САЩ: Защитата на символичното слово – на изпитание

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Първата поправка на Конституцията на САЩ защитава словото в най-широк обхват, включително действия, които изразяват каузи или идеи – т.нар. символично слово. Примерите за символично слово в съдебната практика са много: от изгарянето на повиквателни за войната във Виетнам до танци в кръчма, с които се нарушава обществения ред. И всеки знае за решението на ВС на САЩ Тексас срещу Джонсън, 491 САЩ 397, 408-10 (1989), взето с 5 на 4 гласа, където съдията Скалия дава петия глас с мотива, че Първата поправка гарантира правото да се изразява презрение към правителството, Конгреса, Върховния съд, дори към знамето. “Ако зависеше от мен, ако бях крал — казва той, — щях да взема тези мърляви, брадати, обути в сандали идиоти, които горят знамето, и щях да ги вкарам в затвора. Но Първата поправка не позволява това.”

Решението се приема противоречиво, но на негова основа се анулират закони за оскверняване на флага в 48 щата, съобщава тогава The Washington Post. Конгресът приема закон, криминализиращ оскверняването на знамето, но Върховният съд го обявява за противоконституционен.

На снимката: Грегъри Джонсън, спечелил Тексас срещу Джонсън през 1989 г. През лятото на 1984 г. на Националния конгрес на Републиканската партия в Далас Грегъри Джонсън изгори американско знаме, за да протестира срещу политиката на президента Роналд Рейгън. Jenna Schoenefeld for The New York Times

Сега президентът Тръмп има друг възглед за символичното слово. Вчера той е издал изпълнителен акт, в който се казва, че посегателството срещу националното знаме е уникално обидно и провокативно и представлява израз на презрение, враждебност и насилие срещу нацията – което впрочем не е отричано и досега, но според ВС Първата поправка е приложима в този случай.

Президентът се е произнесъл, че администрацията ще действа, за да възстанови уважението и светостта на американското знаме и да преследва онези, които подбуждат към насилие или по друг начин нарушават нашите закони, като същевременно оскверняват този символ на нашата страна, в най-пълна степен, допустима под каквато и да е налична власт.

За целта Главният прокурор ще приоритизира прилагането във възможно най-голяма степен на наказателните и гражданските закони на нашата нация относно посегателствата срещу American Flag, които нарушават приложимите закони и в съответствие с Първата поправка. Това може да включва, но не се ограничава до престъпления, свързани с насилие; престъпления от омраза, незаконна дискриминация срещу американски граждани или други нарушения на гражданските права на американците; престъпления срещу собствеността и мира, както и конспирации. Ще се забраняват, прекратяват или отменят визи, разрешения за пребиваване, процедури за натурализация и др. при констатиране, че чужди граждани са се занимавали с посегателствата срещу American Flag.

Първата поправка остава приложима, но възниква въпросът за пределите й. Наблюдатели предвиждат, че съдебни дела именно за пределите на Първата поправка е вероятно да достигнат до Върховния съд, където консервативната гарнитура да преразгледа Тексас срещу Джонсън.

WP напомня, че в първия си мандат Тръмп подкрепи идеята за конституционна поправка, която да забрани оскверняването на знамето – но предложението не се осъществи. През 2016 г. той заяви в социалните мрежи, че изгарянето на знамето трябва да бъде наказано с една година затвор – изявление, което той повтори и вчера, въпреки че изпълнителната заповед не посочва никакво наказание за оскверняване на знамето.

В информационен лист, придружаващ изпълнителната заповед, Белият дом свързва демонстрации в Лос Анджелис срещу федералните имиграционни акции с изгаряне на знамето.

Факт е обаче, че в знак на протест срещу изпълнителната заповед на Тръмп мъж е подпалил американското знаме на улицата пред Белия дом веднага след подписването на заповедта.

В България посегателствата срещу флага, химна, герба са криминализирани и не се приемат като защитено слово.

Position Regarding the “Chat Control” EU Regulation Proposal

от Божидар Божанов
лиценз CC BY

Interest in a very sensitive digital topic has been gaining momentum in recent weeks – the so-called “chat control” – a draft EU regulation under which every message we send, even through encrypted applications, would be scanned for material containing child sexual abuse (the so-called CSAM).

I will make a retrospective and explain the technical problems, but before that I must state that the political party I represent holds the position that invasive measures against private correspondence, which create conditions for mass surveillance, must not be implemented. Therefore, the proposal – both in its original form and in the version seen by the Danish presidency – is unacceptable.

Even without the provisions concerning encrypted applications, the regulation makes serious steps toward improving the effectiveness of combating the spread of CSAM. Thus, at the upcoming Council of the EU meeting in the fall, the hot issue will be precisely encrypted applications – on the rest there is rather consensus, since it is indisputable that more serious and effective counteraction against such crimes is needed. Therefore, the remaining provisions of the regulation should be supported.

Initially, this proposal included the possibility of sending images centrally to a European body for scanning. This was met with strong disapproval, since in practice it eliminates end-to-end encryption – if every message containing a photo or a link is sent somewhere, encryption is effectively nullified.

