Борба с дезинформацията относно ваксините: онлайн платформите представят самооценка

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Европейската комисия днес публикува докладите на Facebook, Twitter, TikTok, Microsoft и Google относно мерките, предприети срещу дезинформацията във връзка с коронавируса, като страни по Кодекса за поведение във връзка с дезинформацията. В съобщението на ЕК се казва, че Twitter актуализира своите уведомления в своята многостепенна система за постепенно спиране на акаунта, за да се повиши осведомеността на потребителите, когато техните съобщения в Twitter са етикетирани или премахнати. TikTok си сътрудничи с италианското министерство на младежта във връзка с кампания за насърчаване на ваксинацията и докладва за десетократно увеличение на видеоклиповете с отбелязана тема „ваксини“ в цяла Европа в сравнение с предходния месец. Опитът на Microsoft Bing във връзка с COVID-19 бързо продължава да показва подробен механизъм за проследяване напредъка по отношение на ваксините, когато търси съответните термини. Google разгърна функцията си за търсене, представяща списък на разрешените ваксини, статистически данни и информация в цяла Европа, и понастоящем въвежда допълнителна информация за това къде да се ваксинирате.

Въпреки това са необходими по-подробни данни за по-добро разбиране на въздействието на мерките, предприети от платформите за борба с дезинформацията, свързана с коронавируса.

След наскоро публикуваните насоки, поуките, извлечени от настоящата програма за мониторинг, следва да бъдат включени в създаването на стабилна рамка за наблюдение, включително с ясни показатели за изпълнението.

Как се пише: лъжепатриот, лъже-патриот или лъже патриот?

от Павлина Върбанова
лиценз CC BY-NC-ND
Това сложно съществително име се пише слято – лъжепатриот, мн.ч. лъжепатриоти. В третия фейлетон от цикъла „Разни хора, разни идеали“ е представен образът на лъжепатриота. Не трябва да допуснем нито олигарси, нито лъжепатриоти, нито хитреци, облечени във власт, да бъдат българските лидери днес.

Как се пише: диетика или диететика?

от Павлина Върбанова
лиценз CC BY-NC-ND
Двете форми са дублетни и могат да се употребяват равностойно в книжовната реч. В това видео д-р Иванова, специалист по хранене и диетика/диететика, говори за затлъстяването при децата. Едно от основните правила в диетиката/диететиката е, че храненето трябва да бъде разнообразно и балансирано по отношение на мазнините, въглехидратите и белтъчините.

С кавички ли се пишат имената на резерватите и националните паркове?

от Павлина Върбанова
лиценз CC BY-NC-ND
Имената на резерватите и националните паркове се ограждат с кавички, тъй като представляват собствени имена, които са приложения в рамките на словосъчетание.   До резерват „Патлейна“ се стига по добре поддържан асфалтов път, а на много места са монтирани указателни насочващи табели. На територията на Национален парк „Рила“ се намират четири резервата. Ако пред собственото […]

Как се пише: заместник главен директор или заместник-главен директор?

от Павлина Върбанова
лиценз CC BY-NC-ND
Правилно е да се пише заместник главен директор. Когато пред словосъчетание се добави съществително име, то се пише отделно: главен директор > заместник главен директор; главен счетоводител > помощник главен счетоводител. Заместник-министърът на икономиката Лилия Иванова и заместник главният директор на Главна дирекция „Европейски фондове за конкурентоспособност“ Илияна Илиева връчиха договорите на бенефициерите. През периода […]

Every Serialization Framework Should Have Its Own Transient Annotation

от Божидар Божанов
лиценз CC BY

We’ve all used dozens of serialization frameworks – for JSON, XML, binary, and ORMs (which are effectively serialization frameworks for relational databases). And there’s always the moment when you need to exclude some field from an object – make it “transient”.

So far so good, but then comes the point where one object is used by several serialization frameworks within the same project/runtime. That’s not necessarily the case, but let me discuss the two alternatives first:

  • Use the same object for all serializations (JSON/XML for APIs, binary serialization for internal archiving, ORM/database) – preferred if there are only minor differences between the serialized/persisted fields. Using the same object saves a lot of tedious transferring between DTOs.
  • Use different DTOs for different serializations – that becomes a necessity when scenarios become more complex and using the same object becomes a patchwork of customizations and exceptions

Note that both strategies can exist within the same project – there are simple objects and complex objects, and you can only have a variety of DTOs for the latter. But let’s discuss the first option.

If each serialization framework has its own “transient” annotation, it’s easy to tweak the serialization of one or two fields. More importantly, it will have predictable behavior. If not, then you may be forced to have separate DTOs even for classes where one field differs in behavior across the serialization targets.

For example the other day I had the following surprise – we use Java binary serialization (ObjectOutputStream) for some internal buffering of large collections, and the objects are then indexed. In a completely separate part of the application, objects of the same class get indexed with additional properties that are irrelevant for the binary serialization and therefore marked with the Java transient modifier. It turns out, GSON respects the “transient” modifier and these fields are never indexed.

In conclusion, this post has two points. The first is – expect any behavior from serialization frameworks and have tests to verify different serialization scenarios. And the second is for framework designers – don’t reuse transient modifiers/annotations from the language itself or from other frameworks, it’s counterintuitive.

The post Every Serialization Framework Should Have Its Own Transient Annotation appeared first on Bozho's tech blog.

Как се пише: популярен или пополярен?

от Павлина Върбанова
лиценз CC BY-NC-ND
Правилно е да се пише популярен, също и популярна, популярно, популярни. Думата е заета чрез руски от латински – popularis. Знаеш ли, че най-популярният емотикон в света бил личицето, което се смее до сълзи? Боливуд е неформалното популярно наименование на мощната киноиндустрия в индийския град Мумбай. Засега българските спа курорти не са толкова популярни в […]

Как се пише: апсида или абсида?

от Павлина Върбанова
лиценз CC BY-NC-ND
Двете форми са дублетни и могат да се употребяват равностойно в книжовната реч. В езиковата практика се предпочита апсида. Думата е заета чрез френски (abside) от гръцки (ἀψίς, -ῖδος). Апсидата/Абсидата е полукръгла, а пред нея, в средата на олтарното пространство, има каменна олтарна маса. Най-пластична е източната стена на храма, където са оформени две петстенни […]

Медийно отразяване на участниците в предизборната кампания

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Дали партиите ще дадат повече пари за медийно отразяване на предизборната кампания за предстоящия вот на 11-юли в сравнение с кампанията от пролетта? Кои ще са най-предпочитаните медии този път? 

Данни от Института за развитие на публичната среда – екипът му осъществява мониторинг.

Конвенция на Съвета на Европа за кинематографичната продукция

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

В Държавен вестник днес е обнародвана Конвенцията на Съвета на Европа за кинематографичната продукция (ревизирана), която наследява и заменя  Европейската конвенция за кинематографичната копродукция (ETS № 147) от 1992 г. 

Както е известно, обнародването е необходимо, за да влезе една конвенция в сила, макар че не всяка обнародвана конвенция влиза в сила. По силата на чл.19 –

Член 19
1. Настоящата Конвенция влиза в сила от първия ден на месеца след изтичане на тримесечния период от датата, на която три държави, включително не по-малко от две държави – членки на Съвета на Европа, са изразили съгласието си да се обвържат с Конвенцията в съответствие с разпоредбите на чл. 18.
2. За всяка подписала Страна, изразила впоследствие съгласието си да се обвърже с настоящата Конвенция, тя влиза в сила от първия ден на месеца след изтичане на тримесечния период от датата на подписване или внасяне на документите за ратифициране, приемане или утвърждаване.