Съдът на ЕС отхвърля жалбата на Унгария срещу резолюцията на ЕП, с която се задейства процедурата по чл.7 ДЕС

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Днес стана известно решението на Съда на ЕС по дело C‑650/18 с предмет жалба за отмяна на основание член 263 ДФЕС – Унгария,  жалбоподател, подпомагана от  Република Полша, встъпила страна, срещу Европейския парламент. Генерален адвокат: M. Bobek.

С резолюция от 17 май 2017 г. относно положението в Унгария Парламентът възлага на комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи да изготви специален доклад относно тази държава членка с оглед на провеждането на пленарно гласуване по мотивирано предложение, с което да се призове Съветът на Европейския съюз да предприеме действия съгласно член 7, параграф 1 ДЕС. Този доклад е приет на 25 юни 2018 г.

През септември 2018 Европейският парламент приема спорната резолюция, задействаща процедурата по чл.7 ДЕС: “По мотивирано предложение на една трета от държавите членки, на Европейския парламент или на Европейската комисия Съветът, с мнозинство от четири пети от своите членове, след като получи одобрение от Европейския парламент, може да констатира наличието на очевиден риск от тежко нарушение от държава членка на ценностите, посочени в член 2.”

Унгария иска от Съда да отмени спорната резолюция. Република Полша   встъпва в производството в подкрепа на исканията на Унгария.

Съдът:

  1. Спорната резолюция може да бъде предмет на съдебен контрол.
  2. Гласовете въздържал се не трябва да се отчитат, за да се определи дали е достигнато изискваното в чл. 354 мнозинство от две трети. Въздържането от гласуване според Съда на ЕС не е “подаден глас”.

прессъобщение

Как се пише: кожно-венерически, кожно-венеричен или кожновенерически, кожновенеричен?

от Павлина Върбанова
лиценз CC BY-NC-ND
Правилно е да се пише полуслято – кожно-венеричен или кожно-венерически. Полуслято се пишат сложните прилагателни имена, чиито съставни части са в равноправно отношение помежду си. Двете думи са дублети и може да се употребяват равностойно в книжовната реч. Все още в страната не е създаден регистър на кожно-венеричните/кожно-венерическите заболявания.

Обединено кралство: новини и актуални предавания в обществените медии

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Не намаляват. Новините и актуалните предавания в обществените медии на Обединеното кралство през последните 15 години не намаляват – при намаляващи детски предавания, образователни предавания, рязко намалени развлекателни предавания.

Така разбират обществената си мисия.

Ще е интересна аналогична графика за българските обществени медии и актуалната им публицистика.

7E3491E9-7BF1-4790-B5C7-13653C6080F0

Как се пише: бръмбазък или бръмбъзък?

от Павлина Върбанова
лиценз CC BY-NC-ND
Правилно е да се пише бръмбазък, мн.ч. бръмбазъци. Перкусионният инструмент дръмбой е известен също и под името бръмбазък. Далеч от шумните булеварди, сред много зеленина, малките бръмбазъци ще открият приказния свят на игрите, забавленията и новите приятелства.

С кавички ли се пишат имената на пещерите?

от Павлина Върбанова
лиценз CC BY-NC-ND
Този въпрос не е уреден специално. Съветваме ви да пишете имената без кавички, тъй като пещерите са природни обекти, близки до географските, чиито имена се пишат без кавички. Първи сведения за праисторическото селище са намерени в преддверието на пещера Орлова чука край село Пепелина. Според специалистите Леденика има божествена акустика. В Дяволското гърло зимува най-голямата […]

Цифров сертификат на ЕС за COVID

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

На 1 юни 2021 е завършен важен етап от реализацията на цифровия сертификат на ЕС за COVID: в действие беше пусната техническата система на равнище ЕС, която позволява да се извършва сигурна проверка на сертификатите, като се съблюдава строго защитата на личните данни.

