OCSE: Предсрочните парламентарните избори на 2 април, предварителни заключения

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

Публикувани са изводите на мисията на OCSE за парламентарните избори април 2023.

В частта за медиите:

“$”Дългогодишни опасения, подлагащи на изпитание медийната среда, включват недостатъчна прозрачност относно собствеността на медиите и разпределението на държавното рекламиране, медийна концентрация и липса на предпазни мерки за защита на медиите от политическа намеса.

Въпреки че не се наказва с лишаване от свобода, клеветата все още се счита за престъпление, което би могло да породи притеснения предвид международните стандарти. На 8 март, различни медии докладваха, че частна онлайн медия е съдена за 1 млн лева от застрахователна компания във връзка с искове за клевета. Национални и международни асоциации на журналисти определиха това като правен тормоз срещу отразяване на критично медийно съдържание, с възможен негативен ефект върху журналистическото разследване по въпроси от обществен интерес. Обвинения срещу медии, водещи до непропорционални глоби, създават обстановка на страх и отслабват медийната свобода. [..]

Обществените медии „Българска национална телевизия“ (БНТ) и „Българско национално радио“ (БНР) са сред доставчиците на новини, получаващи най-високо доверие. Техният механизъм за финансиране, основаващ се на остарели критерии, като например брой часове на излъчване, излагат размера на финансиране на несигурност и свобода на действие от страна на парламента, което, според няколко от събеседниците на МНИ на СДИПЧ, не гарантира достатъчно средства за правилното изпълняване на обществения дълг, нито за предотвратяването на правителствено и политическо влияние. […]

БНТ и БНР не излъчваха никакви дейности по предизборните кампании в новинарските си бюлетини, които се фокусираха предимно върху членове на правителството и президента в тяхното служебно качество. Редовните информационни програми и предавания на БНТ и БНР попаднаха под същите строги правила, установени от споразуменията с партиите, които намалиха редакционната им независимост. Въпреки ясното им отбелязване като платено съдържание, БНТ и БНР включваха интервюта и репортажи за предизборната кампания, ангажирайки
журналистите с подготовка на материали за кампаниите на политическите партии, което е унизително за журналистическата професия и се отхвърля от международните професионални норми. […]

През юни 2022 г., Съветът за електронни медии (СЕМ) не успя да назначи нов генерален директор на БНТ; поради съдебно обжалване, процедурата за ново назначение остава незавършена. По време на предизборната кампания, СЕМ наблюдаваше 27 радио- и телевизионни оператори и изпрати 16 сигнала за възможни нарушения до ЦИК, предимно свързани с неподходящо публикуване на проучвания на общественото мнение, непълна информация за платени реклами,
и уронващи изказвания на кандидати. ЦИК установи нарушения от страна на кандидати в 5 случая. Нарушения от страна на медиите не бяха установени.”

Рецидив: Партиен лидер гони журналист от БНТ от публично събитие

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

Председателят на ПП “Възраждане” отново си позволява да ограничава достъпа на медии до публични събития. Тоди път по отношение на журналистка от БНТ.

Нейната позиция:

На 31.03.2023, в качеството си на журналист от БНТ, бях помолена да напусна закриването на кампанията на ПП „Възраждане” от г-н Костадин Костадинов. Присъствах на него, защото на всички избори от юли 2021 насам правя кратък обзор на предизборните кампании на партиите, като за целта присъствам на едно тяхно събитие в рамките на месец.

Тъй като в петък имах снимки за друг репортаж, не успях да отида за самото начало на събитието в 18:00. Пристигнах за частта с въпросите. Влязох в стаята около 18:40, а по това време г-н Костадинов тъкмо приключваше встъпителното си слово.

