Какво прави държавата срещу дезинформацията?

от Божидар Божанов
лиценз CC BY

Днес участвах в представяне на инициативата “Българска коалиция срещу дезинформацията”, подкрепено от Европейската комисия. Нека да го използвам като повод, за да разкажа какво се случва по тази много важна и много деликатна тема.

Ще започна със следното уточнение – няма държавен орган, който да е натоварен официално с политиката за защита от хибридни заплахи, в т.ч. насочената дезинформация, която се лее през социалните мрежи. Министерство на електронното управление, с проекта си на устройствен правилник, припознава темата по линия на политиките за информационното обществено и на киберсигурността, но функциите са изцяло аналитични.

Нека да разделим темата на две – кампании за всяване на паника (каквито виждаме в последния месец) и фонова дезинформация.

Кампаниите за паника са кратковременни събития, които рязко набират скорост и създават ефекти в реалния свят. На тях може да се противодейства комуникационно, в правилния момент, с т.нар. „стратегически комуникации“.

Фоновата дезинформация е това, което залива потребителите на социални мрежи с добре оформени пропагандни наративи за упадъчния запад, за великия Путин, за украинските агресори и др. А допреди месец – за лошите ваксини и несъществуващия COVID.

„Какво прави държавата“ е въпрос, който получавам многократно. И знам, че „нямаме правомощия“ не е отговор. Затова искам да дам отговор по същество.

Първо, организирахме директна връзка с Мета (Фейсбук), които са най-голямата социална мрежа в България, за да посочим какви проблеми виждаме и какви решения те могат да предложат. Имаме регулярна кореспонденция с тях относно блокираните профили на интелектуалци, осъждащи руската агресия, относно активизиране на тролски фабрики, както и относно общия подход на Фейсбук за идентифициране на дезинформация. Малко повече детайли – по-надолу.

Второ, по моя инициатива ще бъде създадено аналитично звено, което да следи за дезинформационни наративи и кампании и да информира своевременно заинтересованите страни (органи на власт, частни организации, медии).

Трето, след като разгледахме добрите практики в други страни (напр. Швеция, Естония, Словакия, Испания), и проведохме срещи с няколко институции, подготвяме институционална структура за обмен на информация и опит между министерствата.

Четвърто, подготвихме и изпратихме конкретни предложения в рамките на обсъждането в Европейския съвет на Акта за цифровите услуги, който регулира поведението на големите онлайн платформи, вкл. Фейсбук.

Пето, с Института за публична администрация, който се грижи за обученията на държавните служители, започваме да промотираме техния курс за медийна грамотност към държавните служители.

При всички тези стъпки се водим от един основен принцип – не трябва нито правителството, нито някоя голяма компания, да решава кое е истина и кое не е и да блокира съдържание. Не трябва да създаваме механизми за такова поведение, защото то много лесно може да бъде използвано в грешна посока.

В това се състои сложността на задачата – Кремъл използва нашите европейски ценности за свобода на словото, за да вклини своята пропаганда, правейки много трудно разграничаването на истина от полуистина, и обикновена полуистина от насочена дезинформационна кампания.

Насочил съм всички обсъждания на законодателни възможности и на други мерки в посока не на това „какво“ се разпространява, а „как“ се разпространява.

Това, което знаем за механизма на разпространение от редица анализи в експертната общност е следното: Кремъл, чрез пряко или непряко финансиране, създава дезинформационно съдържание, поддържа „фабрики“ от тролове и разпространява това съдържание координирано в социалните мрежи. Тези „тролове“ са най-често работещи от вкъщи хора, които създават и поддържат фалшиви профили, с които по команда споделят „новините“ в групи и страници, както и писане на коментари под новинарски статии.

Това, от своя страна, води до алгоритмично усилване на тези публикации (защото явно много хора се интересуват), като Фейсбук (и други социални мрежи) го показват на повече и повече хора.

Същите тези тролове докладват популярни личности, които в случая пишат в подкрепа на Украйна, и неефективната система на модерация на Фейсбук, води до блокиране не на фалшивите новини, оправдаващи войната, а на легитимни гласове.

