Правилно е да се пише възлязъл. Проверката при миналите свършени деятелни причастия, каквото е възлязъл, се прави с формата за мн.ч. Ако съмнителната гласна изчезва (възлязъл – възлезли), се пише ъ. Ако се запазва (избягал – избягали), се пише а. Ремонтът на сградата би възлязъл на 350 000 лв. През 2020 г. двустранният стокообмен между България […]
Правилно е да се пише изтръгвам, изтръгна. Според правилото за групата ър/ръ в многосричните думи, когато след ър/ръ има една съгласна, се пише и изговаря ър, а когато има две или повече съгласни – ръ. След групата ър/ръ в думите изт-ръ-гвам, изт-ръ-гна, има две съгласни, затова се пишат по този начин. Събирането на билки трябва […]
И по-рано са изнасяни данни, че държавата се грижи за Пик и Блиц, които са образец за не-медии. Пилотната разяснителна кампания за българското председателство на Съвета беше поверена на Пик и Блиц – което не трябва да е възможно предвид цялостното им поведение, но и в частност предвид анти-ЕС публикации, предшестващи това финансиране.
Нова публикация на Капитал съобщава за договор между държавно дружество и Блиц. Формално по договора парите се дават за тематични статии, но фактически такива статии няма (Капитал намира три – вместо дължимите десетки – публикации). Няма никакво съмнение, става дума за финансиране на проправителствен (тогава) и про-ГЕРБ – сайт с държавни средства.
Това е само щрих от профила на държавното дружество Автомагистрали, за което се оказва, че е платило поне 800 млн. лв. на трети частни дружества за пътни отсечки, по които дори няма разрешение за строеж. Значителна част от поръчките, които дружеството “Автомагистрали” е получило от Агенция “Пътна инфраструктура” (АПИ), са превъзложени и “изпълнителят по договорите е заменен”, което е абсолютно в разрез със закона, показва проверката на Сметната палата (СП).
Днешният доклад за прилагането на правото на ЕС напомня за едно неизпълнено задължение на Бълария, по което има открита процедура – въвеждане на чл.24 от Директивата за услугите. Има открита процедура през 2020 поради забраните на реклама в чл. 42 от Закона за адвокатурата.
Член 24
Търговски съобщения на регулирани професии
1. Държавите-членки премахват всички общи забрани на търговски съобщения на регулираните професии.
2. Държавите-членки гарантират, че търговските съобщения на регулираните професии се съобразяват с професионалните правила, в съответствие с правото на Общността, които са свързани, по-специално с независимостта, достойнството и доброто име на професията, а също и с професионалната тайна, по начин съвместим със специфичния характер на всяка професия. Професионалните правила за търговските съобщения са недискриминационни, оправдани от наложителни причини, свързани с обществения интерес и пропорционални.
През 2020 г. Европейската комисия е започнала общо 903 нови производства за установяване на неизпълнение на задължения спрямо държавите членки на ЕС. Това представлява увеличение с 13 % в сравнение с 2019 г., когато броят на новите случаи беше 797. През 2020 г. най-малък брой нови производства за неправилно транспониране или неправилно прилагане на правото на ЕС имаше срещу Дания, Финландия, Ирландия и Нидерландия, а най-голям брой — срещу България, Италия, Малта и Гърция.
Ефективното прилагане на правото на ЕС е важно за европейците, тъй като то спомага да се гарантира, че те могат да се ползват от правата си и ползите, произтичащи от правоот на ЕС.
България традиционно има добро представяне в сферата на транспонирането на директиви, Всички наблюдения отчитат проблеми главно в прилагането на – по начало безпроблемно – транспонираните текстове.
Събирането и огласяването на информация със специални средства извън предвидените в закон случаи е предмет на българското право (чл. 145а НК и чл. 339а НК).
Днес се говори за чл.145а, който ще използва служебният министър Бойко Рашков, за да привлече към наказателна отговорност главният прокурор Гешев.
През 1997 г. законодателят обяви за престъпления:
незаконното събиране на информация с помощта на специални технически средства – чл. 339а НК;
незаконното разгласяване и използване на информация, събрана законно чрез СРС – чл. 145а НК.
„ал. 1 Който използва информация, събрана чрез използване на специални разузнавателни средства, извън нейното предназначение за опазване на националната сигурност или за целите на наказателното производство, се наказва с лишаване от свобода до три години и глоба до петстотин лева.
Ал. 2 Когато деянието е извършено от длъжностно лице, което е придобило информацията или тя му е станала известна в кръга на неговата служба, наказанието е лишаване от свобода от една до пет години и глоба до пет хиляди лева.
