар. „блиц контрол“ на министъра (който се провежда всяка първа седмица в комисия) задавам два въпроса на министъра, като първият е по-обширен и министърът отговаря, че има отстранени от МВР служители, вкл. че заместник-директорът на ГДБОП е отстранен на 02.04 (т.е. предишния ден, когато Борисов казва в кулоарите, че съветва министъра да „разчисти“). Вторият ми въпрос е дали заместник-директорът на ГДБОП (който по изнесените данни е опитал да спре операцията) е бил преназначен, временно отстранен за дисцирплинарна проверка, или освободен от МВР (за да сме терминологично точни). Оказва се, че всъщност е преназначен на друга позиция. Пускам статус във фейсбук, като в реално време министърът го прочита, взема думата в комисия и обяснява как не съм прав, че така прикриват зам-директора.
3.2. Преди комисията внасям проект за решение на комисията, за да ни предостави МВР цялата документация, която е класифицирана (т.е. държавна тайна), както се изисква от чл. 39, ал. 3, т. 2 от Закона за защита на класифицираната информация – че народните представители имат право на достъп до такава информация само при решение на комисия или решение на самия парламент. Председателят на комисията Маноил Манев от ГЕРБ обяснява, че такова решение не може да има и ГЕРБ и Ново начало (може би и БСП) гласуват против допустимостта на решението. Манев отказва да ми даде думата няколко пъти, вкл. след гласуването и закрива заседанието, като аз казвам, че прикриват информация за контрабанда.
4. На следващия ден (04.04) внасяме проект за решение на Народното събрание за същото – да ни бъде предоставена тази информация – всички доклади, документи по дисциплинарните производства и друга относима информация. В решението отбелязваме и че в случай, че информацията е следствена тайна (освен, че е класифицирана), следва министърът да поиска разрешение от прокуратурата за нейното изпращане (съгласно чл. 198 от Наказателно-процесуалния кодекс). В мотивите отбелязваме, че смятаме, че решението не следва да се разпределя на комисия, а да се гласува в зала, тъй като е по процедурен въпрос – процедурата в чл. 39, ал. 3, т. 2 от ЗЗКИ. Председателят Киселова все пак го разпределя на Комисията по вътрешна сигурност.
5. Във вторник (08.04) внасяме изслушване на министъра на вътрешните работи и на 8-те полицаи, участвали в операцията на терен.
6. В сряда (09.04) се гласува дневния ред за седмицата, като Киселова прочита писмо от министъра на вътрешните работи, който не е в София и не може да участва. Въпреки това, цялата опозиция + БСП гласуват „за“ изслушването и точката е приета. На трибуната излиза Костадин Ангелов, иска прегласуване и казва, че министърът го няма. Колегата Йордан Иванов излиза за процедура и казва, че не ни пречи, че министърът го няма – ще се задоволим със заместник министър (както по друго изслушване, което беше гласувано малко по-рано), и че са ни важни 8-те полицаи. На прегласуването Костадин Ангелов от ГЕРБ прави знак на БСП с пръст надолу и БСП (с изключение на двама, доколкото знам пловдивски депутати) обръщат гласуването си.
7. Отново в срада, колегата Йордан Иванов анонсира, че рокадите в ГДБОП в Пловдив са фиктивни – че на мястото на отстранен началник, е назначен нов такъв, който обаче е много близък до първия, т.е. смяната е проформа. Министър Митов от Търговище ехидно обяснява как лъжем и нищо не разбираме. Но се оказва, че са го подвели и има такава заповед за назначаване.
8. В четъвъртък (10.04) предстои заседание на комисията по вътрешна сигурност. В дневния ред председателят от ГЕРБ не е влкючил проекта за решение за задължаване на министъра на вътрешните работи да предостави докладите. Правим брифинг, на който казваме, че ще предложим в дневния ред на комисията да бъде включена тази точка и каня медиите на комисия. Половин час по-късно председателят на комисията отменя заседанието поради здравословни причини. Пиша в групата на комисията, че може да води заместник-председател, но заседанието е отменено.
9. Преди края на заседанието на 10.04 правя процедурно предложение от трибуната – председателят Киселова да свика заседание на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред с тази точка, тъй като председателят Манев не може да присъства и я е отменил. След това изпращам официално писмо на Кислова за същото. Тя не свиква заседание.
10. Днес (11.04) Иво Мирчев чете декларация от трибуната, в която обвинява ГЕРБ и мнозинството в прикриване на информация за контрабандния канал на Пеевски, като споделя част от горната хронология. След това председателя на комисията по вътрешна сигурност Маноил Манев идва при него в пленарна зала да му се кара, че е споменал от трибуната, че се е разболял. Аз казвам да свика заседанието днес. Той отговаря „свиквай си го сам“ (което нямам право като член на комисията).
11. Отново днес, след горната случка, излизам на трибуната и правя предложение – председателя на парламента (Киселова) или председателя на вътрешната комисия (Манев) да свикат заседанието днес, за да не се бавим. Те отказват, като Манев обяснява, че следващата седмица ще го разгледаме в редовното заседание на комисията, в последния работен ден преди ваканцията.
Очевидно и за непознаващите парламентарните процедури, че мнозинството опитва да прикрие документите за контрабандата. Забавянето във времето има две цели 1) темата да бъде забравена покрай празниците и 2) всеки един документ, който още не е следствена тайна, да попадне под нейния обхват. Например, това са дисцриплинарните производства, които вероятно не са част от досъдебното производство, но очаквам в осигурения от ГЕРБ времеви прозорец вече да са приобщени.
ГЕРБ, с разпореждания към останалите партньори в мнозинството им с ДПС Ново начало, успешно отлагат разкриването на информация и прикриват контрабандния канал, за който се твърди, че е на Пеевски. И видимо са много нервни от това.
Ние ще продължим да изискваме всичко по тази тема и да я държим, доколкото можем, във фокуса на общественото внимание, защото не може в европейска държава да се случват такива неща. И нашата роля като опозиция е да искаме информация, отчетност и отговорност от управляващите. Особено когато съзнателно прикриват какво се е случило.