Знаейки този механизъм, попитахме Фейсбук какво правят по тази тема. Краткият отговор е „нищо“. Те няма да се съгласят, разбира се, защото активност от тяхна страна има, но ефективност – не.

Това, което най-добре илюстрира неадекватността на Фейсбук е отговорът на един от 13-те въпроса, които им зададохме относно механизмите им за справяне с насочената дезинформация. Отговорът включване на техния месечен отчет за откриване на координирано неавтентично поведение (а именно – това, което описах по-горе). Та Фейсбук за целия месец януари, в целия свят, са открили ТРИ фалшиви профила, които участват в координирано споделяне на дезинформация.

Вероятно след като публикувам това възможностите за колаборация с Фейсбук ще намалеят, но към момента не виждам някаква полза от комуникацията ни. Получаваме бланкетни отговори или липса на такива, докато междувременно информационната война е в ход.

Именно затова обмислихме регулирането на това как Фейсбук и други големи онлайн платформи трябва да контролират тези процеси. Но не да преценяват кое е вярно и кое не, а да НЕ промотират алгоритмично това съдържание, което е споделяно чрез съмнителни мрежи, от съмнителни източници.

Местна регулация не би свършила работа, обаче – твърде големи са, за да се съобразяват с много строг български закон. А ние нямаме достатъчно капацитет да контролираме неговото спазване, съответно ще ни „замазват очите“.

Затова подходът ни е към прокарване на изменения в Акта за цифрови услуги, който е в процес на обсъждане. Направените предложения са в две посоки:

Първо, повече прозрачност. Големите онлайн платформи да трябва в реално време, с разбивки по държави, да докладват какви профили свалят, какво съдържание модерират, кое съдържание промотират най-активно. Също така да трябва да показват колко е усилено дадено съдържание от алгоритмите и по-важното – защо.

Второ, ограничения за алгоритмичното усилване на съдържание, разпространено по неавтентичен начин. Когато група потребители координирано разпространяват идентични текстове и коментари, това има висок риск за неавтентичност, особено ако профилните им снимки са от публични банки на снимки и ако използват едни и същи IP адреси или всички ползват един и същи VPN-и или споделят сайтове, хостнати в едни и същи мрежи.

Също така, когато едно съдържание е „новина“, но източникът не е в национален регистър на медиите (ако такъв има), тогава то да не получава голямо алгоритмично усилване. Защо? Защото медиите трябва да посочват своите действителни собственици и редакторски екип. Анонимни сайтове, които пишат за великата руска армия, не са медии. А намаляването на алгоритмичното усилване не е цензура. Има медии в България, които споделят кремълските опорни точки, но са реални медии, с ясна собственост – те не попадат в обхвата на това предложение, доколкото споделяното съдържание не представлява престъпление.

Тук влизаме в сериозната тема на принципа на Закона за електронната търговия (и съответната директива), според който онлайн платформите нямат задължение за масово следене на съдържанието. За да запазим този принцип не искаме те да носят отговорност за едно или друго съдържание, а на база на метаданните, които вече обработват за това съдържание, да „преоразмерят“ алгоритмите си. Звучи много техническо, но след като проблемът е технически (поведение на алгоритми за препоръчване на съдържание), то принципното му решение следва да има технически измерения.

Извън тази регулация, държавните органи следва да имат яснота какво се случва, за да могат да реагират. Капацитетът за обмен на информация и комуникационна реакция е ключов аспект. Друг ключов аспект са и проверителските организации, които могат по-обективно от правителството да проверяват факти.

Насочената дезинформация към нищо неподозиращите потребители е системен риск за нашето общество и трябват адекватни мерки за противодействие. Тези мерки, обаче, трябва да са претеглени и през рисковете, които носят за свободата на изразяване. Задачата е по-трудна от това да бъдат блокирани няколко профила или няколко сайта за фалшиви новини.

Важно е темата да бъде в политическия дневен ред, за да има осъзнаване и обсъждане, а Министерството на електронното управление ще бъде в центъра на този дневен ред.

Материалът Какво прави държавата срещу дезинформацията? е публикуван за пръв път на БЛОГодаря.

