В Обединеното кралство се обсъжда перспективата на финансирането на БиБиСи. Като част от това обсъждане се провеждат сравнителни анализи.
С оглед вълненията в България около модела на финанасиране на обществените медии и твърденията за таксите като най-добър модел интерес представлява тази Таблица на държавите в Европа, които са изоставили таксите като източник на финансиране ( списъкът не е пълен).
Таксите са заместени от три модела на финансиране:
трансфер от бюджета – Норвегия и Дания;
целеви подоходен данък – Финландия и Швеция;
данък на домакинство – независимо от дохода, броя членове и потреблението на услугата – Германия и Швейцария.
Това, което казвам, е, че теорията за таксата като “най – добър модел” и за “граждански контрол чрез таксата” е останала в историята, практиките вече са други.
EBU предлага държавите да се ръководят от принципи: финансирането да бъде
устойчиво и предсказуемо, да позволява планиране;
такова, че да дава независимост на медията;
честно и справедливо за потребителите и пазара;
прозрачно, позволяващо да се изпълнява изискването за отчетност на медията.
Разбира се, освен че познават особеностите на финансирането, в Обединеното кралство много добре познават аудиторията си и потребителските модели.
От сайта на EPRA, Европейска платформа на медийните регулатори:
Считано от 1 юли 2022 г. лицата, качващи видеоклипове, трябва да се регистрират и да спазват медийния закон в Нидерландия.
Инфлуенсъри в YouTube, Instagram и TikTok с повече от 500 000 последователи, които са публикували поне 25 видеоклипа през последните две години, ще бъдат първите, които ще попаднат под активния надзор на Commissariaat voor de Media (CvdM).
Целта на тези нови разпоредби е да накарат инфлуенсърите да осъзнаят задълженията си по отношение на своите зрители, и особено непълнолетните, и да ги предпазят от вредно съдържание, като предоставят повече прозрачност на качваното съдържание.
Основните правила са:
Бъдете ясни по отношение на рекламата (Инфлуенсърите са задължени да се присъединят към Stichting Reclame Code;
Съобразявайте се с правилата за защита на децата (NICAM);
Означете се – зрителите трябва да знаят кой сте.
За тези, които имат намерение да качват видеоклипове онлайн, регулаторът предлага на сайта си „Registration Check, Проверка за регистрация“ – за да знаят еднозначно дали попадат под това ново изискване за регистрация. Уебсайтът също така предоставя подробни обяснения за новите законови изисквания и CvdM възнамерява да организира специални обучения с качващите видеоклипове.
Все още инфлуенсърите не трябва да изпълняват всички изисквания, предвидени за медиите, но на по-късен етап CvdM ще разшири надзора до по-широки задължения, предвидени в Холандския закон за медиите (европейски квоти, достъпност, реч на омразата).
Европейският съд за правата на човека (ЕСПЧ) се е произнесъл по делото Симич срещу Босна и Херцеговина, Simić v. Bosnia and Herzegovina.
Фактите по делото
Адвокат в жалба срещу постановено решение припомня виц, известен и у нас, как студент се явява на изпит, пада му се да говори за Хирошима, 6 август 1945, казва броя на жертвите и професорът го прекъсва: “А сега ги назови поименно”. Това е вицът. “И първоинстанционният съд поиска от мене нещо подобно”, пише адвокатът в жалбата.
Апелативният съд глобява адвоката (около 510 EUR) за неуважение към съда. Адвокатът обжалва пред същия съд (в друг състав) и Конституционния съд на Босна и Херцеговина без резултат и подава жалба пред ЕСПЧ, позовавайки се на нарушение на чл. 10 от ЕКПЧ.
Съдът
ЕСПЧ прилага теста за пропорционалност. Съдът приема, че е налице намеса в правото на жалбоподателя, че такава намеса е предвидена от закона и преследва легитимна цел (защита на съдебната власт). Основният въпрос пред съда се свежда до това дали ограничението е „необходимо в едно демократично общество“, на последния етап от теста.
Решението е едно от най-кратките, но няколко момента заслужават да бъдат отбелязани.
ЕСПЧ обсъжда къде жалбоподателят е разказал този виц. Става дума за жалба, част от съдебно производство, т.е. „на форум, където правата на клиента естествено трябва да бъдат енергично защитавани“ ( Radobuljac срещу Хърватия § 62). Изявленията са част от жалбата и жалбоподателят не е критикувал съда или съдията на друга платформа като медиите например. Това е важно съображение, тъй като изявлението на адвоката не достига до широката общественост. Според ЕСПЧ „вътрешните съдилища, „при разглеждането на делото, не са придали достатъчно тежест на контекста, в който са направени забележките“.
