Прозрачност с отпаднала необходимост
от Боян Юруков
Днес Желязков пред медии се е чудел защо се говори още за онези имоти с отпаднала необходимост. Попитал е дали някой е казал кои са тези имоти. Да, той ми даде списъка и с картата всички разбрахме какви имоти „вече са установени“, както се изрази пред медиите. Всъщност, както стана ясно в последствие, дори той не е знаел кои са всъщност имотите когато са приемали програмата. Медии, общини, а съдейки и по лога на посещенията – самите министерства и областни управи използват моята карта редовно, за да се ориентират какво се случва.
Настоява в изказването си днес, че целта на плана за управление бил да се „систематизира информацията за наличните имоти, да ги опише и за потърси варианти как те да се използват ефективно“. Тук има обаче няколко проблема:
- програмата сочи към съвсем друго
- все още не са обяснили какво означава „отпаднала необходимост“ и изглежда ведомствата имат различни идеи за това.
- в първия списък имаше редица имоти, които всъщност са били продадени години по-рано и не са собственост нито на държавата, нито на държавни фирми
- скриха първия списък макар да настояваха, че е предварителен и щяло да има анализи за всеки имот
- нито един анализ за който и да е от имотите, включително тези обявени на търг, не беше публикуван
- четири месеца по-късно не са публикували нов списък въпреки постоянните обещания, че ще го направят
После пита риторично кой бил казал, че нещо ще се продава. Всъщност, именно той го казва на няколко пъти, пише го в плана и както установих – вече са продадени редица имоти от въпросния списък.
Ето хронологията на твърденията на Желязков заедно с моите статии и отговори към него:
- 8-ми май – „и разбира се ефективност от тяхната продажба. Продажбата ще се случва през АППК е електронна платформа с явно наддаване… Неизползваеми активи, които генерират разход, но към които има инвестиционен потенциал, следва да бъдат продадени.“ Източник: gov.bg
- 9-ти май – „Предвижда се част от тях да бъдат продадени, но само тези, които нямат инвестиционен потенциал и са просто актив за държавата.“ Източник: Дневник
- 10-ти май – Прочит на програмата показва, че най-късно до 30 юни министерства и областни управители трябва да предадат в АППК документи нужни за продажба на имоти. Източник: Сега
- 27-ми юни – получих от Желязков списъка и направих карта показвайки кои са имотите, които обсъжда.
- 7-ми юли – намерих първите търгове за имоти от списъка
- 1-ви август – установих, че МРРБ са изтрили списъка с имоти, които бях получил по ЗДОИ
- 6-ти август – Парламентът да каже дали да се спира с продажбата на имоти. Твърди, че към дадения момент няма търгове. Източник: gov.bg@Fb
- 7-ми август – оборих твърдението на Желязков, че няма течащи търгове за имоти от списъка
- 9-ти август – нови 20 търга, някои с имоти от списъка
- 26-ти август – изчезна платформата на АППК с търговете заедно с цялата информация за проведените вече такива
- 2-ри септември – „Просто направихме това, което десетилетия никой не прави – да обяви кои са тези имоти. Някой каза ли кои са тези имоти? Излязоха едни политици и започнаха да лъжат, че нещо се разпродава. Не, систематизира се информацията за наличните имоти.“ Източник: Focus
В самия план за управление думата „продажба“ се споменава 27 пъти в рамките на 10 страници. Една трета – 1466 от 4225 думи са отделени именно на дейности свързани с продажбата. По конкретно се говори за:
- Страница 4 – „Бързият и прецизен анализ на състоянието на имотите, както и предоставянето на Агенцията за публичните предприятия и контрол (АППК) на тези от тях, които имат висок инвестиционен потенциал за приватизационна продажба, ще осигури постъпления в държавния бюджет. По този начин ще се постигне еднократен ефект, като времевият хоризонт е между 6 м. до 1 година и 6 месеца. Приходите от продажбата на държавно имущество ще постъпват във фонд към министъра на регионалното развитие и благоустройството, създаден със закон.“
- Цялата точка 4 на страници 5 и 6
- Страница 8 за исканите промени в ЗДС и ЗПСК, за да се улесни продажбата на имоти на МО
- Страница 9 и 10 за сроковете за представяне на документи с цел продажба на имотите

Всичко това можеше да бъде избегнато, ако знаеше какво значи прозрачност. Ако думата не беше просто дъвка за замазване на обектива на камерите вперени в него, също както заявката му, че с парите от продажбите на имоти щели да се строят градини и училища. Продажби, за които после беше крайно изнервен, че питаме.