Агресията на Кремъл в руската Уикипедия

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Роскомнадзор ще състави протокол за административно нарушение срещу интернет портала “Уикипедия” за   неточна информация, съобщават от пресслужбата на ведомството в своя Telegram канал. Срещу портала ще бъде съставен протокол по чл.13.41 от Кодекса за административните нарушения за „неотстраняване на недостоверни обществено значими материали, както и друга забранена информация“.

„Роскомнадзор изпрати известие до администрацията на интернет ресурса за незабавно премахване на неточна информация по темата  специална военна операция в Украйна, насочена към дезинформиране на руски потребители“, се подчертава в съобщението. Wikipedia може да получи глоба до 4 милиона рубли. На 2 март Роскомнадзор изпрати съобщение до портала с искане за премахване на статия с невярна информация за специална военна операция в Украйна.

„По-специално, в материала специална военна операция се нарича „руска инвазия в Украйна”, „руска агресия срещу Украйна”, „руско-украинска война”, „война”. Материалът съдържа информация за многобройни жертви сред военнослужещите на Руската федерация, както и цивилното население на Украйна, включително деца, което не съответства на официалните данни, публикувани от Министерството на отбраната “, се казва в уведомлението.

На 24 февруари Русия обяви началото на специална военна операция в Донбас. Целта на операцията президентът Владимир Путин нарече “защитата на хората, които в продължение на осем години са били подложени на тормоз, геноцид от киевския режим”. В същото време той отбеляза, че Русия няма планове да окупира Украйна, но Москва ще се стреми към демилитаризация и денацификация на тази страна. САЩ, Канада, ЕС, Великобритания, Япония и други страни обявиха налагането на санкции срещу Русия.

Ето какво са написали хората –

RT France не получи от Съда спиране на изпълнението на забраната, в очакване на решение по делото срещу решението на Съвета от 1 март

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

На 1 март 2022 г. Съветът на Европейския съюз въведе серия от ограничения срещу някои медии в ЕС, включително RT France, като част от пакета от санкции, приложени срещу Русия заради нейното нахлуване в Украйна. Съветът смята, че Русия   извършва  пропагандни дейности, насочени към членове на гражданското общество в ЕС и неговите съседи, като сериозно изопачава и манипулира фактите.

RT France подаде иск за отмяна на решението на Съвета пред Общия съд и подаде молба за мерки (mesures provisoires), за да получи спиране на изпълнението на забраната за дейността си, приета от ЕС като отговор на руската инвазия в Украйна (T-125/22 R). 

Днес председателят на Общия съд е отхвърлил молбата на RT France за мерки в очакване на решение по делото. По аргумента на RT France, че оспорваната забрана е антидемократична,   председателят смята, че балансът на интересите е в полза на Съвета, тъй като интересите, преследвани от ЕС, имат за цел да защитят държавите  от дезинформационни и дестабилизационни кампании, за които се твърди, че се провеждат от медиите под контрола на Кремъл и които заплашват обществения ред и сигурността  на ЕС. Това са обществени интереси, които имат за цел да защитят европейското общество и действат като част от цялостна стратегия за прекратяване на военната агресия на Русия срещу Украйна възможно най-бързо.

За разлика от това, интересите на RT France се отнасят до положението на неговите служители и финансовата му жизнеспособност и следователно са интереси на частноправно дружество, чиято основна дейност е временно забранена. Очаква се Общият съд да постанови своевременно решението по главното производство.

2022: нормативи за час програма

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Преди месец Министерският съвет е приел решение за утвърждаване на нормативи за час продукция на БНТ и на БНР.  Както е известно, размерът на държавната субсидия за двете обществени медии се определя на принцип “на час програма” по тарифа, приемана от МС:

– за БНТ: от 1 януари до 31 март – 2 175 лв.; от 1 април – 2 184 лв.;

– за БНР: от 1 януари до 31 март-516 лв.; от 1 април-518 лв.