Престоят ми в залата не бе повече от десет минути, в което време дори не си бях извадила камерата, за да започна да снимам. Не бях казала нито дума, когато г-н Костадинов се обърна към мен с въпроса „Защо тук присъстват лица, които не са поканени? Не сте ли вие лицето Стратиева?”. Отговорих, че действително това съм аз и присъствам на събитието в качеството си на журналист от Българска национална телевизия. БНТ, като изпълнявам професионалните си задължения да отразя закриването на кампанията на „Възраждане“. Г-н Костадинов заяви, че няма значение къде работя, защото според него аз не съм журналист. Помоли ме да напусна и заяви, че не съм добре дошла на събитията на „Възраждане”. Отвърнах му, че дори и да не ме признава за журналист, събитието е публично оповестено и отворено за граждани, но последва същия отговор и нова подкана да напусна залата.

Аз продължих да стоя и да настоявам, че съм там по работа. Това разгневи част от симптатизантите му. Един от тях стана, посочи ме и изкрещя “Вън Доносническа България”, останалите започнаха да ме освиркват, а тези, които бяха най-близко до мен започнаха да се обръщат към мен с различни епитети, закани и квалификации като: “нахалница”, “нищожество”, “боклук мръсен”, “вън боклук” “вън мърша”, “Как не те е срам да си толкова нагла?”, “Махай се”, “Как се гледаш в огледалото бе нищожество?” и други.

В един момент, един по-едър мъж стана от мястото си, приближи се сочейки вратата и каза “Айде мойто момиче, след като не искаш да излезеш по лесния начин, ще те изкараме от тука по трудния”, размахвайки ръка и показвайки жест за шамар. Искам да уточня, че въпреки тези непристойни по мое мнение квалификации и закани, физическа агресия не е имало.

Не искам по никакъв начин да слагам под общ знаменател симпатизантите на ПП „Възраждане“. Всъщност, няколко души, присъствали на събитието, се свързаха впоследствие с мен и написаха, че им е станало изключително неприятно от отношението на част от присъстващите и начина, по който съм била изгонена от г-н Костадинов. Негови симпатизанти. Убедена съм, че и други хора гласували за „Възраждане“ смятат, че това не е начинът за решаване на проблеми, така че моля и призовавам да не насаждаме омраза към симпатизантите на някоя политическа партия на база няколко агресивни лумпена. Надявам се, че част от тези симпатизанти са изразили тези свои виждания и лично към г-н Костадинов, за да може той да разбере, че такива прояви са неправилни и грозни.

Към този момент реших, че трябва да си тръгна, тъй като тълпата започна да скандира “до-виж-да-не” и “вън боклука”, та нямаше особен смисъл да седя повече.

След няколко часа, написах съобщение на г-н Костадинов, за да разбера защо ме е изгонил. Той ми се обади и разговаряхме общо около един час. Попитах го какво погрешно съм направила на събитието, което го е провокирало да ме изгони, а той отвърна, че не съм направила нищо конкретно, но неговият „морал и хигиена“ изискват да не допуска недостойни хора и лъжци на събитията си.

Още веднъж ме обвини в лъжа, като заяви, че си измислям за това, че правя репортаж за БНТ и че ще се обади на началниците ми за да провери дали казвам истината за това. Когато получи потвърждение от БНТ, отново ме потърси за да ми се извини, но само за това конкретно твърдение. Обеща и че това няма да бъде единичен случай и че аз винаги ще бъда гонена от всяко събитие на “Възраждане”.

ПРЕДИСТОРИЯ

Причината за отношението на г-н Костадинов към мен, доколкото съм наясно, се дължи на стар спор около законопроекта на партията му за класифицирането на всички, които получават над 1000 долара от чуждестранни организации, като „чуждестранни агенти“. През ноември 2022 г. публикувах статус във Facebook, в който изложих тезата, че самият г-н Костадинов би трябвало да покрива тези критерии, защото получава пари от реклами в ютюб канала си, а YouTube е собственост на американската корпорация Alphabet. След разговорът ми с него, юристите, с които се консултирах препотвърдиха изразената в моята публикация теза. Наясно съм обаче, че монетата има две страни и не може да се разчита само на едно мнение, тъй като определени юристи може да не харесват г-н Костадинов в лично качество и могат да тълкуват нещата повратно. След като се чух и с такива, които подкрепиха неговата теза, счетох за редно да напиша уточнение към публикацията си, в което допълвам, че има различни мнения по казуса, добавяйки аргументите на Костадинов и други юристи.