Забележките не могат да „се тълкуват като безпричинни лични нападки с единственото намерение да се обиди съд или членове на съда“, тъй като техен предмет е начинът, по който съдът е приложил доказателствените правила към жалбата – въпреки че такъв език може да се характеризира като хаплив (caustic) или саркастичен, Morice срещу Франция § 139.
Правителството и Конституционният съд в своето решение твърдят, че „професионалното поведение на адвокатите трябва да бъде дискретно, честно и достойно“, така че „съдилищата да се ползват с обществено доверие“. Но това задължение трябва да се анализира заедно със стандарта на ЕСПЧ, че „за да имат членовете на обществото доверие в правораздаването, те трябва да имат доверие в способността на адвокатската професия да осигури ефективно представителство“.
Имайки предвид всичко казано по-горе, Съдът заключава, че националните съдилища не са предоставили уместни и достатъчни причини за намеса в правото на жалбоподателя и са нарушили приложимите стандарти на чл. 10 от ЕКПЧ. Следователно намесата не е била необходима в едно демократично общество. Съдът присъжда на жалбоподателя 510 евро за имуществени вреди, 4500 евро за неимуществени вреди и 2550 евро за съдебни разноски.
ЕСПЧ очевидно прави разлика между грубо и “с цел да обиди съда ” поведение – и критиката на съда чрез хумор, както се вижда от практиката на ЕСПЧ в сходни случаи. По делото Žugić v. Croatia съдът в решение (4:3) постановява, че думите на жалбоподателя предполагат, че съдията е невеж и некомпетентен, което представлява обида и неуважение към съда. Освен това Съдът приема, че жалбоподателят е можел да представи своите аргументи и без да използва неподходящ език.
Въпреки че казва, че съдилищата трябва да бъдат защитени от неоснователни атаки, Съдът също така заявява, че съдилищата „не са имунизирани срещу критика и контрол ( Skałka срещу Полша , §34 ). Следователно, въпреки че страните имат право да коментират правораздаването, за да защитят правата си, тяхната критика не трябва да надхвърля определени граници (Saday срещу Турция , §43 ).
По-специално трябва да се прави ясна разлика между критика и обида. Ако единственото намерение е да се обиди съда или членове на този съд, “подходяща санкция по принцип не би представлявала нарушение на член 10 от Конвенцията”.
ЕСПЧ се позовава на свои предишни дела (Saday срещу Турция), в което обвиняемият описва турската съдебна система като „мъчители в мантия“; (R. срещу Австрия), в което адвокат описва мнението на съдия като „нелепо“; и Малер срещу Германия, където защитник твърди, че прокурорът е изготвил обвинителния акт „в състояние на пълно опиянение“. При това “Нищо не подсказва, че жалбоподателят не би могъл да повдигне същността на своята критика, без да използва оспорвания език” ( A. v Finland).
Свободата на изразяване у нас има три правни рамки. Едната от тях е международната. Центърът за право и демокрация е публикувал обзор на източниците на международното право относно свободата на изразяване. Тезата на авторите е, че въпреки че са възприети различни правни традиции и разнообразни подходи за инкорпориране на международните норми в различните държави и независимо от начина, по който това се прави, международните стандарти могат да играят значима роля в спорове относно правата на човека и свободата на изразяване, в частност.
След предоставяне на преглед на източниците на приложимите норми на международното право, публикацията предоставя и преглед как различните юрисдикции прилагат международните норми, като същевременно предлагат практически съвети за вземане на решение как и кога съдилища и регулатори могат да се позоват на тези норми.
Гледай ме дълго…
Да запомниш всяка извивка
Всяка капка и блясък
Да се разтвориш в светлина
Дарил ме е създателя
С твърдост на метална отливка
Родена
Сред огнения плясък
Съживена
С целувката на слънце и вода
Не мога да докосна лицето ти
Освен с капките, от вятъра понесени
Не мога да те хвана за ръка
Но ще ме носиш с тебе – като песен
И спомен за любов и красота…
Законът обединява и актуализира основните разпоредби, съдържащи се в различни федерални закони, в рамките на един законодателен акт, в съответствие с който ще се формира статутът на чуждестранен агент.
Законът предвижда, че всяко руско или чуждестранно юридическо лице, независимо от неговата организационна и правна форма, друго сдружение на лица или физическо лице, независимо от неговото гражданство, може да бъде признато за чуждестранен агент, ако тези лица получават чуждестранна подкрепа или са под чуждестранно влияние.