 Нормативите за час програма на БНТ и БНР за 2022 се определят нестандартно за два периода в годината, предвид обстоятелството, че законът за държавния бюджет за 2022 г. не е приет преди началото на настоящата бюджетна година. Определянето на нормативи за час програма на обществените медии за два периода в годината се влияе и от основните допускания за политиката по доходите при разработването на проекта на Бюджет 2022 г., а именно увеличение на размера на минималната работна заплата от 650 лв. на 710 лв. и на максималния осигурителен доход от 3 000 лв. на 3 400 лв. от 1 април 2022 г.

Размерите на нормативите за час програма са съобразени с предложения от Българската национална телевизия и Българското национално радио обем/часове телевизионна програма и радиопрограма, съгласно издадените от Съвета за електронни медии лицензни за доставяне, съответно на аудио-визуална медийна услуга и радиоуслуга, с разпоредбата на чл. 8 от Постановление № 481 на Министерския съвет от 2021 г. за уреждане на бюджетни отношения през 2022 г., и с основните политики и приоритети на проекта на бюджет за 2022 г.

Предложените нормативи за час програма са изчислени при общ обем, съответно телевизионна програма – 35 040 часа и радиопрограма – 98 185 часа.

Ако разположението на звездите е подходящо, това ще е последната календарна година, в която размерът на трансфера за БНТ и БНР ще се определя на час програма, а не според обществената мисия. Имам предвид законодателно решение за смяна на принципа в съответствие с правото на ЕС.

EBU: финансиране на обществените медии 2021

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Всяка година Европейският съюз за радио и телевизия изготвя и предоставя на гражданите (и в пълен вариант – на членовете си) информация за финансирането на обществените медии.

Днес излезе информацията за 2021 г. (изисква регистрация)

За моделите на финансиране:

В някои държави от светлосинята зона (20 от 56 пазара според доклада) така наречените такси от аудиторията имат характера на данъчно вземане, защото се дължат без оглед на това дали лицето ползва съответната услуга на обществената медия, няма персонална връзка – каквато би трябвало да има при таксите, това се вижда и от решението на Съда на ЕС по повод БНТ. Такива са Обединеното кралство, Италия и др.

Така че тъмносинята зона е доста по-голяма.

Funding_of_PSM_(Public)_-_EBU-MIS-Funding_of_PSM_2021_Public.pdf_-_2022-03-30_12.15.40

И графиката за размера на таксите:

Licence_Fee_-_EBU-MIS_Licence_Fee_2021_Public.pdf_-_2022-03-30_13.27.29

Ако става въпрос за такса (цена на услуга, получавана от домакинството)  – дължат я само зрителите на БНТ и слушателите на БНР, които държавата има задължение да може да установи. За онези, които настояват за такси: изчислете при тези малки аудитории  какъв трябва да бъде размерът на таксата дори само да се достигне сегашния размер на държавното финансиране.

Допълнително финансиране на БиБиСи за Украйна и Русия

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Би Би Си получава спешно правителствено финансиране от 4,1 милиона паунда за подкрепа на независимата и безпристрастна журналистика в Русия и Украйна. Генералният директор на БиБи Си Тим Дейви коментира: Това допълнително финансиране от правителството ще ни позволи да продължим да разширяваме начините, по които достигаме до хората в Русия и Украйна. Поради голямото търсене на ясна, базирана на факти, безпристрастна журналистика за противодействие на дезинформацията нашите екипи работят денонощно, за да предоставят на хората най-добрата независима журналистика.

Допълнителните разходи включват преместване на много базирани в Русия служители извън страната на безопасни места поради законите, ограничаващи докладването на войната.

Би Би Си получава пряко правителствено финансиране в размер на £100 милиона годишно от Министерството на външните работи за World Service.

Правителството смята, че Би Би Си е играла „ценна роля в оспорването на дезинформацията на Кремъл“, но е изправенa пред „допълнителни разходи в рамките на военен конфликт и поради репресиите срещу независимото отразяване в Русия“.

Руската страна представя отразяването на събитията в Украйна от Би Би Си като инструмент на британското правителство. Уебсайтът на BBC на руски език е забранен в Русия.

Отново за splinternet

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Руската инвазия в Украйна постави глобалната взаимовръзка на изпитание, както никога досега.