Можеше просто да каже в началото, че цари хаос, че институциите не знаят какви имоти имат и къде са, че шефовете наместени там да обслужват авери на Борисов, Пеевски, Таки и Ковачки и просто са оставили останалото на самотек – също както Сарафов и всички преди него в прокуратурата или сега каквото виждаме в ББР. Можеше да каже, че се цели внасяне на ред и всеки месец ще се публикуват резултатите. Щях да го привествам колкото и зле да беше оформена тази справка. Щях да направя същата карта, за да може ние и те да ги разбираме по-добре също както направи за документите и застрояването на София.
Но прозрачност нямаше. Публикуваха справката с информацията подадена от министерства, областни и държавни фирми. Картата видя бял свят и открихме кои имоти в „най-кратки срокове“ министерствата би следвало да изпратят документация към АППК за търгове. В паниката си скриха този списък и прехвърлиха топката на парламента за пред медиите докато продължаваха с търговете от списъка. В края на август и системата за търговете беше спряна до 12-ти септември без обяснение.
Заявките, че всичко ще е прозрачно не спират, включително днес. Изпратих запитвания по ЗДОИ до АППК и МРРБ. Първите питах какво е причинило спирането на регистъра с търговете. Вторите – да предоставят обновен списък с имоти, които отговарят на дефинициите в плана за управление за имоти, които би следвало да се продават. Всички очакваме отговори на тези въпроси. До днес получавахме само политическо шикалкавене и прехвърляне на топката.
The post Прозрачност с отпаднала необходимост first appeared on Блогът на Юруков.Зеленият ринг на София и елементарното беззаконие закотвено около него
от Боян ЮруковДа навържем пак няколко теми.
Днес минавах през София с колелото и реших да погледна какво се случва с едно място, за което бях подал сигнал още през ноември 2023-та. Става дума за незаконно сметище и склад за строителни материали създадени от компанията на един кадър на Атака и бивш областен управител наместен за такъв от ГЕРБ. Използва го за практически изоставения от две години строеж на Тинтява 80. Същият, за който купувачи се жалват и се виждат дела срещу индексация от 100% на първоначалните договори. Който от останалите не го съди, явно не знае, че могат и че другите вече печелят делата. Същият, за който получавам сигнали, че озеленяването в другите му сгради в Дружба се изчерпва с кашпи със забити пръчки в тях. Та това сметище е на държавен частен имот. Вижда се на снимките долу. Отсякъл е поне пет дървета и е изравнил земята изхвърляйки пръстта я незнайно къде. Сега държи там контейнер, генератор, строителни материали и отпадъци.




След няколко поредни сигнала от хора от района имаше проверки и беше установено, че всичко е незаконно, но всички сигнали бяха прехвърляни към БДЖ, които не са взимали мерки. Междувременно си е боцнал табела, че му е частна собственост това и толкова. Районният кмет на Изгрев изчерпва действията си с препращане на писма към БДЖ и се цупи като някой му направи забележка.
А трябва да прави нещо по въпроса. Най-малкото, защото този парцел следва да е част от зеления ринг. Онзи, за който наскоро се би в гърдите, че има напредък с едно обещание на настоящия областен управител за прехвърляне на земи. Първо – нищо не е прехвърлено и няма решение на МС. Второ, явно до сега не са правени особени опити и стъпки в тази посока. Трето, обещанието е дадено след шума покрай държавните имоти и без районния кмет да е включен. Има интересна история всъщност как стана тази среща, но това не е важно, а че все пак се говори за този зелен ринг най-накрая. Благодаря на гражданските групи Защита на Боянското блато и Зелена линия София за неуморната им работа и настойчивост. От тези натоварени с отговорността чакаме действия, а не обещания и снимки за пред фейса за неща, които или не са както се описват, или не нямат общо със снимания.