Therefore, under a previous Council presidency, there was a working proposal to limit this measure only to already known content (CSAM) and for scanning to be carried out only on the device, before encryption, without sending anything anywhere. At first glance, this sounded more reasonable, as it moved the proposal away from mass surveillance. It even seemed, at first glance, that artificial intelligence could be applied directly on the device. At the time, I made such an assumption, with the caveat that careful analysis was needed.

But once such careful analysis is done, it becomes clear that this approach is both dangerous and not particularly useful for achieving the goal. I will list a few details:

  1. Organized crime groups involved in the distribution of CSAM would simply start using their own applications, which, thanks to another EU regulation (the DMA), they would be able to install on their phones without complying with the new requirements. In other words, the protection of ordinary people’s private correspondence would be weakened and risks of mass surveillance and abuse would be created, while criminal groups would bypass it.

  2. At present, there is no technology capable of implementing the Danish presidency’s and the Commission’s vision in a workable way. Algorithms for so-called perceptual hashing (or fuzzy hashing) were not designed to withstand malicious modifications – with small visual effects or transformations of images, they will go undetected. Likewise, both these algorithms and AI models that would work on end devices produce false positives, which risks flooding law enforcement with entirely legal photos. For such a technology to be introduced by regulation, it must meet all these (and other) challenges – we cannot allow proprietary, experimental technologies to become part of legal frameworks, especially when fundamental constitutional rights are at stake.

  3. The technology, if one day a sufficiently good one is developed, must be open source, and if it uses AI – the model must also be open, with a very clear and transparent process for auditing the training data. The perceptual hashing algorithm should be resistant to malicious image alterations, because otherwise it’s pointless to even try to impose such techniques. Furthermore, the central database must be subject to very strict procedures for submission and verification of content, because otherwise a member state with a low level of rule of law could submit other content, including political content, that it wishes to monitor or censor. Last summer’s example in Bulgaria with the takedown of the satirical website New Beginning (the party of the strongest local local oligarch) is just an indication of how such abuse could happen. Apart from the initial takedown, the website also appeared on lists by cybersecurity companies as “adult content” and was blocked in networks where software by those companies was installed.

These are only part of the arguments why the proposal is ill-conceived. A much longer debate on the issue is needed, as well as many more academic studies researching and developing technological readiness for such approaches. The good news is that many countries are still hesitant, among them Germany, and thus there is no majority in the Council, while the mandate of the European Parliament is against this type of invasive changes.

When there is legitimate criticism of the EU, it is that such types of regulation are possible. But the answer to this criticism is that member states evidently value guarantees for personal freedom, and that within a serious debate across the entire European Union, Orwellian measures can be stopped and working solutions can be found instead of well-sounding but nonfunctional technological regulations.

The post Position Regarding the “Chat Control” EU Regulation Proposal appeared first on Bozho's tech blog.

Позиция относно европейския регламент за т.нар. „чат контрол“

от Божидар Божанов
лиценз CC BY

Интересът към една много чувствителна дигитална тема набира скорост в последните седмици – т.нар. „чат контрол“ – проект на регламент на ЕС, с който всяко съобщение, което изпращаме, дори с криптирани приложения, ще бъде сканирано за материали, съдържащи сексуална експлоатация на деца (т.нар. CSAM).

Ще направя дълга ретроспекция и обяснение на техническите проблеми, но преди това трябва да заявя, че позицията и на позицията и на Да, България, и на колегите в коалиция е, че не трябва да бъдат реализирани инвазивни мерки спрямо личната кореспондеция, които създават предпоставки за масовото ѝ следене, и съответно предложението и в оригиналния му вид, и във вида, в който датското председателство го вижда, е неприемливо.

Дори без текстовете за криптираните приложение, регламентът прави сериозни крачки към повишаване на ефективността на борбата с разпространението на CSAM, така че в предстоящо заседание на Съвета на ЕС през есента, горещият въпрос ще бъде именно криптираните приложения – по останалото по-скоро има консенсус, защото е безспорно, че трябва по-сериозно и ефективно противодействие на такива престъпления. Затова останалите текстове в регламента трябва да бъдат подкрепени.

Първоначално това предложение включваше възможност за изпращане на снимките централно към европейско звено за тяхното сканиране. Това беше посрещнато с бурно неодобрение, тъй като на практика елиминира криптирането от край до край – ако всяко съобщение, съдържащо снимка или линк бъде изпращано някъде, това на практика елиминира криптирането.

Затова при предходно председателство на Съвета на ЕС имаше работно предложение за ограничаване на тази мярка само до вече известно съдържание (CSAM) и сканирането на да се извършва само на устройството, преди криптиране, без да се изпраща никъде. Това на пръв поглед звучеше по-разумно, защото отдалечаваше предложението от масовото следене. Дори, на пръв поглед, изглеждаше, че може да се приложи и изкуствен интелект на самото устройство. Тогава направих такова допускане, с уговорката за внимателен анализ.

Само че, когато човек направи такъв внимателен анализ, става ясно, че и това е едновременно и опасно, и не особено полезно за постигане на целта. Ще изредя няколко детайла:

1. Организираните престъпни групи, които се занимават с разпространение на CSAM, просто ще започнат да използват свои приложения, които, благодарение на друг регламент на ЕС (DMA) ще могат да заредят в телефоните си, без те да отговарят на новите изисквания. Т.е. защитата на личната кореспонденция на обикновените хора ще бъде отслабена и ще бъдат създадени рискове за масово наблюдение и злоупотреби, а престъпните групи ще го заобикалят.

