ВАС: решението за предсрочното освобождаване на генералния директор на БНР Костов отговаря на закона

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

Днес стана известно решението на ВАС, тричленен състав/Соня Янкулова по жалбата на бившия генерален директор на БНР Костов срещу Решение №225 от 17.03.2021 г. на Административен съд София-област (АССО) по адм. дело №1141/2020 г.
С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата му срещу Решение №РД-05-107 от 17.10.2019 г. на Съвета за електронни медии (СЕМ), с което на основание чл. 32, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 67, ал. 1, т. 2 от Закона за радиото и телевизията (ЗРТ) е прекратен предсрочно мандата му като ГД на Българското национално радио (БНР), считано от 18.10.2019 г., и е прекратен сключения договор за възлагане на управление на БНР.

Тук може да се види едно междинно състояние на делото след връщането в САС.

Приема се за изяснено от фактическа страна , че Българското национално радио притежава индивидуални лицензии №1-063-01 за доставяне на радиоуслуги чрез електронни съобщителни мрежи за наземно аналогово радиоразпръскване на следните програми: Хоризонт, Х. Ботев, Радио Благоевград, Радио Бургас, Радио Варна, Радио Видин, Радио Пловдив, Радио София, Радио Стара Загора, Радио Шумен, БНР-Радио Кърджали. Съгласно индивидуална лицензия №1-063-01-01 доставчикът се задължава да доставя програма с наименование „Хоризонт“, с 24-часова продължителност, национален териториален обхват и програмни характеристики, свързани с изпълнението на определен обем предавания.
На 28.06.2019 г. с решение на СЕМ, С. Костов е избран за [длъжност] на БНР, а съгласно сключения договор за възлагане на управление мандатът му на посочената длъжност започва, считано от 02.07.2019 г.
На 13.09.2019 г. с Констативен протокол №РД-22-17-00-23 е установено, че програма Хоризонт на БНР не се излъчва чрез мрежи за наземно аналогово радиоразпръскване на 13.09.2019 г. за периода от 06:00:02 до 10:34:11 ч., като отново има прекъсване от 10:38:08, след което програмата се разпространява без прекъсване от 10:41:49 ч. Установено е още, че на 12.09.2019 г. в програмата е било разпространявано съобщение, че предавателите на „Хоризонт“ спират излъчване на 13.09.2019 г. от 06.00 до 11.00 ч. поради предварително планирана техническа профилактика. Идентично съобщение е публикувано и на интернет страницата на БНР на 12.09.2019 г. в 21.16 ч.
На 13.09.2019 г. СЕМ изисква от С. Костов, в качеството му на [длъжност], информация относно предварително съгласувана с КРС профилактика, налагаща изключването на всички предаватели, излъчващи „Хоризонт“.
На 13.09.2019 г. с отговор, изх. № 20-547, Костов е обяснил, че профилактирането на студийния комплекс се е наложило, тъй като са установени проблеми с оптичната връзка между БНР и предавателите, както и тъй като при проведен регулярен мониторинг на предавателите се наложила профилактика на същите, за което е приложил нарочни докладни записки на директора на дирекция „Техника“ в БНР, положително резолирани от генералния директор.
На 16.09.2019 г. е проведена среща в СЕМ с генералния директор и управителния съвет на БНР и КРС във връзка с възникналата ситуация.
На 16.09.2019 г. КРС информира СЕМ, че не е уведомена за планираната техническа профилактика на предавателите и за спиране излъчването на програма „Хоризонт“ на територията на цялата страна. По данни от „НУРТС България“ ЕАД (дружеството, което осъществява ефирното разпространение на радиопрограмите на БНР) профилактика за 13.09.2019 г. е планирана само за три обекта – РРТС Белоградчик; РРТС Ивайловград и РРТС Трещеник, от които се излъчва „Хоризонт“.
На 17.09.2019 г. Върховната касационна прокуратура обявява резултатите от предварителната проверка, образувана по сигнал на Държавна агенция „Национална сигурност“ (ДАНС), че профилактика едновременно на всички предаватели, разпространяващи „Хоризонт“, не е планирана и не е реализирана, няма данни и за техническа невъзможност изобщо да се разпространява сигналът на „Хоризонт“ от студиото към предавателите.
На 02.10.2019 г., във връзка с преустановеното доставяне на програма „Хоризонт“ чрез електронни съобщителни мрежи за наземно аналогово радиоразпръскване, са издадени Наказателни постановления №РД-10-26 и №РД-10-27 за нарушение на условията на лицензията и за нарушение на принцип по чл. 10, ал. 1, т. 2 ЗРТ.
На 09.10.2019 г. СЕМ открива производство за предсрочно прекратяване на мандата на [длъжност] на БНР.
На 09.10.2019 г. Костов е уведомен за откритото производство, като му е дадена възможност да изрази становище по случая.
На 14.10.2019 г. С. Костов депозира становище.
На 17.10.2019 г. с Решение №РД-05-107 Съветът за електронни медии, на основание чл. 67, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 10 ЗРТ, прекратява предсрочно мандата на С. Костов като [длъжност] на БНР, считано от 18.10.2019 г., и прекратява сключения със същия договор за възлагане на управление на БНР, считано от същата дата.
На 22.07.2020 г. с Решение №749 по адм. дело №1390/2019 г. АССО отхвърля подадената от С. Костов жалба срещу Решение №РД-05-107 като неоснователна.
На 03.11.2020 г. с Решение №13550 по адм. дело №9200/2020 г. ВАС отменя Решение №749 поради констатирани съществени нарушения на съдопроизводствените правила и връща делото за ново разглеждане от друг състав на АССО, със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона.
При тези факти първоинстанционният съд е приел от правна страна, че оспореното решение е издадено от компетентен орган, в исканата от закона писмена форма, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалноправните разпоредби.
Първоинстанционният съд с подробни мотиви приема, че решението на СЕМ е издадено в съответствие с административнопроизводствените правила. Приема, че макар в уведомлението по чл. 26 АПК да е посочена разпоредбата на чл. 67, ал. 1, т. 2 ЗРТ, без уточнение коя от двете хипотези визира, безспорно става ясно, че органът има предвид хипотезата на “грубо/и нарушение/я”, тъй като всички съображения на СЕМ са свързани с едно събитие – спирането на сигнала на програма „Хоризонт“, а и липсват твърдения за наличие на системни нарушения. Приема, че правото на защита на Костов не е било накърнено, тъй като същият, в отговор на уведомяването по чл. 26 АПК, е изложил съображения, че по отношение на него не е налице нито една от двете хипотези на чл.67, ал. 1, т. 2 ЗРТ.
След подробен анализ на оспореното решение, съдът приема за неоснователен довода, че СЕМ не е обсъдил всички възражения на Костов. За неоснователен приема и довода, че СЕМ не е преценил и обсъдил всички факти от значение за случая, като е игнорирал резултатите от предварителната проверка на ВКП. Заключението си, че Костов е знаел предварително за спиране излъчването на сигнала на програмата, ответният орган е извел въз основа на всички събрани по делото доказателства. Приема, че СЕМ е изпълнил задълженията си по чл. 35 АПК, като сочи, че невъзприемането тезата на страна в административното производство не е равносилно на липса на аргументи.
Досежно материалната законосъобразност на оспореното решение съдът приема, че по делото безспорно се установява, че служител на радиото и кореспонденцията, която същият е водил с „НУРТС България“ ЕАД, са конкретната причина за преустановяване разпространението на програма „Хоризонт“ на територията на цялата страна на 13.09.2019 г., без да са налице форсмажорни обстоятелства, без да е планирана и реализирана профилактика едновременно на всички предаватели, и без да е налице техническа невъзможност да се разпространява сигнала на програмата от студиото към предавателите.
Приема за обоснован извода на СЕМ, че Костов е знаел за предстоящото спиране и го е допуснал, включително и като не е предприел мерки, за да предотврати спиране излъчването на програмата, в нарушение на предвиденото в издадената лицензия.
За правилен приема извода на СЕМ, че като е допуснал, в качеството си на [длъжност] на БНР, извършено от служители на радиото спиране на сигнала на програма „Хоризонт“ на територията на цялата страна на 13.09.2019 г. в часовия пояс 06,00 до 10,42 ч., Костов е допуснал извършването на грубо нарушение на един от основните принципи, от които се ръководят доставчиците на медийни услуги – чл. 10, т. 2 ЗРТ, а именно – гарантиране на правото на предоставяне, и съответно на получаване на информация. Позовава се на Решение №10 от 25.06.1999 г. по конституционно дело №36/98 г., съгласно което БНР и БНТ са национални институции за информация. След анализ на относимата правна уредба и с оглед на специфичния статут на Българско национално радио, в качеството му на национален обществен доставчик на радиоуслуги, съдът приема, че с извършеното нарушение по безпрецедентен начин са засегнати охранявани с нормите на Конституцията и закона обществени отношения и ценности, свързани с правото да се предоставя и получава информация, с оглед на което правилно същото е било квалифицирано като грубо нарушение на принцип за осъществяване на радиодейност.
Въз основа на горното първоинстанционният съд прави извод за законосъобразност на оспорения акт и отхвърля жалбата срещу него.
Решението е правилно.