Пред въпросната сграда, впрочем, ще има друга също толкова висока. Там инвеститорът имаше проблем – не може да изкара разрешително за строеж за толкова масивна сграда с такава височина, защото имаше едни дървета. Както каза шефът на обекта като викнах полиция като ги рязаха – ясно, че им няма нищо, но му пречат на основите за гаражите. Та същите дървета години наред се пазеха, подрязваха и изведнъж някой някъде откри, че са опасни. Питах как и ми отговориха, че частен експерт го казал и районната администрация подписала. Питах защо няма никой от районната администрация да следи рязането и да пише протокол, както е по закон – не били уведомени. Питах тогава как реже инвеститорът като няма право, ако не е уведомил общината – показа ми мейла, който бил пратил преди два дни. Районната община не отговори като питах нататък. Та там ще се строи скоро.

Няколко метра надолу има една бензиностанция Петрол. И там искат да строят дори по-голяма сграда от Тинтява 80. Благодарение на новата прозрачност на Столична община за ПУП-овете и изпъчването на комисиите на НАГ разбрахме, че ще се случи в най-ранна фаза. Разбрахме, че транспортния анализ е казвал, че „то там движението е ужасно, та още няколко стотин семейства няма да го направят по-зле“. НАГ прати преписката на районния кмет на Изгрев да я разгледа, търси по-сериозен транспортен анализ, да направи обществено обсъждане и да събере аргументи да я оспори. Нямаше обществено обсъждане. Същият този районен кмет от Спаси София отказа да даде информация ще има ли местна комисия, обсъжда ли се, какво ще прави – нищо. Впрочем, изгледа нямаше дори да прати представител на първата комисия, ако не бяхме вдигнали шум. Там представителят му каза, че не знае нищо за случая, въпреки, че са получили документите отдавна. После пак обиден пусна пост, че много му търсили сметка какво работи всъщност. Е, днес от НАГ научаваме, че е върнал преписката на общината и след две седмици ще има нова комисия. Да видим какво ще стане.

И като стана дума за държавни имоти – не става ясно какво ще се случи с гара Пионер. Имаше проект за спортна зона. Виждате го като част от ПУП-а за Борисовата градина. Освен, че последният трябва да се приеме, трябва да се прехвърли земята на общината. Областният Арсов обаче не е задвижил нищо по този и другите искани имоти. Като нищо ще го видим скоро в търговете, ако не решат да скрият и тях като отпаднала необходимост. Имотът е навярно най-апетитният в София в момента. Няма да се учудим няколко къщи в полите на Витоша да се подготвят за роднините на „правилните“ хора да раздвижат схемата и тук.

Отделно, има един парцел, за който почти никой не говори – земята на Аудиовидео Орфей. Близо 30 декара между немското посолство и обсъждания линеен парк. Там от години се точи дело целящо заграбване. Министерството на културата и дружеството тяхна собственост си прехвърлят топката усилено опитвайки се да загубят делото в частна полза. Разбира се, едно време едни депутати много предвидливо са категоризирали точно този имот като СМФ накуп с имотите на Артекс и благодарение на едноименната поправка дават възможност да се строи до 75 метра и огромна разгъната площ. Впрочем, ако се чудите кой иска да заграби тази земя, това е инвестиционният фона на Костов. Да, същият този Костов и не само той. Историята е доста интересна и ни връща пак към приватизацията, под която наскоро първо Пеевски се подписа, а после се отметна за пред камерите. Всичко ще прочетете в статията на Генка Шикерова от преди две години. Не знам дали тече делото още – ще проверя.
Та виждате как нещата се навързват дори покрай един прост мечтан проект за няколко квартала. Където и да разчоплиш се вижда разяждащата липса на прокуратура и върховенство на закона. А за документиран белег защо това е така вижте последното от BIRD.BG.
The post Зеленият ринг на София и елементарното беззаконие закотвено около него first appeared on Блогът на Юруков.Съд: Личното мнение на Волгин не се е отразило на правата на жертвите на комунизма
от Нели ОгняноваПреди време във връзка с изказвания на Петър Волгин СРС прие, че възхвала на Народния съд е противоправна (съдия Андрей Георгиев).