Сега всяка медия говори за splinternet – едва ли, особено у нас, но  така е според автора на публикацията в Georgia Tech.  Докато основната инфраструктура за техническа свързаност се поддържа добре, виждаме, че свободният поток от новини, мнения и онлайн услуги e драстично засегнат от войната в Украйна. Западът изолира руските потребители и пазари, включително от получаване на новини и информация. Според статията това може да е най-разединяващият и дълготраен аспект на конфликта.

И   още една публикация    за splinternet от изданието на MIT – MIT Technology Review/ http://www.technologyreview.com. Facebook е блокиран изцяло от руските власти, Twitter е почти напълно изключен и много компании доброволно са се оттеглили от руския пазар.  Тези ходове пораждат опасения от „splinternet“ (или балканизиран интернет), където вместо единния глобален интернет  ще има  редица национални или регионални мрежи, които не говорят помежду си и може би дори работят чрез несъвместими технологии. Това би означавало край на интернет като единна глобална комуникационна технология — и може би не само временно.

Скоба. Да се видим отвън през понятията. Балканизацията като риск. А ние си живеем така постоянно – балканизирани.

Внесен законопроект за изменение на НК, повишаване на санкциите и нови възможности за задържане на трафични данни

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Помните ли въвеждането на Директивата за достъп до трафични данни, 2006/24/ЕО? Помните ли, че бяха я въвели в наредба, а едва на втори ход – в чл.251 ЗЕС? 

Помните ли, че задържане на трафични данни може да има при престъпления, за които е предвидено наказание лишаване от свобода над 5 години?

А помните ли носителите на права, които искаха увеличаване на санкциите – за да могат, освен другото, да   следят гражданите за престъпления срещу авторското право? Ето отвореното писмо на  носителите на права от онова време. Може би ще си спомните и хората на улиците срещу опитите да се разшири приложното поле на задържането на трафични данни.

Е, тогава в Народното събрание на председателя  Пирински не предложението не мина, но 13 години по-късно има шанс да мине.

Четем законопроект за изменение на НК, внесен от Министерския съвет:

 §1. В чл. 155б, ал. 1 думата „пет“ се заменя с „шест“.

 §2. В чл. 155в думата „пет“ се заменя с „шест“.

 §3. В чл. 159, ал. 3 думата „три“ се заменя с „шест“.

 §4. В чл. 172а се правят следните изменения:

  1. В ал. 1 думите „до пет години“ се заменят с „от една до шест години“ и думите „пет хиляди“ се заменят с „десет хиляди“.
  2. В ал. 2 думите „пет години“ се заменят с „шест години“ и думите „пет хиляди“ се заменят с „десет хиляди”.
  3. В ал. 3 думите „от една до шест години“ се заменят с „от две до осем години“ и думите „десет хиляди“ се заменят с „петнадесет хиляди“.

 §5. В чл. 172б се правят следните изменения и допълнения:

  1. В ал. 1 след думата „марка“ се добавя „изобретение, полезен модел“ и думите „до пет години и с глоба до пет хиляди“ се заменят с „от една до шест години и с глоба до десет хиляди”.
  2. В ал. 2 думите „от пет хиляди до осем хиляди“ се заменят с „от десет хиляди до петнадесет хиляди“.

 §6. В чл. 173 се правят следните изменения и допълнения:

  1. В ал. 1 думата „две“ се заменя с „три“.
  2. Създава се ал. 3:

„(3) Когато деянието по ал. 1 и 2 е извършено в интернет или са причинени значителни вредни последици, наказанието е лишаване от свобода до шест години и глоба до десет хиляди лева.“

 §7. В чл. 175, ал. 1 след думите „чл. 173“ се поставя запетая и се добавя „ал. 1 и 2“.

