Текстът не може да бъде копиран (технически имам предвид – за целите на изучаването, анализ и коментар), което според мен е в нарушение на (досегашната версия на) Правилника за организация и дейност на Народното събрание, член 70, изискващ законопроектите да се внасят на хартия или в електронен вид, позволяващ последващо редактиране на съдържанието – какъвто случаят не е:
Не знам защо това не се проследява при внасянето на законопроектите.
Така или иначе няма да преписвам на ръка текста, само ще отбележа, че вносителите са изключили от приложното поле на закона финансирането със средства от Европейския съюз – за разлика от руския прототип.
С решение на Комитета на министрите от 16 март Русия беше изключена от Съвета на Европа заради агресията срещу Украйна, която нарушава основни принципи на тази организация. Една от последиците от изключването е, че Русия престава да бъде член и по Европейската конвенция за защита правата на човека и Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ). В средата на септември генералният секретар на Съвета на Европа Мария Пейчинович Бурич заяви, че над 140 млн. руски граждани занапред са лишени от закрилата на конвенцията.
Независимо от това делата срещу Русия пред Съда по правата на човека ще продължат, включително и по нови жалби, а сред тях неминуемо ще има и оплаквания за нарушени права по време на войната в Украйна, коментира Йонко Грозев. Какви нови и нерешавани до този момент проблеми възникват – прочетете интервюто на Йонко Грозев за Капитал.
Илон Мъск e собственик на Twitter Inc, сделката е за 44 млн долара. Потокът от заявки от собственици на забранени акаунти подчертава предизвикателството, пред което е изправен Мъск, да балансира обещанието си за възстановяване на свободата на словото и превръщането на платформата в „адска среда“, което той се зарече да предотврати в отворено писмо до рекламодателите, пише Ройтерс. Главната редакторка на руската държавна телевизия RT Маргарита Симонян също е поискала отмяна на забраната на акаунтите в RT и Sputnik.
Мъск обяви, че Twitter ще сформира „съвет за модериране на съдържание с много различни гледни точки“ и че няма да се вземат важни решения за модериране или възстановяване на акаунти, преди решение на съвета. Тази стъпка има най-различни тълкувания, нека видим на практика как ще изглежда модерирането. Много медии извеждат в заглавие прогнозата за завръщане на Тръмп в платформата (Политико).
Мъск веднага уволни главния изпълнителен директор на Twitter Параг Агравал , главния финансов директор Нед Сегал и директора по правни въпроси Виджая Гаде. Говори се, че той планира да стане временен изпълнителен директор на Twitter и да премахне постоянните забрани за потребители, а също да превърне платформата в суперприложение за услуги от плащане и пазаруване до оранизиране на превози.
Между първите реакции е реакцията на представители на Европейската комисия: „В Европа птицата ще лети според правилата на ЕС“, пише Тиери Бретон, комисар по индустрията.
„Twitter вече познава нашите личности опасно добре, поради всеобхватното си наблюдение на всяко наше кликване. Сега това знание ще попадне в ръцете на Мъск.“, опасяват се активни потребители и организират изтегляне към други платформи.
Мъск ще се сблъска с предизвикателство за увеличаване на приходите, „като се има предвид, че противоречивите мнения, на които той изглежда иска да даде повече свобода на действие, често са неприятни за рекламодателите“, предупреждава Ройтерс. Проблемите с Twitter не са инженерни проблеми. Те са политически проблеми, предупреждава и The Verge:
Така че можете да правите всякакви обещания за „свобода на словото“, които искате, но тъпата реалност е, че все пак трябва да забраните куп законни изказвания, ако искате да правите пари. И когато започнете да правите това, вашите страховити нови десни фенове злобно ще се обърнат срещу вас, точно както се обръщат към всяка друга социална мрежа, която осъзнава същата базисна истина.
Всъщност има една стъпка, преди да се опитате да получите парите за реклама: оказва се, че повечето хора не искат да участват в ужасни немодерирани интернет пространства, пълни със скапани расисти и хулигани. Което означава по-агресивно модериране. Всяка алтернативна социална мрежа е научила този урок по трудния начин.
Основната истина за всяка социална мрежа е, че продуктът е модериране на съдържание и всеки мрази хората, които решават как работи модерирането на съдържанието. Модерирането на съдържанието е това, което прави Twitter – това е нещото, което определя потребителското изживяване. Това прави YouTube, това прави Instagram, това прави TikTok. Всички те се опитват да стимулират добрите неща, да дестимулират лошите неща и да изтрият наистина лошите неща.