Стана известно второ решение – отново по повод изказвания на Петър Волгин, този път на Софийския градски съд, съдия Боряна Магделинова, по колективни искове
- за установяване, че с публичните си изказвания Волгин засяга паметта на
жертвите на комунистическия режим; - за осъждане да преустанови публични изказвания, с които
възхвалява и оправдава, представя като нещо справедливо всякакви проявни
форми на обявения за престъпен комунистически режим, действал в
Република България (1944-1989) и - за осъждане да заплати обезщетение на вреди.
Цитират се изказвания и публикации, в които Волгин твърди, че “На България днес е нужен нов 9-ти септември и нов Народен съд. Голяма част от българския политически, икономически и медиен елит заслужава да застане пред него. Особено онези, превърнали се в ретранслатори на най-мракобесните либерални практики и вашингтонско-брюкселското промиване на мозъците. Едва когато тези агенти на влияние изчезнат от публичната сцена, България ще има шанс да се развива
като свободна държава“.
Съдът:
Липсва положителна оценка на Народния съд. Препратката към посочените исторически събития е обусловена от неодобрението на автора на настоящото управление на страната, което му дава основание да призовава към промяна на статуквото с радикални средства, каквито са изполвани след 9 септември 1944 г. […] Тъй като ответникът към датата на процесните публикации не е бил член на политическа партия, той изразява личното си мнение като журналист и човек с активна гражданска позиция, както и възмущението си от начина, по който се управлява българската държава.
Правото за изразяване и разпространение на мнение по чл.39 от КРБ е ограничено единствено от регламентираната в ал.2 забрана това право да се използва за накърняване на правата и доброто име на другиго и за призоваване към насилствена промяна на конституционно установения ред, към извършване на престъпления, към разпалване на вражда или към насилие над личността. Не може да се направи извод изразеното в процесните публикации лично мнение на ответника, да се е отразило на правата и доброто име на ищците, което да обуслови ангажиране на неговата отговорност за обезщетяване на настъпили вреди.
Да се приеме, че е противоправно публикуването на мнение, с което журналист-политически анализатор изразява неодобрение от начина по който се управлява държавата и призовава за промени, би довело до ограничаване на регламентираните в КРБ основни права на граждани.
Исковете са отхвърлени. Решението не е окончателно.
Има разлика в заключенията на съдиите Андрей Георгиев и Биляна Магделинова. Според Магделинова нищо укоримо не се е случило, ако някой иска нов Народен съд. В пост във фейсбук по повод решението Волгин казва, че никога не е възхвалявал комунизма, но че иска наистина нов Народен съд.
Как се пише: истинност или истиност?
от Павлина ВърбановаКамен Донев е невиновен по делото за обида, заведено от директора на Народния театър
от Нели ОгняноваПрез 2022 г. в Народния театър имаше поредица от събития, започнали с протеста на Александър Морфов срещу присъствието на Велислава Кръстева (ДПС) едновременно в политиката и в театъра. Морфов беше дисциплинарно уволнен от директора Васил Василев, което доведе до реакции на актьори. Срещу участието в бТВ на един от тях – Камен Донев – директорът заведе наказателно дело за обида.
Три години по-късно СГС е оповестил окончателното решение по делото, но ето развитието на конфликта:
1
СРС на първа инстанция оправда Камен Донев за твърденията му в предаване на бТВ, включително “В театъра, в Народния театър, се появиха, станаха неща, които аз тука няма да споменавам, щото влизаме много в кухнята, които са недопустими. Сега, тези неща може и да не са, да нарушават правилата, административните правила, но те нарушават моралните и професионалните правила, които са се случили и само заради това аз съм убеден, че този човек, който в момента е директор там, трябва на момента просто да бъде сменен. Това е моето мнение, моето лично мнение и не искам да казвам тежки думи, но бих казал, че в изкуството няма място за мижитурки, както и във всяка една област на живота, но особено в изкуството, защото сцената, изкуството, това е една декларация, това е послание, това е изразяване, това е обръщение към хората”.
СРС: “Изразява се едно принципно становище на подсъдимия Донев, че „в изкуството няма място за мижитурки, както и във всяка една област на живота, но особено в изкуството”, което вътрешно убеждение и твърдение на подсъдимия по никакъв начин не е отправено към частния тъжител и по никакъв начин не може да бъде отнесено към него и с този израз по никакъв начин не може да бъдат засегнати честта и достойнството на когото и да е, вкл. и на частния тъжител Василев. Думата дори е използвана в множествено число, именно защото подсъдимия я е употребил принципно и най-общо за да илюстрира своето виждане, че с изкуство следва да се занимават достойни хора.
