Ясно е, че мнозинството в Народното събрание не иска главния прокурор да може да бъде разследван от независим от него прокурор и съответно да му бъде повдигано обвинение. И ГЕРБ, ДПС и БСП опитват да прикрият това си нежелание зад процедури и неочаквани съюзи. Нека да разгледам хронологията на това нежелание. Не претендирам за пълнота на стъпките до предишния парламент.
1. През 2009 г. Европейският съд за правата на човек осъжда България по делото „Колеви срещу България“ заради недосегаемостта на главния прокурор. Прокурор Колев е бил убит, като има съмнения, че главният прокурор е намесен в убийството, но няма кой да го разследва заради кариерна и организационна зависимост.
2. Накрая на мандата на ГЕРБ, през 2021 г., месец преди разпускането на Народното събрание, е прието изменение на Наказателно-процесуалния кодекс, с което се въвежда механизъм за разследване и повдигане на обвинение. Но този механизъм не е добре обмислен (дали съзнателно или не – не знам), и бива отменен от Конституционния съд по-късно през годината.
3. След обявяването на механизма за противоконституционен, от Демократична България говорим за ефективен механизъм за разследване на главния прокурор в две кампании поред.
4. Възраждане внасят проект за разследване на главния прокурор от шефа на следствието, което противоречи на изискването за независимост (за повече детайли – коментарът на бившия прокурор Янкулов) в началото на 47-мото Народно събрание.
5. Министерство на правосъдието, с министър Йорданова, разработва проект за механизъм за разследване на главния прокурор. Механизмът става условие в Плана за възстановяване и устойчивост, като за да бъде приет, трябва да е получил становище от Венецианската комисия. Нейното заседание е в началото на есента, поради което той не е внесен в 47-мото Народно събрание. Публикуван е за обсъждане на сайта на Министерство на правосъдието. Освен механизма за разследване, в законопроекта се предвижда и ред за обжалване на отказите на прокуратурата да образува досъдебно производство – иначе казано, ограничава „опъването на чадър“ от прокуратурата.
6. На първия ден на настоящото Народно събрание Демократична България внасяме законопроекта, след като вече Венецианската комисия е дала своето становище. След това и Възраждане внасят техния.
7. Законопроектът на Демократична България е разпределен на много комисии, но е гледан от водещата комисия два месеца по-късно – на 11.01. През това време е нямало желание да се разгледа законопроекта. Може би оправдание би било, че се чака законопроектът на Министерски съвет, който доразвива законопроекта, който министър Йорданова „оставя“ в МП. Само че ако имаше желание това да мине, можеше подобренията на МП да бъдат внесени между първо и второ четене. Желание нямаше, съответно това не беше направено.
8. От 11-ти нататък започна едно бавене – първото заседание на правна комисия по този законопроект беше прекратено, а следващото беше седмица по-късно. 6 часа четене на становища, които са изпратени на комисията и тя се е запознала с тях няма никаква полза, освен за бавене.
9. Същата седмица (след 11-ви), в петък предложихме включване на нашия законопроект в дневния ред на пленарното заседание без доклад от водещата комисия, тъй като срокът от два месеца след внасяне е изтекъл. Мнозинството (с участие на ГЕРБ, ДПС и БСП) го отхвърли, за да не наваксаме забавянето, което същото това мнозинство постигна.
10. Законопроектът беше включен в дневния ред за 26.01. Защо не за 25.01 – за да може да се забави, както ще видим в следващите изречения. На 26.01 сутринта залата размени двете точки – тази по законопроекта на Възраждане и другата, с проектите на ДБ и на Министерски съвет. Така на 26.01 до обяд минава проекта на Възраждане. След това започва четене на доклади. Докладът на водещата комисия се чете от няколко човека и отнема около час и половина (абсолютно излишно губене на време). Заради други изменения на НПК, има доклади от общо 8 комисии (като подкрепящите са с по-кратки доклади, но все пак над 2 часа се четат доклади, които всички трябва да са чели). Към 5:20 вземаме почивка, за да направим изслушване на Мета и Телус за модерацията. При обявяване на края на почивката, председателят на комисията Калина Константинова обявява край на заседанието на комисията. В зала ГЕРБ и ДПС правят проверка на кворума и не се регистрират, като по този начин прекратяват заседанието. Опитват да обвинят това липсващите депутати от ПП и ДБ, но дори всички да бяха в зала, кворум нямаше да има, защото когато 100+ депутати от ГЕРБ и ДПС не се регистрират, няма как да има кворум. Така ГЕРБ и ДПС генерират още един ден забавяне.
