Обама се заема с дезинформацията
от Нели ОгняноваIn recent years, we’ve seen how quickly disinformation spreads, especially on social media. This has created real challenges for our democracy.
— Barack Obama (@BarackObama) April 19, 2022
Барак Обама в Станфорд на събитие за дезинформацията, NYT информира.
Днес по-късно: APRIL 21: Challenges to Democracy in the Digital Information Realm | Keynote by President Barack Obama 12:15 PM (Pacific)
В третия панел е Померанцев, а модератор е Marietje Schaake, евродепутатка от Зелените, която след това започна работа в Станфорд като директор на центъра за киберполитика.
Във Вашингтон законодателите са толкова силно разделени, че всеки законодателен компромис [по повод дезинформацията] изглежда недостижим. Демократите критикуват гиганти като Facebook, който беше преименуван на Meta, и Twitter, че не успяха да се справят с вредното съдържание. Президентът Байдън също критикува платформите, които позволиха да се разпространяват лъжи относно ваксините срещу коронавирус, като миналата година каза, че „те убиват хора“.
Републиканците, от своя страна, обвиняват компаниите, че потискат свободата на словото чрез цензуриране на консервативни гласове. Ново изследване не потвърждава това.
При толкова малко съгласие относно проблема, има още по-малко съгласие за решението му.
В статията се споменават две предложения – създаване на държавна агенция и преразглеждане на пар. 230 за неотговорността на посредниците.
DSA: последни развития преди завършване на триалозите
от Нели ОгняноваВ Европейския парламент е разпространено “предложение в последния момент” за промяна на режима на отговорност за онлайн търсачките в Закона за цифровите услуги (DSA). Очаква се предложението да получи подкрепата на Европейската комисия и Съвета.
Автор на предложението е Жофроа Дидие, ЕРР, който представлява комисията по правни въпроси (JURI) в дискусиите за DSA. Очевидно инициативата е на алианса на притежателите на права и следва дългите дебати за това как да се включат търсачките в обхвата на законодателството. Тези идеи вече бяха отхвърлени в Европейския парламент миналата година, но сега според euractiv.com се връщат в преговорите. Предлаганата модификация на разпоредбите “не означава нищо друго за търсачките освен общо задължение за наблюдение – принцип, отхвърлен в Директивата за авторското право. За разлика от тях, притежателите на права смятат това за „специфично“ наблюдение”, се казва в публикацията. “Търсачките се опасяват, че ако бъдат включени в този режим на отговорност, те ще станат основна цел за известията за сваляне на съдържание, което би увеличило експоненциално административната тежест за тях. Общата цел на тези изменения е да разширят драстично задълженията за блокиране на уебсайтове до широк спектър от онлайн услуги за сметка на свободата на изразяване.”
Според източници на изданието Европейската комисия подкрепя предложението и активно го популяризира в Европейския парламент. Изданието напомня, че ЕК постъпи така и с DMA, като направи предложение в последния момент в полза на издателите с подкрепата на френското председателство – за включването на нова разпоредба за справедливи, разумни и недискриминационни условия (fair, reasonable and non-discriminatory (FRAND) conditions) за заплащането на онлайн съдържание – не беше включено в окончателното споразумение за DMA, като ЕК и Френското председателство се опитаха да възобновят още един спор, затворен от Директивата за авторското право. Тогава предложението не мина.
Следващата – и вероятно последна – среща на високо ниво между законодателите на ЕС е в петък (22 април).
ЗИД НК: по-високи санкции и нови възможности за задържане на трафични данни
от Нели ОгняноваПисах през март за законопроект за изменение на НК, внесен от Министерския съвет.
Става дума за това, че се повишават множество санкции с неубедителни мотиви.
Писах за това, че тази борба е дълга и преди години излизахме на протест срещу идеята на ОКУП-ите санкциите за престъпления срещу интелектуалната собственост да надхвърлят пет години – ясно е по какви съображения.
Ето сега това е на път да стане.
