ЕСПЧ: Анонимност на коментари онлайн

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

В ново решение от  7.12.2021 г.   ЕСПЧ се произнася по делото Standard Verlagsgesellschaft mbH v. Austria.

Нарушение по чл.10 ЕКПЧ, Свобода на изразяване

Необосновани съдебни разпореждания срещу медийна компания да разкрият данните на автори на обидни коментари, публикувани на нейния интернет портал за новини като част от политически дебати

Жалбоподателят  е дружество с ограничена отговорност, което притежава и издава ежедневник на хартия  и в онлайн версия. След публикуването на обидни коментари под две статии онлайн за двама политици и политическа партия, медията получава разпореждане да разкрие данните на авторите на коментарите. Националните съдилища отказват да разгледат последните като журналистически източници.

ЕСПЧ прилага теста за пропорционалност:

  • Коментарите от аудиторията са предназначени за аудиторията, а не за журналистите, те не могат да се считат за журналистически източник – по тази линия не могат да претендират за  редакционна поверителност.
  • (а) Намеса. Съдържанието, генерирано от потребителите, е поне частично модерирано. Следователно е очевидно, че цялостната функция на дружеството жалбоподател е да продължи да отваря дискусия и да разпространява идеи по отношение на теми от обществен интерес, защитени от свободата на печата. Задължението за разкриване на данните на авторите на онлайн коментари може да ги възпре от принос към дебати и да има  смразяващ ефект сред потребителите, а и засяга, косвено,   правото на компанията на свобода на печата.
  • Компанията  е предоставила на своите потребители анонимност не само за да защити свободата си на печата, но и да защити личната сфера на потребителите и свободата на изразяване – правата, всички защитени от членове 8 и 10 от Конвенцията. Тази анонимност не би била ефективна, ако компанията-жалбоподател не можеше да я защити със собствени средства. За потребителите би било трудно сами да защитят своята анонимност, ако самоличността им бъде разкрита пред гражданските съдилища. Премахването на анонимността и последиците от нея, независимо от изхода на последващо производство по отношение на съдържанието на коментарите, е намеса в съдържанието.  А разпорежданията на националните съдилища за разкриване на исканите потребителски данни представляват намеса в правото на дружеството жалбоподател да се ползва от свободата на печата.
  • (б) Предвидена от закона – между страните не е било спорно, че намесата е била предписана от закона и че е служила на легитимната цел за защита на репутацията и правата на другите.
  • (в) Необходима в едно демократично общество –   намесата не е била необходима в едно демократично общество. Защо:

Вярно е, че няма абсолютно право на анонимност. Анонимността в интернет, макар и важна ценност, трябва  да бъде балансирана с други права и интереси, по-специално, със защитата на свободата на политическото слово и дебатите от обществен интерес.

Националните съдилища, преди да решат дали данните, отнасящи се до самоличността на авторите на коментари, трябва да бъдат разкрити, ще трябва да претеглят – в съответствие със своите позитивни задължения по членове 8 и 10 от Конвенцията – баланса между правото на добро име на политиците  и правото на дружеството жалбоподател на свобода на печата, както и  ролята на медията в защитата на личните данни на авторите на коментарите и свободата да изразяват публично мнението си.

Коментарите, макар и сериозно обидни, не представляват реч на омразата или подбуждане към насилие, нито по друг начин са явно незаконни. Те са изразени в контекста на публични дебати по въпроси от легитимен обществен интерес, а именно поведението на въпросните политици, действащи в публичното си качество и техните собствени коментари, публикувани на същия новинарски портал. Тъй като подобни коментари могат да се характеризират като политическа реч, особено тревожно е, че апелативните съдилища и Върховният съд не са провели правилно балансиране. Пренебрегнали са  функцията на анонимността като средство за избягване на репресии   и по този начин  –  ролята на анонимността за насърчаване на свободата на мнения, идеи и информация. Следователно, при липсата на необходимото балансиране, решенията на апелативните съдилища и на Върховния съд на Австрия не са били подкрепени с релевантни и достатъчни причини, които да оправдаят намесата.

Заключение: нарушение на чл.10  (единодушно)

ЕСПЧ: Критика срещу църквата не е реч на омразата

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

В ново решение от  7.12.2021 г.   ЕСПЧ се произнася по делото Yefimov and Youth Human Rights Group v. Russia.

Нарушение по чл.10 ЕКПЧ, Свобода на изразяване

Необосновано преследване за изказвания   и поставяне в списък на терористи и екстремисти за публикация, критикуваща Руската православна църква

Жалбоподателят е преследван в Русия за публикация, в която говори за тесните връзки на Църквата с политическата партия на власт, продължаващото изграждане на религиозни сгради на обществени разноски, разпределянето на бивши детски градини за използване от църквата и широко разпространеното присъствие на свещениците по обществената телевизия. Той  цитира   графити срещу църквата по стените на бивша детска градина, превърната в религиозен център,  като доказателство за отрицателно отношение към нея.

