“We All Write”: боички с дъх на водорасли

от Гергана Василева
лиценз CC BY-NC-ND

01_PICT6604_rt

Не, не, не съм за завиждане все още. Не съм там (ясно е къде е това там, сигурно няма втори такъв фар като Ахтополския). Но покрай необходимостта да седя повече вкъщи, да пиша отчет и одитни таблици, взе съвсем да ми личи, че морето ми е избило и от поричките. То е така – свърши се аромата на липи и следващия, който усещаш без изобщо да си там .. е дъх на водорасли.

02_PICT6536_rt

Това ме накара да поразровя архивите и се сетих, че не съм пуснала в целия им блясък графитите на Ахтопол отпреди 5 години. Нали с моя късмет пак попаднах тогава тъкмо след като графити-сборището “We All Write 2017” беше преминало и оцветило града.

02_PICT6690_rt

Все колоритни майстори от България и отвъд се бяха събрали да създадат това бижу. Целият град беше гъсто осеян с рисунки! Всякакви теми, големини, размах, цветове и техники, във всяко възможно кътче, вкл. кейовете! Първата ми изненада дойде от 140-ideas и техния “Рибар”, който замислено подръпваше мрежите си на стената на хубавата къща на леля Мария (там бяхме на квартира преди 14 години, аз още разцъквах Дейна с кеф).

04_PICT6540_rt

Основните монументални изпълнения се бяха плиснали по главния пешеходен маршрут по новите къщи на баирчето, откъдето всяка вечер дебнех залеза. И като се тръгне по пътечката, дъха ти спира на всяко от тези неща!… Девойката с пеликана (автор Tretze)

05_PICT6553_rt

“На море с октопод” и с Arsec & Erase…

06_PICT6556_rt

Малкият гмуркач – естествено че JahOne!!! Тогава, през 2017 изобщо не познавах почерка. Но сега вече, след няколко Граффопоста (ще им дойде времето и на тях…), вече познавам стила на художника. Няма друг, който така уникално да пресъздава мокра, блестяща, почти люспеста кожа! А и тия живи цветове!

07_PICT6569_rt

“Морякът” на Esteo:

08_PICT6571_rt

На стената на един супермаркет се мъдри паното “Гарваните” – съвместна творба на GLOW, Tretze и Corte Art Works. И да не знае човек имената им, не може да сбърка това птиче ОКО! И тук, и при пеликана… Tretze!

09_PICT6533_rt

Рисунки имаше и по скалите, и по сгради от кейовете… Това са “Мидите” на GLOW

10_PICT6676_rt

В интерес на истината, останаха за обработка графитите от стената покрай рибарския пристан. В София колите се пречкат като се снимат графити. Е, на морето – лодките ;) Ще им дойде времето (може да пусна втора част).

Продължаваме навътре из уличките. Едно също монументално творение на Pyrotechnix Crew, аз си го кръстих Момичето със сепията…

11_PICT6657_rt

Близо до улицата, която води към плажа, дрънкат шпаги и шпори – “Конниците” на Manolo Mesa…

12_PICT6543u

А това е сигурно най-любимият ми графит – Deep waters на Corte Art Works. Привечер, по залез, тази огромна рисунка излъчва такова невероятно сияние, че можех да стоя и да я съзерцавам с часове. Естествено, бяха се и постарали да са осветени графитите по възможно най-подходящ начин. Изобщо – чудо!

13_PICT6612u

Това пък е фрагмент от “Native Americans” на Trasher ART. За съжаление, пак коли… и нямам останалата част :(

14_PICT6763_rt

Пръснати тук и там по малките улички, надничат пъстро и слънчево изпод дланите на смокини, мустачки на диви лози или.. просто се съчетават прекрасно с екстериора (или интериора?) на специфичната градска среда на курорта. Отражението…

15_PICT6746_rt

… “Shark summer” на Lazy Eve.