Тъй като конспиративните теории за еврото от няколко дни са „на стероиди“, ето една контра-конспиративна теория. За тези, които не приемат аргументите, че дигиталното евро няма да се ползва за проследяване, тъй като в самия регламент има изрични текстове за анонимност на офлайн плащанията и липса на централна проследимост на трансакциите.
Ами ако „лошият ЕС“ реши да следи кеша? Всяка банкнота има индивидуален номер. Т.е. всяка банкнота е проследима. Банкоматът ще знае на кого са отпуснати дадени банкноти. В магазина могат много лесно тези номера да се сканират и така да се следи потокът им. На касите може да се въведе задължително показване на лична карта, така че дори рестото да е ясно при кого отива.
Или дори лицево разпознаване, вързано с базата данни със снимки на МВР. И може НАП да затваря магазини, които не изпълняват тези исиквания. (А, чакай, лошият ЕС на практика забрани лицевото разпознаване на обществени места, но сигурно това е заблуждаваща маневра)
Затова – никакъв кеш. Ще ни следят с него какво купуваме. Не веднага, но един ден… Така че само в злато. Хм, те пък и кюлчетата си имат серийни номера. Значи бартери.
Между другото, следят ви и в момента какво купувате. Дори като плащате с наложен платеж. И дори когато не сте го купили онлайн, а само сте си хо харесали. (Благодарение на проследяващите бисквитки, за които бъдещият председател на КЗЛД нищо не знаеше)
Само че не ви следи лошият ЕС, а Гугъл и Фейсбук, които лошият ЕС глобява заради неправомерно обработване на лични данни.
Следят ви и къде ходите. През GPS-a и през клетките на телефоните. Благодарение на ЕС можете да забраните да се записват данните от GPS-a централно. А благодарение на съда на ЕС, държавите трябва да ограничат телекомите в събиране на данни за местоположение доста под 6 месеца, именно за да не може да се анализира поведение.
Не е въпрос на технологии. Не е въпрос да измислим конспиративна теория как някой централно ще ни следи – има стотици начини за това и без дигитално евро. Въпрос на ценности е. А ценностите на европейските народи не допускат тоталитаризъм. Защото са го допускали в миналото и са видели какво следва. И това стои в колективната ни памет (защото и ние сме европейци).
Пролетна ваканция. Хотелче. Сауна. Жега. Опитваш се да абстрахираш от липсата на хигиенни навици у хората и шумните им разговори сякаш няма никой наоколо. Някои обаче правят трудно това абстрахиране – както от хигиената им, така и от разговорите.
Ония ден писах, че сауните в България са неприятно добър начин да научиш за хората със схемите и схемите на хората. В случая двама се оказаха архитекти и обсъждаха надълго и широко главните архитекти в различни градове около София. Кой до кога бил, кой нямало да си тръгне докато „ония къщи“ не са пуснати, кой къде отивал, за да довърши „поръчката“, кой на кого бил човек и след вота какви пари щял да направи на поста и прочие. Говориха си и за София и как цитирам „компроматите срещу кметството потекоха масово, така че ще стане работата“ и как определени хора „от техните“ неочаквано много помагат на въпросната „работа“. Говориха как едни си плащали, а други били пред фалит, но събирали депозити като за последно.
Такива разговори са глупави и на тяхна база трудно да разберем нещо конкретно. Още повече, че рядко има споменати имена, а и честно казано като правило не ни пука. Тук обърнах внимание, защото случайно темата ме занимава. Доколкото не може да се правят изводи на база подобни подхвърляния, случаи като този затвърждават впечатленията ми от години, че въпреки хората в системата, които се опитват да си свършат работата съвестно напук на критика, заплахи и тормоз от началници и съд, има една клика от най-вече архитекти, които диктуват какво ще се случи с градовете ни в ущърб на бъдещото през наместване на ключови позиции, влиятелни организации, регулатори и овладяване на формалния процес.
Показва и за пореден път, че хората със схема в България до толкова не се притесняват, че някой може да ги санкционира, че не се свенят да обсъждат където и да е и както и да е как ни прецакват всички, точат пари и им се разминава. Какво ще направите? Кой следва да го направи? Затова говоря, че работещите институции са това, което подобрява живота на хората. Не парадиране в студия, гръмки обещания и веене на идеалистични знамена, а скучни чиновници извън прожекторите, които работят за това законът да се спазва независимо кой си и чии си. Това работи само когато са защитени и спокойни да го правят извън политически турболенции и претенции. Затова едни толкова работеха да ги овладеят и цялата машина от компромати работи за задържане на това статукво.
Толкова сме свикнали с това поведение на ония със схеми, че в един момент се зачудих дали са ми по-досадни шумните им брътвежи или липсата им на хигиена и на другите преди тях карайки мястото да мирише на мръсни чорапи постоянно. Може би последното всъщност беше подходяща атмосфера за отношението към собствената им работа и обществото като цяло. Напомни ми за аналогична ситуация, която имах преди години, но с куп хора от АПИ. Тогава и за любовниците на шефовете си говориха.
Та ако търсите ранна индикация, че нещо се променя, че прокуратура и регулатори са започнали да вършат нещо, то изчезването на подобни разговори от публичното пространство е една такава – за схеми в строителството, еврофондове, поръчкови дела срещу конкуренция или просто покриване на проверки. Не задължително само от сауните – понякога придобива формата на крещене по „мобифона“ пред G класата пльосната върху пешеходна пътека или ехидни разговори в кафенетата около административните съдилища. Ако същите започнат да се оглеждат нервно и замислят, значи сме на прав път. Не го видях това онзи ден.
След поредните случаи на менингит и починали деца имаше доста въпроси около възможностите за превенция. Министерството първо писа за случите, но пропусна всякаква информация за наличните ваксини. След като доста, включително аз, ги критикувахме за това, все пак го добавиха два часа по-късно.
