Доверие и недоверие към медиите: нов доклад
от Нели ОгняноваПубликуван е нов доклад на Reuters Institute for the Study of Journalism за факторите, поради които се създава недоверие към медиите, предимно сред маргинализирани и недостатъчно обслужвани общности, изразяващи разочарования към новинарските медии.
Каквото и да смятат медиите, казват авторите, изобщо не е очевидно за хората, които участваха в нашите фокус-групи, че има някакво искрено разбиране за ситуацията в новинарските медии, да не говорим за ангажимент за съществена промяна.
Европейска сметна палата: Цифровизация на училищата
от Нели ОгняноваВ ЕС отговорността за разработването на образователната политика и организацията на училищата е изцяло на държавите членки. ЕС допълва и подкрепя действията на държавите членки и предоставя значителна финансова подкрепа за цифровизацията на училищата. За тази цел се използват различни инструменти като фондовете на политиката на сближаване, Механизма за възстановяване и устойчивост и програма „Еразъм+“. В периода 2014—2026 г. по
една от тези програми са изплатени или ще бъдат изплатени значителни суми с цел укрепване на цифровото образование.
Европейската сметна палата прави оценка на действията, финансирани от бюджета на ЕС, в подкрепа на цифровото образование в училищата. ЕСП провери дали действията на Комисията са оказали подходяща подкрепа за цифровизацията на училищата. ЕСП също така разгледа дали националните, регионалните и местните органи в държавите членки са използвали наличното финансиране от ЕС по предназначение в подкрепа на цифровизацията на училищата и дали училищата имат достатъчно добра връзка с гигабитов интернет, за да постигнат целите на ЕС.
Целта на доклада на ЕСП е да помогне на Комисията и на националните и регионалните органи на държавите членки да се справят по-ефективно с предизвикателствата, свързани с цифровизацията на училищата през периода 2021—2027 г. ЕСП стига до заключението, че като цяло тези мерки са помогнали на училищата в усилията им за цифровизация, но че държавите членки нямат стратегически акцент при използване на финансирането от ЕС.
БиБиСи: към бъдеще онлайн
от Нели ОгняноваПубликуван е парламентарен доклад за прехода на БиБиСи към бъдеще изцяло онлайн. Тук тази задача не знам изобщо да е формулирана. Но поне студентите могат да четат доклада и да знаят, че има държави, в които се работи и така.
В продължение на няколко години БиБиСи се стреми да допълни традиционното си телевизионно и радио излъчване чрез разработване на цифрови услуги.
През декември 2022 г. генералният директор на БиБиСи обяви, че бъдещето на обществената медия е онлайн. Задачата е преминаване към изцяло цифрово бъдеще.
Целият доклад е относим принципно и за нашата среда, стига да има кой да се занимава с бъдещето на обществените медии.
Ето само три от идеите:
Планиране
BBC Three беше затворен като линеен канал през 2016 г. и беше прехвърлен онлайн, но след това отново шест години по-късно започна традиционно излъчване – трансформацията очевидно е направена твърде рано и публиката не последва съдържанието онлайн. Поради това БиБиСи признава необходимостта от планиране на бъдещето си онлайн и правилното определяне на времето.
Наемане и обучение
БиБиСи е изправена пред значително предизвикателство на много конкурентен пазар да наеме и задържи персонал с подходящите цифрови умения. Би Би Си има 23% текучество на персонала в съответния сектор за юни 2022 г. Недостигът на цифрови умения е предизвикателство за цялата икономика, което не е уникално за Би Би Си, но медията не плаща на персонала толкова, колкото много от конкурентите й. Компанията признава, че е увеличила диапазоните за някои от цифровите си работни места с повече от стандартното увеличение на заплатите.
Сигурност и лични данни
БиБиСи разработва подход към сигурността на данните от 2019 г. , но все още не прави достатъчно, за да управлява рисковете, произтичащи от увеличения достъп до личните данни на потребителите. Потребителите се регистрират и използват акаунт за достъп до нейните цифрови услуги. БиБиСи се опитва да не събира или съхранява повече данни за потребители, отколкото е необходимо, но трябва да преразгледа своите политики за събиране и съхранение на данни и да определи минималното количество данни, което е необходимо за постигане на целите и как тези данни да бъдат в безопасност.
Как се пише: еничар, йеничар или яничар?
от Павлина ВърбановаБългария: Обзор на образованието и обучението за 2022 г.
от Нели ОгняноваЕвропейската комисия изготвя Обзор на образованието и обучението по държави. Обзорите представят и оценяват актуалното и текущо развитие на политиката на всички образователни степени в държавите — членки на ЕС. Те предоставят задълбочена информация за резултатите на държавите по отношение на целите на равнище ЕС. Те се основават на актуални налични количествени и качествени данни.
Публикуван е последният доклад за България – за 2022 г.
Докладите по държави са изготвени от Генерална дирекция „Образование, младеж, спорт и култура“ на Европейската комисия с участието на Генерална дирекция „Трудова заетост, социални въпроси и приобщаване“.
Как се пише: възпиране или възспиране?
от Павлина ВърбановаКак се пише: алфа-мъжкар или алфа мъжкар?
от Павлина ВърбановаСвободата на медиите в ЕС: доклад на Комитета за защита на журналистите
от Нели ОгняноваДоклад на Комитета за защита на журналистите (CPJ) беше представен днес. Докладът е посветен на текущото състояние на свободата на медиите през последните години. Включени са и препоръки на CPJ към институциите на ЕС и държавите от ЕС относно защитата на свободата на медиите и гарантирането на безопасността на журналистите.
- full list of recommendations
- “Fragile Progress”2023
- “Balancing Act” 2015
- press release on “Fragile Progress”2023
Отчет на Съвета за електронни медии за 2022 г.
от Нели ОгняноваНа заседание в края на март 2023 г. Съветът за електронни медии е приел отчета си за предходната година.
На сайта на СЕМ може да се прочете и протокола от заседанието, на което е приет отчетът (протокол 30 март пдф)
За председателката работата през годината е удовлетворяваща. Както се вижда от протокола, Пролет Велкова е обърнала внимание върху проблематични зони (избор на генерален директор на БНТ; посланията, които регулаторът излъчва по изключително важни и ключови теми, свързани с дезинформацията и кремълската пропаганда; необходимостта от активизиране в областта на медийната грамотност). Също от протокола се вижда, че критичното отношение на Пролет Велкова към някои аспекти от дейността на регулатора е посрещнато критично.
През изминалата седмица председателката Соня Момчилова е преизбрана за още една година с гласовете на Галина Георгиева, Габриела Наплатанова и собствения на председателката глас (от четвърто гласуване, тъй като по начало се изисква квалифицирано мнозинство). Протоколът от това заседание още не е на сайта на СЕМ.