16_PICT6748_rt

Желираните “Риби – чудовища” на Esteo… Ами на мен си ми приличат на желирани бонбони :roll:

17_PICT6749+59_sm

И още един творец, за когото през 2017 не бях чувала, но сега знам отлично къде са пръснати негови графити из София – Алекси Иванов. Още ще има да пиша за него – неподражаем, адски креативен, разпознаваем от километри! И много оригинално успява да съчетае елементите от сгради и фасади с рисунките си… “Водолазът”:

18_PICT6753_rt

И още две неща от него, които пак аз ги накръщавах… Кафе-експрес

19_PICT6755_rt

… и Майстор Сръчко

20_PICT6754_rt

И едно разгънато пано на SUNSHINERS & 140ideas, което оставям на фантазията на читателите да му дадат име ;)

21_pano_graffiti_03

Всеки ден зарязвах домочадието да спи и обикалях. По карта, разбира се! Хиляди благодарности на хората, които я бяха направили! Обикаляне, снимане с тая замаяна щастлива усмивка! Двойно щастлива – и като фотограф, и като човек, който е рисувал 7-8 години активно. Нямах насита да гледам, да търся детайли, които не съм видяла вчера или онзи ден… И най-вече всеки ден и светлината е различна.

23_PICT6694_rt

И пак виждам сега, че имам няколко изтървани, но … основното, неповторимото, атмосферата вярвам вече е тук – на сигурно място…

И да не мислите, че лодките са се отървали ;)

22_PICT6634_rtilook

DSA: механизъм за реагиране при кризи, член 27а

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

EDRi и 38 неправителствени  организации, между които  EU DisinfoLab,  ARTICLE 19 и др., изразиха сериозна загриженост по отношение на „механизма за реагиране при кризи“ в нов член 27a от Регламента за цифровите услуги (DSA), който беше предложен от Европейската комисия като част от преговорите по време на триалозите. 

 

По-обстоятелствена аргументация:

Предложеният механизъм представлява прекалено широко овластяване на Европейската комисия да обявява едностранно извънредно положение в целия ЕС. Това би позволило широкообхватни ограничения на свободата на изразяване и на свободния достъп до и разпространение на информация в Съюза.

Предложеният „механизъм за реагиране при кризи“ в нов член 27a DSA трябва – най-малкото – да зачита международните стандарти за правата на човека за законност, легитимност, необходимост и пропорционалност. Конкретно това означава, че:

  • Решенията, които засягат свободата на изразяване и достъпа до информация, особено по
    време на криза, не могат да бъдат законно взети само от изпълнителната власт. Изисква се парламентарен контрол и съдебен контрол за наличието и продължителността на обявеното извънредно положение, за да се избегнат злоупотреби“. Следователно всякакви кризисни мерки, включително решението дали действително се приема, че кризата е настъпила, следва да бъдат под контрола на Европейския парламент възможно най-скоро след приемането му.
  • Дефиницията на криза (пандемии, тероризъм или „възникващи конфликти“) трябва да отговаря на принципите на яснота и конкретност и не трябва да дава правомощия на Комисията да поддържа кризисни мерки в продължение на години.
  • Предложеният механизъм трябва да включва времево ограничение за антикризисните мерки . То не следва да дава на Комисията едностранните правомощия да ограничава почти постоянно публичния достъп до и разпространението на информация, докато не бъде оспорено в съда. Всяка извънредна мярка трябва да съдържа кратка клауза за прекратяване на действието, която може да бъде преразгледана от Европейския парламент.
  • Ние приветстваме факта, че разпоредбата изисква кризисните мерки да бъдат „стриктно необходими и пропорционални“, но се съмняваме дали Комисията е правилният орган, който да направи такава оценка едностранно , особено по време на политически натоварени времена и под силен политически натиск от страна на държавите-членки. Вместо това тази оценка трябва да бъде извършена от независим съдебен орган или съд; и не само веднъж, а на редовни, кратки интервали, докато са в сила мерките.
  • Кризата или опасността трябва да са изключителни до такава степен, че редовните мерки, установени от националните конституционни порядки или международните закони за правата на човека, да са „явно неадекватни“.

В допълнение:  Когато малка шепа преговарящи едностранно добавят такива нови разпоредби по време на триалози при закрити врата, те го правят без мандат и малка демократична легитимност. Това заобикаля демократичния процес, възпрепятства обществения контрол и дебат и изключва останалите 700+ избрани членове на Европейския парламент от участие в разискванията.  Единствената им възможност да не се съгласят с тези широки изпълнителни правомощия е да се противопоставят изцяло на DSA – избор, който малко хора вероятно биха искали да направят.