Действително в уведомлението по чл. 26, ал. 1 АПК административният орган не е посочил с цифрово изражение коя от хипотезите на чл. 67, ал. 1, т. 2 ЗРТ счита за осъществена, но никъде, нито в уведомлението, нито в самото решение на СЕМ, не са изложени твърдения за наличие на системни нарушения на принцип на Закона за радиото и телевизията. Навсякъде органът изрично е посочил, че извършеното от С. Костов деяние представлява грубо нарушение на основен принцип на закона.
Отговорност на ГД е да обезпечи непрекъснатото създаване и разпространение на програмите на националното обществено радио. Основното задължение на ГД на БНР, съгласно чл. 68, ал. 1, т. 1 ЗРТ, е осъществяването на програмната политика на медията. Оперативното управление на БНР е регламентирано в т. 2 на чл. 68, ал. 1 ЗРТ. От изложеното следва, че именно ГД е едноличният орган на управление на БНР, който носи цялата отговорност за разпространението на програмите му по начините, предвидени в закона. Фактът дали Костов е бил информиран или не за предстоящото прекъсване на сигнала е ирелевантен. Негово е задължението и съответно негова е и отговорността.
На следващо място, съгласно чл. 44, ал. 1 ЗРТ, разпространението на радио програмите на БНР се извършва чрез електронни съобщителни мрежи и/или съоръжения за наземно аналогово радиоразпръскване, които са собственост на БНР, или въз основа на договор с предприятие, предоставящо електронни съобщителни услуги. Държавата взема необходимите мерки за гарантиране разпространението на програмите на БНР на цялата територия на страната при осъществяване на политиката в областта на електронните съобщения (ал. 2). Средствата за изпълнение на дейностите по ал. 1 се осигуряват от държавния бюджет. Българското национално радио осъществява радиодейност като национален обществен оператор въз основа па лицензни, издадени без конкурс (чл. 105, ал. 3).
Изпълнявайки задължението си по чл. 105, ал. 3 ЗРТ, СЕМ е издал на БНР индивидуални лицензии за следните радиопрограми: Хоризонт, Х. Ботев, Радио Благоевград, Радио Бургас, Радио Варна, Радио Видин, Радио Пловдив, Радио София, Радио Стара Загора, Радио Шумен, БНР – Радио Кърджали. Съгласно индивидуална лицензия №1-063-01-01, доставчикът се задължава да доставя програма с наименование „Хоризонт“, 24-часова продължителност, национален териториален обхват и програмни характеристики, свързани с изпълнението на определен обем предавания.
Именно в тази лицензия, както правилно е приел и съдът, е предвидено задължението на БНР за предоставяне на програмно време в съответствие с разпоредбите на чл. 51, 52 и 53 ЗРТ, което не е предвидено в никоя от останалите лицензирани програми, включително и в цитираната от касатора програма „Х. Ботев“.
Фактът, че програмата е била разпространявана в интернет, не води до саниране на допуснатото нарушение, доколкото Законът за радиото и телевизията определя конкретен способ за разпространение, за които държавата осигурява средства именно с оглед на обществената значимост на услугата и достъпността й от всички граждани. Нито законът, нито издадената въз основа на него индивидуална лицензия за предоставяне на радиоуслуги по програма „Хоризонт“ предвиждат хипотеза за „заместващо” разпространение на програми. Задължението БНР да разпространява чрез наземно аналогово радиоразпръскване 24 часа в денонощието, 365 дни в годината, в продължение на срока на индивидуалната лицензия на програма „Хоризонт“ е публичноправно задължение, което е нарушено от страна на ръководителя на БНР, отговарящ за провежданата от обществения доставчик програмна политика по смисъла на чл. 68, ал. 1, т. 1 ЗРТ.
Правилен е изводът на съда за доказаност на извършеното нарушение на чл. 67, ал. 1, т. 2 ЗРТ.
Принципите за осъществяване на дейността на радио- и телевизионните оператори са регламентирани в чл. 10, ал. 1 от закона, като един от тях е гарантиране на правото на информация на гражданите (т. 2). Посредством чл. 41 от Конституцията е гарантирано правото на гражданите на информация.
Правилен е изводът на органа, възприет и от съда, че със спиране доставянето чрез аналогово ефирно разпространение на програма „Хоризонт“ на територията на страната се засягат по безпрецедентен начин охранявани с нормите на Конституцията и закона обществени отношения и ценности, свързани с правото да се предоставя и получава информация, с правото на изразяване, със защита живота и здравето на гражданите в ситуация на бедствие или криза.
Обратно на твърденията на касатора, правилни са и изводите на органа и съда за тълкуване и прилагане на чл. 67, ал. 1, т. 2 ЗРТ по отношение на израза „груби или системни нарушения”. При извършване преценка за наличие на хипотезата на посочената правна норма, СЕМ правилно се е позовал на Решение №10 от 25.06.1999 г. по к. д. №36 от 1998 г. на Конституционния съд по отношение на съдържането на израза „груби нарушения“. Конституционният съд приема, че законът е принуден неизбежно да работи с бланкетни понятия. Действително законодателят не е изяснил в допълнителните разпоредби на ЗРТ съдържанието на израза “груби нарушения” на този закон, но това е поради голямото разнообразие на хипотези, като всяка от тях би могла да се преценява само с оглед на конкретната ситуация и конкретен момент. Законодателят е предоставил на практиката във всеки отделен случай и при всяка конкретна обстановка да се прави преценка на степента и сериозността на нарушението. Обратното би довело до излишно и абстрактно теоретизиране на понятието “груби”. В този смисъл, превратно би било тълкуването, а прилагането на чл. 67, ал. 1, т. 2 ЗРТ би било неправомерно препятствано, ако административният орган трябва да бездейства до влизане в сила на актовете, с които са наложени на БНР имуществени санкции или до извършване на последващо грубо нарушение.
Първоинстанционният съд правилно е установил релевантните за предмета на спора факти, анализирал е подробно доводите на страните, въз основа на тях е направил обосновани фактически изводи, правилно е тълкувал и приложил материалния закон, поради което решението му като правилно следва да бъде оставено в сила.