Ал. 3 В случаите по предходната алинея съдът може да постанови лишаване от права по чл. 37, ал. 1, точки 6 и 7.“
Конкретните хипотези, довели до въвеждане на чл 145а НК, бяха свързани с незаконен достъп до комуникационна инфраструктура – и така става възможно данни, по начало събирани законно, да се използват за други цели – една ситуация, за която нямаше предвидена санкция.
БНТ използва глаголните времена, за да се разграничи от тезата на министъра – “прокуратурата била разгласила“. Трудна работа е в тези турбулентни времена да си избереш позицията и дистанцията до главните действащи лица. А защо е прилаган чл.95 НК (преврат) също не е лесно за обяснение – тези процеси, такива лица, такива прояви – без обяснение:
От седмици се обсъжда въпросът има ли незаконно подслушване на участници в протестите през 2020 г.
Атанас Атанасов и Бойко Рашков, служебен вътрешен министър, казват, че има.
Прокуратурата казва, че няма.
Сайтът BIRD публикува прокурорско искане за прилагане на СРС и обосновка за продължаване на прилагането.
Днес в парламента по време на изслушването на министъра на правосъдието и министъра на вътрешните работи беше потвърдено следното:
Прилагане на СРС по отношение на участници в протестите има.
Прокуратурата смята, че прилагането е законно, защото има разрешение от председателя на спецсъда.
Но важното за разказа е по какво дело са искани СРС – та: по дело по Особената част на НК, чл.95 – преврат – във вр. с чл.321 НК организирана престъпна група, ОПГ:
с организирането на протестите лицата целят да бъде съборена, подровена или отслабена властта в републиката и извършването на опит за преврат за насилствено завземане на властта в центъра или по места, което съставлява нарушение на чл. 321, ал. 3, вр. ал. 1 от НК, вр. с чл. 95 от НК.
Както днес народни представители изтъкнаха, чл.95 НК не е прилаган от 50-те години на миналия век.
за всеки вещ в наказателното право е ясна паралегалната цел на това безумно досъдебно производство – създаване на формално основание за подслушване, външно наблюдение, арести, претърсвания.
Образува се безумно наказателно производство за опит за преврат, което формално легитимира действията по свръхупотреба на СРС. На формално ниво Сийка Милева е права [че няма данни за незаконно подслушване], защото според прокуратурата ние сме подслушвани, за да бъде предотвратен опит за преврат. Всички ние обаче сме наясно дали това беше опит за преврат или легитимен протест срещу самозабравила се клептокрация и налуден главен прокурор.
Тук не става дума за свобода на медиите, а за нещо базисно – свобода на изразяване. Индексите за 2020 за свобода на изразяване вече са изготвени, късно идва тази информация, за да бъде взета предвид.
Но по отношение на Гешев не е късно да бъде взета предвид.
На 21 юли 2021 г. Съветът за електронни медии представи социологическо изследване на тема “Медийни предпочитания на българската аудитория в предизборните кампании за парламентарните избори на 04 април и 11 юли 2021 г.”.
Доклад – включително от него се виждат зададените въпроси за изясняване откъде се информират хората по време на двете кампании през 2021 г.
Данните бяха представени от Лидия Йорданова, Екзакта. Данните от двете национални проучвания на Екзакта, проведени в последните седмици на двете кампании, дават възможност да се коментират както по-трайните , така и по-динамичните нагласи, се казва в началото на доклада.
Моето мнение, което по технически причини не успях да представя на самото обсъждане, макар да чух представянето почти до края:
1. Подобни изследвания се очаква да станат обичайна рутинна дейност и регулаторът да ни информира за потреблението на новини не само по време на предизборна кампания. За сравнение – ако отворим сайта на британския регулатор Офком, ще видим, че той по закон взема evidence based / основани на данни решения. С поредица от доклади Офком информира за потреблението на новини в Обединеното кралство и за отношението на хората към различни видове съдържание на различни платформи. И нещо повече – Офком съобразява регулирането с констатираните потребителски модели. Дано и българският регулатор се ориентира към evidence based решения.
2. Имам и някои въпроси:
Каква е била концепцията за качествена журналистика при изготвяне на картата. Проучвано е дали респондентите се интересуват от следните четири характеристики на информацията – обективност, изчерпателност, достоверност и актуалност. Установено е, че три четвърти от респондентите се интересуват от тези характеристики, а за останалите (които не се интересуват) социолозите установяват, че са с ниско образование и от малцинствата. Качествената журналистика заслужава специална защита – ето защо по мое мнение подготовката на картата в тази част заслужава специално внимание. Концепцията за качествена журналистика следва да има много по-широко приложение, дори за процеса на финансиране на медиите.