Това е бизнесът, с който се заемате сега. Колкото по-дълго се преструвате, че можете да го превърнете в нещо друго, толкова повече Twitter ще ви завлече във възможно най-дълбоката мръсотия на защита на незащитима реч. А ако все пак приемете, че растежът изисква агресивно модериране на съдържанието и противопоставяне на правителствените регулации за речта в страната и света – ще видим как вашите фенове ще реагират на това.
Макар да изчезна от медийното внимание, не трябва да забравяме, че почти всеки ден деца биват диагностицирани с тежка болест и отговорността на обществото ни към тях не изчезва. Исторически това се правеше през фонда за лечение за деца, но в началото на 2019 години функциите ѝ бяха пренесени в НЗОК. Следя фонда и регистъра им отдавна, а след това въпреки опитите да се скрият данните, показах колко неподготвени бяха независимо от годините предполагаема подготовка. Това го забелязахме всички най-малкото по увеличените призиви за дарения за лечение зад граница в социални мрежи, кутии в магазини, SMS-и и платформи за дарения.
В предишната ми статия от юли 2021 показах последните изводи от тези данни. Няма да се впускам в детайлите от тогава – нещата и обясненията за аналогични и почти нищо не се е променило. Реших да обновя графиките с това, което са публикували от тогав. Нищо изглежда не се е променило в работата на НЗОК. Най-малкото докладите и регистърът са същите.
По броя подадени заявления се забелязва известно увеличение в последните 7 месеца. Не се вижда особена разлика в чакащите одобрение, но се запазва увеличеният брой отказани заявления, който се видя в края на 2020. Интересен е обаче резкият скок през март.
Едно положително нещо е, че изглежда леко намалява времето до решение. В следващата графика гледаме само тези с решение, а не всички подадени. Все пак се вижда, че в средата на годината пак отнема над три седмици да се стигне до някакъв резултат. При това времето, в което се чака мнение на експерти се увеличава и стига до над седмица средно.
Броят взети решения по месеци не се увеличават въпреки повечето заявления, особено в последно време. Необяснима е и голямата вариация, особено предвид големия иначе брой – по 100-150 на месец.
Следващата графика показва колко време са чакали хора за решение към момента на взимането му. Например, ако са получили одобрение през март 2022, то са чакали 14 дни за решение плюс 3 дни за експерти. През март 2021-ва обаче е било 24 дни за комисията плюс 3 дни за становище от експерти. През последните два месеца е над 20 дни за комисия и 13 дни за експерти. Така времето за чакане на заявленията решени след август се връща на нивата с огромните забавяния от началното фиаско със закриването на Фонда за лечение на деца през март 2019-та.
Броят дейности също расте значително. Тук отчитам не срокът или сложността им, а чистия брой. Виждаме доста повече искане на становище от експерти и епикризи, но по-малко писма за липсващи документи. Поне съдейки по информацията, която сами си отчитат в системата.
Тук отново виждаме броя заявления „отлежаващи“ на бюрото на НЗОК. Това са искания за често спешно лечение на тежко болни деца, които във всеки един момент чакат решение. В червено съм маркирал тези, които все пак ще получат такова до месец. С синьо са такива, които може и да не бъдат решени, но често получават отговор след 2-3 месеца.
След големия скок при прехвърлянето в НЗОК виждаме подобрение в началото на 2020-та причинено обаче изцяло от по-малкото подадени заявления покрай пандемията. Не заради друго, ами заради блокирането на здравната система. Значително подобрение има в края на 2021-ва и началото на 2022-ра, а в последните 6 месеца ситуацията се е влошила и по този показател до нивата от началото на 2019-та.
Отново предупреждавам, че тези числа и изводи се базират изцяло на публичния регистър, който НЗОК сам поддържа и въвежда като информация. Това са данните, които всеки от тези хиляди родители виждат за своите деца. Аз само ги обобщавам, за да намеря тенденции. Доколко НЗОК въвежда коректно дати и информация е невъзможно да се провери.
Като цяло от тези числа може да си направим няколко извода. Първият е, че качеството на работата е непостоянно и има силни вариации както в работата на експертите, така и в бързината на взимане на решения. Докато няма еднакви случаи и е очаквано някои да се бавят повече от други, при толкова много документи трудно е да се приеме друго обяснение освен общо забавяне.
Собствените им отчети показват и друга притеснителна тенденция, която беше отбелязана вече от други в последните години – рязко пренасочване на средства към български болници. При това оправданията им за по-ниски цени и нуждата от добри специалисти у нас бързо бяха развенчани в увеличените средства непропорционално на случаите, както и лошата успеваемост, особено при определени лекари.
