Съд на ЕС: Прякото излъчване чрез видеоконферентна връзка на учебните занятия попада в обхвата на GDPR

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Стана известно решение на Съда на ЕС по дело C‑34/21, с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Verwaltungsgericht Wiesbaden (Административен съд Висбаден, Германия) в рамките на производство по дело Hauptpersonalrat der Lehrerinnen und Lehrer beim Hessischen Kultusministerium срещу Minister des Hessischen Kultusministeriums. Председател на първи състав е Ал. Арабаджиев.

Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член 88, параграфи 1 и 2 от Регламент (ЕС) 2016/679 (GDPR).

Запитването е отправено в рамките на спор между Hauptpersonalrat der Lehrerinnen und Lehrer beim Hessischen Kultusministerium (Главен комитет на учителския състав към Министерството на образованието и културата на провинция Хесен, Германия) и Minister des Hessischen Kultusministeriums (министър на образованието и културата на провинция Хесен, Германия) по повод на законосъобразността на система за пряко излъчване на учебни занятия чрез видеоконферентна връзка, която е въведена в училищата в провинция Хесен (Германия), без да се предвижда предварителното съгласие на съответните преподаватели.

Член 88, който се отнася до „[о]бработване в контекста на трудово или служебно правоотношение“ и гласи:

„1.      Държавите членки могат със закон или с колективни споразумения да предвидят по-конкретни правила, за да гарантират защитата на правата и свободите по отношение на обработването на личните данни на наетите лица по трудово [и]ли служебно правоотношение, по-специално за целите на набирането на персонал, изпълнението на трудовия договор, включително изпълнението на задълженията, установени със закон или с колективни споразумения, управлението, планирането и организацията на работата, равенството и многообразието на работното място, здравословните и безопасни условия на труд, защитата на имуществото на работодателя или на клиента, както и за целите на упражняване и ползване на индивидуална или колективна основа на правата и облагите от заетостта, а също и за целите на прекратяване на трудовото или служебното правоотношение.

2.      Тези правила включват подходящи и конкретни мерки за защита на човешкото достойнство, законните интереси и основните права на субекта на данните, по-специално по отношение на прозрачността на обработването, предаването на лични данни в рамките на група предприятия или група дружества, участващи в съвместна стопанска дейност и системите за наблюдение на работното място.

3.      Всяка държава членка уведомява [Европейската комисия] за тези разпоредби в своето право, които приема съгласно параграф 1 до 25 май 2018 г., и я уведомява незабавно за всяко последващо, свързано с тях изменение“.

Преюдициалните въпроси:

„1)      Трябва ли член 88, параграф 1 от [ОРЗД] да се тълкува в смисъл, че за да представлява по-конкретно правило за гарантиране на защитата на правата и свободите по отношение на обработването на личните данни на наетите лица по трудово или служебно правоотношение, по смисъла на член 88, параграф 1 от [ОРЗД], дадена правна разпоредба трябва да отговаря на изискванията, предвидени в член 88, параграф 2 от [ОРЗД] за тези правила?

2)      Може ли национална правна норма, дори когато очевидно не отговаря на изискванията по член 88, параграф 2 от [ОРЗД], все пак да продължи да бъде приложима?“.

Съдът:

1)      Член 88 от Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/EО (Общ регламент относно защитата на данните)

трябва да се тълкува в смисъл, че

национална правна уредба не може да представлява „по-конкретно правило“ по смисъла на параграф 1 от този член, в случай че не отговоря на условията, поставени в параграф 2 от посочения член.

2)      Член 88, параграфи 1 и 2 от Регламент 2016/679

трябва да се тълкува в смисъл, че:

национални разпоредби, приети, за да се гарантира защитата на правата и свободите на наетите лица по отношение на обработването на техните лични данни в контекста на трудово или служебно правоотношение, трябва да се оставят без приложение, когато тези разпоредби не зачитат условията и пределите, предвидени в посочения член 88, параграфи 1 и 2, освен ако въпросните разпоредби представляват правно основание, посочено в член 6, параграф 3 от Регламента, което отговаря на предвидените в него изисквания.

