Как се пише: твърдели или твърдяли?
от Павлина ВърбановаЦифров суверенитет
от Нели ОгняноваТемата е важна, медии обръщат внимание на стъпки в ЕС към цифров суверенитет от Big Tech.
Ние сме потопени в американските технологии, казва пред CJR датски журналист. Ако не можем да се доверим на американските доставчици, това е огромен проблем, ще бъде много трудно и скъпо да го решим. Тръмп може един ден да се събуди и да реши да принуди Big Tech да дръпне шалтера на облачните услуги към Европа. Това е хипотетичен риск – и, според някои, малък. Но ако се материализира, последствията могат да бъдат „катастрофа с библейски измерения“, според експерт по сигурността.
Нидерландският парламент е приел осем мерки за намаляване на зависимостта от американските технологични компании и за приемане на европейски алтернативи.
В публикация в блога си, публикувана през април, Microsoft обявява намерение да разшири европейския си капацитет за центрове за данни с 40% през следващите две години и да даде на европейците по-голям контрол върху техните данни (макар че някои твърдят, че физическото местоположение няма значение за контрола от САЩ). Microsoft заявява още, че ще се противопостави на всяка заповед на американското правителство за спиране на облачните услуги за Европа.
В Шлезвиг-Холщайн, Германия, шейсет хиляди служители от публичния сектор са били инструктирани да деинсталират Microsoft Office и да преминат към LibreOffice, офис пакет с отворен код.
Ако се започне работа за постигане на цифров суверенитет, ще се наложи промяна на цифровите навици на хиляди служители, които в момента разчитат на инструменти като Gmail и Microsoft Office, за въвеждане на алтернативи, които при това не са съпоставими винаги с тях по качество, пише CJR.
Тема с продължение.
Съвместно съобщение относно международна цифрова стратегия на ЕС
от Нели ОгняноваЕС е решен да повиши технологичната си конкурентоспособност и иновационния капацитет на Съюза. С цифровата стратегия, представена на 5 юни 2025 г., ЕС представя своя план за засилване на лидерството си в глобалните цифрови въпроси, като същевременно укрепва своите цифрови партньорства.
В съвместното съобщение се определят следните цели на тази стратегия:
- Технологична конкурентоспособност на ЕС чрез икономическо и бизнес сътрудничество;
- Високо ниво на сигурност за ЕС и неговите партньори;
- Цифрово управление и цифрови стандарти.
Що се отнася до сътрудничеството с партньорските държави, фокусът ще бъде върху приоритетни области, като сигурна свързаност, нововъзникващи технологии (Изкуствен интелект, 5G/G6, полупроводници, квантови технологии), киберсигурност, цифрова обществена инфраструктура и онлайн платформи (включително защитата на децата онлайн, свободата на словото и зачитането на неприкосновеността на личния живот).
Brussels, 5.6.2025
JOIN(2025) 140 final An International Digital Strategy for the European Union
ANNEX Download
Как се пише: разпространение, распространение или разспространение?
от Павлина ВърбановаНационално представително проучване “Изследване на аудиторията на медийните услуги на БНР и БНТ”
от Нели ОгняноваВ периода януари – април 2025г. агенция Алфа Рисърч реализира изследователски проект на аудиторията на медийните услуги, предоставяни от БНТ и БНР и очакванията за тяхната обществена мисия сред населението на страната. Възложител на проучването е Съвет за електронни медии. Проведени са три вида проучвания: 1) 22 експертни интервюта; 2) 15 фокус групи с активни потребители на програмите на БНТ и БНР; 3) национално представително изследване на аудиторията на обществените медии сред извадка от 1382 души на възраст над 14 години.
Резултатите и запис от представянето са на сайта на СЕМ.
Как се пише: конституционноправен, конституционно-правен или конституционно правен?
от Павлина ВърбановаКак се пише: унаследил или онаследил?
от Павлина ВърбановаЧерна писта или защо точно така следва да работят отворените данни
от Боян ЮруковПоздравления на Мартин Атанасов за картата, но също така, че е пуснал свободно справката, която са му предоставили от МВР. Наистина се е постарал с визуализацията и е направил нещо, което взима сурови данни и ги показва по разбираем начин.

Забелязах нещо сред коментарите, включително многобройните статии в медиите, което има нужда да се уточни. На много места се говорят неща в посока, че „държавата разчита на ученик да ѝ върши работата“ и „едно момче направи това, което цяла държава не направи“. Не съм съгласен. Това, което Мартин е направил е похвално, включително защото е успял да получи по ЗДОИ данните от МВР, за които много хора търсим и питаме и съдим от години. Многократно през последните 15 години съм повтарял, че не е работа на обществените институции да правят такива визуализации, а да предоставят свободно данните в разбираем и структуриран вид. Картата на Мартин е демонстрация на една от причините защо това е важно.
Последният съм, който ще хвали МВР за предоставяне на данни – все пак именно заради липсата им сложих на пауза проекта Lipsva. В случая обаче са направили именно това, което се очаква от тях като институция. Когато ги исках преди 10 години ми се изсмяха. Преди пет години исках пак и се пробвах да съдя. Миналата година ги искахме с Жоро Пенчев и Божидар Божанов и казаха, че ще помислят как да ги изготвят. Божанов писа днес, че преди два месеца е питал отново да ги предоставят публично и са казали, че „било много сложно“.
Та наистина браво на Мартин, че е успял да ги получи най-накрая и ги пуска свободно. Свалих ги да ги разгледам, защото именно картата му ми показа няколко странни неща, които може би показват повече за работата на КАТ, отколкото за катастрофите. Ако някак не сте видели още, ще я намерите на chernapista.com.
Впрочем, сетих се, че преди 13 години бях направил проект за crowdsourcing на данни за катастрофите. Вадеше данните от бюлетина на КАТ София, но тъй като не бяха геокодирани, а имаха странни адреси, бях направил инструмент и с помощта на хора в Twitter ги поставяхме на карта всеки ден. Продължи доста дълго време и беше интересен експеримент, в който научих доста за модерацията на такива проекти. После се опитах да направя и подобна карта за престъпността, но и тя спря недълго по-късно заради невъзможността да се модерират и изчистват данните. Знам, че МВР има данни за престъпността с точност до части от квартал още през 2015-та, но не ги публикуват никъде.
The post Черна писта или защо точно така следва да работят отворените данни first appeared on Блогът на Юруков.