Има две ваксини, които може да се използват в България – Нименрикс и Бексеро. Първата е срещу 4 групи или вида менингит, а втората е срещу петия – група B. Бексеро за съжаление не е достъпна в България. Нименрикс я има по аптеките, но тъй като не е включена в задължителния имунизационен календар и не се поема от държавата, трябва да се плати. В момента струва около 100 лв. на доза. Според препоръките на министерството, до 6-тия месец на бебетата се слагат два приема. Ако слагате над 6-тия месец е една доза, както и за по-големи деца. Безопасна е за кърмачета от 6 седмици нагоре и препоръката обаче е да се слага възможно най-рано, защото именно бебетата са най-уязвими. Важно е да не разчитате на преразказани препоръки по форуми и блогове що се отнася до приема, а да се консултирате с лекар.
Трябва „само“ да намерите лекар, който да я сложи и да я поръчате в аптеката. Аналогично е при ваксините срещи варицела, която се слага над годинка. Същото е и при ЧПВ, която е от 9 години нагоре и е безплатна за момичета, а от догодина обещават, че ще включат и момчетата в програмата. Най-добре е да се поставят от личния лекар или педиатър, но за съжаление все още има доста лекари, които по редица причини не искат да слагат препоръчителните от министерството ваксини. Понякога е от незнание, понякога от предразсъдъци, понякога от мързел, но най-често се извиняват от липса на количества или че процедурата ги спирала или какво ли не. Ако сте в София, препоръчвам педиатъра д-р Атанасов, който дава съвети и зарежда сам някои ваксини, за да не се налага да ходите по аптеките. Ако може да препоръчате други, особено извън София, пишете в коментарите.
Когато стана време да ваксинираме дъщеря ми, решихме да сложим Нименрикс и Бексеро. Втората я поръчах от гръцката аптека Промахон. Предполагам, че има и други, но тази ми препоръчаха и вече за 4-ти път поръчвам различни неща. Заедно с тази ваксина поръчах и отделна ваксина за хепатит А (Хаврикс 720 в случая), защото не се намираше поне тогава в България и исках да имунизирам децата. Така намалих и разходите за транспорт. Процесът е следния:
Взимате номера от сайта им и им пишете на Viber. Отговарят на български – изглежда използват някакъв преводач, затова бъдете търпеливи
Питате за конкретните ваксини – Бексеро в случая, колко ще струват и колко е доставката
Уговаряте къде и кога да бъдат изпратени и кога се очаква да пристигнат
Уредите ли всички детайли ви изпращат линк, на който плащате с карта
Когато получат плащането ви пишат и изпращат в уговорения ден пратката
Ваксините се изпращат в хладилна кутия от стиропор, в която са поставени замразени хладилни елементи. По пътя кутиите се държат в хладилни камиони, а като пристигнат – в хладилни камери. Разпитах преди първата доставка и споделиха, че редовно правят тестове на качеството на куриера – изпращат такива пратки с апарат вътре и при получаване проверяват дали всичко е пристигнало добре и дали температурата е била в нужните граници през цялото време на база отчитанията. При всичките ми поръчки до сега хладилните елементи не бяха дори размразени, т.е. температурата е била ниска.
В София може да доставят на място, но аз предпочитах да взема от офиса на куриера, който тогава беше в Дружба. Извън София мисля, че имаше още 1 ден за доставка и е до адрес. Всичко това струва допълнителни разходи за доставка, но не помня да е било повече от 20 лв. Изпращане на хладилната чанта се случва само в понеделник до четвъртък, за да не престоява в склад през почивни дни. Извън София може да махат и четвъртъка със същата цел, но е добре да се уговори с тях при поръчката. На база на това може да се ориентирате кога да направите час на лекаря.
Въпреки, че получавате хладилната чанта, препоръчвам да държите ваксините в хладилника веднага след изваждането им до момента, в който дойде време за прегледа и имунизацията. Така, в случай, че детето хване някой вирус междувременно, може да отложите часа при лекаря. Не ги вадете междувременно и ако хладилника ви има склонност за замразява неща, не ги допирайте до стените. Някои от хладилните елементи в пратките впрочем все още ги пазя и използвам за моите хладилни чанти.
До сега не съм чувал за забавени пратки, проблем при охлаждането или качеството на ваксините. Преди масово се взимаха ваксини за ЧПВ предпазващи от повече щамове от Гърция по същия начин, но откакто са налични и покрити в България, това не е нужно. Ако имате опит с други такива аптеки, както и лекари поставящи такива ваксини, споделете в коментарите. Ако искате да не се налагат такива еквилибристики, за да осигурим сигурна превенция на децата си, пишете на министерството на здравеопазването да включат Бексеро в регистъра на пределните цени и да се търси съдействие за вноса ѝ, както и да я включат заедно с другата срещу менингококи в списъка с безплатните ваксини. Най-добре би било тези двете заедно с другите срещу варицела и ЧПВ в задължителния календар – нещо, което отдавна се е случило в други европейски страни, резултатите от които съм коментирал вече.
Малко много станаха постовете конкретно за „оная“ карта, но покрай темите в последните дни ми се налага да ѝ обръщам повече внимание.
Когато я започнах средата на миналата година въвеждах сграда по сграда сравнявайки с това, което е построено или поне видимо на пространствените данни и това, което е отбелязано в портала на НАГ. До тук има над 24 хиляди полигона – говорих за това през януари. Описал съм подробно методологията и проблемите свързани с нея. В рамките на това въвеждане се допитвах редовно до различни групи и организации запознати с конкретни казуси и темата като цяло, особено когато имаше проблем с качеството на данните, на които разчитах.
Специално за пространството около Черни връх, което нашумя тези дни, първоначално дори не бях въвел въпросната 215 метрова кула и други три от по 180 метра, за които ще стане дума тук, защото реших, че е грешка в изписването на слой Застрояване. Нямаше да е за пръв път и в такива случаи търся да сравня с налични документи. За това място не открих. Тогава разпитах по описания горе начин и ми обясниха, че е наистина текуща тема, наистина това е ПУП-а и е приет с решение на СОС. Конкретно за 2025-метровата кула писах вчера с линкове към становища и фактология.
