Шест неща, които трябва да знаете за войната на Путин в Украйна

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

Екипът на Центъра Shorenstein в Харвард е събрал някои факти, за да помогне на журналистите и потребителите на новини при интерпретирането на събитията, които се развиват в Украйна.

Войната не започва през 2022 г. Военното нападение на Русия срещу Украйна започва през 2014 г. с насилственото анексиране на Кримския полуостров и окупацията на източните райони на Донецк и Луганск в отговор на протестите в цялата страна срещу руското влияние. Днешната инвазия е ескалация на този 8-годишен конфликт, който вече отне над 14 000 живота.
Руският президент Владимир Путин използва дезинформацията като оръжие. Той фалшифицира историята, като твърди, че Украйна винаги е била част от Русия, което включва отричане на държавността на Украйна, както и погрешно тълкуване на историческите й отношения с Русия, руския език и СССР.
Украйна получава независимост след края на Съветския съюз (СССР) през 1991 г. Въпреки това Украйна съществува като отделна идентичност и народ от стотици години. Националната история на Украйна е сложна, с корени, които датират от 9-ти век, но аргументът на Путин, че Украйна е създадена от Русия, е, както казва New York Times , „погрешно тълкуване на историята“.
Въпреки че Украйна е партньор на Организацията на Северноатлантическия договор (НАТО), тя не е член на НАТО. Разпоредбата за колективна отбрана на НАТО (член 5 от Вашингтонския договор), която гласи, че „атака срещу един съюзник се счита за атака срещу всички съюзници“ не се прилага за Украйна.
Владимир Путин е настоящият президент на Русия, позиция, която заема от 2012 г. Путин е бил или президент, или министър-председател на Русия от 1999 г. Преди политическата си кариера Путин е работил 16 години като офицер от разузнаването на КГБ. Владимир Зеленски е настоящият президент на Украйна, заемащ длъжността от 2019 г. след избори, които печели с убедителна победа.
Украйна няма ядрено оръжие. Страната е зона без ядрени оръжия/ денуклеаризирана след споразумение за сигурност от 1994 г., известно като Будапещенски меморандум, който срещу това гарантира сигурността на Украйна от Русия, Съединените щати и Обединеното кралство. Русия е нарушила споразумението два пъти, първо през 2014 г. с анексирането на Крим и отново през февруари 2022 г.

+1 Списъкът на Центъра Shorenstein може да бъде продължен, ето още само един факт от последните дни. След началото на военните действия през 2022 г., на 28 февруари, Украйна подава молба за членство в ЕС. Представители на институциите на ЕС заявяват, че според тях Украйна изпълнява Копенхагенските критерии.

Tips for navigating social media during war in Ukraine

Ето и полезни разсъждения от Оксфорд как да се отразява историята на Украйна.

И още от опита на The Guardian

Как се пише: девесил, девисил, дивесил или дивисил?

от Павлина Върбанова

лиценз CC BY-NC-ND

Правилно е да се пише девесил. Девесилът е обичайна подправка за рибена чорба и агнешко печено. Добавете към ястието нарязан на ситно девесил и смлян черен пипер.

Как се пише: григориански или грегориански?

от Павлина Върбанова

лиценз CC BY-NC-ND

Двете форми са дублетни и могат да се употребяват в книжовната реч – григориански/грегориански, също и григорианска/грегорианска, григорианско/грегорианско. До 2012 г. правилна беше само формата григориански. През 1916 г. в България е въведен григорианският/грегорианският календар. Григорианските/Грегорианските песнопения са едногласни и се изпълняват без музикален съпровод.

22 години без проф. Тончо Жечев

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

Да си спомним за проф. Тончо Жечев на днешната дата.

Макар хората да свързват проф. Жечев с история и теория на литературата, той беше юрист и известно време член на медийния регулатор в отговорното време на първоначалното издаване на лицензии. Имаше важна роля по въпроса за ценностите, на които трябва да отговаря медийното съдържание.

САЩ: засягане на доброто име на публични фигури, Palin v New York Times

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

В съдебната практика на САЩ решението по делото New York Times Co. v. Sullivan (1964) е между знаковите дела на Върховния съд на САЩ. То е постановено в спор между Ню Йорк Таймс и Съливан, полицейски началник, който се почувствал засегнат от изданието. Съдът в Алабама се произнася в полза на Съливан. Несъществени фактически неточности в реклама, призоваваща за подкрепа на д-р Мартин Лутър Кинг и нарастващото движение за граждански права, довеждат до огромна за времето санкция за Ню Йорк Таймс.