 §8. В чл. 319а се правят следните изменения и допълнения:

  1. В ал. 1 думите „две години“ се заменят с „шест години и с глоба до три хиляди лева“.
  2. В ал. 2 думите „две години“ се заменят с „шест години“ и думите „три хиляди“ се заменят с „пет хиляди“.
  3. В ал. 3 думата „три“ се заменя със „седем“ и думите „пет хиляди“ се заменят с „двадесет хиляди“.
  4. В ал. 4 след думата „тайна“ се добавя „или срещу информационна система, която е част от критична инфраструктура“ и след тях се поставя запетая, а думите „от една до три години“ се заменят с „от четири до осем години“.
  5. В ал. 5 думите „от една до осем години“ се заменят с „от пет до дванадесет години“.

 §9. В чл. 319б се правят следните изменения:

  1. В ал. 1 думата „две“ се заменя с „шест“ и думите „три хиляди“ се заменят с „десет хиляди“.
  2. В ал. 2 думата „три“ се заменя със „седем“ и думите „пет хиляди“ се заменят с „двадесет хиляди“.
  3. В ал. 3 думите „от една до три години“ се заменят с „от пет до седем години“ и думите „пет хиляди“ се заменят с „десет хиляди“.
  4. В ал. 4 думите „от една до четири години“ се заменят с „от пет до осем години“ и думите „шест хиляди“ се заменят с „двадесет хиляди“.
  5. В ал. 5 думите „от пет до осем години“ се заменят с „от девет до дванадесет години“ и думите „десет хиляди“ се заменят с „тридесет хиляди“.

 §10. В чл. 319в се правят следните изменения:

  1. В ал. 1 думите „три години“ се заменят със „седем години“ и думите „три хиляди“ се заменят с „пет хиляди“.
  2. В ал. 2 думите „от една до три години“ се заменят с „от пет до седем години“ и думите „пет хиляди“ се заменят със „седем хиляди“.

 §11. В чл. 319г се правят следните изменения и допълнения:

  1. В ал. 1 думите „три години“ се заменят със „седем години“ и думите „три хиляди“ се заменят с „пет хиляди“.
  2. В ал. 3 думата „пет“ се заменя с „девет“ и думите „три хиляди“ се заменят с „двадесет хиляди“.
  3. Създава се ал. 4:

„(4) Ако деянието по ал. 1 и 2 е извършено срещу информационна система или компютърна мрежа, която е част от критичната инфраструктура, наказанието е лишаване от свобода от пет до дванадесет години и глоба до двадесет хиляди лева.“

 §12. В чл. 319д се правят следните изменения:

  1. В ал. 1 думата „две“ се заменя с „шест“.
  2. В ал. 2 думите „до три години“ се заменят с „от четири до седем години“.
  3. В ал. 3 думата „пет“ се заменя с „девет“.

 §13. В чл. 319е след думите „се наказва с“ се добавя „лишаване от свобода до шест години и“.

ЗАКЛЮЧИТЕЛНА РАЗПОРЕДБА

 §14. В Закона за електронната търговия (обн., ДВ, бр. 51 от 2006 г.; изм. и доп., бр. 105 от 2006 г., бр. 41 от 2007 г., бр. 82 от 2009 г., бр. 77 и 105 от 2011 г., бр. 57 от 2015 г. и бр. 94 от 2018 г., бр. 17 от 2019 г., бр. 96 от 2020 г. и бр. 15 от 2022 г.) в чл. 16, ал. 3 се създава изречение второ: „Доставчикът е длъжен да съхранява и предоставя информацията в срок от шест месеца след прекратяването на договора му с получателя на услугата.“

И мотивите:

Според констатациите на Европейската комисия при транспонирането на Директива 2013/40/ЕС България не се е съобразила с изискуемия максимален праг на наказанието лишаване от свобода, предвиден в случаите, посочени в чл. 9, параграф 4 от Директивата, който следва да бъде не по-малък от пет години. Този праг се предвижда, когато деянията по чл. 4 и 5 от Директивата са причинили сериозни вреди или са извършени срещу информационна система, която е част от критична инфраструктура.

Добре . Това за компютърните престъпления.