Днес, след като обявих нови функции към 3D картата за застрояването, Борис Бонев попита защо не съм отбелязал трите кули от по 180 метра на мола Парадайс. Виждат се на картата горе показваща прословутия слой застрояване и с какво всъщност работя, за да създам визуализацията. Спомням си, че бяхме обсъждали региона средата на миналата година заедно с доста хора и повечето смятаха тогава, че за разлика от нашумялата кула, тези трите по-скоро няма да видят бял свят. Затова не ги бях добавил, както и не бях отбелязал, че молът е разрешено да се строи до 50 метра, което е значително над сегашната височина.
На мястото на мола към този момент намирам над 50 различни документа, които може да разгледате на картата ми с документите. Повечето са разрешително за строеж, но за преустройство на магазини и складове. Някои са от времето на Диков, когато голяма част от тази и редица други каши са бетонирани та да се чудим как да ги разбиваме сега. Не се намира оригиналния ПУП, доклад или решения.
В духа на картата и как много подобни сгради всъщност са отбелязани – като онази огромната на бул. Цар Борис, например – следва наистина и тези кули да са също на картата. Затова ги добавих и вече може да ги намерите там. Отново напомням – няма известно движение по тях, няма решения, разрешения или каквото и да е поне в последните 10 години в посока тези кули. Не се съмнявам, че ще има опити да се спекулира с това – включително произвеждане на фалшиви новини, както и от хора, които знаят много добре всичко, което описвам. Тези се използват напоително не в интерес на града, а за политически цели, атаки срещу кметството и районните администрации, както и отклоняване на енергия и внимание от други теми, които са наистина важни. Добавям ги с ясното съзнание за този риск, защото все пак щом още по времето на Диков са влезли в ПУП, значи че както сега обсъжданите и много други, някой някога може да развее едни хартийки, да си напазарува експерти и анализи, да си плати или заплашва държавни служители и накрая когато събере заветната папка да върви при едни конкретни административни съдии да придвижва нещата.
Впрочем, промяната, която обявих по-рано днес, беше че вече може да натискате върху отбелязаните сгради на 3D картата и тя ще се опита да открие последните известни документи там, ако има въобще такива. Дава и линк към картата с документите, където с филтрите да търсите по-стари. Повечето документи вероятно няма да имат общо със самия строеж, а последвали промени като рекламни елементи, преустройство и прочие. Добра отправна точка е обаче и функцията с най-много запитвания.
The Trump administration began with a commitment to optimizing the efficiency of the government, introducing the so-called DOGE (Department of Government Efficiency) under Elon Musk. On the first day, I wrote that I would follow DOGE’s actions in optimizing the administration with interest. This is a task that we also face in my country, with electronic governance (of which I was the first minister a few years ago) being a tool for achieving it. On the very day of the executive order establishing DOGE, I wrote to colleagues that “the risky part is that every structure will have to provide them with all non-classified documents” and that they would likely be looking for “skeletons in the closet.”
This risk, stemming from the executive order, quickly materialized due to the actions of DOGE employees (or USDS, which is the U.S. government’s structure for IT services and administrative modernization, serving as DOGE’s main tool). The employees, who are 20-25-year-old IT specialists, gained access to the systems and databases of several key government agencies, even connecting external hard drives. This understandably sparked serious dissatisfaction.
I do not dispute the right of specialized units to access data and documents across the entire government structure. Nor do I deny the right to close down agencies or terminate funding — these are political decisions (subject to judicial oversight) that any administration has the authority to make (and anyone has the right to disagree and challenge them in court). Moreover, fraud and inefficiencies in spending certainly exist, and an external review of the data and systems can identify and eliminate them.
However, for the implementation of these political decisions to be legitimate, it must follow established rules. It appears that Musk and his team operate under the assumption that they are above the rules — that they can take over the information systems of key government agencies through “top-down orders.” These actions should be carried out properly, especially considering information security and data protection, which are at risk from such ad-hoc measures.
I will give a few examples from my time as a minister and earlier as an advisor, fully aware that the scale is different, but there are still direct parallels.
The first example is the SEBRA system (the Ministry of Finance’s budget payment system). Musk is essentially doing the same thing — extracting and potentially publishing all state payments. However, we did it properly — together with the Minister of Finance, we submitted a proposal to the Council of Ministers, designating payment data as a priority data set for publishing in compliance with the Access to Public Information Act. This decision mandated the Ministry of Finance to provide the data to the Ministry of e-Government in a specific format so that it could be processed, anonymized, and published. The Ministry of Finance assigned its contractor to extract the data and securely transfer it to the Ministry of e-Government, where the processing and anonymization code was published in an open-source repository. At the same time, a working group revised a regulation so that the system would automatically publish such data. If we had done it Musk’s way, I would have simply sent one of my advisors and told them, “Plug in your laptop and get access to the database.” And that would have been wrong.
In 2016, we opened up data from the Commercial Register and the Public Procurement Register. At the time, I was an advisor, but the data disclosure process involved official correspondence, and I never had direct access to the database — experts from the respective institutions wrote queries to the database, and I received a test database without real data to work on queries for extracting information. We also published the code for the anonymization tool used for the Commercial Register. This was all done based on formal communication and a valid legal basis under the Access to Public Information Act.
As a minister (after all, officially elected by parliament, not an unknown staffer), I requested to review systems, but someone else always had to show them to me while I only directed what should be extracted (even though I could have found it myself much faster). In these cases, the approach was always, “Sit here and show me,” or “Based on [legal grounds], please provide me with the following data,” rather than “Give me access to the database and leave.”
Yes, there is a risk of refusal or sabotage of these efforts, but there are other measures for that—those who sabotage can be reassigned or even dismissed if they do not comply with a lawful order. However, Musk is doing the opposite—his people (who have not been properly vetted) are acting unlawfully and are being stopped by the courts. In some places, internal teams correctly identified these actions as an “insider threat.” In principle, every access to databases should leave a trace, and access for usual personnel must be controlled because data misuse is not only a risk from external actors but also from internal ones.
The issue of access to institutional data is extremely serious and cannot be resolved with a blanket statement in a presidential executive order. It is serious because a modern state largely depends on its registers and databases. Their security and integrity are fundamental to many policies and their success or failure. “Seizing control” of registers and databases is a key instrument of power with significant negative potential.