Гласуваният чл.27а:

Член 27а

Механизъм за реагиране при кризи

1.  При възникване на криза Комисията, като действа по препоръка на Европейския съвет за цифровите услуги, може да приеме решение, с което да изиска от един или повече доставчици на много големи онлайн платформи или много големи онлайн търсачки да предприемат едно или няколко от следните действия:

a)  оценяване дали и ако това е така, до каква степен и как функционирането и използването на техните услуги значително допринася или има вероятност да допринесе значително за сериозна заплаха, както е посочено в параграф 2;

б)  установяване и прилагане на конкретни, ефективни и пропорционални мерки, като например предвидените в член 27, параграф 1 или член 37, параграф 2, за предотвратяване, премахване или ограничаване на всеки такъв принос към сериозната заплаха, установена съгласно буква а) от настоящия параграф;

в)  докладване на Комисията до определена дата или на редовни интервали, посочени в решението, относно оценките, посочени в буква а), точното съдържание, изпълнението и качественото и количественото въздействие на специфичните мерки, предприети съгласно буква б), както и всеки друг въпрос, свързан с тези оценки или мерки, както е посочено в решението.

При определянето и прилагането на мерки съгласно буква б) от настоящия параграф доставчикът или доставчиците на услуги надлежно отчитат степента на сериозната заплаха, посочена в параграф 2, неотложността на мерките и действителните или потенциалните последици за правата и законните интереси на всички засегнати страни, включително възможното неспазване на основните права, залегнали в Хартата.

2.  За целите на настоящия член се счита, че е настъпила криза, когато извънредни обстоятелства водят до сериозна заплаха за обществената сигурност или общественото здраве в Съюза или в значителна част от него.

3.  При вземане на решението, посочено в параграф 1, Комисията гарантира, че са изпълнени всички посочени по-долу изисквания:

a)  изискваните в решението действия са строго необходими, обосновани и пропорционални, като се вземе предвид по-специално степента на сериозната заплаха, посочена в параграф 2, неотложността на мерките и действителните или потенциалните последици за правата и законните интереси на всички засегнати страни, включително възможното неспазване на основните права, залегнали в Хартата;

б)  в решението се определя разумен срок, в рамките на който трябва да се предприемат конкретните мерки, посочени в параграф 1, буква б), като се има предвид по-специално неотложността на тези мерки и времето, необходимо за подготовката и изпълнението им;

в)  действията, изисквани от решението, са ограничени до период, който не надвишава три месеца.

4.  След приемането на решението, посочено в параграф 1, Комисията взема без ненужно забавяне всички посочени по-долу мерки:

a)  уведомява доставчика или доставчиците, до които е адресирано решението, за решението;

б)  прави решението публично достояние;

в)  информира Европейския съвет за цифровите услуги за решението, приканва го да представи становището си по него и го информира за всяко последващо развитие, свързано с решението.

5.  Изборът на конкретни мерки, които да бъдат предприети съгласно параграф 1, буква б) и параграф 7, втора алинея, се оставя на доставчика или доставчиците, до които е адресирано решението на Комисията.

6.  Комисията може по своя собствена инициатива или по искане на доставчика да започне диалог с него, за да определи дали с оглед на конкретните обстоятелства, свързани с доставчика, предвидените или приложените мерки, посочени в параграф 1, буква б), са ефективни и пропорционални за постигането на преследваните цели. По-специално Комисията гарантира, че мерките, предприети от доставчика на услуги съгласно параграф 1, буква б), отговарят на изискванията, посочени в параграф 3, букви а) и в).

7.  Комисията наблюдава прилагането на специфичните мерки, предприети съгласно решението, посочено в параграф 1 от настоящия член, въз основа на докладите, посочени в буква в) от същия параграф, и всяка друга относима информация, включително информацията, която може да поиска съгласно член 31 или член 52, като взема предвид развитието на кризата. Комисията докладва редовно на Европейския съвет за цифровите услуги за това наблюдение най-малко веднъж месечно.

Когато Комисията счита, че предвидените или приложените специфични мерки съгласно параграф 1, буква б) не са ефективни или пропорционални, тя може с решение, след консултация с Европейския съвет за цифровите услуги, да изиска от доставчика да преразгледа определянето или прилагането на тези конкретни мерки.

8.  Когато е целесъобразно с оглед на развитието на кризата, Комисията, като действа по препоръка на Европейския съвет за цифровите услуги, може да измени решението, посочено в параграф 1 или в параграф 7, втора алинея, като:

a)  отмени решението и когато е целесъобразно, изиска от много голямата онлайн платформа или много големите онлайн търсачки да престанат да прилагат мерките, установени и изпълнявани съгласно параграф 1, буква б) или параграф 7, втора алинея, по-специално когато основанията за тези мерки вече не съществуват;

б)  удължи срока, посочен в параграф 3, буква в), с не повече от три месеца;

в)  отчете опита, придобит при прилагането на мерките, по-специално възможното неспазване от мерките на основните права, залегнали в Хартата.

