Резолюция 2255 (2019) на ПАСЕ “Обществените медии в контекста на дезинформацията и пропагандата”

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Не е придобила известност в България Резолюция 2255 (2019) на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа.

Не виждам нито да е преведена на български език, нито да има позовавания на нея, нито – особено – да има видимо раздвижване в изпълнение на резолюцията. Нещо повече, по мои наблюдения продължава да е неизяснена разликата между “алтернативни новини” и “друга гледна точка”: така наречените от ПАСЕ “алтернативни новини” у нас се препоръчват като “друга гледна точка”.

Резолюцията е съществена, тя призовава да се сложи акцент върху ролята на обществените медии в контекста на дезинформацията и пропагандата.

Освен другото, ПАСЕ призовава обществените медии:

да приемат противодействието на дезинформацията и пропагандата за една от своите приоритетни мисии и в това отношение се стремят да засилят ролята си и да участват в местни, регионални и глобални партньорства за проверка на фактите;

да работят за публицистични и образователни предавания, като обясняват значението и ефектите на критичния анализ на източниците, проверката на фактите и „филтриращите балони“,

да обясняват вредата от дезинформацията, пропагандата и „алтернативните новини“;

успоредно с бързата реакция на новини, да разработват и предлагат и бавни, съвещателни, аналитични истории, които са проверени, контекстуализирани и докладвани безпристрастно.

Надявам се резолюцията да достигне адресатите си.

Съвет на Европа: Доклад за състоянието на демокрацията, правата на човека и върховенството на правото 2023

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Публикуван е пореден доклад Състояние на демокрацията, правата на човека и върховенството на правото 2023 на генералния секретар на Съвета на Европа.

Както и при предишните доклади, анализират се основни елементи на демокрацията: ефективни, безпристрастни и независими съдебни системи; свобода на изразяване; свобода на събранията и свобода на сдружаване; демократични институции; социално включване.

Оценките във втората глава Свобода на изразяване потвърждават оценките в индексите за състоянието на медиите, публикувани  досега. В доклада се подчертават предизвикателства като:

• повишено насилие срещу журналисти, използване на наблюдение за тяхното проследяване и сплашване,

• тактики, вариращи от задържане до стратегически съдебни дела срещу участието на обществеността (SLAPPs), за да попречат на разследващите журналисти и други да вършат работата си;

• нови закони и злоупотреба със съществуващи закони за ограничаване на гражданското общество;

• поляризирана политическа среда, в която речта на омразата продължава да расте, както онлайн, така и офлайн, често насочена към жени и редица малцинства и уязвими групи.

Присъстват и казуси от България, включително в главата, посветена на свободата на изразяване – напр. изказването на Тошко Йорданов, че “ако днес сме Крумова България, на това лице с микрофона (репортера) ще липсват части от тялото”. Както е известно, Тошко Йорданов беше избран за председател на парламентарната Комисия за култура и медии в един от предходните парламенти, сега също е народен представител.

Доверието в медиите остава ниско – препратка към DNR 2022:

“Импровизиран брифинг”

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Към

въженцата в парламента,

изключените микрофони за журналисти по време на пресконференция,

изтичането на информация към определени правилни (проправителствени медии),

подминаване без отговор на неудобни въпроси,

пренебрежително и снизходително отношение към журналисти, достигащо до квалификации на журналисти и публикации (“некадърни напъни да се дамгоса всичко, което страната ни прави, за да защитава територията си”),

телефониране до редакции, за да се изрази недоволство от излъчена информация (тази практика е безсмъртна)

и, разбира се, акциите на Костадинов, определящ кой може и кой не може да бъде журналист, да посещава публични събития и пр.

сега

се добавя нов формат “импровизиран брифинг” – само за БНТ, БТВ и Нова – от добре познатия Ясен Тодоров, напоследък заместник-директор на Националната следствена служба (НСлС), по въпроси, свързани с взрива, засегнал кортежа на главния прокурор Иван Гешев.

Неизброими, непредвидими и несекващи са опитите за справяне с критичните гласове.

Ню Йорк Таймс спечели дело срещу бившия президент Тръмп

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Това е история за информираността на хората за финансовото състояние и спазването на законите от стара на елита. И за правото и задължението на медиите да информират по въпроси от обществен интерес.

Данъците на бившия президент Тръмп стават предмет на обществено безпокойство, след като той не публикува данъчните си декларации по време на президентската кампания през 2016 г., както е прието. Това води до критики, които продължават през цялото му президентство, и до въпроси относно собствеността и финансовото му състояние.