Това е случаят, който г-н Костадинов визира. Според него, този уточняващ коментар с неговата теза и тази на юристите, които я потвърдиха е бил недостатъчен и е трябвало да бъде под формата на изцяло нова публикация, за да може да получи същата гласност. Нещо, с което впрочем, аз съм съгласна. В действителност, от дистанцията на времето считам, че най-правилното нещо в ситуацията бе да напиша уточненията към спора като допълнителна публикация. Аз държа на това, че нямам проблем с това да преоценявам действията си и да признавам грешките си и поднасям своите искрени извинения към г-н Костадинов, ако по някакъв начин съм реагирала неправомерно и не съм представила неговата теза в цялост.

Г-н Костадинов, обръщам се лично към Вас. За мен тази ситуация беше един технически спор, в който двама души говорят един на друг, но не се чуват – вие твърдите едно, а аз друго. Принципната ми позиция е, че по никакъв начин тя не бива и не може да става причина за изгонването на журналист, който е изпратен да изпълнява служебните си задължения. Един по-добър вариант би бил, ако имате някакви обстуркиции към мен или работата ми, да ги изговорите лично с мен след края на събитието. Вече представлявате партия с близо 15% електорална подкрепа и действията ви имат отражение върху огромна част от българското общество. Оттук насетне ще ви се налага да се срещате с всякакви журналисти. Вие имате пълното право да им опонирате, да отвръщате със същия тон, но да ги гоните от събитията, които те са там да отразяват в професионално качество е просто нередно.

Надявам се да преосмислите позицията си относно моето изгонване, защото въпреки факта, че се почувствах изключително унизена в лично качество на фона на подканите да напусна и обидните епитети и подсвиркания от симпатизнатите, считам, че потърпевша в случая не съм аз, а медийната ни среда.

Благодаря безкрайно много на колегите ми от БНТ за подкрепата, която ми оказаха.

На последно място. Забелязвам вълна от подкрепа от доста хора, които се изявяват като мои първи защитници, макар че само преди месец бяха готови да ме разстрелят публично заради поста ми за Евгени Дайнов. Колеги, благодаря ви много за за тази подкрепа. Надявам се тя да е искрена да трае повече от два дни, тъй като свободата на словото следва да бъде защитавана винаги, а не избирателно.

Позиция на АЕЖ

Свободна Европа припомня с видео предходни случаи.

Ден първи на програмата ВВС News

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

Днес е Ден първи на нова програма на БиБиСи – ВВС News.

Тя беше обявена миналата година от Тим Дейви заедно с цяла цифрова стратегия за БиБиСи.

BBC World News прекратява излъчване.

Британските и международните зрители ще виждат различно съдържание по BBC News. Зрителите извън Обединеното кралство ще виждат реклами.

Хендрик Зитих пред БНР : Русия не пести пари за дезинформация

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

Mедийната програма за Югоизточна Европа на германската фондация “Конрад Аденауер” организира на 4 апрuл 2023 международна конференция.

В интервю за БНР директорът на медийната програма Хендрик Зитих коментира анализа на фондацията, озаглавен “Замъгляване на истината – дезинформация в Югоизточна Европа”, който ще бъде представен на конференцията.

От интервюто:

Какво ще кажете на онези, които биха Ви упрекнали, че това е опит за налагане на цензура?

Балансът е труден. Регулация трябва да има, но в никакъв случай държавна. Медиите трябва да могат сами да се регулират. Ще Ви дам пример с Германия: у нас действа медиен съвет, в който са представени всички медии. Това е доброволна организация на издатели и журналисти. В този съвет политическите партии и институции не са представени по никакъв начин.