В същото време „с цел повишаване на информираността на гражданите и длъжностните лица“ се предвижда поддържането на регистър с информация за чуждестранните агенти.
Законът въвежда забрани за чуждестранни агенти. Те няма да могат да получават държавно финансиране при осъществяването на творчески дейности.
Няма да имат право да преподават в държавни и общински образователни организации, както и да извършва образователна дейност по отношение на непълнолетни.
Образователни дейности за непълнолетни не могат да се извършват от организации, признати за чуждестранни агенти.
Чуждестранни агенти да нямат право да управляват значими обекти на критичната информационна инфраструктура и да извършват дейности по осигуряване на сигурността на значими обекти на критичната информационна инфраструктура.
Чуждестранен агент няма право да участва в обществените поръчки за стоки, строителство, услуги за задоволяване на държавни и общински нужди. Освен това се предвижда, че чуждестранните агенти подлежат на ограничения и забрани, предвидени от Данъчния кодекс на Руската федерация, включително тези, свързани с прилагането на опростената система за данъчно облагане.
Чуждестранен агент няма право да участва като вещо лице в извършването на държавна екологична експертиза, в организирането и провеждането на обществена екологична експертиза, гласи законът.
Чужди агенти няма да могат да произвеждат информационни продукти за непълнолетни, чужд агент няма право да бъде организатор на публична проява, сочи законът.
Чуждестранните агенти също подлежат на ограничения, свързани с инвестирането в стопански субекти, които са от стратегическо значение за осигуряване на отбраната на страната и сигурността на държавата.
В същото време законът включва в списъка на субектите, които не могат да бъдат признати за чуждестранни агенти, сдруженията на работодателите и търговско-промишлените камари.
Според закона лицата, свързани с чуждестранни агенти, ще бъдат включени в отделен регистър.
Законът пояснява кое се счита за свързано с чуждестранен агент физическо лице: за такова се признава физическо лице, което е член на органите на юридическо лице – чуждестранен агент или е негов учредител, член, участник, управител или служител.
Свързано с чужд агент е и лице, което извършва политическа дейност и получава средства или имущество от чуждестранни агенти, включително чрез посредници, за осъществяване на политическа дейност.
Посочено е, че за лицата, свързани с чуждестранни агенти, не се прилагат изискванията и ограниченията, установени за чуждестранни агенти, но упълномощеният орган ще поддържа единен регистър на лицата, свързани с чуждестранни агенти.
При определянето на чуждестранни агенти за чуждестранни източници могат да бъдат признати не само чужди държави, публични органи на чужди държави, международна чуждестранна организация, чужди граждани, лица без гражданство, но и „чуждестранни структури без създадено юридическо лице“.
Граждани на Руската федерация и руски юридически лица, получаващи средства или друго имущество от горепосочените източници, както и лица под влиянието на горепосочените източници, също могат да бъдат признати за чуждестранни източници.
Политическата дейност не включва дейност в областта на науката, културата, изкуството, защитата на човешкия живот, семейството, традиционните семейни ценности, майчинството, бащинството и детството, “ако съответната дейност не противоречи на националните интереси” на Руската федерация, основите на обществения ред и закон на Руската федерация, други ценности, защитени от Конституцията на Руската федерация.
Чуждестранните агенти ще са длъжни да докладват за наличието на такъв статут на своите служители, държавни органи, както и да етикетират материалите, които произвеждат.
За да бъде изключена от регистъра, НПО трябва или да спре да получава средства от чуждестранни източници, или да спре политическа дейност, или и двете условия трябва да бъдат изпълнени едновременно, обясни пред Василий Пискарьов, ръководител на комисия по сигурността на Държавната дума. “Към днешна дата шест медии и 144 неправителствени организации, признати преди това за чуждестранни агенти у нас, вече са изключени от регистрите на Министерството на правосъдието. Виждаме, че този процес ще бъде обърнат”, казва Пискарев пред репортери.
Законът трябва да влезе в сила от 1 декември 2022 г.
.
Путин е подписал и закон за създаване на информационна база данни с екстремистки материали.
Документът предвижда създаването на държавна информационна система – база данни с екстремистки материали за “осигуряване на оперативно-издирвателни дейности и следствени действия, извършвани като част от противодействието на екстремистката дейност и организиране на превантивни мерки, насочени към нейното предотвратяване”.
Поддръжката на информационната система е поверена на Министерството на правосъдието на Руската федерация, което ще определи и реда за използване на базата данни.