2. В момента няма технология, с която по работещ начин да се реализира желанието на датското председателство и на ЕК – алгоритмните за т.нар. perceptual hashing не са правени с цел защита от злонамерени модификации, т.е. с малко визуални ефекти и трансформации на снимките, те ще останат неразпознати. Също така, както тези алгоритми, така и моделите за изкуствен интелект, които биха работили на крайните устройства, дават фалшиво-позитивни резултати, което рискува наводняване на правоохранителните органи с напълно законни снимки. За да може да бъде въведена регулаторно такава технология, тя трябва да отговаря на всички тези (и други) предизвикателства – нямаме право затворени, експериментални технологии да бъдат част от нормативната уредба, още повече, когато се засягат основни конституционни права.

3. Технологията (ако евентуално някой ден бъде създадена достатъчно добра такава) трябва да е с отворен код, а ако ползва AI – да е с отворен модел и много ясен и прозрачен процес за одит на данните за трениране. Също така, централната база данни трябва да е обект на много строги процедури за подаване и проверка на съдържание, защото в противен случай държава членка с ниско ниво на върховенство на правото може да подава и друго съдържание, вкл. политическо такова, което иска да следи и цензурира. Примерът от миналото лято със свалянето на сатиричния сайт на „Ново начало“ е само индикация за това как може да се злоупотребява. Припомням, че тогава сайтът се появи в списъци на компании за киберсигурност като „съдържание за възрастни“ и беше блокирано в мрежи, където софтуер на тези компании беше инсталиран – тогава това вероятно беше направено от частни подизпълнители на Пеевски, но разлика в подхода няма.

Това са само част от аргументите защо предложението е недообмислено. Нужен е много по-дълъг дебат по темата и много повече научни статии, изследващи и развиващи технологичната готовност за такива подходи. Добрата новина е, че много държави все още се колебаят, а сред тях е Германия, и съответно няма мнозинство в Съвета, а мандатът на Европейския парламент е срещу такъв тип инвазивни промени.

Когато има легитимна критика към ЕС, тя е, че такъв тип регулации са възможни. Но отговорът на тази критика е, че явно държавите-членки държат на гаранциите за лична свобода и че в сериозен дебат в рамките на целия Европейски съюз могат да бъдат спирани оруеловските мерки и да бъдат намирани работещи решения вместо добре звучащи, но неработещи технологични регулации.

Материалът Позиция относно европейския регламент за т.нар. „чат контрол“ е публикуван за пръв път на БЛОГодаря.

Динко, неговите камиони и една спяща държавна машина две години по-късно

от Боян Юруков
лиценз CC BY-SA

Преди две години – на 26 юли 2023-та в 14 часа на магистрала Тракия се обръща камион пълен със скрап. По чудо няма пострадали други коли. Бързо се разбира, че камионът е на Господин Вълев Вълев по-известен като Динко. В първите 24 часа след случая медиите основно тикаха микрофони пред лицето му и чакаха някоя институция да каже нещо. Тъй като никой не се зае, аз изрових всичко налично от публични източници и обобщих нарушенията във Facebook. Отне ми 20 мин. на телефона. След това ги описах подробно в статия, която беше прекопирана и цитирана от доста медии. Оказа се, че не само катастрофиралия, но и много от камионите му нямат технически преглед, гражданска и/или са пътували без винетка, което обикновено е сигнал за по-сериозни нарушения.

17 часа след поста ми във Facebook и два часа след статията в блога Министерството на транспорта и съобщенията излезе с новина, че започват проверка на фирмите на Динко и тази, към която е регистриран камиона. Последваха реакции и информация, че ще му отнемат лиценза заради множество нарушения.

В следващите две години не се чу нищо повече за случая. Динко излезе няколко пъти в медиите за други неща, но не стана ясно нито какво се случва с проверката, нито дали има наистина последствия. С оглед на постоянно изникващите проблеми по пътя, криенето на данни за жертвите, споровете кой какво следва да контролира, проверява и отговаря, популистки недомислени изказвания след поредния инцидент и неспиращите призивите за реални действия реших да проверя къде е лицето Вълев и какво се случва с бизнеса му. Търся отговори на въпросите какво са правили институциите, взели ли са мерки, тези мерки имали ли са ефект и дали поведението на лицето се е променило.

Мисля, че знаете отговора, но нека действаме поред.

Камионите на Динко

В статии от 2023-та се говори, че Вълев има 12 камиона към фирмата си „Бозав“ ЕООД. Обърналият се камион с номер A1256HH е на „Логтранс БГ“ ЕООД. към днешна дата виждаме 10 камиона с данни, че на фирмата на Вълев и още 6, които най-малкото използва, а вероятно също са негова собственост. Така стават 16 камиона с различни конфигурации.

