Article 19: Global Expression Report 2025

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Докладът на правозащитната организация Article 19, Global Expression Report (GxR), е ежегоден поглед към медийната свобода в 161 държави.

Всяка държава получава оценка от 0 100 и попада в една от следните пет категории: свободна (над 80), слабо ограничена, ограничена, силно ограничена или в криза.

Анализират се три характеристики на медийната свобода (събират се данни за 25 индикатора, методологията е представена тук):

1. Свобода от медийната автоцензура

2. Свобода от тормоз над журналисти

3. Свобода от правителствена цензура

България е на 42 място със 76 точки преди Словакия, Хърватия, Румъния и Унгария (от ЕС), но продължава да остава във втората категория (слаби ограничения на свободата на изразяване).

Класацията се оглавява от Дания, Швейцария, Швеция, Естония, Норвегия.

Защо в България трябва да има списък на значимите събития – или колко струва да гледаш спорт по телевизията

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Директивата за аудиовизуалните медийни услуги предвижда, че държавите от ЕС могат да защитят аудиториите на телевизиите от въвеждане на платен достъп до значими събития, най-често спортни. Тази разпоредба е от 2007 г, скоро ще навърши 20 години.

Член 14

Всяка държава-членка може да вземе мерки в съответствие с правото на Съюза, за да гарантира, че телевизионните оператори, които са под нейна юрисдикция, не излъчват по силата на изключително основание събития, които държавата-членка счита, че са от голямо значение за обществото, по такъв начин, че да лишат значителна част от обществеността в тази държава-членка от възможността да проследи тези събития посредством предаване на живо или на запис по безплатна телевизия. Ако това стане, съответната държава-членка съставя списък от определени събития, национални или не, които тя прецени, че са от голямо значение за обществото. Тя извършва това по ясен и прозрачен начин, в подходящ и реалистичен срок. Като извършва това, съответната държава-членка определя също дали тези събития следва да се предават изцяло или отчасти чрез отразяване на живо, или когато е необходимо или подходящо поради обективни причини от обществен интерес, изцяло или отчасти чрез предаване на запис.

*

Държавите могат да защитят аудиторията – не са длъжни. Ако държавите пожелаят – аудиториите са защитени. Ако не – няма правна пречка да се въведе платен достъп до т.нар. значими събития като европейски и световни първенства, култура и пр. Ясно кой има интерес от платения достъп.

При липса на списък санкция от ЕС не се предвижда. Според решението   Batchelor / ЕК   държавите   са свободни да решат дали желаят да имат политика във връзка със събитията от голямо значение за тяхното общество, както свидетелства използването на думата  може  в член 3 а, параграф 1 от Директива 89/552. Комисията само гарантира спазването на правото на Общността, когато държава  желае да се ползва от механизма за взаимно признаване на мерките, които е приела в рамките на политика в тази област.

В България няма изготвен и предоставен на Европейската комисия списък, за да бъде приет по съответния ред и обнародван в Официален вестник на ЕС, само след което може да влезе в сила. Защо няма? Добър въпрос. Държавата не бърза да защити тв аудитория.

Пиша за тази законодателна мярка, предвидена от ЕС, защото днес има голяма статия в Ню Йорк Таймс по този въпрос – колко струва в САЩ да гледаш спорт по телевизията.

4 785 долара. Толкова струва, според автора, ето какво разказва Джун Ли:

Абонирам се за почти всяка услуга, която има със спорт на живо – YouTube TV, MLB.TV, NBA League Pass, NFL Sunday Ticket, Peacock, Apple TV+, Max, Amazon Prime, Paramount – за $ 2634 годишно.

В продължение на десетилетия нашите национални спортни лиги – Националната футболна лига, Националната баскетболна асоциация, Националната хокейна лига – действаха по-скоро като граждански институции. Тези организации може би винаги са преследвали печалба, но се интересуваха от укрепването на такива мощни нематериални активи като местната гордост, поколенческо фенство и обществен ритуал. Традицията беше добра работа. Общността изгради лоялност. След това дойдоха стрийминг войните.

През 2004 г. твърд фен на Бостън Селтикс би похарчил около 1321 долара, за да последва любимия му отбор – който включва билети, достъп до телевизия и стоки. Днес това число е $4,785. Това е 262 процента скок. Заплатите в същия участък са се увеличили с 87 процента.

