Държавна помощ за цифровия преход в Испания – несъвместима с правото на ЕС

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Европейската комисия  стигна до заключението, че помощта, получена от наземните оператори за цифровизация и разширяване на наземната телевизионна мрежа в отдалечени райони на Испания, е била в противоречие с правилата на ЕС за държавна помощ. Операторите на наземни платформи са получили несъвместимо селективно предимство пред своите конкуренти, използващи други технологии, в нарушение на принципа на технологична неутралност. Сега Испания трябва да възстанови несъвместимата помощ.

Помощта е отпусната за цифровия преход, както и за експлоатацията и поддръжката на мрежата за цифрова телевизия. По-специално на мерките липсва технологична неутралност, тъй като те предвиждат цифрова наземна телевизия („DTT“) като единствената технология за субсидираното цифрово преминаване. Алтернативните технологии (като сателит) не могат да се възползват от мерките за помощ. Мерките са селективни, тъй като се възползват само от DTT оператори, въпреки че DTT и сателитните технологии са в сравнима фактическа и правна ситуация (сателитната технология би могла да се използва за цифрово превключване в отдалечени райони). На тази основа Комисията заключи, че схемата не може да се счита за съвместима с вътрешния пазар въз основа на член 107, параграф 3, буква в) или член 106, параграф 2 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС).

Правилата на ЕС за държавните помощи изискват несъвместимата държавна помощ да бъде възстановена незабавно, за да се премахне нарушаването на конкуренцията, създадено от помощта.

Решението ще може да се види под номер SA.28599 в  State aid register  на сайта на Комисията, секцията по въпросите на   конкуренцията.

Как се пише: бактерия или бактерий?

от Павлина Върбанова
лиценз CC BY-NC-ND
Правилно е да се пише бактерия; членувана форма: бактерията. Съществителното име е от женски род. Думата е заета от руски (бактерия) или немски (Bakterien), но корените ѝ са в латински и гръцки. Повечето от хората остават само носители на туберкулозната бактерия и никога не развиват заболяването. Един от двата основни микроорганизъма, участващи във ферментацията на […]

ЕС: спирането на RTR в Латвия е в съответствие с правото на ЕС

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

На 7 май 2021 г. Европейската комисия реши, че решението на латвийския регулатор да спре  програмата Rossiya RTR за 12 месеца поради подбуждане към насилие или омраза, е в съответствие с правото на ЕС.

Латвийските власти информираха Комисията през февруари 2021 г., че  „Rossiya RTR“, програма на руски език, разпространявана чрез сателит до Латвия от Швеция, съдържа подбуждане към насилие или омраза. По-специално езикът, използван по време на някои предавания на „Rossiya RTR“, призовава за военни действия срещу няколко държави, включително между другото Латвия и други балтийски държави. Изявленията в съответните програми имат потенциал да създадат напрежение и неприязън сред населението на Латвия и на други страни. Поради това латвийските власти решиха да спрат разпространението  за период от 12 месеца.

Комисията направи оценка от гледна точка на законодателството на ЕС на мерките, предприети от латвийския регулатор. Директивата за аудиовизуалните медийни услуги (AVMSD)   установява процедурата, която да се следва от държава-членка, когато счита, че   забраната на речта на омразата не е спазена от доставчик на медийни услуги, установен в друга държава-членка.

Латвия представи данни, че са налице явни, сериозни и тежки нарушения на забраната за подбуждане към насилие или омраза. След внимателен анализ на случая и консултация с Европейската група на регулаторите за аудиовизуални медийни услуги (ERGA), на 7 май 2021 г. Комисията реши, че временното спиране на Латвия на нейната територия на излъчванията на Rossiya RTR е пропорционално и оправдано. По-рано през 2019 г. Комисията стигна до същото заключение относно временното спиране за три месеца на същата програма. През 2015, 2017 и 2018 г. Комисията реши, че временното спиране на   „RTR Planeta“ за подбуждане  към омраза, решено от Литва, е съвместимо със законодателството на ЕС.

