Една от най-коментираните теми, свързани с работата на СЕМ, е липсата на избор на генерален директор на БНТ през 2022 г. Функциите, свързани с БНТ и БНР, са основна отговорност на регулатора.
По време на този избор Габриела Наплатанова от президентската квота гласува три пъти въздържал се: “За да няма спекулации, че изборът ми е субективен или емоционален, аз съм длъжна да се въздържа в този избор и да оставя колегите да преценят кого да поставят”. Соня Момчилова от президентската квота гласува въздържал се в първия кръг.
В Контракоментар с журналиста Асен Генов Момчилова връща този въпрос така: Аз не съм адвокат на Наплатанова, но имаше една такава поанта, че президенската квота е виновна за липсата на избор, което съвършено не е вярно, аз вдигнах два пъти ръка за Сашо Диков. Ако някой искаше на всяка цена да има друг директор, можеше да подкрепи този избор. И това беше едно внушение, за което аз сезирах Етичната комисия.
БНР, БНТ и СЕМ – Контракоментар със Соня Момчилова
Тъй като в Контракоментар не става ясно какво се случи след сезирането – ето повече информация за решението на Комисията за журналистическа етика по жалбата на Момчилова.
Твърдението в публикацията на Сега е следното: Въпреки че на думи четирима от петимата членове на СЕМ (с изключение на Г. Г., която подкрепи К. за нов мандат) обявиха, че бившият политик не заслужава да е начело на обществената телевизия, М. и Н. направиха всичко възможно той да остане на поста си и след изтичането на тригодишния срок на шефските мандати в БНТ и БНР.“
Момчилова в жалбата си сочи, че „в публикувания материал за пореден път се представят изопачено действията на регулатора във връзка с избирането на генерален директор на обществената медия БНТ“ и „преднамерено, тенденциозно и неотговарящо на истината се правят внушения, че членовете на СЕМ от квотата на президента са причина за неизбирането на нов генерален директор, съответно – че подкрепят оставането на К. на поста за неопределено време.“
Мотивите на решението на Комисията за журналистическа етика по жалба на Соня Момчилова срещу изданието Сега, с което жалбата на Момчилова се обявява за неоснователна:
КЖЕ взема предвид стандартите, прилагани в практиката на Европейския съд за правата на
човека, свързани с етичната и отговорна журналистика. Съгласно с чл.10, параграф 2
ЕКПЧ свободата на изразяване е придружена от “задължения и отговорности”, които се
отнасят и за медиите, дори по отношение на въпроси от сериозен обществен интерес. Поради
тези “задължения и отговорности” защитата, предоставена от член 10 ЕКПЧ на журналистите
във връзка с отразяването на въпроси от обществен интерес, е подчинена на условието
журналистите да действат добросъвестно, за да предоставят точна и надеждна информация в
съответствие с етиката на журналистиката (вж. например Fressoz и Roire срещу Франция [GC],
№ 29183/95, § 54, ЕКПЧ 1999-I и Pedersen и Baadsgaard срещу Дания [GC], № 49017/99 , § 78,
ЕКПЧ 2004-XI). [§42]
Според практиката на ЕСПЧ критериите при преценка дали медията действа според
правилата на отговорната журналистика, са (неизчерпателно):
приносът на публикацията към дебатите от обществен интерес;
използваните източници и доколко те могат да бъдат кредитирани;
статусът на лицата, които са в предмета на публикацията;
естеството на твърденията в публикацията и тяхната фактическа основа.
1) Обществен интерес
КЖЕ намира, че въпросът за избор на ръководство на обществена медия е от първостепенна
важност и представлява обществен интерес. В случая въпрос от обществения дневен ред намира основателно място в дневния ред на изданието „Сега“. ЕСПЧ е имал възможност да подчертае, че “общественият интерес е свързан с въпроси, които засягат обществеността до такава степен, че тя може законно да прояви интерес към тях, които привличат нейното внимание или които я засягат в значителна степен. Такъв е и случаят по отношение на въпроси, които могат да породят значителни противоречия, които засягат важен социален въпрос или които включват проблем, за който обществеността би имала интерес да бъде информирана“. Този факт се подчертава и в жалбата, и в становището на медията: множество публикации в различни медии (някои посочени поименно в жалбата под черта) стигат до сходни заключения за ролята на квотата на президента в СЕМ за запазване на статуквото.
2) Източници
КЖЕ обсъди степента, до която изданието „Сега“ може разумно да счита своите източници
за надеждни по отношение на твърденията в публикацията (вж. Fuchsmann v. Germany §43,
Pedersen and Baadsgaard, § 78). Комисията установи, че публикацията се отнася до заседания
на СЕМ, предадени в съответствие с три официални протокола на СЕМ от 29 юни 2022, които
са публични. Използвани са и приетите правила за избор на генерален директор на обществена медия, публикувани на сайта на СЕМ. Документите са с институционален произход. Протоколите съдържат мненията на всички членове на СЕМ по темата.
Авторът на публикацията е посочен, той е журналист от изданието с практика в медийния сектор. На базата на казаното КЖЕ приема, че източниците са достатъчно надеждни.
3) Висок праг на критика, когато става дума за функции на лица, вземащи решения за много хора
Лицата, до които се отнася публикацията, са публични фигури – членовете на регулатора и действащият генерален директор на БНТ. Изборът на генерален директор е основна функция на медийния регулатор според Закона за радиото и телевизията и обществеността има интерес да бъде информирана за дейността на СЕМ по вземането на решения, от които зависи правото на информация на широк кръг български граждани, обществеността.