Днес комисията по конституционни и правни въпроси е приела законопроекта на първо четене
СЕМ: Искат да ни наложат да налагаме цензура
от Нели ОгняноваDIR.BG публикува две интервюта с председателката на СЕМ Бетина Жотева и последно назначената в Съвета за електронни медии (президентска квота) Соня Момчилова. В навечерието на новите избори за трима членове на СЕМ (Соня Момчилова е в началото на мандата си, Бетина Жотева има само дни) и по време на войната в Украйна двете интервюта казват много за възгледите на сегашния състав на СЕМ.
Заглавието не е съвсем точно, става дума за мнения на двама от петте члена на СЕМ, а не за становище на колегиалния орган.
1
Бетина Жотева: Волгин, руска пропаганда, СЕМ: идеална дъвка за кризисен пиар
За двете гледни точки:
Но аз не мога да пренебрегна новините, идващи от Москва, например. Ако аз съм новинар, няма как да не кажа какво е казал Лавров, Путин или въобще Думата, ако е взела някакво решение. Няма как това да се пропусне. Осъждайки тяхната политика, аз няма как да не кажа какво правят те.
Отново за двете гледни точки:
Представяте ли си?! Идва някакъв интересен индивид от “Репортери без граници”, който сяда и започва да ни дава акъл как може да допускаме мнения от типа на Мангъров или Чорбанов по телевизиите. Защото не е правилно. И понеже, видите ли, ние не сме наложили санкции, сме последни по ваксинация. Как ще наложиш санкции за гости в предаване?! Тези хора наистина са загубили всякаква връзка с действителността.
– Какво казвате – че представители на НПО искат да ви вменят цензорска роля от типа “свалете Волгин”, “свалете антиваксърите?”
– Точно това се прави! Точно това искат – да ни наложат да налагаме цензура за мнение. Нали чухте, да не се пускат мнения на ТАСС, защото са агресори. Добре, но ако Путин е казал “спирам войната” и ТАСС са го публикували, значи и това да не кажем? Това е безумие. Това са хора, които никога не са били журналисти. Никога не са се занимавали с журналистика и вижте какво се получава.
За противодействието на дезинформацията
– Какво мислите за новия контролен орган за дезинформацията, който е замислил министърът на електронното управление?
– Фактчекът ни трябва. Това е много хубав орган, който направиха към службата по външна политика в ЕС. Те събраха едно звено, фактчекъри, но те се занимават само с руската пропаганда на територията на ЕС. И всеки ден изпращат бюлетин, в който казват – днес излезе ето тази лъжа за ЕС, това не е вярно и т.н. Ако се интересуваш, можеш да се абонираш за този бюлетин и да видиш кое е вярно и кое – не, което аз намирам за изключително полезно.
А има ли риск да се стигне до саморазправа с неудобни медии?
– Не би трябвало това звено да има някакви санкционни функции, в никакъв случай. Би трябвало да има само информационни функции – че тази новина, разпространена еди къде си, е фалшива. Това би трябвало да бъде. Както правят европейците. Те не казват – “не го пишете”. Те казват: “Тази седмица излязоха тези, тези и тези новини. И ние казваме, че това не е вярно, защото еди какво си”. Това е идеята.
– Как се стигна до спирането на руските сайтове у нас?
– Нямам представа. Не сме ние.
2
Соня Момчилова: Искат да се превърнем в Роскомнадзор и да санкционираме медии
За противодействието на дезинформацията
– Искаше ли някой вие, от СЕМ, да спрете повече медии, а не само РТ и “Спутник”?
– Разбира се, че искаше. Имаше списък с телевизии. Изобщо сме пак във времето на списъците, което на мен ми навява едни реминисценции, твърде тревожни, от 1924-25 г., когато действа Законът за защита на държавата. И всеки, който не го проповядва, който не скандира лозунгите на правилно ориентираните и генералната линия, е под заплаха – от това да остане без работа, да остане без хляб, от това да бъде жертва на “кенсъл културата”, да пострада от игнориране…И как да цитираш позицията на другата страна в конфликта, когато ти нямаш достъп до нейните официални източници на информация? Сега идва ново комюнике, в което се казва, че трябва да вземем мерки за спиране на цифрови платформи от Русия, руски държавни медии, които участват в дезинформацията срещу Украйна, както и да забраним руски и беларуски държавни телевизионни канали и да ги заменим с украински такива – без критерии, чисто механично… Това е цензура, няма друг синоним.