Ревизираната директива за аудиовизуалните медийни услуги засилва усилията за борба срещу подбуждането към насилие и омраза, като разширява, в съответствие с член 21 от Хартата на основните права на ЕС, основанията, въз основа на които аудиовизуалното съдържание може да се счита за подбуждане към насилие и омраза . Такива основания включват например пол, увреждане, възраст, политически или други мнения и сексуална ориентация.

ЕСПЧ: прихващане на съобщения

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Стана известно решение на Голямата камара на Съда за правата на човека по делото Centrum för Rättvisa v. Sweden.

Предметът е свързан с намеса в комуникацията, предаване на така получената информация  на чуждестранни партньори на шведските власти и  във връзка с това – с евентуално нарушаване на чл.8 от Европейската конвенция за правата на човека (ЕКПЧ).

През 2018   ЕСПЧ установява, че не нарушава право на неприкосновеност на личния живот и кореспонденция съгласно член 8 от Европейската конвенция за правата на човека (ЕКПЧ).

През 2021 ЕСПЧ – Голяма камара – констатира нарушение на чл.8, тъй като липсват гаранции при вземане на решение за предаване на разузнавателни материали на чуждестранни партньори и липсва ефективен последващ контрол – и по този начин има намеса в правото на личен живот, която не е в съответствие с чл.8 ЕКПЧ.

Шведската организация за защита на човешките права  Centrum för Rättvisa (Centrum) твърди, че шведското законодателство и практика  са нарушили и продължават да нарушават правото  на личен живот съгласно член 8 от ЕКПЧ и че системата за наблюдение върху лицата, създадена за защита на националната сигурност и други основни национални интереси,  трябва да е придружена от адекватни и ефективни гаранции срещу злоупотреба.

ЕСПЧ проверява дали вътрешната правна рамка ясно определя:

  • Основанията, на които може да бъде разрешена намеса в личната комуникация;
  • Обстоятелствата, при които може да се осъществява намеса в комуникацията на дадено лице;
  • Процедурата, която трябва да се следва за издаване на разрешение;
  • Процедурите, които трябва да се следват за подбор, изследване и използване на получената информация;
  • Предпазните мерки, които трябва да се вземат при предаване на материала на други лица;
  • Ограниченията за продължителността на намесата и на съхранението на получения материал;
  • Обстоятелствата, при които такъв материал трябва да бъде изтрит и унищожен;
  • Процедурите и условията за контрол от независим орган за спазване на горните гаранции и  правомощия  при неспазване;
  • Процедурите за независим последващ контрол върху спазване на правилата и правомощията, предоставени на компетентния орган при разглеждане на случаи на неспазване.

След като оценява всяко от изискванията, Голямата камара стига до заключението, че правната рамка в Швеция като цяло съдържа адекватни и ефективни гаранции   за изпълнение на изискванията, но има пропуски – липсва изискване в  законодателството, че при вземане на решение за предаване на разузнавателни материали на чуждестранни партньори се защитава личния живот;   липсва възможност за обществеността да получи мотивирани решения  в отговор на запитвания или жалби относно  спазването на основните права на засегнатите лица.

Поради тази причина Голямата камара с петнадесет гласа срещу два констатира, че е налице нарушение на член 8 ЕКПЧ. 

GETTR – новата платформа на Тръмп?

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

След известната деплатформизация на Тръмп, последвала събитията от 6 януари, с интерес се очаква новата комуникационна стратегия на бившия президент.

Съобщението на Майк Помпео заслужава внимание в този контекст:

В деня на стартирането на платформата 4 юли, а и преди това,  експертите по сигурността и поверителността на данните са предупредили, че установявят грешки и риск за личните данни на потребителите на платформата.