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №225 от 17.03.2021 г. на Административен съд София-област по адм. дело №1141/2020 г.
ОСЪЖДА на С. Костов, гр. София, [улица] да заплати на Съвета за електронни медии, седалище и адрес гр. София, бул. “Шипченски проход” № 69, ет. 1, 100 лв. (сто) разноски по делото.
Решението е окончателно.

Решението е подробно и обосновано, важно за практиката е прилагането на Закона за радиото и телевизията за отделно взето грубо нарушение – противно на тълкуването, че в разпоредбата се говорело за множество нарушения и в двете хипотези (грубо и системно).

Също така вижда се, че съдът не се впуска в обяснения кои действия или бездействия могат да се квалифицират като грубо нарушение, обосновавайки се с “голямото разнообразие на хипотези, всяка от които би могла да се преценява само с оглед на конкретната ситуация и конкретен момент.”

Законопроект на ГЕРБ по повод наемателя Блъсков

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

Един законопроект, внесен днес в 46 – тото Народно събрание.

Звучи добре, щедро, европейски, в интерес на правото на обществото да бъде информирано и в интерес на печатните медии.

Всъщност става въпрос за Блъсков.

За сагата с настаняването му в държавен имот, за който той дори не е плащал навреме.

И сега ГЕРБ внася законопроект за изменение на ЗДС, така че Блъсков/Труд да бъде настанен без търг.

Този привилегирован издател вече е познат от делото КТБ.

И сега се предлага отново привилегия. С европейски аргументи – навсякъде в Европа, печатните издания, правото на информация и пр.

ГЕРБ не защити печатните издания, когато беше на власт – защото про-ГЕРБ издателите бяха уредени – вж наемните отношения на Блъсков. Едва сега, когато се очерта неписаните привилегии да отпаднат, ГЕРБ се разбърза. Не е ново наблюдението, че законовата защита ти става важна, когато си в опозиция.

Какво стана с необезпечените кредити впрочем.

Ваксини и личен живот

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

Дневник:

Германските компании няма да получат правото да проверяват дали техните служители са ваксинирани срещу COVID-19, въпреки че може да се предвидят разпоредби за някои особено рискови места като болници и затвори, каза в сряда министърът на труда Хубертус Хайл, цитиран от Ройтерс.

Германският бизнес настоява да може да пита персонала за ваксинационния му статус.

Вече са направени изключения от законите за поверителност, за да се позволи на ресторантите да се отворят отново, като персоналът и клиентите трябва да докажат, че са ваксинирани, излекувани или с отрицателен тест. Правилото важи и за събития, свързани със събирането на много хора като спортни и културни прояви.