9.  Изискванията на параграфи 1 – 6 се прилагат за решението и неговото изменение, посочени в настоящия член.

10.  Комисията отчита в максимална степен препоръките на Европейския съвет за цифровите услуги съгласно настоящия член.

11.  Комисията докладва на Европейския парламент и на Съвета ежегодно след приемането на решения в съответствие с настоящия член и във всеки случай три месеца след края на кризата относно прилагането на специфичните мерки, предприети съгласно тези решения.

Задържане на трафични данни за престъпления срещу интелектуалната собственост

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Влезли са в сила измененията на Наказателния кодекс, които повишават определени санкции.

Писах два пъти – през март и през април, по-специално за санкциите в областта на интелектуалната собственост. Голям беше натискът върху законодателя за увеличаване на тези санкции през годините –   с цел размерът на предвидените санкции да е над 5 години лишаване от свобода  и да се разшири приложното поле на задържането на трафични данни.

За съжаление това, срещу което съм излизала няколко пъти на протест, сега се случи. Ето отвореното писмо на  носителите на права от онова време – е,  тогава в Народното събрание на председателя  Пирински   предложението не мина, но сега мина.

Измененията на НК в Държавен вестник.

Ето за тази част от измененията говоря:

§ 4. В чл. 172а се правят следните изменения:
1. В ал. 1 думите „до пет години“ се заменят с „от една до шест години“ и думите „пет хиляди“ се заменят с „десет хиляди“.
2. В ал. 2 думите „пет години“ се заменят с „шест години“ и думите „пет хиляди“ се заменят с „десет хиляди“.
3. В ал. 3 думите „от една до шест години“ се заменят с „от две до осем години“ и думите „десет хиляди“ се заменят с „петнадесет хиляди“.
§ 5. В чл. 172б се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 след думата „марка“ се добавя „изобретение, полезен модел“ и думите „до пет години и с глоба до пет хиляди“ се заменят с „от една до шест години и с глоба до десет хиляди“.
2. В ал. 2 думите „от пет хиляди до осем хиляди“ се заменят с „от десет хиляди до петнадесет хиляди“.
§ 6. В чл. 173 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 думата „две“ се заменя с „три“.
2. Създава се ал. 3:
„(3) Когато деянието по ал. 1 е извършено в интернет или са причинени значителни вредни последици, наказанието е лишаване от свобода до шест години и глоба до десет хиляди лева.“

Ето ги и мотивите към законопроекта, внесен от Министерския съвет.

Използва се,  че изискуемият максимален праг на наказанието лишаване от свобода, предвиден в случаите, посочени в чл. 9, параграф 4 от Директива 2013/40/ЕС следва да бъде не по-малък от пет години, когато деянията по чл. 4 и 5 от Директивата са причинили сериозни вреди или са извършени срещу информационна система, която е част от критична инфраструктура.

Но това се отнася  за компютърните престъпления.  И сега – внимание:

Сред предлаганите изменения се включва и актуализиране на нормативната уредба за противодействие спрямо компютърно свързаните престъпления по чл. 172а, 172б и 173 от НК срещу интелектуалната и индустриалната собственост, както и онлайн детската сексуална експлоатация по чл. 155б, 155в и 159, ал. 3 от НК с оглед на постигане на съответствие между обществената опасност на тези престъпления и предвидените от закона наказания. Тези престъпления следва да се възприемат за деяния с висока степен на обществена опасност […]

Компютърносвързани престъпления  –  термин за осъществената мечта  на ОКУП-ите – с предвидено наказание над 5 години и задържане на трафични данни – в мотивите са подредени в едно изречение с онлайн детската сексуална експлоатация.

Сега знаете.

САЩ: модериране на онлайн речта

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

image

Techdirt:

Тексас, Флорида и Ню Йорк са единствените щати досега, приели такива закони, но  Флорида и Тексас чакат съдилищата да се произнесат.

Искания за регулиране идват от двете страни на политическия спектър. Републиканците внасят законопроекти, за да принудят уебсайтовете да хостват реч.  Демократите внасят законопроекти, за да принудят уебсайтовете да цензурират реч. И понякога те се обединяват, за да прокарат ужасно, опасно, противоконституционно законодателство „ за децата“.