Според ЕСПЧ несъмнено критиките са остри  и някои хора могат да се засегнат. Това обаче не означава, че публикацията представлява “реч на омразата”. Ключовият въпрос по настоящото дело е дали коментарите на жалбоподателя, когато се четат като цяло и в техния контекст, биха могли да се разглеждат като насърчаване на насилието, омразата или нетърпимостта. Установено е следното:

  •  говори се за посегателства на една конкретна религиозна организация върху обществените съоръжения и несправедливото ѝ обогатяване за сметка на обществото като цяло. Критиките са за  религиозната организация, а не за  отделните вярващи и не се призовава за нечие изключване или дискриминация, а съвсем не –  насилие или сплашване;
  • няма възражения, че данните  са  неверни;
  • не се представят доказателства за  напрегната ситуация, атмосфера на враждебност   или каквито и да било други особени обстоятелства, при които публикацията е била в състояние да произведе непосредствени незаконосъобразни действия срещу православните свещеници и да ги изложи на действителен или дори отдалечен риск от насилие.

С оглед на гореизложеното не е доказано, че публикацията може да подбужда към насилие или нетърпимост.

Нарушение на чл.10 (с единодушие).

Еврохолд v Биволъ за критична публикация с рекорден иск от един милион

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

По повод т.нар. SLAPPs

1

Дело с рекордния иск от 1 милион лева е заведено от компания „Еврохолд” срещу разследващия сайт „Биволъ” за причинени вреди от критична публикация, в която се изнасят данни за  скрита собственост  на главния акционер.

„Самата сума е психологически рекорд. Исканите обезщетения ще блокират и спрат работата на една малка медия, която разчита основно на дарения“,  заявява собственикът Атанас Чобанов. Предстои делото да ce гледа в Софийския градски съд през 2022.

Според адв. Кашъмов пред Мария Черешева, Дарик “Самият факт, че подобни обезщетения могат да бъдат търсени вече играе ролята на цензура и автоцензура. Много често без вината да бъде доказана, даже без да бъде чута ответната страна в лицето на журналиста или медията съдът в България налага по искане на ищците обезпечителни мерки в много големи размери. Тези запори често са в състояние да спрат работата на едно издание”.

2

По този повод може да се напомни отново и за Първа инвестиционна банка, която    чрез адвокатска кантора от Великобритания е поискала също от сайта “Биволъ” да свали публикация, позоваваща се на доклад за контрабандата цигари и участието на български политици, в който доклад три пъти се споменава и името на банката, като в противен случай е заплашила със съд.

Публикацията е от 20 април 2021 и е  озаглавена “Доган, Пеевски, Борисов, “Булгартабак”, контрабанда и финансиране на тероризма”.

Повече – от сайта “Биволъ”

Как се пише: вътрешнобанков, вътрешно-банков или вътрешно банков?

от Павлина Върбанова
лиценз CC BY-NC-ND
Правилно е да се пише слято – вътрешнобанков, също и вътрешнобанкова, вътрешнобанково, вътрешнобанкови.   Вътрешнобанковите преводи са по-евтини от междубанковите. За разлика от банковия надзор, осъществяван от органите на БНБ (външен контрол), вътрешнобанковият контрол се извършва от длъжностните лица в самата търговска банка. Слято се пишат сложните прилагателни имена, в които първата съставка е наречие […]

Как се пише: екскременти, ескременти или екстременти?

от Павлина Върбанова
лиценз CC BY-NC-ND
Правилно е да се пише екскременти. Думата е заета от латински – excrementum. Торбичките за екскременти от домашни любимци са практични и удобни. Екотоалетната е свързана с лаборатория, която произвежда биогаз и тор от екскрементите.

ВАС: за обявяването на принадлежността към ДС

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Върховният административен съд е приел ново тълкувателно решение, според което Комисията по досиетата не може да се произнася с второ решение, с което обявява принадлежност към Държавна сигурност за човек, за когото вече я е установила и прогласила, без да има нови доказателства.

„Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия няма материална компетентност (извън случаите по чл. 28 от Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия) да се произнася с второ и последващи решения с диспозитив „обявява установената и обявена принадлежност“ към органите по чл. 1 от същия закон за конкретно лице, при липсата на нови доказателства, за което вече с влязло в сила нейно решение е установена и обявена такава, предвид императивната разпоредба на чл. 26 от същия закон“.

Речта на омразата и престъпленията от омраза: за реакция на наднационално равнище

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Съобщение на ЕК:

Европейската комисия представя инициатива за включване на речта на омразата и престъпленията от омраза в списъка на престъпленията в ЕС, както беше обявено от председателя Фон дер Лайен в речта ѝ за състоянието на Съюза за 2020 г.

Сега няма правно основание за инкриминиране на речта на омразата и престъпленията от омраза на равнището на ЕС. Съществуващият списък на престъпленията в ЕС в Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) трябва да бъде разширен, за да се гарантират минимални общи правила за начините за определяне на престъпленията и санкциите, приложими във всички държави от ЕС.

Ако държавите членки   одобрят инициативата,   Комисията ще представи законодателно предложение.