Реч на омразата: проект на Препоръка на Съвета на Европа 2021

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

Завърши обществената консултация за проекта на Препоръка на Комитета на министрите на Съвета на Европа за борба с речта на омразата.

Проектът е изготвен от специална комисия ADI-MSI-DIS.

Очаква се приемане на препоръката до края на годината.

Допринася ли БНТ за информирания избор на гражданите, това е въпросът

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

В петък, 27 август, БНТ излъчи интервю със Станислав Трифонов, лидер на партия Има такъв народ. Параметри на интервюто:

проведено в офиса на Станислав Трифонов;
излъчено на запис;
след централните новини, практически на мястото на отсъстващата през август Панорама;
продължителност близо 50 минути.

Първичното право на ЕС предвижда, че обществените медии работят за демократичните, социални и културни потребности на гражданите. Специално по отношение на демократичните потребности функцията на обществените медии е да допринесат за информирано участие на хората в управлението на обществените работи. Допринася ли БНТ за информирания избор на гражданите? По-конкретно сега, между юлски избори и ноемврийски избори. Как БНТ изпълнява функцията си: това е въпросът – а не толкова какво мислим за отделно взето интервю.

БНТ трябва да предоставя точна актуална съществена информация за кандидатите в предстоящите избори. При това самата БНТ е медия – а не играч на терена: обществената телевизия не бива да пропуска, изтласква и затъмнява събития, личности, идеи, значими за демократичния дневен ред, както и не бива да ги привилегирова или приоритизира.

Качествената журналистика в БНТ е продуктът, дължим срещу общественото финансиране. Тези дни научаваме, че четири часа време за актуални предавания от септември отиват у момиче на Бареков. Школата ТВ7/Канал 3, начело с генералния директор, по мое мнение има генерален проблем да се грижи за демократичните потребности на гражданите. Вън от това новинарството и актуалните предавания на БНТ са свити до минимум по време на активен турбулентен политически живот, под въпрос е ролята на БНТ като пълноценен източник днес и като визуална памет утре. Не бива да се допуска тъжна трансформация на БНТ в още един ТВ7/Канал 3, но с държавни средства.

Това е проблемът. А повече светлина върху Трифонов и партията му, първа политическа сила от последните избори, не е излишна. Виждали сме шоумена, интересуваме се от политика Трифонов. БНТ е задължена да предоставя информация за участниците в политическия процес и дори повече, да ориентира гражданите в оценката на тези участници спрямо ценностите на демокрацията.

Децата в Китай и онлайн игрите: три часа седмично

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

Китай обяви по -нататъшно ограничаване на времето, през което децата могат да играят онлайн видеоигри, като новият лимит е само три часа седмично (медиите изясняват кои игри точно се включват в понятието online gaming). Bloomberg казва, че платформи като Tencent вече ще могат да предлагат игри на децата между 8 и 21 часа в петък, уикендите и официалните празници. Това е значително и забележимо намаление в сравнение с предишното правило, с което времето беше ограничено до 1,5 часа на ден през 2019 г. Tencent намалява врмето за Honor of Kings само до час през седмицата и два часа през уикенда.

Китай засили реториката срещу игрите през последните години. Властите искат всички заглавия да бъдат свързани към някаква форма на система за оценка на пристрастяването. Други нови правила засягат компаниите, които съхраняват данни за имената за всички потребители, осъществяват свързани с игрите транзакции и са необходими за по-общ контрол.

Междувременно преди седмица Южна Корея обяви, че ще се откаже от скандалния си „Закон за Пепеляшка”, забранявайки на видеоигрите да играят между полунощ и 6 сутринта, като заяви, че зачита правата на децата.

Ню Йорк Таймс

Йаху

Национален обект за авери, паркинги и купони

от Боян Юруков

лиценз CC BY-SA

Покрай един случай със строеж автомивка в спортен обект от национално значение се заинтересувах за други такива случайно и трайно настанили се бизнеси несвързани със спорта. Причината е, че според стария Закон за физическото възпитание и спорта на тези спортни обекти не може да се провежда друга дейност освен спортна. Т.е. не би трябвало да се отдават под наем обекти за друго освен спорт. В новия закон от 2019-та понятието „национално значение“ вече удобно е премахнато, заедно с ясните ограничения идващи с него. По смисъл обаче остава изискването там да се извършва единствено спортна дейност.

Не това виждаме в Национален спортен комплекс Диана. Той се управлява от НСБ ЕАД, която е изцяло държавна собственост и подопечна на спортния министър. Като такава липсва всякаква прозрачност и редовно отказва да дава информация под оправданието, че е частна компания и „може да прави каквото си иска в тези имоти“. Последното, впрочем, е цитат от частен разговор с член от борда на държавната компания, който се опитваше пламенно да ме убеди, че всъщност всичко било наред и да ме кара да спра да се вглеждам в дейността на НСБ и какво правят със Сталийски.

В края на миналата година изпратих серия от искания до НСБ ЕАД и ми отговориха, че нямат задължение да ми отговарят. След това питах министерството и отново нямаше отговор. За съжаление, нямах възможност да обжалвам. При последното ми питане за част от обектите не получих дълго отговор. Едва след като изпратих жалба до съда за мълчалив отговор, получих отговори, в които твърдят, че са ми пратили писмо, което не ме е намерило. Нищо, че изрично съм посочил, че трябва да му отговорят електронно, а заявлението, жалбата и цялата комуникация ми беше през портала за достъп до обществена информация и чрез електронно връчване. След няколко подканвания и ново писмо до съда все пак ми ги пратиха електронно.

Ресторант 101, басейни и Сталийски

Тук в историята се замесват Борисов, любимецът му Сталийски и т.н. кръг Котараците. Покрай ресторанта, Сталийски е взел и трите открити басейна и е превърнал всичко в неофициален свой офис. Повече за дейността му ще прочетете в тази подробна статия на Георги Филипов. От друг отговор на спортното министерство ми казаха, че не пазят никаква информация как се използва конкретният обект, дали е отдаден под наем за спортна дейност на клубове или федерации, дали е имало състезания там и въобще какво се случва с него. По закон именно министъра на спорта отговаря за това там да се извършва спортна дейност. В действителност е превърнат в плаж и място за частни партита.