9 от тях виждаме в разрешителни за извършване на пътна помощ актуално към настоящия момент още два се намират в разрешителното от 2022. От първите 9 само 3 са с актуален технически преглед. Един от другите 6 му изтече техническия преглед вчера, а други три не са с ГТП от поне три месеца. Въпреки това, Вълев продължава да им плаща гражданска отговорност и присъстват в регистъра за извършване на пътна помощ.

Два от камионите извършващи пътна дейност заедно с още 7 се намират в регистрациите на „Бозав“ ЕООД за превоз на отпадъци от РИОСВ Стара Загора за цялата страна. Беше получил такова три месеца преди инцидента, след което около седем месеца нямаше разрешение. Издали са му обаче ново през февруари 2024-та. В него се споменават шест камиона, включително катастрофиралия през 2023-та – A1256HH. Към онзи момент той няма нито гражданска отговорност, нито ГТП. Това не пречи да бъде включен във всички разрешения след това – през май и октомври 2024-та и последно януари 2025-та. Други камиони се сменят в тези разрешения, но последното от началото на тази година е интересно, защото от 7 камиона споменати в него, три са без валиден технически преглед и продължават да са независимо, че им се плаща гражданска.

Фирмата на Вълев има и разрешения за третиране на отпадъци. Обновяват му го месец преди инцидента през 2023-та. Въпреки заявките на институциите, че ще му отнемат лицензите за нарушения, получава ново само два месеца след катастрофата – на 20-ти септември 2023-та. Следващото е издадено на 15-ти януари 2024-та. Тук интересното е, че на 25-ти април излиза решение на РИОСВ Стара Загора за отнемане на издаденото през януари и от тогава няма издадено следващо.

Може да ги пренася обаче да пренася отпадъци из цялата страна, макар към днешна дата да е законно да го прави само с два от седемте в разрешението му. Останалите, аналогично на катастрофиралия през 2023-та камион, нямат сведения да са технически изправни.

Пътните такси на Динко

Доколкото задълженията към хазната да не влияят пряко на пътните инциденти, сведения са за отношението на човек и бизнес към закона и ефектът на някакви наложени санкции. В статията ми преди две години писах, че откривам над 11 хиляди лева натрупани глоби към тол агенцията от 2021-ва насам. Към днешна дата тази сума надхвърля 24 хиляди лева. Повечето от натрупаните от тогава са по магистралата за Бургас при Ветрен от камион Y4443AH през септември 2024-та.

Горе виждате обновена карта къде са глобявани 13 камиона използвани от Вълев. В червено са 17-те глоби от 2023-та насам. В тъмно червено е мястото с най-много глоби – 13. В зелено е обновен списък от тези преди инцидента преди две години с други негови камиони, които открих.

Ще се фокусирам върху конкретен случай. Споменатият по-горе камион Y4443AH има наложена санкция за каране без маршрутна карта или валидна тол декларация на 24-ти октомври 2024-та. Глобата е 540 лв., които според сайта на тол агенцията не са платени. Притеснителното обаче е, че техническият преглед на този камион е изтекъл пет дни по-рано – на 19-ти октомври. Глобата е сведение, че се е движил по магистралата незаконно подобно на катасофиралия камион през 2023-та. Нещо повече – вероятно е превозвал пак по същия начин отпадъци, тъй като е включен в разрешителното за това три седмици по-рано – на 3-ти октомври.

Делата на Динко

Открих 34 дела, в които фирмата на Вълев е страна. В 24 от тях той обжалва решения на институции или е страна. 16 от делата са заведени след инцидента през 2023-та.

6 от тях се отнасят до негово заведение в с. Прилеп, Сингуляре. Четири от тях са нарушения в трудовото законодателство – работа без договор или неизплащане на двойна заплата през празниците. Две са за изхвърляне на отпадни води от заведението, включително незаконно изграждане на канал за целта към близката река. В едно документите към едно от делата в Районен съд Карнобат се споменава и незаконно строителство на помещение за хазарт към заведението. Не може да знаем дали е имало слот машини или друг хазарт, но фирмата на Вълев, която е собственик на земята и заведението, не е в никой от регистрите за хазартна дейност.

Останалите 10 дела са заведени от Вълев като обжалва актове. Някои от края на 2023-та са за безопасност на труда и трудовото законодателство. Има няколко за нарушения на ЗУО – липсваща ограда, обезопасяване, незаконни площадки и горене на кабели. Всъщност от последните са и потвърдени най-големите глоби – общо 24 хиляди лв.

5 от делата падат в съда – например за незаконна пътна връзка. Според съда е бил глобен вече през 2019-та за това и в новия акт от края на 2023-та не е упоменато дали пътят е бил направен отново или просто не са го накарали да махне стария. Други актове падат, защото според съда в тях се говори за множество различни нарушения, за които трябвало да се съставят отделни актове. При някои обжалвания намаляват глобите.

Общо след делата заведени от Вълев между октомври 2023 и януари 2025-та са потвърдени глоби за 30000 лв. Осъден е да плати адвокатски разходи за 1270 лв., но и различни институции са осъдени да му платят 6780 лв. по хонорари. Така нето за над година трябва да плати на държавата около 24490 лв. Толкова дължи и в глоби за липса на тол такси и винетки. Не знаем дали е имал и други актове или с тези дела се изчерпва всичко около него.