Съд на ЕС, Заключение на ГА: Правото на ЕС не изключва национална правна уредба, която допуска скрининг на директни чужди инвестиции с произход от трети държави

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Стана известно заключението на Генералния адвокат по дело 106/ 22 по преюдициално запитване на Градски съд – Будапеща.

Подобна национална правна уредба попада в обхвата на Регламента за скрининг на преки чуждестранни инвестиции и поради това трябва да гарантира, че индивидуалните скринингови решения са обосновани и съответстват на изискванията за пропорционалност, както се изисква от разпоредбите на Договора относно свободното движение на капитали и свободата на установяване.

Това заключение на Генералния адвокат е добре дошло, тъкмо ще напомни и на държавата България за този регламент, а също и по-конкретно за Насоки за държавите членки във връзка с преките чуждестранни инвестиции от Русия и Беларус с оглед на военната агресия срещу Украйна и ограничителните мерки, предвидени в приетите наскоро регламенти на Съвета относно санкциите

През 2021 г. унгарският министър на иновациите и технологиите блокира придобиването на унгарско дружество от друго унгарско дружество. Първото дружество е собственик на кариера за добив на пясък, глина и чакъл. В решението си министърът посочва, че би било в противоречие с унгарските национални интереси, включващи сигурността на доставката на тези суровини, да се позволи на дружество, чийто непряк собственик е дружество от трета държава (Бермуда) да придобие контрола върху такова „стратегическо“ дружество.
За да се произнесе относно валидността на решението на министъра да предотврати придобиването Fővárosi Törvényszék (Градски съд Будапеща, Унгария) по същество задава въпроса дали правото на Съюза позволява на Унгария да въведе правна уредба, която ограничава преките чуждестранни инвестиции в установени в Съюза дружества, ако такива инвестиции са направени чрез друго установено в Съюза дружество.

Генерален адвокат Tamara Ćapeta: Позволява.

Преките чуждестранни инвестиции с произход от трети държави попадат в обхвата на Регламента за скрининг на ПЧИ (Регламент (ЕС) 2019/452 на Европейския парламент и на Съвета от 19 март 2019 година за създаване на рамка за скрининг на преки чуждестранни инвестиции в Съюза (ОВ L 79I, 2019 г., стр. 1).)

Този регламент обхваща инвестиции от всякакъв вид, чрез които инвеститорът от трета държава придобива ефективно участие в или контрол върху дружество от Съюза. Това включва и инвестиция, чрез която инвеститор от трета държава непряко придобива контрол върху дружество от Съюза чрез придобиване на дружество от Съюза от страна на друго дружество от Съюза, което е собственост на това дружество от трета държава.

Такава инвестиция попада в обхвата на член 207 ДФЕС и така в обхвата на изключителната компетентност на Съюза в областта на общата търговска политика. Ето защо Регламентът за скрининг на ПЧИ, който дава възможност на държавите членки да приемат механизми за скрининг, следва да се разглежда като „делегиращ“ обратно компетентност на държавите членки в област, в която те са овластили Съюза с влизането в сила на Договора от Лисабон


Осигуряването на доставките на някои суровини може в условията на криза да оправдае ограничаването на пряка чужда инвестиция по съображения, свързани с обществения ред (или обществената сигурност).

10 април 1710: влиза в сила първият закон за авторското право

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

https://platform.twitter.com/widgets.js

Как се пише: художник иконописец или художник-иконописец?

от Павлина Върбанова
лиценз CC BY-NC-ND
Това съчетание от две съществителни имена се пише разделно – художник иконописец, защото първото може да се членува: художникът иконописец. Баба често ни разказваше за своя баща Георги Веселинов – Зограф, известен художник иконописец от град Бобошево. Иконографската схема (програма) е система от общоприети правила, които унифицират дейността на художниците иконописци. Забележка: В източника е […]

Как се пише: тиранти или тирант, тиранта?