Площта използвана от ресторанта заедно с паркингите, навесите и градината е 2500 кв.м. Сградата е 750 кв.м. Басейните с трибуните са общо 8500 кв.м. Паркингите, всъщност, не са част от договора, но са прилежно маркирани с колчета и пазени от охраната. При запитвания от район Изгрев отговарят, че външния паркинг са част от имота на спортната база и нямат правомощия да ги санкционират. Не отговарят обаче за паркирането върху това, което по скица е тротоар на два метра от оградата.

Всички тези около 11000 кв.м. Сталийски получава за 1500 евро наем на месец за срок от 10 г. Ако добавим инвестициите предвидени по договор, излизат още 1600 евро на месец. Ресторантът си го е строил сам, макар никой да няма право да строи на този имот освен НСБ ЕАД. Разрешителното за строеж е също само тяхно. Така последните обясняват и защо няма нито една обществена поръчка както за този, така и за останалите имоти, за които съм питал.

За сравнение, за 3100 евро на месец в Бояна може да се наеме нелоша къща с двор близък до площта само на ресторанта. Без огромните басейни, паркингите и ключовото местоположение. Настояват, че е имало открит конкурс, но само този кандидат е проявил интерес. На страницата им обаче такъв няма. Всъщност, цялата страница с конкурсната документация не се отваря от години. И да, домейнът на „конкурсната“ им документация е „nsb.smiah.net“. Съобщения за обявени конкурси, като този за автомивката или въобще не се публикуват, или изчезват след няколко дни.

Целият отговор на НСБ ЕАД може да прочетете сами тук. Разбира се, малка подробност тук е, че „Ем фууд енд кетъринг ЕООД“ с ЕИК 202605181 няма дейност свързана със спорта, но им е отдаден под наем спортен обект от национално значение, където друга дейност не може да се извършва.

Такси Yellow и трибуната на басейните

Следващият ми въпрос беше защо централният офис на таксита Yellow е в трибуните на спортен обект. Като цяло в този и други комплекси има много апартаменти и офиси, които се предоставят на спортни клубове и федерации за административната им дейност. В случая обаче, както при ресторанта, такситата нямат нищо общо със спорта. Тук виждате снимки от мястото от 2012-та, когато все още са били там и по-скорошни сателитни.

Обяснението на НСБ ЕАД, че докато трибуните са спортен обект, пространството под тях може да се използват за каквото и да е. Затова отдават на таксиджиите първо 10 офиса с обща площ 374 кв. за 2400 лв, а през март – половината офиси за 1860 лв. на месец. За сравнение, двойно по-скъпо струват на квадрат апартаменти и офиси в други сгради в околността. Паркингът, който се използва от такситата, пък обясняват с допълнителни договорки между различни наематели в комплекса.

Ето отново подробния отговор на НСБ ЕАД.

Трафопост или не

На територията на комплекс Диана има няколко любопитни частни бизнеса. Пример е паркинга зад залите за борба, които не е ясно кой управлява, но добре се знае, че не издава касови бележки. Друг е големият магазин за водопроводна техника. До хотел Диана 2 пък има големи складове и частен паркинг, използван отново като магазин. Има и един трафопост, който се използва отдавна като сервиз.

Именно за този трафопост ми стана интересен. Според кадастъра е „сграда за енергопроизводство“. Според отговора на НСБ всъщност по нотариален акт е просто едноетажна сграда и може да се използва за каквото и да е. По закон не може да е нещо несвързано със спорта, но както разбрахме, на НСБ, Кралев и предшествениците му не им пука много.

Наемната цена е 426 лв. на месец – отново 3-4 пъти по-малко от наемите на подобен обект в района. Интересното е, че по договор помещението е с площ 98 кв., по кадастър е 89 кв., а според представения нотариален акт е 92 кв. Явно техническа грешка. Друга грешка в отговора им е, че става въпрос за сграда с партида номер 151137. Всъщност бившият явно трафопост е с партида 151141. Това, което са ми посочили те – дали неволно, дали защото помнят с какво започнах – е разрушената вече сграда на мястото на плануваната от тях автомивка.

Дефиниция за безстопанственост

Това са само три от примерите в един спортен комплекс. Има още много накъдето и да се обърнеш. Положението с НСБ ЕАД е същото както с Автомагистрали ЕАД, макар и сумите да са с една-две нули по-малко. Всъщност, понякога толкова е кокошкарска историята, че Кралев хвърли неимоверни усилия да защитава един договор за 500 лева на месец, който се предполагаше, че щеше да помага на спорта. В действителност щеше да даде още едно парче земя на Сталийски и безценен способ за пране на пари.

В конкретния комплекс сега Сталийски държи 22.5% от използваната земя за 1500 евро на месец. 44% от комплекса са дива зеленина и пътища. От остатъка 54% се използват всъщност за спорт – зали, кортове, затворения басейн, игрището, където Борисов редовно рита и други. Още 14% са паркинги. 9.5% са отдадени за магазини и офиси несвързани със спорта. Вие си направете сметката. Освен, че всичко се прави на тъмно и правят всичко възможно да скрият поръчки и заповеди, никой по веригата не намира проблем с отдаването на безценица на една трета от спортен комплекс за несвойствени цели.

The post Национален обект за авери, паркинги и купони first appeared on Блогът на Юруков.

Свят широк и спасение дебне отвсякъде

от Боян Юруков

лиценз CC BY-SA

Доста се обсъждаше вчерашното интервю на Зуека. Имаше противоречиви коментари. Някои го поздравяваха за смелостта на тази възраст да направи такава рязка промяна. Други обсъждаха политиката и се опитваха да правят връзка със скорошните събития. Трети имаха доста нелицеприятни изказвания.