11. На следващия ден залата приема да продължи разглеждането на НПК и приема този на Министерски съвет (за разследване на главния прокурор, който надгражда проекта на ДБ). Има обаче един детайл – за да започнат да текат сроковете между първо и второ гласуване, когато повече от един законопроект за изменение на един и същи закон е приет на първо четене, трябва комисията да одобри обединен законопроект. От трибуната призоваваме Правна комисия да изготви обобщения законопроект в рамките на деня, но това не се случва. Не се случва и в понеделник. Заседанието на Правна комисия е свикано във вторник. Като контраст – когато се бърза по даден законопроект, такива заседания за одобряване на общи законопроекти се свикват в почивки, и са изцяло формални. Така стана по Изборния кодекс, например. Тук се загубиха още два дни.
12. Във вторник (31.01) има извънредно пленарно заседание. За да започнат да текат срокове по предложения, трябва обобщения законопроект да бъде съобщен в пленарна зала. Тогава могат да се предложат и съкратени срокове. Часове наред или председателят на Правна комисия не изпраща съобщението до председателя на НС, или съобщението се „мотае по коридорите“. Съобщението стига до председателстващия чак когато заседанието е станало закрито, за да приеме докладите на службите за сигурност (поради потенциалното наличие на класифицирана информация). Тогава Надежда Йорданова предлага тридневен срок за предложения. След почивката, поискана от ДБ, ДПС също иска почивка. Може би за да изчислят точно колко човека трябва да гласуват, за да изглежда, че е можело предложението да мине, ако е нямало отсъстващи депутати? (Някой ден бих проверил дали в такива ситуации се вземат данни от системата за достъп, за да е ясно от коя група колко човека има в сградата).
В крайна сметка в зала сме 17 души от ДБ и 40 от ПП (от ДБ има двама отсъстващи за целия ден, една от които е родилата предната вечер Илина Мутафчиева). Първото гласуване на минава, но от ГЕРБ поискват прегласуване. При прегласуването в ГЕРБ промяна няма, но последният човек от Възраждане успява да гласува, а един объркал се от Български възход си сменя гласа от „възъдржал се“ на „за“. Крайният резултат е, че ако целите групи на ПП и ДБ са били в зала, е щяло да мине (но разбира се, няма как Илина, която е родила снощи, да е в зала). Съвсем очаквано, веднага след това, Костадинов (Възраждане) обяснява пред журналисти как заради нас не е минал съкратения срок. Днес казва същото в декларация от трибуната. Тази опорка има за цел само едно – да замаскира отказа на мнозинството от ГЕРБ, ДПС и БСП да има реален механизъм за разследване на главния прокурор. Защо този път използват Костадинов за говорител – защото предния път (по 10) изглеждаше доста кухо да обвиниш другите, а ти да не си се регистрирал.
Седмица по седмица, ден по ден, процедурен трик след процедурен трик, ГЕРБ и ДПС, придружени от БСП и Възраждане, отлагат приемането на механизма за разследване на главния прокурор. И не само това – доста други промени, които ограничават безконтролната власт на главния прокурор. Толкова много усилие съсредоточено върху браненето на главния прокурор не е добро начало за предизборна кампания за колегите, но дано в следващия парламент не продължат да измислят нови начини да забавят неизбежното.
Материалът Хронология на нежеланието да бъде разследван главния прокурор е публикуван за пръв път на БЛОГодаря.