Почти всички дезинформационни кампании вървят през социалните медии. Това означава, че реакцията срещу фалшивите новини също трябва да е там. Регулация в тази сфера е изключително трудно постижима, но необходима. От миналата година в ЕС имаме законодателния пакет за цифровите услуги, който предстои да бъде въведен във всички страни-членки. За съжаление, за България виждам проблем, защото нямам чувството, че се работи за регулиране на цифровото пространство. Мисля, че правителството и най-вече Съветът за електронни медии трябва да обърнат внимание на този въпрос.

15

от Гергана Василева

лиценз CC BY-NC-ND

Много отдавна беше. Хем отдавна, хем – все едно вчера! Важното е, че винаги ми е светло и весело като си спомня оная паметна вечер – 1 април 2008 г. Ах, вие… организирани заговорници! Много ви обичам – Дачи, Ники, Ему! Целувки и прегръдки от сърце!

Може да нямам много време, може да се задъхвам – и емоционално, от прекалено много дини, които вече и на главата си нося, понеже няма място по подразбиране. Но знам, че си имам местенцето, където мога уютно да си се свия под някоя палма и да си прелиствам архивите. Или да си излея болката от някой офисен планктон, който се е опитал да ме удави и е бил наритан (така де, имидж трябва да се поддържа). Или пък да лисна светлина и радост, защото знам, че ще е споделена.

Ами.. наздраве – за поодъртялата тийнейджърка на 15! Да ни има, да създаваме, да споделяме…

П.П. Като казах споделяне, при рутинното ежегодно ровичкане из нета точно на тази дата, ми попадна препис на “Къщата на вещиците” в един много забавен … просветителски блог за ученици до 4-ти клас! Ма много отрано почват тва децата да се учат на вещеризми, бе! Но пък друго си е да знаеш, че писанията ти са част от “Материали за всички, които са любопитни към всичко”.

Би било добре независимите медии да намерят начин да увеличат финансирането си

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

Интервю на Медиапул на американски експерт, засягащо въпроси като финансирането на медиите и борбата с дезинформацията. Отбелязах го за четене като важно.

В заглавие е изнесена тезата “Пазарът не може да осигури оцеляването на независимите медии”. Така е.

В самото интервю се казва, че е добре да има и публично финансиране, но ако в държавата има корупция, публичното финансиране не е решение, а проблем. Така е.

Тогава? “Единственото, което казвам е, че би било добре независимите медии и журналисти в тази среда да намерят начин да увеличат финансирането си.”

По подобен начин се обсъжда дезинформацията в платформите.

Добре е да има противодействие. Така е.

Но има риск то да има “нокаутиращ ефект за свободата на изразяване”. Така е.

Тогава? “Вероятно има някаква роля, която държавата може да играе, но все още няма открит механизъм как да се подходи към този въпрос с нужното внимание и нюанси, без да се получи накрая нокаутиращ ефект върху правото на изразяване.”

Вероятно. Би било добре.

ЕСПЧ: свобода на изразяване на очевидците на пътни инциденти

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

На 23 март 2023 г. Европейският съд за правата на човека се произнесе по делото Udovychenko v. Ukraine.

Фактите

Жалбоподателката става свидетел на пътен инцидент, при който млада жена, пешеходка, е тежко ранена. Два дни по-късно, при посещение на пострадалата в болницата, жалбоподателката коментира пред журналисти обстоятелствата около произшествието и заявява, че е видяла М.Б., член на местния съвет и син на бившия депутат Б., да излиза от колата след сблъсъка.

Б. и М.Б. успешно завеждат граждански иск срещу жалбоподателката, твърдейки, че изявлението й пред журналистите е невярно. На жалбоподателката е наредено да публикува опровержение, в което обявява изявлението си за „невярно и неточно“ и да плати на всеки ищец обезщетение от около 4320 евро за неимуществени вреди и около 304 евро за имуществени вреди. На жалбоподателката също така е наложена забрана да напуска страната, докато не изплати пълното обезщетение. След като изчерпва възможностите за защита в Украйна, тя се обръща към ЕСПЧ.