ВС на САЩ защитава публикацията по въпроси от обществен интерес: „когато статия е публикувана и разпространявана сред избирателите с единствената цел да даде това, което обвиняемият смята, че е вярна информация относно кандидат за публична длъжност и с цел да се даде възможност на тези избиратели да гласуват по-интелигентно, и цялата работа е извършена добросъвестно и без злонамереност, той има право на защита, въпреки че основните въпроси, съдържащи се в статията, могат да бъдат фактически неверни и унизителни за ищеца; и в такъв случай тежестта на доказване е на ищеца“. New York Times Co. v. Sullivan, 376 U.S. 254 (1964)

Воследствие действието на стандарта за държавни служители се разширява и обхваща първо всички публични фигури Curtis Publishing Co. v. Butts, 388 U. S. 130 (1967), а след това – и лица, които не са публични фигури, но участват във важни дебати от обществен интерес. Gertz v Robert Welch Inc., 418 US 323 (1974).

В последните години започва обратен процес – атака срещу стандарта от решението Съливан, като в този дух се изказват двама от съдиите от Върховния съд на САЩ – Томас и Горсуч.

Новото:

Новото е, че Сара Пейлин води дело срещу Ню Йорк Таймс, което според медиите можеше да спечели на първа инстанция само ако съдът не приложи стандарта Съливан. Преди седмица съдът се произнесе – Сара Пейлин губи – засега. Ако обаче след апелативната инстанция делото успее да стигне до ВС – или по повод Coral Ridge Ministries Media, Inc. v. Southern Poverty Law Center – или при други дела занапред – не е изключено стандартът Съливан да бъде подложен на преразглеждане.

Стандартът Съливан и отговорната журналистика според Съда за правата на човека са предмет на моя предстояща статия, която не дочака решението по делото Palin v. New York Times и е предадена за рецензиране.

Ирландия може да стане първата страна в ЕС с анти-SLAPP закон

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

Ирландия ревизира своето законодателство срещу клеветата.

Не разширява основанията, нито повишава санкциите.

А предвижда анти-SLAPP клаузи, според публикация в правен блог.

SLAPP се разглеждат като предназначени да цензурират, заглушават или сплашват критиците, като ги натоварват с умишлено високи разходи за правна защита. SLAPP заплашват свободата на изразяване, свободата на медиите и демокрацията.

Анти-SLAPP механизмът би позволил на лице да подаде молба до съда за прекратяване на производството за клевета. SLAPP – „Стратегическо дело срещу обществено участие“ – се определя като необосновано или силно преувеличено действие, което често се предприема от големи компании или по-влиятелни лица срещу по-слаби страни. По-слабите страни може да са се включили в критика или дебати по въпрос от обществен интерес, неудобни за засегнатото лице.

Така Ирландия може да стане първата европейска страна със законодателство, позволяващо отхвърлянето на искове за клевета, които се предприемат само за възпиране на дискусията от обществен интерес и разследващата журналистика.

Тереза Рибейро, ОССЕ: Журналистите трябва да могат да пишат по въпроси от обществен интерес

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

Представителят на ОССЕ по въпросите на свободата на медиите Тереза Рибейро изразява загриженост в отговор на Suisse Secrets – разкритията на консорциум от разследващи журналисти от цял свят.

„Фактът, че нито един журналист от Швейцария не е участвал в тези разследвания, показва, че ограничителните закони могат да имат отрицателно въздействие върху свободата на медиите в дадена страна. Възможността журналисти, които публикуват банкова информация в обществен интерес, да бъдат обвинени, подкопава способността им да вършат работата си свободно и без страх от съдебно преследване“, каза тя. Според член 47 от Федералния закон за банките всеки, който разкрие банкова тайна на друго лице, се наказва с лишаване от свобода до три години или глоба.

Според международното право журналистите имат право да пишат по въпроси от обществен интерес. ОССЕ признава значението на разследващата журналистика в Решението на Съвета на министрите относно безопасността на журналистите от 2018 г., в което се казва, че способността на медиите да разследват и да публикуват резултатите от своите разследвания, включително в интернет, без страхът от репресии, играе важна роля в нашите общества.