Институциите и Динко

Докато горе ставаше дума за съдебните дела, има обществена информация и за държанието на Вълев. Преди само три седмици излезе запис за опасно неправилно изпреварване с джипа му, при което за малко да смаже моторист. Цената на пикапа е сериозна и дава да се разбере колко смехотворни са глобите, които му се налагат за постоянни нарушения на трудовото и екологичното законодателство, както и безопасността на труда и движението по пътищата. За същия номер, впрочем има глоби за липса на винетка през 2021 и 2022-ра.

През 2024-та пък излезе информация, че го разследват за участие в престъпна група за изнудвания. Не стана ясно дали е имало резултат от това обвинение или и това разследване е потънало или оставено на трупчета за удобен момент, например при следващ инцидент подобен на онзи през 2023-та. Скоро след инцидента през 2023-та, впрочем, го бяха арестували за агресия спрямо просещ човек. Не стана ясно дали е бил съден или дори глобен – само, че излиза срещу гаранция.

Макар да нямаме информация за всички проверки и актове към бизнеса и личността на Вълев, от заведените дела и описаните факти в протоколи и решения е видно, че институциите са се активизирали сериозно след инцидента. Част от тези актове падат, тъй като не са оформени правилно, санкциите са били прекалени или нарушенията са били отколешни. Забелязва се обаче един вид кампанийно стоварване на регулаторния чук върху Динко.

Какво от това?

От останалата публична информация обаче виждаме, че това не му е повлияло по никакъв начин. Надали има изненадани, но в крайна сметка това е идеята на глобите и проверките. Не помага фактът, че изглежда проверки преди инцидента, както и година след него явно няма. Нарушения като незаконно строителство, горене на отпадъци и проблеми с безопасността и трудовите правоотношения са масови и отколешни и това изглежда не е изключение за бизнеса на Вълев. Достатъчно е да се сниши за известно време и да продължава по старо му. Поне до следващия обърнат тир и навярно размазана жертва по пътя.

Направих си труда да извлека цялата тази информация не за да говоря за една банално патологична личност, а за изводите, които може да си направим за институциите ни и как реагираме на тази патология, нарушения и откровени престъпления. След като прахта улегне, катастрофата се разчисти, дъжда измие кръвта, следват няколко проверки – бланкетни по думите на един съдия, няколко акта, няколко дела, няколко шумни заглавия, няколко нескопосани обвинения връщани на прокурорите години наред за фрапантни грешки и забравяме до следващия път.

Това стана с Динко и оная катастрофа. Това продължава да прави той до ден днешен като лакмус за институциите ни. Това се случва с парашутите, катастрофите, болниците ни, корупцията, обществените поръчки и прочие. Това с тира му беше просто по-очевидно. Всичко това е неизбежен ефект от скритото кадруване в регулаторите, прокуратурата и съдебната система, овладяването им до превръщане в бухалка, а не нещо, което помага на хората. Затова Пеевски и Борисов не искаха конкурси за шефове на регулаторите, спирането на командироването на прокурори и промени във ВСС. Затова беше блокиран одита и създаване на публична, проследима и истински случайно разпределение на делата. Затова Сарафов е все още главен прокурор, а Кошлуков е в БНТ.

Защото не е важно дали регулаторът пише неграмотен акт, прокурорът – нескопосано и често противозаконно обвинение и съдията – решение противоречащо на европейски закони, конституция и десетилетия практика. Важното им е тези да се пишат при команда когато някой трябва да се удари. Това се случва масово в местната власт из страната. Случва се отдавна в бизнеси особено в малките населени места. Затова хора като Динко просъществува и се държи така – защото той е наш проблем и утре той или поредния като него ще убие нашите деца. Овладените регулатори и прокуратура са заети са обслужват други.

The post Динко, неговите камиони и една спяща държавна машина две години по-късно first appeared on Блогът на Юруков.

Надзорен съвет на Meta: решения по повод изображения на голи тела

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Надзорният съвет (OSB) е разгледал четири свързани случая, свързани с изображения, които са премахнати поради политиката за голота и сексуална активност. И в четирите случая решенията се основават на правилото, забраняващо „видими женски зърна“. Два случая са отнесени до Съвета от Meta, след като позволява съдържанието да остане онлайн въпреки нарушенията на правилата, докато другите два са по доклади на потребители, чието съдържание е било премахнато.

Първият случай се отнася до публикация в Instagram от юли 2024 г., показваща две жени от общността на Химба в Намибия. На снимките жените са в традиционни дрехи с голи гърди, като постът е изтрит автоматично и модератор е потвърдил това решение след обжалването на потребителя.

Вторият случай включва кратко видео, публикувано в Instagram през юли 2024 г., показващо мъж от Химба и жени от Химба на заден план, носещи традиционно облекло. Публикацията е премахната автоматично, решението е потвърдено от модератор.

В третия случай официалният профил в Instagram на бразилска политическа партия публикува изображение през март 2023 г. на г жени от яноки яноми. По доклад на потребител рецензент премахва поста по политиката за голота. Решението е обжалвано и отменено, публикацията е възстановена, но Meta сезира Надзорния съвет.

