Продължавеме с пътеписа на Бале за пътуването му из Индия. В първата част от Берлин, през Бомбай, стигнахме Кочи. После пътуването ни продължи с влак шеста класа от Алува до Алепей. Днес освен Алепей, ще разгледаме и местните влажни зони, наречени BackwatersПриятно четене:
Пътепис Индия
част трета
Алепей – няма бира
Обух късите гащи и тръгнах да се разходя. След 2-3 минути ходене стигнах до една река от калибъра на “Перловска”. Стори ми се, че от другата страна на реката има някакви павилиончета и се запътих към моста. Всякакви комични превозни средства препускаха по шосето, а шофьорите, по стара индийска традиция, натискаха нон-стоп клаксоните. С риск за живота претърчах през моста и се озовах при сергиите. На първата сергия продаваха панирани неща – три вида, по 10 рупии всяко. Питах какво е това, но не разбрах нищо от отговора на продавача, така че си взех и от трите. Бяха много вкусни, а единият модел – лют. Продължих към другите павилиони, но там се продаваха само някакви долнопробни безалкохолни и “Зрънчо”.
Бавно започнах да осъзнавам смисъла на случката при гарата в Алува. В този индийски щат не се продава алкохол! Оптиах се да не обръщам внимание на паниката, която ме обхвана и продължих да разпитвам минувачите. Най-накрая един дребен и жилав чичка откликна на отчаяните ми молби и ме поведе по някакви малки и разкаляни улички.
Стигнахме до тайно дворче, в което се бяха събрали 30-40 мъжаги и се бутаха пред
едно комично мини прозорче. Изглеждаше, че съм попаднал на залагания за петли или минимум на “черно тото”. Попитах на висок глас: “Извинете, тука ли се продава бира?” и в същия момент 30-40 чифта застрашителни мустаци се впериха в мен. Явно произнасянето на думата “бира” на висок глас беше някакво светотатство. Казаха ми, че бирата е свършила и да се махам.
Както и да е, малко поуспокоен продължих с проучването. Поредният жилест чичка ме води поне 10 минути по главната улица, докато стигнем до заветната питиепродавница. Минахме покрай сергии, на които се продаваха ароматни индийски подправки в кошове, хиндуистки храм, както и покрай други екзотични гледки.
Най-накрая стигнахме, но имаше грамадна опашка. Заключих, че явно бай индиец е любител на чашката и чинно се наредих последен. Тези отпред ме поощриха да ги предредя, защото съм бял и дори започнаха да блъскат с юмруци по ламаринената врата. Аз ги успокоих, че нямам бърза работа, а и не одобрявам расизма под никаква форма, така че продължих да си чакам. По едно време се появиха две хипарливи французойки с мръсни крака, предредиха ни и си заминаха. Накрая дойде и моят ред. Имаше два вида бира, в големи бутилки от 650 мл. “Кингфишер силно” със съдържане на спирт и “Туборг”. Цените също бяха фантастични (на фона на всичко останало в Индия) – по 3 лева бирата. Спиртният “Кингфишер” не ме изкушаваше особено, така че си поръчах “Туборг”. Онзи ми обясни, че “Туборг”-ът не му е за продан. Как ли не го молих, но той прояви характерната непреклонност на индиец с власт и ми продаде “Кингфишер силно”. Купих цял кашон и весело тръгнах обратно към “Ащамуди”.
По път към къщи, биричките подрънкваха весело, а минувачите ми махаха, усмихваха се и сочеха един на друг кашона. Стана ми много приятно и се отказах да взема тук-тук. Исках да се разхождам още сред тези добри хора.
В сламената стая разтоварих безценния товар, слязох долу и помолих да ми донесат нещо за вечеря на терасата. Взех и паролата за Интернета.
[caption id="" align="aligncenter" width="576"] Направиха ми люта супа (много вкусна) и палачинковиден хляб[/caption]
След вечеря си отворих една спиртосана бира и звъннах по Скайп-а на родителите, да ги успокоя, че още не ме е изял слон, тигър, кобра или людоед, а също така съм успял и да си купя кашон “Кингфишер силно”. Майка ми каза: “Внимавай да не се напиеш с тая спиртосана бира”, баща ми разказа виц с неприлично съдържание и затворихме.
Точно привършвах четвъртата бира, когато на четворната врата се потропа. Хазяинът ме уведоми, че току-що му е звъннал един тук-тукаджия от гарата и го е попитал как да стигне до “Ащамуди”. Това означавало, че моите дългоочаквани приятели всеки момент ще пристигнат. Радостно нахлузих джапанките и изшляпах по витата стълба на двора. След 2-3 минути тук-тукът пристигна, Ицо се разплати с пича и разтовариха раниците.
Беше бурна радост. Веднага се настанихме на терасата, отворихме си бири, аз включих компютърната колонка и започнахме да си разказваме премеждията от по пътя. Всички бяхме най-много впечатлени от влака 6-та класа.
[caption id="" align="aligncenter" width="583"] Влак 6-та класа[/caption]
[caption id="" align="aligncenter" width="576"] Влакът, с който пристигнаха приятелите[/caption]
От дума на дума и от бира на бира, страстите се разгорещиха и обърнахме балкона на дискотека. Едни французи се събудиха и ни направиха забележка. Допихме си кротко в стаята и за пръв път от 45 часа спах в хоризонтално положение, на креват. Милата Мария Баева обаче не могла да мигне, защото когато съм почерпен се въртя като пумпал и хъркам като дъскорезница.
Kerala Backwaters
Вторият ни ден в китното индийско градче Алепей беше предназначен за разглеждане на основната алепейска забележителност – Керала бекуотърс.
Станахме, вчесахме се и потеглихме. Първата ни работа беше да отидем до сергиите, където снощи бях ял вкусни пържени неща по 10 рупии и да закусим. След това аз предложих да тръгнем пеша към пристанището, защото бях видял в Интернет къде се пада, а и не изглеждаше далече. Ицо обаче настоя да хванем тук-тук, което се оказа изключително добра идея, защото тук-тукът потегли в посока, точно обратната на тази, която аз си представях. Естествено, закара ни не точно на пристанището, а при един негов човек, който разполагаше с малка, но комфортна лодка. Обясни ни, че на пристанището вече всички лодки са заети, защото е почивен ден. Ицо и Баева рекоха да се качваме веднага, но аз настоях да отидем все пак до пристанището и да видим какво предлага конкуренцията.
[geo_mashup_map]
[geo_mashup_location_info]
На пристанището цареше голямо оживление, а на една палма имаше закачен мегафон, от който долиташе религиозно песнопение.
http://youtu.be/BC0p7PzmonQ
Помотахме се около гемиите.
Не можахме да си изберем нищо и се върнахме при агента на тук-тукаджията. Спазарихме се за 20 евро да ни вози 4 часа из каналите и потеглихме. Пред нас се разкриха райски гледки:
http://youtu.be/Zl4XTWdONRs
Минахме и покрай едно рибарско семейство, което плаваше в нещо като кора от огромна любеница.
http://youtu.be/Z9C904Jeib4
Лодката беше оборудвана с шезлонги, както и с едно дюшече на носа, така че удоволствието от пътя беше пълно. Возихме се около час и нещо, визклицавайки възторжено и щракайки десетки снимки, когато усетихме, че сме поогладняли. Шофьорът беше печен в занаята и веднага ни подкара към едно тенекиено ресторантче, сгушено между палмите.