По отношение на използваните от подсъдимия думи и изрази „човечец“ и „не е читав човек”, най-общо може да бъде обобщено, че те представляват общи съждения, мнения и умозаключения, които не съдържат съставомерните признаци на престъплението „обида”. Те не могат да се възприемат като унизителни по своя характер, тъй като не са обективно неприлични, вулгарни или непристойни.
Употребявайки посочените изрази и думи, подсъдимият е изразил личното си мнение, което по своя характер безспорно е негативно за работата на тъжителя като режисъор и директор. Подсъдимият обаче е обективирал негативно оценъчните си съждения спрямо тъжителя, обстоятелство, което е съвместимо с правото на свободно изразяване на гражданите, закрепено в чл. 39 от Конституцията на Р. България и чл. 10, ал. 1 от Конвенцията за защита на правата на човека.”
2
СГС изцяло потвърждава присъда от 27.06.2024 год. по НЧХД № 2735/2023г. по
описа на Софийски районен съд, НО, 97 състав:
“За да е налице обида, от обективна страна, деецът следва да е казал унизителни за пострадалия думи и изрази публично, като същите следва да носят белезите на непристойни, груби, вулгарни, цинични, неприемливи от гледна точка на общоприетите морални норми, ценности и правила, в т.ч. и на поведение и същевременно да засягат чувството за лично достойнство на човек. Всеки един от инкриминираните изрази, по своето съдържание не покрива изискването за обективна съставомерност, доколкото нито един от инкриминираните изрази не съдържа горепосочените определения по отношение личността на тъжителя. В този смисъл и правната доктрина приема, че: „обидата е умишлено унижаване чувството на лично достойнство на дадено лице посредством неприлично, противоречащо на общо приетите правила отнасяне с него“ (проф. Иван Ненов).”
Велислава Кръстева вече не е в Народния театър.
Александър Морфов вече не е в Народния театър, въпреки че на 14 октомври 2024 г. съдът отмени дисциплинарното му уволнение като незаконно.
Камен Донев е оправдан окончателно.
Васил Василев е директор на Народния театър.
Съдебните актове:
СРС – Присъда от 27.06.2024 год. по НЧХД № 2735/2023 и _Мотиви
СГС – _Решение на СГС № 573/ 13.08.2025 г. (решението е окончателно).
След списъка с държавните имоти изчезна и регистърът с търговете им
от Боян Юруков
След като МРРБ скри списъка на Желазков и НН ГЕРБ/ДПС с държавни имоти за продажба, вчера са затворили изцяло и публичния регистър на търгове на АППК – агенцията, която провежда електронните търгове. Това се е случило на 25-ти август между 15:45 и 18:45. Очаква да се възстанови до 12-ти септември. Така за следващите почти три седмици освен, че нямаме информация за движението на актуалните търгове или обявени нови, липсват документите за кандидатстване и детайли какво, за колко се продава и кой го е получил.
В 17:28 са пуснали съобщение, че „е налице прекъсване във функционирането на платформата“, както и че се работи по архивиране и „пълен анализ на данните“. Не се казва пряко, но внушението изглежда е, че имат технически проблем. Изречението за анализа създава впечатление, че нямат представа каква е причината. Скоростта, в която сайтът е отговарял до тогава не дава индикации, че е бил претоварен или нещо друго. Цитират чл. 9 от наредбата определяща реда за тези търгове, която говори за непредвидено прекъсване на системата.
Ако е системен проблем, не става ясно защо ще им трябват три седмици да го възстановят. Буди притеснение и фактът, че тепърва ще архивират данните, при условие, че минималните изисквания за всички системи на държавната администрация задължават да се пазят редовно такива копия. Съдейки по публичната информация, регистърът представлява изключително лек сайт с информация и функционалност значително по-малка от това, което виждате на този блог или дори картата ми с държавните имоти. Затова ще е интересно да разберем какво се е случило и дали сайтът не е бил нарочно спрян.