В Politico  Ребека Керн e обобщила опитите на щатските законодатели в цялата страна да прокарат тези закони –  почти всички от които вероятно са противоконституционни. Картата илюстрира невероятно нелепата морална паника в социалните медии.

Белгия FR: обществената мисия на обществения оператор за периода 2023-2027

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Белгийският френскоезичен радио – и тв оператор (RTBF) периодично договаря така наречения „договор за управление“ (еквивалентен на „договорите за обществената функция“ във Франция) с правителството на френскоговорящата общност на Белгия. Този договор определя, от една страна, задълженията на RTBF за обществена услуга и, от друга, финансовите ресурси и честотите, предоставени му от правителството за срока на договора.

В момента се договаря следващият договор за управление, който ще обхваща периода от 2023 г. до 2027 г. Като част от този процес, правителството на френскоговорящата общност издаде подробно „известие за намерение“, предлагайки редица задължения, които RTBF трябва да изпълни. След това парламентът на френскоговорящата общност проведе широка консултация със заинтересовани страни и експерти от аудиовизуалния и културния сектор. И регулаторът Conseil Supérieur de l’Audiovisuel Belge публикува  преглед на предишния договор за управление и становище  на 10 май 2022 г. След като изслушванията приключат, парламентът излиза със становище относно известието за намерение на правителството. Това становище ще включва препоръки, които правителството ще трябва да вземе предвид при преговорите си с RTBF.

 RTBF управлява четири линейни телевизионни канала (един от които е телевизионна версия на радиостанция), шест  радиопрограми, а също допълнителни или базирани на събития радиоуслуги и интернет радиоуслуги. Към оператора има и онлайн медийна библиотека, наречена Auvio, където телевизионни програми, излъчвани от RTBF и някои други канали (включително частни канали), са достъпни при поискване за потребители, които са създали свой собствен акаунт в платформата. Auvio обикновено е безплатен за използване,  с  реклами  по време на видеоклиповете, но има и раздел, базиран на абонамент. Алгоритмите за препоръки  позволяват на потребителите на Auvio да намират аудиовизуално съдържание от обществен интерес, както изисква медийната директива.

CSA  поставя под въпрос монетизацията на личните данни, събрани от потребителите на Auvio, и призовава за по-голяма прозрачност по отношение на своите потребители. CSA вярва, че трябва да се насърчава демократичен дебат, като се фокусира по-специално върху характеристиките на съвременния „алгоритъм за обществена услуга“. И накрая, той предлага намаляване на обема на рекламата в Auvio, например чрез забрана на рекламните паузи по време на новинарските бюлетини по искане на RTBF.

CSA смята, че RTBF трябва да излъчва културни програми в пиковите часове на гледане и по основните си линейни канали. Определено съдържание (като например детски програми и програми, достъпни за хора със сензорни увреждания) не трябва да се ограничава до онлайн разпространение чрез Auvio.

Още намерения:

CSA  предлага да се изключат повторенията и да се прекрати  радиоуслугата, основана на телевизия. RTBF изпълнява настоящите си квоти за европейски телевизионни програми (сега 60%) и в радиоуслугите. CSA смята, че тези квоти могат да бъдат увеличени. Регулаторът  смята, че RTBF трябва да инвестира повече в копродукции с независими продуценти и да засили своите уеб базирани дейности. CSA също така отбелязва, че предоставянето на онлайн редакционна информация от RTBF в момента се поставя под въпрос, като издателите на пресата се оплакват от нелоялна конкуренция. И накрая, CSA предлага предварителната оценка на нови аудиовизуални услуги или на промени в съществуващи аудиовизуални услуги да бъде по-ефективна.

Регулаторът  би искал RTBF да му изпраща подробен годишен доклад за използването на публични средства, разбит според конкретните   задължения за обществена услуга.

Проектът за обществена мисия 2023 – 2027

Източник Iris Newsletter 2022/7

Обединеното кралство е SLAPP център на Европа

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

В продължение на десетилетия Лондон е известен като център на делата за клевета (libel tourism),  тъй като английските закони за клевета са благоприятни за ищците и там се  завеждат дела на влиятелни личности срещу техните критици.