Конгресът може да черпи вдъхновение и от британското законодателство (тоест европейското, то е от времето, когато UK беше в ЕС) и да определи ключови спортни събития – може би Световните серии, Супербоул, N.B.A. Финалите – като национално значими и изискват те да се излъчват на безплатни, широко достъпни платформи.

Да, това предлага авторът в Ню Йорк Таймс. Американският конгрес да черпи вдъхновение от ЕС. Би се изненадал да разбере, че в ЕС има държава, в която зрителите имат право на такава защита, но не се възползват от нея – да, за България говоря.

Съд на ЕС: ЕК предявява иск срещу България заради Регламента относно терористичното съдържание онлайн

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Европейската комисия реши да предяви иск срещу България (INFR(2022)2113) пред Съда на Европейския съюз поради това, че не изпълнява някои задължения по Регламента относно справянето с разпространението на терористично съдържание онлайн („Регламента за ТСО“, Регламент (ЕС) 2021/784). 

С Регламента, който се прилага от 7 юни 2022 г., се изисква терористичното съдържание в ЕС да бъде премахвано от онлайн платформите в рамките на един час от получаването на заповед за премахване, издадена от органите на държавите членки.

Стратегия за опростяване, безпрепятствено функциониране и укрепване на единния пазар

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Единният пазар е нашият европейски вътрешен пазар. Той представлява мощен катализатор за растеж, благоденствие и солидарност. С БВП от 18 трилиона евро европейският пазар е втората по големина икономика в света, като представлява почти 18 % от световната икономика и осигурява на ЕС мащаб, сила и гъвкавост. Като обединява 30 държави , 450 милиона потребители и 26 милиона дружества , нашият европейски пазар предлага достъп до широка гама от продукти, услуги и възможности за инвестиции. Той осигурява баланс: възможности за предприятията и гражданите, както и защита на работниците и потребителите. Освен това той предлага стабилност и предсказуема инвестиционна и стопанска среда, основана на принципите на правовата държава. Нашият европейски пазар въплъщава ценностите на социалната пазарна икономика, която обединява свобода и благоденствие за всички.

Настоящата стратегия COM(2025) 500 final представя нов подход за по-нататъшно развитие на нашия европейски пазар. Той се състои от следните елементи:

По-малко пречки: съвместни и целенасочени усилия за премахване на най-вредните пречки пред единния пазар — удвояване на усилията за справяне с „ужасните десет“. Твърде много пречки продължават да ограничават единния пазар, което влияе отрицателно върху търговията и инвестициите . Всички те трябва и ще бъдат разгледани. Трябва обаче да останем съсредоточени. Ето защо в настоящата стратегия предлагаме на първо място да се обърне внимание на 10-те най-вредни пречки пред единния пазар.

Повече амбиция: нов подход за стимулиране на европейските пазари на услуги. В търсене на повече амбиция и съгласуваност е необходим нов подход за съживяване на европейските пазари на услуги. Съществува належаща нужда от засилена динамика в рамките на единния пазар на услуги, като се признава неговата ключова роля. При предложения секторен подход ще се постави акцент върху специфични сектори на услугите, които биха могли да донесат най-голямата икономическа добавена стойност и са от значение за двойния преход. Времето да се направи това отдавна е настъпило.

по-сериозен акцент: Върху малките и средните предприятия (МСП), включително иновативните новосъздадени и разрастващи се предприятия. МСП и малките дружества със средна пазарна капитализация (МДСПК) са сред най-засегнатите от нормативната и административната разпокъсаност на пазара и биха могли да спечелят най-много от един по-интегриран европейски пазар. С настоящата стратегия се въвеждат редица действия, които дават възможност на МСП да се възползват в максимална степен от своя европейски пазар. Тя ще бъде допълнена от специална стратегия за стартиращите и разрастващите се предприятия.

По-ефективна цифровизация: държавите членки и ЕС трябва да работят в синхрон. Цифровизацията може да даде тласък на съвместната администрация и да ускори извършването на стопанска дейност в ЕС. По този начин цифровите инструменти дават възможност за оптимално функциониране на единния пазар и са от решаващо значение за ефективното и ефикасно прилагане на политиките. Това върви ръка за ръка с европейската амбиция за опростяване.