Прокопиев v Бареков: решение на Апелативния съд

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Стана известно Решение №697 на Софийския апелативен съд от 23 юни 2021 г., с което съиздателят на “Икономедия” Иво Прокопиев осъжда за пореден път бившия евродепутат и журналист Николай Бареков – този път да плати 30 000 лева неимуществени вреди за засягане на доброто име. Решението може да бъде обжалвано пред Върховния съд.

Първоинстанционният съд с решение по делото No 3414/10.06.20 г. е взел предвид, че

–част от съжденията на Бареков имат оценъчно естество,

–спрямо заглавията, поставяни в различни медии, цитиращи ответника, последният няма контрол

и е анализирал единствено доказаните като изхождащи от ответника твърдения за факти, за които липсват доказателства за истинност и правят негативно внушение. Присъдено е обезщетение за неимуществени вреди от 15 000 лв.

Апелативният съд разглежда основанията, посочени от ищеца, като започва от “Открито писмо на Николай Бареков до създателите на “конкурентната” на “Презареди България” нова партия “Да България” (“Продай България”)”, което е разпространено от Блиц, Монитор и електронното издание на 24 часа, продължава с публикация в Блиц и 24 часа, после с публикация в Галерия, Блиц и Уикенд, а също и с материал в Блиц и интервю, излъчено в Канал 3.

На основата на анализа съдът удвоява присъдената сума на 30 000 лв.

Дневник посочва заведените и спечелени дела от Прокопиев и Икономедия срещу Бареков, а Свободна Европа добавя и други заведени и спечелени дела срещу Бареков.

Да се забранят рекламата и спонсорството, свързани с изкопаеми горива

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Регистрирана е Европейска гражданска инициатива “Да се забранят рекламата и спонсорството, свързани с изкопаеми горива”.

Целта е европейско законодателство, което да въведе ограничение за търговското слово по отношение на този сектор:

Забрана за всяко популяризиране или рекламиране, пряко или непряко, както и за всяко безплатно или промоционално разпространение или за всякакъв тип отношения на спонсорство:

a. за всички дружества и асоциирани марки или лобистки организации, които извличат, рафинират, произвеждат, доставят, разпространяват или продават изкопаеми горива

б. за всички дружества, които рекламират използването на въздушни, сухопътни или морски превозни средства, които се захранват с изкопаеми горива, с изключение на превозните средства, предназначени за транспортни услуги от общ икономически интерес

в. на всякакви продукти от изкопаеми горива, включително нефт, газ от изкопаеми горива и въглища.

Проф. Тончо Жечев: 92 години от рождението му

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Toncho01100213

“Някога Балзак кръсти един от романите си „Изгубени илюзии“ и това бяха илюзиите на Френската революция. Загубени, намерени, възвърнати илюзии, това са варианти на заглавия, на серии романи на всички народи, където се разказва за едно и също — за магистралните им преживелици по техния път в историята.”

Една от темите на проф. Жечев. Илюзиите.

Разказвач, анализатор, добър човек, приятел.

Как се пише: вкратце или в кратце?

от Павлина Върбанова
лиценз CC BY-NC-ND
Това наречие се пише слято – вкратце. Думата е архаична.   За незапознатите ще разкажа вкратце тази любопитна история. Не, Левски се спрял в с. Дъбени при своя приятел и единомисленик Котов, комуто разправил вкратце своя план, и го изпратил на другия ден да отиде в Карлово с мисия, а той останал в Дъбени, скрит […]

Как се пише: шницел или шнитцел?

от Павлина Върбанова
лиценз CC BY-NC-ND
Правилно е да се пише шницел, мн.ч. шницели. Думата е заета от немски – Schnitzel. Изписването ѝ на български се разграничава от оригиналното изписване. Виенският шницел се приготвя от начукано на тънко телешко месо, което се панира в брашно, яйце и галета и след това се пържи. В моето семейство пърженото не е на особена […]