[caption id="" align="aligncenter" width="576"] Ресторантчето беше нагизденос огненочервена реклана наVodafone[/caption]
Настанихме се и тъй като не разбирахме кое от менюто какво значи, поръчахме на лелката да ни донесе от специалитета на заведението. Ицо и Мария помолиха и за по една риба. За пиене получихме хладна Кока-Кола, тъй като в Керала бирата се продаваше при специални условия. Заведението не разполагаше с чинии и прибори, така че ни сервираха върху листа от бананова палма и ядохме с ръце.
[caption id="" align="aligncenter" width="576"] Лелката ни насипа ориз...[/caption]
[caption id="" align="aligncenter" width="576"] ... и по 4 различни кашички[/caption]
На вид малко отвратителни, но на вкус кашичките се оказаха изключително добри. Естествено, до една бяха доста люти. Може би само зеленикавата не беше кой знае какво, но като цяло беше много вкусно. Още повече, че трябваше да ядем с ръце и се омазахме като прасета. След ориза, Ицо и Мария се заловиха с рибите, дадоха ми и на мене малко да опитам. Накрая ни взеха цена, която ни се стори съвсем прилична –
около 10 евро за тримата. В последствие разбрахме обаче, че са ни взели поне петорно повече от нормалното, но това дори ни развесели допълнително.
Когато приключихме с хапването, се помотахме 2-3 минути наоколо, пуснахме по една вода в нужника и пак се натоварихме на нашето си корабче.
[caption id="" align="aligncenter" width="576"] Около ресторантчето беше много романтично и приключенско[/caption]
След като поплавахме още десетина минути безгрижно по каналите, любезният лодкар ни попита дали сме склонни да изпием по някоя попътна биричка. Само това ни трябваше и всички единодушно се съгласихме. След малко акостирахме до колибата на един негов съратник – нелегален продавач на бира, който дереше по три кожи от наивните туристи. Предложи ни цена от 5-6 лева за топла бира, което дори и в Европа си е възмутително. Поради липса на по-добра алтернатива обаче, аз директно си поръчах 3 броя. Мария и Ицо бяха по-консервативни и си взеха по една. Въпросът с температурата решихме с една кофа лед, в която паркирахме бирите и продължихме. Докато чакахме да се охладят биричките, поделихме един кокосов орех, който Ицо изкрънка от продавача като бонус. Дали пък не му даде 10 рупии?!
[caption id="" align="aligncenter" width="576"] Ицо се черпи кокосов орех[/caption]
[caption id="" align="aligncenter" width="576"] Не след дълго обаче подпукахме и бирите[/caption]
На фона на убийствената януарска жега, дори и спиртосаният “Кингфишер – силно” ни се стори отличен.
Повозихме се още около час и нещо, като шофьорът не се върна по същия път, а по някакъв заобиколен, който беше дори още по-интересен. Накрая ни остави на същото нясто, откъдето ни взе, дадохме му уречените рупии и си направихме по една снимка за спомен.
[caption id="" align="aligncenter" width="576"] Много симпатичен тип между другото – черен като катран[/caption]
След знаменитите Backwaters, от които останахме предоволни, се помотахме още малко из Алепей. Минахме по малко мостче, снимахме едно гиздаво камионче, открихме дори и индийски клуб на БСП.
[caption id="" align="aligncenter" width="576"] Индийският клуб на БСП[/caption]
Вече доста уморени от наситения с преживявания ден, се прибрахме в Ащамуди, за да полегнем малко следобед, а и да видим дали евентуално не се е появил знаменитият австралийски пътешественик Веско Петров. Веско беше тръгнал преди 1-2 седмици от Сидни към Тамил Наду, където се мотаеше сам, и за което можете да прочетете в неговия блог:
http://veskopetrov.com/?p=6496
С Веско вече бяхме влезли в контакт и знаех, че му остава само да прекоси някаква коварна планина и да се озове в Керала. След това по неговите си Вескови пътища би трябвало да се докопа до Ащамуди, където си направихме среща.
Както и да е, след като се прибрахме, Веско го нямаше и ние използвахме времето да се поизлежаваме малко и да поцъкаме в Интернет.
Очаквайте продължениетоАвтор: БалеСнимки: авторътДруги разкази свързани с Индия – на картата:За подробности, кликайте на ЗАГЛАВИЕТО горе!
Евтино и хубаво? Едновременно? Да, и още как! Тишо днес споделя съветите са пътуване с ниска цена, без да се отказваме от радостите на живота. Приятно четене:
Евтино и хубаво пътуване: Мисия възможна
Съвети за икономично и разумно пътуване
Първоначално мислех да озаглавя тази статия “CouchSurfing vs. HostelWorld”, но двете, всъщност, не си противоречат, а чудесно се допълват. Oсвен това, има и трети елемент, който е неизбежен – самолетните билети. Затова реших да обединя опита си в самостоятелно организираните пътувания с ниска цена и, преди настъпването на летния /отпускарски/ туристически сезон, да ви дам няколко полезни препоръки.
Когато пиша статии от рода „Как да…”, аз винаги се ръководя от един прост, но основополагащ принцип – трябва задължително да съм минал през тези неща, да съм се сблъсквал многократно с тях, да съм си “чупил главата”, да съм си взел съответните поуки, да съм ги съпоставил с опита и впечатленията на други хора, да съм си направил съответните изводи, да е минало известно време и, от разстояние на времето, тези изводи / поуки все още да ми изглеждат правилни / коректни/ действащи / полезни.
Какво значи „пътуване с ниска цена“?
Ами и тук принципът отново е доста прост. Съответното пътуване, с всички разходи в него, включително: настаняване, самолетни билети, храна, алкохол, пазаруване, придвижване и джобни да не надвишава цената на един месец престой в София, в т.ч. парното, тока, квартирата, такситата, маршрутките, градския транспорт, храната, алкохола, джобните и прочие „пера” от бюджета на малкия човек, принуден да живее в големия град. Накратко, самостоятелно организираното пътуване с ниска цена е онази разходка в чужбина, за която няма да платиш повече от нетната си месечна заплата.
А, да, има и още едно изискване – продължителността да е минимум една седмица.
На този принцип бяха организирани пътуванията ми в:
Камино де Сантяго (Испания) – месец и нещо;
Амстердам (Холандия) – почти десет дни;
Берлин (Германия) – почти десет дни.
Хърватска беше самостоятелно организирана, но на четири колела. Малта и Гърция си бяха чиста проба организиран, масов туризъм, а в Египет (има го и при нас – бел.Ст.) бях на гости при дългогодишни приятели, така че не се брои… Пък и не навсякъде имаш приятели и не навсякъде можеш да отидеш на четири колела, тоест най-добрият вариант (плюс най-евтиният и най-бързият) е да се лети.
Такааа. Наближава летният отпускарски сезон, искаш почивката си да я изкараш някъде навън, за разнообразие. Предполага се и, че имаш бюджет за издръжката на един човек в Софето, т.е едни хиляда точки примерно. Но може и по-малко. Continue reading →
Продължаваме с обиколката из Украйна с мотора на Антон. В първата част стигнахме до Молдова, ад нес ще я прекосим , ще влезем в Украйна и през Болград ще стигнем до Одеса.Приятно четене:
Украйна на мотор
част втора
От Болград до Одеса
Поехме към следващата граница която беше в близост до Болград около 40 км се кара през Молдова до там като пътя е в задоволително лошо състояние тъкмо вдигнеш 80 - 100 км/ч и се налага да свалиш до 40 км/ч щото изкачат огромни дупки пред теб но реално ако се кара внимателно не е проблем с мотор, виж с кола щеше да е по драматично положението:
В Молдова спретнати хубави къщички:
Спряхме в едно малко градче да щракнем някоя друга снимка: Continue reading →
Надявах се бързо да стигна до центъра на Техеран като изпреваря сутрешния трафик, но не се получи. На около 40 километра преди столицата, още по тъмно, започнаха задръстванията, скоро термостатът отказа и двигателят прегря. След ремонт на пътя продължих към центъра и първо спрях при
кулата Азади,
която е един от символите на иранската столица.