Рибейро изразява надежда, че правителството на Швейцария ще изпълни тези ангажименти и ще измени закона.

Проект за мобилна електронна идентификация

от Божидар Божанов

лиценз CC BY

Електронната идентификация е ключът към електронното управление. Без нея, използването на електронни услуги е ограничено и трудно. Именно затова, паралелно с устройствената работа (законови изменения и устройствени правилници), в Министерство на електронното управление подготвихме техническа спецификация за мобилна електронна идентификация и я качихме за обществено обсъждане.

Не е практика за технически спецификации да се търси широко обществено обсъждане, но тъй като тази система е много важна, смятам, че е редно да дадем пример за прозрачност от първия ден. Още при номинирането ми за министър на електронното управление дадох това обещание и ще направя каквото е необходимо този екип продължава да дава този пример. Разчитам на професионалистите във всички области да дадат своята експертна и конструктивна обратна връзка и препоръки. Тази прозрачност ще продължи и на етапа на изпълнение (вкл. с изискването за отворен код на разработката).

Резултатът от проекта ще бъде мобилно приложение (за Android и iOS), с което да се идентифицираме за ползването на всички електронни услуги, т.е. държавата да знае кой стои отсреща, когато ползва услугите. До момента това се извършва с електронен подпис, с ПИК, с ПИН и др. Тези средства няма да отпаднат веднага, но малко по малко ще бъдат замествани с електронната идентификация.

След първоначалната регистрация, от гледна точка на потребителя, процесът ще бъде следния:

отваря портал за електронни услуги
избира „вход с eID“ и потвърждава с мобилния си телефон (или друго мобилно устройство)
подава заявления за услуги, които са с предварително попълнени данни (тъй като системата вече знае кой стои отсреща)
подписване на заявлението чрез повторно потвърждение с мобилния телефон

Проектът предвижда първа фаза за проекетиране, тъй като трябва да бъдат взети специфични технологични решения. Например дали потвърждението с телефона да стане с т.нар. push-нотификация или чрез сканиране на QR код от екрана (съответно с deep link, в случай, че потребителят използва мобилния телефон и за заявяване на услугата, вместо компютър). Трябва да бъде избран и методът за подписване, като целта е криптографските ключове да се разделят на няколко части, като една се съхранява в мобилния телефон, а друга – на сървъра (така че да се минимизират рискове от изтичане от едното от двете места).

Първоначалната регистрация е много важна за да може максимален брой хора да използват приложението. Затова предвиждаме първоначална регистрация по следните начини:

Квалифициран електронен подпис, в т.ч. облачен КЕП (чрез системата за електронна автентикация)
ПИК на НАП (отново през еАвт)
ПИК на НОИ (отново през еАвт)
международен паспорт, който разполага с чип, благодарение на който може да бъде идентифицирано лицето (чипът може да бъде прочетен с мобилен телефон)
снимане на лична карта

Към тези методи могат да бъдат добавени два компонента за повишаване на сигурността:

Отговор на въпроси, които държавата има, но не са публично достъпна информация (напр. във връзка с имена на роднини или данни за предходни постоянни адреси)
Т.нар. liveness detection, т.е. проверка чрез камерата на телефона дали отсреща действително стои лицето, което твърди, че стои (без да може да се използва негова снимка, за да „излъже“ системата). Това е стандартна практика в много приложения за онлайн идентификация

Всеки един от изброените механизми ще има съответното ниво на осигуреност („средно“ или „високо“), което ще дава достъп до различни услуги. Напр. само със сканирана лична карта (плюс отговори на въпроси/liveness detection), лицата няма да имат достъп до чувствителни данни, като здравното си досие. За да преминат от ниво на осигуреност „средно“ към „високо“ се предвижда опция за еднократно посещение на администрация или пощенски клон. Но дори с ниво „средно“ ще могат да се използват всички масови услуги. В бъдеще, когато чип се появи и в личната карта, той ще може да бъде използван за първоначална регистрация и то с ниво на осигуреност „високо“.