Прави ли се разлика между медийни предпочитания и доверие. Темата на изследването е “Медийните предпочитания”, а въпросите в изследването са – имате ли доверие, на кого имате по-голямо доверие и пр. Аз лично смятам, че няма съвпадение между “източник” (или “медийни предпочитания”) и “медия, в която имам доверие”. В самото изследване се установява например, че част от гражданите се информират от няколко медии. Аз самата ползвам/следвам повече медии, между тях и медии, в които нямам никакво доверие – но бих отговорила, ако ме попитат, че ги чета.
3. Възможно ли е да се разшири и задълбочи интерпретацията на резултатите.
Числата са важни, но истинската задача на тези изследвания е да позволят анализ отвъд числата. Истинската задача е да се следи дали медиите (тези, които са в обхвата на дейност на СЕМ) осигуряват информиран избор. Особено по време на предизборна кампания. Не просто откъде се информират хората – важно е да се направи извод дали медийният сектор гарантира информирания избор на гражданите.
Като пример вземам въпроса за БНТ като източник на информация (или като медия, на която се доверяват). В доклада се сравнява делът на хората, които се информират от БНТ през април и юли, с дела на хората, които се информират (или имат доверие) от частните телевизии през април и юли, и се прави извод:
През юли намалява с 3 пункта делът на вярващите повече на обществената телевизия БНТ, отколкото на частните телевизии. В същото време с 6 пункта, в сравнение с март, расте делът на имащите повече доверие на частните телевизии, отколкото на БНТ.
Освен резервите ми по линията доверие – потребление, смятам, че интерпретацията би могла да даде много повече – а не просто да прочете числата. Според мен съотношение 41:24 в полза на частните телевизии означава, че – ако се запази тенденцията – скоро частните тв ще бъдат два пъти по-предпочитани от БНТ за ориентация в предизборно време – а БНТ по закон трябва да прави това, финансирана с публичен ресурс, за да прави именно това (“демократичните потребности на гражданите” според правото на ЕС), и в допълнение е получила тъкмо сега 20 милиона извън предвиденото в Закона за държавния бюджет. Според мен има смисъл да се продължи съдържателният анализ отвъд числата и цитираната т.7 от доклада по-горе.
4. И последното, което бих споделила в обсъждането, е да вземем предвид изводите на OSCE – според доклада на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа:
В разрез с въведените през декември 2020 г. законови изисквания, СЕМ не проведе систематичен мониторинг на онлайн аудио-визуално съдържание;
Въпреки активния медиен мониторинг на СЕМ, ЦИК не предприе ефективни правни мерки в случаите на установени нарушения в медиите.
Ще завърша с пожелание СЕМ да взема все повече evidence based / основани на данни решения.
Бях решил да не се занимавам с тази случка, но заради това, което стана накрая реших, че си го заслужават.
Взех си няколко дни отпуска и в предпоследния ден в хотела ни нямаше почти хора. Тогава забелязах, че пристигат доста коли, сред които поне четири на Агенция Пътна инфраструктура както и няколко прескъпи джипа. Досетих се, че явно ще имат конференция или семинар или нещо подобно.
Така и се оказа. Напълниха конферентната стая с 80-тина души за 2-3 часа, след което се отправиха към басейна. В началото не бях сигурен кое ме раздразни – че трошаха яко държавна пара за 5-звезден хотел, че изведнъж всичко се напълни на 100% или че дори не си правиха труда да изглеждат, че са на официално събитие.
Бързо обаче размислих и се примирих – можеше да се напълни от други гости, а и все пак първи ден им е и може да имат друга програма за следващите. Дори фактът, че харчат толкова за пет звезден хотел в условията на сериозни скандали за разточителство на агенцията отметнах с това, че бледнее пред милиардите, които са раздали без обосновка, поръчка или дори строеж. А и все пак е форма на бонус към служители на държавна работа, която ако не се вкарат в някаква схема не може да се отрече, че е доста неблагодарна. Всеки офис и организация имат нужда от някаква форма на team-building, особено след последната година и въпреки всички резерви, които имах към тях. Отметнах всичко с ръка.
Гледах да не им обръщам внимание, но не можех да избягам от разговорите им. Явно не им пукаше много кой ги чува. Темите започнаха от злободневни – колко било скъпо в Гърция сега, колко скочили цените, един се жалваше колко малко от хората в агенцията са се ваксинирали, а никой не носел маска никъде в офисите или на конференцията сега.