Съдът

Съдът прилага известния тест за пропорционалност: констатира намеса в правото на свободно изразяване, тя е имала правно основание във вътрешното право и е преследвала легитимната цел за защита на доброто име на Б. и М.Б. Съдът обаче приема, че намесата е била непропорционална на преследваната законна цел и следователно не е била необходима в едно демократично общество поради следните фактори:

въпросът е представлявал обществен интерес;
засегнатите лица са публични фигури с нисък праг на защита;
националните съдилища са приели, че коментарът на жалбоподателката е бил фактическо изявление и са изискали от нея да докаже истинността на своите твърдения. ЕСПЧ отбелязва, че за Удовиченко да докаже това, което смята, че е видяла, както се изисква от националните съдилища, би било много трудно, ако не и невъзможно. ЕСПЧ подчертава, че свидетелите имат право да предадат добросъвестно това, което смятат, че са видели. Жалбоподателката не е използвала никакви обидни или обидни забележки, нито е заела каквато и да е позиция по отношение на вината на някое от замесените лица, а просто е разказала поредицата от събития, на които е била свидетел. Тя е дала същите показания пред полицията, след като е била предупредена за наказателната отговорност, свързана с предоставянето на неверни доказателства

При липса на твърдения за недобросъвестност от страна на жалбоподателката, да се изиска от нея да докаже истинността на изявлението си относно обстоятелствата на пътния инцидент, на който е била свидетел – изискване, което би било много трудно, ако не невъзможно за изпълнение – не е в съответствие с принципите, залегнали в практиката на Съда.

Когато е давала коментара си пред медиите, тя е била убедена в истинността на твърдението си и по този начин е действала добросъвестно и с убеждението, че е било в обществен интерес да разкрие обстоятелствата на произшествието, на което е била свидетел. Нейният коментар трябва да се разглежда по-скоро като изявление по въпрос от обществен интерес, отколкото като неоправдана атака срещу репутацията на ищците. Фактът, че официалното разследване не е потвърдило, че М.Б. е бил водачът на колата, няма отношение kъм правото на изразяване на Удовиченко.

Нарушение на чл. 10 ЕКПЧ.

Осем европейски държави искат по-енергична намеса на платформите срещу дезинформацията

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

Патриша Коен пише в New York Times , че министър-председателите на осем европейски страни – Украйна, Молдова и Полша, Чехия и Словакия, Литва, Латвия и Естония – но не и България – са подписали отворено писмо по повод дезинформацията и пропагандата в платформите. Първоначално обявените държави бяха шест, вече са осем, последна се е присъединила Полша.

Министър- председателите приканват големите платформи да предприемат по-агресивни стъпки „срещу дезинформацията, която подкопава мира и стабилността“.

„Технологичните платформи се превърнаха във виртуални бойни полета и враждебните чужди сили ги използват, за да разпространяват фалшиви разкази, които противоречат на докладите в базираните на факти новинарски издания“, се казва в писмото. „Платените реклами и изкуственото усилване на платформите на Meta, включително Facebook, често се използват за призоваване към социални вълнения, насилие по улиците и дестабилизиране на правителствата.“

Писмото се публикува по време на т.нар. среща на върха за демокрация във Вашингтон. Писмото е адресирано до CEOs на Big Tech.

Писмото:

Meta е публикувала изявление, в което се казва, че компанията вече „предприема значителни стъпки“ срещу дезинформация, свързана с войната в Украйна, включително премахване на подвеждаща информация, „която има вероятност да причини непосредствена вреда или насилие“ и използване на услуга за проверка на факти от трета страна за да се определи дали публикациите съдържат неверни твърдения, които след това получават по-ниска видимост.

Meta променя политиките си за съдържание, за да се справи с бързо развиващия се характер на публикациите за войната. Компанията отдавна забранява публикации, които могат да подбуждат към насилие. Но на 26 февруари, два дни след като Русия нахлу в Украйна, Meta информира своите модератори на съдържанието, че ще позволи призиви за смъртта на г-н Путин и „призиви за насилие срещу руснаци и руски войници в контекста на нахлуването в Украйна“.