В поредица от статии Ню Йорк Таймс описва една история за избягване на данъци и „откровена измама“ на данъчните власти от страна на Тръмп. Поредицата е отличена с Пулицър за 2019.

Тръмп съди изданието.

Тази седмица съд в Ню Йорк се произнася, че разследването на финансите на Тръмп, наградено с наградата Пулицър, е ясно защитено от Първата поправка. „Съдилищата отдавна са признали, че репортерите имат право да участват в обичайните законни дейности по събиране на новини, без да се страхуват от юридическа отговорност – тъй като тези действия са в основата на защитената дейност по Първата поправка“, казва съдът.

И друг път Тръмп е губил дела срещу Ню Йорк Таймс, в частност когато се е опитвал да ги съди за клевета.

Практиката на съдилищата по SLAPP

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Columbia Global Freedom of Expression разглежда стратегически съдебни дела срещу участието на обществеността (SLAPPs) по целия свят. 

SLAPPs са злоупотреба с право. Тези съдебни дела обикновено се инициират от политици, държавни служители, влиятелни бизнесмени, големи компании и обществени фигури, целящи да заглушат критичните гласове и да задушат контрола и обществените дебати.

Извършителите на SLAPPs използват законови пътища, за да подкопаят демократичните ценности и институции. Въпреки че няколко страни са приели законодателство против SLAPPs, това е по-скоро изключение.

ЕС се готви да приеме анти- SLAPP директива (при трансграничен елемент) и препоръка, за да гарантира, че SLAPPs могат да бъдат прекратени на ранен етап, за да се избегне въвличането на журналисти, медии или граждански активисти в скъпи съдебни процедури.

Докладът

Европейският съд за правата на човека също през 2022 гледа дело, свързано със SLAPP.

Класацията на Репортери без граници за 2023 г.

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

#RSF INDEX 2023 | 71

Според Световния индекс за свобода на печата за 2023 г. – който оценява средата за журналистика в 180 страни и територии и е публикуван на Световния ден на свободата на печата (3 май) – ситуацията е „много сериозна“ в 31 страни, „трудна“ в 42, „проблематична“ в 55 и „добра“ или „задоволителна“ – в 52 държави. С други думи, средата за журналистика е лоша в седем от десет държави и задоволителна само в три от десет.

Така започва прессъобщението на сайта на Репортери без граници, което придружава индекса 2023.

Констатира се още, че разликата в класацията между държавите от ЕС значително е намаляла. В този регион има два пъти повече държави, които са на по-високи позиции в индекса за 2023 г., отколкото влошилите позициите си. Това съвпада с обсъждането на безпрецедентно законодателство, което ще установи общи стандарти за свобода на медиите в ЕС. Нещо повече, по-високите позиции на повечето източни членки на ЕС “върви ръка за ръка с осъзнаването, че независимото отразяване може да послужи като опора срещу пропагандата на Кремъл”.

България заема 71 позиция, с 20 позиции по-високо от предходната година (91), когато беше отново с толкова по-високо от последната година на управлението на ГЕРБ.

Същата позиция България е заемала в началото на управлението на ГЕРБ – през 2010 г., когато делим 70-71 място.

Ето така изглежда тенденцията от началото на века до 2018, когато съм писала опит за обяснение на негативната тенденция, съвпадаща с периода на членството в ЕС.

И сега смятам, както съм писала през 2018, че причината е превзетата държава и проблемите с върховенството на правото. И че тези два скока (2022) (2023) са израз на очакване и кредит на доверие след 12-годишното управление на ГЕРБ по модела на Доган, както е споделил Борисов (“Ахмед Доган пръв разбра, че който владее медиите и съда, той управлява”.)

Констатациите за България 2023

По темата отговарях на въпроси на Александър Детев за Дойче Веле – “Влиянието на Борисов в медиите продължава” (заглавието е на редакцията).

Пише ли се запетая при честно казано?

от Павлина Върбанова
лиценз CC BY-NC-ND
Когато се употребява като вметната част*, честно казано се отделя със запетаи от останалите части на изречението.   Опасността в случая е, честно казано, хипотетична. Трудно ми е да си спомня чертите на лицето му, честно казано. Честно казано, би било добре да си сложиш по-ярко червило. Ако пред вметнатата част честно казано стои едносричен […]

Как се пише: шомпол, шомпул или шомпъл?