За съжаление, НЗОК по този, както и по много други показатели като електронни услуги и намаляване на бюрократичната тежест, остава далеч на опашката на българската администрация. Нещо, което не следва да се приема просто така предвид какъв огромен ресурс разпределят и колко ключова роля имат в обществения живот.
Четири организации за защита на правата и свободите в интернет (La Quadrature du Net, Fédération des fournisseurs d’accès à Internet associatifs, Franciliens.net и French Data Network) искат от Conseil d’État (Държавен съвет, Франция) да отмени отказа за отмяна на нормативен акт, с който се допуска достъп до данни при извършвани леки престъпления онлайн, с които са засягат авторските права, без да се осъществява предварителен контрол, както трябва да бъде според практиката на Съда на ЕС.
Conseil d’État отправя до Съда запитване относно обхвата на този предварителен контрол, и по-специално, относно обстоятелството дали на такъв контрол подлежи достъпът до данните за самоличността, съответстващи на IP адреси.
Maciej Szpunar застъпва становището, че правото на Съюза следва да се тълкува в смисъл, че допуска мерки, които предвиждат общо и неизбирателно съхраняване на IP адреси, предоставени на източника на свързване, за ограничена до строго необходимото във времево отношение продължителност, с цел да се гарантират предотвратяването, разследването, разкриването и преследването на престъпления, извършени в интернет, за които IP адресът е единственото средство за разследване, позволяващо да се установи самоличността налицето, на което е предоставен този адрес в момента на извършване на престъплението.
С оглед на това той предлага на Съда известно преразглеждане на съдебната практика относно националните мерки за запазване на IP адреси, тълкувани в светлината на правото на Съюза, без обаче да се поставя под въпрос изискването за пропорционалност.
Според него достъпът на Hadopi до данните за самоличност, свързани с IP адрес, е обоснован и с целта от общ интерес, с оглед на която това съхраняване е въздигнато в задължение за доставчиците на електронни съобщителни услуги, поради което достъпът до тези данни трябва да бъде възможен, за да се преследва същата цел, тъй като в противен случай „би се допуснала обща безнаказаност на престъпленията, извършени изцяло в интернет.“
Заключението на ГА не е обвързващо за Съда на ЕС, но само по себе си е разочароващо, защото допуска отказ от гаранциите, давани от предварителния контрол. Според ГА мярката била пропорционална, ставало дума само за трафични данни, а и се запазвала възможността за последващ контрол.
Използвам повода да напомня за едно изменение на Наказателния кодекс в България, с което се повиши горната граница на предвидените наказания за т.нар. компютърносвързани престъпления – и стана възможно задържане на трафични данни и за престъпления срещу интелектуалната собственост. Да, балансите се променят в полза на носителите на права.
Намерих го миналата есен. На една алея, до която ме доведе реката. По пътя на златните води, по пътеката на златокрилите мушици, които в октомврийския следобед танцуват над килима от шарки.
Тази година, като видях че в стаята ми нощем става по-светло, когато започнаха да стават невидими плочките от падналите ясенови листенца, когато утрините станаха хрупкаво-ясни и слънцето започна да разплита мъгли,.. отидох да го намеря отново.
То просто не може да не се открие! Не може да остане незабелязано! Всички притаяват дъх около него, забавят крачка, вдигат поглед към фините листенца – всяко едно като малка, златна блесна.
А не знаят колко е вълшебно ако се шмугнеш под клоните. Целият ти взор полита, попива златната светлина, докъдето и колкото ти позволяват сетивата…
Усмихваш се и слушаш! Търсиш оная съвършена клонка, онзи неповторимо бляскав златен цвят, който утре вече няма да го има. Какво ти утре!? Още след час или два, ще се приземи с мек шепот и спомен за синева…
Със спомена за мекотата на пеперудените крила, за дима от цигарата на преминаващ младеж, за смеха на децата, за звънчетата на триколките…
… за накъсания дъх на дакела, спрял да подуши дългокосите треви. Или за звука на целувка, скрита под клоните…
Докосвам кората… грапава, обсипана със струпеи от лишеи. Като кожа на кит, окичена с морски жълъди. И моето дърво е такова – великан, златен колос, който плува в синева!
Още много стъпки ще чуят листата. Още много звънчета на колела…
Още много смях, думи, настроения,… Чуруликане, крясък на сойка, почукване на кълвач или подрънкване от играчката на прохождащ малчуган…
Погалвам пак златните коси, тъмната кора, изсъхналите клонки. И живите – тези, които ще ме чакат и догодина!