Съобщение

Приложение към съобщението

Информационен документ — Как се разширява списъкът на престъпленията в ЕС стъпка по стъпка

Уеб страница

Работа през цифрови платформи

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Съобщение на ЕК:

Европейската комисия предлага набор от мерки за подобряване на условията на труд при работа през платформи и за подкрепа на устойчивия растеж на цифровите трудови платформи в ЕС.

С новите правила ще се гарантира, че хората, работещи през цифрови платформи, могат да се ползват от трудовите права и социалните обезщетения, на които имат право. Тези хора също така ще получат допълнителна защита по отношение на използването на алгоритмично управление (т.е. автоматизирани системи, които подпомагат или заместват управленските функции на работното място). Общ набор от правила на ЕС ще осигури по-голяма правна сигурност и това ще даде възможност на цифровите трудови платформи да се възползват в пълна степен от икономическия потенциал на единния пазар и еднакви условия на конкуренция.

Пакетът от мерки, представен днес от Комисията, включва:

  • съобщение, в което се определят подходът и мерките на ЕС относно работата през платформи;
  • предложение за директива относно подобряването на условията на труд при работа през платформи;
  • проект на насоки, с които се изяснява прилагането на законодателството на ЕС в областта на конкуренцията по отношение на колективните трудови договори на стремящите се да подобрят условията си на труд самостоятелно заети лица без служители. Това включва лицата, които работят през цифрови платформи.

Въпроси и отговори: подобряване на условията на труд при работа през платформи

Информационен документ: подобряване на условията на труд при работа през платформи

Съобщение за медиите: проект на насоки относно прилагането на правото на ЕС в областта на конкуренцията

Въпроси и отговори: проект на насоки относно прилагането на правото на ЕС в областта на конкуренцията

Предложение за директива относно подобряването на условията на труд при работа през платформи

Съобщение „По-добри условия на труд за по-силна социална Европа: извличане на всички ползи от цифровизацията за бъдещето на труда“

Проект на насоки относно прилагането на правото на ЕС в областта на конкуренцията по отношение на намиращите се в слаба позиция самостоятелно заети лица без служители

Кодекс на ЕС за полицейско сътрудничество

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Днес Комисията предлага Кодекс на ЕС за полицейско сътрудничество, за да се засили сътрудничеството между държавите членки в областта на правоприлагането и да се предоставят на полицейските служители от ЕС по-модерни инструменти за обмен на информация.

Както се подчертава в стратегията на ЕС за борба с организираната престъпност от април 2021 г., стабилното полицейско сътрудничество и безпроблемният обмен на информация са от съществено значение в борбата с всички форми на тежка и организирана престъпност. Днешното предложение за Кодекс за полицейско сътрудничество е в изпълнение на ангажимента, поет в стратегията.

От решаващо значение е също така да се гарантира доброто функциониране на Шенгенското пространство, както се подчертава в стратегията от юни 2021 г. за постигане на напълно функциониращо и устойчиво Шенгенско пространство.

Днес Комисията докладва и относно напредъка, постигнат през последните 6 месеца в рамките на Стратегията на ЕС за Съюза на сигурност, по отношение на изграждането на среда на сигурност, която е подготвена за бъдещето.

Предложение за Препоръка на Съвета относно оперативното полицейско сътрудничество (вж. също приложението към предложението и обзорния доклад от консултациите със заинтересованите страни)

Предложение за Директива на Европейския парламент и на Съвета относно обмена на информация между правоприлагащите органи на държавите членки (вж. също оценката на въздействието и нейното резюме)

Предложение за Регламент на Европейския парламент и на Съвета относно автоматизирания обмен на данни за целите на полицейското сътрудничество (вж. също оценката на въздействието и нейното резюме)

Информационна бележка: Кодекс за полицейско сътрудничество: Въпроси и отговори

Информационен документ: Засилване на полицейското сътрудничество в цяла Европа

ЕК: Нови правила за софтуера с отворен код

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Прессъобщение на ЕК:  Европейската комисия предоставя всеобщ достъп до софтуер в полза на предприятията, новаторите и областите от обществен интерес

Европейската комисия прие нови правила за софтуера с отворен код, които ще позволят нейните софтуерни решения да бъдат публично достъпни, когато се очакват потенциални ползи за гражданите, дружествата или обществените услуги.

Неотдавнашното проучване на Комисията относно въздействието на софтуера и хардуера с отворен код върху технологичната независимост, конкурентоспособността и иновациите в икономиката на ЕС показа, че инвестициите в отворен код водят до средно четири пъти по-висока възвръщаемост. Службите на Комисията ще могат да публикуват изходния код на софтуера, който притежават, в много по-кратък срок и с по-малко административни формалности.

Пример за ползите от софтуера с отворен код е електронният подпис – комплект от открити стандарти, инструменти и услуги, които помагат на публичните администрации и предприятията да ускорят създаването и проверката на електронни подписи, които са правно валидни във всички държави – членки на ЕС.

Комисията ще предостави своя софтуер като отворен код в едно-единствено хранилище, за да улесни достъпа до него и повторната му употреба. Преди предоставянето му всеки софтуер ще бъде проверяван, за да се избегнат рискове, свързани със сигурността или поверителността, проблеми във връзка със защитата на данните, или нарушения на правата върху интелектуална собственост на трети страни.