от Павлина Върбанова
лиценз CC BY-NC-ND
Правилно е да се пише шомпол, мн.ч. шомполи. Думата е заета чрез руски (шомпол) от немски (Stempel). Взе пистолета и започна да чисти цевта с шомпола. Когато търсим шомполи за ловно оръжие, трябва да имаме предвид дали са предназначени за гладкоцевно, или за нарезно оръжие.

WWW на 30

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

https://platform.twitter.com/widgets.js

Съд на ЕС: по повод отговорността на НАП за неразрешения достъп до лични данни от трети лица

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Стана известно заключението на Генералния адвокат по дело C‑340/21 V.B.срещу Национална агенция за приходите.

На 15 юли 2019 г. българските медии съобщават, че е имало неоторизиран достъп до информационната система на Националната агенция за приходите (НАП) и, че различна данъчна и осигурителна информация на милиони хора, както български граждани, така и чужденци, е публикувана в интернет. Много лица, включително V.B. завеждат дела срещу НАП, за да получат обезщетение за неимуществени вреди, които се изразяват в притеснения и опасения, че с личните ѝ данни може да бъде злоупотребено в бъдеще. Според V.B. НАП е нарушила националното право, както и задължението да приеме подходящи мерки, за да гарантира подходящо ниво на сигурност при обработката на личните данни в качеството си на администратор.

Първоинстанционният съд отхвърля иска, като приема, че агенцията не е отговорна за разкриването на данните, че доказателствената тежест на подходящия характер на мерките е на V.B. и, че няма неимуществени вреди, които да подлежат на обезщетяване. Сезиран с жалба Върховният административен съд отправя няколко преюдициални въпроса до Съда за тълкуване на Общия регламент относно защитата на данните, за да определи условията за обезщетение за неимуществени вреди на лице, чиито лични данни, съхранявани от публична агенция, са били публикувани в интернет
вследствие на хакерска атака.

Може ли незаконното разпространение на съхранявани от публична агенция лични данни поради „хакерска атака“ да доведе до обезщетение за неимуществени вреди в полза на субекта на данните единствено на основание, че последният се страхува от бъдеща злоупотреба с тях? Какви са критериите за вменяване на отговорност на администратора? Как се разпределя доказателствената тежест в рамките на производството? Какъв е обхватът на проверката от страна на съда?

Заключението:

Предлагам на Съда да отговори на поставените преюдициални въпроси по следния начин:

„Членове 5, 24, 32 и 82 от Регламент 2016/679 трябва да се тълкуват в смисъл, че:

самото наличие на „нарушение на сигурността на личните данни“, както е определено в член 4, параграф 12, само по себе си не е достатъчно, за да се заключи, че техническите и организационните мерки, приложени от администратора, не са били „подходящи“, за да гарантират защитата на въпросните данни;

когато проверява подходящия характер на техническите и организационните мерки, прилагани от администратора на лични данни, сезираният национален съд трябва да извърши проверка, която обхваща конкретен анализ както на съдържанието на тези мерки, така и на начина, по който са били приложени, и на техните практически ефекти;

в контекста на иск за обезщетение съгласно член 82 от GDPR, администраторът на лични данни има задължението да докаже, че мерките, които е приложил съгласно член 32 от настоящия регламент, са подходящи;

в съответствие с принципа на процесуална автономия вътрешният правен ред на всяка държава членка определя допустимите методи за доказване и тяхната доказателствена стойност, включително следствените действия, които националните съдилища могат или трябва да разпоредят, за да преценят дали администраторът на лични данни е приложил подходящи мерки съгласно настоящия регламент, в съответствие с принципите на равностойност и ефективност, определени от правото на Съюза;

фактът, че нарушението на този регламент, което е причинило въпросната вреда, е извършено от трето лице, сам по себе си не представлява причина за освобождаване на администратора от отговорност и за да се възползва от предвиденото в разпоредбата освобождаване, той трябва да докаже, че по никакъв начин не е отговорен за нарушението;

вредата, състояща се в страх от потенциална бъдеща злоупотреба с личните данни на заинтересованата страна, чието съществуване тя е доказала, може да представлява неимуществена вреда, която дава право на обезщетение, при условие че заинтересованата страна докаже, че е претърпяла индивидуално реална и сигурна емоционална вреда, а задача на сезираната национална юрисдикция е да провери това във всеки отделен случай“.

Финансовият министър Владислав Горанов имаше друго мнение – “ако си оставиш колата отключена и някой ти я открадне, това не те прави виновен”, според него.