По-голямо опростяване: предприемане на незабавни действия за намаляване на бюрокрацията и опростяване на нещата. Сборният пакет от мерки, придружаващ настоящата стратегия, отговаря на очакванията на предприятията: въвеждане на малки дружества със средна пазарна капитализация, за да може нормативната уредба да бъде съобразена с техните нужди, преминаване от основан на документи единен пазар към единен пазар, основан на данни, и предоставяне на извънредно решение за продукти, които се нуждаят от достъп до пазара. Като цяло следва да се стремим към опростяване, водещо до по-ниски разходи, по-висока производителност и по-добро функциониране на единния пазар, като същевременно запазим амбицията си по отношение на климата и устойчивостта, както и социалните си отговорности. Трябва да разполагаме с прости правила, които улесняват растежа и осъществяването на стопанска дейност в рамките на единния пазар. Принципът „1 in, 27 out“ следва да бъде водещият принцип на нашия единен пазар.

По-ефективно изпълнение и прилагане: доброто функциониране на нашия европейски пазар е съвместна отговорност на ЕС и на държавите членки. То разчита на интелигентното изпълнение и прилагане на договорените политики, което изисква силни институции и зачитане на върховенството на закона. Ефективното прилагане на съгласуваните правила продължава да бъде ключов фактор. То изисква активни действия, за да се предотврати създаването на нови пречки, съвместна работа по тълкуването и прилагането на правилата и корективни правни действия, когато това е необходимо, така че да се осигури стабилна оперативна среда, в която законите се прилагат ефективно и еднакво, като дават конкурентно предимство на ЕС и неговите държави членки. То изисква и решителни действия по правоприлагане, включително по-систематични производства за установяване на нарушение.

По-голяма отговорност: засилване на политическата и националната ангажираност. Нуждаем се от по-голяма отговорност на национално равнище и от сериозна ангажираност от страна на всички участници на всички равнища на управление. Държавите членки се насърчават да предотвратяват въвеждането на нови пречки, наред с друго при транспонирането на правилата на ЕС в националното право, и да отстраняват регулаторните и административните пречки на регионално и на национално равнище. От ключово значение е да се оцени съответствието на проектите за национални мерки с правото на ЕС и да се гарантира прозрачност на тези мерки спрямо други държави членки и заинтересовани страни.

Повече полезни взаимодействия: промяна на парадигмата в разходите на ЕС. Понастоящем е налице слаба пряка връзка между разходите на ЕС (с акцент върху инвестициите) и предприемането от страна на държавите членки на регулаторни реформи за премахване на пречките пред единния пазар или за насърчаване на европейските икономически аргументи и вериги за създаване на стойност. Потенциалът за използване на бюджета на ЕС като трамплин за насърчаване на национални реформи, с които се постига напредък по целите на политиката за единния пазар, е значителен. Чрез него би могло да се насърчи по-интензивното прилагане на достиженията на правото на ЕС в сравнение с наблюдаваното в момента, например чрез подкрепа за инвестициите с цел преодоляване на административните пречки, включително чрез целенасочено подпомагане на предприятията, работните места и компонентите на ЕС.

По-голяма защита: действа като щит срещу нелоялни търговски практики. Размерът на единния пазар, неговият капацитет за справяне със сътресенията и високите му социални, екологични и потребителски стандарти защитават гражданите и предприятията на ЕС в условията на нарастваща международна несигурност. Осигуряването на високо равнище на защита на потребителите е от съществено значение за доброто функциониране на единен пазар и е необходимо, за да се гарантира доверието на потребителите, правната сигурност и еднаквите условия на конкуренция за предприятията. 

Цифрово десетилетие: състояние през 2025: цифров суверенитет и цифрово бъдеще

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Дигиталната трансформация на ЕС гарантира, че Европа остава конкурентоспособна, устойчива, намалява прекомерната си зависимост и засилва технологичния си суверенитет, като същевременно засилва стратегическата си автономност. За тази цел Програмата за политиката в областта на цифровото десетилетие (DDPP), приета през 2021 г., е структурирана, стратегическа и правно обвързваща рамка за управление.

Новото съобщение на ЕК COM(2025) 290 final описва състоянието на цифровото десетилетие през 2025 г., като разглежда съответните развития в цифровата политика и напредъка в цифровата трансформация на ЕС от последния публикуван доклад през 2024 г. То също така полага основите за прегледа на DDPP през 2026 г., с възможни промени в целите, задачите и управлението с оглед на технологичното развитие и развитието на политиките на ЕС. По-подробни анализи, включително препоръки на ниво ЕС, са представени в приложенията и работните документи на службите на Комисията, Евробарометър и проучвания, които заедно съставляват доклада за състоянието на цифровото десетилетие за 2025 г.