Четвъртият случай включва пост във Facebook от май 2023 г. на германски вестник, показващ чернокожа жена с голи гърди, която държи дете, заедно със статия, обсъждаща родителските перспективи в село на маите. Постът е съобщен и след преглед е оставен онлайн, въпреки че технически нарушава правилата, доколкото има възможност за гъвкавост при прилагането на политиките с оглед смисъла и ценностите зад политиката, когато стриктното придържане към правилото може да доведе до ненужно ограничение.

Съветът взема предвид и последните промени, направени в политиката на компанията. На 14 май 2025 г., промените поясняват, че в случаи като мастектомия или съдържание, свързано с рак, и изображения, свързани с глад, геноцид или военни престъпления, съдържанието може да бъде показано с възрастови ограничения или с етикети за чувствителен характер на изображенията.

Потребителите твърдят, че изображенията са културно значими и образователни, като целта е да се повиши осведомеността за традициите на хората в Химба. Една от обжалванията подчертава, че политиката за голота не трябва да се прилага за съдържание, изобразяващо местни практики, като твърди, че възстановяването на поста е важно за насърчаване на културното разбирателство.

Съветът приема, че голотата сред жените в Химба в Северна Намибия е културно вградена и несексуална. Голотата, заедно със символични бижута и украшения на тялото, са част от духовната идентичност. По същия начин хората от Яномами, живеещи в тропическите гори на Амазонка в Бразилия и Венецуела, смятат голотата за част от техния естествен и духовен мироглед, без присъщо сексуално значение. Маите нямат културни или духовни традиции, включващи голота.

По-нататък Съветът прилага теста за пропорционалност, прилаган и от ЕСПЧ по чл.10.2 ЕКПЧ.

Легитимна цел

Бордът приема, че Политиката за добросъдържателност и сексуална активност за възрастни преследва легитимни цели, включително защитата на неприкосновеността на личния живот.

Необходимост и пропорционалност

OSB приема, че премахването на двата поста в Химба не е било необходимо или пропорционално. Както е отбелязано от Борда, в случаите с Химба културната голота е несексуална. Публикациите не са унизителни или експлоататорски, а отстраняването им е непропорционална намеса в правото на достъп до културно значимо съдържание. За разлика от това мнозинството счита, че по делото Maya/Karo отстраняването е подходящо поради погрешно представяне на културните традиции.

Съветът подчертава, че коренните общности трябва да могат да споделят съдържание, изобразяващо културни практики – включително голота – такава голота по своята същност не е сексуална. Следователно OSB призова Meta да отрази това в своята политика.

Съветът препоръчва Meta публично да включи изключение в своята политика, за да позволи изображения на местни жени с голи гърди в културно приетия, несексуален контекст.

Препоръчано е и партньорството с организации, ръководени от коренното население, чрез програмата Trusted Partners.

Решението
Прессъобщение

Неразбиране и лобизъм срещу глобите за висока средната скорост

от Боян Юруков
лиценз CC BY-SA

Тия дни излезе становище за следенето на средната скорост, което ми се стори толкова абсурдно, че веднага реших, че е излязло от Диана Русинова. Това е същата, която дежури в медиите с фалшива жилетка и още по-измислени тези, но известна с това, че стои зад „експертно“ становище проправил пътя за онзи 215 метров небостъргач в София. Не, в случая става дума за друга организация нямаща общо с официалните институции, която настоява, че системата за следене на средна скорост била пред провал, защото тол камерите не били направени за тази цел. Повтарят и една отколешна теза, че трябвало да се сертифицират камерите, за да можело да следят така движението.

Твърдението беше публикувано от БТА и цитирано от Сега, БНР, Дарик News и много други. Зад института стои Богдан Милчев. Той е бивш шеф на МВР София и е отстранен от поста преди 12 години от тогавашния министър Йовчев от кабинета на Орешарски за несправяне с многото жертви по пътя. Същият Милчев отново преди два дни настоява, че „война по пътищата няма“, а през април възхвалява Пеевски като спасение за безопасността по пътищата. Критикува участието на Русинова в медии и покани от институции, но видимо нивото на компетентност, популизъм и търговия с медийно влияние и експертизи е на същото ниво.

По-важно тук е твърдението за преброителните камерите и следенето на средната скорост. То нито е негово, нито е ново, нито е вярно. Всъщност, както виждаме доста често в последните седмици, поемат се нашумели теми, извъртат се в нещо сензационно и несвързано и се яхват къде за политически, къде за бизнес цели.

Нека го обясня просто, така че дори Русинова и Милчев да го разберат.

Представете си, че си правите селфи разклона на Ветрен при Бургас и го пускате в инста и фейса, защото без content накъде сме. След точно два часа си правите ново селфи на влизане в София и пускате веднага във фейса, защото бързате за поредното дежурене по студията. Всичко шест.