– Но тя е забранена от българската Конституция?
– Точно така. Цензура няма предвидена и в Закона за радио и телевизия. Тоест, от нас не може да се очаква да вземаме радикални мерки. И аз лично не бих гласувала подобно нещо.
– Тоест, правителството и Министерство на културата би могло да вземе подобно решение, но то пак ще е противоконституционно и може да бъде атакувано в КС?
– Така е, да.
– Оказва ли се, че борим руската пропаганда с пропаганда?
– Точно така се оказва. Тоест, ние се превръщаме в един Роскомнадзор – това се иска от нас, и да санкционираме медии, които да рецитират лозунгите и мантрите, и наративите на генералната линия, на либералната линия. За какъв либерален подход говорим тук? Дори и на един слушател да е засегнат интересът, нашата работа е да го отстояваме.
3
За двете гледни точки
Препредаването на прокремълската пропаганда в българските медии трябва да става винаги в контекст. При липса на контекст медиите се превръщат в обикновен ретранслатор и усилвател на пропагандата, идваща от официалните руски институции. Пропагандата трябва да бъде представяна именно като пропаганда и на хибридните тези да се противопоставят аргументи и факти.
Събитията, свързани с войната в Украйна, трябва да бъдат отразени с максимална прецизност и вярност към фактите и в адекватен контекст. Медиите следва да не дават трибуна на лица, за които е известно, че фалшифицират и представят превратно фактите. ЕСПЧ има практика относно отговорността на водещите в живо предаване. От тях се очаква съсредоточеност в живите предавания, за да не допуснат нахлуване на пропаганда под формата на „друга гледна точка“.
Комисията за журналистическа етика прие становище в този дух, което ще бъде публикувано на сайта на Комисията.
За противодействието на дезинформацията
Член 20 от Международния пакт за граждански и политически права (МПГПП) съдържа важно изключение от правото на свобода на изразяване – забрана на пропагандата на война. Медиите следва да имат предвид и Наказателния кодекс, който предвижда престъпления съответно пропаганда за война (чл.407), подстрекателство към война (чл.408) и оправдаване, отричане и грубо омаловажаване на извършено престъпление против мира и човечеството (чл.419а).
СЕМ би трябвало да е известен, че прилагането на Конституцията и законодателството не е цензура. Самата Конституция предвижда ограничения на свободата на изразяване в чл.39, ал.2, а конституционно предвидените ограничения не са цензура.
Квалификациите на членове на СЕМ кое е цензура и кое е противоконституционно би трябвало да се правят със съзнанието за отговорността на институцията и на базата на сериозен юридически анализ.
Как се пише: скречпостер, скреч-постер или скреч постер?
от Павлина ВърбановаFreedom House: Доклад за политическите и гражданските права 2022
от Нели ОгняноваБългария, Свобода на изразяване
Конституцията защитава свободата на изразяване, включително на печата, но журналистите са изправени пред заплахи и натиск от частни собственици или от ръководството на обществените медии. Въпреки че медийният сектор остава плуралистичен, много медии зависят от финансовото подпомагане от държавата (чрез реклама), което на практика води до натиск за публикуване на благоприятни за правителството материали. Собствеността на медиите остава непрозрачна.
Светлин на 15
от Ясен ПраматаровПреди 15 години Краси ми показа през стъкления портал на родилното как изглежда щастието, надеждата и бащината гордост.
Днес първородният ми син Светлин навършва още една година, с размах опознава, конфронтира и превзема света.
Честит рожден ден, Светко, да си жив и здрав, щастлив и дръзновен! И да знаеш, че винаги ще имаш някъде до теб опората на мама и тати, когато имаш нужда от нас! Пък ние ще се опитваме да не сме досадни. :)