Друга интерпретация на „архивиране“ може да е, че няма да е достъпна вече старата информация на сайта. Циниците сред вас може да решат също че Желязков отново козирува на Пеевски и ефективно спира работата на АППК за политически, но крайно вредни за държавата в същността си цели. Също както Киселова му козирува на Пеевски за извънредна комисия, регулатори му козируват при инструкции за проверки, а Борисов му козирува с 5 млн. лв. за новата Лафка. Няма да е нетипично в процеса на вътрешно овладяване след външна изолация.
Към момента на спирането на публичния регистър е имало 8 търга с насрочени дати:
- с. Стожер, Добрич на 27-ми август (търг 1009)
- София до Централни софийски гробища на 28-ми август (търг 1019)
- гр. Кресна, Благоевград на 28-ми август (търг 1041)
- Габрово на 2-ри септември (търг 1040)
- Разделна, Варна на 3-ти септември (търг 1039)
- с. Бързия, Петрохан на 11-ти септември (търг 1042)
- Земен, Перник на 12-ти септември (търг 1051)
- Бургас на 15-ти септември (търг 1054)
Само миналата седмица, т.е. преди да спрат регистъра, са обявени 12 търга, с които активните стават 41. От тях повечето не са насрочени. Не става ясно какво следва. Доколкото наредбата говори какво се случва при активни търгове по време на непредвидено спиране – каквито днес е нямало – не става ясно какво се прави при три седмици прекъсване. Вероятно ще бъде спряно всичко. Предвид какво видяхме като прозрачност до сега, не изключвам и да ги правят по стария начин без особена публичност и шум.
Както писах наскоро, въпреки заявките на Желязков и опитът да отклони вниманието и прехвърли отговорността към парламента, правителството продължаваше с пълна пара да продава държавни имоти. Оправдава се, че не били свързани с програмата, макар доста от тях да са включени в ония списък. Така в най-лошия случай, сега ще продължат под масата, а в най-добрия – търговете ще спрат докато не свърши ваканцията на парламента. Дори след това обаче контролираното от НН ГЕРБ/ДПС мнозинство в НС надали ще спре или дори ще говори сериозно по темата.
До тогава обаче всякаква публичност за държавните имоти е заличена. Оправданията им защо са изтрили специално списъка са празни. Когато стана известен и се разкриха грешките и скандалните имоти в него, Желязков започна да настоява, че е индикативен и щяло да има промени след анализи. Такива не видяхме, но не видяхме и краен списък или дори работен такъв. Вместо да публикуват нов, за какъвто искахме и питахме, за да сравним какво е отпаднало, те изтриха стария. За това няма никакво оправдание или логично обяснение отвъд елементарна човешка паника. От обясненията им се разкри единствено, че не само не са говорили с местната власт, но и самите институции в рамките на правителството не си говорят помежду си и са искали имоти един от друг вместо да се продават. При това са научили за тях именно от картата ми, тъй като служители на министерства и кметства многократно изтъкнаха, че списъкът на Желязков като формат е бил невъзможен са работа.

Всички данни за имотите от изтрития списък и търговете от падналия регистър са достъпни на картата заедно с проектите за бъдещи търгове. Линковете горе, както и от картата обаче няма да работят докато регистърът им не бъде възстановен в оригиналния си вид. Ключовата информация какво се продава, къде и за колко все още се пази при мен. Горе виждате всички търгове обявени от Желязков след решението на МС от 8-ми май, с което се започна тази сага.
The post След списъка с държавните имоти изчезна и регистърът с търговете им first appeared on Блогът на Юруков.За европейския суверенитет и европейското цифрово право
от Нели ОгняноваНапрежението между САЩ и ЕС по отношение на регулирането на технологиите продължава, пише Ню Йорк Таймс и цитира това съобщение на президента в собствената му социална мрежа, заплашващо с мита и ограничения държавите, смятани от него за несправедливо регулиращи американските технологични компании.
“Цифровите данъци, законодателството в областта на цифровите услуги и регулациите за цифровите пазари са предназначени да навредят или да дискриминират американските технологии”, казва Тръмп в Truth Social.
Марко Рубио, държавният секретар на САЩ, е инструктирал американските дипломати да лобират срещу правилата. Ройтерс съобщава, че администрацията обмисля санкции срещу служители на ЕС, които са отговорни за приемането на ключовия регламент!