Reuters Institute Digital News Report 2025. Рекорд за България, печален.

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Стана известен поредният доклад за цифровите новини на Института Ройтерс.

Използването на AI за новини е само в отделни случаи, но този дял бързо нараства, установява докладът за цифрови новини, разглеждащ тенденциите в новините за 2025 г.

Докладът, изготвен от Института за изследване на журналистиката на Ройтерс, също така подчертава нарастващия възход на алтернативна медийна екосистема, водена от Youtubers, Tiktokers и подкастъри – съответно и заплахата, която това представлява за традиционните доставчици на новини.

В САЩ социалните медийни платформи изпревариха телевизията като източник на новини за първи път тази година.

Доверието в новините остава стабилно за трета поредна година (40% в световен мащаб), въпреки че е с четири процентни пункта по-нисък, отколкото в разгара на пандемията от Covid-19.

Избягването на новините достига най-високата регистрирана някога от доклада за цифрови новини стойност – 40% за втора поредна година – спрямо 29% през 2017 г. (46% от хората в Обединеното кралство казват, че понякога или често избягват новините, 42% – в САЩ).

Около четири от десет (39%) от “избягващите новини” казват, че новината са негативни, 31% казват, че са изморени от количеството на новините, 30% казват, че има твърде много войни и отразяване на конфликти и 29% – че са преситени с политически новини.

Според CNN данните подкрепят “усещането, че традиционните журналистически медии в САЩ са засенчени от онлайн личности и творци”. Потреблението на телевизионните новини (50%), и информирането от новинарските сайтове / приложения (48%) за първи път е изпреварено от новините в социалните медии (54%) за САЩ. Високата употреба на социалните медии за новини и относителната липса на големи доказани медийни марки в САЩ може да е и причината 73% от анкетираните в САЩ да кажат, че са загрижени за способността си да различат вярно и невярно в новините, в сравнение с 46% от анкетираните в Западна Европа.

Предпочитанията към формата на новините варира – в Норвегия четат, в Азия гледат:

Рекорди в Европа:

  • Най-високи (европейски) нива на доверие: Финландия: 67% от финландците се доверяват на “най-много новини през повечето време”.
  • Най-голяма част, която желае да плати за новини:   42% от норвежките потребители на новини плащат за онлайн новини, най-високата стойност във всички 48 изследвани пазара.
  • Най-високо ниво на избягване на новини: Печалният рекорд принадлежи на България:  63%.  Ройтерс  предполага, че “силно нестабилната политическа среда” на страната допринася за това (и за спадащото доверие в новините).
  • Най-висок процент потребители  на новини от социалните медии: Сърбия:  67% от сърбите използват социалните медии за новини.
  • Най-ниските нива на доверие: Гърция и Унгария –  22%. Това е най-ниското ниво от всички 48 пазара, включени в доклада. За Гърция “доверието е ниско във всички групи, но дори по-ниско сред по-младите и леви респонденти”.

Ключова роля за предизборния успех на крайнодесните партии в България имат популярни личности и личности от социалните медии и влогъри, чиито канали в YouTube или Patreon насърчават антисистемни, националистически или проруски гледни точки. Забележителни примери са бившият атлет Кирил Кирилов и Мартин Карбовски с 233 000 абонати в YouTube. Други създатели на съдържание с радикални възгледи като Станислав Цанов разпространиха свои собствени антисистемни перспективи, независимо дали за пандемията или войната в Украйна, и те представят все по-силна конкуренция пред традиционните медии в повлияването на обществения дискурс, отбелязва NiemanLab.

Лада Прайс е авторка на частта за България. Потреблението на новини през всички среди спада, като подреждането по дял е онлайн новини от какъвто и да е изочник (74%), телевизионни новини (60%), социални мрежи (57%), преса (10%).

Българската национална телевизия и Българското национално радио остават с най-високо доверие, следвани от двата частни телевизионни канала Nova TV News и BTV News.

Тръмп и упадъкът на истината

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

CNN в публикация от днес обобщава десетте начина, по които Тръмп променя политиката на САЩ. Това са:

  • новото партийно разбиране на републиканците за консерватизъм;
  • упадъкът на истината;
  • разцветът на конспиративните теории;
  • смущението  на демократите;
  • консолидацията на властта у президента;
  • авторитарност, нетърпимост дори срещу съдебния контрол;
  • политизиране на институциите;
  • култура на страха;
  • образователна пропаст на партиен принцип;
  • грубо имиграционно правоприлагане и депортации.