Законът предвижда, че информационните материали, признати за екстремистки със съдебно решение, се изпращат на Министерството на правосъдието на Руската федерация.
Неслучайно пиша подробно за тези закони. Вълната срещу иноагентите ще стигне до България, ако няма достатъчно институционална и гражданска реакция. Като се тръгне от забрани на т.нар. непазарно финансиране на медиите, може да се стигне до разлепване на снимки на агенти по стените, както в Русия се случва.
Публикувани са резултатите от проучване на Евробарометър в държавите от ЕС за потреблението и достъпа до новини, доверието в източниците и отношението към дезинформацията.
72% от анкетираните заявяват, че неотдавна са прочели, видели или чули нещо за Европейския съюз, а 57% — за Европейския парламент
Телевизията доминира като основен източник на новини (75%). Това важи особено за по-възрастните хора
Като цяло обществените телевизии и радиостанции се смятат за най-надеждния източник на новини в ЕС (49%), следвани от печата (39%) и частните телевизионни канали и радиостанции (27%)
Медиите играят важна роля за информирането на европейските граждани относно работата на Европейския съюз и неговите институции.
Публикуваното днес специално проучване на Евробарометър хвърля задълбочен поглед върху медийните навици, доверието в различните медийни източници, както и отношението към дезинформацията.
Информираност и запомняне на медийна информация
Гражданите се интересуват най-много от националните политически теми (посочени от 50% от респондентите). По-малък е интересът към европейските и международните въпроси (46%), както и към местните новини (47%).
72% от респондентите си спомнят, че неотдавна са чели, видели или чували нещо за Европейския съюз, било то в пресата, по интернет, по телевизията или по радиото.
57% неотдавна са чели, видели или чули нещо за Европейския парламент.
Запомнянето на новините за ЕС варира между 57% във Франция и 90% в Румъния. Запомнянето на новините относно ЕП се движи между 39% във Франция и 85% в Малта.
Медийни навици
С дял от 75% телевизията доминира като основен източник на новини, особено за гражданите над 55 години. Следващи в класацията – доста отдалечени от медийния лидер, са онлайн новинарските платформи (43%), радиото (39%) и социалните медийни платформи и блогове (26%). Печатът е на пето място, като един от всеки петима респонденти (21%) определя вестниците и списанията като основен източник на новини. По-младите респонденти са много по-склонни да използват социални медийни платформи и блогове за достъп до новини (46% от 15—24-годишните спрямо 15% от хората над 55 години).
Въпреки че традиционните източници на новини — особено телевизията — са важни, 88% от анкетираните получават поне някои онлайн новини чрез смартфон, компютър или лаптоп. 43% от респондентите използват уебсайта на източника на новини (например уебсайт на вестник) за достъп до новини онлайн, а 31% четат статии или публикации, които се появяват в техните онлайн социални мрежи. Достъпът до новинарски публикации чрез социалните мрежи е още по-важен за младите хора (43% от лицата на възраст 15—24 години спрямо 24% от респондентите над 55 години).
Плащането за новинарско съдържание онлайн все още е по-скоро изключение, тъй като 70% от хората, които имат достъп до новини онлайн, биха използвали само безплатно новинарско съдържание или новинарски услуги онлайн.
Медийни източници, които се ползват с най-голямо доверие
Гражданите се доверяват на традиционните електронни и печатни медии, включително на тяхното онлайн присъствие, повече отколкото на онлайн новинарските платформи и каналите на социалните медии. Независимо дали става дума за техния „основен канал“ или за онлайн версиите им, 49% от респондентите очакват обществените телевизии и радиостанции да представят достоверни новини, следвани от печата, посочен от 39% от анкетираните. От своя страна частните телевизии и радиостанции са отбелязани като надежден медиен източник от 27%. Полша се откроява като единствената страна, в която частните телевизии и радиостанции са най-надеждният източник на новини. Още по-радикално е отношението към традиционните новинарски източници като цяло на респондентите в Унгария, където за най-достоверен източник се смятат „хора и приятелски групи, следвани в социалните медии“.
Значението на доверието също излиза на преден план, когато анкетираните трябва да посочат какво би ги накарало да отворят новинарска статия онлайн. Докато 54% са мотивирани от това дали заглавието ги интересува, за 37% е важно да имат доверие на новинарския канал, публикуващ новинарската статия.