Meta ограничи достъпа до RT и Sputnik, управляван от руското правителство сайт за новини и коментари, които разпространяват пропаганда и дезинформация. Русия незабавно отговори, като прекрати достъпа до Facebook в Руската федерация, твърдейки, че компанията дискриминира руските медии, и след това блокира Instagram. Meta въпреки това продължава ограниченията за руската държавна пропаганда.

New York Times съобщава, че на една от редовните срещи със служители е имало въпроси защо компанията е чакала война, за да предприеме тези мерки срещу прокремълската дезинформация, след като “дейността на руската държава е в центъра на неуспеха на компанията да защити президентските избори в САЩ през 2016 г.”

Зa сравнение, при вземането на решение за прилагането на регламента на ЕС за ограничаването на RT u Sputnik председателката на българския регулатор гласува “въздържала се”:

“Аз ще се въздържа обаче. Не бих нарекла „нормален акт на контрол“ спирането на телевизионен канал, дори, ако би бил той само един, защото ще се позова на житейски истини. Те са, че когато има война, когато има конфликт, а войната е еманация на конфликт, акутен конфликт, първа бива посечена истината и ако не е предоставена възможността за това да се огледат и двете страни поне в конфликта, или колкото са те, тогава зрителят бива лишен от изконното си и най-демократично право – да направи сам изводите за себе си, да формира лично мнение и да прецени каква е истината. Историческата истина. Другата, изпитана от мен, професионална и житейска максима е, че когато се затваря една врата, се отваря широко вратата за фейк новини, за фалшиви новини. Любимият хабитат на постистината е тъкмо този – тогава, когато има само един вход и само един източник. И това го зная от опит. Ако съвсем до скоро някой ми беше казал, че ще се наложи да съм фактор и гласът ми да има значение при гласуване на подобно решение, сигурно щях дълго да се смея. Мъчен е, да не кажа, мъчителен е подобен избор. Може би, защото сме в навечерието на Трети март. Наречете ме ретроградна, сантиментална, но аз мисля, че няма да се чувствам спокойна със собствената си съвест, защото поводите за празнуване са и поводи за pавносметка, съвестта ми не би била спокойна пред хилядите жертви – украински и руски, дали живота си за нашата свобода, което ще отбележим.”

Законодателен акт за свободата на медиите, ЕМFA: състоянието

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

Европейската комисия оповести законодателно предложение COM(2022)0457 за регламент за свободата на медиите през есента на 2022 г.

Съзаконодателите:

Париса Лилестранд, министър на културата на Швеция, очерта намеренията на Председателството на Съвета (2023 – 1) относно предложението за EMFA така:

“Фундаментален въпрос е, разбира се, каква компетентност има ЕС в областта на медиите. Това е въпрос, който винаги е важно да се обсъжда. Новинарските медии, особено пресата, досега по принцип са били регулирани на национално ниво, в много случаи чрез системи за саморегулиране. Същевременно има широк консенсус относно значението на продължаването на работата за укрепване на медийната свобода и плурализма, които са централни елементи на Хартата на основните права на Европейския съюз. “Фундаментален въпрос е, разбира се, каква компетентност има ЕС в областта на медиите. Това е въпрос, който винаги е важно да се обсъжда. Новинарските медии, особено пресата, досега по принцип са били регулирани на национално ниво, в много случаи чрез системи за саморегулиране. Същевременно има широк консенсус относно значението на продължаването на работата за укрепване на медийната свобода и плурализма, които са централни елементи на Хартата на основните права на Европейския съюз.

Въпросът за правното основание за предложението на Комисията е въпрос, който Съветът сега разглежда много внимателно.

Нашата цел по отношение на Европейския закон за свободата на медиите е да се опитаме да постигнем общ подход на срещата на Съвета по образование, младеж, култура и спорт през май, ако условията са налице. Това е амбициозна цел, тъй като около предложението има много въпроси, на които трябва да се отговори.”

В Европейския парламент се проведоха обсъждания и изслушвания във водещата комисия CULT и в комисията по гражданските свободи LIBE , има записи.