Данните, събрани от Coalition Against SLAPPs in Europe (CASE), разкриват, че Обединеното кралство е и юрисдикция номер едно за трансгранични стратегически съдебни спорове срещу участието на обществеността или SLAPPs – дела, обикновено базирани на закони за клевета, които имат за цел да препятстват гражданския контрол.

От 62 транснационални случая, регистрирани от 41  НПО между 2010 г. и 2021 г.,   една четвърт (15) са били в Обединеното кралство, повече от всяка друга страна. Реалният брой на делата е  много по-висок поради случаи, които не са регистрирани или са уредени извън съда.

The_UK_is_the_SLAPP_tourism_capital_of_Europe_-_2022-07-09_17.19.57

Някои държави имат повече дела, но високите разходи в Обединеното кралство води до бум на дела с трансграничен елемент, когато целта е да се защити репутацията на богати клиенти срещу високи такси,  пише Press Gazette.

Пореден законопроект за изискване за българска квота в ЗРТ – този път на ПП Възраждане

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Не просто има пореден законопроект (ЗИД ЗРТ) за въвеждане на изискване за българска квота – но и повече: с 10 от 12 присъстващи законопроектът е подкрепен на първо четене в Комисията по културата и медиите на НС в четвъртък, на 7 юли 2022 г. Двата гласа  “въздържал се” са на Антоанета Цонева (ДБ) и Христо Петров (ПП), ето и видеозапис.

Позицията на Христо Петров от едно предходно заседание goes viral. 

Законопроектът на Възраждане е приет за публикуване на сайта на НС в нарушение на чл.70, ал. 1 т.1  от парламентарния правилник във вид, който не позволява последващо редактиране на съдържанието. Няма да го препиша на ръка, това е сигурно.

Становищата:

Министерството на културата знае за какво става дума в контекста на правото на ЕС и е съвсем в целта този път.
БНТ няма възражения, доколкото проектът не противоречи на правото на ЕС – тук не става ясно “доколкото” дали е в смисъл “тъй като” или в смисъл “в случай, че”.
БНР подкрепя законопроекта, АБРО – не.
Аз съм изразявала многократно отрицателно мнение, например тук и тук, във връзка с  решението на КЗК срещу бг квота.

СЕМ: Кодекс за поведение за защита на децата

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

 Изтича срокът на общественото обсъждане на проекта на Кодекс за защита на децата.

На 8 юни 2022 Съветът за електронни медии откри обществено обсъждане на проект на Кодекс  за поведение относно мерките за оценка, означаване и ограничаване на достъпа до предавания, които са неблагоприятни или създават опасност от увреждане на физическото, психическото, нравственото и/или социалното развитие на децата (Кодекс за поведение).

Проектът е приет с Решение № РД-05-44/ 08.06.2022 г. и е изготвен съвместно с Асоциацията на българските радио- и телевизионни оператори (АБРО), Българската национална телевизия и Българското национално радио в изпълнение на изискванията на ЗРТ.
В 30-дневен срок, считано от датата на публикуване на съобщението на сайта на СЕМ, заинтересованите лица могат да представят писмени становища по приетия проект на адрес: гр. София, бул. Шипченски проход № 69 или на e-mail: office@cem.bg .

Проект на Кодекса

Решение № РД-05-44/08.06.2022 г. Кодекс

Труд и Блъсков осъдени за дискриминация под формата на тормоз по признак сексуална ориентация

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Който е поглеждал сайта Труд, знае за стила на публикациите там и  няма да се изненада от решението на съда в полза на засегнато от публикация лице.Медиите отразяват решението с акцент върху източника и пропагандната работа, която Труд върши.

Ето и историята:

Оригиналът на публикацията е на руската РИА Катюша. В материала, оформен като антизападна и прокремълска пропаганда, хомосексуалността е описана като болест, а хомосексуалните като опасни хора. Според публикацията те организирано са били внедрявани като „агенти“ във властта, медиите, училищата, здравеопазването. Тяхната цел, според оригиналния текст на РИА „Катюша“, е била да се извършва „агресивен натиск“ върху руската държава, а децата да се „склоняват към опасно поведение“, изяснява Свободна Европа. Няма съмнение, че с това републикуване Труд транслира дискриминационните тези на Кремъл.