от Павлина Върбанова
лиценз CC BY-NC-ND
Думата се употребява в множествено число – тиранти. Заета е чрез гръцки от италиански – tirante. Първите тиранти се захващали за панталона с копчета, а металните закопчалки били въведени през 1894 г. Наежен, с палци под тирантите, инспекторът крачеше напред-назад из стаята.

Становище на Комисията за журналистическа етика по повод отразяване в медиите на издевателства върху хора

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

В България има нов случай на издевателство върху човек, отразен в социалните мрежи.

Спецификата на случая го прави още по-тежък:

а) засегнатото лице е с ментални проблеми,

б) извършителите Чеченеца, Тошо Куката и Емили Тротинетката се оказват известни автори на цифрово съдържание и с последователи онлайн, включително деца и младежи;

в) записът е направен на обществено място, в мол, пред очите на много хора и никой от тях не е извикал органи на реда.

Има реакции на много медии и СЕМ.

Комисията за журналистическа етика също изрази отношението си:

Призоваваме журналистите и авторите на цифрово съдържание да спазват етичните стандарти, според които личното достойнство и неприкосновеността на личния живот са висша ценност, а децата и хората в неравностойно положение са с висок праг на защита.

Има задържани.

Как се пише: тюркоазеносин, тюркоазено-син или тюркоазено син?

от Павлина Върбанова
лиценз CC BY-NC-ND
Правилно е да се пише слято – тюркоазеносин, също и тюркоазеносиня, тюркоазеносиньо, тюркоазеносини.   За приема беше избрала разкошна дълга рокля в тюркоазеносиньо. Мястото примамва туристите със своята тропическа растителност и тюркоазеносинята вода на лагуната. Слято се пишат сложните прилагателни имена, в които първата съставна част е наречие и пояснява втората – прилагателно име. Двете […]

Как се пише: пека (се), пекат (се) или печа (се), печат (се)?

от Павлина Върбанова
лиценз CC BY-NC-ND
Правилно е да се пише пека (се), пекат (се), но печеш (се), пече (се), печем (се), печете (се). Глаголите от първо спрежение, чийто корен завършва на -к (пека, облека, тека, влека, река), запазват тази съгласна в 1 л. ед.ч. и 3 л. мн.ч. сегашно време. Обичам да ходя на море, но не и да се […]

Видимост и присъствие на европейските аудиовизуални произведения онлайн и на съдържанието от обществен интерес: доклад IRIS 2022-2 на Европейската аудиовизуална обсерватория

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Вчера Европейската аудиовизуална обсерватория публикува нов доклад – Как ЕС осигурява известност на европейските филми и сериали онлайн и услугите от общ интерес?

Това е задача, по-точно две задачи, поставени от правото на ЕС. Определено аудиовизуално съдържание трябва да е налично, да се намира лесно, да е достъпно, държавите да вземат мерки това съдържание да е специално видимо за гражданите.

Защо? Целите на аудиовизуалната политика на Европейския съюз в цифровата епоха включват:

да се улесни предлагането на широко и многообразно от културна и езикова гледна точка съдържание с високо качество;

да се осигури лесен, навременен, трансграничен и законен достъп до съдържанието, пълно трансгранично разпространение на европейските аудио-визуални произведения и видимост на европейските аудиовизуални произведения на всечки платформи; видимост и присъствие на европейските произведения на всички платформи за разпространение;

да се осигурят равни условия за конкурентоспособността на доставчиците на аудио-визуални медийни услуги в рамките на единния пазар.

Видимостта на съдържанието е предмет на регулация и насърчаване в следните два случая:

а) при европейските аудиовизуални произведения. Понятието видимост на европейските произведения беше въведено с втората ревизия на медийната директива през 2007 г., у нас – със съответната ревизия на ЗРТ през 2020 г. Третата ревизия на директивата през 2018 г. разшири изискванията и към нелинейните услуги (член 13 ал.1), а съображение 35 дава и идеи за мерките, с които може да се постигне такава видимост.