[caption id="attachment_42099" align="aligncenter" width="402"] Кулата Азади (Свобода) е открита през 1973 година по случай 2500-годишнината на Персийската империя[/caption]
Около километър след кулата автомобилът ми се повреди за пореден път и трябваше да отида в автосервиз. Двамата монтьори бяха много опитни и успешно се справиха с проблема. Пихме чай, а единият от тях ми показа секс-клипче на мобилния си телефон. Явно има начин да се заобикалят ислямските религиозни забрани и не всички се притесняват от нарушаването на моралните норми в тази теократична държава. Продължавам да съм благодарен на тези техерански автомонтьори, защото до прибирането ми в България старият опел измина още 8000 километра, без повече да се поврежда и без да губя време за ремонти.
Най-после, в ранния следобед на деня стигнах центъра на Техеран, близо половин час се въртях по улиците докато намеря място за паркиране, след което започнах разглеждането на столицата. Continue reading →
След като сме утолили жаждата си за непосредствен контакт с дивата перната природа на Исландия, поемаме на обратно. Скоро се отклоняваме отново от главния път, за да слезем при дълъг залив
Паркираме и тръгваме да се поразходим до водата
Изведнъж от земята се вдигат стотици пернати...
... с крайно агресивно поведение. Ордите на “бялата лястовица” изпращат към нас най-безстрашния си отряд – с крясъци, викове и шеметно стрелкане към главите ни малките пилета успяват да ни накарат да се стреснем повече от Хичкок. Отдалечаваме се на порядъчно разстояние от мътещите им територии и едва тогава ни оставят на мира
Към края на деня, във водите на крайпътно снегоотточно езерце
[caption id="attachment_42088" align="aligncenter" width="614"] Карта на Исландия[/caption]
Очаквайте продължениетоАвтор: Гергана МилушеваСнимки: авторътДруги разкази свързани с Исландия – на картата:За подробности кликайте на ЗАГЛАВИЕТО горе!
Продължаваме с четвъртата серия от поредицата е Залези над гръцките острови. В първата й част се отправихме към остров Закинтос в Йонийско море, а днес ще акостираме на най-известния му плаж – Навагио.Приятно четене:
Залези над гръцките острови: Закинтос
четвърта серия – втора част
Към плажа Навагио
Рано сутринта на другия ден уточняваме маршрута до следващата точка – легендарния плаж Навагио –
Предстои ни да изминем цялата западна част на острова, ориентирана към открито море и съградена от тези величествени скали:
и миниатюрни, сгушени в камъка плажове:
От целия остров се стичат туристически корабчета към плажа Навагио – най-голямата забележитеност на острова –
Освен с плажчетата, западния бряг е осеян с по-малки и по-големи пещери –
Сякаш всеки момент от гърлото на пещерата ще излезе страховито, легендарно морско чудощище, отнесло със себе си стотици кораби...
Поглед към открито море –
и движение в тандем:
Навлязохме в дълбок залив, посещаван от много корабчета:
снимаме се взаимно и ожесточено, набирайки материал за дългите и студени зимни дни:
повъртяхме се още малко из
изумрудените води на Йонийско море
в този залив –
и след още няколко минути наближихме крайната дестинация –
плажа Навагио
На практика най-голямата забележителност на Закинтос е именно този плаж – доколкото знам, официално избран за най-красив плаж на планетата Земя за 2010г. Изключително величествен, суров, недостъпен откъм сушата, той е приютил навеки един кораб, с което е станал емблемата на остров Закинтос
[geo_mashup_map zoom='8']
[geo_mashup_location_info]
Плаж Навагио
е изолиран пясъчен залив на остров Закинтос, който се нарежда сред едни от най-известните и най-фотографирани плажни ивици в Гърция. Често е наричан Корабокрушението - име, което е получил заради намиращите се на него останки на кораб, наречен Панайотис, за който се смята, че е бил контрабандистки. Наличието на предполагаеми трафиканти на кораба носи още един псевдоним на Навагио - Контрабандисткото заливче. Този малък, уединен и поразително красив залив се намира на северозападния бряг на острова, в близост до село Anafotiria. Заобиколен от отвесни варовикови скали, Навагио притежава очарователна бяла пясъчна ивица, къпеща се в тюркоазено сините води на Йонийско море. Този прелестен пейзаж привлича хиляди туристи годишно. До плажа може да се стигне единствено с лодка, яхта или друго плавателно средство. Воден транспорт има от Порто Вроми на юг и от пристанището Свети Никола във Волимес (Volimes) на североизток. Най-честите посетители идват от столицата Закинтос, която е в другия край на острова, или с круизи и екскурзии за по час престой. Ако не може да стигнете до Навагио имате възможността да го погледнете от върха на скалите, които го ограждат. Гледката от там също не е за пренебрегване. Първоначално плажната ивица е носила името Агиос Георгиос. През 1983 г. вследствие на буря и лоша видимост, кораб превозващ контрабандни цигари се разбива и акустира на плажа. С преминаването на годините пясъка постепенно го обгръща и днес развалините от него са една от атракциите на Навагио.
Навагио в буквален превод от гръцки значи именно „корабокрушение”. Твърди се, че контрабандно е превозвал цигари, когато жесток щорм го е изхвърлил завинаги на това райско място.Там си седи и до ден днешен, сгушен под грандиозните, извисяващи се към небето скали:
Поглед отблизо:
[caption id="attachment_42040" align="aligncenter" width="582"] Корабокрушение[/caption]
Пробитият, ръждив корпус –
и този рул, който никога повече няма да се завърти...
Акостирали на плажа Навагио –
приседнахме под сянката на могъщите скали и се започна добра почерпка с узо и бяло вино...
[caption id="attachment_42046" align="aligncenter" width="499"] тези малки петънца отдолу сме ние[/caption]
Очаквайте продължениетоАвтор: Димитър ИвановСнимки: авторътДруги разкази свързани с Йонийски острови – на картата :Кликайте на ЗАГЛАВИЕТО за подробности :)
Днес ще отидем до Белгия – до градчето, което има най-пряко участие в Първия кръстоносен поход. По конете! :)
Deus vult!
Господ го желае!
Първият кръстоносен поход
(1096–1099) започва на 15 август 1096 след речта на папа Урбан II на 27 ноември 1095 с главна цел отговор на молбата на византийския император Алексий I Комнин, който търси западни доброволци, които да помогнат срещу Селджукските турци, превзели Анадола.
Допълнителната задача, която в крайна сметка става първостепенна, е превземането на Йерусалим и Светите земи, както и освобождаването на източното християнство от ислямско иго.
Кой, как, кога и защо и досега не е много ясно - дори запазилите се 5 “протокола” от събора в Клермон си противоречат. Най-вероятно официалните задачи на похода прикриват стремежите за контрол на Пътя на коприната и източните пазари, както и здравословното „пускане на кръв“ на Европа. Всичките тези трети синове и гладни селяци могат да бъдат изпратени по-далеч от метрополията, все ще донесат някаква полза за короната. От друга страна цветът на западното рицарство заминава на похода, като за финансирането на войската често са залагани наследствените имения в полза на църквата. С един удар e отслабена светската власт и подсилена църковната.
В един от запазените документи се споменава, че Урбан изрича думите, станали девиз на този (пък и на следващите) кръстоносен поход: „Господ го желае!“
Същевременно се засилват и антисемитските настроения, особено в Германия, като се извършват погроми над евреите и се конфискува имуществото им.