На 22 ноември 2021 г. Комисията за защита от дискриминация установява  с Решение №801/2021 по отношение на Радослав Стоянов от гр. София, че публикуването на статия на 02.09.2019 г. в електронната страница във вестник „Труд”, собственост на „Труд Медия” ЕООД със заглавие „Педерастите в САЩ бият тревога” на адрес: htрs://trud.Ьg/педерастите-в-сащ-бият-тревога/ (архивирана на адрес: https: //vveb.aгchive .org/weЬ/20191021123804/https://trL1d.Ьg/педерастите-в-сащ-бият-тревога/) ответните страни „Труд Медия” ЕООД и Петьо Блъсков в качеството на управител и предствляващ „Труд Медия” ЕООД са допуснали извършването на дискриминация , представляаща нарушение под формата на тормоз по смисъла на §1, т.1 от ЗЗДискр. по признак „сексуална ориентация” и нарушение на чл.6 от ЗЗДискр.
Комисията налага на „Труд Медия” ЕООД на основание чл. 76 ал. l т. l от ЗЗДискр. принудителни административни мерки , като ПРЕДПИСВА на Петьо Блъсков в качеството на управител и представляващ „Труд Медия” ЕООД следното:
1 .разработването и въвеждането в „Труд Медия” ЕООД на методи и механизми за самоконтрол в медията по избор на ръководството й и правила за недопускане на дискриминация в работата на редакторите и журнаистите в медията, с която да бъдат запознати всички служители, към които са съотносими, с оглед недопускане на дискриминация;
2. докладване на Комисията за защита от дискриминация на резултатите от приложението на разработените методи и механизми за самоконтрол за недопускане на дискриминация;
3. премахване на съдържанието на статията от електронната страница на вестник ,,Труд”.
Комисията определя тридесетдневен срок от уведомяването за изпълнение на  задължителните предписания, след изтичане на който адресатът на предписанията  писмено да уведоми Комисията за защита от дискриминация за изпълнението им.

Решението е обжалвано. Статията все още е налична и на сайта на Труд.

С Решение № 4631/6 юли 2022 г. Административен съд – София град отхвърля жалбата на Петьо Блъсков и Труд Медия.

Мотиви:

В чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр. е въведена забраната на всяка пряка или непряка дискриминация по различни признаци, сред които и сексуална ориентация”. В чл. 5 от ЗЗД е предвидено, че тормозът на основа на признаците по чл. 4, ал. 1 се смята за дискриминация. Легална дефиниция на
понятието тормоз се съдържа в § 1, T. 1 от ДР на ЗЗД, според която това е всяко нежелано поведение на основата на признаците по чл. 4, ал. 1, изразено физически, словесно или по друг начин, което има за цел или резултат накърняване достойнството на лицето и създаване на враждебнапринизяваща, унизителна, обидна или застрашителна среда.
Настоящият състав СПОдеЛЯ изцяло изводите на КЗД, че посочената статия има откровено дискриминационно съдържание и представлява тормозп о смисъла н а § 1, T. 1 ЗЗД. Касае се за нежелано поведение н а издателя н а в. „Труд“, изразено словесно чрез публикация на статията Педерастите в САЩ бият тревога в електронното издание на вестника. В случая различната сексуална ориентация е представена по начин, обективращ признак по чл. 4, ал. 1 ЗЗД. Използваните квалификации внушават враждебност и  накърняват достойнството и честта на лицата с различна сексуална ориентация, създават враждебна  и обидна за тях среда.
Публикуваният материал съдържа епитети с утвърдена негативна семантика, унижаващи достойнството на нехетеросексуалните хора („педерастите“, „содомити“, перверзници“), а така също и крайно негативни и оскърбителни стереотипи, представящи сексуалната им ориентация като болест, а обществената им дейност за повишаване на равноправието им като
агресивен натиск, като подмолна и неправомерна дейност („изстреляха агентите си във властите и в медиите“, намърдват в училището и здравеопазването“, содомията е проникнала дори в педагогическите   университети“, ВОДИ страната към бездна и като дейност, опасна за децата“).
Тези внушения спрямО хораТа ’c различна сексуална ориентация неминуемо засягат достойнството им и създават враждебна, принизяваща и обидна среда. Публикуваният материал съдържа субективни и тенденциозни внушения и насажда унижение и подценяване на лицата по признак сексуална ориентация”.


Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 АПК, Административен съд Софияград, 27-ми състав
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата от ТРУД МЕДИА ЕООД, представлявано от Петьо Христов Блъсков, както и от Петьо Христов Блъсков, в качеството му на управител и представляващ ТРУД МЕДИА ЕООД, чрез пълномощник адв. Ива ИосифоваТакева, против решение N9 801 от 22.11.2021г., постановено по
преписка N9 856/2019г. no описа на Комисията за защита от дискриминация (КЗД).

