Един от по-трудните въпроси в практиката на Европейския съд за правата на човека е справедливият баланс между свободата на изразяване и зачитането на личния живот (баланс в прилагането на чл. 8 и чл. 10 ЕКПЧ).
За интересно национално решение съобщава сайтът Inforrm – лице, обект на наказателно разследване, има обосновано очакване за зачитане на личния живот по отношение на информация, свързана с това разследване. Делото е ZXC v Bloomberg [2022] UKSC 5).
Според публикацията, след повдигане на обвинение принципът на откритото правосъдие обикновено означава, че информацията има публичен характер. Преди това информация за разследването, както и информацията относно здравето на дадено лице, обикновено се счита за лична.
По-подробно от самото решение:
52….има определени видове информация, които обикновено, но не винаги, ще се считат за пораждащи обосновано очакване за поверителност, така че информацията да бъде характеризирана като частна по характер. Това са: състоянието на физическото или психическото здраве или състояние на дадено лице; физическите характеристики на човек (голота); расовите или етническите характеристики на дадено лице; емоционалното състояние на дадено лице (по-специално в контекста на дистрес, нараняване или загуба); общостта на личните и семейните отношения; сексуалната ориентация на дадено лице; интимните детайли на личните взаимоотношения; информация, предадена в хода на лични взаимоотношения; политическите възгледи и принадлежности на дадено лице; религиозната ангажираност на дадено лице; лична финансова и данъчна информация; лични комуникации и кореспонденция; въпроси, свързани с дома; минало участие в престъпно поведение; участие в граждански спорове относно частни дела; и участие в престъпление като жертва или свидетел.
53…..има някои видове информация, които обикновено няма да се считат за пораждащи обосновано очакване за поверителност, а именно: корпоративна информация, физическо местоположение на дадено лице, участие в престъпна дейност, неправилно изпълнение на обществена роля, информация, получена от изслушване на наказателно дело, проведено публично, и самоличността на автора.
В решението се обръща внимание върху репутационното измерение (‘reputational’ dimension) на прилагането на чл. 8 ЕКПЧ (защита на личния живот).
115-116 „Понятието „личен живот“ е широко понятие, което не подлежи на изчерпателна дефиниция. Той обхваща физическата и психологическата цялост на човек. Следователно може да обхване множество аспекти на физическата и социалната идентичност на лицето. Член 8 защитава в допълнение правото на личностно развитие и правото на установяване и развитие на взаимоотношения с други човешки същества и външния свят… Професионалният живот е част от зоната на взаимодействие между лицето и другите, което може при определени обстоятелства да попадне в обхвата на „личен живот“.
118-120. „Репутацията на дадено лице, дори ако това лице е било критикувано в контекста на публични дебати, представлява част от неговата лична идентичност и психологическа цялост и следователно също попада в обхвата на неговия „личен живот“.
В Аxel Springer AG срещу Германия (параграф 83) ЕСПЧ заявява, „че правото на защита на репутацията е право, което е защитено от член 8 от Конвенцията като част от правото на зачитане на личния живот“, но продължава, че за да влезе в действие член 8, атаката срещу репутацията на дадено лице трябва да достигне определено ниво на сериозност по начин, който да нарушава правото на зачитане на личния живот.
*
В този контекст може да се отбележи следното решение на СРС, НО, 21 състав, по жалба на Дарик Радио срещу наказателно постановление на СЕМ. Става дума за 16-годишен непълнолетен младеж, чиято самоличност е разкрита във връзка с намеренията му за евентуален терористичен акт.
Следва да се отбележи, казва съдията, че в българското законодателство не съществува категорична забрана за огласяване в медийното пространство на името на лице, което е задържано по подозрение за извършване на престъпление. Безспорно името е лични данни, но в балансиращото упражнение именно обществената значимост е в основата на разкриването на повече индивидуализиращи белези относно личността на задържаното за тероризъм лице.
Така мотивиран, СРС отменя наказателното постановление на СЕМ. Актът на СРС е обжалван.
АС – София град намира, че решението е правилно. При това АС посочва, че става дума за лични данни, допълнително защитени по Закона за закрила на детето, но “не такава е дадената правна квалификация”, поради което оспореното решение трябва да бъде оставено в сила.