На Изток тръгват няколко армии, без някаква особена връзка и координация помежду им. Освен това, още преди официалното начало на похода, над 100 000 селяни и бедни рицари, жени и деца, повлияни от проповедите на Пиер Пустинника (Pierre l'Ermite), „неоторизиран“ свещеник, тръгват към Босфора.
[caption id="" align="aligncenter" width="540"] Статуя на Пиер Пустинника в Амиен, Франция[/caption]
По пътя си Западните войски ограбват местното население, главно за да се снабдят с храна, при което срещат яростна съпротива на унгарци и българи. Дори една византийска армия се сражава срещу тях.
Йерусалим е превзет през юли 1099, като са избити много от жителите му – мюсюлмани, евреи и християни. Кръстоносците се отмятат от обещанието да върнат освободените земи на Византия и основават свои държави тук - кралство Йерусалим, графство Триполи, княжество Антиохия и графство Едеса.
За владетел на Йерусалим е избран Жофруа де Буйон (Godefroid de Bouillon)
Един от водачите на кръстоносния поход, граф на Буйон, херцог на Долна Лотарингия, той все пак не е най-високопоставеният предводител, нито неговата армия е най-голяма. Той е това, което днес бихме нарекли „компромисна” фигура. Известен с честността и верността си, той дори отказва си да бъде коронован за крал на новозавладяното „Небесно царство“ (едноименният филм с Орландо Блум е доста похоливудчена версия на историята) и получава титлата Advocatus Sancti Sepulchri („Защитник на Гроба Господен“). За да се включи в похода заедно с братята си (Бодуен (BaldwindeBouillon) става първият „истински“ крал под името Бодуен I Йерусалимски), които нямат земи в Европа, Жофруа залага херцогството си при принц-епископа на Лиеж и де факто след смъртта на графа херцогството престава да съществува.
Епископът не управлява лично Буйон, а чрез назначен кастелан. През 15 век титлата става наследствена при графовете ван ден Марк (или де ла Марк на френски). Това е доста размирна фамилия, участвала във всички конфликти и интриги по това време (препрочетете си „Куентин Дъруърд“ и „Прокълнатите крале“).
Наричан някога „Ключът на Ардените“ (обичайният път за пресичане на Ардените при война минава оттук), днес
Буйон
е симпатично малко градче с 5-6 хиляди жители, намиращо се сред меандрите на река Семоа (Semois).
[caption id="" align="aligncenter" width="640"] Буйон и „Вратата на Франция“ от птичи поглед[/caption]
Основните забележителности на „Перлата на долината на Семоа“ са:
Замъкът-крепост
е един от най-древните и най-интересните феодални обекти в Белгия.
[caption id="" align="aligncenter" width="640"] Стени, коридори, тунели[/caption]
Построен е на три скални зъбера, надвиснали на река Семоа. Характеризира се с лабиринт от коридори и добре укрепени стени. Първоначалната крепост е построена през 8-и век, разширена от Жофруа и служи за военни цели до 1830 г. Най-значимата реконструкция на крепостта е направена от френския военен инженер и архитект Вобан (Sébastien Le Prestre de Vauban) по нареждане на Луи XIV (Louis, le Roi-Soleil), като се преустройват стените и стрелковите гнезда, изгражда се арсенал с оръдейна площадка на върха и т. н.
[caption id="" align="aligncenter" width="640"] Артилерията контролира долината[/caption]
Желателно е да планирате своето посещение през уикендите по време на (белгийските) училищни ваканции от 1-и март до 11-и ноември - тогава ще можете да се насладите на изложбата на хищни птици и демонстрация на лова с тях. Домашните любимци нямат място тук - твърде вероятно е кралският лешояд да приеме вашият чин-хуа-хуа за румсервиз!
[caption id="" align="aligncenter" width="640"] Забранено за домашни любимци[/caption]
[caption id="" align="aligncenter" width="640"] Ловът със соколи е аристократично забавление[/caption]
В цената на входния билет влизат и изложби, организирани в замъка. В момента можете да разгледате „Scriptura: от перото до PC” - графити, надписи, подписи, обучение - от средните векове до днес.
[caption id="" align="aligncenter" width="640"] Експонат от изложбата, посветена на металообработката в региона[/caption]
Работно време:
всеки ден с изключение на 25-и декември и 1-и януари
Цени:
възрастни 6.50 € (в група 6.00 €)
пенсионери 6.00 € (в група 5.20 €)
студенти 4.50 €
деца 4.50 € (в група 3.80 €)
Осигурени са екскурзоводи на френски, холански, английски и немски.
Информация:
tel. : +32 (0) 61 46 42 02
fax : +32 (0) 61 46 42 12
email: info@bouillon-initiative.be
web: http://www.bouillon-initiative.be/
Археоскопът „Жофруа де Буйон“
Препоръчвам ви да комбинирате разглеждането на замъка и с посещението на Археоскопа. Това е уникален мултимедиен център, където с прожектиране върху водна стена и движещи се рампи (нещо като заставката на „Игра на тронове“) ще ви бъде показана историята на замъка и Буйон. Тук ще научите и местния вариант на историята на „вербуването“ на Жофруа от Пиер Пустинника за участие в Първия кръстоносен поход.
Archeoscope „Godefroid de Bouillon“
Quai des Saulx, 14
B-6830 Bouillon
GPS: 49.794203,5.069822
Работно време:
Обикновено от 10 до 17 ч. Необходима е справка (страницата на френски), тъй като не работи през всички месеци на годината с еднакво работно време.
Музеят, основан след Втората световна война, има богати колекции от ислямско и средновековно изкуство, от времето на Херцогството, оръжия, художествена и етнографска, както и такава, посветена на металообработването.
Musée Ducal
Rue du Petit, 1-3
B-6830 Bouillon
GPS: 49.794293,5.067903
Цени:
Възрастни: 4,00 € (3.50 тарифа с намаление)
Деца: 2,50 € (2.20)
Пенсионери: 3,50 € (3.50)
Учащи: 3,00 € (3.00)
Безплатно: деца до 6 г., местни жители, притежатели на членска карта
Екскурзовод: 30 € (група от 25 човека)
Работно време:
Летни месеци: 10 - 18 ч.
Зимни месеци: 10 - 17 ч.
24.12 и 30.12: 10 - 16 ч.
25.12 и 01.01: почива
Информация:
тел.: +32 (0)61 46 41 89
факс: +32 (0)61 46 42 11
email: info@museeducalbouillon.be
web:www.museeducalbouillon.be
За разлика от други държави, Белгия няма големи производители на бира (може би с изключение на Stella Artoa). Затова пък има огромно количество малки. Въпрос на чест е всяко селище, всяко абатство или махала, да си има собствена пивоварна, в която се произвеждат няколко (често десетина) вида местна бира. Ако си падате по бирения туризъм (да, има и такъв!), следващите два обекта са за вас:
La Brasserie de Bouillon
Производство на традиционни бири: La Cuvée de Bouillon (светла), Médiévale (класическа), Bouillonnaise (тъмна), Blanche of Bouillon (бяла), специални бири според сезона и/или месеца.
В ресторанта със 120 места, посветен на бирата, можете да опитате специални бирени мезета или ястия, приготвени с бира.
Brewery of Bouillon
Rue de la Girafe 76
B-6832 Bouillon
GPS: 49.825096,5.087246
Цени:
посещение: 4.00 €
с дегустация: 9.00 € (включва 4 бири)
Групови посещения само след заявка
Работно време:
01.04 - 14-07: чет-нед, 10.30 и 14.30.