Други становища, позиции, декларации:

Досието на EMFA на сайта на Европейския парламент, заедно с постъпили становища от държави членки и институции.

Становището срещу чл. 17 (медийното изключение) на EDRI и др.

Мерки за справяне с дезинформационните кампании

от Божидар Божанов

лиценз CC BY

Неутрализирането на дезинформационни кампании е деликатна тема. Защото винаги някой чете „борба с дезинформацията“ като „заглушаване на свободата на словото“. И действително ледът е тънък, затова основен принцип, от който се ръководя е „не трябва държавата да може блокира съдържание, защото го смята за грешно“.

Но възползвайки се от тази европейска ценност, и Кремъл, и местни играчи, организират дезинформационни кампании с политически и геополитически цели. Именно за това не можем да вдигнем ръце и да кажем „к’вото-такова“, оставяйки пропагандните наративи да достигат до все повече хора без насрещна реакция.

Ето няколко доста специфични мерки, които предвиждам, и които не включват цензура. Някои от тях изискват законодателна инициатива, като още в миналия парламент предложихме законови изменения:

задължение за идентифициране на трол ферми от големите социални мрежи. Това не са хора с различно мнение или дори индивидуални анонимни акаунти. Това са много на брой профили, които действат координирано, за да промотират пропагандни наративи – чрез споделяне, харесване, публикуване в групи, коментари. И в момента те са забранени, но социалните мрежи полагат минимални усилия да прилагат собствената си забрана.
ограничаване на алгоритмичните изкривявания при препоръчване на съдържание, за да не се препоръчва толкова много най-сензационното и скандално съдържание. По този проблем правомощия вече има Европейската комисия, като България ще участва в тази политика, давайки местната гледна точка, както направих миналата пролет при срещите си с комисарите Юрова и Бретон
прозрачност на модерацията и възможност обжалване – това е предвидено в скоро приетия акт за цифровите услуги на ЕС, като ние предложихме и ще предложим пак местна уредба, така че блокираните профили да могат да обжалват пред трета страна. А социалните мрежи ще трябва да предоставят повече информация за модераторските си практики, които са скрили под корпоративната тайна (и отказаха отговор на всеки въпрос, поставен в документите от изслулването, което проведохме по темата)
стратегическа комуникация – държавата трябва да има процес за реакция на пропагандни наративи, а именно – да комуникира навременно и адекватно вярната (според нея) информация. В момента се стига до това министри в личните си профили да опровергават фалшиви новини, като напр. тази, че ще изпращаме военни в Украйна (не, няма). Но този процес трябва да е структуриран – да се следи какви лъжи „бълкбукат“ в пространството и да се обяснява човешки и разбираемо гледната точка на институциите (няма да кажа „истината“ или „фактите“, защото не можем да презюмираме, че държавата ще е права, но поне да има симетрия в комуникацията
ограничаване на финансирането на фалшиви новини чрез реклами – в момента съществуват рекламни мрежи, които разпространяват подвеждащи реклами, които не отговарят на закона (псевдо-медицински продукти за отслабване и подобни, всички сме ги виждали). Сайтовете с фалшиви новини все по-рядко могат да ползват рекламни мрежи с добра репутация и прибягват до такива отвъд закона. Държавата може са си свърши работата по закононарушенията, като глоби рекламните мрежи, като страничен ефект ще бъде спиране на притока на пари към тези сайтове. Това не значи спиране на сайтовете, разбира се.
образование, образование, образование – всички мерки по-горе са краткосрочни. Дългосрочната мярка е възпитаването на критично мислене и гражданското образование.

Защо отделям толкова внимание на това? Защото е важно за националната сигурност. Ако външни и вътрешни фактори могат да изкривяват общественото мнение в своя полза чрез дезинформация, и това доведе до грешни политически решения, страдат всички. И затова е важно внимателно и без създаване на инструменти за цензура, да отбиваме пропагандните атаки.

Материалът Мерки за справяне с дезинформационните кампании е публикуван за пръв път на БЛОГодаря.