Ако човек няма мобилно устройство, той едва ли би ползвал електронни услуги. Има изключения от това твърдение, но те са твърде малко. В други държави се допуска идентификация с SMS код, но нивото на сигурност при този метод не е задоволително и преценихме, че няма нужда от такъв риск.

Докато се изгражда системата (в следващите няколко месеца), ще подготвим и нормативни изменения, за да може да функционира системата в съответствие със закона.

Освен самото приложение, в рамките на проекта ще бъдат пилотно надградени и системите на НАП, НОИ, МВР, както и портала за електронни услуги на Министерството на електронното управление, така че да има богат избор от услуги, които да бъдат използвани с новото средство за идентификация и подписване (подписването формално ще бъде чрез т.нар. „усъвършенстван електронен подпис“, което е допустимо за заявяване на услуги съгласно действащия Закон за електронното управление).

Смятам, че правилно се фокусирахме върху подготовката на този проект, за да можем да го стартираме в рамките на първите 100 дни от управлението.

Материалът Проект за мобилна електронна идентификация е публикуван за пръв път на БЛОГодаря.

Комисия по културата и медиите: колективното управление на права

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

Заседание от 17 февруари 2022

1. Разглеждане и гласуване на Годишна програма за участието на Република България в процеса на вземане на решения на Европейския съюз през 2022 г., № 47-202-00-6, внесен от Министерски съвет на 03.02.2022 г.

2. Предизвикателства пред колективното управление на права, законодателни дефицити, перспективи и решения за създаване на устойчива творческа среда.

3. Разни.

Предстои внасяне на национална транспозиция на директива 2019/790 и директива 2019/789, срокът е 7 юни 2021 г. с 24-месечен срок за въвеждане.

Реакцията на депутатите по въпроса за националната транспозиция:

Ива Митева, ИТН:

Не искам да питам защо двугодишен период не е бил достатъчен.
Не искам да питам дали адвокатска кантора пише тези законопроекти и за каква сума.
Ако законопроектът ще е само хармонизационен, малко несериозно е всеки месец да отваряме закона на парче. Преди внасянето на проекта да се види какво още може да включи. Да не се изправим пред необходимостта ние, народните представители, да внасяме паралелни закони. Ние ще го направим, достатъчно чакахме МК, същото е за БНТ и БНР. Ако трябва, ще го направим. В точка Разни сме набелязали такива законопроекти.

МК: Закъснението има и обективна причина, ЕК предостави информация с голямо закъснение. Добре е хармонизационният закон да се движи, съгласуван е без забележки.

Председателят: Така изглежда, ще се приеме хармонизационният закон, ние ще го гласуваме и след това в комисията ще се работи по друг проект и вие ще трябва да го изпълнявате, да не се лъжем.

Изглежда много вероятно да стане точно така.

Председателят на парламентарната комисия по културата и медиите пред БНР, Неделя 150

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

В радиото и телевизията за всеки един текст може да се проследи или до автора или редактора и да има ясна отговорност. В сайтовете не е така, печатните и онлайн изданията, ад бъде ясен авторът или главният редактор, а не само собственикът. Ако бъдат изравнени правилата, засегната страна може да стигне до съответния автор, имам предвид основно жълтите издания. Става дума за засегната страна, която бъде наклеветена, да достигне до съответния автор.
Има ли нужда от Съвет за електронните медии. Моето лично мнение е, че няма. Моето лично мнение е, че няма нужда от Съвета за електронни медии, но трябва да видим чисто законово как стоят нещата, най-малкото трябва да бъде реформиран. В момента той работи повече като политическа бухалка, отколкото като регулаторен орган. Ще направим предложения, те ще бъдат практични предложения, ние сме журналисти от практиката, а не кабинетни учени.
Финансирането – дебатът е отворен, дали от фонда, дали от бюджета, но и двата източника са държавни. Според мен държавните медии не би трябвало да участват на рекламния пазар. Защото стартират с милиони напред от бюджета, който е сигурен за тях. Според мен парите от държавата да са насочени към обществените медии, не към частните. Сега държавата финансира частни медии, което е начин за контрол. Ако една частна медия получава по-малко пари от държавата, ще е по-свободна. Да освободим частните медии от държавната опека. Свободата им ще зависи само от тях.

Ето и запис от участието на председателя на парламентарната комисия пред БНР, Неделя 150, 13 февруари 2022, Явор Стаматов водещ.