Истината е, че не е ничия работа дали и как семейството на Васил е решило да промени живота си. Промените водят често други промени след себе си. Интервюто беше явен опит да се парират неизбежните неудобни въпроси за липсата му от ефира и даде да се разбере, че иска да бъде уважавано личното му пространство.

Затова е безпредметно да задълбаваме и търсим скрит смисъл какво конкретно каза. Беше бланкетна история целяща в голяма степен да го оставим на мира и да не дълбаем. Безпредметно е и да търсим поводи в събитията от последната година. Такова решение не се взима от днес за утре, а отнема месеци обсъждане и още толкова подготовка.

Може само да му пожелаем успех в промяната. Знам много добре какво е да смениш средата си, още повече с бъдещ първокласник. Добре е, че поддържа контакт с българската общност, защото това винаги помага противно на легендите.

Надявам се само да не бъде разочарован в очакванията си. Не трябва да забравяме, че Васил от сцената и участието си в медийния и обществен живот на страната преживява България по различен начин. Ще преживее и чужбина различно. Това всъщност е вярно за всеки – опитът на решилия да замине е различен спрямо това с какви ресурси отива и в каква среда попада, дали има деца, дали и къде работи, дали има нужда, желание и способност да се интегрира. Усещането за дискриминация също зависи много от възрастта, статуса, етноса, опита от България и положението някъде там.

Нека единствено да го поздравим за смелостта да промени живота си и да се отдаде на нещо, което харесва да прави далеч от прожекторите. Макар доста да се разпознаха в историята поставена като прощална бележка пред същите тези прожектори, струва ми се, че единственият по-дълбок сигнал в нея е, че си е негова работа какво прави и следва да уважим това му решение без излишна драма.

The post Свят широк и спасение дебне отвсякъде first appeared on Блогът на Юруков.

НЗОК и тежко болни деца – бюрокрация до смърт

от Боян Юруков

лиценз CC BY-SA

Заглавието може да ви се струва жестоко, а според НЗОК – навярно и незаслужено. Сведенията за работата им, които научаваме от родители, сочат именно в тази посока. За съжаление, както говорим вече години наред, прозрачността и отчетността на тази дейност на касата практически липсва. Това важеше и за Фонда за лечение на деца в последните си години преди да бъде закрит и дейностите прехвърлени в НЗОК. Там поне имаше обществен съвет, който наблюдаваше и помагаше да се ускорят нещата. Сега това липсва. Докато съществуването на фонда беше „временно решение“ години наред, НЗОК показа крайна неподготвеност, а в последствие и незаинтересованост да постави нуждите на децата на първо място.

Наистина, касата публикува кратки отчети с дейността си. От тях научаваме някои детайли, като това, че са издали малко повече заповеди през последните 6 месеца, отколкото заявления са били подадени. Това говори, че се справят със силно изостаналия куп от стари заявления чакащи често над месец за решение. Виждаме обаче в справката им, че над 82% от решенията и 71% от парите са за лечение в България. След като функциите на Фонда преминаха в НЗОК се видя ясна тенденция на прехвърляне на все повече лечения, трансплантации и други процедури в български болници – нерядко с плачевна успеваемост, недостатъчна компетентност и дори неясна нужда.

Фонд за лечение на свързани болници

Макар нуждите на отделни пациенти като процедури и цена да варират силно, наблюдавайки общите разходи и справката на самата каса виждаме, че не само са увеличили значително общите разходи за лечение, но и съмнително са ги прехвърлили към български болници за сметка на високоспециализирани такива в чужбина. Българските специалисти не са се подобрили значително в последните две години и половина, а нуждите на тежко болните деца може само да предположим, че са се влошили в условията на пандемията. Единственото разумно обяснение при липса на детайлна информация, каквато имахме до пет години от Фонда, е източване на касата и облагодетелстване на конкретни специалисти за сметка на болните деца. Тук е нужен детайлен анализ на случаите и сравнение с предишни такива с подобни диагнози. Единствено така може да се направи одит как се е променил начина на взимане на решения и дали това е по целесъобразност или става въпрос за конфликт на интереси.

Отделно такъв анализ би позволил да се разбере къде има най-голямо забавяне в чисто административната процедура. Докато НЗОК и предишни министри пламенно общаваха, че ще се справят с решенията по-бързо, виждаме точно обратното. Касата не изпълнява изискването по закон служебно да се снабдява с документи и експертизи. Вместо това остава стандартна практика да карат родители измъчени вече с диагноза и грижа за болните си деца да обикалят специалисти из цялата страна, за да събират подписи и да се молят за документи. Случва се също да стигат до параграф 22 заради нарочно нескопосано написана уредба.

Всичко това обаче става скрито зад 4-те странички отчет и го разбираме най-вече от водени дела за откази за финансиране или въобще незаведени заявления. Едно от малкото неща, които ни позволява да съдим за работата на НЗОК, е регистърът на Фонда. Той все още се използва макар хвърлените обещания и пари за нов такъв. Все така е и изключително трудно да се извади някаква справка от него, въпреки, че информацията в него е изцяло анонимизирана.

Отворете да не отворим ние

Трудно, но не невъзможно. От няколко години анализирам данните за заявленията към НЗОК. Линкове към досегашните ще намерите в статиите ми от ноември и февруари. Ето накратко изводите от последните шест месеца – между февруари и края на юли:

Подадени са 859 заявления
От тях 681 или едва 79% са завършили. 96.7% са с положителни.
Взети са 737 решения. Тоест решили са 56 заявления подадени от преди 6 месеца, а 178 тепърва следва да се решават
Заявленията решени от февруари насам са чакали средно 32.8 дни да получат финансиране. 7.4 дни или 22.6% от времето са чакали становище от експерти
Приемали са средно по 143.2 заявления на месец или 6-7 на работен ден
Искали са средно 450 становища на експерти на месец
Връщали са заявления с писмо за липсващи документи средно 53 пъти на месец или повече от една трета от всички подадени заявления
Само в три случая е отбелязано, че е търсено болнично заведение от касата, а в един случай касата е търсила служебно епикриза

Сравнението с предходните 6 месеца или същия период на 2020-та или предишни години е безпредметно заради пандемията, която съвсем нормално повлия както на администрацията, така и на тежко болните деца и родителите им. Данните за август липсват, защото отне значително време на доброволци да получат и обработят заявленията до края на юли.