И сега:

Сред предлаганите изменения се включва и актуализиране на нормативната уредба за противодействие спрямо компютърно свързаните престъпления по чл. 172а, 172б и 173 от НК срещу интелектуалната и индустриалната собственост, както и онлайн детската сексуална експлоатация по чл. 155б, 155в и 159, ал. 3 от НК с оглед на постигане на съответствие между обществената опасност на тези престъпления и предвидените от закона наказания. Тези престъпления следва да се възприемат за деяния с висока степен на обществена опасност […]

Компютърносвързани престъпления  –  термин за осъществената мечта  на ОКУП-ите – с предвидено наказание над 5 години и задържане на трафични данни – в едно изречение с онлайн детската сексуална експлоатация.

Сега знаете.

Прилагане на санкциите срещу RT u Sputnik

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

1

По въпроса за правното основание и прилагането на санкциите срещу RT u Sputnik

uзлезе правен анализ от юристи, подготвен от Европейската аудиовизуална обсерватория.

Потвърждава се в общи линии това, което написах преди време – не се прилага медийната директива, а санкционният механизъм, когато държави извън ЕС, физически или юридически лица, групи или недържавни образувания:

Според анализа, в много изключителни ситуации като настоящата се прилагат правилата за санкциониране, произтичащи директно от Договора.    Този случай не попада в рамките на AVMSD, а  следва различна регулаторна рамка на ЕС. Рестриктивните мерки или санкции са основен инструмент на общата външна политика и политика на сигурност на ЕС (ОВППС). Мерките, които трябва да съответстват на целите на ОВППС, се налагат от ЕС за промяна в политиката или дейността на държава, структури или физически лица. Влизат в сила с публикуването им.

2

По въпроса за правното основание на решението на СЕМ, отразено на стр.12 на анализа:

Европейската конвенция за трансгранична телевизия на Съвета на Европа, посочена като основание в българското решение, не може да бъде правно основание по три причини:

–отнася се само до телевизионни програми, защото обхватът на ЕКТТ не е актуализиран (за разлика от ДАВМУ, която включи и съдържание в платформи),

–Руската федерация не е страна по ЕКТТ,

–Постоянният комитет е неактивен от 2011 г., така че  няма кой да приложи ЕКТТ.

От държавите, които не са дочакали регламентът и решението да влезат в сила, прибалтийските държави прилагат ДАВМУ/национално основание  за телевизионни програми, няма мерки срещу Sputnik, доколкото видях, решението на Полша е само за телевизия, а Германия се позовава на липса на лицензия.

За европейските измерения на българското медийно законодателство

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Бележки за изказването ми в конференция с домакин ФЖМК – СУ  по проблемите на обществените медии

Тезата на изказването: Предстои нормотворчество в областта на медиите. Националните законодатели в държавите от ЕС – когато създават законодателство в обществен интерес и вземат предвид националните специфики – следва да имат още предвид и двете външни правни рамки:

  • Международното право, вкл. Европейската конвенция за прата на човека и практиката на ЕСПЧ;
  • Правото на ЕС.

В противен случай ще слушаме в парламента твърдения, че може без медиен регулатор.

1.    Динамика на законодателството

Законът е създаден през 1998 г.

За 24 години – промени в медиите – съответно промени в законодателството. Но и Директивата за аудиовизуални медийни услуги (ДАВМУ) е от 1989 г., претърпяла е ревизии и дори преименуване. Динамиката не е порок, при бърз предмет има и бързо право.

Преобладаваща част от Закона за радиото и телевизията е национална транспозиция на ДАВМУ. Дори да се създаде изцяло нов медиен закон, примерно две трети от него е националната транспозиция на медийното законодателство на ЕС.

Съдът на ЕС също внася динамика, за България – важни решения на Съда на ЕС:  от решението за мултиплексите по дело С-376/13 до решението за данъчното облагане на БНТ по дело C-21/20 .

2.  Националният законодател има свобода да определи основни параметри на обществените медии и медийната регулация, например:

  • За обществените медии – брой, управление, начин на финансиране, източници на финансиране, продължителност на мандата на управленските органи, дали да има реклама в програмите на обществените медии и др.,
  • За регулатора – брой на регулаторите, брой на членовете, начин на формиране, начин на финансиране и др.