Beyond this specific case, if DOGE had acted “properly,” it would have taken a few more months, but its actions would have had more legitimacy. However, in line with other actions and statements by the U.S. government, it seems that they are more interested in breaking things and disregarding the rules.
Government efficiency is important, and reducing unnecessary expenses is a valid political priority. But while it can be a legitimate goal, it can also serve as a cover for less honorable intentions. And although I come from the startup world, I do not agree with the approach that a government and administration can be run like a startup. In startups, the goal is to move fast, even at the risk of breaking things. In the public sector, it is more important not to break things, because lives and livelihoods depend on it, which is why processes take longer. And when you act by breaking the rules under the justification of political expediency, you do not build trust — you destroy it.
Много се изписа като интерпретации на думите на Терзиев, притеснения какво е публично и какво не, както и идеи какво следва да се направи за ония небостъргач. Вярвам, че всички сме на една страна и съм убеден, че в администрацията има премного хора работещи за по-добра градска среда и в обществена полза. „Просто“ явно не си говорят достатъчно.
Днес се сетих как наскоро архитекти от съюзи и инвеститорски фирми ме обвиняваха, че картата ми за застрояване е лъжела и тия неща дето били в червено нямало да ги има или да са въобще така. Долу виждате не само 215 метровия небостъргач, а и всичко, което се планира около него. Всъщност, когато изготвях картата, пропуснах тази сграда, защото реших, че има грешка в данните на НАГ. Нямаше да е за пръв път и ми се стори невъзможно. Именно хората, от които сте чели днес за случая ми потвърдиха, че е вярно и гласувано от СОС.
Не знам дали общината или общинския съвет имат полезни ходове. Знам, че процесите са сложни с много замесени лица, регулации и врати в полето вложени в закона. Знам също, че тези, които не чухме днес да се изказват за проекта, се възползват прекрасно от тази сложност и къде с поставени лица, със заплахи и корупция си издействат лисчетата нужни за заветното разрешително. Знам, че отказите без основание лесно падат в администативните съдилища и плащаме обезщетения от данъците си, но и дори добре аргументираните в обществена полза също биват нелогично и в разрез със закона спирани поради аналогични на предишната ми точка причини. Знам и че в администацията има редица чиновници, които еднолично са натоварени с отговорността да контролират, но не го правят, както и че често натискът от инвеститори и недостига на хора на тези контролни функции прави надзора над подобни проекти, строителството и след това почти невъзможни.
Докато искаме намаляване на разходите в администрацията, контролът над всички недъзи на града, наглите по улиците, замърсяващите индустриално и прочие изисква голям човешки ресурс. Аналогично всеки ръководещ дори малка организация знае колко трудно е да изкорениш откровено вредните елементи от нея, особено когато трябва да ги замениш с квалифицирани такива рискова позиция със заплата по-ниска от продавач на вейпове.
Знам и че всичко това е до болка познато и като граждани на града искаме просто да се спре и някой друг да измисли как. Днес в парламента видяхме какво става когато хора успяват да прокарат икономическите си интереси през политическа власт. Ако не друго, това следва да покаже, че мотивацията на тези на власт е от голямо значение. Има много паралели между градоустройството в София и пробитата каца и обслужване на здравеопазването. Тук обаче искам на друго да наблегна.
По стечение на обстоятелствата съм се фокусирал много върху прозрачността именно на градоустройството в София и разбиране какво стои зад проблемите. Не като специалист, защото не съм, а като потърпевш на недъзите, натрупаните проблеми и липсата на видим напредък. Виждам как ще изглежда града, ако не направим нещо с постоянство и в широк спектър от сфери, закони, администрация и надзор. Има хора, които искат да подобрят положението с наличните инструменти и са готови да жертват сигурността и името си за това. Има също разминаване в разбиранията как следва да се случи и кой да носи отговорност. Липсва обща работа и комуникация, което първосигнално ескалира в надвикване, затваряне и мръщене от всички страни.
Отстрани това изглежда като „същото както другите“, а всъщност разликата е огромна. Въпросът е как да се решат тези заложени подводни камъни систематично без да си избождаме очите един друг. Та дори да не е баш по правилата, имайки предвид, че нито регулаторите, нито министерствата, нито съд и прокуратура, нито ДНСК или дори някои районни кметове работят според закона и задълженията си.
Не призовавам към търпение, а точно обратното – трябва да се ядосаме. Следва обаче да се научим, че онези със схема не са хората, които биха оправили наболелите проблеми, а ще се възползват от тях. Да се опитаме да различим хората с план от хората със схема и да накараме първите да работят заедно, защото решенията са трудни, мъчни и спорни, а схемите обединяват най-лесно и тихо и го виждаме премного в СОС и парламента.
Когато публикувах картата с предвиденото застрояване на София тя получи голямо внимание. В рамките на месец беше посетена от значителна част от населението на града и генерира както много реакции недоволство и действия от активни жители на града. Беше използвана като визуализация от множество медии, макар и националните да страняха от темата. Беше използвана включително за генериране на фалшиви новини конкретно от групи и акаунти свързани с ГЕРБ за атаки срещу сегашната администрация.
В последните девет месеца получих много подкрепа, но и доста критика за картата. Още когато я обявих официално миналото лято, описах подробно ограниченията и условностите в данните, въвеждането и какво виждаме. Винаги съм открит за методологията и проблемите на нещата, които правя и това не е изключение. Често описвам тези неща и защото се уморявам да ги обяснявам по коментари и групи и просто копирам линк къде да прочетат отговорите. Тази статия не е по-различна като мотивация.
Тук съм събрал 20-те критики за 3D картата с предвидено застрояване. Общават практически всичко, което някой някога е нареждал за проекта минус епитетите. Съгласен съм с всички тях в една или друга степен и съм описал защо са верни поне от гледна точка на критикуващите, защо е такава картата, защо не може да се направи други или какво правя по въпроса, за да го оправя.