Сертификатът на ЕС е предложен от Комисията с оглед на възобновяването на безопасните пътувания през лятото. Той е безплатен, сигурен и достъпен за всички. На разположение в цифров вид или на хартия, той ще служи като доказателство, че дадено лице е ваксинирано срещу COVID-19, дало е отрицателен резултат при изследване или се е възстановило след преболедуване.

eu_digital_covid_certificate_map_20210601

След постигнатото между Европейския парламент и Съвета политическо споразумение от 20 май относно регламента, уреждащ сертификатите, започва работа порталът за проверка на елементите за сигурност, съдържащи се в QR кодовете на всички сертификати. Така гражданите и държавните органи могат да бъдат сигурни в истинността на сертификатите. По време на проверката не се обменят или запазват лични данни.

От 10 май насам 22 държави вече са тествали успешно портала. Въпреки че регламентът ще се прилага от 1 юли, всички държави членки, които вече са приключили с техническите тестове и са готови да издават и проверяват сертификати, могат да започнат да използват системата на доброволна основа. Още днес седем държави членки — България, Чехия, Дания, Германия, Гърция, Хърватия и Полша — решиха да се свържат към портала и започнаха да издават първите сертификати на ЕС. Някои държави изчакват всички функции да бъдат налични на национално ниво, преди да дадат старт на цифровия сертификат на ЕС за COVID. Така броят на вече свързалите се ще нарасне през следващите дни и седмици.

Актуална информация за хода на работата е на разположение на специален уебсайт.

Следващи стъпки

Политическото споразумение от 20 май трябва да бъде официално прието от Европейския парламент и Съвета. Регламентът ще започне да се прилага от 1 юли, като за държавите членки, които се нуждаят от допълнително време, е предвиден шестседмичен период на постепенно въвеждане. Успоредно с това Комисията ще продължи да осигурява техническа и финансова помощ за държавите членки за присъединяването им към портала.

Съобщение на Министерството на здравеопазването по темата

Доъплнително става ясно, че след 4 юни преиздаване ще е възможно без електронен подпис.

Основни тенденции в европейския аудиовизуален сектор

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Европейската аудиовизуална обсерватория в Страсбург има ново издание с актуални данни за европейските медии: телевизия, филми и видео. Очертана е голямата картина на европейския аудиовизуален сектор с много четливото обобщение на данните от изследванията на Обсерваторията, включително за въздействието на пандемията COVID-19 върху различните аудиовизуални индустрии в Европа.

През октомври 2020 г. 89% от филмите в услугите VOD вече са имали кино издание. Така че ефектът „директно към видео“ не е достигнал пазара на TVOD в този момент.

Производството на телевизионни сериали очевидно се увеличава още преди задържането на COVID да увеличи търсенето.

Данните за 2019 г. показват, че глобалните аудиовизуални пазари са доминирани от САЩ по отношение на приходите -73%. За Европа остават 10%.

През периода преди пандемията се забелязва растеж на по-малките пазари. Двуцифрен ръст е постигнат от пазари като Португалия, България, Грузия и Словашката република.

KT EN 5

Download Key Trends 2020/2021

Как се пише: прихлупвам, прихлупя или прехлупвам, прехлупя?

от Павлина Върбанова
лиценз CC BY-NC-ND
Правилно е да се пише прихлупвам, прихлупя. Облаците бързо прииждат и тъмната им оловносива маса прихлупва цялата земя. Поръсете сиренето върху половината омлет и прихлупете отгоре другата половина.

Търси си=’в’ ИСУН/> пеша, бе!

от Боян Юруков
лиценз CC BY-SA

Днес Томислав Дончев съвсем без ирония помоли да отбележи, че не трябвало да се чака съгласие за публикуване на най-големите получатели на поръчки и проекти по еврофондовете, а можело просто да се видят в портала на ИСУН.

Да, наистина – там са… почти. Липсват онези прибрали стотици милиони скрити зад Автомагистрали ЕАД и подобните паравани за безконтролно харчене. Но какво са това няколко стотин милиона между приятели?