15.07 - 30.08: 7/7, 10.30 и 14.30.
31.08 - 15.12: чет-нед, 10.30 и 14.30.
Информация:
тел. : + 32 (0)61 46 89 43.
web: http://www.brasseriedebouillon.be/accueil_bra_fr.shtml
email: info@brasseriedebouillon.be
Le Marché de Nathalie
Мотото на този магазин е „La bière, notre passion... “ - „Бирата, нашата страст...”. Тук ще намерите продукцията на Orval, Chimay, Rochefort, Westmalle, Achel, La Trappe, Rulles, Ambly, Chouffe, Bastogne, Ste Hélène, Lindemans, Friart, Sterkens, Alken Maes, Het Anker, Palm, Van Steenberge, Silly, Huyghe, Bavik, De Troch, Affligem, Dubuisson, Caracole, Lefebvre, Vapeur, Dupont, Bocq, Val Dieu, Bockor, Les 3 Fourquets, des Légendes, Haacht, Vichte, De Haene, Abbaye des Rocs, Caulier, Forestine, Bosteels, Silenrieux, Van Honsebroeck, Moortgat, InBev, ...
- над 350 вида бира, някои от които са произведени в ограничени серии (т. н. занаятчийско (artisant) производство) от малки и големи пивоварни.
Работното време е общо взето от 9.30 до 12.00 и от 14.30 до 18.00, без сряда, но се променя през месеците. Донякъде съвпада с времето за посещение на пивоварната. Направете справка предварително на интернет страницата на магазина.
Днес започваме една обиколка на Испания заедно с Цветан, но входът към Андалусия ще бъде от юг – през Мароко. Затова днешната първа част ще разгледаме Танжер – точно срещу испанската Тарифа ;)Приятно четене:
Танжер, Мароко
С мерак към Андалузия
Фламенгото, сангрията, картините на ориенталистите и легендите за Алхамбра на Уошингтон Ървинг вече ме бяха омаяли, когато попаднах на кинофестивала Менар.
[caption id="" align="aligncenter" width="641"] „Любов в медината“[/caption]
Мароканската драма „Любов в медината“ ...
[caption id="" align="aligncenter" width="350"] „Любов в медината“[/caption]
... ми показа , че там копнежът за любов преодолява всички прегради и събуди мерака ми за това приключение. Исторически културите на Мароко и Андалузия са неразделни като двойка влюбени .
Пламъкът, с който мароканският учител от комедията ,,Андалузия, моя любов” разказваше за изчезналия Омаядски халифат превърнал се в
Кордовски халифат ,,Ал Андалуз”
в част от берберската империя на Алморавидите и Алмохадите и завършил като емирство на Гренада – мога да го сравня само с този на македонски даскал разказващ за империята на Александър Велики.
[caption id="" align="aligncenter" width="300"] Берберската империя[/caption]
Планът беше ясен, да избягам от нашата действителност и да потърся следите от романтичното минало на Берберската империя в Маракеш-Фес-Мекнес-Рабат- Кордоба- Гранада.
12 май 2013.Гласувах рано и след неделната литургия се отправих към терминала. Вечерта от предварителните резултати разбрах, че старите муцуни са пак в парламента . Заедно с други млади патриоти, които търсеха промяна, отлетяхме за Лондон. Така с low cost компаниите прелетяхме:
първо с Wizz Air до Лутън, а от там следобяд с
RyanairЛондон - Маракеш и накрая
с Blue Air -Малага - Букурещ.
Много доволни останахме от автобусите на СТМ в Мароко и на АLSA в Андалузия. Предполагам , че за някои от Вас ще се окаже полезна информацията за прехода ни към Андалузия или :
Рабат – Танжер – Тарифа – Кордоба
На десетият ден, този ден последен в Мароко рано сутринта в 6:47 взехме
първия влак от Рабат до Танжер
(95 дирхама)
Централната гара в Рабат (Gare Rabat Ville) не можеш да я пропуснеш сред поредицата от спирки, защото е разположена между два тунела, които минават под столицата. Влаковете на ONCF в Мароко са евтини, бързи, чисти, модерни, френски, удобни и спазват точно разписанието, а гарите им са като нашите Молове. Има и проект за жп тунел под пролива.
Внимание:
Танжер има две пристанища
Новото Танжер Мед има също фериботи до Алхесирас (Algeciras в Испания), но то е извън града (40km ), а до там е час път, а и билетите са по скъпи.
Старото пристанище е под медината и има евтини фериботи до най южната точка на Европа – Тарифа (Tarifa), а от там безплатен автобусен превоз до Алхесирас!
След мароканското кулинарното приключение моят стомах се разбунтува по обяд и търсеше место където да изригне. Слизайки на последната спирка в
Танжер
(Gare TangerVille) веднага се шмуганахме в петит таксито .
Поехме по един широк и красив модерен европейски булевард (Avenue Mohamed V) нагоре към медината (стария град).
За 10 дирхама таксито ме откара до
площад Гран Соко (Grand Socco) в медината или Place du 9 Avril 1947.
Тук мароканския крал Мохамед V след петъчната молитва се опълчил на колониалните сили Испания, Португалия, Франция и призовал за независимост*
Някога по калдъръма отекнало чаткането на копитата на врания жребец на крал Мохамед V. Но и тук любитството ни да надникнем в мароканска джамия остана незадоволено. Още от времето на френското управление
има забрана със закон за посещението на джамии от немюсюлмани**
Голямата джамия (Grande Mosquee)
е притихнала след вечерната молитва. Тя е построена на мястото на португалската катедрала в Гран Соко.
Грешка това не е джамия. Това е
Англиканската църква „Св.Андрей“
Кръстът на испанската католическата катедрала е над този поток от туристи и търговци, ченчаджии, конрабандисти и трафиканти .
Съгласно гръцката митология
Танжер е основан от Антей –
сина на Посейдон и Гея. Когато Херкулес удушил Антей, като го повдигнал от земята, тогава града го кръстили на името на вдовицата му Тинги.
[caption id="" align="aligncenter" width="400"] Свети Маркел и Касиян[/caption]
По римско време е Тинги е столица на провинция Mauritania Tingitana .
Тя е сцена на мъченичеството на първите християни, почитани и от нашата православна църква. Офицерът св.Маркелл отказал да поднесе дарове на официалните римски богове и бил посечен на 30 октомври 298г. Съдебният писар св.Кассиан, който отказал да подпише смъртната му присъда също бил обезглавен.
По късно името Тинги се променило на Танжер.
Промъкнах се през тълпата туристи слушащи тази истории , надолу до малкия площад - Петит Соко ( Petit Socco). Сокакът вдясно (Rue des Postes) –така ме упътиха любезните младежи от малкия площад и така се добрах до
хотела „Мамора“ (Mamora)
Миризмата от сенегалският ресторант отсреща не ме привлече. За отбелязване, че за пръв път там видях много негри. Макар Мароко да е африканска страна там срещнах по-малко негри отколкото в Брюксел или Париж!
Завих се с чистите чаршафи и благослових германеца, който ми препоръча този евтин хотел – 250 дирхама за двойна стая с баня. А можех да страдам и в по-луксозна обстановка .
По късно „Мамора“ се оказа на 15 минути пеша до ферибота ! Пребледнялата ми физиономия навярно е уплашила жена ми, която започна да ме буди, за да потърсим помощ. Вариантът за марокански лекар мислено отхвърлих , защото имах само европейска здравна карта, а нашата Европа е отсреща.
Добрах се аптеката на Петит Соко.
Но тя беше затворена - Сиеста !... Обратно в леглото до 4 след обяд.
На опашката в античната аптека, където с жестове обяснявам причината за моя жалък вид, който е много различен от образа на парашутиста от бодряшката тв реклама за Imodium (Lopedium). Ура, спасен съм! Мерси! Дори е по- евтин от България!
Междувременно появата на круизните туристи беше довела до покачване двойно цената на литър вода от 5 дирхама на 1евро или 10 дирхама. За да изпия лекарствата с чаша вода поръчах за жената едно кафе с мляко и ароматен ментов чай за мен в кафенето на площада за 10 дирхама. Покрай нас живота не спираше, бойки търговци на пиратски дискове, красиви мароканки и деца със сладолед. По едно време всички станаха да отдадат последна почит на една погребална процесия.
След като ми дойде солука поехме през
Факс портата (Bab-el-Fahs) за медината
Тя е една гъста мрежа от улички, дворчета, дюкянчета, лавки, будки и работилнички..
Без коментар за катмите с пълнеж. Днес бях на диета - питка от 1 дирхам .
Решихме да отдадем почит на
великият арабски син на Танжер – пътешественика Ибн Батута
Той е дал интересни сведения за братята ни от Волжка България, приели исляма от арабите в 922 г.
Открихме неговия мавзолей (Tomb of Ibn Batuta) сред сокаците на медината.
Но не открихме чехли с емблемата на ,,Барцелона” и отминахме :)
На терасата (Terasse Borj al-Hajouri) няколко ,,агенти” си предложиха услугите да ни снабдят с билети за ферибота.
– Шукран (мерси) – и продължихме сами надолу към фериботната агенция, където ни направиха агентска отстъпка от цената на билета 90 дирхама.
Старите английски оръдия на форта мълчат от векове .
До входа на казбата (крепоста) пресякохме булеварда Avenue Mohamed VI към морската гара.
Новата агенция „INTER LINE“ ни предлагаше да пресечем протока Гибралтар за 35 минути за 300 дирхама. Тръгване рано сутринта в 7:00 часа . Проверихме и в съседната FRS, но тя имаше курс в 9:00 часа.
Не забравяйте да поискате жълто изходно картонче, което да попълните при граничния изходящ контрол!
Пристанището на Танжер е модерно, но този топ беше по-интересен.
Купихме билетите и се върнахме обратно на нашата улица, където си взехме зарзали, бисквити и вода за утре. Останалите дирхами обменихме без проблем обратно в евро. Не ни поискаха бележка от предишната обмяна.
Късно е. Хладно е. Поискахме по една завивка допълнително в хотела. Все пак избягнахме поройните майски дъждове в Европа, докато бяхме в Мароко. Дано утре времето бъде добро за корабоплаването. Полумесецът ни се усмихна в последната арабската нощ. Иншалах!
В 3:30 часа сутринта имахме безплатно събуждане от сладкия тенор на мюезина . Поглеждам през прозореца и познавам зеления покрив на Голямата джамия,която е до нас! Уф! Това е за последно, успокоявам се и се завивам отново през глава .
Така до следващият призив към правоверните, който взимам на сериозно – 5:30 часа е! Време е , ако искаме да хванем първия ферибот . Билетите важат и за втория - ми отговаря жената. Но аз съм непреклонен и ставам.
Красив е изгревът на 23 май 2013 в Танжер.
Белият град още не се е събудил.
Тук се срещат тихите води на Средиземно море и по-бурните на Атлантика.
Очаквайте продължението*Потресаващо много неща в историята (вкл.съвременната)се случват след петъчната молитва – бел.Ст.**А просто можеха да поискат платен вход, както е с църквите в Охрид – бел.Ст.Автор: Цветан Димитров Снимки: авторътДруги разкази свързани с Мароко – на картата:
За подробности – кликайте на ЗАГЛАВИЕТО ГОРЕ! :)
Днес Тенчо ще ни води до една от перлите на Егейска Турция – Измир. Приятно четене:
Измир
Има места по света, толкова прекрасни, че никога няма да забравиш. Едно от тези места е Измир.
Казват, че Ница във Франция е строена по подобие на Измир, след като френският крал видял турският град. Толкова бил очарован, че решил да построи Измир във Франция. Е, бил съм и в двата града, трудно е да се каже кой е по-красив.
Старото му име е Смирна,
от там и Христо Смирненски.
Малко музика за настроениеАко не сте или в Турция, значи нищо не сте видели. Както казват "където е текло, пак ще тече", а там е текло много.
Измир съществува повече от 3 500 години
Когато го е имало, в Европа още са се учили да палят огън. Общо взето, каквото и да ми говорите за европейските държави, колкото и напреднали да са те, това е временно явление и е от скоро, докато държавите от Близкия изток, България, Гърция, Турция, ние когато сме били велики, те са живеели в пещери и са убивали храната си с камъни. И това се усеща когато посетиш Париж и когато посетиш Истанбул, разликата е огромна*
Та, преди 4 години, мисля че, имаше проект за изучаване на едно
турско изкуство „kaatı sanatı“
Изрязват се фигурки от хартия и се залепят на един голям лист. Нещо такова:
Бяхме четири човека от България. Всичките сме от Хасково и това беше добре за пътуването. Измир е на 12-13 часа път с автобус от нашия град и беше някакви смешни суми. Нещо от сорта на 35 лева в едната посока. Само за сравнение, Хасково - Варна е 30 лева, а е наполовина пътя. Но
отношенията между Хасково и Турция са доста топли
и може би заради това цените са толкова народни.
Тръгнахме в 17:30 от Хасково. Беше средата на юни, следователно, ако сте чели "До Хасково и назад", знаете че по това време там е адската жега. Беше 35 градуса на сянка. Стояхме на пейките чакайки автобуса и умряхме от жега. Наистина беше невероятно топло. Но в сравнение с Измир, 35 градуса са си пролетен хлад.
На границата всичко беше ок,
шофьорите ни бутнаха по един стек цигари в чантите, за да ги вкараме в Турция. Взеха си ги, потеглихме към Чанаккале. Там се хваща ферибот, не трае дълго, но има много хора които се опитват да Ви продадат "маркови" парфюми като: Оне милионе, шанеле и други подобни. Забавно е да се пазариш с тях. След ферибота се заспива, станало е късно, минава се една планина, през деня ако се пътува се вижда морето почти през целия път.
Бяхме заспали всички хора в автобуса. Аз седях най-отпред, точно зад шофьора и се пробудих по някое време и за мое нещастие станах свидетел на нещо невероятно. Шофьора, докато сме в движение, стана, пусна кормилото, отиде до джапката, отвори я, извади чиния и портокал, взе и нож, върна се на мястото си, сложи чиния върху кормилото, обели си портокалчето, изяде го, стана отново, взе мокри кърпички, почисти около него, изми си ръцете, пи вода и пак седна да кара. Всичко това без дори да намалим скоростта и докато сме в планина /има завои/. Косата ми се накъдри, събудих другите трима да гледаме сеир и не се учудих като направи подобно нещо отново.
Абе нали стигнахме живи и здрави...
Когато влизаш във вилаета /областта/ на
Измир
изведнъж става светло и навсякъде има палми, приказка просто.
Пристигнахме към 5:45 в Измир, аз бях измръзнал от климатика над мен и очаквах да е доста хладно като изляза от автобуса, но сгреших... много сгреших. Слънцето не беше напълно изгряло, но температурата беше 36 градуса. Още от сутринта. Настаниха ни в хотел в Каршиака, много добър квартал, в началото бяхме доста разочаровани. Лампите горяха, някакви дребни проблеми, но всичко го оправиха за минути.
Ето и гледката от хотела:
Жегата там е убийствена, наистина много е топло. Ето Ви доказателство!
Освен температурите, има и друго - влажност. Тя е около 100% и в момента в който си подадеш главата навън, косата ти е мокра, кожата ти лепне, дрехите ти стават мокри, не знам дали е от пот или от влагата, но всичко е мокро. Ще Ви покажа една компрометираща снимка за да видите косите ни, стоят като мокри и смачкани, като развалено гнездо...
Вечерта ни заведоха да вечеряме по главната улица покрай морето. Уникално място, имаше платформа над водата, там бяха масите.
За тези които не са запознати, трябва да отбележа, че
най-вкусната храна е в Турция,
кой каквото иска да си говори, такова ядене няма никъде, а опрем ли до сладко- ТУРЦИЯ е меката на сладкишите. Просто са най-добрите в това. Дните минаваха бързо, защото беше интересно и хубаво. На ден имахме по 2 часа горе - долу workshop, а през останалото време ни развеждаха по молове и забележителности. Градът е много красив, навсякъде има палми, цветя, пътищата им са като магистрали. Всички сгради са красиви, имат си пазар като в Истанбул. Друго което прави впечатление е колко много хора има винаги! Вечер целият град излиза в центъра, по крайбрежната, сядат по заведения да пушат наргиле и да играят табла. Пълно е с хора, чувстваш колко жив е града.
Има много малки улички с всякакви ресторанти, всеки различен и еднакъв едновременно.
Едната вечер бяхме на официална вечеря с един много важен, май беше кмета на Измир или кмета на района в който сме ние, нещо от сорта. На долния етаж имаше сватба, отгоре бяхме ние.
[caption id="" align="aligncenter" width="576"] Сватба[/caption]
Там където е това кръглото като пръстен е олтара. Вижда се младоженеца май, а булката още я няма.
Измир е разделен от залив
Доста голям залив. От едната до другата страна на града, най-удобно се пътува с ферибот. Ние бяхме в Каршиака, а от другия край беше старият квартал. Там се намира една от най-големите забележителности на града- часовника Саат Кулеси (Часовниковата кула) Построен е от арабите преди много години. Наистина е много красив.
[geo_mashup_map]
[geo_mashup_location_info]Ако свиете настрани от него, започва
пазарът
Огромен е, не колкото капалъ черши в Истанбул, но пак е огромен. Има всичко, от пиле мляко може да се намери там. Естествено има и наргилета, ние си пазарихме по едно, на половин цена :D
Ех Измир... всичко си имат тези хора без едно. Няма кафе. Не се шегувам, изпаднахме в абстиненция за тези 10 дни без кафе.Имат някакво там инстантно кафе, но във водна чаша, пълна до горе ти слагат половин лъжичка кафе + сметана + захар и става нещо като оцветена сладка вода. Вижте:
Това е кафе, не е чай! Кафе ееее! След десет дни пиене на такова кафе, бях готов да платя много пари за едно хубаво еспресо. Понеже в Измир не намерихме заведение в което предлагат, трябваше да изчакаме до Истанбул. Там пихме такова, за 10 лири. Бая парички за кафе, но като не си пил десет дни и 20 лири може да дадеш.
Последните дни дойдоха малко по-тежки, защото от Измир трябваше да идем до
Истанбул,
да обикаляме цял ден и вечерта пак да се върнем в Измир и след няколко часа да тръгнем за Хасково. Я да го сметнем 2х600 км + 900 км = 2100 км за 1-2 дни. Как е?Малко тежкън дойде, но си заслужаваше.
Единственото нещо, което няма да забравя никога от Истанбул е разходката с корабче по Босфора. Беше незабравимо.
Минахме и под моста, обикаляхме, има толкова много неща за гледане там, че са нужни много месеци за да обиколиш града. За един ден може само да видиш колко много изпускаш.
Ще завърша с това, че колкото и да пиша, не мога да пренеса красотата на града, нито духа, нито нищо от него. Всеки трябва да посети Турция и Измир поне веднъж в живота си. Тези които са ходили там, знаят за какво говоря. Надявам се да имам и турски читатели, които да потвърдят казаното или да ме поправят ако греша.
* Все пак да не забарвяме, че всичките сме пришълци ;) – бел.Ст.Автор: Тенчо ТеневСнимки: авторът или предоставени от негоДруги разкази свързани с [geo_mashup_category_name map_cat="789"] – на картата:[geo_mashup_map height="450" width="570" zoom="auto" map_content="global" map_cat="789" auto_info_open="false" marker_select_highlight="true" marker_select_center="true"][geo_mashup_category_name map_cat="789"]
Днес с Антон започваме още една мотоциклетна обиколка – този път целта ни е Украйна. В първата част ще опитаме да стигнем Молдова.Приятно четене и ако ви се струва, че в идните две седмици ви липсват нови пътеписи, да знаете, че редакцията го е ударила на уволнявка и си пече някои части на тялото по морето ;)
Украйна на мотор
част първа
През Румъния
Бих искал да ви разкажа за едно 8 дневно пътуване с мотори до една не добре позната но в същото време доста красива дестинация. Като за начало искам да представя
участниците:
Владо (Shider) със Suzuki V-Strom 1000
Наско с Yamaha Super Tenere 750
Тони (Tonyco) с Honda Varadero 1000
Идеята се роди съвсем спонтанно от приказка на приказка и ей-така хоп – хайде за Украйна. Шидера беше ходил преди няколко години до Одеса, пък на мене ми беше мечта отдавна да отида до Одеса и през дългата зима 2012 - 2013 г както си говорим хайде да ме водиш в Одеса и той казва, а защо не до Крим разбира се едвам ме нави :). Така спретнахме планове лека полека без особени подробности и фиксирахме дата на тръгване 9.06.2013 г от Варна. За по удобно цените ще ги пиша в левове за да стане по ясно кое колко струва.
Информативно 1 лея = 0,46 лв, 1 гривна = 0,183 лв.
Ден 1 – 8.06.2013 г. – 501 км Continue reading →
Направиха ми люта супа (много вкусна) и палачинковиден хляб[/caption]
След вечеря си отворих една спиртосана бира и звъннах по Скайп-а на родителите, да ги успокоя, че още не ме е изял слон, тигър, кобра или людоед, а също така съм успял и да си купя кашон “Кингфишер силно”. Майка ми каза: “Внимавай да не се напиеш с тая спиртосана бира”, баща ми разказа виц с неприлично съдържание и затворихме.
Точно привършвах четвъртата бира, когато на четворната врата се потропа. Хазяинът ме уведоми, че току-що му е звъннал един тук-тукаджия от гарата и го е попитал как да стигне до “Ащамуди”. Това означавало, че моите дългоочаквани приятели всеки момент ще пристигнат. Радостно нахлузих джапанките и изшляпах по витата стълба на двора. След 2-3 минути тук-тукът пристигна, Ицо се разплати с пича и разтовариха раниците.
Беше бурна радост. Веднага се настанихме на терасата, отворихме си бири, аз включих компютърната колонка и започнахме да си разказваме премеждията от по пътя. Всички бяхме най-много впечатлени от влака 6-та класа.
[caption id="" align="aligncenter" width="583"]
Влак 6-та класа[/caption]
[caption id="" align="aligncenter" width="576"]
Влакът, с който пристигнаха приятелите[/caption]
От дума на дума и от бира на бира, страстите се разгорещиха и обърнахме балкона на дискотека. Едни французи се събудиха и ни направиха забележка. Допихме си кротко в стаята и за пръв път от 45 часа спах в хоризонтално положение, на креват. Милата Мария Баева обаче не могла да мигне, защото когато съм почерпен се въртя като пумпал и хъркам като дъскорезница.
Ресторантчето беше нагизденос огненочервена реклана наVodafone[/caption]
Настанихме се и тъй като не разбирахме кое от менюто какво значи, поръчахме на лелката да ни донесе от специалитета на заведението. Ицо и Мария помолиха и за по една риба. За пиене получихме хладна Кока-Кола, тъй като в Керала бирата се продаваше при специални условия. Заведението не разполагаше с чинии и прибори, така че ни сервираха върху листа от бананова палма и ядохме с ръце.
[caption id="" align="aligncenter" width="576"]
Лелката ни насипа ориз...[/caption]
[caption id="" align="aligncenter" width="576"]
... и по 4 различни кашички[/caption]
На вид малко отвратителни, но на вкус кашичките се оказаха изключително добри. Естествено, до една бяха доста люти. Може би само зеленикавата не беше кой знае какво, но като цяло беше много вкусно. Още повече, че трябваше да ядем с ръце и се омазахме като прасета. След ориза, Ицо и Мария се заловиха с рибите, дадоха ми и на мене малко да опитам. Накрая ни взеха цена, която ни се стори съвсем прилична –
около 10 евро за тримата. В последствие разбрахме обаче, че са ни взели поне петорно повече от нормалното, но това дори ни развесели допълнително.
Когато приключихме с хапването, се помотахме 2-3 минути наоколо, пуснахме по една вода в нужника и пак се натоварихме на нашето си корабче.
[caption id="" align="aligncenter" width="576"]
Около ресторантчето беше много романтично и приключенско[/caption]
След като поплавахме още десетина минути безгрижно по каналите, любезният лодкар ни попита дали сме склонни да изпием по някоя попътна биричка. Само това ни трябваше и всички единодушно се съгласихме. След малко акостирахме до колибата на един негов съратник – нелегален продавач на бира, който дереше по три кожи от наивните туристи. Предложи ни цена от 5-6 лева за топла бира, което дори и в Европа си е възмутително. Поради липса на по-добра алтернатива обаче, аз директно си поръчах 3 броя. Мария и Ицо бяха по-консервативни и си взеха по една. Въпросът с температурата решихме с една кофа лед, в която паркирахме бирите и продължихме. Докато чакахме да се охладят биричките, поделихме един кокосов орех, който Ицо изкрънка от продавача като бонус. Дали пък не му даде 10 рупии?!
[caption id="" align="aligncenter" width="576"]
Ицо се черпи кокосов орех[/caption]
[caption id="" align="aligncenter" width="576"]
Не след дълго обаче подпукахме и бирите[/caption]
На фона на убийствената януарска жега, дори и спиртосаният “Кингфишер – силно” ни се стори отличен.
Повозихме се още около час и нещо, като шофьорът не се върна по същия път, а по някакъв заобиколен, който беше дори още по-интересен. Накрая ни остави на същото нясто, откъдето ни взе, дадохме му уречените рупии и си направихме по една снимка за спомен.
[caption id="" align="aligncenter" width="576"]
Много симпатичен тип между другото – черен като катран[/caption]
След знаменитите Backwaters, от които останахме предоволни, се помотахме още малко из Алепей. Минахме по малко мостче, снимахме едно гиздаво камионче, открихме дори и индийски клуб на БСП.
[caption id="" align="aligncenter" width="576"]
Индийският клуб на БСП[/caption]
Вече доста уморени от наситения с преживявания ден, се прибрахме в Ащамуди, за да полегнем малко следобед, а и да видим дали евентуално не се е появил знаменитият австралийски пътешественик Веско Петров. Веско беше тръгнал преди 1-2 седмици от Сидни към Тамил Наду, където се мотаеше сам, и за което можете да прочетете в неговия блог:
http://veskopetrov.com/?p=6496
С Веско вече бяхме влезли в контакт и знаех, че му остава само да прекоси някаква коварна планина и да се озове в Керала. След това по неговите си Вескови пътища би трябвало да се докопа до Ащамуди, където си направихме среща.
Както и да е, след като се прибрахме, Веско го нямаше и ние използвахме времето да се поизлежаваме малко и да поцъкаме в Интернет.
Очаквайте продължението
Автор: Бале
Снимки: авторът
Други разкази свързани с Индия – на картата:
За подробности, кликайте на ЗАГЛАВИЕТО горе!
Статуя на Пиер Пустинника в Амиен, Франция[/caption]
По пътя си Западните войски ограбват местното население, главно за да се снабдят с храна, при което срещат яростна съпротива на унгарци и българи. Дори една византийска армия се сражава срещу тях.
Йерусалим е превзет през юли 1099, като са избити много от жителите му – мюсюлмани, евреи и християни. Кръстоносците се отмятат от обещанието да върнат освободените земи на Византия и основават свои държави тук - кралство Йерусалим, графство Триполи, княжество Антиохия и графство Едеса.
Буйон и „Вратата на Франция“ от птичи поглед[/caption]
Основните забележителности на „Перлата на долината на Семоа“ са:
Стени, коридори, тунели[/caption]
Построен е на три скални зъбера, надвиснали на река Семоа. Характеризира се с лабиринт от коридори и добре укрепени стени. Първоначалната крепост е построена през 8-и век, разширена от Жофруа и служи за военни цели до 1830 г. Най-значимата реконструкция на крепостта е направена от френския военен инженер и архитект Вобан (Sébastien Le Prestre de Vauban) по нареждане на Луи XIV (Louis, le Roi-Soleil), като се преустройват стените и стрелковите гнезда, изгражда се арсенал с оръдейна площадка на върха и т. н.
[caption id="" align="aligncenter" width="640"]
Артилерията контролира долината[/caption]
Желателно е да планирате своето посещение през уикендите по време на (белгийските) училищни ваканции от 1-и март до 11-и ноември - тогава ще можете да се насладите на изложбата на хищни птици и демонстрация на лова с тях. Домашните любимци нямат място тук - твърде вероятно е кралският лешояд да приеме вашият чин-хуа-хуа за румсервиз!
[caption id="" align="aligncenter" width="640"]
Забранено за домашни любимци[/caption]
[caption id="" align="aligncenter" width="640"]
Ловът със соколи е аристократично забавление[/caption]
В цената на входния билет влизат и изложби, организирани в замъка. В момента можете да разгледате „Scriptura: от перото до PC” - графити, надписи, подписи, обучение - от средните векове до днес.
[caption id="" align="aligncenter" width="640"]
Експонат от изложбата, посветена на металообработката в региона[/caption]
„Любов в медината“[/caption]
Мароканската драма „Любов в медината“ ...
[caption id="" align="aligncenter" width="350"]
„Любов в медината“[/caption]
... ми показа , че там копнежът за любов преодолява всички прегради и събуди мерака ми за това приключение. Исторически културите на Мароко и Андалузия са неразделни като двойка влюбени .
Берберската империя[/caption]
Планът беше ясен, да избягам от нашата действителност и да потърся следите от романтичното минало на Берберската империя в Маракеш-Фес-Мекнес-Рабат- Кордоба- Гранада.
12 май 2013. 
Свети Маркел и Касиян[/caption]
По римско време е Тинги е столица на провинция Mauritania Tingitana .
Тя е сцена на мъченичеството на първите християни, почитани и от нашата православна църква. Офицерът св.Маркелл отказал да поднесе дарове на официалните римски богове и бил посечен на 30 октомври 298г. Съдебният писар св.Кассиан, който отказал да подпише смъртната му присъда също бил обезглавен.
По късно името Тинги се променило на Танжер.
Сватба[/caption]