Въпросът е дали Европейският съюз ще остане непреклонен, що се отнася до регулирането на технологиите. Заплахата на Тръмп показва близките му връзки с американската технологична индустрия и готовността да защитава интересите й в чужбина, но ЕС отдавна е дал да се разбере, че гледа на регулациите си като на въпрос на суверенитет. Според NYT eдно отстъпване би означавало да се позволи на САЩ да пише правилата на Европа, а според тази публикация Тръмп твърди, че го наричали “президент на Европа” и без това.
САЩ: Защитата на символичното слово – на изпитание
от Нели ОгняноваПървата поправка на Конституцията на САЩ защитава словото в най-широк обхват, включително действия, които изразяват каузи или идеи – т.нар. символично слово. Примерите за символично слово в съдебната практика са много: от изгарянето на повиквателни за войната във Виетнам до танци в кръчма, с които се нарушава обществения ред. И всеки знае за решението на ВС на САЩ Тексас срещу Джонсън, 491 САЩ 397, 408-10 (1989), взето с 5 на 4 гласа, където съдията Скалия дава петия глас с мотива, че Първата поправка гарантира правото да се изразява презрение към правителството, Конгреса, Върховния съд, дори към знамето. “Ако зависеше от мен, ако бях крал — казва той, — щях да взема тези мърляви, брадати, обути в сандали идиоти, които горят знамето, и щях да ги вкарам в затвора. Но Първата поправка не позволява това.”
Решението се приема противоречиво, но на негова основа се анулират закони за оскверняване на флага в 48 щата, съобщава тогава The Washington Post. Конгресът приема закон, криминализиращ оскверняването на знамето, но Върховният съд го обявява за противоконституционен.
На снимката: Грегъри Джонсън, спечелил Тексас срещу Джонсън през 1989 г. През лятото на 1984 г. на Националния конгрес на Републиканската партия в Далас Грегъри Джонсън изгори американско знаме, за да протестира срещу политиката на президента Роналд Рейгън. Jenna Schoenefeld for The New York Times
Сега президентът Тръмп има друг възглед за символичното слово. Вчера той е издал изпълнителен акт, в който се казва, че посегателството срещу националното знаме е уникално обидно и провокативно и представлява израз на презрение, враждебност и насилие срещу нацията – което впрочем не е отричано и досега, но според ВС Първата поправка е приложима в този случай.
Президентът се е произнесъл, че администрацията ще действа, за да възстанови уважението и светостта на американското знаме и да преследва онези, които подбуждат към насилие или по друг начин нарушават нашите закони, като същевременно оскверняват този символ на нашата страна, в най-пълна степен, допустима под каквато и да е налична власт.
За целта Главният прокурор ще приоритизира прилагането във възможно най-голяма степен на наказателните и гражданските закони на нашата нация относно посегателствата срещу American Flag, които нарушават приложимите закони и в съответствие с Първата поправка. Това може да включва, но не се ограничава до престъпления, свързани с насилие; престъпления от омраза, незаконна дискриминация срещу американски граждани или други нарушения на гражданските права на американците; престъпления срещу собствеността и мира, както и конспирации. Ще се забраняват, прекратяват или отменят визи, разрешения за пребиваване, процедури за натурализация и др. при констатиране, че чужди граждани са се занимавали с посегателствата срещу American Flag.
Първата поправка остава приложима, но възниква въпросът за пределите й. Наблюдатели предвиждат, че съдебни дела именно за пределите на Първата поправка е вероятно да достигнат до Върховния съд, където консервативната гарнитура да преразгледа Тексас срещу Джонсън.
WP напомня, че в първия си мандат Тръмп подкрепи идеята за конституционна поправка, която да забрани оскверняването на знамето – но предложението не се осъществи. През 2016 г. той заяви в социалните мрежи, че изгарянето на знамето трябва да бъде наказано с една година затвор – изявление, което той повтори и вчера, въпреки че изпълнителната заповед не посочва никакво наказание за оскверняване на знамето.
В информационен лист, придружаващ изпълнителната заповед, Белият дом свързва демонстрации в Лос Анджелис срещу федералните имиграционни акции с изгаряне на знамето.