Проблемът е, че имаме две точки, където се знае кога сте били, защото цялата ви работа е да сте пред камерите и соцалките. А разстоянието между тези две точки е грубо 356 км. При нормално каране това ще отнеме поне три часа, но да приемем, че няма ремонти, хранилките на ГЕРБ и ДПС не са крали от дебелината на пътя, та е качествен и няма натоварване и други граничения. Та да кажем, че карате неотклонно със 140 км/ч както е разрешено. Тогава ви трябват точно 2 часа и 32 минути. Минали сте го обаче по-бързо – средно с около 178 км/ч. Браво, юнаци! Има ли значение какъв модел е телефона ви, колата и прочие? Има значение единствено да е ясно в колко часа сте били на дадено място.

Преброителните камерите имат една единствена функция и са сертифицирани отдавна за нея. Те записват номер на кола, която е минала в даден час на дадено място. Това е. Всъщност, записват и доста други параметри, но това е най-важното в случая. Това значи, че въпросните камери си вършат работата и технически данните им могат да се използват за административни процедури и актове за разлика от споделянето в социалките или снимки от лични телефони, тъй като системата е в тол агенцията и е сетрифицирана.

Следенето дали някой има винетка (или тол такса за камионите), гражданска и технически прегледи съответно автоматичното им глобяване е въпрос единствено на използване на тези нормативно издържани данни като се установи, че превозно средство е било на пътя в даден ден при наличието или липсата на друго обстоятелства. С малко повече работа по снимките може да се приложи същото за камините за боклук, дървесен материал и опасни материали , карането в сервизната лента, карането на тирове в забранени части на деня (шум, жега, натоварено движение) и прочие.

Аналогично, по примера горе, тези данни могат да се използват да се установи, че една кола е изминала определено разстояние непонятно бързо. Технически това винаги е било възможно. Оправданието до преди няколко години беше липсата на нормативна уредба да го позволи на КАТ. Всъщност, още преди две години беше готово технически да се следи средната скорост. Тогава именно МВР блокира усилията с аналогични на горните непонятни изисквания за някакво сертифициране. Освен, че пилеят публични ресурси, липсва и обяснение кое налага това технически или нормативно извън желанието на самата полиция да протака тази мярка.

Нещо повече, от самото начало на тол агенцията и преброителните камери, МВР винаги е могла да следи за средна скорост с малко усилия. Има всички данни за всеки минавал някога през дадено място. Това включва както коли на службите и НСО, така и колите на всички, които четем всяка седмица, че са размазали някого на пътя. Да, тези данни не включват камерите от градовете и не включват цялата пътна мрежа, но това е най-вече заради нежелание на МВР. Това означава, че ако е искала, МВР е можела винаги да контролира средна скорост, ако не за глоби, то поне за оценка на риска и маркиране на редовно нарушаващи скоростта номера.

Всичко това следва да ви говори за огромно нежелание и лобиране да се спре тази мярка, както и да се следят системните нарушители. При това идва именно от институции и говорещи глави с редовни заявки в посока намаляване на жертвите по пътищата. Макар сега законът да предвижда следене само на 50 участъка, дори със сегашните камери е възможно много повече, а с добавянето на още, включително общинските, ще може да се покрият и градовете.

Не мислих да се занимавам с темата за следенето на средната скорост и глобите за превишаването ѝ. Питаха ме дори дали няма да правя карта на отсечките. Не писах до сега и не направих карта не защото липсваше разбиране по темата, а защото ми се стори, че именно това неразбиране може би ще подтикне хората все пак да спазват ограниченията.

Наистина, в последните две седмици прекосих България и се виждаше именно това – почти липсваха мигащите, пресвяткащите и натискащите се да карат със 180 докато изпреварваш колона от тирове, например. Едно пътуване е, възможно да е краткотрайно или да съм имал късмет. Вие забелязвате ли разлика?

The post Неразбиране и лобизъм срещу глобите за висока средната скорост first appeared on Блогът на Юруков.

САЩ: медийните концентрации като възможност да се контролира политическия разказ

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Телевизиите в Америка са единни в стремежа си да убият малкото останали граници в уредбата на концентрациите – това е темата на сайта Free press. Приоритет на Националната асоциация на радио- и телевизионните оператори е премахването на наложения от Конгреса лимит за телевизиите, които един конгломерат може да притежава. В момента лимитът е 39 процента от общонационалната аудитория.

Най-големите телевизионни оператори са толкова уверени, че праговете ще бъдат премахнати, че вече са започнали да предлагат сливания, които са незаконни според съществуващото законодателство, това е новината.

Готви се сливане на Nexstar и Tegna, два от четирите най-големи телевизионни оператора. “Всяко сливане е възможност за Тръмп и неговата FCC да влияят върху медийните компании, които се нуждаят от регулаторно одобрение. Това ще има огромни последици за бъдещето на медиите, за предизборното отразяване – и за възможността Тръмп да контролира политическия разказ и да се задържи на власт.”

Nexstar вече се грижи Fox-like послания да достигат нейните 160+ станции и разпространява антидемократичните заплахи на Тръмп. Компанията дори използва ефира, за да прокара дневния ред на корпоративната политика и принуждава своите станции да излъчват призиви в подкрепа на медийните концентрации.

FCC е започнала процедура за отмяна на праговете, макар че има проблем: това е правомощие на Конгреса. “Но както досега демонстрира председателят Кар, FCC няма да позволи дребни неща като закона или дори Първата поправка да пречат на нейните партийни и идеологически цели”.