После минаха на клюки кой какъв страничен бизнес имал, кой шеф успял да си доведе любовницата в хотела и кой не успял, защото я бил уредил в администрацията, а тука били само архитектура. После кой шеф каква кола под 6 цифрени суми не поглеждал и прочие. Общо взето се бяха разделили на три групи: едни дето се правеха на тежкари (предимно мъже, но и две жени), младите, които активно се наслаждаваха на почивката и „лелките и чичковци“, които също се радваха на басейна, но видимо бяха уморени от цялата драма.
Тежкарите изглеждаха доста притеснени през цялото време и все висяха на телефона. Единият много настоя точно до мен да крещи как са посмели да пуснат нещо електронно, като трябвало да си стои затворено в папка в бюрото му. Други двама постоянно даваха инструкции какво да се подписва от тяхно име „все едно са там“. Едната увещаваше, че трябвало да изкарат, че е била на комисия за одобрение на някакъв проект с още двама, които обръщаха коктейли на бара, а служителят в офиса трябвало с подписите на тримата да подпише протокола, защото „всичко сме се разбрали вече, така трябва да мине“. Имаше разговори и за очакваните бонуси и как нищо не можело да се спре, защото „то вече уредено и подписано всичко“.
Всички тези подхвърляния и спорадични изпускания показваха една добре смазана машина, която явно работи дори и от сауната и няма особени притеснения кой какво ще чуе. Общо взето смесица от обикновени хора, които просто искат да си свършат работата предвид ситуацията, в която са поставени от други хора, които раздават стотици милиони с един подпис и не им пука, защото няма кой да ги съди.
Гледах да страня от тях, защото все пак исках да си почина от тези глупости. Не смятах, че което и да е от подвърлянията или гръмогласните заповеди е толкова конкретно, за да си заслужава внимание, а и общата картинка е ясна на всички. Причината обаче да напиша всичко това беше черешката на тортата накрая.
Точно когато освобождавах стаята във фоайето бяха седнали няколко от АПИ и обсъждаха сметките. Напред-назад сновеше служителка на хотела притеснено. Темата беше как трябва да бъде изготвена фактурата и кое как да бъде вписано в касовата бележка. За малкото време, в което чаках собствената си сметка, на три пъти чух вариации на изказване, че хотелът иска да спази закона и трябва да фактурира всичко както е консумирано. От своя страна заобиколилите я държавни служители АПИ отчетливо заплашиха, че ще им изпратят данъчните на проверка и ще „има много неприятни ситуации“, ако не променят сметката.
Всички бяха с много ехидни усмивки, които не се сдържах да снимам. Имам право на това, защото макар някои да бяха по бански, всички бяха формално на работа и обсъждаха неща свързани с разход на бюджетни средства. Скривам лицата им, но с радост ще ги предоставя на отговорната институция, ако някой все има интерес. Скривам и служителката на хотела, защото искрено я съжалих на какъв натиск и заплахи е подложена от държавни служители. Надявам се да не се е поддала, но надали. Така работи АПИ и доста други институции.
ЯЯсно тук е, че е дори да се сменят шапките на тези организации, схемите, връзките и проблемите вътре остават. Разбиването им ще доведе неизменно до масово напускане на хора и криза в конкретната администрация. Т.е. ще стане по-зле преди да стане по-добре. Никой не изглеждаше притеснен от смяната на двама шефове за два месеца, но явно бяха притеснени какво следва.
И ние като данъкоплатци и гласоподаватели сме притеснени какво следва и ключов момент тук е не само каква култура на работа, говорене, поведение и нетърпимост ще бъде наложена на най-високо ниво в управлението, но и да има прокуратура и съд, които да преследват както такива дребни документални измами, така и милиардите подарени на фирми близки до ГЕРБ, ДПС и каквото друг открият. За първото – виждаме някакъв шанс. За прокуратурата ще трябва доста работа и борба.
Нов доклад на EBU – Европейски съюз за радио и телевизия – предоставя преглед на еволюцията на телевизионната аудитория на обществените медии между 2015 и 2020 г., на базата на национални системи за измерване на телевизионна аудитория в държавите от EBU.
В този доклад се използват общи показатели -време, обхват и пазарен дял. Ефективността на обществените медии (PSM) телевизионните услуги се представят чрез седмичен обхват и ежедневни данни за пазарен дял. Данните са предоставени за всички европейски граждани (физически лица) и младите хора (15–24).
Как се пише: възлязъл или възлязал?