Факт е обаче, че в знак на протест срещу изпълнителната заповед на Тръмп мъж е подпалил американското знаме на улицата пред Белия дом веднага след подписването на заповедта.
В България посегателствата срещу флага, химна, герба са криминализирани и не се приемат като защитено слово.
Position Regarding the “Chat Control” EU Regulation Proposal
от Божидар БожановInterest in a very sensitive digital topic has been gaining momentum in recent weeks – the so-called “chat control” – a draft EU regulation under which every message we send, even through encrypted applications, would be scanned for material containing child sexual abuse (the so-called CSAM).
I will make a retrospective and explain the technical problems, but before that I must state that the political party I represent holds the position that invasive measures against private correspondence, which create conditions for mass surveillance, must not be implemented. Therefore, the proposal – both in its original form and in the version seen by the Danish presidency – is unacceptable.
Even without the provisions concerning encrypted applications, the regulation makes serious steps toward improving the effectiveness of combating the spread of CSAM. Thus, at the upcoming Council of the EU meeting in the fall, the hot issue will be precisely encrypted applications – on the rest there is rather consensus, since it is indisputable that more serious and effective counteraction against such crimes is needed. Therefore, the remaining provisions of the regulation should be supported.
Initially, this proposal included the possibility of sending images centrally to a European body for scanning. This was met with strong disapproval, since in practice it eliminates end-to-end encryption – if every message containing a photo or a link is sent somewhere, encryption is effectively nullified.
Therefore, under a previous Council presidency, there was a working proposal to limit this measure only to already known content (CSAM) and for scanning to be carried out only on the device, before encryption, without sending anything anywhere. At first glance, this sounded more reasonable, as it moved the proposal away from mass surveillance. It even seemed, at first glance, that artificial intelligence could be applied directly on the device. At the time, I made such an assumption, with the caveat that careful analysis was needed.
But once such careful analysis is done, it becomes clear that this approach is both dangerous and not particularly useful for achieving the goal. I will list a few details:
-
Organized crime groups involved in the distribution of CSAM would simply start using their own applications, which, thanks to another EU regulation (the DMA), they would be able to install on their phones without complying with the new requirements. In other words, the protection of ordinary people’s private correspondence would be weakened and risks of mass surveillance and abuse would be created, while criminal groups would bypass it.
-
At present, there is no technology capable of implementing the Danish presidency’s and the Commission’s vision in a workable way. Algorithms for so-called perceptual hashing (or fuzzy hashing) were not designed to withstand malicious modifications – with small visual effects or transformations of images, they will go undetected. Likewise, both these algorithms and AI models that would work on end devices produce false positives, which risks flooding law enforcement with entirely legal photos. For such a technology to be introduced by regulation, it must meet all these (and other) challenges – we cannot allow proprietary, experimental technologies to become part of legal frameworks, especially when fundamental constitutional rights are at stake.
-
The technology, if one day a sufficiently good one is developed, must be open source, and if it uses AI – the model must also be open, with a very clear and transparent process for auditing the training data. The perceptual hashing algorithm should be resistant to malicious image alterations, because otherwise it’s pointless to even try to impose such techniques. Furthermore, the central database must be subject to very strict procedures for submission and verification of content, because otherwise a member state with a low level of rule of law could submit other content, including political content, that it wishes to monitor or censor. Last summer’s example in Bulgaria with the takedown of the satirical website New Beginning (the party of the strongest local local oligarch) is just an indication of how such abuse could happen. Apart from the initial takedown, the website also appeared on lists by cybersecurity companies as “adult content” and was blocked in networks where software by those companies was installed.
These are only part of the arguments why the proposal is ill-conceived. A much longer debate on the issue is needed, as well as many more academic studies researching and developing technological readiness for such approaches. The good news is that many countries are still hesitant, among them Germany, and thus there is no majority in the Council, while the mandate of the European Parliament is against this type of invasive changes.
When there is legitimate criticism of the EU, it is that such types of regulation are possible. But the answer to this criticism is that member states evidently value guarantees for personal freedom, and that within a serious debate across the entire European Union, Orwellian measures can be stopped and working solutions can be found instead of well-sounding but nonfunctional technological regulations.
The post Position Regarding the “Chat Control” EU Regulation Proposal appeared first on Bozho's tech blog.