Според практиката на ЕСПЧ прагът на критика, отнасяща се до публични фигури, е по-висок:
„границите на допустимата критика са по-широки спрямо лицата, на които са възложени
официални функции, по-специално по отношение на начина им на упражняване на тези функции,
отколкото към частни лица“.
Такъв е и разглежданият случай, при това КЖЕ установи, че „разглежданите изявления не се
отнасят до личния живот на засегнатото лице, а до действията му за изпълнение на функцията“, в случая като членове и председател (за С.М.) на българския медиен регулатор. Ето защо КЖЕ не споделя квалификацията в жалбата, че СЕМ и председателката му са жертва точно на публикацията в „Сега“ („на която не само аз, като председател, но и СЕМ, като регулаторен орган, чиято репутация е потърпевша, сме жертва“): те са предмет на допустимия според практиката на ЕСПЧ критичен анализ, без да се надхвърля прага му и без да се навлиза в информация от личен характер, несвързана с изпълняваните по закон функции.
4) Достатъчно фактическо основание
Както вече беше посочено, публикацията е информативна и отразява различия в СЕМ, довели
до искане за оставка на жалбоподателя. Единствено в последното изречение е засегната темата
за избора на генерален директор на БНТ. То гласи „М. и Н. направиха всичко възможно той [E.K.]
да остане на поста си и след изтичането на тригодишния срок на шефските мандати в БНТ и БНР.“
За оценъчните твърдения в журналистиката ЕСПЧ има стандарт: „Изискването за доказване на истината на оценъчно твърдение е невъзможно да се изпълни и нарушава самата свобода на изразяване, която е основна част от правото, осигурено с член 10 ЕКПЧ. Когато дадено изявление е оценка, пропорционалността на дадена намеса зависи от това дали съществува достатъчно фактическо основание за изявлението.“ EСtHR, Drousiotis v. Cyprus §45
КЖЕ разгледа естеството на твърденията в публикацията и тяхното фактическо основание.
Според протоколите на СЕМ от 29 юни 2022 г. на първо гласуване трима от членовете са посочили кандидат, за когото гласуват, а двама – именно представителите на квотата на президента – са се въздържали от гласуване. Не е без значение защитата на това въздържане от (и само от) членовете на предентската квота:
Според члена на СЕМ от квотата на президента Г.Н. , тя познава кандидата В.П. от 22 години,
„като директор на дирекция „Новини, актуални предавания и спорт” в Би Ти Ви Медия груп
той отстояваше редакционната независимост и съм сигурна, че и в БНТ ще може да гарантира
плурализма на обществената медия. Но – за да няма никакви спекулации, че изборът ми е
субективен или емоционален и за да няма упреци, включително от гилдията, и оспорване на
решението на СЕМ, аз съм длъжна да се въздържа в този избор и да оставя на колегите да преценят кого да поставят на най-високата позиция в Българската национална телевизия.“
Г.Н. се въздържа при всички три гласувания. Така, след като Г.Н. се оттегля, изборът остава да се
осъществи от четирима от членовете на СЕМ, от които за избор е необходимо мнозинство от три
гласа.
КЖЕ не намира, че „да няма спекулации“ и „да няма упреци“ са убедителни аргументи за “въздържал се”, доколкото членовете на СЕМ са призвани да действат в съответствие със закона, дори когато това е възможно да предизвика и упреци.
И втората представителка С.М. от квотата на президента заема позиция “въздържал се”: „Аз
никога не съм упражнявала житейската дисциплина да избирам по-малкото зло или в този
случай недостатъчното добро. Мисля, че юнакът, който ще събуди спящия великан, не го видяхме
през тези два дни. […] Надявам се, че охрабреят, ще добият смелостта и всички онези, които
печално ми споделяха, че няма смисъл човек да рискува, да се подлага на това изпитание, в
случай че няма политическа подкрепа. И вярвам, че ще го видим ако не скоро, то в една
следваща процедура. Смятам, че въздържанието понякога е, макар и по-тежко и водещ до по-
сложни последствия в индивидуален план, често пъти по-почтеният и уместен избор.“
Макар С.М. за разлика от Г.Н. да се включва във втория и третия тур, финалното й изказване
при закриването на процедурата, според протокола, е следното: [„Не се произведе избор] – с
което аз лично се гордея.“
Като анализира в съвкупност действията на С.М. и Г.Н., КЖЕ намира, че оценъчното
твърдение в публикацията за резистентност на квотата на президента към избор на нов генерален директор на БНТ в описаната процедура има достатъчно фактическо основание: единият член на СЕМ от квотата на президента не гласува и в трите тура, а вторият член се въздържа в първия тур, споделя очаквания за избор „ако не скоро, в една следваща процедура“ още след първия тур, а в заключение декларира, че „не вижда през тези дни юнака“ и „лично се гордее“ с това, че не се е провел избор.
Освен това в публикацията няма твърдение, че „именно и само заради квотата на президента не
е направен избор“, както се твърди в жалбата. Твърдението е, че М. и Н. „направиха всичко
възможно той [E.K.] да остане на поста си“ – но статуквото се дължи също така и на члена на
СЕМ, гласувал за действащия генерален директор Е.К. и в трите тура (Г.Г.)
Неоснователност на жалбата по т. 1.1. Точност.
В същото предаване Соня Момчилова прави ред други оценки и препратки, но те не са тема на този текст.