Подробни графики

Както обикновено, публикувам и графиките илюстриращи тези изводи. Започваме с броя подадени заявления по месец и разбивка дали и какво решение са получили в бъдеще. Виждаме, че в последните месеци има увеличение на отказите. Няма особена промяна на броя заявления. Има разместване по месеци заради пандемията. Както стана ясно в предишната ми статия, това показва, че НЗОК е блокирала лечението на значителен брой деца чисто административно.

Гледайки същата справка, но като проценти виждаме по-ясно увеличението на отказите след октомври. Също виждаме, че по-малък дял от по-новите са останали без решение, но доста от старите са без ясен статус в регистъра. Въпреки подобрението в поддържането му след първата ми серия от статии през 2019-та, НЗОК изглежда все още зарязват нещата в един момент – например, когато родителите вдигнат ръце и се обърнат към кампании за дарения.

Тази графика показва колко време са чакали за решение средно заявленията по месеца на подаване. Тук включваме само решените случаи, така че след забавянето на онези подадени през май, наример, средните стойности за май ще скочат. Така научаваме, например, че през юли 2020-та заявленията са чакали почти 50 дни за решение, 10 от които са били само при експери. Това число намалява на месец през януари 2021. Виждаме намаление на времето, в което се чака за експерти, особено след огромните проблеми доказващи неподготвеността на НЗОК през първите 6 месеца. Все още обаче средно се чака около месец за решение, което е необяснимо.

Тук се виждат заявленията по месец на решаване. Забелязва се увеличаване на капацитета в последната година като всеки месец са взимали поне 100 решения. Разбира се, това не дава никакви сведения за „качеството“ на решенията и конфликтът на интереси във всеки от тях.

Тук отново виждаме времето, за което децата чакат за решение, но този път към момента, в който касата е взела такова. Вижда се отново намаляване на експертите, но общото намаляване на цялостното време е минимално. Това сравнено с разбивката по месец на подаване показва, че НЗОК са склонни да решават част от последните молби по-бързо докато други застояват значително време. Също така показва липса на подобрение в работата на касата в последните две и половина години. Важно уточнение тук е, че тези данни често не включват времето прекарано от родителите в събиране на документацията нужна въобще да им приемат заявлението.

Разбивката по дейности не дава подробна информация за времето, което всяка от тях отнемат, за да забавят решението. Виждаме обаче броя извършени такива. Все още има прекалено много писма към родителите за липсващи документи. Почти винаги те могат да бъдат набавени значително по-бързо и евтино по служебен път. Например, почти не се въвеждат в системата, че са искани епикризи служебно. Най-много са становищата от експерти. Сравнение с времето на Фонда виждаме, че има много повече бюрократични процедури като брой при не особено голяма разлика в броя на заявленията.

Тази графика показва броя на залежалите заявления във всеки един момент. С други думи, колко заявления залежават във всеки един ден от годината на някое бюро докато получат решение. Тъй като има доста заявления с неясен край, съм добавил в червено само тези, по които няма решение 30 дни след последното действие по тях като писмо или становище. Виждаме ясно натрупването и бюрократичното забавяне в сравнение с работата на Фонда.

На последно място показвам отново колко време са чакали заявленията към момента на решаването им. Виждаме, че тези решени до седмица след подаването се увеличават леко, но в съответствие с броя подадени. Остава значителния дял на тези, които са чакали между седмица и месец. През последните няколко месеца намаляват леко чакащите над месец, но делът им отново остава поне 1/3 от всички.

Всичко това е само механично сравнение на анонимизирани данни по месеци и дни. Не ни дава качествено сравнение за това как се лекуват тези деца, какви конфликти и търкане в процедурите срещат и защо при значително по-голям бюджет, НЗОК успява да лекува по-малко деца по-зле. Корупцията и конфликтът на интереси тук би било предпочитано обяснение, само защото алтернативата е болезнена некомпетентност.

The post НЗОК и тежко болни деца – бюрокрация до смърт first appeared on Блогът на Юруков.

Съд на ЕС: Механизъм за сътрудничество и проверка и докладите за изпълнението му – правен статус и ефекти

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

Преюдициално запитване — Договор за присъединяването на Република България и Румъния към Европейския съюз — Решение на Комисията 2006/928/EО за създаване на механизъм за сътрудничество и проверка (МСП) — Характер и правни последици на МСП и докладите, изготвени от Комисията въз основа на него — Временно назначаване на ръководството на Съдебния инспекторат — Национални правила за създаването и организирането на отдел на прокуратурата за разследване на престъпления, извършени в рамките на съдебната система — Член 47 от Хартата на основните права на ЕС — член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС — Правова държава — Независимост на съдебната власт

Интересни дела пред Съда на ЕС – вкл. заключението на Генералния адвокат Бобек и решението по съединени дела C ‑ 83/19, C ‑ 127/19, C ‑ 195/19, C ‑ 291/19, C ‑ 355/19 и C ‑ 397/19 по преюдициално питане на Curtea de Apel Brașov (Апелативен съд Брашов) до Съда

Съдът на ЕС:

Преюдициалните запитвания по изброените дела засягат тълкуването на член 2; член 4, параграф 3; член 9 и член 19, параграф 1, втора алинея от ДЕС; член 67, параграф 1 и член 267 ДФЕС; член 47 на Хартата на основните права на Европейския съюз („Хартата“) и Решение 2006/928/ЕО на Комисията от 13 декември 2006 г. за създаване на механизъм за сътрудничество и проверка на напредъка в Румъния (аналогично има и за България, бел.моя).