За председател е избран е Вежди Рашидов, като най-възрастен народен представител. Възрастта беше единственият критерий, събрал подкрепа. От ДБ нямаше как да подкрепим Рашидов, по ред причини. На председателски съвет сондирахме възможността наша кандидатура да събере подкрепа. Отговорът беше „не“. Бяхме разумни, конструктивни и направихме възможното. Сега парламентът може да започне работа.
Но има една критика към Демократична България за изминалите три дни – че не сме издигнали наш кандидат за председател.
Общата причина за това е, че се фокусирахме върху търсене на решение на безпрецедентен проблем, а не в това да покажем колко подходящи хора имаме за председател.
След като ГЕРБ бяха неспособни да съберат мнозинство, на третия ден нещата бяха зациклили и кандидатура на ДБ може би е изглеждала като възможен изход. Затова тя беше обсъдена на засесание на парламентарната група и Христо Иванов отиде на председателски съвет, където да го предложи. ГЕРБ и БСП са били твърдо против. Т.е. подкрепа нямаше.
Паралелно с това в кулоарите разговаряхме с депутати от ПП и обсъдихме рисковете и плюсовете на наш кандидат, след което Кирил Петков влезе на председателския съвет, за да повдигнв същия въпрос. Втори път е последвал отказ от ГЕРБ и БСП. Т.е. подкрепа стабилно нямаше.
А защо нямаше подкрепа? Защото всеки избор извън този по технически критерий като възраст ще изглежда политически и ще очертае мнозинство. И щяха да последват резонни реакции от типа на „Ее, прегърнаха се“. Ако подкрепата беше само от ГЕРБ (освен от нас и ПП) – „ето я евроатлантическата коалиция“.
Ако и БСП се бяха включили, те пък трябваше да обясняват на своите избиратели защо подкрепят председател, който ще вкара точката за модернизация на армията и оръжие за Украйна и ще блокира връщането на хартиените бюлетини.
Ако въпреки ясната липса на подкрепа бяхме предложили кандидат в зала той очаквано не беше събрал подкрепа, щяхме да нарушим трайното си поведение на конструктивният субект, който в сложна ситуация не търси нищо за себе си и своя тяснопартиен интерес и не прави пиарски ходове, които усложняват ситуацията. А и щяхме да изхлеждаме нелепо.
Тезата, че ГЕРБ и БСП са щели да размислят в зала, като видят какъв хубав кандидат издигаме е наивна и игнорира три дни разговори във всякакви формати. И по-важното – игнорира реалността, че политически избор беше избгяван на всяка цена. Сега мнозинството, избрало Рашидов може да твърди, че е временно мнозинство, което просто е следвало духа на конституцията.
Грешно е да сглобяваме политически (а не технически) мнозинства в такава ситуация, а наш кандидат би довел такъв наратив – и поради това той не би събрал подкрепа.
В този смисъл, поведението на ДПС и ГЕРБ, които само при мириса на мнозинство се озлобиха и започнаха да газят правилника, е грешка – те превърнаха техническото мнозинство в политическо и колкото и да мажат сега, че с предложението за избор на технически критерий Хтисто Иванов, видиш ли, бил предложил Рашидов, грешката е налице и мнозинството им изглежда повече от техническо.
Демократична България, с 20 депутати, през цялото време беше (като каза Цветанка Ризова) перпетуум мобиле за консенсусни предложения. И поставихме работата на парламента и решаването на кризисната ситуация над партийния интерес и пиарските ходове. Защото целта на политиката не са фейсбук лайкове, а постигане на резултати.
Разбирам неудовлетворението от избора на Рашидов. Затова и от ДБ имаше 20 гласа „против“. Но сложната, фрагментирана среда произведе това. Сега предстои в същата тази среда, обогатена от тридневната сага, да опитаме да намираме решения на по-трудни въпроси.
Това съчетание от две съществителни имена се пише разделно – учител методик, защото първото може да се членува: учителят методик. Връзката между работодателя, наставника и обучаващата институция при дуалната система се осъществява от учител методик в училището или от преподавател методик в професионален колеж или център за професионално обучение. Учебният план е разработен от авторски […]
Правилно е да се пише оглавявам, оглавя. Когато избирате книги за четене, предпочитате ли тези, които оглавяват класациите за бестселъри? През 1040 г. Петър Делян оглавява въстанието на българите срещу византийското владичество. Кандидат-министърът има дълъг административен опит в Министерството на финансите, което се готви да оглави.