Както Free Press подробно описва в становище от 93-страници до FCC, заплахата от Big Tech не е аргумент, концентрациите се отразяват зле на конкуренцията. Концентрациите са против интереса на местните общности. Но големите телевизии виждат местните новини само като средство за политическа реклама и разпространение на дясна пропаганда.

“Председателят Кар даде да се разбере, че продължаващото съществуване на всяка компания, лицензирана от FCC, сега ще зависи от редакционните решения на тази компания, които се привеждат в съответствие с желанията на Белия дом. […] Медийната консолидация и одобрение на сделките са начин президентът Тръмп да консолидира още повече диктаторската си власт чрез тестове за лоялност”. Хари Джесъл, журналист зад сайта TV Newscheck, предупреждава колегите си да се пазят от рекета на Тръмп и Кар: Оставени без контрол, големите медии заплашват да превърнат обществения ефир в пропагандна ръка на режима на Тръмп, която може да свали и без това нестабилната ни демокрация.

След това подробно описание на тенденцията към дерегулиране в САЩ с помощта на превзетия регулатор можем да обърнем поглед към медийните концентрации в България и да видим какво се случи с първоначално издадените лицензии, с първоначално регистрираните кабелни мрежи, с местните малки медийни компании. И защо големите български медии толкова колебливо допринасят за ежедневното утвърждаване на демокрацията.

Държавен департамент на САЩ: Доклад за състоянието на правата на човека -България, 2024

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

На 12 август 2025 г. Държавният департамент на САЩ публикува ежегодните доклади за състоянието на правата на човека. Традиционно САЩ застават зад правата на човека по света и докладите им са основана на документи картина за състоянието на защитата им.

Тази година има “рационализиране” на докладите. Промените имат за цел да приведат докладите в съответствие с настоящата политика на САЩ и “наскоро издадени изпълнителни заповеди”.

Докладът за България 2024

В частта за медийната свобода и медийния плурализъм има множество препратки към други доклади. Тезата е, че през годината в България няма съществени промени в положението с човешките права.

Корпоративен и политически натиск, неефективна и корумпирана съдебна система и непрозрачно управление на ресурсите, предназначени да подкрепят медиите, сериозно увреждат медийния плурализъм.

В доклада на Европейската комисия за върховенството на закона от 24 юли се отбелязва, че въпреки стъпките, предприети от правителството за защита на журналистите от случаите на SLAPP, журналистите продължават да се сблъскват с онлайн тормоз, заплахи и съдебни дела от публични институции и политически участници. Посочени са имената на Наталия Славчева във връзка с делото срещу нея за изнасяне на информация за АЕЦ Козлодуй, и на Йоан Запрянов от Капитал за публикациите за Величие.

Според мониторинга за медиен плурализъм МРМ,   публикуван през юни, редакционната независимост е “значително компрометирана от търговски и политически влияния” и липсва регулаторни гаранции срещу произволни уволнения.

Фрийдъм хаус съобщава, че медийният сектор остава плуралистичен, но зависимостта на много от изданията от държавното финансиране чрез реклама ги притиска да работят с благоприятен за правителството материал. Фрийдъм хаус съобщава също, че непрозрачната частна медийна собственост поражда опасения за неправомерно бизнес и политическо влияние върху редакционното съдържание.

Така е.

Как се пише: обратнопропорционален, обратно пропорционален или обратно-пропорционален?

от Павлина Върбанова
лиценз CC BY-NC-ND
Правилно е да се пише слято – обратнопропорционален, също и обратнопропорционална, обратнопропорционално, обратнопропорционални.   Близко до ума е, че желанието да свършиш дадена работа, е обратнопропорционално на количеството ѝ. Законът на Бойл – Мариот гласи, че при постоянна температура обемът и налягането на идеален газ са обратнопропорционални. Слято се пишат сложните прилагателни имена, в които първата част […]

Louisiana v Roblox за неподходящо съдържание

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Специализираните сайтове информират, че прокурорът на Луизиана Лиз Мърил води дело от името на щата Луизиана срещу собственика на платформата Roblox, в момента със 111 милиона потребители. Въпреки че има изискване те да бъдат над 13 години, 20 на сто са под 9 години, по оценка на експерти.

Според медийните заглавия платформата е благоприятна среда за сексуални хищници и перфектно място за педофили. По-конкретно неподходящото съдържание е насилие, реч на омразата, сексуално съдържание и препращане към друга неподходяща онлайн среда.

Липсата на проверка на възрастта и предупреждения за опасността, свързана със сексуалното съдържание, са изброени в съдебното дело като ключови липсващи елементи, които биха могли да защитят децата.

“Поради липсата на протоколи за безопасност на Roblox, той застрашава безопасността на децата. Roblox е препълнен с вредно съдържание и заплахи, защото дава приоритет на приходите и печалбите пред безопасността на децата”, казва Лиз Мърил. За да придобият различни предмети децата пренебрегват сигурността.

Компанията е базирана в Сан Матео, Калифорния. Законите на Калифорния, предназначени да защитят децата онлайн, не се оказват ефективни.

От тази гледна точка в България не е по-различно: имайте предвид, ако децата ви са в Roblox.