Няколко факта за състоянието на информационната сфера:

Упадъкът на истината

Лъжите на Тръмп често дори не се третират като новини. И това е така, защото, строго погледнато, те не са нови. Той е изрекъл повече от 30 000 неверни и подвеждащи твърдения в първия си мандат, според The Washington Post. Това е средно по една лъжа всеки час в продължение на четири години. Лъжата се превърна в начин на живот за президента и неговите съюзници.

По-значимо от готовността на Тръмп да лъже обаче е, че почти половината страна е решила, че не е много важно президентът да бъде верен на истината.

Постоянно присъстващите конспиративни теории

Тръмп на практика лансира политическите си амбиции с конспиративна теория за това как тогавашният президент Барак Обама не е роден в САЩ.

Още през 2019 г. можеха да се изброят 23 конспиративни теории, които Тръмп беше популяризирал. И това беше много преди най-голямата: фалшивите “откраднати избори”, които предизвикаха атаката на 6 януари 2021 г. срещу Капитолия на САЩ.

Но по-съществена от желанието на Тръмп да разпространява конспирации е готовността на неговата партия да им вярва. Тръмп твърди нещо – и то постепенно се превръща в убеждение за мнозина в Републиканската партия: “откраднатите” избори през 2020 г., “голямата теория за замяната”, различни твърдения за “дълбоката държава”, насочена срещу Тръмп, а миналата година и идеята, че хаитянските мигранти ядат домашни любимци в Охайо.

Конспиративните теории не са нещо ново за политиката, а републиканците не са единствените, които вярват в тях; за тях допринася и упадъкът на традиционните медии и възходът на социалните медии, където процъфтяват непроверени твърдения. Но Тръмп, повече от всеки друг, ефективно се въоръжи с тези теории, за да изгради своята социална база.

Нужда от помощ за „онази“ карта

от Боян Юруков
лиценз CC BY-SA

Питат ме от време на време как може да се помогне с 3D картата показваща възможното застрояване. Няколко пъти съм разяснявал процесът на създаването ѝ, както и трудностите при събирането на информация чрез т.н. crowdsourcing. Последно, ако не се лъжа, беше при Ratio събитието за отворени данни.

Сега обаче има нещо, с което може да се помогне директно. Една от най-честите търсените функции на картата е да се отбележат сградите, които са вече в строеж или построени. Както обясних с пускането на проекта, използвам фотореалистични 3D карти на Google, които за съжаление показват състоянието на града преди две години. От тогава доста сгради са построени или са започнали строеж.

Затова е полезно да се отбележат на картата. В момента всичко стои в червено – нещо, което доста дразни не един или двама архитекти или инвеститори. Отбелязаните сгради ще бъдат в стоманено сиво. За целта молбата ми е да отворите картата и сградите, които знаете, че са построени или в строеж, да ги отбележите с менюто, което виждате долу.

Преди време писах, че може да се отбелязват сгради визуално, ако искате да направите снимка и да споделите, както и да се търсят документи направо в тази 3D карта. Сега добавих още два бутона за отбелязване на започнати и завършени сгради.

За съжаление, картата не работи на iPhone. Има проблем с показването на толкова много данни, който е специфичен за устройството. Знам как да го оправя, но ще отнеме време. Работи на лаптоп и Android. Картата с документите няма проблем на което и да е устройство.

Разбира се, отбелязаните така първо ще бъдат одобрени и тогава ще се появят на картата с различен цвят. Сега започваме фазата на събиране на информация от хората запознати с районите. Това е експеримент за crowdsourcing. Имал съм доста такива през годините започвайки с картографиране на катастрофите в София. Най-големият беше може би Lipsva.

Ако имате други предложения и съвети, ще се радвам да ги споделите. Друг начин да подкрепите картата за сега е да се абонирате за новини и документи около дома или място на интерес или за цял район в София.

The post Нужда от помощ за „онази“ карта first appeared on Блогът на Юруков.

Как се пише: мастърклас, мастър-клас или мастър клас?

от Павлина Върбанова
лиценз CC BY-NC-ND
Правилно е да се пише слято – мастърклас, мн.ч. мастъркласове, защото това е сложно съществително име, чиито съставни части са от чужд произход и първата от тях не се употребява като самостоятелна дума в българския език. Гари Стреч идва в България за втори актьорски мастърклас заедно с Деси Тенекеджиева. Сдружението за модерна търговия организира мастъркласове […]