Картата е неразбираема
Материята е сложна и картата събира огромно количество информация. При всяка визуализация се налага да се прави компромис между детайлността на представянето и какво се опитваме да покажем. Тъй като картата с документите вече представя много аспекти от документите, които се публикуват от НАГ, 3D картата показва друг аспект – планираното застрояване. Когато правих пилотната версия през декември 2023-та и после като обявих крайната за София описах подробно какво виждаме и как да го разчитаме. Не съм намерил по-добър начин от това. Ако някой има идеи как да се подобри, да пише в коментарите и ще го обсъдим.
Картата не се зарежда въобще
Както споменах, картата събира огромно количество информация – 23 хиляди полигона към този момент събрани в над 16 хиляди сгради. Основен проблем е, че това прави сайтът доста тежък и заради технически ограничения не работи на някои устройства. След обратна връзка от посетители се разбра, че има генерален проблем при iPhone, заради който дори при по-нови модели не успява да се справят с натоварването. Имам идея как да подобря зареждането на данните и показването ѝ. Въпрос е на време, което ще намеря, най-малкото защото ми е интересно как ще стане технически.
Отделно фотореалистичната карта на Google сама по себе си е тежка за зареждане и добавя към този проблем. Самата карта на Google има ограничения в броя посещения на потребител и тъй като немалко хора изглежда разглеждат цяла София, това означава сваляне на много данни, което в един момент Google ограничава. В пикови моменти на активност, например след като някоя медия пише за конкретен обект, това означава, че по-активни потребители изчерпват тези квоти. Това не може да се избегне.
Разбира се, има го и това, че услуги като външни ресурси, самата карта на Google и скорост на връзката влияят. Дори докато пиша това един от глобалните доставчиците използвани от картата има проблеми, което изцяло блокира зареждането тази сутрин. Оправи се като смених на друг временно докато прехвърля всичко на моята машина.
Има сграда в червено, която вече се строи или е построена
Използвам слой на Google, който е фотореалистичен и няма аналог на други доставчици. Докато има подобни опити от Mapbox и други, включително компании в България, не съм намерил нищо доближаващо се до това ниво да детайлност. Слоят им обаче е с данни от поне две години и междувременно има промени в града. Има пуснати сгради, булеварда Филип Кутев беше пуснат. Сгради са завършени или разрушени. Затова при въвеждането на данните съм добавял неща, които не се виждат към онзи момент, независимо, че вече може да са довършени. Когато Google я обновят, ще пусна нови.
Собствениците на имота нямат намерение да строят каквото е отбелязано
Наистина, на някои от отбелязаните места вече има построени сгради и няма изгледа да се разрушават за три- или пететажни сгради. Аналогично има стари блокове, за които са отбелязани по-високи. Картата не показва за какво има издадени разрешителни или се планува непременно строеж, а какво е предвидено, че може да се строи на база заповеди или издадени визи в миналото. Това може да са ПУП-ове или намерения от преди над 20 години, може да са такива от преди две години. Не знаем, защото голяма част от документите, които сега са публични, не бяха до преди това. Това не значи, че тези намерения ще се осъществят, но не значи и че след няколко години собствениците няма да решат друго предвид каква печалба биха осъществили към този момент. Натискът от инвеститори се значителен навсякъде независимо каква е реалната им мотивация за тези обекти. Докато не се промени ОУП и закона за София така, че старите ПУП-ове да станат невалидни и новите да се съобразяват изцяло с новите ОУП, отбелязаното предвидено строителство продължава да е възможно.
На мястото има паметник на културата, защо е отбелязано в червено
Голяма част от паметниците на културата са частни. Немалко от тях не се поддържат, често нарочно. Свидетели сме на умишлено събаряне или съсипване. Министерство на културата до сега не се е справяло да опази нормативно или чрез комисията си тези паметници. Съдебната практика по-скоро пречи да се санкционират онези, които ги унищожават и съотношението риск/печалба не е в полза на опазването на културното ни наследство. Така общините, дори при добро желание, биват отказани да използват малкото механизми да спират и изискват възстановяването на тези паметници. В този смисъл, на база сегашната парктика, 8 етажен блок в центъра на София където сега има паметник на културата е по-скоро неизбежно, отколкото невероятно. Особено предвид, че хората в района често не разбират както се случва докато не дойдат багерите посред нощта.
Няма връзка към документите за въведена сграда с червено
За голяма част от сградите липсват документи. Повечето от тях са на база документи в последните 20 години, които не са публични. Въведени са обаче в слой „Застрояване“ в ГИС системата на НАГ. Всеки може да я види на публичната им карта. Това, което аз правя само е да представя същите данни в по-добър формат, за да са по-разбираеми. Доколкото всичко ново, което въвеждам, има документи към себе си, технически ограничения на визуализацията, сложността и динамиката на процеса на одобрение на сграда, както и времето, което е нужно за модерация на тези връзки, прави невъзможно да се свържат с документите или най-малкото да са последните такива. Затова една от бъдещите функции на картата ще е препращане към тази с документите на същото място, за да могат хората сами да видят какво е известно на това място и околността.
Не е отбелязано какъв вид ще е сградата – училище, градина, офис или жилищна сграда
Доколкото за някои сгради се вижда от визи за проектиране или ПУП какво е предназначението или може да се направи предположение на база собствеността на имота и околните сгради, това важи за твърде малко и отново би било гадаене. Отделно, че неведнъж се е случвало парцели за училища и градини практически да се подаряват за строителство на сгради, както се случаи с една от сградите на Бъсков, или да се строят несвойствени сгради в двора на училища или паркове. Затова всяко усилие за маркиране на сградите би било най-малкото неточно .
Височината или формата на отбелязано строителство не отговаря на съществуващите документи
Почти всички сгради отбелязани на 3D картата са взети от слой Застрояване на НАГ. Там се отбелязват по два начин – височина в метри и етажи. Когато са отбелязани по етажи като правило умножавам по 3.125 метра и получавам височината. Когато е височина, тя може да е до било (максималната позволена на върха) или кота корниз. В този смисъл често височината, която виждате на картата е дори подценена, тъй като в повечето случаи виждаме кота курниз, тоест често се добавят още 2-3 скосени етажа и така се увеличава с 6 до 10 метра височината. Когато има някакви публични документи, там това понякога може да се види по-ясно и го отбелязвам както е показано.