 

 Решението на АС 2022

Решението подлежи на обжалване.
 

Шестият пакет санкции към прокремълски медии: за повече прозрачност при прилагането

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Шестият пакет от санкции на ЕС срещу Русия беше приет в началото на юни. С Регламент (ЕС) 2022/879, следващ Решение на Съвета на ЕС2022/ 884, са въведени допълнителни ограничителни мерки по отношение на три телевизионни програми, посочени изчерпателно в Приложение VI, допълващо Приложение  XV на Регламент (ЕС) 2014/833:  „В приложение XV към Регламент (ЕС) № 833/2014 се добавят следните образувания: „Rossiya RTR / RTR,  Planeta Rossiya 24 / Russia 24,  TV Centre International“. Рецитали 7-14 на Регламента се отнасят също до ограничителните мерки за  прокремълското пропагандно съдържание.

На второ място, с чл. 1 т. 1   към двете категории засегнати лица

  1. телевизии;
  2. посредници, които  разпространяват по какъвто и да е начин съдържание на телевизиите,

се  добавя и трета категория:

     3. производители или разпространители на реклама с всякакво съдържание на продукти или услуги, произведени или разпрстранени от лицата по Приложение XV (телевизиите): „В член 2е се добавя следният параграф: „3.   Забранява се рекламирането на продукти или услуги с всякакво съдържание, произведени или излъчени от юридическите лица, образуванията или органите, изброени в приложение XV, включително чрез предаване или разпространение чрез какъвто и да е способ, посочен в параграф 1.“

На трето място,  в нов член 5н, т.21, се въвежда отлагателно условие за прилагането на ограничителните мерки по отношение на лицата от Приложение VI:

 „Тази точка се прилага по отношение на едно или няколко образувания, посочени в Приложение VI към настоящия регламент, считано от 25 юни 2022 г. и при условие че Съветът, след като разгледа съответните случаи, вземе такова решение с акт за изпълнение.“

Съветът на ЕС вероятно е приел условието, за да удовлетвори желанието на някоя от държавите за допълнително проучване на целесъобразността на ограничителните мерки, но е дал три седмици срок.

И наистина, на 24 юни Съветът приема

РЕГЛАМЕНТ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ (ЕС) 2022/994 НА СЪВЕТА

от 24 юни 2022 година

за изпълнение на Регламент (ЕС) 2022/879 за изменение на Регламент (ЕС) № 833/2014 относно ограничителни мерки с оглед на действията на Русия, дестабилизиращи положението в Украйна

След като разгледа съответните случаи, Съветът стигна до заключението, че мерките, посочени в член 2е от Регламент (ЕС) № 833/2014, следва да се прилагат от 25 юни 2022 г. по отношение на всички образувания, посочени в приложение VI към Регламент (ЕС) 2022/879. Настоящото решение влиза в сила в деня след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

и съответното решение –

РЕШЕНИЕ (ОВППС) 2022/995 НА СЪВЕТА

от 24 юни 2022 година

относно ограничителни мерки с оглед на действията на Русия, дестабилизиращи положението в Украйна

Съгласно член 1, точка 14 от Решение (ОВППС) 2022/884 приложимостта на ограничителните мерки по отношение на една или няколко от посочените медии е предмет на допълнително решение на Съвета. След като разгледа съответните случаи, Съветът стигна до заключението, че ограничителните мерки, посочени в член 4ж от Решение 2014/512/ОВППС, следва да се прилагат от 25 юни 2022 г. по отношение на всички образувания, посочени в точка 4 от приложението към Решение (ОВППС) 2022/884.

Единственото, което се забелязва в България като реакция, е едно прессъобщение на сайта на СЕМ от 3 юни за Регламент (ЕС) 2022/879, в което се казва – приет е регламент, ако ви интересува, прочетете си го.

Но въпросите са кой да приложи – кои мерки( по 2е) – откога – докога? Регламенти не се транспонират, но се прилагат.

Относно влизането в сила: на 3 юни регламент 879 не е бил все още приложим, прилаган ли е?

Кой следи за рекламирането на услугите на медиите по Приложение  XV на Регламент (ЕС) 2014/833 – още повече, че те не са само телевизии?

Кой идентифицира посредниците?

И изобщо, може ли някаква видимост на прилагането на санкционните пакети?