б) при съдържанието, представляващо обществен интерес. Изискването на виидмост на съдържанието от обществен интерес е по-ново, от третата ревизия (чл.7а), за тази разпоредба настояваше Европейският съюз за радио и телевизия EBU и обществените медии в ЕС. И наистина, за тези, които гледат обществена телевизия по традиционен начин, няма проблем. Проблемът е какво става с това съдържание онлайн. Операторите на платформи имат ясен стимул да привличат хората към съдържание, което им носи повече приходи – и качествено съдържание, чрез което обществените медии изпълняват мисията си, остава незабележимо и недостъпно. По този начин, макар на думи да са лишени от редакторска отговорност, платформите влияят върху изборите на хората, като определят кое съдържание е видимо и достъпно за тях. Освен че видимостта е важна за демокрацията, тя има връзка и с противодействието на дезинформацията – защото никак не е маловажно дали платформите ми предлагат конспиративни теории или качествено съдържание.

За това става дума в новоизлезлия доклад.

Има и кратки обзори на мерките в девет държави, между които и България.

OCSE: Предсрочните парламентарните избори на 2 април, предварителни заключения

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Публикувани са изводите на мисията на OCSE за парламентарните избори април 2023.

В частта за медиите:

“$”Дългогодишни опасения, подлагащи на изпитание медийната среда, включват недостатъчна прозрачност относно собствеността на медиите и разпределението на държавното рекламиране, медийна концентрация и липса на предпазни мерки за защита на медиите от политическа намеса.

Въпреки че не се наказва с лишаване от свобода, клеветата все още се счита за престъпление, което би могло да породи притеснения предвид международните стандарти. На 8 март, различни медии докладваха, че частна онлайн медия е съдена за 1 млн лева от застрахователна компания във връзка с искове за клевета. Национални и международни асоциации на журналисти определиха това като правен тормоз срещу отразяване на критично медийно съдържание, с възможен негативен ефект върху журналистическото разследване по въпроси от обществен интерес. Обвинения срещу медии, водещи до непропорционални глоби, създават обстановка на страх и отслабват медийната свобода. [..]


Обществените медии „Българска национална телевизия“ (БНТ) и „Българско национално радио“ (БНР) са сред доставчиците на новини, получаващи най-високо доверие. Техният механизъм за финансиране, основаващ се на остарели критерии, като например брой часове на излъчване, излагат размера на финансиране на несигурност и свобода на действие от страна на парламента, което, според няколко от събеседниците на МНИ на СДИПЧ, не гарантира достатъчно средства за правилното изпълняване на обществения дълг, нито за предотвратяването на правителствено и политическо влияние. […]

БНТ и БНР не излъчваха никакви дейности по предизборните кампании в новинарските си бюлетини, които се фокусираха предимно върху членове на правителството и президента в тяхното служебно качество. Редовните информационни програми и предавания на БНТ и БНР попаднаха под същите строги правила, установени от споразуменията с партиите, които намалиха редакционната им независимост. Въпреки ясното им отбелязване като платено съдържание, БНТ и БНР включваха интервюта и репортажи за предизборната кампания, ангажирайки
журналистите с подготовка на материали за кампаниите на политическите партии, което е унизително за журналистическата професия и се отхвърля от международните професионални норми. […]


През юни 2022 г., Съветът за електронни медии (СЕМ) не успя да назначи нов генерален директор на БНТ; поради съдебно обжалване, процедурата за ново назначение остава незавършена. По време на предизборната кампания, СЕМ наблюдаваше 27 радио- и телевизионни оператори и изпрати 16 сигнала за възможни нарушения до ЦИК, предимно свързани с неподходящо публикуване на проучвания на общественото мнение, непълна информация за платени реклами,
и уронващи изказвания на кандидати. ЦИК установи нарушения от страна на кандидати в 5 случая. Нарушения от страна на медиите не бяха установени.”