Да, наистина може да се намерят. Дори като пуснаха портала се похвалиха, че имат отворени данни. Т.е. пак имат отворени данни, защото бяха платили за такива в стария ИСУН, който беше много хубав, ама не беше готов, особено от гледна точка на прозрачността и трябваше да го ремонтират.

Та аз като чух това се засилих към портала за отворени данни на същия този кабинет, в който Дончев така дейно работеше за електронни услуги пръснати тук-таме, че да ги пише за egov и да мирясаме. Да, там имаше данни за бенефициентите – от 2015-та. Малшанс.

Отворих ИСУН и о, чудо! – има бутон за сваляне на отворени данни. Най-накрая! Затърсих къде мога да направя подобни справки и да сваля нужното ми, но уви – нямаше. Трябваше да се сваля всичко програма по програма.

Пуснах първата и зачаках. Свали се файл от 1.7Mb за Транспорт и транспортна инфраструктура. Повторих същото още 20 пъти докато след 20-тина минути не получих 307 Mb в XML файлове.

Ако не знаете какво е XML и как се работи с него, съжалявам, ония курс по Excel в офиса дето проспахте няма да ви помогне. За практически всички журналисти данните в този формат са безполезни. Затова често се обръщат към хора като мен да ги сдъвкват в нещо потребно. Аз с така отворена информация мога да работя. Повечето, които имат нужда от нея веднага – не.

Разбира се, с данните следва да има схема и описание кое какво означава, каква е структурата и номенклатурите, но такова нещо почти не се среща в родната администрация. Затова не следва да се учудваме, че не са си документирали собствените данни. По имената на полета избрани наслуки от навярно разбрал значението им програмист аз догадих какво би трябвало да значат изначално. След това написах няколко скрипта на bash да извадя статистика за структурата, за да знам с какво си имам работа. 41280 проекта, 54451 юридически лица със 122049 взаимодействия между тях. Тръгнах да пиша нещо набързо на bash да извади имената им, взаимовръзките и прочие. Т.е. да сдъвква тия 300Mb от машинно четима информация. Утре ще си играя още.

Междувременно намерих и доста грешки и липсваща информация. Вземете например АНИВА ЕООД с ЕИК 121282600. Няма специална причина да избера тях. Нямам и идея кои са – просто бяха първите в търсачката. Уникалният код в данните им е b1be295ec5e347a7081ff257e61ab5e6f2ea4982. Според търсачката са изпълнители в 5 проекта. В отворените данни обаче се виждат само в двата от Развитие човешки ресурси, но не и в трите от Иновации и конкурентоспособност. Но какво толкова? Тук само за едни 812156.50 лв. говорим – даже за половин чехмедже няма.

Та дори сваляйки суровите данни и с нужните технически умения да се борави с тях, пак няма да получим вярна справка за реално получилите еврофондове. Нищо от това всъщност не е ново – за проблемите с данните от еврофондовете, достъпността и грешките говорим от години. То дори цели проекти изчезваха в портала с обяснение за системни грешки. Една съвсем явна управленска „грешка“ беше дългото криене на данните за селските райони. ПРСР нарочно години наред не беше вкарван в ИСУН, за да може ДПС да се нахрани скрита от погледите на обществеността.

Затова, да драги мои – наистина в ИСУН ги има данните. Повечето поне. И ако искате въпросната справка, а хора като мен не си вдигат телефона, защото изработват данъците за вилите за тъщи на заместници и съветници, за които същия този Томислав Дончев мижеше почти десетилетие по коридорите на МС, то хващайте молив и тетрадка и започвайте да смятате на ръка прелиствайки търсачката на ИСУН.

Така или иначе все още искат всичко на хартия – с мокър печат и „вярно с оригинала“. Та и отворените данни на ИСУН те така.

The post Търси си=’в’ ИСУН/> пеша, бе! first appeared on Блогът на Юруков.

Регламент (ЕС) 2021/818 за създаване на програма „Творческа Европа“ (2021—2027 г.)