Споровете по главното производство са свързани с реформата в областта на правосъдието и борбата с корупцията в Румъния. Приети са национални закони, чията съвместимост с правото на ЕС се оспорва пред румънския съд. Жалбоподателите се позовават на докладите по CVM. Запитващите юрисдикции не са сигурни по отношение на правната природа и последиците от CVM и обхвата на докладите, изготвени от Комисията по него. Според тези съдилища съдържанието, правното естество и продължителността на този механизъм следва да се разглеждат като попадащи в обхвата на Договора за присъединяване, в резултат на което изискванията, посочени в тези доклади, трябва да бъдат обвързващи за Румъния.

След разглеждане на допустимостта Съдът решава, че преюдициалните запитвания, доколкото са допустими, се отнасят до:

– дали Решението за CVM и докладите, изготвени от Комисията въз основа на това решение, представляват актове на институция на ЕС, които подлежат на тълкуване от Съда съгласно член 267 ДФЕС ;

– дали Решението за CVM попада в обхвата на Договора за присъединяване и ако е така, какви са правните последици от това за Румъния ;

– дали законодателството, уреждащо организацията на правосъдието в Румъния, попада в обхвата на Решението за CVM ;

– дали законодателството относно временното назначаване на ръководни длъжности в Съдебната инспекция е в съответствие с правото на ЕС;

– дали законодателството относно създаването на SIIJ е в съответствие с правото на ЕС ;

– дали румънският режим за финансовата отговорност на държавата и за личната отговорност на съдиите в случай на съдебна грешка е в съответствие с правото на ЕС;

– принципа на примата на правото на ЕС.

Решението за CVM попада в обхвата на Договора за присъединяване и продължава да поражда своите последици, докато не бъде отменено.
Решението е задължително в своята цялост за тази държава -членка от присъединяването й към Европейския съюз.
Що се отнася до докладите, изготвени от Комисията въз основа на Решението, следва да се има предвид, че за да се определи дали даден акт на ЕС води до обвързващи правни последици, е необходимо да се проучи неговото съдържание и да се оцени неговите последици въз основа на обективни критерии – съдържанието на този акт, когато е уместно контекстът, в който е приет и правомощията на институцията, приела акта (вж. за това решение на 20 февруари 2018 г., Белгия срещу Комисия , C ‑ 16/16 P, ЕС: C: 2018: 79, параграф 32). Докладите не са адресирани до Румъния, а до Парламента и Съвета. Изводите, изложени в тях, съдържат препоръки към Румъния. Съгласно постоянната съдебна практика на Съда за принципа на лоялно сътрудничество, установен в член 4, параграф 3 от ДЕС, държавите-членки са длъжни да вземат всички необходими мерки, за да се гарантира прилагането и ефективността на правото на ЕС и да се премахнат неправомерните последици от нарушение на това право. Такова задължение, в рамките на своята компетентност, се дължи от всеки орган на съответната държава -членка ( виж за това решение от 17 декември 2020 г., Комисия / Словения (архиви на ЕЦБ) , C ‑ 316/19, точки 119 и 124).

ГА Бобек казва за докладите: Докладите на Комисията по CVM нямат задължителен характер, но трябва надлежно да се вземат предвид от тази държава членка в усилията ѝ да изпълни задълженията си за постигане на показателите, установени в приложението към Решение 2006/928/ЕО, с оглед на изискването на принципа на лоялно сътрудничество по смисъла на член 4, параграф 3 ДЕС.

Законодателството, уреждащо организацията на правосъдието в Румъния, като това, свързано с временното назначаване на ръководните длъжности на Съдебната инспекция и тази, свързана със създаването на отдел на прокуратурата за разследване на престъпления, извършени в съдебната система, попада в обхвата на Решение 2006/928, в резултат на което то трябва да се съобразява с изискванията, произтичащи от правото на ЕС и по -специално от стойността на върховенството на правото, посочени в член 2 от ДЕС.
Член 2 и член 19, параграф 1, втора алинея от ДЕС и Решение 2006/928 трябва да се тълкуват като изключващи националното законодателство, което позволява на правителство да извършва временни назначения на ръководните длъжности на съдебния орган, отговорен за провеждането на дисциплинарни разследвания и завеждането на дисциплинарни производства срещу съдии и прокурори, без да следва обикновената процедура за назначаване, предвидена в националното законодателство, когато това законодателство е такова, че поражда основателни съмнения, че правомощията и функциите на този орган могат да се използват като инструмент за упражняване на натиск или политически контрол върху дейността на тези съдии и прокурори.
Същите разпоредби изключват и националното законодателство, предвиждащо създаването на специализиран раздел на прокуратурата с изключителна компетентност да провежда разследване на престъпления, извършени от съдии и прокурори, когато създаването на такъв раздел
– не е оправдано от обективни и проверими изисквания, свързани с доброто правораздаване, и

– не е придружено от конкретни гаранции, като например, за да се предотврати всякакъв риск този раздел да бъде използван като инструмент за политически контрол върху дейността на тези съдии и прокурори, които могат да подкопаят тяхната независимост и, второ, да гарантира, че тази изключителна компетентност могат да се упражняват по отношение на тези съдии и прокурори в пълно съответствие с изискванията, произтичащи от членове 47 и 48 от Хартата.
Член 2 и член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС трябва да се тълкуват като неизключващи националното законодателство, уреждащо финансовата отговорност на държавата и личната отговорност на съдиите за щетите, причинени от съдебна грешка.
Последно, дали правото на ЕС, и по-специално Решение 2006/928, има предимство пред националното конституционно право? Да. Не може да се допусне правилата на националното право, дори на конституционния ред, да подкопават единството и ефективността на правото на ЕС. Нещо повече казва Съдът: Решение 2006/928 изисква Румъния да изпълни възможно най -скоро критериите, които то определя. Тъй като тези критерии са формулирани ясно и точно и не подлежат на никакви условия, те имат пряк ефект. Разбира се, запитващата юрисдикция е задължена да гарантира пълната ефективност на тази разпоредба, като не прилага всяка разпоредба от националното законодателство, която й противоречи.