Друг аспект е спецификата на визуализацията. Слоят на Google е релефен като показва съществуваща растителност и сгради. Учудващо нетривиален проблем е да се сложи сградата на нивото на повърхността поради много фактори, включително различни стандарти за топология на тези слоеве и честото изравняване на терен за сградите. За да реша това, взимам средната точка на полигоните и през други доставчици взимам очакваната надморска височина, на която стъпва сградата. Така е възможно разлика от няколко метра заради това колко неравен е терена на София, особено в най-южните части. Комбинирано с подценената височина, за която говорих по-рано, този ефект се компенсира.
Формата на основите, силуета и общите очертания на самите сгради се взимат от същия този слой на НАГ. Както описах подробно в статията обявяваща картата, това са външни очертания, в които новата сграда следва да се впише. Може да е с разчупена форма, може да е дори по-ниска. Често плановете се променят в процеса на вадене на разрешителни дори да не се променят общите параметри. Отделно, както стана ясно от пресконференцията на Терзиев, твърде често строежите надвишават с 10 до 30% височина и интензивност без да са били санкционирани, така че отново изглежда, че картата ми силно подценява бъдещето.
Затова визуализацията показва до къде им е позволено да се разпростират, а не какво ще се случи. Неколкократно архитекти на такива проекти са изказвали раздразнение колко грозно съм представил бъдещите им проекти, още повече в сигнално червено. Разбирам ги напълно и съм съгласен – положили са усилия да направят нещо красиво, което да се вписва в изискванията на клиента, макар и нерядко далеч не и в нормативните изисквания или визията на района. Задачата на картата ми обаче не е да им прави реклама, каквито предложения съм получавал нееднократно. Целта ѝ е да информира тези наоколо какво се случва с улицата, квартала и града им.
Отстоянията не отговарят на изискванията или документите
Формата на основите на сградите се определят от различни документи, до които често нямаме достъп. На картата представям данните в слой Застрояване по по-прегледен вид. Доколкото има други изисквания за отстояние, те ще влияят на крайната форма на сградата в рамките на максималните очертания, които съм показал. Масова практика е да се бетонира изцяло парцела, да се сменя предназначение, за да се използват по-малки отстояния, натиск върху контролни органи, за да подпишат нещо незаконно и други машинации за заобикалят тези изисквания. Затова отново теорията и практиката се различават и това далеч не може да се отчете с 20+ хиляди червени кутийки.
Липсват сгради, за които има документи и са планирани или вече построени
На картата съм отбелязал практически всички сгради над три етажа, които виждам на слоя на НАГ. В последните шест месеца минавам един по един няколко хиляди визи за проектиране, градоустройствени заповеди и ПУП-ове, където също се намира такава информация. Въпреки това, голяма част от тях са публични едва от последните две години. Преди не беше рядкост – случайно или не – да не се публикуват такива или да се показват с месеци закъснение.
Картата не претендира за абсолютна точност, тъй като самите слоеве на НАГ не са абсолютно точни. Данните ми са максимално толкова добри, колкото техните публични такива. Също така не съм отбелязал хилядите къщи, които са планирани в покрайнините на града. Това е защото все още нямам време, ще стане съвсем тежка картата, както и защото повечето попадат далеч извън очертанията на София, където Google maps поддържа 3D слой. Извън това визуализацията губи качеството си. Все пак съм добавил някои от тях.
Картата не показва аспекти като озеленяване, пътна и друга инфраструктура
Доколкото има слоевете показващи тези аспекти, те са също толкова неточни. Има ПУП-ове и решения, които показват какво се планира, но аспекти като отчуждаване, съдебни дела и бюджети често променят тези планове. Също така визуализацията на картата ми цели да покаже други аспекти на града. Отделно е факт, че аспекти от разрешените проекти като плановете за задължително озеленяване и пожарна безопасност не са публични. Те се правят в голяма степен за опазване и засягат интереса и безопасността на обществеността, но в същото време последната няма възможност да се запознаят с тях и дали всъщност са изпълнени.
Картата се фокусира върху височината на сградите
Наистина, започнах с високите сгради и често пиша за тях. На картата обаче има най-много сгради до 15 метра дори без да съм добавил многобройните комплекси от къщи около града. Именно огромните проекти са тези, които привличат внимание, затормозяват инфраструктурата на конкретния район и влияят непропорционално на качеството на живота на околните. При тях има и непропорционално много нарушения и лобизъм, които се проспиват от районни администрации и чиновници, къде заради корупция, къде заради липса на капацитет и сплашване. Затова като такива се определят като най-голям риск и това се разпознава от жители на града като мен, които търсят отговори.
Картата разглежда твърде повърхностно какво ще се строи
Да, това е идеята. Има предостатъчно разпръсната информация в документи, често не публични, карти, слоеве и разрешителни. Когато се прави една визуализация, неизбежно трябва да опростява информацията, за да стане разбираема. Целта е да се приканят останалите да се вгледат в темата и да търсят повече детайли след като са видели голямата картинка. Картата няма претенции да показва всичко на 100% точно, защото самите слоеве на НАГ и публични документи не го показват така. Целта е да осветли практики и планове, част от които разчитат на това да не се шуми много около тях.
Картата показва само данни за София
Да, това е така. Причината е, че подобен слой Застрояване има само в София. Предвид мащабите, градът има най-развитата информационна система докато в много други градове и общини дори не са довършили данните за кадастъра си и умишлено укриват дори задължителните протоколи. Въпрос на личното ми време е да намеря начин да ги извадя и публикувам, както вече правя за Пловдив и Благоевград на картата с документите. 3D модели ще са по-трудно, но не невъзможно и имам вече идея за Пловдив.
В тази връзка има едно изключение – след скандала с кулите в Пловдив ги добавих на картата и публикувах снимки. Махнах ги след като кметът на Пловдив, който беше внесъл предложението, го оттегли. Сега чувам, че няколко медии опипват почвата дали обществото се е успокоило и ще може да се прокара тихомълком втори път нещо подобно увещавайки общинските съветници. Не виждам да им се получава, но затова е и важно да се следят изкъсо комисиите.