Но по някои въпроси следва да се съобрази – например

  • За обществените медии – обществената функция според Протокола от Амстердам (демократични, социални и културни потребности) и стандартите за държавната помощ според Съобщението за държавната помощ в електронните медии;
  • За регулатора – изискванията за независимост (чл.30 ДАВМУ) и изискването да прилага правото на ЕС.

3   Има ли европейски стандарти за обществените медии и медийния регулатор, които остава да бъдат съобразени? Да, има такива – някои са действащи в ЕС, други ще бъдат приети в следващите месеци:

а. Съобщението за държавната помощ за радиото и телевизията

Дава отговор на въпроса за определяне на размера на бюджетния трансфер за обществените медии в съответствие с правото на ЕС. Въвежда принцип „финансиране според обществената функция“. Това налага първо да бъде определено съдържанието на обществената услуга (функция, мисия) – а след това да се определят средствата в адекватен размер (нито недофинансиране, нито свръх финансиране).

Такъв опит е направен в ЗИД ЗРТ, който беше изготвен в РГ в широк състав в края на управлението на ГЕРБ. Този текст съдържа предложение в отговор  на изискването до 31 март да се представи проект за съобразяване на ЗРТ със Закона за публичните финанси и да се въведе Съобщението за държавната помощ в радиото и телевизията.

По настояване на МФ в законопроекта се предвижда  закриване на Фонд „Радио и телевизия“. Твърдеше се, че това е императивно изискване на Закона за публичните финанси. Става известно, че сега има промяна в позицията на МФ към фонда – ако това е вярно, има шансове фондът да се запази. Фондът не е източник на финансиране, той е само форма на организиране и управление на средствата от източниците, определени в закона.

б. чл.30 ал.4 ДАВМУ за финансирането на независимите регулатори също не е транспониран  в окончателния текст  на ЗИД ЗРТ, приет през 2020 г. (“Държавите  гарантират, че националните регулаторни органи или служби разполагат с подходящи финансови и човешки ресурси и изпълнителни правомощия и пр.), този пропуск е добре да бъде отстранен.

в. предстои приемане на Законодателен акт за цифровите услуги – той решава въпроси, свързани със съдържанието онлайн, предимно в платформите, включително противодействието на дезинформацията в много големите платформи и препоръчването на медийно съдържание.

По повод препоръчването – и сега в Закона за радиото и телевизията (чл.8б) е въведена разпоредбата от ДАВМУ за видимост на съдържанието в обществен интерес –   Съветът за електронни медии може да предприема мерки за достатъчна видимост на медийните услуги от общ интерес в съответствие с цели от общ интерес като медиен плурализъм, свобода на словото и културно многообразие.

г. предстои приемане на Европейски акт за свободата на медиите – вчера завърши общественото обсъждане. Очаквани теми – първо, прозрачността и независимостта (напр. контрол върху сделките на медийния пазар, прозрачност на собствеността върху медиите и измерване на аудиторията), второ, медиен плурализъм, вкл. чрез обществените медии, трето,  справедливото разпределение на държавните ресурси (независимост на обществените медии, прозрачност и справедливо разпределение на държавната реклама и публичния ресурс, свързан с комуникационните стратегии по програмите на ЕС).

Реч   за състоянието на Съюза през септември 2021 г.: „Информацията е обществено благо.  Медийните компании не могат да бъдат третирани просто като бизнес. Тяхната независимост е от съществено значение. Европа се нуждае от закон, който да гарантира тази независимост – и Комисията ще изготви Закон за свободата на медиите през следващата година. Защитаването на свободата на медиите означава защита на нашата демокрация.”

=

Въпреки че конференцията (кръглата маса) беше продължителна, за няколко часа е трудно да се поставят въпросите, които трябва да се решават. ФЖМК ще публикува обобщение на дискусията.

За четене:

Един сравнителен материал на Европейската аудиовизуална обсерватория за обществените медии (изготвен с помощта на EBU) – с днешна дата.  Могат да се гледат германски, френски, финландски и пр. модели на управление, но както беше казано днес – Финландия, на първо място по свобода на изразяване, няма толкова законови гаранции, колкото държавите на задни позиции – обаче е на първо място.