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

В Официален вестник на ЕС е публикуван Регламент (ЕС) 2021/818 на Европейския парламент и на Съвета от 20 май 2021 година за създаване на програма „Творческа Европа“ (2021—2027 г.)

Програмата действа за срок от седем години, за да се съгласува нейната продължителност с тази на многогодишната финансова рамка за периода 2021 – 2027 г.

За целите на програмата секторите на културата и творчеството са дефинирани в член 1, като  включват, inter alia, архитектура, архиви, библиотеки и музеи, художествени занаяти, аудиовизуална дейност (включително филми, телевизия, видеоигри и мултимедия), материално и нематериално културно наследство, дизайн (включително моден дизайн), фестивали, музика, литература, сценични изкуства (включително театър и танц), книги и издателска дейност, радио и визуални изкуства.

Програмата включва:

  1. направление Култура, което обхваща секторите на културата и творчеството, с изключение на аудио-визуалния сектор;
  2. направление MEDIA, което обхваща аудио-визуалния сектор;
  3. междусекторно направление, което обхваща действия във всички сектори на културата и творчеството.

Направление Култура следва да насърчава изграждането на мрежи от творчески общности и да стимулира трансграничното и мултидисциплинарното сътрудничество с използването на различни набори от умения, като художествени, творчески, цифрови и технологични умения.
В аудиовизуалния сектор е необходима намеса на Съюза, която да съпътства политиките на Съюза за цифровия единен пазар. 

Междусекторното направление има за цел да развива потенциала на сътрудничеството между различните сектори на културата и творчеството, и да предложи решения на общите предизвикателства, с които те се сблъскват. От съвместния хоризонтален подход се извличат ползи от гледна точка на трансфера на знания и административната ефективност. В този контекст бюрата на Програмата допринасят за постигането на целите на Програмата и за нейното изпълнение.

Финансовият пакет за изпълнението на Програмата в периода от 1 януари 2021 г. до 31 декември 2027 г. възлиза на 1 842 000 000 EUR. Индикативно разпределение:

Програмата действа за срок от седем години, за да се съгласува нейната продължителност с тази на многогодишната финансова рамка за периода 2021 – 2027 г.

За целите на програмата секторите на културата и творчеството са дефинирани в член 1, като  включват, inter alia, архитектура, архиви, библиотеки и музеи, художествени занаяти, аудиовизуална дейност (включително филми, телевизия, видеоигри и мултимедия), материално и нематериално културно наследство, дизайн (включително моден дизайн), фестивали, музика, литература, сценични изкуства (включително театър и танц), книги и издателска дейност, радио и визуални изкуства.

Програмата включва:

  1. направление Култура, което обхваща секторите на културата и творчеството, с изключение на аудио-визуалния сектор;
  2. направление MEDIA, което обхваща аудио-визуалния сектор;
  3. междусекторно направление, което обхваща действия във всички сектори на културата и творчеството.

Направление Култура следва да насърчава изграждането на мрежи от творчески общности и да стимулира трансграничното и мултидисциплинарното сътрудничество с използването на различни набори от умения, като художествени, творчески, цифрови и технологични умения.
В аудиовизуалния сектор е необходима намеса на Съюза, която да съпътства политиките на Съюза за цифровия единен пазар. 

Междусекторното направление има за цел да развива потенциала на сътрудничеството между различните сектори на културата и творчеството, и да предложи решения на общите предизвикателства, с които те се сблъскват. От съвместния хоризонтален подход се извличат ползи от гледна точка на трансфера на знания и административната ефективност. В този контекст бюрата на Програмата допринасят за постигането на целите на Програмата и за нейното изпълнение.

Финансовият пакет за изпълнението на Програмата в периода от 1 януари 2021 г. до 31 декември 2027 г. възлиза на 1 842 000 000 EUR.

Индикативно разпределение:

  • най-малко 33 на сто за направление Култура;
  • най-малко 58 на сто за направление MEDIA;
  • до 9 на сто за междусекторно направление.