Изложеност на дезинформация и фалшиви новини
Над една четвърт от анкетираните (28%) смятат, че през последните седем дни много често или често са били изложени на дезинформация и фалшиви новини. Респондентите в България като цяло са най-склонни да отговарят, че често са били изложени на дезинформация и фалшиви новини през последните седем дни – 55% от тях смятат, че това им се случва „много често“ или „често“. Най-малко склонни да твърдят това са респондентите в Нидерландия – едва 3% смятат, че „много често“ се сблъскват с дезинформация, а за 9% това се случва „често“.
По-голямата част от респондентите се чувстват уверени, че могат да разпознаят дезинформацията и фалшивите новини: 12% се чувстват „много уверени“, а 52% — „до известна степен уверени“. Нивото на увереност при разграничаването между истински и фалшиви новини намалява с възрастта и се увеличава с образователното равнище.
През март 2021 г. Meta прие Политика за правата на човека, в която се ангажира да докладва ежегодно за това как компанията се справя с влиянието си върху правата на човека, включително действията, които Мета предприема в тази насока.
През седмицата беше публикуван първият доклад на Мета за периода от 1 януари 2020 г. до 31 декември 2021 г.
Мета се ръководи от разбирането, че “хората имат граждански, социални, културни, политически и икономически права. Освен основните човешки права като достъп до храна, чиста вода, подслон и здраве, има и права на личен живот, свобода на изразяване, равенство и свобода от дискриминация. Всички човешки права са взаимозависими. Например правото на личен живот е предпоставка за упражняване на свободата на изразяване онлайн. Правата на човека са неотменими и неделими.” Мета прилага Facebook Community Standards, InstagramCommunity Guidelines, WhatsApp Termsof Service, Responsible Supply ChainProgram, Facebook’s Privacy Principles, Law Enforcement Guidelines, Data Policy,Responsible AI , Diversity andInclusion Principles.
Докладът започва с препратка към Всеобщата декларация за прата на човека на ООН.
По-важното от прессъобщението на ЕК за годишния доклад за върховенството на правото 2022:
Европейската комисия публикува третия годишен доклад относно върховенството на правото. Докладът се публикува в контекста на руското нашествие в Украйна, което допълнително подчерта значението на отстояването на демократичните ценности, правата на човека и върховенството на закона.
Докладът включва преглед на тенденциите в ЕС като цяло и 27 глави по държави, в които се разглеждат промените във всяка държава членка от юли 2021 г. насам. В тазгодишния доклад за първи път се съдържат конкретни препоръки, отправени към всяка една от държавите членки, както бе обявено от председателя Фон дер Лайен в нейната реч за състоянието на Съюза от 2021 г. Препоръките имат за цел да насърчат държавите членки да продължат текущите или планираните реформи и да им помогнат да определят в кои области са необходими подобрения.
Както при предишните негови издания, в настоящия доклад се разглеждат развитията в четири ключови за върховенството на закона области: правосъдните системи, уредбата за борба с корупцията, свободата и плурализма на медиите и други институционални въпроси, свързани с принципите на взаимозависимост и взаимоограничаване. Докладът показва, че реформите в областта на върховенството на правото продължават в редица държави членки с цел справяне с предизвикателствата, установени в предходните два доклада. Същевременно в някои държави членки продължават да съществуват системни опасения.
В препоръките за България се припомнят поетите в рамките на националния план за възстановяване и устойчивост ангажименти във връзка с някои аспекти на правосъдната система и рамката за борба с корупцията и оставащите ангажименти по Механизма за сътрудничество и проверка.
На България се препоръчва да:
• осигури своевременни редовни конкурси за повишаване, за да се избегне дългосрочното командироване на съдии за заемане на свободни длъжности, като се вземат предвид европейските стандарти за командироване на съдии;
• постигне напредък по законодателните изменения, насочени към подобряване на функционирането на Инспектората към Висшия съдебен съвет и избягване на риска от политическо влияние, по-специално чрез включване на съдебните органи в подбора на неговите членове;
• предприеме стъпки за адаптиране на състава на Висшия съдебен съвет, като вземе предвид европейските стандарти за съдебните съвети;
• продължи да прилага мерки за подобряване на почтеността в конкретни сектори на публичната администрация, включително мерки, насочени към полицията и съдебната система;
• гарантира, че институционалните реформи на Комисията за борба с корупцията и специализираните съдебни органи водят до подобряване на ефективността на разследванията и до стабилни резултати при наказателното преследване и окончателни съдебни решения по дела за корупция по високите етажи на властта;
• подобри прозрачността при разпределянето на държавните средства за реклама, по-специално по отношение на държавната реклама, договорена чрез посредници, като например медийни агенции.