Картата подвежда, че ще се застрои цялата София
Предвид опита на сега, изказванията на Съюза на архитектите в синхрон с организации на инвеститорите, че нямало такова понятие като „презастрояване“ и че в междублоковите пространства има предостатъчно място да се боднат по няколко сгради, както и собствеността на земята, заложените в закона параметри и умишлено връзване на ръцете на местната власт в някои случаи, а в други – корупционен и физически натиск върху чиновници на фона на демотивация и ниски заплати и многомилионни финансови интереси, а не на последно място противоречива и най-меко казано съмнителна съдебна практика, също както други аспекти на картата, то по-скоро тя подценява колко ще се застрои града, ако не се направи нещо. В този смисъл наистина подвежда, защото ще е по-зле, но съм съгласен, че ако се вземат мерки далеч няма да се стигне до там. Въпрос на това кой път поемем и кога.
Картата създава излишна паника за бъдещето на София
Съгласен съм. Всъщност, в няколко интервюта съм посочвал, че голямото ми притеснение е картата да не доведе до парализа вместо да мотивира за действие. Самият аз започвайки я не съм предполагал, че положението е толкова зле. И на всеки няколко месеца се доказва изказването ми, че ни е бедна фантазията с нови и нови проблеми и заложени мини. В този смисъл наистина може да се каже, че се генерира известна паника предвид тягостната картина, която може би не е толкова конструктивна.
В същото време бих поспорил дали е излишна. Доколкото има много активни местни групи и организации, които защитават градини, училища, паркове и реки и вършат прекрасна работа, голяма част от населението пренебрегват проблема. Споделям притеснението, че обемът информация е голям, но полагам усилия да го направя лесен за възприемане, за да се избегне тази парализа, за която говоря и хората да действат. Имам съмнение обаче, че критикуващите картата за „излишна паника“ предимно не искат да има действие и биха се радвали хората най-много да мрънкат из фейса приемайки, че нещата са неизбежни. За щастие, почти винаги не са когато се хване от рано темата
Картата създава трудности на собственици на имоти и инвеститори
Да, чувал съм го нееднократно и имам не един или два примера. Това е не е пряка цел, а възможен страничен ефект. Доколкото някои от проектите разчитат на схеми с общинска земя, публични средства или разрешени параметри, други наистина претендират да спазват буквата на закона, макар отново често да разчитат на пропуските на общината да минат метър просто защото „ма те всички така правят“. Голяма част от сградите в София, особено големите, не следва да получат акт 16, често заради елементарни пропуски, за които нормативните актове са красноречиви. В този смисъл вниманието на обществото, от които се притесняват, може би не е толкова лошо нещо.
Друга честа критика е в посока абсолютизми за частната собственост и инициатива. Доколкото това е вярно и елементи са вписани в Конституцията, те не идват с ограничения. Има изисквания колко, къде и какво може да се строи. Отделно тези имоти не съществуват в изолация в града и следва да допринасят вместо да паразитират над останалите. Има и редица изисквания, които до сега рядко са се прилагали, за отстъпване на част от частните имоти за обща инфраструктура и колкото да не са доволни хората, това е закон също толкова, колкото всичко на което се уповават. А не се е прилагало заради обслужване на частни интереси и лично обогатяване, включително на хора, от които е зависело прилагането на тези закони. Тук дори не засягам темата как въобще някои от имотите са станали частни след схеми в общината, измами с нотариуси и съдебни решения и прочие.
Картата не помага на хората да разберат процесите
Да, не е това целта на картата. Имам други проекти и визуализации, които искат да допринесат в тази посока. Процесите обаче са изключително сложни и дори често самите чиновници не ги разбират или проследяват от край до край. Има, несъмнено, хора които ги разбират и често са от страната на онези, които експлоатират не само пропуските в тези процеси, но и разминаванията между нормативни изисквания и реална административна и съдебна практика. Надявам се в скоро време общината да публикува такива обучителни материали. Все пак, ако някой иска да сподели такова описание или друга форма на представяне на тези процеси, дори и като UML диаграма, ще се радвам да помогна да я представим и приложим към другите визуализации.
Картата няма практическа стойност за градоустройството
Да, и не е това целта. Има предостатъчно специализирани системи, които се използват за тази цел. Още в началото писах, че данните не могат да се използват дори за дигитален двойник, заради качеството на източника и въвеждане, както и контекстът, в който съществуват. Все пак, имам идеи как може да се маркират като рискови някои планирани строежи и парцели и готвя нещо по въпроса.
Картата е излишна
Да, излишна е. По-точно следва да е излишна и работя за това да стане излишна. Също както картата ми за безследно изчезналите преди 15 години беше излишна. Тази тук цели да илюстрира какъв е проблемът и какво е възможно да се направи с малко повече прозрачност.
Възможно е да стане напълно точна и автоматизирана и да се генерира от самите институции не само за София, но и за цяла България за бъдещи проекти като изчиства почти всички критики, които описах до тук. Това може да стане с електронно подаване и обработка на строителните книжа и задължение да се публикуват схемите проектите и параметрите им в единен структуриран формат. Това ще помогне не само да се придвижват много по-бързо разрешителните там където няма проблеми, така и да се хващат нарушенията и корупционните практики. Това значи, че ако искате пристройка към къщата си няма да се налага да чакате месеци или години, а дни. В същото време значи и че проекти за десетки милиони ще стават публични в цялостта си веднага след като бъдат подадени документите. Мисля, че разбирате защо предложените по този начин мерки биват блокирани в парламента. Готвят се и други локални мерки в тази посока, но има и също толкова силен лобизъм срещу тях.
В този смисъл картата е излишна, защото не следва някой като мен да отделя толкова време да я прави и поддържа. Не съм и планирал да го правя. Намира се за полезна от доста, защото показва нещата по различен начин и докато това остане така, картата ще е публична.
Повече по темата
Ако сте стигнали до тук, може да са ви интересни другите аспекти на тази карта и други свързани проекти, които съм правил:
