Франция: Закон за инфлуенсърите в социалните медии

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

Инфлуенсъри са тези, които използват репутацията си, насърчавайки продукт, услуга, кауза или идея с търговска цел или друга облага за себе си. Това са хора с авторитет в определена област, които инвестират авторитета си, за да формират общественото мнение по повод определен продукт, възмездно. Дефинициите още не са окончателно и еднообразно установени.

Френското правителство ускори приемането на законодателството за инфлуенсърите в социалните медии през лятото тази година, което се дължи и на скандали около високопоставени фигури от риалити телевизията, четем в theguardian.com. Например Набила Вергара, телевизионна риалити звезда, е глобена 20 000 евро, защото не е казала на милионите си последователи, че й е било платено да популяризира услуга за финансово обучение.

Повечето френски инфлуенсъри не печелят много. От приблизително 150 000 инфлуенсъри , проучване на медийната агенция Reech установява, че повече от 80% печелят по-малко от 5000 евро

Регулаторният орган за потребителите и конкуренцията DGCCRF отдавна следи съдържанието на инфлуенсърите за скрита реклама или за промоция на опасни продукти. Сега правителството е наредило органът да засили проверките си. Инфлуенсърите, признати за виновни, трябва да публикуват черен банер, написан от потребителския орган за борба с измамите, в акаунта си в социалната мрежа в продължение на 30 дни, обяснявайки, че не са успели да уточнят, че публикацията е платена реклама или са разпространили подвеждаща информация.

Статията завършва с мнението, че новият закон за инфлуенсърите е нещо добро, но истинският проблем е липсата на критични способности: интернет потребителите не проверяват източниците или информацията.

Повече за закона от Bird&Bird

Парижка харта за изкуствения интелект и журналистиката

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

На 10 ноември 2023 г. Репортери без граници (RSF) и 16 неправителствени организации публикуваха Парижката харта за изкуствения интелект и журналистикатата / Paris Charter on AI and Journalism.

Хартата е написана от комисия, председателствана от Мария Реса, журналист, удостоен с Нобелова награда за мир през 2021 г. Целта е да се определят фундаменталните етични принципи за защита на качеството на новините и информацията в ерата на изкуствения интелект, когато тези технологии трансформират медийната индустрия.

Хартата определя десет ключови принципа за защита на информацията и запазване на социалната роля на журналистиката. Между другото:

Етиката трябва да управлява технологичния избор в медиите;
Човекът има централна роля в редакционните решения;
Медиите помагат на обществото да разграничи уверено автентичното от синтетичното съдържание;
Медиите защитават жизнеспособността на журналистиката, когато преговарят с технологични компании.

Технологиите, базирани на изкуствения интелект, предлагат безпрецедентни нови перспективи, но също така поставят безпрецедентни предизвикателства пред журналистиката.

Хартата насърчава подход, при който човешката преценка и журналистическата етика са в основите на на социалната функция на журналистиката.

Paris Charter on AI and Journalism

@MIBulgaria и @GovBulgaria вече са официални в Twitter

от Боян Юруков

лиценз CC BY-SA

От няколко седмици акаунтите @MIBulgaria и @GovBulgaria в Twitter са официални. Създадох ги съответно преди 13 и 9 години с цел да пускат документи, новини и събития съответно от МВР и Министерски съвет. И двата бяха до скоро надлежно маркирани като неофициални и отбелязани като автоматизирани според изискванията на Twitter.

В началото неофициалният акаунт на МВР получаваше новини използвайки Yahoo Pipes. Създадох го покрай акаунта за безследно изчезналите след като осъзнах колко разхвърлен е бюлетинът на полицията и колко трудно се намира каквото и да е. 13 години по-късно това не се е променило, но проектът за безследно изчезналите остава отчасти замразен. В последствие създадох цяла мрежа от акаунти и информационни инструменти обединени около GovAlertEU. Скоро ще пиша пак с новости покрай следенето на презастрояването на градовете ни.

Междувременно акаунтите придобиха популярност, защото бяха наистина информативни по начин, който трудно можеше да се достигне преди това. Събраха над 10 хиляди последователи всеки, цитирани бяха от депутати, дипломати и европейски институции. Някои министерства и други институции създадоха свои акаунти, но тези тук – не и затова все още ги поддържам.

Имаше интерес преди няколко години за поемане на акаунта на МВР от ПР екипа на министерството. Дори имаха достъп известно време и пускаха съобщения. При липса на приемственост на много нива в институциите ни обаче, трайна стратегия за комуникация и разбиране за важността на правилния подход към социалните медии, този опит се провали.

Преди няколко седмици независимо един от друг с мен се свързаха представители на Министерски съвет и МВР и пожелаха да опитаме отново. Целта беше да поемат пълен контрол над съдържанието докато остава частична автоматизация на пускане на новините от сайта им, а аз им помагам безвъзмездно със сигурността и друга поддръжка. Ще намерите описанията и на двата акаунта променени и маркерите за автоматизация – изтрити.

На този етап не се планира верифициране на акаунтите. Причината е отчасти пилотния характер на този експеримент, отчасти финансов. Най-вече обаче в Twitter има сериозни проблеми с верификациите и виждаме някои сайтове несвързани с институции да получават верификация въпреки това. Все пак верификацията като институция е нещо задължително в среден план и ще се случи, когато съответните екипи имат капацитет да поемат изцяло поддръжката на всички аспекти от присъствието в Twitter.

The post @MIBulgaria и @GovBulgaria вече са официални в Twitter first appeared on Блогът на Юруков.

Meta въведе подход “плати за правата си”

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

The Wall Street Journal пише, че Meta планира да премине към модел „Плати за правата си“, при който потребителите от ЕС ще трябва да плащат $168 на година (€160 на година), ако не се съгласят да се откажат от основното си право на поверителност на платформи като Instagram и Facebook. Българските потребители вече получиха уведомление да избират.

Според Макс Шремс компанията използва няколко думи от скорошно решение C-252/21 Bundeskartellamt на Съда на ЕС, за да подкрепи своя подход.

Въпреки че съдебното решение последователно установява, че всички настоящи подходи на Meta за наличието на „правно основание“ за обработка съгласно член 6 от GDPR са незаконни, в решението в параграф 150 е вмъкната фраза, според която може да има алтернатива на рекламите “при необходимост срещу подходящо заплащане“. Изглежда, че Meta сега разчита на тези думи от решението, за да въведе такса от €160 на година, ако потребителите не искат да се съгласят с използването на техните лични данни. Тези думи са така нареченото “obiter dictum”, допълнително съображение от съда, което не е пряко свързано със случая и обикновено не е обвързващо – така че според Шремс не е ясно дали Съдът на ЕС ще се придържа към тези думи, когато новият подход на Meta достигне до Съда на ЕС.

Макс Шремс: „ Съдът на ЕС каза, че алтернативата на рекламите трябва да е „необходима“ и таксата трябва да е „подходяща“. Не мисля, че 160 евро на година са това, което Съдът на ЕС е имал предвид.“

Журналистиката отвори вратата за Big Tech?

Според Шремс идеята е разработена за първи път от австрийския либерален вестник “Der Standard”. Той предлага на потребителите опцията или да се съгласят с обработването на лични данни за реклама, или да плащат такса от 8,90 евро на месец. Това добавя до €107 приходи от потребител на година. Изглежда, че органите за защита на данните (първо в Австрия, след това в Германия и сега също във Франция) виждат този подход като опция за подкрепа на журналистически уебсайтове, които страдат от загубата на рекламни приходи, отиващи към големи технологични платформи като Google или Meta. Изглежда обаче, че поне Meta сега планират да възприемат този подход. GDPR не предвижда различни правила за медийните компании, когато става въпрос за съгласие, което да позволи подходът да бъде запазен само за медии.

Макс Шремс: „ Виждаме, че регулаторите са позволили на модела „Плати за правата си“, за да подкрепят журналистиката, но сега тази вратичка се използва от Big Tech. “

Как се пише: ами или еми?

от Павлина Върбанова

лиценз CC BY-NC-ND

Правилно е да се пише ами. Ами ако точно сега отнякъде се появи тигър, какво ще правиш? Ами нека да решим накрая как ще действаме. Аз съм, ами! Кой друг може да е по това време?

Как се пише: констативен или консултативен?

от Павлина Върбанова

лиценз CC BY-NC-ND

Това са две различни думи, които се употребяват съобразно значението, вложено в тях. Думата констативен, също и констативна, констативно, констативни, означава ’който е свързан с констатация, с установяване на някакъв факт’. Чрез констативния нотариален акт нотариусът признава едно лице за собственик на даден недвижим имот. Констативните протоколи се издават в два екземпляра – по […]

Регламент за прозрачност на политическото рекламиране

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

ЕК съобщава, че е постигнато политическо споразумение между Европейския парламент и Съвета по проекта на Регламент за прозрачност на политическото рекламиране. Комисията приветства политическото споразумение, постигнато между Европейския парламент и Съвета по Регламента за прозрачност на политическото рекламиране (връзката е към законодателното предложение), който е част от усилията на ЕК в защита на честните и почтени избори и за подкрепа на открития демократичен дебат.

Съгласно новите правила политическите реклами ще трябва да бъдат ясно обозначени като такива и да посочват кой е платил за тях, колко, за кои избори, референдум или регулаторен процес се отнасят, както и дали са таргетирани. Гражданите ще могат да идентифицират посланията, които целят да оформят политическите им възгледи и решения.

Техники за таргетиране и усилване на разпространението ще бъдат достъпни само за политическо рекламиране онлайн въз основа на лични данни, събрани от субекта на данните и при наличие на съгласие, а използването на чувствителни лични данни ще бъде забранено. Това ще ограничи неправомерното използване на лични данни с цел потенциално манипулиране на гласоподавателите. Всички онлайн политически реклами ще бъдат достъпни в онлайн хранилище за реклами. Спонсорирането на реклами от държави извън ЕС ще бъде забранено три месеца преди изборите.

Заместник-председателката на ЕК, отговаряща за ценностите и прозрачността, Вера Йоурова заяви: “Изборите трябва да представляват открито състезание без непрозрачни техники и намеса. Хората трябва да знаят защо виждат реклама, кой е платил за нея, колко и какви критерии за таргетиране са били използвани. Новите технологии следва да бъдат инструменти за овластяване и ангажираност на гражданите, а не за объркване и манипулиране. Днес постигнахме съгласие по закон, който ще осигури безпрецедентно равнище на прозрачност на политическите кампании и ще ограничи непрозрачните техники за таргетиране и скрито влияние.“

За повече информация вижте съобщението за медиите.

Възможност за Васил Терзиев

от Ясен Праматаров

лиценз CC BY

Васил Терзиев спечели кметския избор в София, това е хубаво на фона на алтернативата. Аз бях казал, че ще гласувам, но не успях да събера сили и доверие. Не мога да дам картбланш, прекалено много пъти съм го правил, откакто гласувам. Особено на син на ДС, не мога.

Искрено се надявам Васил Терзиев с действията си като кмет да опровергае тия съмнения и да заслужи достатъчно много доверие у мен и всички като мен за следващи избори след 4 години. Има времето, явно има уменията, сега има и властта. Просто предварително не мога да се доверя вече, особено на човек от такава среда. Пак казвам – човекът може да е много читав и ще е много добре да се докаже като такъв. Когато се докаже като демократ, ще го подкрепя с чиста съвест. Предварително не мога.

Това всъщност е хубаво, защото е нова възможност. Докажи се и на следващи избори може да имаш гласовете на хората, които бяхме принудени сега да си останем вкъщи.

Има много проблеми за решаване в София, но не е лошо да се започне с чисто символичните:

1) махане на МОЧА

2) махане на руските имена на улици и на катедралния храм

3) на всеки 1-ви февруари – отдаване на почит на жертвите на комунизма, пред мемориала край НДК – това ще значи ужасно много, наистина

И отделно – чисто оперативните задачи в града. Ремонти, улици, пари, корупция, транспорт… Но тези символичните ще значат много.

Как се пише: пролапс или пролабс?

от Павлина Върбанова

лиценз CC BY-NC-ND

Правописът на това съществително име не е изрично нормиран. Съветваме ви да пишете пролапс. Думата е заета от новолатински – prolapsus. Едно от сравнително честите заболявания в спорната медицина е дисковата херния, позната в западната литература като дисков пролапс. Ако имате лек пролапс на матката, обикновено не е необходимо лечение.

Как се пише: дотук или дотука?

от Павлина Върбанова

лиценз CC BY-NC-ND

Двете форми са дублетни и могат да се употребяват равностойно в книжовната реч според посочения по-долу източник. В езиковата практика и според данните от Българския национален корпус (8054:235 употреби) категорично се предпочита дотук. Стигнала съм дотук/дотука с къртовски труд и лишения. Каретата спря отново и кочияшът задумка по кабината, за да покаже, че са дотук/дотука […]